Мотиви към решението № 90 /27.03.2017г.
по АНД № 235/ 2017г. по описа на РС - Монтана
Производството
е по чл.375 и сл. от НПК – глава ХХVІІ от НПК.
Постъпило
е от Районна прокуратура град Монтана Постановление от 06.02.2017г. за освобождаване от наказателна
отговорност и налагане на административно наказание по чл.78а ал.1 от НК на обвиняемия
EВГЕНИ Г.В. за престъпление по чл.134 ал.1 т.2 във връзка с чл.129 ал.2 пр.2 и 4 във връзка
с ал.1 от НК.
Районна прокуратура град Монтана чрез
представителя си поддържа постановлението и предлага на съда след като признае обвиняемия
В. за виновен, да го освободи от наказателна отговорност, като му наложи
административно наказание към минимума предвиден в закона.
Обвиняемият EВГЕНИ Г.В. не се признава за
виновен за деянието, за което е привлечен като обвиняем на досъдебното
производство. Упълномощеният му защитник моли съда да постанови решение, с
което след като го признае за невиновен да го оправдае, като навежда конкретни
доводи за това.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства, доводите на обвиняемия, становището на прокурора и упълномощения
защитник на подсъдимия, намира за установено следното:
От
събраните в хода на производството доказателства се установява следната
фактическа обстановка:
Обвиняемият
Е.В. има разрешително за притежаване и използване на ловно оръжие с дата на
валидност 31.01.2017 г. На негово име се води ловна нарезна пушка
„Арсенал-СЛР”, 95 калибър 7.62 х 39 с номер АД 430142. Лицето е член и
председател на ловна дружинка в село Крапчене, обл.Монтана. Освен него членове
на ловната дружинка били свидетелите П.П., Апостол Димитров, Десислава
Михайлова, Калин М., Жан Марков, Иван Андреев и Димитър Александров.
За дата
07.11.2015г. имало издадено разрешително за групов лов № 024674 на името на
свидетеля П.П.. Съгласно Разрешителното за лов на свидетелите П.П., Апостол
Димитров, Десислава Михайлова, Калин М., Жан Марков, Иван Андреев, Димитър
Александров и обвиняемият В. се разрешавало да ловуват на 07.11.2015г. в
ловностопански район, като отстрелят дивеч - диви свине.
На
07.11.2015 г., около 07.00 часа, св.П.П. провел инструктаж на останалите
членове на ловната дружинка. Лицата ловували в местността „Бандерата” в
землището на село Крапчене.
Свидетелят М.М. работел като
механизатор-тракторист в ЕТ „Аполон-Ангел П.”xxx. Той получил нареждане от
работодателя си на 07.11.2015 г. да извършва работа в землището на село
Крапчене, местността „Бандерата”. Свидетелят М. управлявал трактор, марка „Кейс
260”. Свидетелят М. видял членовете на ловната дружинка, които били до един
стопански блок. Колегите на свидетеля М. се намирали на значително разстояние,
в други масиви.
Всички хора били предупредени за
обстоятелството, че ще се провежда лов до около 13.00 – 14.00 часа. Предвид на
това всички автомобили и земеделска техника се изтеглили от мястото на лова. Единствено
на място останал един от трактористите – свидетеля М.М., в съседство с мястото,
на което се провежда лова, но на такова позиция, че обвиняемият В. и свидетеля П.П.
да не го забележат. Ловът започнал около 8.00 часа сутринта, като свидетелите
заели своите позиции. Около 9.20 часа, към ловната позиция на обвиняемия В. излязло
диво прасе. Животното тичало през полето, което било изорано. След като по
права линия между обвиняемия В. и свидетеля П. преминало прасето, обвиняемият В.
произвел три изстрела. Според свидетеля П. първият със сигурност, и вторият, попаднали
в прасето. То обаче продължило своя път. След като свидетеля П. възприел, че
прасето е ударено, с автомобила си отишъл до обвиняемия В., като разстоянието
между тях било около 800 метра. Тръгнали да търсят удареното прасе.
Заобикаляйки възвишението, под което се е намирал обвиняемия В., същите
забелязали трактор, на покрива, на който свидетеля М. бил застанал
/приблизително около 4 метра височина/. Там разбрали, че е станал инцидент и свидетеля
М. е ранен от изстрел. Предприели необходимите действия по транспортиране до
болница, след което обвиняемия В. xxx, за да разкаже за случилото се и да
предаде оръжието, с което е бил на лов.
Видно от заключението на изготвената
химическа експертиза е, че в отривките от
лявата ръка на обвиняемия
Е.В. се регистрирали две
капсулни частици със състав олово, калай, антимон и четири капсулни частици със
състав олово, калай, антимон. В отривка от дясната ръка на обвиняемия се
регистрирали две капсулни микрочастици със състав олово, калай, антимон.
Видно от заключението на изготвената
балистична експертиза е, че представения за
изследване ловен полуавтомат „Арсенал”, кал.7.62 х 39 мм., № АД 430142
представлява огнестрелно оръжие и в този си вид е годен да произвежда изстрели
с поразяващо действие. След последното почистване на оръжието с него са били
произвеждани изстрели. Представеният с протокол за доброволно предаване от
07.11.2015 г. проектил в хирургическо отделение на МБАЛ - Монтана /изваден от
крака на пострадалия свидетел М./ е представлявал част от патрон, изстрелян с
ловен полуавтомат „Арсенал”, кал.7.62 х 39 мм., № АД 430142.
Видно от заключението на изготвената
съдебномедицинска експертиза е, че свидетеля М.М. е получил следните увреждания: сляпо огнестрелно
нараняване в областта на горната част на ляво бедро с раневи канал през
мускулатурата на бедрото и засягане на венозен съд и нерви в тази област.
Уврежданията са получени по механизма на удар и пронизващо действие на твърд
тъп предмет и добре отговарят да са получени по време и начин, посочен от св.М.
- от проектил на патрон след изстрел с огнестрелно оръжие. Уврежданията са от
естество да водят до трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за
срок над един месец. От полученото нараняване и последвалото лечение са останали
трайни белези, които променят първоначалния вид на крайника, като го загрозява,
което води и до обезобразяване на други части на тялото. Оздравителният период
на такава травма, при условие, че не настъпят усложнения, е около година.
Съдът изцяло кредитира трите
експертни заключения, като обективно и компетентно дадени, а още повече и не
оспорени от страните в производството.
Гореизложената фактическа
обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства,
както и от свидетелските показания на М.Р.М. и П.М.П., които съдът кредитира
като обективни и безпристрастни, както и експертните заключения.
Съдът не
кредитира показанията на свидетеля М.М. досежно факта, че е имало видимост от
позицията на обвиняемия В., която е заемал и мястото, на което е бил той.
Представителят на обвинението изцяло възприема показанията на този свидетел,
като въз основа на тях формулира и обвининието си. Съдът намира обаче, че
следва да се отчете правния
интерес на този
свидетел от изхода на делото, което предполага и индиция за неговата заинтересованост.
От събраните по делото
доказателства и установената по делото фактическа обстановка съдът намира, че с
особено значение следва да се кредитират показаният на свидетеля П.П., който на
практика е и незаинтересован свидетел. В показанията си този свидетел е категоричен, че от момента на започването
на лова до момента на възпроизвеждане на изстрели и
до заобикалянето на гърбицата на терена, под която е бил обвиняемия В., за да търсят прасето, нито обвиняемия, нито той са
могъли да видят
трактора, защото той е бил по-ниско и по-встрани. Това от своя страна води до
извода, че показанията на свидетеля П. са в унисон с останалите събрани
доказателства и в пълно противоречие с показанията на пострадалия свидетел М.М..
Предвид на това съдът не следва да кредитира показанията на св.М. в тази им
част, тъй като се явяват изолирани от събраните по делото писмени и гласни
доказателства.
При анализиране на гласните
доказателства следва да се обърне внимание и на това, каква е била посоката на
изстрелите и дали в посоката
на изстрелите е имало човек или изобщо някакви препятствия, които да водят до
елементарното съобразяване, че не бива да се стреля в тази посока. От показанията на всички разпитани свидетели, включително и от показанията на свидетеля М. не се установява последният да е бил в тази посока, в която са произведени изстрелите. Нещо повече, той дори не казва, че е бил в посоката на
изстрелите, а доста встрани в друг район, неустановен от обвинението, нито е установено, на какво разстояние е бил от мястото. При така събраните по делото доказателства и при така
установената фактическа
обстановка се
установява, че обвиняемия В. е застанал на позиция до момента,
в който е произведен изстрел на практика, като той не е бил обезпокояван от нищо или никого. От показанията на свидетеля П. се установява, че не се е
чувало работа на трактор. Всички трактористи били прeдупредени,
че следва да напуснат мястото, тъй като ще започне лова и са го напуснали. Тези
обстоятелства налагат извода, че не е имало причина обвиняемия В. да бъде с
повишено внимание и да не възпроизвежда изстрели. В посоката, в която е стрелял
е имало само диво прасе, което е било целта на самия лов.
При така установената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Обвиняемият Е.Г.В. е предаден
на съд за извършено престъпление по чл. 134, ал.1, т.2,
във вр. с чл.129, ал.2, предл.второ и четвърто, във вр.с ал.1 от НК,
а именно, че около 09.23 часа на 07.11.2015г. в землището на село Крапчене,
обл.Монтана, местността „Бандерата”, поради немарливо изпълнение на правно
регламентирана дейност, регламентирана в Правилник за прилагане на Закона за
контрол на взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите,
представляващо източник на повишена опасност - „ловна дейност” по смисъла на
чл.21 от ЗЛОД /чл.21, ал.1 - „Правото на
лов включва право на ловуване и придобиване на дивеч, ловни трофеи и дивечови
продукти” и чл.59, ал.1 от ЗООБВВПИ, според който лицата, получили разрешение
за придобиване. съхранение, носене и употреба на огнестрелните оръжия и
боеприпасите за тях са длъжни да ги опазват от кражби, изгубване, достъп на
други лица до тях и да предприемат мерки за недопускане на злополуки или
наранявания при употребата им, несъобразяване с установените правила - чл.17 от
Инструкция за безопасност при боравене с ловно оръжие и боеприпаси по време на
ловни излети- „Да не се стреля в посока, в която има хора и домашни животни,
дори да са далече” и т.5 от „Забраии”- „3абранява се стрелба по шум или неясно
видима цел”, е причинил на М.Р.М. xxx средна телесна повреда, изразяваща се в
сляпо огнестрелно нараняване в областта на горната част на ляво бедро с раневи
канал пред мускулатурата на бедрото и засягане на венозен съд, водещо до трайно
затруднение движенията на левия долен крайник за срок над един месец и до
обезобразяване на други части на тялото.
В Постановление № 2 от 27.09.1979
г. на Пленума на Върховния съд в т.3 е визирано „От субективна страна
престъпленията по чл. 123 и 134 НК могат да бъдат извършени само по
непредпазливост в двете й форми” и в т.6 е визирано „Съдилищата са длъжни да
установяват по всяко дело допуснатите от деца нарушения на определени правила и
норми за охрана на безопасността на труда, на съответен нормативен или
поднормативен акт, като изследват задълбочено наличието на причинна връзка
между тях и настъпилия противоправен резултат. Този принцип има приложение и
при разрешаване въпроса за съпричинителство на последния от страна на
пострадалото лице”.
Видно от диспозитива на постановлението на
РП-Монтана е, че обвинението твърди, че е налице правно регламентирана дейност,
като се позовава на Правилник за прилагане на Закона за контрол на взривните
вещества, огнестрелните оръжия и боеприпаси и представлява източник на повишена
опасност – ловна дейност, по смисъла на чл.21 от Закона за лова и опазване на
дивеча, където в чл.21, ал.1 е визирано какво е лов, както и чл.59, ал.1 от Закона
за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия.
Безспорно следва да се приеме, че
ловът е правно регламентирана дейност. Ловът е дейност, която представлява
източник на повишена опасност, доколкото при нея се борави с огнестрелно оръжие.
Неправилно обаче, в случая е конкретиката на правилата, които е нарушил
обвиняемият В., а именно чл.17 от Инструкция за безопасност при боравене с
ловно оръжие и боеприпаси по време на ловни излети и т.5 от тази инструкция.
Разпоредбата на чл.7 ал.3 от Закона за нормативните актове визира, че „Инструкцията
е нормативен акт, с който висшестоящ орган дава указания до подчинени нему
органи относно прилагане на нормативен акт, който той е издал или чието
изпълнение трябва да осигури”. От тук следва извода, че след като прокурора приема че има такава
инструкция, то е следвало да уточни кой я е издал, в изпълнение на кой
нормативен или друг поднормативен акт е издадена, от там да се проследи дали са
изпълнени изискванията на чл.34 и чл.40 от Закона за нормативните актове, тоест да е подписана,
публикувана, обнародвана, влязла в сила и т.н.
Въпросната инструкция не
съществува под никаква форма, нито е издадена от някой, нито е утвърдена от
някой, нито е публикувана в ДВ. Буди недоумение факта, как РП-Монтана е
установила кои разпоредби са нарушени от нея, като не е общодостъпна, тоест не
съществува в правния мир.
След като
тя не съществува и не е издадена по реда и начина приета от Закона за
нормативните актове, правилата, които прокурорът твърди, че са нарушени, следователно
не съществуват. Те не съществуват изобщо в правния мир, тоест не биха били
задължителни и не биха могли да бъдат прилагани.
Съобразявайки
се с Постановление № 2 от 27.09.1979г. на Пленума на ВС, респективно цитираните
по–горе точки 3 и 6 следва единствения възможен извод, че щом няма установена
връзка между нарушение на специалните правила и настъпилия резултат, то
деянието не може да е съставомерно по чл.134 от НК.
Нещо
повече, дори и така, както е визирано обвинението, тези „правила” не сочат на
престъпна небрежност от страна на подсъдимия – арг. чл.17 от Инструкция за
безопасност при боравене с ловно оръжие и боеприпаси по време на ловни излети - „Да не се стреля в посока, в която има хора и домашни животни, дори
да са далече”.
От
заключението на вещото лице по назначената на досъдебното производство
балистична експертиза се установява, че безспорно е доказан рикошет. Рикошет в посока право
не може да има, очевидно рикошетът сочи промяна в траекторията на проектила в
един по-късен момент, след произвеждането на изстрела. Точка 5 – „Забрани” „Забранява се стрелба
по шум или неясно видима цел”. Както обвиняемия В., така и свидетеля П.П.
са категорични в показанията си, че обвиняемия В. е стрелял по изключително
видима цел – диво прасе пред него, то не шуми, то се вижда. Шум има в гората,
изстрелът е произведен насред полето. Тези правила не съществуват в правния мир,
защото не съществуват във вид на инструкция, но дори и да се приемат като общи
положения по време на лов, те не са налице.
Мотивиран
от гореизложено съдът намира, че в конкретния случай обвинението не е доказано
от обективна страна, доколкото то не е въвело специални правила, които са били
нарушени и в тази връзка обвинението е необосновано. Дори да бъдат приети
твърденията на прокурора в диспозитива на постановлението, то също не са налице
в настоящия случай никакви нарушения. Имало е ясно видима цел – прасе
разхождащо се в оранта, слънчево и ясно време, няма движение отпред по посоката
на изстрела, встрани не се вижда никакво препятствие.
Обвиняемият
В. е бил в такова положение по отношение на въпросния трактор и пострадалия
свидетел М., в което той не може да го забележи и не е бил длъжен да го
забележи, защото още от началото на лова всички са предупредени да напуснат
мястото. Не без значение е и факта, че до момента на изстрела е минало време, почти
час и половина от предупреждението за напускане на терена. Не е имало нищо,
което да смущава тази обстановка, нищо не е карало никого, включително и свидетеля
П.П., да допуска по някакъв начин, че се създава опасност за живота и здравето
на когото и да е било към онзи момент.
Обвиняемият В. нито от обективна,
нито от субективна страна е знаел фактическото обстоятелство, че пострадалият
се намира на място и разстояние, които могат да застрашат неговия живот. Обвиняемият
В. не е имал пряка видимост, не е имал никакви други обективни предпоставки да
се съмнява, че има нещо нередно около него и затова възпроизвел изстрел по
дивото прасе. Нещо повече, изстрелът е възпроизведен в посока коренно различна
от тази, в която по-късно обвиняемия В. и свидетеля П.П. са установили, че се
намира свидетелят М. заедно с трактора. Свидетелят П. в показанията си заявява,
че пострадалия се е бил качил на покрива на трактора и въпреки всичко в
момента, в който отишъл до обвиняемия В. отново не са го виждали. Те са го
видели много по-късно, когато с колата са тръгнали да търсят прасето, поради
това, че са го ранили и са заобиколили въпросното възвишение /гърбица/. Налице
е незнание на фактически обстоятелства относно обстоятелството, че там се е
намирало друго лице и че възпроизвеждането на изстрели би застрашило неговия
живот. Това незнание не се дължи също на непредпазливост, с оглед хипотезата на
чл.14, ал.2 от НК, тъй като, всичко, което е било там рано сутринта – хора и
земеделска техника е напуснало мястото. Не е изяснено по делото, защо е останал
само пострадалия, след като и той е бил предупреден да напусне мястото.
С оглед на така установената по
делото фактическа обстановка, съдът намирам, че обвиняемия В. не е осъществил
състава на чл.134 ал.1 т.2 във вр. с чл.129, ал.2 предл. второ и четвърто, вр.
с ал.1 НК, нито от обективна, нито субективна страна. В случая с оглед на
установената фактическа обстановка съдът намира, че се касае за случайно деяние.
Предвид
горното съдът намира, че обвиняемия Е.Г.В. следва да се признае за невинен и се
оправдае по повдигнатото му обвинение.
Съдът
постанови още Веществено доказателство - тъмно долнище от мъжки анцуг да се върнат на
свидетеля М.Р.М., пострадал от престъплението, след влизане на
решението в сила.
Веществени доказателства - полуавтомат
Арсенал, кал. 7.62 х 39 мм. № АD430142 с пълнител за него, 8
бр. проектила кал. 7.62 х 39 мм., 1 бр. деформиран, същия кал., 1 бр.
маскировъчен на цвят калъф, предадени с приемо - предавателен протокол на
14.03.2016 г. в служба КОС – Монтана и намиращи се на съхранение там, да се
върнат на обвиняемия Е.Г.В., също след влизане на решението в сила.
Предвид
изхода на делото и на основание чл.190 ал.1 от НПК, когато обвиняемият бъде
признат за невиновен по дела от общ характер, направените разноски остават за
сметка на държавата.
По горните мотиви съдът постанови решението
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: