РЕШЕНИЕ
№ 15
гр. Павликени, 08.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Радка Ив. Цариградска
при участието на секретаря Ирена Д. Илиева
като разгледа докладваното от Радка Ив. Цариградска Гражданско дело №
20214140100785 по описа за 2021 година
При условията на първоначално обективно кумулативно съединяване са предявени искове
с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ.
Ищецът – Е.. П. Х. от гр. ***, излага в исковата си молба, че е заемала длъжността
“детегледачка” при Д. я. – ***, при Община *** до 13.09.2021г., когато й е връчена Заповед
на Директора на ответника за прекратяване на трудовото правоотношение на основание
подадено заявление от работника за наличие на заболяване затрудняващо изпълнението на
задълженията по ТПО и установена невъзможност на работника да изпълнява възложената
му работа, поради болест, довела до трайно намалена работоспособност и по здравни
противопоказания, въз основа заключение на ТЕЛК, като при работодателя няма подходяща
работа за здравословното състояние на работника. Счита Заповед № ***.2021 год. за
незаконосъбразна, тъй като липсват елементи от фактическия състав на посоченото
основание – експертното решение на ТЕЛК за 66% трайно намалена работоспособност е от
2015 год., нараснала на 75%, с решение от 2018 год., като последното решение от 2021 год.
не дава заключение за невъзможност да изпълнява задълженията си като „детегледачка“.
Няма решение на медицински орган относно такава невъзможност, не е предложена друга
подходяща длъжност при налични такива при работодателя и липсват мотиви за посоченото
прекратително основание – чл.325, ал.1, т.9 от КТ. Счита, че работодателят не е посочил
изрично коя от двете форми на основанието за уволнение е осъществена: - невъзможност на
работника да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена
работоспособност или невъзможност за същото поради здравни противопоказания въз
1
основа на заключение на ТЕЛК. Излага, че към момента на издаване на заповедта до ищцата
не е бил достигнал документа – Протокол от заседание на синдикална организация,
припознат от ответника като мотиви за неговата заповед. Позовава се на признание на
ответника Писмо от 09.09.2021 год., с което ищцата е уведомена, че „според изискванията
на медицинските органи може да изпълнявате задълженията си като д. в детското
заведение.“ Заявява, че е останала без работа в резултат на незаконното уволнение за
периода до приключване на устните състезания.
Моли съдът да признае уволнението за незаконно и отмени същото, както и заповедта за
прекратяване на ТПО, да възстанови ищцата на заеманата преди уволнението длъжност, да
осъди ответника да му заплати обезщетение за времето, за което е останала без работа
/периода 13.09.2021 - 25.01.2022 г./ в размер на 4639,41 лв. Претендира разноски.
Ответникът Д. я. – ***, при Община ***, чрез процесуалния си представител оспорва
основателността на предявените искове в депозирания писмен отговор и устно в с.з. Заявява,
че при издаване на заповедта за прекратяване на ТПО и връчването й са спазени всички
изисквания на КТ – изследвано е здравословното състояние на ищцата, способността да
изпълнява трудовите си задължения, без да навреди на своето здраве и на това на децата,
като след решението на ТЕЛК от 2018 год. и молба на ищцата от 11.06.2020 год., в която
същата моли работодателят да се съобрази със заболяването й, твърди, че е предприета
процедура през Община ***, Служба за трудова медицина, допълнително становище от
ТЕЛК и обсъждане на всички становища от синдикалната организация на КНСБ към
работодателя. Излага, че преценката на синдикалната организация е, че ищцата не може да
изпълнява задълженията си без да навреди на здравето си, на основание на което и предвид
липсата на свободни места при работодателя е предприето прекратяване на ТПО. Счита, че
оспорената заповед е издадена при спазване формалните изисквания на КТ, връчена е на
ищцата, която твърди да е била запозната и със становището на Синдикалната организация.
Излага, че ответникът като работодател с щатен състав от около ** човека, няма задължение
да поддържа места за трудоустрояване, а функциите на помощник в кухнята не съответстват
на медицинските предписания и са още по неблагоприятни като условия на труд за
състоянието на ищцата. Твърди, че работодателят е положил всички усилия да изясни
здравословното състояние на ищцата и какво може и какво неможе да извърши ищцата в
рамките на длъжностната й характеристика за да бъде спазено медицинското предписание.
Оспорва да е налице подобрение в състоянието на ищцата, предвид собственоръчно
депозираното от нея заявление от 10.06.2020 год. за затруднение при изпълнение на
задълженията. Претендира разноски.
Съдът като взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Между страните по делото е съществувало трудовото правоотношение, по силата на което
ищцата като служител е заемал длъжността първоначално „работник кухня“ за периода от
**.06.2005 год. – **.06.2011 год., след което без прекъсване е преназначена на длъжност
“детегледачка” в Д. я. – ***, при Община ***. Видно от материалите приложеното към
2
делото трудово досие, считано от **.01.2021 год. с последното допълнително споразумение
е потвърден безсрочния характер на трудовото правоотношение, заеманата длъжност и е
уговорен размер на основно месечно възнаграждение *** лв. и ДТВ ***%.
С Експертно решение № *** год. на ТЕЛК Общи заболявания – ***, по отношение на
ищцата е призната 66% трайно намалена работоспособност за срок от 3 години. Водещата
диагноза е „т.“, средно тежка форма, с. р. а. II степен, р. стадий. Противопоказни условия на
труд са „тежък физически труд и вреден микроклимат“. Обективно е констатиран отток и
болезненост на двете гривнени стави. След 3 години лицето е преосведетелствувано с
Експертно решение № *** год., като намалената неработоспособност е увеличена на 75%
без чужда помощ за срок от 3 години. Водещата диагноза вече е с. р. а. III степен, при
същите противопоказания. Отразено е, че към момента на решението лицето е в хормонална
ремисия и не е на лечение, отток и болезненост на двете гривнени стави, силна болна в
областта на двете длани с пръстите и малките стави на двете ръце, болка и ограничени
движения в двете КС и двете ТБС. По делото са представени и два амбулаторни листа от
**.03.2020 год. и **.04.2021 год. за диспансерно наблюдение по основна диагноза „други с.
р. а., м. л.“. Според обективната находка давността на заболяването е от 2010 год., добро
общо състояние и отклонения само в ставния статус – две болезнени и две отточни МКФ
стави. Предписани са медикаменти. По предписанията в първия лист е констатирано
намаляване с над 50% спрямо изходни данни на интензивността на болката и сковаността,
като лицето е насочено към ЕК за продължение на биологичното лечение по НЗОК за 6
месеца. По втория лист е отчетен недостатъчен ефект от медикаментозното лечение, същият
ефект от биологичното лечение, като отново се препоръчва продължаване.
Първоначалното заключение на СТМ за пригодността на ищцата да изпълнява
задълженията си като „детегледачка“ е положително, в резултат на преглед от **.10.2012
год. Към досието на ищцата са приложени цитираните по-горе експерти решения, като след
последното същата е депозирала декларация от **.10.2018 год., че след минаването на ТЕЛК
е съгласна да остане на длъжността „детегледачка“. Към този момент за ТПО на ищцата е
относима длъжностната характеристика на лист 201 – 203 от делото, която включва като
преки задължения: грижи за поддръжка лична хигиена на децата, грижи за обща хигиена на
помещенията в групата чрез ежедневна дезинфекция, измиване и стерилизиране на съдовете
след всяко хранене, почистване и дезинфекциране на гърнетата, поддръжка добро състояние
на спалното бельо, включително пране и гладене, почистване площадката на двора за
съответната група и активно участие във всички режимни моменти. Длъжностната
характеристика е връчена на ищцата на 15.03.2018 год. Със Заповед от **.06.2020 год., на
лист 145 от делото, е променено работното време и трудовите задължения на ищцата, като е
постановено да работи редовна смяна от 6:00 до 14:30 часа като „работник кухня“ със
съответните почивки, на основание обявената извънредна епидемична обстановка.
На 10.06.2020 год. ищцата е депозирала заявление до директора на Д. я. – *** с
позоваване на признатата намалена работоспособност и провеждано лечение, както и на
настоящото си състояние, което описва като „отточни и много болезнени стави на
3
крайниците и ясно изразена скованост.“ Отправя искане работодателят при възлагане на
конкретни трудови задачи да се ръководи от изложените факти за заболяването и
предупреждава, че в противен случай ще се достигне до обективна невъзможност за ищцата
да изпълнява задачи, които са несъвместими със заболяването й. В резултат на заявлението
на 13.07.2020 год. е отменена предходната цитирана заповед за възлагане на ищцата на
задължения като „работник кухня“ и същата е възстановена да продължи да изпълнява
задълженията си по договор „в *** група на график“.
Видно от Експертно решение № ***.2021 год. на ТЕЛК към ***, експертната комисия е
била сезирана във връзка с Писмо вх. № ***.07.2020 год. на РЗИ – РКМЕ – ***, във връзка
със заявление на директора на Д. я. – ***. Отправено е запитване по повод издадено ЕР от
2018 год. ТЕЛК след запознаване с длъжностната характеристика на ищцата установява, че
не се споменава тежестта на положения физически труд и дава становище, че ищцата може
да изпълнява възложените и задължения при спазване на следните изисквания: да полага лек
до средно тежък физически труд или до 5 килокалории в минута – ръчно вдигане и
пренасяне до 25 кг, общо за неповече от 4 часа и се уточнява, че при вдигане и пренасяне на
тежести в рамките на работния ден за повече от 4 часа, тези норми се намаляват до 15 кг.
Решението е връчено на упълномощено лице, чиято самоличност не може да бъде
установена от подписа и е приложено към досието на ищцата. От приложената
кореспонденция е видно, че още през месец Юни 2020 год. е проведено запитване до СТМ и
в отговор е препоръчано тълкуване на дадените предписания да дадат органите издали
решението – Писмо от **06.2020 год. до Кмета на Община – ***. Кметът на Община – *** е
препратил отговора до Директора на Д. я. – *** с препоръка за писмено запитване до ТЕЛК
дали лицето може да изпълнява задълженията си по длъжностна характеристика. Незабавно
със Заявление от **.06.2020 год. ответникът е отправил искане до ТЕЛК към *** със
запитване дали лицето е способно да изпълнява задълженията си по длъжностна
характеристика и за изменение и допълнение на ЕР от ***.2018 год. След получаване на
допълващото решение ответникът е изпратил на Община – *** уведомително писмо изх-. №
***.04.2021 год., че по подаденото заявление на ищцата и във връзка с указанията в ЕР,
изискванията не могат да бъдат спазени при длъжността „детегледачка“ в Д. я.. В отговор от
Община – *** от **.04.2021 год. на Директора на Д. я. – *** се указва, че като работодател
следва да предприеме необходимите действия относно издаденото ЕР на ТЕЛК при спазване
на всички законови разпоредби. Изискано е и становище от Служба по трудова медицина
„***“ от където е получен писмен отговор на **.09.2021 год. Позовавайки се на Наредба №
3/2008 год. за работата на СТМ, Наредба № 16/1999 год. за физиологични норми и правила
за ръчна работа с тежести, Експертното решение и длъжностната характеристика, СТМ
приема, че работата по ръчно вдигане и тежести следва да не е основна, а епизодична и това
следва да са две деца вдигани от пода на височина на гърдите и пренесени до 2 м за една
работна смяна и се уточнява, че ако децата се вдигат от леглото, тоест на по-малка височина,
това могат да са до 4 деца на работна смяна. Посочва, че в нормата не бива да се включват
дейностите при подпомагане на децата да се изправят и при осъществяване на личната им
хигиена. Незабавно след получаване на отговора – на **.09.2021 год. в сградата на Д. я. –
4
*** е проведено заседание на синдикалната организация на КНСБ към институцията, с
участието на отговорника по Безопасни условия на труд. По данни от свидетелските
показания …. в заседанието са участвали лицата …. Разгледано е заявлението на ищцата от
**.06.2020 год., медицинската документация, кореспонденцията със СТМ и щатното
разписание на ***, при което е достигнато до извод, че служебните задължения на ищцата
при поддържане личната хигиена на децата и при всички режимни моменти, като се вземе
предвид, че се касае за 16 до 20 деца в група, със средно тегло 13 – 14 кг. на дете работна
смяна от 7, 8 или 11 часа, през които непрекъснато се налага вдигане на ръце, изпълнението
на задълженията се явява противопоказно за установеното заболяване. Отразена е
констатация, че в Д. я. – *** няма подходящо работно място, съобразено със здравословното
състояние на ищцата. За констатациите и изводите на проведеното заседание ищцата е
уведомена с писмо изх. № ***.09.2021 год., връчено й лично срещу подпис на същата дата.
В писмото е отбелязано, че следва прекратяване на трудовото правоотношение от **.09.2021
год. на основание чл.325, ал.1, т.9 от КТ.
Процесната Заповед № ***.09.2021 год. е издадена от Директора на Д. я. – ***, подписана
от издателя и гл. счетоводител и връчена на служителя на **.09.2021 год. В заповедта се
сочи, че се издава на основание чл.325, ал.1, т.9 от КТ и последното ЕР от **.04.2021 год., а
причините за прекратяване са „подадено заявление от работника, в което описва заболяване
с конкретни симптоми, изпълняващи затруднението на ежедневните дейности по
длъжностна характеристика. Невъзможност на работника да изпълнява възложената му
работа поради болест, довела до трайно намалена работоспособност и по здравни
противопоказания, въз основа заключение на ТЕЛК. При работодателя няма подходяща за
здравословното състояние на работника работа.“ В Заповедта е разпоредено изплащане на
обезщетение по чл.222, ал.2 от КТ и чл. 61 от КТД – Отрасъл „Здравеопазване“ в размер на 3
брутни работни заплати, поради прекратяване на ТПО поради болест. По делото е
представен КТД за Отрасъл „Здравеопазване“ от 2020 год., ведно с приложение – Списък на
длъжностите и категориите персонал.
Според поименното щатно разписание, представено по делото на л. 38-39 и длъжностно
разписание та л.40, общо длъжностите в Д. я. *** са **, от които ** детегледачи с изискване
за заемане на длъжността средно образование и 1 бр. работник кухня – без изисквания за
образователна степен. Към прекратяване ТПО на ищцата всички длъжности са заети.
При така установената фактическа обстановка съдът обоснова следните правни изводи:
Страните по делото са били в ТПО от **.06.2005г. Длъжността, заемана от ищцата от
**.06.2011г. е „д.”. Ответникът със заповед от **.09.2021г. е прекратил това ТПО, като е
посочил законово основание за това чл.325, ал.1, т.9 от КТ, което съответства и на
текстовото изписване на основанието за прекратяване на ТПО, като в заповедта е
възпроизведен пълния текст на разпоредбата: „при невъзможност на работника или
служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена
работоспособност, или по здравни противопоказания въз основа на заключение на трудово-
експертната лекарска комисия“. Действително нормата съдържа две алтернативни
5
предпоставки за прекратяване на ТПО без предизвестие, като всяка от тях е достатъчно
основание за упражняване на това право. Горното не изключва възможността да са налице и
двете предпоставки, както е посочено от ответника в заповедта и в този смисъл са
неоснователни възраженията на ищцата за незаконосъобразност, поради позоваване и на
двете основания. Следва да бъдат доказани и двете от тях, като тежестта за това е върху
работодателя. В настоящия случай не се спори, че ищцата страда от заболяване от над десет
години, за развитието на което е уведомявала работодателя, представяйки две
последователни решения на ТЕЛК – от 2015 и 2018г. С второто решение е депозирала и
декларация, че заболяването не пречи на изпълнение на задълженията . Две години по-
късно обаче е депозирала заявление, базирано на същото решение и на тогавашното си
здравословно състояние, като е възразила да бъдат възлагани задачи, несъобразени с това
състояние. Не е формулирано искане за преназначаване, за прекратяване на ТПО. Налице е
просто писмен отказ да се изпълняват тези /неуточнени/ задължения, които не съответстват
на препоръките в решението на ТЕЛК. Работодателят добросъвестно е предприел действия
по изясняване на предписанията на ЕР на ТЕЛК, като в крайна сметка след тълкувателно
решение от Комисията и окончателно становище от становище от СТМ е установено, че
ищцата може да изпълнява задълженията си по длъжностна характеристика само при
спазване на няколко допълнителни условия: да не полага нощен труд, да не работи на
открито при много ниски или много високи температури, лека работа – ръчно вдигане и
пренасяне да 15 кг. общо за не повече от 4 часа. СТМ уточнява, че предвид конкретните
задължения на ищцата – възрастта и средните килограми на децата, вдигането на тежести
следва да бъде ограничено до две деца на една работна смяна, пренесени на два метра, ако
се вдигат от пода до височина на гърдите или четири деца на смяна, ако се вдигат от
леглото. Няма изрично становище дали предписанията са осъществими, както и според
писмото на Община ***, Директора на Д. я. следва да направи преценка. При тези данни
Съдът приема, че не е доказана първата предпоставка от фактическия състав на нормата на
чл. 325, ал. 1, т. 9, предл. второ КТ – невъзможност на работника или служителя да
изпълнява възложената му работа поради здравни противопоказания - решение на ТЕЛК.
Работодателят няма право единствено на база противопоказанията на труд, описани в
процесното решение на ТЕЛК сам да прави извод, че фактически извършваната работа, не
може да бъде изпълнявана от ищеца. В случая работодателят не е оспорил решението на
ТЕЛК по реда на Наредбата за трудоустрояване и в същото е посочено, че работникът може
да полага труд при определени условия, като са съобразени противопоказните такива и
липсва констатация, че описаните в ЕР противопоказни условия на труд препятстват ищеца
да изпълнява длъжността "детегледач".
Тъй като ТПО е прекратено на две основания, недоказването на едното не влече
незаконосъобразност на заповедта, е следва да се провери и наличието на самостоятелното
основание по същия текста, предл.1 „невъзможност на работника или служителя да
изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена
работоспособност“. Това е и един от спорните между страните въпроси, като ищцата
твърди, че има подобрение в здравословното състояние, видно от представените
6
амбулаторни листи, а ответникът счита противното на база становищата на компетентните
комисии. Съдът приема за недоказано твърдението на ответника, че ищцата е в обективна
невъзможност да изпълнява задълженията си. Това обстоятелство може да бъде установено
само от компетентния орган – ТЕЛК или НЕЛК, дори не от СТМ, а в случая няма подобна
констатация в експертното решение. Разясненията на СТМ се изрично казват, че извън
нормата за физически труд – вдигане на две/четири деца на смяна, остават активностите по
подпомагане за изправяне и за осъществяване хигиената на децата, т.е. те са извън
рестрикциите на експертното решение. Ищцата може да изпълнява всички тях, като задачите
с вдигане на децата следва да са ограничени в посочените рамки, но тази задачи са
епизодични. Налице са всички предпоставки за уважаване на предявените искове по чл. 344,
ал. 1, т. 1 и чл. 344, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда. Относно доказването на втория елемент –
заключение на ТЕЛК или НЕЛК, в което да е посочена изрично невъзможността за заемане
на конкретната длъжност – са ангажирани доказателства от ищеца, но те са в обратната
насока – от представения препис от решение на ТЕЛК е видно, че констатацията на
медицинските органи е, че ищцата може да заема настоящата длъжност. Превратно в
заповедта са ползвани разясненията на СТМ относно дейностите по осъществяване лична
хигиена на децата. Като незаконосъобразна заповедта трябва да бъде отменена, а
предявеният иск за признаване на извършеното със нея на основание на чл. 325, ал. 1, т. 9 от
Кодекса на труда прекратяване на трудовото правоотношение за незаконно е основателен и
следва да бъде уважен. Работодателят не твърди и не доказва реални затруднения от страна
на ищцата при изпълнение на ежедневните трудови задължения, отказ от изпълнение или
др. Самата ищца е заявила, че може да изпълнява задълженията си и след решението от
2018г., а е поискала съобразяване с него през 2020г., когато за кратко са били възложени
функции на работник в кухня.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ- уважаването на главния иск за
признаване незаконност на извършеното уволнение предпоставя уважаване на обективно
съединения обусловен от него иск за възстановяване на заеманата преди уволнението
длъжност „детегледач“.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ- при уважаване на
главния иск за отмяна на признатото за незаконно уволнение на ищеца се дължи
обезщетение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение в размер на
БТВ, но за не повече от шест месеца. Ищецът е представил писмени доказателства, видно от
които след прекратяване на ТПО е регистриран в Бюро по труда и има качество на
безработно лице и към момента на приключване на съдебното дирене и даване ход на
устните състезания. Следователно дължи се обезщетение в размер на брутното трудово
възнаграждение за периода от уволнението до края на устните състезания - 13.09.2021 -
25.01.2022 г. При БТВ от *** лева дължимото обезщетение възлиза в размер на 4639,41 лв.
– за четири месеца и осем дни. Искът след допуснатото изменение в размера се явява
основателен доказан в пълен размер. Следва да се присъди законната лихва върху
главницата от депозиране на иска до окончателното изплащане.
7
При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати ДТ върху
уважените искове в общ размер от 285,57 лева /по 50 лева за двата неоценяеми иска и 185,57
лева върху присъденото обезщетение/, в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
ВТРС, ведно с 5 лева такса при служебно издаване на изпълнителен лист.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и предвид уважаването на предявените искове,
ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски, възлизащи на 1200
лева за заплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО УВОЛНЕНИЕТО на ЕВГ. П. Х. с ЕГН ********** от гр.
*** от длъжността „детегледач“ при Д. я., гр. ***, ЕИК *** със седалище гр. ***,
представлявана от Директора С. И. К., и ОТМЕНЯ Заповед № ***.09.2021 год. на Директора
за прекратяване на ТПО между страните на осн. чл.325, ал.1 т.9 КТ, като незаконосъобразна.
ВЪЗСТАНОВЯВА Е. П. Х. с ЕГН ********** от гр. *** на заеманат апрези уволнението
длъжност „детегледач“ при Д. я., гр. ***, ЕИК ***.
ОСЪЖДА Д. я., гр. ***, ЕИК *** със седалище гр. ***, представлявана от Директора С. И.
К. ДА ЗАПЛАТИ на Е. П. Х. с ЕГН ********** от гр. *** сумата от 4639,41 лв. /четири
хиляди шестстотин тридесет и девет лева и 42ст./, представляваща обезщетение по чл. 344,
ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ за времето, през което е останала без работа в
резултат на уволнението за периода 13.09.2021 - 25.01.2022 г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 25.01.2022г. до окончателното изплащане на задължението,
както и сумата от 1200 лв. /хиляда и двеста лева/, представляваща направени по делото
разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Д. я., гр. ***, ЕИК *** със седалище гр. *** ДА ЗАПЛАТИ държавна такса в
размер на 285,57 лева /двеста осемдесет и пет лева и петдесет и седем ст. /, в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Павликенски районен съд, ведно с 5 лева такса
при служебно издаване на изпълнителен лист т.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновски окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от днес – 08.02.2022 г.
Съдия при Районен съд – Павликени: _______________________
8