Р Е Ш Е Н И Е
№
13.02.2019г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на осемнадесети януари две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря Петя Иванова и
прокурора.........................., като разгледа докладваното от председателя
гр.д.№5371/2018г. по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:
Иск с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.
чл.240, ал.1, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД.
Пред ПлРС е депозирана искова молба от ”П.К.Б.” ЕООД, ***, чрез юрк. П. **/*, против Н.М.К., с която се твърди, че между
страните е сключен договор за потребителски кредит №**********/13.06.2016г, за
сумата от 5000лв. и срок на договора -24 месеца.; ГПР- 49,89%, годишен лихвен
процент- 41,17%. и лихвен процент на ден- 0,11%. Посочено е че, общият размер
на задължението по кредита е сумата от 7418,64лв., с месечна вноска от 309,11лв. с падеж- 14- то
число на месеца. Посочва се, че ответникът е бил запознат с цената на кредита
при сключването на договора и с условията по него, вкл. и за задължението си да
върне заетата сума. Твърди се също, че от страна на ответника е закупен и пакет
от допълнителни услуги, с уговорено
възнаграждение по този пакет от 3750лв.
и месечна вноска от 156,25лв. Твърди се, че общият размер на задължението по
договора за кредит и закупеният пакет от
допълнителни услуги, е в размер на 11 168,64лв., с месечна вноска от 465,36лв.
Твърди се също, че ответникът е запознат с ОУ, които са му били предоставени за
подпис. Твърди се също, че предоставената информация на ответника при
сключването на договора е била ясна и разбираема. Твърди се, че от страна на кредитодателя, е налице изпълнение на задълженията по
договора за кредит и същият е превел на
ответника сумата от 5000лв. Посочва се, че по договора, от страна на
длъжника няма изпълнение и няма погасване на нито една от месечните вноски. Твърди
се, че въз основа на уговореното в договора, при просрочие
на една месечна вноска с повече от 30 календарни дни, настъпва автоматично
прекратяване на договора и обявяване на неговата предсрочна изискуемост, без да
е необходимо изпращане на уведомления до длъжника. Твърди се, че поради
неизпълнение, на 13.6.2016г, договорът е прекратен и обявена неговата
предсрочна изискуемост, за което, на 14.09.2016г., е изпратено уведомление
до длъжника. Твърди се, че на основание чл. 12,3 от ОУ, при прекратяване на
договора, кредитополучателя дължи остатъчните и непогасени вноски по
погасителен план, вкл. и възнаграждението по закупен пакет допълнителен услуги,
лихви за забава и такси. Допълнително се посочва, че претендираната сума от 11
168,64лв., включва сумата от 5000лв.-
главница по договора за кредит, сумата
от 2148,64лв.- договорна лихва и сумата
от 3750лв.- възнаграждението по закупен допълнителен пакет услуги. Посочва се,
че въз основа на заявление по чл. 410 от ГПК, е образувано ч.гр.д.№ 7266/2017г.
. на ПлРС. Моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът Н.М.К.,
дължи сумата от 11 168,64лв., въз
основа на договор за потребителски кредит №**********/13.06.2016г. и закупен
пакет допълнителен услуги, ведно със законната лихва, считано от датата на
заявлението по чл. 410 от ГПК. Изрично се посочва, че не се претендира
установяване дължимостта на лихва за забава, в размер
на 25,90лв. Претендират се разноски.
Ответникът
Н.М.К., ред. ув., в срока на чл.131 от ГПК, не
изразява становище по предявените искове.
Съдът,
като съобрази становищата на страните, на основание събраните по делото
доказателства и закона, намира за установено следното:
Безспорно
по делото се установява, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена
заповед за изпълнение №4756/18.09.2017г.. по ч. гр.д.№7266/2017г по
описа на ПлРС.
Безспорно
по делото се установява, че между ищеца „П.К.Б.” ЕООД, *** - като заемодател, и отв. Н.К. като заемател, е
сключен договор за потребителски кредит №**********/13.06.2016г., въз основа на
подадено искане за отпускане на потребителски кредит. От
съдържанието на договора се установява, че същият е сключен за сумата от 5000лв.,
за срок от 24 месеца, размер на вноската 309,11лв, ГПР 49,89%, ГЛП 41,17%, и общо
дължима сума -7418,64лв., падеж- 14- то число на месеца. В договора е посочено
също, че заемателят е избрал и закупил пакет от
допълнителни услуги, на стойност 3750лв, с месечна вноска от 156,25лв. В
договора е посочено, че общият размер на задължението по кредита и по пакета
допълнителни услуги, е в размер на 11 168,64лв.,
с размер на общата месечна вноска- 465,36лв. Към договора е подписано от
ответника и представено с ИМ, споразумение за предоставяне на допълнителен
пакет от услуги, въз основа на което кредиторът предоставя на длъжникът, една или
всички от посочените услуги: приоритетно разглеждане и изплащане на кредита,
възможността за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за
намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на датата
на падежа, улеснена процедура за получаване на допълнителни средства. По делото
са представени Общите условия към договора за заем, подписани от ответника По
делото е представен и погасителен план към договора, с начална дата на плащане-
14.07.2016г и краен падеж- 14.06.2018г. Съдът
констатира, че договорът за заем, ОУ към него и пакетът допълнителни услуги, са
подписани- на всяка страница, от ответника. Представени са доказателства – извлечение
от сметка, за превеждане на сумата от 5000лв., в полза на заемополучателя.
По
делото се установява също, съобразно представеното от ищеца извлечение от сметка, че по договора няма
плащане на нито една от погасителни
вноски, по погасителен план.
По делото се установява също, че до отв.
К., е изпратено уведомително писмо, с което е уведомен, че считано от 13.09.2016г
договорът за кредит е едностранно прекратен, от страна на кредитора, и кредитът
е обявен за предсрочно изискуем. По делото няма доказателства, че уведомлението
е връчено на ответника.
По
делото, от страна на ответника, няма ангажирани доказателства, за плащане на
претендираните суми, съобразно разпределената доказателствена тежест.
При
така установено от фактическа страна, съдът намира за установено от правна
страна следното:
Безспорно
по делото се установява факта на сключване на валиден договор за заем между
страните, въз основа на който ищецът- заемодател, като небанкова финансова
институция, е предоставил на ответника Н.К.- заемател,
сумата от 5000лв.– заем за потребление. Съдът намира, че в случая отношенията
между страните следва да се уреждат по реда на чл. 240 от ЗЗД, доколкото ЗКИ е неотносим. Ищецът е финансова институция по смисъла на чл.
3 от ЗКИ и по силата на цитираната разпоредба е лице, различно от кредитна
институция /банка/ и инвестиционен посредник, една от основните дейности на
което, може да бъде отпускане на кредити със средства, които не са набрани чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства.
Обстоятелството, че финансовата институция извършва банкова дейност, в областта
на потребителското кредитиране, обаче не я прави банка, поради което сключеният
между страните договор за кредит, няма характера на договор за банков кредит по
чл. 430 от ТЗ, а съставлява договор за заем по чл. 240 от ЗЗД.
Както
бе посочено по- горе, в полза на заемателя, и въз
основа на направено негово искане, е
отпусната сумата от 5000лв.- преведена в полза на ответника, по банков път. С
договора, страните са уговорили и заплащане на договорна лихва, в размер на 41,17%,
включена в месечната погасителна вноска, при ГПР- 49,89%. По делото се
установява също, че в ОУ- подписани от ответника, страните са уговорили –в чл.12,3,
че при просрочие на една месечна погасителна вноска,
с повече от 30 календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на договора и
обявяване на неговата предсрочна изискуемост, без да е необходимо изпращане на
уведомление до длъжника. В чл.12,4 от ОУ страните са уговорили, че при прекратяване
на договора по реда на чл. 12,3, длъжникът дължи всички непогасени вноски по
погасителен план, вкл. и възнаграждението по пакет допълнителни услуги, лихви
за забава, такси и неустойка от 35%.
По делото не се претендира заплащане на лихва
за забава, такси и неустойка. Както бе посочено по- горе, кредитът е обявен от
страна на заемодотеля, за предсрочно изискуем на 13.09.2016г. Съдът намира, че в случая е
налице предсрочна изискуемост на кредита, преди датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК /14.09.2017г/, доколкото клаузата за предсрочна
изискуемост, при настъпване на определени условия и свързана с неизпълнение на
задължението за връщане на заетата сума, не противоречи на свободата на
договаряне по чл. 9 ЗЗД.
С уговорката за предсрочна изискуемост, длъжникът изгубва преимуществото на
срока, като последиците следва да са аналогични на изгубването на това
преимущество, по силата на настъпване на законовите предпоставки по чл. 71 ЗЗД.
Изискуемостта на задължението в резултат на изгубването на преимуществото на
срока, предоставя възможност на кредитора да иска изпълнение на задължението
във вида и размера, който то би имало, ако срокът бе изтекъл. Предсрочната
изискуемост е санкция за неизправността на длъжника, поради което последиците
следва да включат пълно и точно изпълнение на задължението, каквото то
съществува и се дължи и при настъпване на срока. При уговорена в договор за
заем за потребление предсрочна изискуемост на задължението за връщане на
заетата парична сума, настъпва предсрочна изискуемост и на непадежиралите
към този момент анюитетни вноски, включително в
частта им за възнаградителни лихви и такси. /в т. см.
Решение № 99 от 1.02.2013 г. на ВКС по т. д. №610/2011г.,
I т.о., ТК/. В този смисъл, съдът приема, че не е нужно уведомяване на длъжника,
за настъпване на предсрочната изискуемост на кредита, по смисъла на ТР№4/2013г, т.18., визиращ договорите
за банков кредит, по реда на чл. 430 от ТЗ, при които кредитодател
е банка.
По отношение на уговорената в
договора възнаградителна лихва, обаче съдът намира за
установено следното: Възнаградителната лихва има
характер на цена на предоставената услуга, като нейната стойност, следва да се съизмерява, както със стойността на отпуснатия заем, така и
със срока, за които се уговоря връщането, както и с обстоятелството дали е
обезпечен. Съдържащата се в раздел 6 от договора, информация относно броя и
размера на погасителните вноски, ГПР и ГПЛ е обща и не отговаря на изискването
да е разбираема и недвусмислена. Макар в случая да не е направено възражение за
нищожност на клаузата за възнаградителната лихва, от
страна на ответника, то съдът, съгласно практиката на ВКС, има правомощие служебно
да констатира наличие на нищожна клауза. Нищожността на отделните клаузи не
влече нищожност на целия договор. Съдът приема,
че клаузата, касаеща договорната лихва, противоречи на добрите нрави, по следните
съображения: Към датата на сключване на договора е налице законово ограничение
на максималния размер на възнаградителната лихва, по
реда на чл.19, ал.4 от ЗПК /ДВ бр. 35/2014г в сила от 23.07.2014г./, където е
посочено, че годишният процент на разходите, не може да бъде по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Годишният
процент на разходите включва общите разходи по кредита за потребителя, настоящи
или бъдещи – лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения
от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците
за сключване на договора, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит- чл. 19, ал.1 от ЗПК. Нормата на чл. 19, ал.4 от ЗПК служи
именно за рамка на размера на
уговорените лихви по кредита, като при нарушение на нормата, клаузите в
договора за дължимостта на всеки един от компонентите
на ГПР, се явяват нищожни. Към датата на сключване на договора-м. 06.2016г.,
законовата лихва е била 10,00% /основния лихвен процент на БНБ и 10 пункта/, а петкратния
размер се явява 50,00%. Както бе посочено по- горе, съобразно уговореното в
договора ГПР /годишен процент на разходите/ е в размер на 49,89%, което е само
0,11% по- ниско, с годишният лихвен процент е 41,17%. и лихвен процент на ден-
0,11%. До приемането на ЗПК –чл. 19,
ал.4, визиращ рамките на уговорената
лихва, законов ограничител е нормата на чл. 9 от ЗЗД, съобразно която, страните могат свободно да определят съдържанието на
договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и
добрите нрави. За противоречащи на добрите нрави следва да се считат
сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота
и се използва недостиг на материални средства на един субект за
облагодетелстване на друг. По отношение размера на възнаградителната
лихва в съдебната практика се приема, че максималният размер, до който
съглашението за плащане на такава е действително, не следва да бъде
по-голям от трикратния размер на законната лихва. (В този смисъл решение №
906/30.12.2004 г. по гр. дело № 1106/2003г., ІІ г.о., ВКС, решение № 378/
18.05.2006г. по гр. дело № 315/2005г., ІІ г. о., ВКС, решение № 1270/
09.01.2009 г. по гр. дело № 5093/ 2007г., ІІ г.о., ВКС, определение № 901/
10.07.2015 г. по гр. дело № 6295/
На
основание изложеното, съдът намира, че в случая налице прекомерност при определяне на ГПР по договора, вкл.
и размера на включващата се в него възнаградителна лихва, което противоречи на добрите нрави и
води до нищожност на клаузата. Нищожната клауза не може да се замести от и
такава за лихва за забава, тъй като е различна тяхната функция и същност, а и
такова правомощие на съда е предвидено само за търговските сделки, а договорът
за кредит по отношение на потребителя не е търговска сделка.
Що се касае до сключеното
споразумение за предоставяне на пакет допълнителни услуги, съдът намира същото
за нищожно, като противоречащо на чл.10а от ЗПК. Съдът намира, че посочените по-
горе услуги в споразумението, озаглавени като „допълнителни”, нямат характер на
такива, доколкото същите са пряко свързани със самотно задължение по кредита,
вкл. и отлагане плащане на погасителна вноска. Допълнителни са такива услуги,
които нямат пряко отношение към насрещните престации
на страните, като издаване на удостоверения, различни референции и т.н. Така
уговорени, съдът приема, че не се касае за допълнителни услуги, а за забранена
такса за действия, свързани с управлението на кредита, което води до неговата
нищожност, за което съда служебно следи. Още повече, че същата се явява в размер,
доближаващ се с този на главницата по кредита,
поставя в неравноправно положение потребителя и с това съдът намира същата за
противоречаща на добрите нрави, като самостоятелно основание за нищожност. Следва
да се отбележи също, че възнаграждението по този пакет се дължи предварително
само за „възможността да се ползва”, като е безспорно, че задължението по него
е включен в погасителния план, като част от месечната вноска. Съдът намира,
че т.15, т.15.1, т.15.2 и т.15.3 от ОУ-
допълнителни услуги, касаещи само този пакет, не неравноправни, по смисъла на
чл. 143 и сл. от ЗЗПотр. и в този смисъл, се явяват
нищожни.
С
оглед на констатираната от съда нищожност на клаузите, касаещи уговорения ГПР по договора и сключеният пакет
„допълнителни услуги”, които съдът приема за изначално нищожни, то претенцията
спрямо тях се явява неоснователна и предявения установителен
иск следва да бъде отхвърлен в тази му част.
По
делото, в последното с.з., съдът е постановил определение, че ще се произнесе с неприсъствено решение. Съдът
намира, че следва постановеното определение, да бъде отменено по реда на чл.
253 от ГПК, поради грешка, и искането за постановяване на неприсъствено решение
бъде отхвърлено като неоснователно, т. т., не са
налице предпоставките на чл. 239, т.2
от ГПК- искът не се явява изцяло вероятно основателен въз основа на твърденията
в ИМ и представените с нея писмени доказателства.
На
основание гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.422, вр.чл.415,
ал.1 от ГПК, вр. чл.240, ал.1, вр.чл.79,
ал.1 от ЗЗД, е основателен до размера на сумата от 5000лв.- главница, дължима
по договор за потребителски кредит № **********/13.06.2016г като за разликата
до пълният претендират размер от 11 168,64лв включващ сумата от 2148,64лв.-
договорна лихва и сумата от 3750лв.- възнаграждението по закупен допълнителен
пакет услуги, искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
При
този изход на производството и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сторените от него в настоящето производство разноски, в размер на 144,67лв-
вкл. сумата от 100лв.-юрк. възнаграждение, определено
от съда по реда на чл. 78, ал.8 от ГПК и внесена държавна такса, изчислени съразмерно
на уважената част от иска.
Следва
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него в разноски по
ч. гр.д.№7266/2017г на ПлРС, в размер на 122,37лв. вкл.
заплатена държавна такса и сумата от 50лв.-юрк.- възнаграждение,
определено от съда по реда на чл. 78, ал.8 от ГПК, съобразно размерът на иска,
който е бил основателен към датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК и за който е предявен настоящия установителен
иск.
Следва
издадената заповед за изпълнение да бъде обезсилена в частта й за сумата от
25,90лв.—лихва за забава, за периода 15.07.2016-13.03.2016г., основание чл. 415, ал.2 от ГПК.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
На основание чл. 253 от ГПК,
ОТМЕНЯ, поради грешка, протоколно определение от 18.01.2019г, с което съдът е
обявил, че ще се произнесе с неприсъствено решение.
На основание чл. 239, ал.3 от ГПК, ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца П.К.Б.” ЕИК *********, за постановяване
на неприсъствено решение, като НЕОСНОВАТЕЛНО.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1, във вр.
с чл.415, ал.1 от ГПК, вр чл. 240, ал.1, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, ЧЕ Н.М.К., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ НА „П.К.Б.” ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, сумата от 5000лв. главница, дължима по договор за потребителски кредит №**********/13.06.2016г.
ведно със законната лихва, считано от датата на заявлението по чл. 410 от ГПК- 14.09.2017г.,
до окончателното й заплащане, за която сума има издадена заповед за
изпълнение №4756/18.09.2017г.. по ч. гр.д.№7266/2017г., на ПлРС, като ЗА РАЗЛИКАТА
до ПЪЛНИЯТ предявен размер от 11 168,64лв., включващ сумата от 2148,64лв.- договорна лихва и сумата
от 3750лв.- възнаграждение по закупен допълнителен пакет услуги от 13.06.2016г,
към договора за потребителски кредит, ОТХВЪРЛЯ ИСКА КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК, Н.М.К., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА „П.К.Б.” ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, сумата от 144,67лв. съставляващи направени по настоящето дело
разноски и сумата от 122,37лв.- съставляващи
направени разноски по ч.гр.д.№ 7266/2017г. на ПлРС.
ОБЕЗСИЛВА частично, на основание чл. 415, ал.2 от ГПК, заповед за изпълнение на парично
задължение №4756/18.09.2017г.. по ч. гр.д.№7266/2017г на ПлРС, за сумата от 25,90лв.—лихва за забава, за периода
15.07.2016-13.03.2016г.
Решението
в частта, с която е отменено протоколното определение, по реда на чл. 253 от ГПК и в частта, с което е оставено искането по чл. 238 от ГПК, без уважение, има
характер на определение и не подлежи на обжалване. В останалата си част,
Решението може да бъде обжалвано от страните, с въззивна
жалба, пред ПлОС, в двуседмичен срок от съобщението,
че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: