№ 3855
гр. Варна, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 14 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Даниела Павлова
при участието на секретаря АНА В. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от Даниела Павлова Гражданско дело №
20243110113647 по описа за 2024 година
Предявен е частичен иск с пр.осн.чл.432, ал.1 КЗ от К. С. Г., ЕГН **********
срещу „Л. и.“ АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.С., район С., бул.С. ш.
№ *** за заплащане на сумата в размер на 7962.46 лева, представляваща част от
дължимо обезщетение за имуществени вреди в размер на 8482.46 лева, получени в
резултат на ПТП, настъпило на 09.8.2024 г. на фериботно пристанице гр.Варна, до
гр.Белослав, по вина на водача на т.а „И.“ с рег.№ ***, ведно със законната лихва от
подаване на молбата до окончателното изплащане на сумата. Претендират се
разноски за производството.
Твърденията в молбата са, че вследствие на описаното ПТП по автомобила на
ищцата „М“, рег. № *** са получени щети по предна и задна част, които са
описани.Заявила претенция за изплащане на обезщетение пред ответника, при която е
застраховат увреждащия автомобил със заспраховка „Гражданска отговорност“ и след
направен оглед и опис на щети й е изплатено обезщетение в размер на 1317.54 лева.
Същото е недостатъчно за отстраняване на щетите, тъй като ищцата извършила
проучване от което се установило, че за отстраняването им е необходима сумата
8482.46 лева. Горното обуславя правен интерес да предяви иск за осъждане на
ответника да й заплати дължимото обезщетение в пълен размер.
Ответникът оспорва иска по основание и по размер.
Не оспорва наличието на застрахователно събитие, както и че за товарен
автомобил „И.“ с рег.№ *** към датата на ПТП 09.08.2024 г. е имало сключена
застрахователна полица по застраховка „Гражданска отговорност“. Заявява, че
1
платеното обезщетение е определено с действителните щети и пазарните цени за
тяхното отстраняване. Оспорва размера на претенцията като счита същия за прекалено
завишен. В случай, че се установи тотална щета заявява, че претендираната сума не
кореспондира с действителния размер на щетите и стойността на автомобила. Моли за
отхвърляне на иска и заплащане на разноски за производството. Оспорва иска за
лихва, тъй като не е в забава.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител адв.Й.А.
поддържа иска и моли да се уважи изцяло като ответникът му заплати и разноски за
производството.
Ответникът, чрез процесуалния си представител адв.Н.В. моли за отхвърляне
на иска и заплащане на разноски.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно
и поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
С протоколно определение е прието за безспорно и ненуждаещо се от
доказване твърдението, че ответникът не оспорва механизма на ПТП, така, както е
описан в исковата молба, а ищецът не оспорва твърдението, че сумата в размер на
1317,54 лева му е заплатена от ответното дружество като обезщетение по заведената
щета за процесното ПТП.
От представените доказателства с молбата, които не се оспорват, а именно
свидетелство за регистрация - част I № ***, двустранен констативен протокол за ПТП
от 09.08.2024 г., опис-заключение по щета с № 0003-5000-24-000943 се установява, че
ищцата К. С. Г. е собственик на лек автомобил „М“, рег. № ***. На 09.08.2024 г.
между същия автомобил и т.а „И.“ с рег.№ ***, на паркинг на фериботно пристанище
гр.Варна, до гр.Белослав е настъпило ПТП, като в съставения от двамата водачи
Двустранен констативен протокол е посочено, че вината е на водача на т.а „И.“ с рег.№
*** И. Н.. Протоколът е подписан от двамата водачи. Посочени са видими щети по
автомобила на ищцата: предна дясна врата, задна дясна врата, задна броня. Товарен
автомобил „И.“ с рег.№ *** е застрахован при ответното дружество „Л. и.“ АД със
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ със срок на действие от
23.08.2023 г. до 22.02.2024 г.
В опис-заключение по щета № 0003-5000-24-000943, съставен на 12.08.2024 г.
от експерти на ответното дружество са описани претенциите на ищцата, ремонтните
дейности /операциите/, които следва да се извършат за тяхното отстраняване, времето
за ремонт. Насрочен е допълнителен оглед след разоборудване.
От заключението на САТЕ, което съдът цени като пълно, ясно, обосновано и
компетентно дадено се установява, че механизмът на настъпване на ПТП, настъпило
2
на 09.08.2024 год. е представен в развития отговор на въпроса. Щетите на автомобила,
стойността на същите поотделно и като обща сума, както стойността на ремонта по
средни пазарни цени към датата на произшествието са представени в табличен вид и
се равнява на 9 824,88 лева. Налице е причинно-следствена връзка между настъпилото
ПТП и получените увреждания по автомобила. Стойност за възстановяването на
процесния лек автомобил по цени на алтернативни части и сервизи без европейски
сертификат за качество е 7765,08 лева. Стойност за възстановяването процесния
лек автомобил по средни пазарни цени на части и сервизи с европейски сертификат за
качество е 9 191,08 лева. Възстановяването на лек автомобил марка „М“, модел „М“, с
рег.№ *** може да бъде извършено от сервиз, който не притежава европейска
сертификат за качество. Действителната стойност на лек автомобил марка „М“, модел
„М“, с рег.№ ***, към датата на ПТП, изчислена по средни пазарни цени/аналози е 9
900 лева. Налице е „тотална щета“ по смисъла на чл.390,ал.2 от КЗ. Стойността на
запазените части на процесния автомобил е ок.85%. Процентното изражение не
гарантира реализацията им нито по време нито по стойности.
В отговора на исковата молба ответникът не е оспорил наличието на
застрахователно събитие и не е оспорил механизма на ПТП. Не е оспорил
твърдението, че към датата на ПТП 20.01.2023 г. между него и И. Н., който е водачът
на увреждащия товарен автомобил „И“ с peг. № *** е имало сключен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите. В тази
връзка съдът намира за доказани твърденията в молбата, което обуславя наличието на
основание за ангажиране отговорността на застрахователя по пряк иск на увреденото
лице на осн.чл.432, ал.1 КЗ. В тази хипотеза увреденото лице спрямо което
застрахованият е отговорен има право да иска обезщетението пряко от застрахователя
по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.
В ал.3 е посочено, че по застраховка "Гражданска отговорност", която е задължителна,
застрахователят отговаря пред увреденото лице и когато застрахованият го е увредил
умишлено.
По отношение размера на обезщетението:
Съгласно чл.267, ал.1, т.2 от Кодекса за застраховането застрахователят по
задължителна застраховка “Гражданска отговорност“ отговаря за вредите, причинени
на чуждо имущество, като обезщетението не може да надхвърля застрахователната
сума по договора – чл.267, ал.3 КЗ. При вреди на имущество обезщетението не следва
да надвишава действителната стойност на причинената вреда, а за МПС
обезщетенията се определят в съответствие с приета от Комисията за финансов надзор
Методика за уреждане на претенции за обезщетение на вреди – чл.273, ал.2.
Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС, е
въведена съгласно чл.1, ал.3 от Наредба № 24/08.03.2006г. на Комисията за финансов
3
надзор. Разпоредбата на чл.273, ал.2, пр.2 КЗ е възпроизведена в чл.15, ал.4 на
Наредбата и препраща към приложения № 1-6. По силата на чл.2 от Методиката –
Приложение № 1 на Наредба № 24/08.03.2006г., същата се прилага от застрахователите
и от Гаранционния фонд и за взаимоотношенията между трети лица, претърпели
имуществени вреди със застрахователя, който дължи застрахователно обезщетение по
задължителната застраховка по чл.249, т.1 КЗ –чл.3, ал.1, т.1 на Методиката. В нормата
на чл.4 от Методиката изрично е предвидено, че се прилага като минимална долна
граница в случаите, когато не са представени надлежни доказателства /фактури/ за
извършен ремонт на МПС в сервиз и за случаите, когато застрахователното
обезщетение се определя по експертна оценка. Същата норма, съпоставена с Кодекса
на застраховането в чл.273, ал.2, пр.1 КЗ, която гласи, че обезщетението по
задължителна застраховка “Гражданска отговорност” обхваща действителната
стойност на причинената вреда, чийто размер е ограничен до застрахователната сума
по договора. В този смисъл Методиката не дерогира приложението на разпоредбите на
Кодекса за застраховането и не ограничава отговорността на застрахователя. В
Методиката са посочени начините за изчисляване на размера на щетите на МПС в
случаите, когато обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са
представени фактури за извършен ремонт в сервиз. Стойността на застрахователното
обезщетение е ограничена само до минимален размер, съобразно с правилата,
заложени в Методиката.
При съдебно предявена претенцията за заплащане на застрахователно
обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие съгласно разпоредбата на чл.208, ал.3 КЗ, като ползва заключение на вещо
лице, но без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават
минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.2006г. В този смисъл е
становището на ВКС в цитираното от ответника решение № 52 от 08.07.2010 г. по т.д.
№ 652/2009 г. на ВКС, ТК, І т.д., постановено в производство по чл.290 ГПК.
Със същото решение ВКС е дал отговор на материалноправния въпрос, че
при определяне на обезщетение по чл.226 КЗ, прилагането на Методиката за уреждане
на претенции за обезщетение на вреди по чл.4 на Приложение №1 към чл.15, ал.4 от
Наредба № 24/08.03.06г. на Комисията за финансов надзор не е задължително.
Определеното застрахователно обезщетение, въз основа на заключение на вещо лице
може да надвишава минималната долна граница по чл.4 на Приложение №1, когато не
са представени фактури за извършен ремонт на МПС в сервиз, а размерът на
обезщетението е бил определен от застрахователя в съответствие с Наредба №
24/08.03.2006г. на КФН.
По изложените съображения, съдът намира, че следва да се възприеме
пазарна стойност, посочена от вещото лице като средна такава за автомобил с еднакви
4
или сходни технически характеристики с процесния автомобил към датата на
застрахователното събитие.
От заключението на САТЕ, което съдът възприема като пълно, ясно,
обосновано и компетентно дадено се установява, че описаните щети могат да бъдат
получени по начина, описан в исковата молба. Общия размер на действителната
възстановителна стойност на разходите за материали и труд по средна пазарна цена
към момента на настъпване на застрахователното събитие за възстановяване
автомобила на ищцата по средни цени за алтернативни части и сервизи без европейски
сертификат за качество е 7765.08 лева. Вещото лице е посочило, че възстановяването
на автомобила може да бъде извършено от сервиз, който не притежава европейски
сертификат за качество от което следва извод, че следва да се определи обезщетение
имонно в този размер. В същото експерта е посочил необходимите ремонтни часове,
стойността за труд, за бояджийски материали, количество боя комплект за един
основен детайл, количество боя за един неосновен детайл, цена за литър боя комплект,
цена за допълнителни материали.
Съдът счита, че не следва да определя обезщетение по средни пазарни цени
за части и сервизи, които притежават европейски сертификат за качество 9191.08 лева,
тъй като ищцата не е представила доказателства за възлагане на ремонта на такъв
сервиз.
Съдът приема, че от доказателствата по делото са установени вида и
количеството на увредените части, както и че вина за събитието има не ищецът, а
водачът на т.а.„И.“ с рег.№ ***, който към датата на събитието е имал валидна
застраховка „Гражданска отговорност” при ответното дружество. Предвид горното,
съдът приема за установени твърденията в молбата, което води до основание за
ангажиране отговорността на застрахователя съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1
КЗ. Доколкото искът се оспорва по размер и приетото от заключението на САТЕ, че
стойността за ремонт по цени за алтернативни части и сервизи без европейски
сертификат е 7765.08 лева, а ответникът е заплатил обезщетение в размер на 1317.54
лева, следва, че след приспадане на платената сума, дължимото обезщетение е в
размер на 6447.54 лева. Предвид горното съдът намира, че предявения частичен иск
за част от дължимо обезщетение общо 7765.08 лева срещу застрахователя е
основателен за сумата 6447.54 лева като част от дължимо обезщетение 7765.08
лева. За горницата над уважената частична претенция до размера на претендираната
сума 7962.46 лева като част от дължимо обезщетение 8482.46 лева подлежи на
отхвърляне.
Поради изпадане в забава, на осн.чл.429, ал.3 КЗ, ответникът дължи
обезщетение върху главницата 6447.54 лева в размер на законната лихва от датата на
подаване на исковата молба, а именно 28.10.2024 г. до окончателното изплащане на
5
сумата.
По ръзноските: Ответникът следва да заплати на ищеца разноски за
производството за уважената част на иска в размер на 1565.64 лева.
Ищецът следва да плати на ответника разноски за отхвърлената част на иска в
размер на 85.62 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Л. и.“ АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.С., район
С., бул.С. ш.№ *** да плати на К. С. Г., ЕГН ********** сумата в размер на 6447.54
лева, представляваща част от неплатеното дължимо обезщетение за имуществени
вреди в размер на 7765.08 лева, изчислено след приспадане на платеното обезщетение
1317.54 лв., дължимо за имуществени вреди, получени в резултат на ПТП, настъпило
на 09.8.2024 г. на фериботно пристанице гр.Варна, до гр.Белослав, по вина на водача на
т.а „И.“ с рег.№ ***, ведно със законната лихва върху главницата 6447.54 лева от
подаване на молбата 28.10.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, на
осн.чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ иска на К. С. Г., ЕГН ********** срещу Л. и.“ АД, ЕИК ***,
седалище и адрес на управление гр.С., район С., бул.С. ш.№ *** за заплащане на
сумата, представляваща горницата над 6447.54 лева до 7962.46 лева, която сума се
претендира от ищцата като част от неплатено дължимо обезщетение от ответника в
размер на 8482.46 лева общо за имуществени вреди, получени в резултат на ПТП,
настъпило на 09.8.2024 г. на фериботно пристанице гр.Варна, до гр.Белослав, по вина
на водача на т.а „И.“ с рег.№ ***, ведно със законната лихва върху главницата 6447.54
лева от подаване на молбата 28.10.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, на
осн.чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Л. и.“ АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.С., район
С., бул.С. ш.№ *** да плати на К. С. Г., ЕГН ********** разноски за производството в
размер на 1565.64 лева, на осн.чл.78 ГПК.
ОСЪЖДА К. С. Г., ЕГН ********** да плати на „Л. и.“ АД, ЕИК ***,
седалище и адрес на управление гр.С., район С., бул.С. ш.№ *** на разноски за
производството в размер на 85.62 лева, на осн.чл.78 ГПК.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
6
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7