Р Е Ш Е Н И Е
№1211/15.6.2021г.
Град Пловдив, 15.06.2021 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение,
ІV състав, в открито заседание на трети юни две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
Съдия: Анелия Харитева
при секретар Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно
дело № 610 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на Стойчо Росенов Николов, действащ като едноличен
търговец под фирма ЕТ „Стойчо Росенов Николов“, против акт за установяване на
публично държавно вземане № 16/311/01356/3/01/04/01, изх.№ 01-6500/8598 от
11.02.2021 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с който е
определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 336 090,68
лева, представляващо 100 % от предоставената финансова помощ по договор № 16/311/01356
от 28.10.2014 г. между Държавен фонд „Земеделие“ и ЕТ „Стойчо Росенов Николов“
за отпускане на финансова помощ по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски
дейности“ от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013.
Според жалбоподателя оспореният акт е незаконосъобразен поради съществено
нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с
материалноправните разпоредби и с доказателствата, несъответствие с целта на
закона. Иска се отмяна на оспорения акт и присъждане на направените разноски.
Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли тя се
отхвърли като неоснователна и недоказана. Претендира разноски. Подробни
съображения по съществото на спора са изложени в представените на 14.06.2021 г.
писмени бележки.
Съдът намира, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, адресат на
оспорения акт, чиито права и законни интереси са засегнати неблагоприятно с
оглед разпореденото възстановяване на получената безвъзмездна финансова помощ.
Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК, видно от известието за
доставяне (л.290), и е срещу административен акт, който по общото правило на
чл.145 АПК подлежи на оспорване пред съд. Всичко изложено налага извод, че
жалбата е допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна поради
следните съображения:
От събраните по делото доказателства се установява, че между
Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) и ЕТ „Стойчо Росенов Николов“ е сключен договор
№ 16/311/01356 от 28.10.2014 г. (л.73-78) за отпускане на финансова помощ по
мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от ПРСР 2007-2013, с
който на едноличния търговец е предоставена безвъзмездна финансова помощ (БФП),
представляваща 70 % от одобрените и реално извършени разходи, свързани с
осъществяване на проект № 16/311/01356 от 31.05.2013 г.: „Къщи за гости и
заведение за хранене“, като първоначално одобрената БФП е в размер на 336 090,68
лева. Видно от приложеното в административната преписка писмо за оторизация на
плащането от 19.11.2015 г. (л.86-87) и уведомително писмо за одобрение от
18.01.2016 г. (л.88), във връзка с изпълнението на договора на 27.11.2015 г.
жалбоподателя е изплатена сумата 336 090,68 лева.
Със заповед № 373866 от 17.06.2019 г. (л.91) на началник отдел „Регионален
технически инспекторат“ е разпоредено извършването на проверка на място на
кандидат с УРН 607072 (жалбоподателя), констатациите от която проверка са
отразени в контролен лист и приложения (л.92-108). Контролният лист е връчен на
жалбоподателя за запознаване и е подписан без възражения от него (л.108).
С писмо с изх.№ 01-6500/8598 от 30.10.2019 г. (л.183-190) жалбоподателят е
уведомен на основание чл.26, ал.1, във връзка с чл.34, ал.3 АПК, че ДФЗ открива
производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане
във връзка с констатациите, направени след проверка на изпълнението на договор №
16/311/01356 от 28.10.2014 г., при която е констатирано неизпълнение на задължения
по одобрения бизнес план.
На първо място, установено е неизпълнение на финансовите показатели на одобрения
бизнес план – от представените документи за три пълни финансови години е
констатирано средно аритметично изпълнение в размер на 3,02 %, което по години
е: за 2016 г., първа прогнозна година – залегнали годишни приходи общо 348 000
лева, общо реализирани приходи 4 962,60 лева или 1,43 % изпълнение на
одобрения бизнес план; за 2017 г., втора прогнозна година – залегнали годишни
приходи общо 351 000 лева, общо реализирани приходи 22 169,96 лева
или 6,32 % изпълнение на одобрения бизнес план; 2018 г., трета прогнозна година
– залегнали годишни приходи общо 357 000 лева, общо реализирани приходи 4 736,94
лева или 1,33 % изпълнение на одобрения бизнес план.
На второ място, установено е неизпълнение по отношение на броя работни
места в одобрения бизнес план, който предвижда разкриване на 5 работни места –
1 управленски и 4 изпълнителски персонал, и постоянна годишна заетост за тези 5
работни места, но реалното изпълнение е: за 2016 г. – здравно и социално
осигуряване за 1,33 броя средно годишно заети лица или 26,67 % изпълнение на
годишна база; за 2017 г. – здравно и социално осигуряване за 2 броя средно
годишно заети лица или 40 % изпълнение на годишна база; за 2018 г. – здравно и
социално осигуряване за 1,58 броя средно годишно заети лица или 31,67 %
изпълнение на годишна база. Съответно констатирано е, че за трите
последователни пълни финансови години поддържаното изпълнение е 33,33 %.
На трето място, при проверка на място контролните органи са установили, че
в съседство се изпълнява друг проект по мярка 311 от ЕТ „Атанас Аргилов Илиев“,
че този едноличен търговец е купил от баща си имоти, които са били собственост
на родителите на жалбоподателя; че изпълнителят на дейност „Консултантски
услуги“ по проектите на ЕТ „Атанас Аргилов Илиев“ и ЕТ „Стойчо Росенов Николов“
е „Кредит консулт“ ЕООД; че съществува координация при подаване на документите
по проектите – заявленията за подпомагане са подадени в два последователни дни
(30.05.2013 г. и 31.05.2013 г.), заявките за плащане са подадени в един и същи
ден 14.10.2015 г.; че аналогично съответствие е установено при регистрацията в
Търговския регистър, издаването на разрешенията за строеж, констативните актове
за установяване годността за приемане на строежите, нотариалните актове за
покупко-продажба на недвижими имоти. Т.е., контролните органи са установили
индикатори за изкуствено създадени условия по смисъла на чл.7, ал.2 от Наредба
№ 30 от 11.08.2008 г. – разделяне на едно инвестиционно намерение в две
проектни предложения с цел заобикаляне на ограничението за максималния размер
на общите допустими разходи за проект, фиксирано в чл.8, ал.2 от същата
наредба.
Жалбоподателят е уведомен, че констатираните нарушения представляват
нарушение на т.4.12 и т.4.18 от договор № 16/311/01356 от 28.10.2014 г., чл.2,
т.2, чл.7, ал.2 и чл.16, ал.2 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г., поради което и
на основание т.4.4, б.“б“ и т.8.1 от договор № 16/311/01356 от 28.10.2014 г.,
чл.46, ал.1, ал.2 и ал.3, т.1 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. и Правилата за
определяне на размера на подлежащата за възстановяване БФП при установени
нарушения на чл.27, ал.6 и 7 ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013 г. следва да му
бъде наложена финансова санкция и издаден акт за установяване на публично
държавно вземане.
Жалбоподателят е уведомен също за точния размер на подлежащата на
възстановяване финансова помощ, определена поотделно за всяко от трите
нарушения съгласно т.30, т.18 и т.7 от приложение към раздел № „Общи положения“
от цитираните правила и съгласно чл.3, ал.1 от правилата, която не допуска
кумулиране на размера на подлежащата на възстановяване финансова помощ за всяко
едно от допуснатите нарушения по един и същ договор, в окончателен размер,
равен на най-големият определен размер за отделните нарушения. Жалбоподателят е
уведомен, че ДФЗ ще издаде акт за установяване на публично държавно вземане
общо в размер на 336 090,68 лева, представляващи 100 % от получената
субсидия. На жалбоподателя е указано, че в 14-дневен срок от получаване на
уведомлението, може да представи писмени възражения и нови писмени
доказателства.
Ползвайки правото си на отговор, на 12.11.2019 г. жалбоподателят е
представил писмено възражение (л.192-197). Според него предметът на договора,
описан в чл.1, не съдържа уговорки за изпълнение на финансови показатели, а задължение
за изграждане на къща за гости и такава е изградена, функционира и притежава
удостоверение за категоризация съгласно Закона за туризма. Твърди, че е
действал добросъвестно и е положил усилия да достигне заложените в бизнес плана
параметри, от една страна, а от друга страна, липсва нормативно изискване
ползвателят на подпомагането да реализира икономическите показатели, заложени в
бизнес плана.
Според жалбоподателя от
определението за устойчива заетост, дадено в № 1, т.26 от ДР на Наредба № 30 от
11.08.2008 г., може да се стигне до извод, че е изпълнил изискване за създаване
на устойчива заетост, защото дори и назначаването на една бройка управленски
персонал води до увеличаване на работните места в региона.
Като напълно неоснователни и недоказани счита жалбоподателят твърденията за
наличие на индикатори за изкуствено създадени условия по смисъла на чл.7, ал.2
от Наредба № 30 от 11.08.2008 г.
Жалбоподателят е възразил също относно реда, по който е определен размерът
на санкцията, и счита, че Правилата за определяне на размера на подлежащата за
възстановяване БФП при установени нарушения на чл.27, ал.6 и 7 ЗПЗП по мерките
от ПРСР 2007-2013 г. нямат правна сила в договорните отношения между него и
ДФЗ, същите са приети след подписването на договора за безвъзмездна финансова
помощ и не са били действащи към датата на подписването на договора.
На 11.02.2021 г.
изпълнителния директор на ДФЗ е издал оспорения акт за установяване на публично
държавно вземане № 16/311/01356/3/01/04/01, изх.№ 01-6500/8598 – предмет на
настоящото съдебно производство, като е приел за неоснователни възраженията на
жалбоподателя.
Изпълнителният директор
на ДФЗ, изхождайки от легалните определения на § 1, т.6 и т.19 от ДР на Наредба
№ 30 от 11.08.2008 г. за „проект“ и за „икономическа жизнеспособност“ и на
т.9.1, б.“г“ от раздел ІХ „Други условия“ от договор № 16/311/01356 от
28.10.2014 г. за „одобрен проект“ и вземайки предвид факта, че един от
задължителните документи към заявлението за кандидатстване е бизнес планът, приема,
че жизнеспособността на инвестицията е критерий за допустимост за предоставяне
на финансова помощ, който следва да бъде проверяван посредством оценяване на
изпълнението на бизнес плана, като неделима част от одобрения проект, а целта
на контрола е проследяване изпълнението на заложените в бизнес плана резултати,
жизнеспособното функциониране на инвестицията, нейната конкурентоспособност и
пазарен потенциал. Според изпълнителния директор на ДФЗ задължението на
ползвателя на помощта да извърши инвестицията съобразно одобрения проект
включва както задължението за фактическа реализация на инвестиционното
намерение, така и задължението за използването на инвестицията и постигане на
набелязаните резултати, обективирани в представения от самия ползвател бизнес
план. Изпълнителният директор на ДФЗ
изрично е посочил, че кандидатите сами изготвят бизнес плана и определят стойностите
в него, доказващи икономическата жизнеспособност на инвестицията и водещи до
реализиране на целите на мярка 311, заложени в чл.2 от Наредба № 30 от
11.08.2008 г. Съответно само изграждането на къщата за гости не може да се
приеме, че постига тези цели и че следва да се отпуска финансово подпомагане от
ПРСР, тъй като инвестицията не генерира заложените от самия бенефициер приходи.
Изпълнителният директор на ДФЗ е направил извод, че след като ползвателят не е
постигнал предвидените от него финансови показатели, реално нанася вреда на
бюджета на Общността, защото не работи в посока разнообразяване към
неземеделски дейности и заложените цели по мярка 311. Изрично е обърнато
внимание на нормата на чл.46, ал.2 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. и т.8.1 от
договор № 16/311/01356 от 28.10.2014 г.
Относно Правилата за
определяне на размера на подлежащата за възстановяване БФП при установени
нарушения на чл.27, ал.6 и 7 ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013 г.
изпълнителният директор на ДФЗ е посочил, че те са изготвени в съответствие с
чл.35 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията от 11.03.2014 г. за
допълнение на Регламент (ЕС) № 1303/2013; че съгласно чл.2 правилата се
прилагат в случаи на нарушения, установени от ДФЗ – РА или друг оправомощен за
извършва контрол орган, произтичащи от установени неспазвания на критериите за
допустимост или нарушения на ангажименти или други задължения, поети от
ползвателите на БФП по мерките от ПРСР 2007-2013. Съответно, именно поради
установеното нарушение по проект 16/311/01356 ДФЗ се е позовал на цитираните
правила за определяне на размера на сумата, подлежаща на възстановяване. Според
изпълнителния директор на ДФЗ правилата не представляват основание за налагане
на финансова корекция върху изплатените финансови средства, а само начин за
определяне на размера на подлежащата на възстановяване сума след преценка за
вида, степента и продължителността на неспазването на задълженията и унифицират
подхода на РА при определянето на този размер.
Като неоснователно е
преценено също възражението за липса на нарушение във връзка с ангажимента за
създаване на работни места, тъй като и справката в НАП е установила, че средно
за три последователни пълни финансови години поддържаната заетост е била 1,64
броя средно годишно заети лица, което е неизпълнение по-голямо от 50 %.
Изпълнителният директор на ДФЗ се е аргументирал с нормата на чл.16, ал.2 от
Наредба № 30 от 11.08.2008 г., изискваща бизнес планът да доказва устойчива заетост
за период от 5 години, водеща да реализиране на целите по чл.2 – създаването на
възможности за заетост и повишаване на доходите в селските райони.
Като неоснователно е
преценено и възражението против установената функционална несамостоятелност и
създаване на изкуствени условия, защото липсват документи, оборващи
констатациите на контролните органи. Според изпълнителния директор на ДФЗ
установените факти свидетелстват за наличие на географска, икономическа и
персонална връзка между идентични инвестиционни проекти, кандидатствали за
финансиране по една и съща схема за подпомагане, които привидно са представени
като самостоятелни проектни предложения пред ДФЗ за изграждане на отделни и
независими туристически обекти, а в действителност се касае за изкуствено
разделяне на един проект за съвместно предлагане на туристически услуги в общ
хотелски комплекс. Целта на създадената от двамата бенефициери верига от правни
и фактически действия е чрез представяне за финансиране по мярката на два
формално самостоятелни проекта за изграждане на къщи за гости да бъде получена
финансова помощ в максимален размер за всеки от проектите, като неоповестеното
пред ДФЗ намерение на ползвателите е било да се изгради общ комплекс с обща
инфраструктура и съвместно предлагане на туристически услуги. Според
изпълнителния директор на ДФЗ по този начин не се постигат целите на мярката по
чл.2, т.3 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. за максималния размер на финансовата
помощ по мярка 311 за един ползвател и на чл.8, ал.4 от Наредба № 30 от
11.08.2008 г. за максималния размер на допустимите разходи по един проект.
Изпълнителният
директор на ДФЗ не е приел за основателни възраженията за липса на нарушения,
защото не са представени документи, доказващи форсмажорни обстоятелства или
настъпването на непреодолима сила, които да водят до невъзможност да бъдат
изпълнени поетите по договор № 16/311/01356 от 28.10.2014 г. задължения.
Възприемайки
констатациите от проверката за извършени нарушения, подробно описани в
уведомлението от 30.10.2019 г. и в самия акт за установяване на
публично държавно вземане, изпълнителният директор е определил размерите на
подлежащите за възстановяване суми за всяко от трите нарушения, като на
основание чл.3, ал.1 от Правилата за определяне на размера на подлежащата за
възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения на чл.27,
ал.6 и 7 ЗПЗП по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013
г. е определен окончателният размер на подлежащото за възстановяване публично
държавно вземане в размер на 336 090,68 лева.
Представените в първото по делото съдебно заседание писмени доказателства
не са нови. Те са част от административната преписка по издаване на оспорения
акт и представляват доказателства, установяващи третото установено нарушение –
създаването на изкуствени условия.
В хода на съдебното производство по искане на процесуалния представител на
ответника е допуснато извършването на съдебно-счетоводна експертиза, чието
заключение съдът кредитира като компетентно, безпристрастно и кореспондиращо
със събраните по делото писмени доказателства, но намира, че с него не се
установяват нови факти от значение за правния спор. Напротив, със заключението
на вещото лице единствено изцяло се потвърждава правилността на констатациите
на контролните органи на ДФЗ от извършената проверка. Както по отношение на
реализираните приходи, така и по отношение на работните места констатациите на
вещото лице напълно съвпадат с констатациите на контролните органи, отразени в
контролния лист, в уведомлението за започване на производството по издаване на
оспорения акт и в самия акт.
При тези факти съдът намира, че оспореният акт е законосъобразен и не са
налице основания за неговата отмяна.
В настоящия случай основанието и процедурата за налагане на корекцията са уредени
в Наредба № 30 от 11.08.2008 г.
за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ по мярка „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., глава ІV,
раздел ІІ „Условия за изпълнението на дейностите по проекта и контрол“, където
в чл.46 са уредени хипотезите, при които ДФЗ – РА може да иска връщане на
изплатени финансови помощи, а в чл.47 – процедурата по връщане.
Съгласно чл.46 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. в случай че ползвателят на
помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на
финансовата помощ, РА може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със
законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с
ползвателя на помощта (ал.1) и определя размера на средствата, които трябва да
бъдат възстановени от ползвателя на помощта, с оглед на вида, степента и
продължителността на неизпълнението; степента на неизпълнение по даден проект
зависи от неговите последици за дейността като цяло; продължителността на
неизпълнението зависи от времето, през което траят последиците или възможността
за отстраняване на тези последици по приемлив начин (ал.2).
Съгласно чл.16 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. кандидатите представят бизнес план за
разнообразяване на дейността по образец
за период не по-малък от 5 години, който план трябва да доказва икономическа
жизнеспособност и устойчива заетост за период 5 години, а в случаите на
строително-монтажни работи – за 10 години, водещи до реализиране на целите по
чл.2.
При тази правна уредба безспорно е установено неизпълнение на договор № 16/311/01356
от 28.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 311 предвид
констатираното при проверката неизпълнение на заложените в бизнес плана годишни
приходи от дейността и работна заетост и действително реализираните за 2016 г.,
2017 г. и 2018 г.
Отчетените приходи за проверените години са описани в контролния лист от
проверката (л.105-107), който е връчен на жалбоподателя за запознаване и той го
е подписал без възражения (л.108). Т.е., констатациите са отразени в официален
писмен документ, който се ползва с материална доказателствена сила, която не
беше оборена в съдебното производство от страна на жалбоподателя при негова
доказателствена тежест. По същество жалбоподателят не оспорва неизпълнението на
бизнес плана и неговата основна защитна теза не е съсредоточена в оборване на
констатациите за неизпълнение на бизнес плана. Съответно следва да се приеме,
че по безспорен начин е доказано (включително чрез заключението на вещото лице)
неизпълнението на бизнес плана като част от договора за предоставяне на БФП.
Не може да се възприеме разбирането на жалбоподателя, че в бизнес плана се
посочват прогнозни данни и приходите от дейността не са стабилен и сигурен
показател за икономическо развитие и стабилност на търговеца, съответно
бъдещите приходи не подлежат на оценка и контрол. Вярно е, че самият бизнес
план е идея, която, за да постигне каквито и да било резултати, следва да се
реализира в обективната действителност. В настоящия случай е очевидно, че
идеята, заложена в бизнес плана, се е оказала нереалистична и не се е
осъществила. Именно реализирането на планираните приходи от дейността доказва
на практика, че бизнес планът е икономически жизнеспособен, защото съгласно
легалното определение на § 1, т.6 от ДР на Наредба № 30 от 11.08.2008 г. „икономическа
жизнеспособност“ е генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост
на предприятието за периода на бизнес плана. Т.е., по определение преценката за
икономическа жизнеспособност изисква преценка на реализираните доходи от
дейността, а не на идейното предложение и на съдържанието на бизнес плана. В
този смисъл е невъзможно на основата единствено на съдържанието на бизнес плана
да се направи извод, че вече са постигнати целите по чл.2 от Наредба № 30 от
11.08.2008 г. Напротив, в настоящия случай с оглед реализираните приходи е
очевидно, че полученото от жалбоподателя подпомагане не е допринесло за
постигне на целите на мярката – насърчаване на разнообразяването към
неземеделски дейности, създаването на възможности за заетост и повишаване на
доходите в селските райони, развитието на интегриран туризъм в селските райони.
Не може да се възприеме разбирането на жалбоподателя за икономическа
жизнеспособност и трайна устойчивост на заетостта и твърдението за реализирана
печалба в трите проверявани години, съответно невъзможност за възвращаемост на
инвестицията в период само от 5 години, защото именно заложените финансови
показатели и показатели за устойчива заетост са били основанието за
одобряването на проекта на жалбоподателя за финансиране от Европейския
земеделски фонд за развитие на селските райони. В този смисъл неправилно е тълкуването
на нормата на чл.27 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. от страна на
жалбоподателя, защото в процедурата по разглеждане на заявленията за
подпомагане преди одобряването или отхвърлянето на заявлението
административният орган извършва проверка на представените документи, заявените
данни и други обстоятелства, свързани със заявлението за подпомагане (чл.27,
ал.1, т.1), съответно взема решение за одобряване или отхвърляне на заявлението въз основа на неговото съответствие с целите, дейностите и изискванията,
определени с тази наредба, и критериите за оценка, посочени в приложение № 6
(чл.27, ал.3). Т.е., заложените в бизнес плана финансови показатели и
показатели за устойчива заетост са били решаващи за оценката, получена в
процедурата по разглеждане на заявлението на жалбоподателя за подпомагане и за
одобряването му за получаване на финансовата помощ.
Обстоятелството, че проверката е извършена преди изтичането на петгодишния
период, в който жалбоподателят е имал задължение да спазва одобрения проект, не
влияе по никакъв начин на констатациите на контролните органи за проверените
три години – 2016 г., 2017 г. и 2018 г., които влизат в този петгодишен период
и са пълни финансови години, в които жалбоподателят е имал възможност да
упражнява дейността и да реализира приходи от нея целогодишно. Нормата на чл.46,
ал.1 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. предвижда, че РА може да поиска връщане
на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати
всички договори, сключени с ползвателя на помощта, ако той не изпълнява свои
нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ. Т.е.,
предпоставката , за да се започне производство по връщане на изплатените суми,
е неизпълнението на нормативните или договорните задължения да е настъпило след
изплащане на финансовата помощ. В настоящия случай е налице именно такова
неизпълнение след изплащането на помощта, получена на 27.11.2015 г., видно от
уведомителното писмо за одобрение (л.88).
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за липса на нарушение по т.3
от обжалвания акт. Съгласно § 1, т.31 от ДР на Наредба № 30 от 11.08.2008 г. „изкуствено създадени условия“ е всяко установено условие по смисъла на
чл.4, т.8 от Регламент (ЕО) № 65/2011 (или това са условията, създадени
с оглед да се получи облага в противоречие с целите на схемата за подпомагане).
А съгласно § 1, т.32 „функционална несамостоятелност“ е изкуствено разделяне на
производствените и технологичните процеси в различни проекти или установяване
ползване на обща инфраструктура, финансирана от ПРСР, с цел осъществяване на
предимство в противоречие с целите на мярката по ПРСР.
Изхождайки от тези легални определения на понятията изкуствено създадени
условия и функционална несамостоятелност, както и с оглед практиката на Съда на
ЕС (решение от 14.12.2000 г. по дело С-110/99, решение от 21.07.2005 г. по дело
С-515/03,
решение от 12.09.2013 г. по дело C-434/12) съдът намира, че в
случая е обоснован изводът на
изпълнителния директор на ДФЗ за изкуствено създадени условия по чл.7, ал.2 от
Наредба № 30 от 11.08.2008 г., изразяващо се в разделяне на инвестиционното
намерение в две проектни предложения – това на жалбоподателя и второ на Атанас
Илиев, действащ като едноличен търговец под фирма ЕТ „Атанас Аргилов Илиев“, с
цел да се избегне ограничението за максимален размер на общите допустими
разходи за един проект, равни на левовата равностойност на 400 000 евро
(чл.8, ал.2 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г.). Изследвани са както обективните
елементи, така и субективният елемент – наличие на умишлена координация между
жалбоподателя и Атанас Илиев предвид разликата от няколко дни или
едновременното извършване на действия във връзка с кандидатстването по мярка
311, ползването на една и също дружество за консултантски услуги, съседните
имоти, в които е реализирано строителството на къщите за гости, и констатираното
съвместно предлагане на туристически услуги в общ хотелски комплекс с обща
инфраструктура.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за неприложимост на
Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 ЗПЗП
по мерките от ПРСР 2007 – 2013 г. Съгласно чл.1 от цитираните правила, същите
са изготвени в съответствие с чл.35 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 на
Комисията от 11.03.2014 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на
Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за
администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и
административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на
развитието на селските райони и кръстосаното съответствие (за заявки за
окончателно плащане по мерките от ПРСР 2007 – 2013 г., подадени след 1 януари
2015 г.). Не се спори между страните, че заявката за окончателно плащане е
подадена от жалбоподателя след 01.01.2015 г. (на 14.10.2015 г., видно от заявка
за плащане – л.79), следователно попада в приложното им поле. Съгласно чл.2,
ал.1 от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 ЗПЗП
по мерките от ПРСР 2007 – 2013 г., същите се прилагат в случаи на нарушения,
установени от Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция или друг
оправомощен да извършва контрол орган, произтичащи от установени неспазвания на
критерии за допустимост или нарушения на ангажименти или други задължения,
поети от ползвателите на безвъзмездна финансова помощ по мерките от ПРСР 2007 –
2013 г., произтичащи от предоставена безвъзмездна финансова помощ.
Доколкото в настоящия случай са установени нарушения на договорни
задължения на бенефициера, произтичащи от договор № № 16/311/01356 от
28.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 311, цитираните правила безспорно
са приложими към установените нарушения.
Отделно от това, с Правилата за определяне на размера на подлежащата на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27,
ал.6 и 7 ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007 – 2013 г. е определен единствено размерът
на подлежащата на възстановяване БФП поради установени нормативни и договорни
нарушения съгласно таблицата в приложение към раздел I „Общи положения“ на
наредбата. Самите задължения на бенефициера, неизпълнението на които
представляват нарушения, са разписани в договора за предоставяне на БФП и в Наредба
№ 30 от 11.08.2008 г., която към момента на сключване на договор № 16/311/01356
от 28.10.2014 г. е действащ нормативен акт. В този смисъл напълно неоснователно
е твърдението на жалбоподателя, че отговорността му е ангажира въз основа на
неприложим нормативен акт.
Напълно неоснователни и некореспондиращи със съществуващата правна уредба
са възраженията на жалбоподателя за санкционния характер на Правилата за
определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова
помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007
– 2013 г. Определянето на подлежащата на възстановяване БФП не е санкция, а отмяна
на предоставено финансиране в случаи, когато плащанията по проекти, подпомагани
от ЕС, са направени погрешно в резултат на нередности или неизпълнение на
договорни и законови задължения, както е в случая, защото се възстановяват
финансови средства от европейските фондове, т.е., съответният фонд търси да
получи обратно своите пари, получени или използвани неправомерно от
бенефициерите, като по този начин се цели възстановяване на положението преди
предоставянето на безвъзмездната финансова помощ. В този смисъл определянето на
подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ не е санкция, както
и самите правила, по които се извършва това определяне, нямат санкционен
характер. Това е вид договорна отговорност на бенефициера спрямо фонда и се
състои в анулиране на целия или на част от публичния принос за конкретния
проект заради неизпълнени договорни и нормативни задължения, поети с
подписването на договора за предоставяне на БФП
В случая не са нарушени принципите на предвидимост, тъй като жалбоподателят
е имал яснота за дължимото от него поведение още при подписване на договора за
финансова помощ. Както в действащите наредби, така и в самия договор
изчерпателно са уредени задълженията на бенефициерите и е установена ясно отговорността
при неизпълнение на тези задължения. В случая, както вече се посочи и по-горе,
правилата определят само размера на санкцията относно еднакви по степен, тежест
и продължителност нарушения и същите нямат обратно действие, както твърди
жалбоподателят. При издаване на акта органът се е позовал на нормата на чл.46,
ал.1 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г., която дава самостоятелно основание за
възстановяване на безвъзмездната финансова помощ. От друга страна, критериите
за възстановяване на средствата са разписани в ал.2 от същия член.
Самият размер на наложената финансова корекция е правилен и напълно
съответства на т.30 от приложение към раздел І „Общи положения“ от Правилата за
определяне на размера на подлежащата за възстановяване безвъзмездна финансова
помощ при установени нарушения на чл.27, ал.6 и 7 ЗПЗП по мерките от Програмата
за развитие на селските райони 2007-2013 г., като е съобразено, че нарушението
засяга изцяло подпомаганата дейност, времетраенето на нарушението е за три
пълни финансови години, реализираните приходи от дейността са едва в размер на 3,027
% средноаритметично за трите години, т.е., много под предвидените в правилата
20 %.
Неоснователни са и възраженията на жалбоподателя, че не е спазен редът за
санкциониране. Това е така, защото нарушението, във връзка с което ДФЗ търси
възстановяване на 100 % от предоставената финансова помощ по договора, е
неспазване на т.4.12 и т.4.18 от договор № 16/311/01356 от 28.10.2014 г. и
чл.16, ал.2 и чл.46 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. То не попада в основанията за извършване на финансова корекция,
регламентирани в чл.70 ЗУСЕСИФ, тъй като се касае за неизпълнение на
задълженията на жалбоподателя съгласно одобрения бизнес план, а това
неизпълнение не съставлява нередност по смисъла на чл.70, ал.1 ЗУСЕСИФ, поради
което и не следва да се провежда процедура по ЗУСЕСИФ и да се издава решение за
финансова корекция по реда на ЗУСЕСИФ, а следва да се установи публичното
държавно вземане по общия ред за установяване на такъв вид вземания – по реда
на чл.166 и сл. ДОПК, както е процедирано в случая.
Доколкото установеният общ размер на задължението е определен на основание
чл.3, ал.1 от Правилата за определяне на размера на подлежащата на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27,
ал.6 и 7 ЗПЗП по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013
г. в размер на 100 % от предоставената финансова помощ по договора поради
неизпълнение
на финансовите показатели на бизнес плана (безспорно установено) съгласно т.30
от приложение към раздел І „Общи положения“ от тези правила,
без правно значение за законосъобразността
на акта е наличието на другите нарушения по т.2 и т.3, защото както за всяко от
нарушенията, визирани в акта, правилата предвиждат 100 % възстановяване на безвъзмездната
финансова помощ, така и по реда на чл.3, ал.1 размерът на окончателната
подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ също е 100 %. Казано
по друг начин, дори и при безспорното наличие само на първото от констатираните
нарушения – неизпълнението на финансовите показатели – размерът на подлежащата
на възстановяване на безвъзмездна финансова помощ е 100 % или 336 090,68
лева.
Предвид всичко
изложено съдът намира, че жалбата като неоснователна следва да се отхвърли. С
оглед изхода на делото и своевременно направеното искане от процесуалния
представител на ответника за заплащане на разноските в размер на 7 469,09
лева (л.387-391) за платеното адвокатско възнаграждение и възнаграждение за
вещо лице, същото като основателно и доказано следва да бъде уважено и да бъде
осъден жалбоподателят да заплати на ДФЗ тази сума. Затова и на основание
чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Стойчо Росенов Николов, действащ
като едноличен търговец под фирма ЕТ „Стойчо Росенов Николов“, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: град Брезово, област Пловдив, ул. „Бойчо“ №
2, против акт за установяване на публично държавно вземане №
16/311/01356/3/01/04/01, изх.№ 01-6500/8598 от 11.02.2021 г. на изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“, с който е определено подлежащо на
възстановяване публично държавно вземане в размер на 336 090,68 лева,
представляващо 100 % от предоставената финансова помощ по договор №
16/311/01356 от 28.10.2014 г. между Държавен фонд „Земеделие“ и ЕТ „Стойчо
Росенов Николов“ за отпускане на финансова помощ по мярка 311 „Разнообразяване
към неземеделски дейности“ от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР)
2007-2013.
ОСЪЖДА Стойчо Росенов Николов, действащ като
едноличен търговец под фирма ЕТ „Стойчо Росенов Николов“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град Брезово, област Пловдив, ул. „Бойчо“ № 2, да
заплати на Държавен фонд „Земеделие“ сумата 7 469,09 (седем хиляди четиристотин
шестдесет и девет лева и девет стотинки) лева, разноски.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба в 14-дневен
срок от съобщаването.
Съдия: