Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 590
17.07.2023 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на шести юли две хиляди двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Ивелина Въжарска
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №219 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.186, ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Образувано е по жалба от „Н-плюс Енерджи“ ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Н. Н. Г., против Заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-417-0123066/16.12.2022 г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, потвърдена с Решение №ГДФК-24/20.01.2023 г. на Директора на Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.
Жалбоподателят считал оспорената заповед за незаконосъобразна и неправилна. Твърди, че в случая липсвало основание да се приеме, че дружеството било нарушило съществено реда и начина за подаване на данни в НАП, тъй като не била взета предвид тежестта на формалното нарушение, и като цяло липсата на какъвто и да било настъпил вредоносен резултат. Това следвало на първо място от факта, че самото нарушение не било свързано с увреждане на фиска на Държавата, и на второ място от това, че било налице автоматично отчитане на данните за получените доставки в НАП (нивомерна доставка) съгласно посочените в оспорваната заповед служебни бонове. Именно заради това не можело да се приеме, че е налице съществено нарушение на реда и начина за подаване на данни в НАП, тъй като такива данни очевидно били постъпили в НАП. Липсвало основание да се заключи, че дружеството не е изпълнило задължението си да предаде на НАП данни за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях. Тежестта на нарушението не била правилно отчетена от органа, доколкото и процесното получено гориво било отчетено с данни за УКН на еАДД за доставените количества чрез баркод-четец едва 29 минути по-късно в единия случай, около 3 часа по-късно във втория случай и 4 часа по-късно в другия случай, т.е. закъснението било незначително. По никакъв начин в оспорената заповед не било взето предвид, че допуснатото формално нарушение било отстранено, и то толкова скоро. С оглед на това наложената ПАМ не съответствала на целта на закона и на изискванията на разпоредбите на чл.6, ал.2 и ал.5 от АПК, и налагането на ПАМ щяло да причини повече вреди за дружеството, вследствие затварянето на обекта, отколкото да предотврати настъпването на такива. Освен това следвало да се извърши преценка дали не са налице условията за приложението на чл.28 от ЗАНН и дори да се приемело, че има извършено нарушение на чл.59а, ал.1, изр.трето от Наредба №Н-18/13.12.2006 г., то представлявало маловажен случай и не следвало да се налага ПАМ за него.
Претендира се обжалваната заповед да бъде отменена като неправилна и незаконосъобразна.
Ответникът, Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив при ЦУ на НАП, в депозирано чрез пълномощника си писмено становище, навежда съображения за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
Съгласно Протокол за извършена проверка сер.АА №0123061, на 05.12.2022 г. в 10.30 часа в гр.Х., длъжностни лица в ЦУ на НАП, ГДФК, ОД Пловдив, старши инспектори по приходите Б. и Н., са извършили проверка на обект бензиностанция, находящ се в ***, стопанисван от „Н-плюс Енерджи“ ЕООД, гр.Х.. Проверката е извършена в присъствието Н. Н. Г., на длъжност управител. В протокола се съдържат данни какво представлява обекта, с неговата площ, брой бензиноколонки, резервоари и др. Описано е наличното в обекта фискално устройство, посочено е заетото в проверявания обект лице и начина на заетост. Вписано е, че в хода на проверката е извършено съпоставяне на постъпилата в НАП информация за данните на отчети в рамките на 1 час след проведен разговор с орган по приходите се установило, че данните в НАП за нивото на резервоарите и показанията на ел.броячи на пистолетите са коректни. Изброени са събраните доказателства, приложени към протокола, включително последна доставка на дизелово гориво 30.11.2022 г. и 2 броя Z отчети. Вписано е, че на основание чл.13, ал.1 и чл.37, ал.3 от ДОПК на 12.12.2022 г. в 8.30 часа Н. Н. Г. се е явил на посочен адрес на контролните органи и е представил копия на доставките от 07.11.22 г., 23.11.2022 г., 29.11.2022 г. и писмени обяснения относно доставките отразени в НИС и документалното им отразяване. Протоколът е подписан от проверяващите и присъствалия на проверката управител на дружеството.
От длъжностни лица в ЦУ на НАП, ГДФК, ОД Пловдив, старши инспектори по приходите Б. и Е. е съставен и Протокол за извършена проверка сер.АА №0123066, за извършена на 12.12.2022 г. в 13.30 часа в ***, проверка в обекта, в присъствието на управителя Н. Н. Г., свързана с изискани документи за доставка на гориво за изброени дати, към извършената проверка от дата 05.12.2022 г. В протокола е посочено, че от задълженото лице са представени копия на документи: по АДД №0000000007312362/09.11.2022 г. със съобщение за доставен по НИС от 06.11.2022 г. и доставка по документи от 07.11.2022 г.; по АДД №0000000007347564/21.11.2022 г. със съобщение за доставен по НИС от 23.11.2022 г. и по документи от 24.11.2022 г. и по АДД №0000000007362067/29.11.2022 г. със съобщение за доставен по НИС от 29.11.2022 г. и доставка по документи от 30.11.2022 г., с което дружеството „Н-плюс Енерджи“ ЕООД е нарушило разпоредбите на чл.59а, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.10 от ЗДДС, като не е подало данни по документ чрез ЕСФП на датата на данъчното събитие (датата на съобщението за доставка по НИС).
Протоколът е подписан от проверяващите и присъствалото на проверката лице, представител на дружеството. Приобщени са и писмените обяснения от 12.12.2022 г., дадени от управителя на „Н-плюс Енерджи“ ЕООД Николай Гогов, който във връзка със забавянето на деклариране на доставки в системата на НСИС за датите 07.11.2022 г.; 23.11.2022 г. и 29.11.2022 г. сочи, че доставките по документи се извършвали само от него, поради големия брой грешно вкарани преди време доставки от колегите му, а на посочените дати отсъствал от града и за това не са доставени в системата в срок, а също така сочи, че понякога при въвеждане на документалната доставка системата я отчитала със закъснение поради лош GSM-сигнал.
Със Заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-417-0123066/16.12.2022 г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, на основание чл.186, ал.1, т.1, б.„г“ от ЗДДС, за нарушение на чл.59а, ал.1, изр.трето от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от МФ, във връзка с чл.118, ал.4, т.5 от ЗДДС, на „Н-плюс Енерджи“ ЕООД, гр.Харманли, е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) – запечатване на търговски обект – бензиностанция, находящ се в ***, стопанисван от същото дружество, и забрана за достъп до него за срок от 3 (три) дни, на основание чл.186, ал.1, т.1, б.„г“ и чл.187, ал.1 от ЗДДС.
Видно от представената разписка, заповедта е връчена срещу подпис на управителя на дружеството на 29.12.2022 г.
Под вх.№ВхП-354/12.01.2023 г. в ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково, е постъпила жалба от „Н-плюс Енерджи“ ЕООД до Директора на Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-417-0123066/16.12.2022 г. Жалбата е регистрирана с в ТД на НАП – Пловдив с вх.№70-00-474/13.01.2023 г.
С Решение №ГДФК-24/20.01.2023 г. на Директора на Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, жалбата е разгледана в производство по реда на чл.81 – чл.98 от АПК, във връзка с чл.186, ал.4 от ЗДДС и е отхвърлена като неоснователна.
Съгласно попълнената разписка, Решението е връчено срещу подпис на представляващия дружеството на 08.02.2023 г.
Жалбата на „Н-плюс Енерджи“ ЕООД срещу Заповедта е подадена на 20.02.2023 г. чрез ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково, където е регистрирана под вх.№ВхП-1418 от същата дата.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е при спазване на предвидения в чл.149, ал.3, вр. ал.1 от АПК 14-дневен срок за обжалване, насочена е срещу годен за съдебно оспорване административен акт и от изхожда от надлежна страна, адресат на акта, за която е налице правен интерес от търсената защита.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.
Оспорваната
заповед е обективирана в писмена форма, подписана от издателя си, като актът е
издаден от административен орган, разполагащ с материална и териториална
компетентност. Съгласно чл.186, ал.3 от ЗДДС, принудителната административна
мярка по ал.1, т.е. запечатване на обект, се прилага с мотивирана заповед на
органа по приходите, или от оправомощено от него длъжностно лице. Обжалваната
Заповед е издадена от Началника на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ
на НАП, който е посочен като орган по приходите в чл.7, ал.1, т.3 от Закона за
НАП, както и е надлежно оправомощен, съгласно т.1 от приетата като
доказателство по делото Заповед №ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на Изпълнителния
директор на НАП, да издава заповеди за налагане на ПАМ запечатване на обект по
чл.186 от ЗДДС.
В заповедта са
посочени фактическите и правните основания за издаването й. Приложената правна
норма, посочена в административния акт като основание за налагане на ПАМ, е
тази на чл.186, ал.1, т.1, б.„г” от ЗДДС, съгласно която, в приложимата й
редакция (изм.ДВ бр.104 от 2020 г., в сила от 12.12.2020 г.) принудителната
административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което „не подава
данни от ЕСФП по чл.118 в Националната агенция за приходите“.
В чл.118, ал.10 от ЗДДС е предвидено, че данъчно задължено лице –
доставчик/получател по доставка на течни горива, е длъжно да подава в
Националната агенция за приходите данни за доставката и движението на
доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях. Данните
се подават на датата на данъчното събитие или на датата на възникване на
промяна в обстоятелствата по електронен път с квалифициран електронен подпис.
В ал.11 на чл.118
са изброени случаите, в които данни по ал.10 не се подават, като в т.5 е
посочено, че данни не се подават от получателя за доставки, които е отчел като получени
чрез електронната си система с фискална памет.
Като фактическо
основание в заповедта е посочено, че при извършена на 12.12.2022 г. проверка на
търговски обект по смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС, представляващ
бензиностанция, находящ се в гр.Харманли и стопанисван от „Н-плюс Енерджи“ ЕООД,
е констатирано нарушение на чл.59а, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. на
МФ, във връзка с чл.118, ал.4, т.5 от ЗДДС,
като при извършената проверка на доставките на гориво в обекта за периода
от 01.11.2022 г. до 30.11.2022 г. и изведената от информационните масиви на НАП
справка за доставка на гориво от ЕСФП с нивомерна система с инд.№OS006017 и фискална памет (ФП) №58006017,
регистриран в НАП с рег.№4232153/13.06.2019 г. е установено, че за получено
гориво по 3 броя електронен акцизен документ за доставка (еАДД), дружеството „Н-плюс
Енерджи“ ЕООД не е изпратило данни със съдържанието по чл.59а, ал.1, изр.второ
и по реда на чл.59а, ал.1, изр.трето от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ, на
датата на настъпване на данъчното събитие съгласно чл.59а, ал.1 от същата
наредба. Изброени са с номерата и датите на издаване три електронни акцизни
документа за доставка на гориво, по които „Н-плюс Енерджи“ ЕООД е получател на
гориво, посочени са датите и часовете, на които горивото (съответно втечнен нефтен газ, пропан-бутан и бензин
А95Н от изброени доставчици) е получено от
дружеството, видно от автоматично отчетените данни (нивомерна доставка).
Посочено е, че
- полученото на
06.11.2022 г., 10:11:11 ч., гориво със служебен бон №0262569/06.11.2022 г. не е
отчетено от дружеството получател с данни за УКН на еАДД за доставените
количества гориво чрез баркод четец – в момента на неговото постъпване, а на
следващия ден – 07.11.2022 г. в 03:43:36 ч., съгласно справка от ИС на НАП;
- полученото на 23.11.2022
г., 11:51:58 ч., гориво със служебен бон №0265862/23.11.2022 г. не е отчетено
от дружеството получател с данни за УКН на еАДД за доставените количества
гориво чрез баркод четец – в момента на неговото постъпване, а на следващия ден
– 24.11.2022 г. в 04:11:39 ч., съгласно справка от ИС на НАП;
- полученото на 29.11.2022
г., 10:50:39 ч., гориво със служебен бон №0266953/29.11.2022 г. не е отчетено
от дружеството получател с данни за УКН на еАДД за доставените количества
гориво чрез баркод четец – в момента на неговото постъпване, а на следващия ден
– 30.11.2022 г. в 00:29:25 ч., съгласно справка от ИС на НАП.
Посочено е, че
описаното съставлява нарушение на чл.59а, ал.1, изр.трето от Наредба
№Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4, т.5 от ЗДДС и се явява
основание по смисъла на чл.186, ал.1, т.1, б.„г“ от ЗДДС за прилагане на ПАМ
„запечатване на обект“. Изложени са и мотиви относно продължителността
на срока за запечатване на търговския обект.
Съгласно чл.118,
ал.4, т.3 и т.5 от ЗДДС, изискванията, редът и начинът за установяване на
дистанционна връзка и подаването на данни към Националната агенция за
приходите, а също видът на подаваните данни, формата и сроковете на подаването
им, се определят с Наредба, издавана от Министъра на финансите. Такава е
Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин (по нататък само Наредбата), издадена от министъра на
финансите, обн.ДВ бр.106 от 27.12.2006 г.
Според чл. 59а, ал.1 от Наредбата, лицата по чл.118, ал.9 и 10 от ЗДДС подават в НАП данни чрез електронен документ за доставка (ЕДД) – приложение №22, или електронен документ за получаване (ЕДП) – приложение №23, за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях, отнасяща се до цялото количество гориво или до част от него, в случаите, когато данните не са декларирани с електронен акцизен данъчен документ (еАДД)/единен административен документ (ЕАД) и са задължителни за подаване съгласно наредбата. Всеки ЕДД, ЕДП, както и подадените данни за доставени количества горива по документ, въведени чрез ЕСФП, съдържат задължително уникален контролен номер (УКН) на еАДД или митнически референтен номер (МРН) на ЕАД. Въвеждането на УКН на еАДД за доставени количества горива по документ, постъпили в обект с ЕСФП, се извършва чрез баркод четец при постъпването им, а в случаите на освободени доставки от лицензиран складодържател, регистриран по Закона за акцизите и данъчните складове, на втечнен нефтен газ (LPG) в бутилки за отопление, продадени на физически лица, които не са еднолични търговци, въвеждането на УКН се извършва в деня на издаване на обобщения акцизен данъчен документ.
От нормативната уредба следва, че получателят по
доставка на течни горива е длъжен да подава в НАП данни за доставката на
доставените/получените количества течни горива, на датата на данъчното събитие, по електронен
път с квалифициран електронен подпис, или да декларира данните с електронен
акцизен данъчен документ (еАДД), като въвеждането на УКН на еАДД за доставени
количества горива по документ, постъпили в обект с ЕСФП, се извършва чрез
баркод четец при постъпването им.
От събраните по
делото писмени доказателства по безспорен начин се установява, че за доставките
на гориво в обекта на дружеството жалбоподател, извършени на 06.11.2022 г.,
на 23.11.2022 г. и на 29.11.2022 г., въвеждането на УКН на еАДД за доставените количества
горива по документ, постъпили в обект с ЕСФП, не е било извършено чрез баркод
четец при постъпването им, което без съмнение представлява нарушение на
изискването за подаване на данни от ЕСФП
по чл.118 в НАП, по смисъла на разпоредбата на чл.186, ал.1, т.1, б.„г“ от ЗДДС.
Към момента на данъчното събитие – доставката на горива, данните не са били
подадени от данъчно задълженото лице, което обстоятелство не се оспорва и от
самия жалбоподател, поради което е била налице предвидената в чл.186, ал.1,
т.1, б.„г“ от ЗДДС материалноправна предпоставка за прилагане на принудителната
административна мярка запечатване на обект.
Твърдението в
жалбата, че дружеството било изпълнило задължението си да предаде на НАП данни
да доставката и движението на доставените/получените количества течни горива,
тъй като в НАП били регистрирани съобщения от нивомерната система, които по
своята същност предавали същата информация, като тази от изпратените данни за
документи за доставка, съдържащи УКН на еАДД, съдът приема за неоснователно. Законът
регламентира задължението за подаване на данни в НАП по смисъла на чл.118,
ал.10 от ЗДДС като отделно и самостоятелно от предвиденото в чл.118, ал.6 от ЗДДС задължение на всяко лице по ал.1, извършващо доставки/продажби на течни
горива от търговски обект, да предава по дистанционна връзка на НАП и данни, които дават възможност за определяне на
наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия
с течни горива, т.е. независимо, че данни
от нивомерната система на бензиностанцията са предадени на НАП, това не
освобождава дружеството жалбоподател от задължението му да предаде данните и
документално в момента на получаване на течното гориво.
Извършените по
случая проверки и събраните в хода на административното производство по
издаване на заповедта доказателства водят до несъмнения извод, че е налице
осъществен състав на нарушение, което е било установено по безспорен начин от
съответните органи на НАП.
Трайно в
съдебната практика, въз основа на използваната в чл.186, ал.1 от ЗДДС
формулировка „се прилага“, е застъпено становището, че при издаване на акт за
запечатване на обект органът действа в условия на обвързана компетентност, т.е.
при констатирано нарушение е длъжен да наложи принудителната административна
мярка.
В тази връзка
съдът приема за неоснователно и наведеното в жалбата възражение, че допуснатото
формално нарушение било отстранено много скоро и в трите случая.
В случая целта на
предвидената в чл.186, ал.1, т.1, б.„г” от ЗДДС принудителна мярка е да
предотврати и преустанови нарушения, свързани със задълженията на лицата по подаване
на данни за движението на течни горива, а от доказателствата по делото е видно,
че в повече от един случая – три пъти в рамките на месец ноември 2022 г., данъчно
задълженото дружество жалбоподател не е изпълнило това свое задължение
своевременно, като няма данни за обективни пречки, обуславящи невъзможност за
подаването на данните към момента на получаване на горивото. Ето защо
наложената принудителна административна мярка се явява съразмерна и не
накърнява права на своя адресат в степен по-голяма от тази, за която е
наложена. Взето е предвид обстоятелството, че извършеното нарушение засяга
утвърдения ред на данъчна дисциплина, която трябва да осигури проследяването на
количеството горива като стоки с висок фискален риск.
Противно на
развитите в жалбата съображения, настоящият съдебен състав намира, че
административният орган коректно е изпълнил и задължението си да изложи в
акта съображения за конкретния срок, за
който се налага запечатването на обекта, и обстоятелствата, които са го
мотивирали да определи този срок, а именно тежестта на извършеното нарушение и
последиците от него. Срокът на наложената принудителна административна мярка е
съобразен с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните
практики в обекта, като органът е отчел, че създадената в търговския обект
организация, видно и от писмените обяснения на управителя на дружеството, не
позволява да се изпращат коректно и своевременно съответните данни в дните, в
които управителят отсъства, доколкото самият той лично отчитал документалните
доставки на гориво.
Не може да бъде
споделено виждането на жалбоподателя, че при налагане на ПАМ не била отчетена
тежестта на формалното нарушение, липсата на настъпил вредоносен резултат и малозначителността
на нарушението. В оспорената заповед са изложени достатъчно подробни и ясни
мотиви относно определения срок за налагане на принудителната административна
мярка, който срок се определя по целесъобразност от органа, а в настоящия
случай преценката по целесъобразност е упражнена в рамките на закона и срокът е
определен в минимален размер от 3 дни, който съответства на всички гореизброени
обстоятелства.
Констатира се, че
принудителната административна мярка е наложена при наличие на законовите
предпоставки. Оспорваната заповед е в съответствие с материалния закон и
неговата цел, при издаването й не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, предвид което подадената срещу нея
жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Предвид изхода на
делото и чл.143, ал.3 от АПК, следва да бъде уважена своевременно заявената
претенция на ответника в негова полза да се присъди юрисконсултско
възнаграждение за осъщественото процесуално представителство, платимо от
жалбоподателя. На основание чл.24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, вр. чл.37, ал.1 от ЗПП, съдът определя възнаграждението в размер на 100
лева.
Водим от
изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на „Н-плюс Енерджи“ ЕООД, гр.Х., против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка №ФК-417-0123066/16.12.2022 г., издадена от Началник отдел
„Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, потвърдена с Решение
№ГДФК-24/20.01.2023 г. на Директора на Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна
дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „Н-плюс
Енерджи“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, да
заплати на Национална агенция за приходите разноски по делото в размер на
100.00 (сто) лева.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: