Р Е Ш Е Н И
Е
№………./10.02.2017г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито
съдебно заседание, проведено на петнадесети ноември през две хиляди и
шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНКА
ДРИНГОВА
НЕВИН ШАКИРОВА
при секретар С.Т., като разгледа докладваното от съдията Дрингова въззивно гражданско дело № 1873 по описа за
2016г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба № 40065/29.07.2016г. на Ю.Б.А., ЕГН ********** ***, чрез пълномощника си адв. Г.Я. срещу решение № 2624/29.06.2016г. по гр. д. №
9529/2014г. на ВРС, VІІІ-ми състав, с което е отхвърлен иска с правно
основание чл.30 от ЗН на въззивника за намаляване на дарственото
разпореждане от М. Д.А. /починала на 16.12.2013г./, извършено на 27.12.2004г. с НА №143,
том II, рег.№3714, дело №343 от 28.12.2004г. на Варненски нотариус с рег.№213 в
РНК, в полза на Д.Б.А., ЕГН **********
*** и М.Б.Д., ЕГН ********** ***,
до размера, необходим за допълване на
запазената част на ищеца от 2/9
ид.ч. от имоти, както следва: 1/ 1/2 ид.част от жилище, находящо се в гр.Варна, ул. „Антон Неделчев“ №28,
представляващо сутеренен етаж от масивна жилищна сграда, с площ от 49,87 кв.м.,
състоящ се от: коридор, антре, две стаи, баня и тоалет, с идентификатор
10135.1501.752.4.5; 2/ 1/2 ид.част от жилище, находящо се в гр.Варна, ул. „Антон Неделчев“ №28,
представляващо масивна жилищна сграда, на един етаж във вътрешната част на
двора, с площ от 55,87 кв.м., състоящ се от: входно антре, коридор, две стаи,
баня, тоалет и изба, с площ от 24,40кв.м., с идентификатор 10135.1501.752.4.3; 3/ 1/4 ид.част от
жилище, находящо се в гр. Варна, ул. „Антон Неделчев“
№28, представляващо надстройка на масивна жилищна сграда, с площ 53,77 кв.м.,
състояща се от: две стаи, кухня-трапезария, баня и тоалет, с идентификатор
10135.1501.752.4.4; 4/ 1/2 ид.част от гараж, находящ се
гр.Варна, ул. „Антон Неделчев“ №28, с площ от 22 кв.м. и 5/ 1/2 ид.част от 46.9 % ид.части от
дворното място, в което са построени гореописаните сгради, с административен
адрес: гр.Варна, ул. „Антон Неделчев“ №28, съставляващо ПИ с идентификатор
10135.1501.752 по КККР на гр.Варна одобрени със заповед №18-3018-20.04.2015 на
началника на СГКК-Варна, представляващо бивш УПИ №Х1-2, в кв.299 по плана на
9-ти подрайон на гр.Варна, цялото с площ от 258 кв.м.
В жалбата е изложено становище за
неправилност, поради неправилно приложение на материалния закон, вътрешна
противоречивост и необоснованост. Въззивникът намира,
че липсва идентичност между имотите, предмет на дарението в полза на въззиваемите и тези, дарени му от наследодателката
през 1987г. Счита също, че в наследствената маса следва да бъдат включени
целите недвижими имоти, а не ½ ид.ч. от тях,
тъй като същите са лична собственост на наследодателката.
Отправеното искане е да се отмени изцяло обжалваното решение и да се постанови
друго, с което да се уважи предявения иск.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е
постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, в който е изразено становище
за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение. Моли за
потвърждаване на решението.
За да се произнесе по спора, съдът
съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по
искова молба на Ю.Б.А. срещу Д.Б.А. и М.Б.Д., с която е предявен иск с правно
основание чл.30 от ЗН за намаляване на дарение.
В исковата молба се твърди, че страните
са деца и наследници на М. Д.А., която е починала на 17.12.2013г. в гр.Варна.
Твърди се, че приживе М. А. е дарила на ответниците,
при равни части за всеки от тях, собствените си недвижими имоти, придобити в
режим на СИО със съпруга й Б.Д. А., починал на 10.05.2010г., а именно 1/2 ид.част от следните недвижими имоти: 1. жилище, находящо се в гр.Варна, ул."Антон Неделчев" №28,
представляващо Сутеренен етаж от масивна жилищна сграда, с площ от 49.87 кв.м.,
състоящ се от: коридор, антре, две стаи, баня и тоалет; 2. жилище, находящо се в гр.Варна, ул."Антон Неделчев" №28,
представляващо масивна жилищна сграда, на един етаж във вътрешната част на
двора, с площ от 55.87 кв.м., състоящ се от: входно антре, коридор, две стаи,
баня, тоалет и изба, с площ от 24.40 кв.м.; 3. 1/2 ид.част
от жилище, находящо се в гр.Варна, ул. „Антон
Неделчев“ №28, представляващо надстройка на масивна жилищна сграда, с площ 53.77 кв., състояща се от: две
стаи, кухня-трапезария, баня и тоалет; 4. Гараж, находящ
се в гр.Варна, ул."Антон Неделчев" №28, с площ от 22 кв.м. и 5. 46.9
% ид.части от дворното място, в което са построени
горепосочените имоти, с административен адрес: гр.Варна, ул. "Антон
Неделчев" №28, представляващо УПИ №XI-2, в
кв.299 по плана на 9-ти подрайон на гр.Варна, цялото
с площ от 258 кв.м., при граници на дворното място: имоти пл.№№ 3, 15, 1 и
улица. Твърди се, че с извършеното дарение М. А. е накърнили запазената част на
ищеца, тъй като съгласно чл.29, ал.2 от ЗН, запазената част му част от
наследството на неговата майка е 2/9 от имуществото (1/3 от 2/3). В последващи молби ищецът е посочил, че по КККР на гр.Варна
за дворното място е определен идентификатор 10135.1501.836 и за гореописаните
сгради, съответно 10135.1501.836.1, 10135.1501.836.2, 10135.1501.836.3 и
10135.1501.836.4. В последствие след предприети в хода на процеса действия по
изменение на КККР се сочи, че идентификаторите на процесиите имоти са
съответно: 10135.1501.752, 10135.1501.752.4.3, 10135.1501.752.4,
10135.1501.752.4.5, като гаража не е заснет и нанесен в кадастралната карта. Описано
е състоянието на процесните сгради към момента на
подаряването им. Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да
намали дарственото разпореждането извършено от М. Д.А.
с НА №143, том II, рег.№3714, дело №343 от 28.12.2004г. на Нотариус Георги
Икономов до размера необходим за допълване на запазената част на ищеца от 2/9 ид.ч. от имотите, като следва:
1) 1/2 ид.част от Жилище, находящо се в
гр.Варна, ул."Антон Неделчев" №28, представляващо Сутеренен етаж от
масивна жилищна сграда, с площ от 49.87 кв.м., състоящ се от: коридор, антре,
две стаи, баня и тоалет;
2) 1/2 ид.част от Жилище, находящо се в
гр.Варна, ул."Антон Неделчев" №28, представляващо Масивна жилищна
сграда, на един етаж във вътрешната част на двора, с площ от 55.87 кв.м.,
състоящ се от: входно антре, коридор, две стаи, баня, тоалет и изба, с площ от
24.40кв.м.;
3) 1/4 ид.част от жилище, находящо се в
гр.Варна, ул."Антон Неделчев" №28, представляващо надстройка на
масивна жилищна сграда, с площ 53.77 кв.м., състояща се от: две стаи,
кухня-трапезария, баня и тоалет;
4) 1/2 ид.част от Гараж, находящ се
гр.Варна, ул."Антон Неделчев" №28, с площ от 22 кв.м.;
5) 1/2 ид.част от 46.9 % ид.части от
дворното място, в което са построени горепосочените сгради, с административен
адрес: гр.Варна, ул."Антон Неделчев" №28, представляващо УПИ №XI-2, в кв.299 по плана на 9-ти подрайон на гр.Варна, цялото с площ от 258 кв.м., при
граници на дворното място: имоти пл.№№ 3,15,1 и улица.
В отговора на исковата молба се твърди,
че искът за намаляване на дарението е неоснователен, тъй като с нотариален акт
за дарение №30, том III, д.№708/1987г. на нотариус при PC Варна, ищецът е надарен от майка си М. Д.А. с 1/16 ид.ч. от дворно място в гр.Варна, ул."Антон Неделчев"
№28, ведно с 1/8 ид.ч. от построената в същото дворно
място жилищна сграда. Твърди се, че предмет и на двете дарения от 1987г. и от
2004г. са идеални части от един и същ имот с административен адрес: гр.Варна,
ул."Антон Неделчев" №28, с които общият наследодател е надарил и
трите си деца. Твърди се, че в случая запазената част на ищеца е в размер на
1/9 ид.част. Твърди се, че процесният
имот е единствен притежаван от М. Д.А., като чрез дарение през 1987г. ищецът е
получил от същата 1/8 ид.част от процесния
имот. Твърди се, че с направеното в полза на двамата ответници
разпореждане не е накърнена запазената част на ищеца, а дори същият е придобил
част над запазената му такава. В условията на евентуалност се поддържа, че ако
след прихващане на направено в полза на ищеца дарение на 1/16 ид.ч. от дворното място и 1/8 ид.ч.
от жилищната сграда се установи, че е накърнена запазена част на ищеца, то ответниците желаят да задържат целия надарен им имот и да
възмездят ищеца с пари, според цената по време на намаляването. При евентуална
основателност на иска ответниците поддържат, че
следва им се определи срок за избор от кой от дарените им самостоятелните
обекти да бъде извършено намалението по реда на чл.34 от ЗН. С допълнителни
молби се твърди, че след дарението от 1987г., през същата година е извършена
делба на находящите се в процесното
дворно сграда, състояща се от четири самостоятелни обекта - сутерен и три
обекта на първи жилищен етаж, като ищецът е станал собственик на масивна сграда
на един етаж, с площ от 44.57 кв.м. Твърди се, че в последствие, след 1989г.,
въз основа на разрешение за строеж е изградена надстройка на съществуващата
сграда, която в последствие е станала предмет на атакуваното дарение. Твърди
се, че понастоящем в съществуващата сграда има пет самостоятелни обекта - сутерен,
три самостоятелни обекта на първи етаж и надстройка, като един от обектите на
първи етаж е собственост на трето по делото лице, което го е получило като дял
втори от съдебната делба от 1987г. Описва се състоянието на процесните
сгради към момента на подаряването им.
С обжалваното решение предявеният
иск е отхвърлен, като е прието, че с атакуваното дарение не е накърнена
запазената част на ищеца.
Варненският окръжен съд, с оглед
наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Решението на първоинстанционния
съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства
на предявеното искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради което
производството и решението са допустими.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на
неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният
съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
От удостоверение за наследници изх. № 140445/29.04.2014г.
издадено от Община Варна е видно, че М. Д.А. е починала на 16.12.2013г. и е
оставила за свои наследници децата си Ю.Б.А., Д.Б.А. и М.Б.Д..
От копие от НА № 143, том II, рег. № 3717, дело № 343/2004г.
на Варненски нотариус с рег. № 213 в НК е видно, че на 28.12.2004г. съпрузите М.
Д.А. и Б.Д. А., са дарили на децата си Д.Б.А. и М.Б.Д., по равни части за всеки
от тях, следните собствени недвижими имоти: 1. Жилище, находящо
се в гр.Варна, ул."Антон Неделчев" №28, представляващо сутеренен етаж
от масивна жилищна сграда, с площ от 49.87 кв.м., състоящо се от коридор,
антре, две стаи, баня и тоалет; 2. Жилище, находящо
се в гр.Варна, ул."Антон Неделчев" №28, представляващо Масивна
жилищна сграда, на един етаж във вътрешната част на двора, с площ от 55.87
кв.м., състояща се от входно антре, коридор, две стаи, баня, тоалет и изба, с
площ от 24.40 кв.м., построена в дворно място описано в т.5; 3. 1/2 ид.част от Жилище, находящо се в
гр.Варна, ул."Антон Неделчев" №28, представляващо надстройка на
масивна жилищна сграда, с площ 53.77 кв.м., състояща се от две стаи,
кухня-трапезария, баня и тоалет, построена в дворно място описано в т.5; 4.
Гараж, находящ се в гр.Варна, ул."Антон
Неделчев" №28, с площ от 22 кв.м., построен в дворно място описано в т.5 и
5. 46.9 % ид.части от дворното място, в което са
построени имотите по т.т. 1, 2, 3 и 4, с
административен адрес: гр.Варна, ул."Антон Неделчев" №28,
представляващо УПИ №XI-2, в кв.299 по плана на 9-ти подрайон на гр.Варна, цялото с площ от 258 кв.м., при
граници на дворното място: имоти пл.№№ 3,15,1 и улица.
От представеното по делото заверено копие от НА № 30, том III, дело
№708/1987г. на Нотариус при PC Варна се установява, че на 03.03.1987г. М. Д.А. е дарила на сина си Ю.Б.А. 1/16 ид.ч. от дворно място в гр.Варна, ул."Антон
Неделчев" №28, съставляващо имот пл.№2 в кв.299, по плана 9-ти подрайон на гр.Варна, цялото с площ от 258 кв.м., заедно с
1/8 ид.ч. от построената в същото дворно място
жилищна сграда.
От копие от НА № 24, том XIV, дело № 4925/1971г. на Варненски
нотариус, че на 29.12.1971г. родителите на М. Д.А. са й дарили 1/2 ид.ч. от дворно място, с площ от 258 кв.м., съставляващо
имот пл.№2 в кв.299, находящо се в гр.Варна, ул ."Антон Неделчев" №28.
От заверени преписи от протокол от 11.06.1987г. и заключение
на СТЕ по гр.д.№1513/1987г. на PC Варна, че на посочената дата е
одобрена съдебна спогодба с участието на Ю.А., неговата майка -М. Д.А. и други две
лица, по силата на която ищецът е станал собственик на дял IІІ, включващ масивна
жилищна сграда на един етаж, с площ от 44.57 кв.м., състояща се от входно
антре, две стаи, кухненска ниша, тоалет в двора, заедно с 0.246 % ид.ч. от дворно място, съставляващо имот пл. №2 в кв.299,
по плана 9-ти подрайон на гр.Варна, цялото с площ от
258 кв.м., а М. А. е придобила собствеността върху дял IV, включващ
масивна жилищна сграда, на един етаж във вътрешната част на двора, с площ от
55.87 кв.м., състояща се от входно антре, коридор, две стаи, баня, тоалет и
изба от 24.40 кв.м., заедно с 0.393 % ид.ч. от
описаното дворното място и другите лица са станали собственици, съответно на
дял ІI, включващ първи етаж от масивна жилищна сграда, находяща
се в гр.Варна, ул."Антон Неделчев" №28, с площ от 59.29кв.м.,
състояща се от входно стълбище, антре, две стаи, кухненска ниша, баня и тоалет,
заедно с 0.285 % ид.ч. от описаното дворното място и
дял I, включващ сутеренен етаж от масивна жилищна сграда, с площ от 49.87
кв.м., състоящ се от коридор, антре, две стаи, баня и тоалет, заедно с 0.176 % ид.ч. от описаното дворното място.
От заключение на вещото лице по проведената съдебно –
техническа експертиза, което се кредитира от съдът като компетентно дадено и
неоспорено от страните, е видно, че към момента на откриване на наследството,
оставено от М. Д.А., стойността на процесиите имоти, находящи
се в гр.Варна, ул. „Антон Неделчев" № 28, в състоянието им към момента на
извършване на дарението през 2004г., е както следва: на жилище, представляващо
сутеренен етаж от масивна жилищна сграда, с площ от 49.87 кв.м., с
идентификатор 10135.1501.752.4.5 е в размер на 47312лв.; на жилище,
представляващо масивна жилищна сграда, на един етаж във вътрешната част на
двора, с площ от 55.87 кв.м. и изба, с площ от 24.40кв.м., с идентификатор
10135.1501.752.4.3 е в размер на 58893лв.; на жилище, представляващо надстройка
на масивна жилищна сграда, с площ 53.77 кв.м., с идентификатор
10135.1501.752.4.4 е в размер на 59514лв., на гараж, с площ от 22 кв.м. е в
размер на 10757лв. и на дворното място, представляващо УПИ №XI-2, в
кв.299 по плана на 9-ти подрайон на гр.Варна, цялото
с площ от 258 кв.м., с идентификатор 10135.1501.752 е в размер на 44554лв. От
уточненото в о.с.з. допълнително заключение на вещото лице, което е изготвено
при съобразяване със състоянието на обектите, изградени в процесното
дворно място, към момента на извършване на дарението през 1987г., се
установява, че стойността на имотите към датата на откриване на наследството, е
както следва: на жилище, с идентификатор 10135.1501.752.4.5 в размер на
42108лв.; на жилище, с идентификатор 10135.1501.752.4.3 в размер на 53004лв.;
на жилище, с идентификатор 10135.1501.752.4.4 в размер на 59514лв., на гараж, с
площ от 22 кв.м. в размер на 10757лв. и на дворното място, с идентификатор
10135.1501.752 в размер на 44554лв. Установява се още, че при спазване на
посочените по-горе параметри, стойността на жилище, с площ от 59.29кв.м., находящо се на първи етаж от масивна жилищна сграда, в гр. Варна,
ул. „Антон Неделчев" № 28, с идентификатор 10135.1501.752.4.1, е в размер
на 56249лв. и на масивна жилищна сграда на един етаж, с площ от 44.57 кв.м.,
състояща се от входно антре, две стаи, кухненска ниша, тоалет в двора, с
идентификатор 10135.1501.752.4.2 е в размер на 42284лв.
От неоспореното заключение на тричленната съдебно –
техническа експертиза се установява, че изградената в процесното
дворно място жилищна сграда, понастоящем се състои от общо пет самостоятелни
обекта - сутеренен етаж с идентификатор 10135.1501.752.4.5, първи етаж,
включващ три самостоятелни обекта с идентификатори № № 10135.1501.752.4.1,
10135.1501.752.4.2 и 10135.1501.752.4.3, и надстройка - втори етаж с
идентификатор 10135.1501.752.4.4, като към 1987г. сградата се е състояла само
от сутеренен и първи етаж. Установява се, че към 1987г. стойността на обекта с идентификатор
10135.1501.752.4.3 е в размер на 7220лв. Установява се още, че към 2004г.
пазарната цена на изградените в процесното дворно
място имоти, е както следва: на имот с идентификатор 10135.1501.752.4.5 в
размер на 18352лв.; на имот с идентификатор 10135.1501.752.4.3 в размер на 34521лв.;
на имот с идентификатор 10135.1501.752.4.4 в размер на 14142лв.; на гараж с
площ от 22 кв.м. в размер на 10736лв. и на дворно място с идентификатор
10135.1501.752 в размер на 71982лв.
В показанията си свидетеля Георги Борисов Събев /без родство
със страните/ сочи, че има непосредствени
наблюдения върху имота на ул. „Антон Неделчев" № 28 от 1975г. Сочи, че към
1980г. откъм улицата имало сутерен - маза, в която живеели бабата и дядото на
страните по делото, а до сутерена имало гараж. Сочи, че над сутерена и гаража
имало една стая и още една стая към двора. Сочи, че след 1980г. започнали
преустройства на сградата, като бил премахнат тавана от гредоред на стаята над
гаража и сутерена и се направила бетонна плоча за таван. Сочи, че след
направата на плочата, отстрани на тази стая била пристроена баня, тоалет и
коридорче, а над частта от сутерена, която е към двора, т.е. във вътрешната
част зад стаята били направени други помещения. Сочи, че към 1989 - 1990 година
била направена надстройка над плочата на тавана, нещо като трети етаж - таванско
помещение /мансарда/, което обаче ставало за живеене, което се състояло от две
стаи с баня, тоалет и кухня.
Гореизложената
фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Съобразно
разпоредбата на чл.31 от ЗН, за да се определи разполагаемата част, както и
запазената част на наследника, следва да се образува маса от всички имоти на
наследодателя, които е притежавал към момента на смъртта, като се извадят
задълженията и увеличението по чл.12, ал.2 от същия закон и след това се
прибавят даренията с изключение на обичайните такива.
В конкретния случай
липсват твърдения, а и между страните не се спори, че към датата на смъртта на наследодателката им същата не е оставила имущество или
задължения. Тоест, масата на наследството следва да се образува от извършените
от нея в полза на страните дарения.
Релевираните с въззивната жалба оплаквания досежно
неправилността на атакуваното решение се преценят като неоснователни от
настоящия съдебен състав. В първоинстанционното
решение липсва фактически извод на съда за идентичност на имотите, предмет на
двете дарения. Напротив, обемът и видът на подареното е съобразен с изразената
воля на дарителката, обективирана в договорите за
дарение, а липсата на подробно описание на построената сграда в договора за
дарение от 1987г. е преодоляна със заключението на вещото лице по
непосредствено извършената след него съдебна делба. Твърдението, че в наследствената
маса следва да бъдат включени целите недвижими имоти, а не ½ ид.ч. от тях, тъй като същите са лична собственост на наследодателката е въведено едва с въззивната
жалба, което е недопустимо, по аргумент от чл.266 от ГПК.
Даренията се оценяват
според тяхното положение по време на подаряването им и според стойността им по
време на откриване на наследството, когато се касае за недвижими имоти. За
определяне на стойността на процесните дарения в
първата инстанция са проведени съдебно - технически експертизи, от които се
установява, че стойността на дарението от 2004г. е на стойност 83807,42 лв., а
това от 1987г. възлиза на 26990,26 лв. Следователно, масата на наследството на М.
А. е била на стойност 110797,46 лв. Запазената част на въззивника,
определена по реда на чл.29, ал.1 от ЗН е 2/9 ид.ч.,
а нейната стойност от масата на наследството е 24621,66 лв., т.е. по-малко от
подареното му. Не е налице хипотезата на накърняване на запазената част на въззивника, което води до неоснователност на иска за
възстановяване на същата посредством отмяна на извършеното в ползва на въззиваемите дарение.
Предвид изложеното предявеният иск с правно основание чл.30 от ЗН се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Като
е достигнал до идентични правни изводи първоинстанционният
съд е постановил правилен и законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден
изцяло, включително и в частта за разноските.
Съобразно
отправеното искане и на основание чл.78, ал. 3 от ГПК въззивникът
следва да заплати на въззиваемата страна сторените
разноски пред въззивната инстанция в размер на 780
лв. и изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение. Релевираното
възражение за прекомерност на последното се преценя за неоснователно, предвид
предмета на договора, както и обстоятелството, че същото е съобразено с
минималните размери по Наредба № 1 от 09.07.2004г.
Воден
от горното, съставът на Варненски окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2624/29.06.2016г. по
гр. д. № 9529/2014г. на ВРС, VІІІ-ми състав, с което е отхвърлен иска с правно
основание чл.30 от ЗН на Ю.Б.А., ЕГН ********** *** за намаляване на дарственото
разпореждане от М. Д.А. /починала на 16.12.2013г./, извършено на 27.12.2004г. с НА №143,
том II, рег.№3714, дело №343 от 28.12.2004г. на Варненски нотариус с рег.№213 в
РНК, в полза на Д.Б.А., ЕГН **********
*** и М.Б.Д., ЕГН ********** ***,
до размера, необходим за допълване на
запазената част на ищеца от 2/9
ид.ч. от имоти, както следва: 1/ 1/2 ид.част от жилище, находящо се в гр.Варна, ул. „Антон Неделчев“ №28,
представляващо сутеренен етаж от масивна жилищна сграда, с площ от 49,87 кв.м.,
състоящ се от: коридор, антре, две стаи, баня и тоалет, с идентификатор
10135.1501.752.4.5; 2/ 1/2 ид.част от жилище, находящо се в гр.Варна, ул. „Антон Неделчев“ №28,
представляващо масивна жилищна сграда, на един етаж във вътрешната част на
двора, с площ от 55,87 кв.м., състоящ се от: входно антре, коридор, две стаи,
баня, тоалет и изба, с площ от 24,40кв.м., с идентификатор 10135.1501.752.4.3; 3/ 1/4 ид.част от
жилище, находящо се в гр. Варна, ул. „Антон Неделчев“
№28, представляващо надстройка на масивна жилищна сграда, с площ 53,77 кв.м.,
състояща се от: две стаи, кухня-трапезария, баня и тоалет, с идентификатор
10135.1501.752.4.4; 4/ 1/2 ид.част от гараж, находящ се
гр.Варна, ул. „Антон Неделчев“ №28, с площ от 22 кв.м. и 5/ 1/2 ид.част от 46.9 % ид.части от
дворното място, в което са построени гореописаните сгради, с административен
адрес: гр.Варна, ул. „Антон Неделчев“ №28, съставляващо ПИ с идентификатор
10135.1501.752 по КККР на гр.Варна одобрени със заповед №18-3018-20.04.2015 на
началника на СГКК-Варна, представляващо бивш УПИ №Х1-2, в кв.299 по плана на
9-ти подрайон на гр.Варна, цялото с площ от 258 кв.м.
ОСЪЖДА Ю.Б.А.,
ЕГН ********** *** да заплати
при условията на разделност на Д.Б.А., ЕГН ********** *** и М.Б.Д., ЕГН ********** *** сумата от 780 лв. /седемстотин и осемдесет лева/, представляваща
разноски пред въззивната инстанция, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: