Р Е Ш
Е Н И
Е
Гр. София 10.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд първо гражданско
отделение в открито заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и
деветнадесета година в състав:
Съдия: Свилен Станчев
при участието на секретар Снежана Апостолова, като разгледа
докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело № 2525 по описа за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид:
Предявени са главен осъдителен
иск с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД, иск с правно основание чл. 86
ал. 1 от ЗЗД и евентуален обратен иск по реда на чл. 219 от ГПК.
Ищецът
П.И.П. излага, че на 07.03.2014 г. около 22.30 ч. управлявал личния си л.а.
„Ланчия Федра“ с рег. № *****по главен път Е 79. В автомобила били пътниците М.Д.С.
и К.Х.А.. На км 291+500 посока Дупница – Перник, автомобилът поднесъл, водачът
изгубил контрол и самокатастрофирал в пътен канал. При движението автомобилът
се ударил в еластична ограда (мантинела). Ищецът твърди, че мантинелата била
дефектна и ръбовете й смазали левия крак на ищеца, като причинили травматична
ампутация на подбедрицата му. Ищецът бил настанен в УМБАЛСМ „Пирогов“, където,
предвид състоянието на травмирания му крак, била извършена ампутация. След
операцията, ищецът продължавал да изпитва силни фантомни болки в ампутирания
крак, което наложило провеждане на допълнително лечение. Ищецът П. се оплаквал
и от намаляване на зрението, като при преглед били констатирани интраретинени и
субретинени хеморагии, предизвикани отантикоагилантната терапия по повод
хирургичната интервенция. Ищецът твърди, че провължава да изпитва силни болки в
областта на ампутирания крак и затруднения в движението си. Нараняването
наложило освидетелстването на ищеца от ТЕЛК, при което била призната 75 %
трайно намалена работоспособност. Произшествието му причинило постоянна болка и
страдание, наложителни всекидневни процедури, здравословни проблеми.
Произшествието се отразило отрицателно и върху емоционално-психичното му
състояние.
Въз
основа на така изложените обстоятелства, ищецът П.И.П. прави искане до съда да
осъди ответника Агенция „П.И.“ гр. София да му заплати следните суми:
- сума
от 100 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане;
- сума
от 30 475,94 лева мораторна лихва върху сумата по главницата за период от
три години до датата на подаване на исковата молба.
Ответникът
Агенция „П.И.“ гр. София прави следните възражения:
- възражение
по изложените факти, с оспорване на фактическото твърдение на ищеца за наличие
на стоманена ограда на мястото на произшествието;
- възражение
за причиняване на ПТП от противоправно и виновно поведение от страна на ищеца
при управление на МПС, с твърдение, че не се е движил със скорост, съобразена с
атмосферните условия, , с релефа на местността, със състоянието на пътя и
превозното средство и с всички други обстоятелства, които имат значение за
безопасността на движението;
- възражение
за влошаване на здравословното му състояние по причини извън ПТП.
По делото е конституирано като трето
лице помагач „Л.к.“ ЕООД ***. Третото лице помагач чрез пълномощниците си
оспорва основателността на иска, със становище за настъпването на ПТП по
причини извън конструкцията и състоянието на крайпътното съоръжение.
Ответникът по главния иск Агенция „П.И.“
гр. София е предявил срещу третото лице помагач „Л.к.“ ЕООД *** обратен иск с
искова молба с вх. № 56592 от 15.04.2019 г. (л. 146-148). В исковата си молба ответникът
по главния иск и ищец по обратния иск Агенция „П.И.“ гр. София излага, че по
договор за обществена поръчка възложил на „Стройинженеринг-94“ ЕООД гр. Перник,
преименувано в „Л.к.“ ЕООД ***, поддържане – превантивно, текущо, зимно и
ремонтно-възстановителни работи при аварийни ситуации на 545,600 км
републикански пътища, стопанисвани от АПИ – Областно пътно управление ***.
Съгласно договора, за причиняване на ПТП и/или щета в резултат на неизпълнение
или на некачествено изпълнение на предмета на договора, както и на всички
нормативни и технически изисквания, които следват да се спазват при
изпълнението, изпълнителят носи пълна отговорност за причинените щети. Ищецът
по обратния иск обосновава претенциите си при условията на евентуалност с предявения
срещу него от ищеца П.И.П. главен иск с правно основание чл. 49 във вр. с чл.
45 от ЗЗД.
Като се основава на тези
обстоятелства, ищецът по обратния иск Агенция „П.И.“ гр. София при условията на
евентуалност, в случай че бъде осъден по главния иск от П.И.П. за сумата от
100 000 лева, прави искане до съда да осъди ответника по обратния иск „Л.к.“
ЕООД *** да му заплати сумата от 100 000 лева, ведно със законната лихва
върху главницата за период от три години преди подаване на исковата молба,
уточнена в размер на 30 475,94 лева, както и законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Третото лице помагач и ответник по
обратния иск оспорва иска с възражения за недоказаност и релевира твърдения за
надлежно изпълнение на задълженията му по договора за обществена поръчка.
По
предявения главен иск с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД.
Съдът
е приел с доклада по делото за безспорно установени и ненуждаещи се от
доказване настъпилото ПТП на 07.03.2014 г.
около 22:30 ч. на път Е 79 км 291+500, полученото травматично увреждане
на ищеца П.И.П. и последващата ампутация на лява подбедрица. По делото не се
спори и изрично е признато от ответника Агенция „П.И.“, че републикански път Е
79, включително и пътният участък, на който е произлязло ПТП, се поддържа от
Агенция „П.И.“, като на територията на област Перник поддръжката се извършва
чрез специализирано звено Областно пътно управление ***. По предявения обратен
иск не се спори между страните и е прието за безспорно с допълнителния доклад
на съда от 13.06.2019 г. (л. 218), че между ищеца по обратния иск АПИ като
възложител и ответника по обратния иск „Л.к.“ ЕООД *** като изпълнител бил
сключен договор за обществена поръчка на 17.12.2010 г., с предмет поддържане –
превантивно, текущо, зимно и ремонтно-възстановителни работи при аварийни
ситуации на 545,600 км на републикански пътища, стопанисвани от АПИ – Областно
пътно управление ***.
Мястото
на произшествието на 07.03.2014 г. на път Е79 не е било запазено и не са
извършвани следствени действия, а с констативен протокол е прието за
установено, че ищецът П. при управление на л.а. „Ланчия“ с рег. № *****е
„самокатастрофирал“ (л. 11). Поради това, механизмът на ПТП се установява от
показанията на свидетелите и частично от приложената към констативния протокол
схема (л. 12), по които доказателства са били изготвени първоначалната и
допълнителната съдебно-автотехнически експертизи.Според показанията на свидетеля
И.С.И. – полицейски служител, посетил местопроизшествието, мястото на удара е
било на километър 291+500, автомобилът е бил намерен в канавката от дясната
страна на пътя, с посока гр. Перник. Свидетелят дава показания, че на мястото
на произшествието мантинелата от дясната страна на пътя е била прекъсната, като
част от мантинелата е преминала през предната част на автомобила и излязла през
лявата врата на водача – ищеца П., като причинила нараняването на крака на
водача. В същия смисъл са и показанията на свидетеля М.Д.С. (погрешно вписан „С.в
протокола от с.з.) и свидетелката К.Х.А., която уточнява, че двете десни колела
на автомобила са попаднали в канавката. Свидетелят С. уточнява, че скоростта на
автомобила е била около 80 км/ч. Според показанията и на тримата свидетели,
началото на мантинелата е било успоредно на пътя и не е било скосено към
земята.
Въз
основа на гласните доказателства по делото, вещото лице в допълнителната
съдебно-автотехническа експертиза е определило скоростта на движение на
автомобила около 80 км/ч, а непосредствено преди удара в мантинелата около 59
км/ч. Според заключението на вещото лице, причината за ПТП е била отклонение на
управлявания от ищеца автомобил вдясно от пътното платно. Не са установени
данни за технически или други обективни причини за загубата на контрол над
управлението от страна на ищеца П.. В точка 4.6 от САТЕ (л. 303) вещото лице
дава заключение, че при „зануляване“ на края на мантинелата към земята, не би
имало проникване на оградата през предната част на автомобила, а механизмът на
ПТП би бил различен.
Претърпените
от ищеца травматични увреждания се установяват от приложената към делото
медицинска документация и изготвената съдебно-медицинска експертиза. Ищецът П.И.П.
вследствие настъпилото ПТП е получил размачкване на лявата подбедрица, което
наложило ампутация на подбедрицата (л. 250). Лечението продължило с
провеждането на общо пет операции, като последната била на 11.02.2016 г. Ищецът
бил освидетелстван от ТЕЛК и с решение от 03.05.2018 г. му била определена 75 %
трайна намалена работоспособност. Вещото
лице е констатирало и изменения в здравословното състояние преди ПТП –
установена през 2013 г. подагра първоначално на ляв глезен, а впоследствие на
палеца на десния крак.
Така
изложените обстоятелства обуславят следните правни изводи на първоинстанционния
съд:
За
да е налице деликтна отговорност на възложителя по смисъла на чл. 49 във вр. с
чл .45 от ЗЗД, следва да се установи, че при или по повод изпълнение на
възложената работа изпълнителят е извършил противоправно действие или
противоправно е бездействал, вследствие на което са настъпили вреди. Задължението
на ответника Агенция „П.И.“ гр. София да организира, финансира и контролира
поддържането, ремонта и управлението на
републиканските пътища е регламентирано в чл. 19 ал. 2 т. 3 от Закона за
пътищата. Тъй като защитните огради са пътни принадлежности по смисъла на § 1
т. 4 от ДР на ЗП, задължението за организиране на дейностите поддържане и
ремонт на републиканските пътища обхваща и дейностите по поставянето,
поддържането и ремонта на крайпътните огради.
Задължението на ответника АПИ да възлага, финансира и упражнява контрол
върху дейността по поддържане на пътищата и крайпътните огради в качеството им
на пътни съоръжения обуславя извода, че ответникът отговаря за вреди, причинени
от лицето, на което е възложил тази дейност, съгласно чл. 49 от ЗЗД. По делото
е безспорно установено, че ответникът АПИ е възложил на третото лице помагач и
ответник по обратния иск „Л.к.“ ЕООД *** поддържането на пътния участък, в
района на който е било местопроизшествието. Възлагането е било на основание
договор за обществена поръчка от 17.12.2010 г. (л. 150-178). От представения от
третото лице помагач протокол за установяване завършването на натурални видове
СМР (л. 213) и сертификат от 23.04.2014 г. за извършени и приети СМР (л.
228-230) се установява демонтаж на стара стоманена предпазна ограда и поставяне
на нова стоманена предпазна ограда (СПО) в началото на м. март 2014 г.,
възложено от ответника АПИ и изпълнено чрез подизпълнител от третото лице
помагач „Л.к.“ ЕООД ***. Тези доказателства обуславят извод, че поставянето на
предпазната ограда е било възложено от ответника по делото АПИ. От цитираните
от съда свидетелски показания и заключението на вещото лице се установява
безспорно, че краят на предпазната ограда на мястото на произшествието не е бил
занулен към земната повърхност. Скосяването на началото и края на предпазната
ограда е било задължително, съгласно т. 3.3.3 от Техническите правила за
приложение на ограничителни системи за пътища по Републиканската пътна мрежа
(л. 77). Неспазването на това правило е допуснато от изпълнителя „Л.к.“ ЕООД ***
нарушение. Според вещото лице, нарушението на това изискване е било в
непосредствена причинна връзка с настъпилото ПТП и причиненото травматично
увреждане. Налице са предпоставките за деликтна отговорност на ответника АПИ в
качеството му на възложител на работа, за причиненото непозволено увреждане.
При
определяне размера на справедливото обезщетение съдът следва да вземе предвид
тежкото и невъзстановимо травматично увреждане, претърпяно от ищеца П. и
изразяващо се в размачкване на лява подбедрица, наложило последващата й
ампутация. На ищеца са били увредени безвъзвратно телесната цялост и
физическото здраве, в трудоспособна възраст – 48 години към датата на ПТП, е
изгубил своята работоспособност и възможността за физически пълноценен живот.
Това дава основание на съда да приеме, че справедливият размер на
обезщетението, което ответникът следва да заплати на ищеца, е 100 000
лева.
Така
определеното обезщетение следва да се намали на основание чл. 51 ал. 2 от ЗЗД.
По делото е установено от заключението на вещото лице, че причината за удара на
автомобила в края на предпазната ограда е отклонение на движението на
автомобила вдясно и излизането му от платното за движение. По делото не са
събрани доказателства за технически или други обективни причини за това
отклонение, а според показанията на свидетелите пътната настилка е била суха.
Поради това от фактическа страна съдът приема, че отклонението в траекторията
на движение на автомобила е било причинено от ищеца П. като водач на
автомобила. Налице е съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача,
което съдът определя на 1/5. Поради това, следва определеното като справедливо
обезщетение да се намали от 100 000 на 80 000 лева.
Върху
сумата от 80 000 лева ответникът АПИ дължи заплащане на законна лихва от дата
20.02.2016 г. (три години преди предявяване на иска) до дата 19.02.2019 г.
Размерът на законната лихва върху обезщетението за този период е 24 358,49
лева (www.calculator.bg). Искът с правно основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД е основателен
до този размер. Върху сумата от 80 000 лева ответникът дължи и законна
лихва от датата на предявяване на исковата молба 20.02.2019 г. до окончателното
изплащане.
По предявения обратен иск при евентуалност.
По
делото се установява, че ответникът по обратния иск „Л.к.“ ЕООД *** е бил
изпълнител на работите по поддържането на републиканския път Е79 в участъка на
област Перник, възложени му от ответника по главния иск и ищец по обратния иск
АПИ. От ответника по обратния иск „Л.к.“ ЕООД *** не се оспорва фактът на
възлагане на работата. Твърдението на ответника по обратния иск, че е възложил
работата на лица, обединени в дружество по ЗЗД „Л.т.“, но води до отпадане на
отговорността на този ответник като изпълнител на възложените работи по
поддържане на републиканския път, включително и пътните принадлежности, част от
които е оградата. Действията по отремонтирането на предпазната ограда и
поставянето на нова се установяват от цитираните приемо-предавателен протокол
от 10.03.2014 г. (л. 213) и сертификат за изпълнени работи през м. март,
издаден на 25.04.2014 г. (л. 234-236). Изработването и поставянето на оградата
без скосяване на краищата към земята според изискването на Техническите правила
за приложение на ограничителни системи за пътища по Републиканската пътна
мрежа. Това нарушение при изпълнението на работата е в пряка причинна връзка с
настъпилото ПТП и получените от ищеца по главния иск П.П. травматични
увреждания. Горните съображения обуславят извода на съда за основателност на
предявения обратен иск до размера, в който е бил уважен главният иск по чл. 49
от ЗЗД – 80 000 лева, и искът по чл. 86 от ЗЗД – 24 358,49 лева.
Ответникът
по главния иск АПИ следва да заплати на адвокат В.К. възнаграждение по чл. 38
ал. 2 от ЗА в размер на 3979,20 лева, а по сметка на СГС държавна такса от 3200
лева и разноски от 560 лева, според уважената част от иска.
Ищецът
П.И.П. следва да заплати на ответника АПИ разноски според отхвърлената част от
иска в размер на 100 лева.
Ответникът
по обратния иск „Л.к.“ ЕООД *** следва да заплати на ищеца по обратния иск АПИ
разноските, които ищецът е осъден да заплати като ответник по главния иск, в
общ размер 3760 лева, както и направените от ищеца разноски според уважената
част на евентуалния иск, в размер на 400 лева.
Съдът
на осн. чл. 78 ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 25 от Наредбата за
заплащане на правната помощ определя юрисконсултско възнаграждение в размер на
300 лева, което увеличава на 450 лева. От така определеното възнаграждение ищецът
П.И.П. следва да заплати на АПИ 90 лева според отхвърлената част на иска, а
ответникът по обратния иск „Л.к.“ ЕООД *** следва да заплати 360 лева, според
уважената част на обратния иск.
В
полза на ответника по обратния иск „Л.к.“ ЕООД *** разноски не следва да се
присъждат, тъй като обратният иск е предявен при евентуалност и до размера, в
който би бил уважен главният иск.
Мотивиран
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
Осъжда Агенция „П.И.“ гр. София, ЕИК
*****, седалище и адрес на управление:***, адрес за призоваване: гр. Перник ПК
2307 ул. „*****да заплати на П.И.П., ЕГН **********, адрес: *** В сумата от
80 000 (осемдесет хиляди) лева обезщетение за неимуществени вреди – болки
и страдания, загуба на телесната цялост и физическото здраве вследствие
размачкване и последваща ампутация на подбедрицата на левия крак, настъпило при
ПТП на 07.03.2014 г. на републикански път Е-79 километър 291+500, причинено от
извършена в нарушение на техническите изисквания работа по поддържане на
предпазна ограда (мантинела), възложена от Агенция „П.И.“, ведно със законната
лихва от 20.02.2019 г. до окончателното изплащане.
Осъжда
Агенция „П.И.“ гр. София да заплати на П.И.П. сумата от 24 358,49 лева
(двадесет и четири хиляди триста петдесет и осем лева и четиридесет и девет
стотинки) обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от
80 000 лева за периода от 20.02.2016 г. до 19.02.2019 г.
Отхвърля
предявените от П.И.П. срещу Агенция „П.И.“ гр. София иск с правно основание чл.
49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД за сумата над 80 000 лева до пълния предявен
размер от 100 000 лева, и иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД над сумата
от 24 358,49 лева до пълния предявен размер от 30 475,94 лева, поради
съпричиняване.
Осъжда
„Л.к.“ ЕООД ***, ЕИК *****, седалище и адрес на управление:*** да заплати на
Агенция „П.И.“ гр. София сумата от 80 000 (осемдесет хиляди) лева и сумата
от 24 358,49 лева (двадесет и четири хиляди триста петдесет и осем лева и
четиридесет и девет стотинки) по предявен евентуален обратен иск, дължими от
Агенция „П.И.“ на П.И.П. като обезщетение за непозволено увреждане, причинено
от „Л.к.“ ЕООД *** при изпълнение на възложена от АПИ работа по поддържане на
предпазна ограда (мантинела), извършена в нарушение на техническите изисквания
за изпълнението.
Осъжда
Агенция „П.И.“ гр. София да заплати на адвокат В.К. възнаграждение по чл. 38
ал. 2 от ЗА в размер на 3979,20 лева, а по сметка на СГС държавна такса от 3200
лева и разноски от 560 лева.
Осъжда
П.И.П. да заплати на Агенция „П.И.“ гр. София разноски в размер на 100 лева и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 90 лева.
Осъжда
„Л.к.“ ЕООД *** да заплати на Агенция „П.И.“ гр. София сумата от общо 7739,20 лева
разноски, дължими от АПИ по главния иск, сумата от 400 лева разноски според
уважената част на евентуалния иск, и 360 лева юрисконсултско възнаграждение.
В
полза на „Л.к.“ ЕООД *** разноски не се присъждат.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: