Решение по дело №265/2019 на Окръжен съд - Ямбол

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 26 ноември 2019 г. (в сила от 26 ноември 2019 г.)
Съдия: Гергана Желязкова Кондова Атанасова
Дело: 20192300600265
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 25 септември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 151                                   26.11.2019 г.                        гр.Ямбол

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,   ІІ-ри въззивен наказателен състав на 20 ноември                                          2019 година                    В публично заседание в следния състав:

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ПЕТКОВ

                                                              

                                                   ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА КОНДОВА

 

                                                                   ВЕСЕЛА СПАСОВА

Секретар: М.Коматарова

Прокурор: Е.Гоцев

като разгледа докладваното от съдия КОНДОВА

ВНОХД № 265 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Въззивното производство е образувано по протест на РП-Елхово срещу Присъда № 45/04.07.2019 г., постановена по НОХД № 538/2018 г. по описа на Районен съд Елхово, с която подс.Я.Й.А. с ЕГН ********** и подс.Т.Й.И. с ЕГН ********** са признати за невиновни в това, че на **.**.**** година в с.Г. К., обл.Я., от частен дом на ул. „В. К.“ № * действайки в съучастие като извършители отнели чужди движими вещи - пари в банкноти на стойност 470.00 лева от владението на собственика им И.А. Г. от с. Г. К., обл.Я., без негово съгласие с намерение противозаконно ги присвоят, като подсъдимата Я.А. макар и непълнолетна е могла да разбира свойството и значението на деянието си и да ръководи постъпките си, поради което и на основание чл. 304 от НПК са оправдани по повдигнатите спрямо тях обвинения в престъпление по чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК за подсъдимата Я.Й.А. и по чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК за подсъдимия Т.Й.И..

С присъдата е постановено вещественото доказателство – 1 брой метална щанга с неустановена по делото собственост, да остане приложено по делото за съхранение в едногодишен срок от влизане на присъдата в сила, на основание чл. 112 от НПК.

Въззивният протест е бланкетен. В него се твърди незаконосъобразност и неправилност на присъдата. Претендира се отмяна протестираната присъда и постановяване на нова такава, с която подсъдимите А. и И. да бъдат признати за виновни в осъществяване на престъплението-предмет на обвинението и да им бъдат наложени съответни наказания.

Участващият по делото прокурор при ОП-Ямбол не поддържа протеста. Намира, че първоинстанционният съдебен акт е постановен законосъобразно и съобразно доказателствата по делото, поради което счита, че следва да бъде потвърден.

В съдебно заседание въззиваемите – подсъдими Я.Й.А. и Т.Й.И. участват лично и със служебно назначените им защитници – адвокати от АК-*. Явилите се въззиваеми и защитници оспорват основателността на депозирания протест и молят въззивния съд да потвърди присъдата като обоснована и правилна.  

Съдът, след като се запозна с изложеното във въззивния протест, доводите на страните и обсъди поотделно и в тяхната съвкупност доказателствата, след цялостна проверка на атакуваният съдебен акт и в съответствие с правомощията му по чл.313 и сл.от НПК, констатира от фактическа и правна следното:

Въззивният протест е процесуално допустим, като подаден в сроковете по чл.319, ал.1 от НПК, а разгледан по същество – се преценява като неоснователен, по следните съображения:

Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е в съответствие и се подкрепя от събраните по делото в хода на съдебното следствие гласни доказателства, както и от събраните по делото в хода на досъдебното производство писмени и гласни доказателства, поради което проверяващия съд намира за ненужно да я преповтаря. Решаващият съд при установяването на фактическите обстоятелства е обсъдил подробно и мотивирано кои доказателства кредитира и кои не. Правилно и обосновано първата инстанция приема и кредитира показанията на свидетелите Р. Г., С. Я. и Я. Я., дадени в хода на съдебното следствие, както и писмените доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, приобщени към доказателствения материал по делото чрез прочитането им по реда на чл. 283 от НПК, а именно - справки за съдимост на подсъдимите, протокол за оглед на  местопроизшествие от **.**.**** г. с приложен към него фотоалбум, протокол за освидетелстване от **.**.**** г. с приложен към него фотоалбум, протокол за вземане на образци за сравнително изследване, протокол № **/ДНК-* от **.**.**** г., Справка от ГПУ – Б. на проверени лица и МПС от **.**.**** година, справки от мобилни оператори. Посочените свидетели са без родствени връзки с подсъдимите и по делото липсват каквито и да било доказателства указващи предубеденост или заинтересованост на същите от изхода на делото. Показанията на тези свидетели са логични, последователни и безпротиворечиви както вътрешно, така и с останалите събрани и кредитирани от съда доказателства, преценени в тяхната съвкупност и взаимовръзка. Обосновано първоинстанционния съд е кредитирал и показанията на свидетеля И. Г., т.к. неговите показания макар да са на пострадал, са логични, последователни и непротиворечиви, не стоят изолирано от останалия събран по делото доказателствен материал и като такива спомагат за изясняване на обективната истина. Правилно и обосновано решаващият съд е кредитирал и събраните по делото писмени доказателства като изготвени и приобщени по делото по предвидения в закона ред.

Настоящият състав на въззивния съд споделя изцяло доводите на решаващия такъв в посока некредитиране на прочетените на основание чл. 279, ал.2, вр. ал.1, т.4 от НПК обяснения на подсъдимите Я.А. и Т.И., дадени от тях в хода на досъдебното производство, т.к. при анализ на тяхното съдържание се установява, че те противоречат както на всички останали събрани по делото и кредитирани от съда доказателства, така и помежду си относно релевантни факти, а именно - откъде са откраднати парите /дали от гардероб в къщата на пострадалия или от под мушама на маса/, както и относно това кой от тях ги е откраднал /т.к. всеки сочи другия за извършител/. Обясненията на подсъдимите противоречат и на показанията на пострадалия свидетел Г. , който както в досъдебното производство, така и в проведеното по делото съдебно следствие недвусмислено и категорично твърди, че двамата подсъдими не са извършители на осъщественото спрямо него престъпно деяние, а извършителите са двама непознати нему мъже. Освен това твърди, че спрямо него е било извършено престъпление по чл. 198 от НК, а не престъпление по чл. 194 от НК. Поради всичко това обосновано и правилно районният съд е отказал да кредитира с доверие показанията на подсъдимите А. и И..

При правилно изяснена фактическа обстановка съдът е направил напълно обосновани правни изводи, като е приел, че двамата подсъдими не са осъществили престъпния състав по чл. 194, ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. чл. 63, ал.1, т.3 от НК за подсъдимата Я.Й.А. и по чл. 194,  ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК за подсъдимия Т.Й.И., респ. на **.**.**** година в с.Г. К., обл.Я., от частен дом на ул. „В. К.“ № * действайки в съучастие като извършители да са отнели чужди движими вещи - пари в банкноти на стойност 470.00 лева от владението на собственика им И.А. Г.  от с. Г. К., обл.Я., без негово съгласие с намерение противозаконно ги присвоят.

Правилно районният съд в мотивите си е приел, че обвинението не е доказано по несъмнен начин. От събраните по делото кредитирани от първоинстанционния и въззивния съд доказателства /гласни и писмени такива/, се установява единствено това, че на **.**.**** година около 19.00 часа от дома на свидетеля И. Г. , находящ се в с.Г. К., обл.Я., ул. „В. К.“ № *, двама неустановени по делото и непознати  за пострадалия Г.  мъже, са отнели пари в банкноти на стойност 470.00 лева, собственост на Г. , без негово съгласие, като за отнемането им е била употребена сила /с използване на метална щанга, иззетата като веществено доказателство по делото/.

Единственото доказателство в подкрепа на обвинителната теза са обясненията на подсъдимите А. А. и Т. И., дадени от тях в хода на досъдебното производство, за които и двамата твърдят, че са дадени в следствие на упражнен над тях натиск от страна на полицейски служители, като подс.И. твърди, че по отношение на него е било упражнено и физическо насилие. На тези обяснения обаче съдът не дава вяра по посочените по-горе съображения.

Освен обясненията на подсъдимите липсват каквито и да било други преки или косвени доказателства, които да сочат на това, че подсъдимите са автори на престъплението - предмет на обвинението. Не са налице и доказателства за това на инкриминираната дата подсъдимите да са се намирали на територията на село Г. К. или в дома на пострадалия.

Поради всичко това, въззивният съд напълно споделя направения от решаващия съд извод, че обвинението остава недоказано по несъмнен и категоричен начин.

От цялостната проверка на атакувания съдебен акт съдът не констатира пропуски и грешки водещи до изменение или отмяната му, поради което и на осн. чл.338 вр.чл.334, т.6 от НПК, Ямболски окръжен съд

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 45/04.07.2019 г., постановена по НОХД № 538/2018 г. по описа на Районен съд Елхово.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                                  

 

                                                                2.