Р Е Ш Е Н И Е
№……………
гр. Варна, ………….год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, ХХV състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
При участието на секретаря Виржиния Миланова, разгледа докладваното от съдия Таня Димитрова административно дело № 2899 от 2018 г. по описа на АдмС-Варна, като за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка със Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР).
Образувано е по жалба на А.Я.М. и Б.Я.М. ***, подадена чрез адв. Н.Т. – ВАК, срещу Заповед № 18-2252 от 19.03.2018 г. на Началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) Варна, с която е одобрено изменение на КККР на гр. Варна, състоящо се в промяна на данните за поземлен имот (ПИ) с идентификатор 10135.2516.432 с площ 867 кв.м, собственост на различни основания на Я.К М. и Г.Н. К, както следва: 1/ данните след изменението са ПИ 10135.2516.432 с площ 22 кв.м, собственост на Я.К М. въз основа на Нотариален акт № 53 том ХХХVІ, рег. 8956, дело 12250/06.09.1994 г., издаден от РС Варна; 2/ новообразува се ПИ 10135.2516.4856 с площ 840 кв.м, собственост на Г.Н. К, въз основа на Решение № 757 от 01.12.2000 г., издадено от ПК Варна и Решение № 1707 от 02.06.2007 г. по гр.д. № 6827/2006 г. на ВРС, влязло в законна сила на 18.02.2010 г. С жалбата се настоява, че при издаването на административния акт са допуснати нарушения, които обосновават недопустимост на вписването. В условията на евентуалност се релевира незаконосъобразност на заповедта. Твърди се, че са допуснати съществени процесуални нарушения – по чл. 59, ал. 2, т. 3 от АПК, изразяващи се в липса на адресат на акта, поради настъпила смърт. Изтъква се, че при издаването на процесната заповед не са съобразени действителните мотиви на по-рано решения правен спор и дадените с постановеното по него съдебно решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Разяснява се, че в приключилото съдебно производство по гражданскоправния спор предмет е било само правото на собственост върху земята, но не и наличната в имота сграда, като се прави извод, че предвид липсата на произнасяне в диспозитива на решението в тази част, следва да се приеме, че сградата е собственост на жалбоподателя. Предвид тези съображения оспорващият настоява, че при издаването на административния акт е следвало да му се отреди имот, включващ и съществуващата сграда, при това без тя да бъде незаконосъобразно разположена спрямо съседния имот, като се съобрази отстоянието й от страничните граници на съседния имот. На следващо място се изтъква, че изменението на ПНИ в частта за процесния имот противоречи на чл. 28, ал. 9, изр. 2 от ППЗСПЗЗ относно минималните размери на имотите, разположени в урбанизирани територии, в случая селищно образование. Твърди, че предходната заповед на началника на СГКК-Варна, с която е отказано изменението на КККР на същото основание е влязла в законна сила на 28.12.2012 г. Искането е да се обезсили като недопустима или да се отмени оспорената заповед и да се присъдят направените по делото разноски. В хода по същество на делото, адв. Н.Т. – процесуален представител на оспорващия, поддържа изложените в жалбата доводи и направените с нея искания.
Ответникът – Началникът на СГКК Варна в писмено становище по жалбата поддържа неоснователност и недоказаност на жалбата, като искането е същата да бъде отхвърлена. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от оспорващия и се иска редуцирането му до посочения минимален размер в Наредба №1/2004г.
Заинтересованите страни – В.И.З. и Б.В.Х. чрез пълномощника си адв. К-.К, изразяват становище за неоснователност на жалбата, правят искане за отхвърлянето й и претендират присъждане на разноски по делото. Изтъкват, че представения от тях проект за изменение на ПНИ но с.о. „Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата“, КР 516, землище кв. Виница, общ. Варна е одобрен с решение на комисията по § 4к, ал. 8, т. 1, 2 и 3 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като промените изцяло съответстват на мотивите, изложени в съдебно решение № 1866/13.05.2016 г. по гр. дело № 78/2016 г. на ВРС. Твърди се, че процесната сграда не е предмет на представения проект за изменение на ПНИ и същата ще бъде оценена и заплатена от заинтересованите страни по предвидения от закона ред.
Заинтересованите страни – Д.Н.Г., Г.И.Г., Т.Т.Г., Г.Н.Н., И.Н.Н., Н.Г.Т. и И.Н.Н. не ангажират писмено становище по жалбата, не се явяват и не изпращат представител в съдебно заседание, за което са редовно призовани.
Съобразявайки посочените от жалбоподателя основания, изразените становища на страните и предвид фактите, които се извеждат от приетите по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168 от АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, административният съд, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
С оспорения в настоящото производство административен акт е изменена КККР на гр. Варна за ПИ 10135.2516.432, във връзка с изменение на ПНИ на с.о. „Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата“, КР 516, землище кв. Виница, общ. Варна на основание § 4к, ал. 8, т. 1, изр. второ от ПЗР на ЗСПЗЗ, като ПИ с идентификатор 10135.2516.432 става с площ от 22 кв.м., начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/ и собствеността в регистъра се записва на Я.К М. с документ за собственост НА №53 от 06.09.1994 г., том XXXVI, рег. №8956, дело №13350 и се новообразува ПИ с идентификатор 10135.2516.4856 с площ от 840 кв.м., начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, като собствеността в регистъра се записва на наследниците на Г.Н. К с документ за собственост Решение №757/01.12.2000 г. на ПК-Варна и Решение №1707/02.06.2007 г. по гр.д. №6827/2006 г. на ВРС, влязло в законна сила на 18.02.2010 г.
Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок с вх. № 06-4348 на 08.08.2018 г., считано от 25.07.2018 г., когато според приложеното към административната преписка известие за доставяне оспорената заповед е съобщена на живуща на адреса на починалия на 17.02.2018 г. Я.К М.. Жалбата изхожда от лица с правен интерес от оспорването – оспорващите са наследници на Я.К М., видно от Удостоверение за наследници с изх. № РЛН18-УГО1-3193/20.02.2018г. (л.14 от делото), а последният е бил приобретател от правоимащо лице по § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ, вписан в ПКП и за когото е отреден НИ 432 по ПНИ.
Заинтересованите страни по делото - Т.Т.Г., Г.Н.Н., В.И.З., Д.Н.Г. и Г.И.Г., в качеството им на наследници на Г.Н. К – реституиран в правата си бивш собственик, са участвали в административното производство по изменение на ПНИ, приключило с издадената заповед и са посочени като заинтересовани страни в представения по делото списък по чл. 152 от АПК.
В хода на производството е починал Г.Н.Н. и на негово място съдът е конституирал наследниците му, а именно: Б.В.Х., Н.Г.Т. и И.Н.Н..
Съдът намира, че жалбата е основателна и следва да се отмени оспореният акт, с оглед следните съображения:
От доказателствата по делото се установява, че КККР за територията на административен район „Приморски“-Варна, където се намира и ПИ 10135.2516.432, предмет на изменението, са одобрени със Заповед № РД-18-92 от 14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, обнародвана в ДВ, бр.100/21.11.2008 година.
Със Заповед № РД-08-7706-178 от 05.06.2008 г. на областния управител на област с административен център гр. Варна е одобрен ПНИ на с.о. „Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата“ КР 516 и КР 517, землище кв. Виница, общ. Варна. Няма данни по делото тази заповед да е била обжалвана в частта за имот № 432, КР 516 поради което съдът приема, че същата е влязла в сила за имота. По одобрения ПНИ, НИ 432 с площ от 868 кв.м е записан в регистъра на Я.К М. с документ за собственост Нотариален акт № 53, том 36, дело 13350 от 06.09.1994 г. на СВ-Варна за 600 кв.м ид.части.
Със заявление вх. № АУ166210 ПР/24.02.2014 г. В.И.З. е поискала изменение в ПНИ на с.о. „Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата“ за НИ № 432 с площ от 867 кв.м, като за собственици се впишат наследниците на Г.Н. К. Искането е уважено и със Заповед № 18-4513 от 11.06.2015 г. на Началника на СГКК-Варна е одобрено изменение на КРНИ като за ПИ с идентификатор 10135.2516.432 с площ от 867 кв.м, са вписани като съсобственици - за 845 кв.м ид.ч. наследниците на Г.Н. К по Решение № 757/01.12.2000 г. на ПК, а за 22 кв.м ид.ч. е вписан Я.К М. по Нотариален акт №53, том 36, дело 13350 от 06.09.1994 г. Тази Заповед е обжалвана пред РС-Варна от Я.К М.. С Решение № 1866 от 13.05.2016 г., ВРС, 17 с-в отменя горната заповед и връща преписката на Началника на СГКК-Варна за ново произнасяне със мотиви, при новото изготвяне на плана да се отредят отделни имоти за жалбоподателя и наследниците на Г.Н. К с оглед посочените площи, респективно да приобщят тези реални части към пълномерни имоти, образувани и вече записани на заинтересованите лица.
С писмо изх. № 20-51441 от 30.08.2016 г. Началникът на СГКК-Варна е уведомил В.И. З., че следва да представи проект за изменение на ПНИ в частта на ПИ 432 съобразно мотивите на ВРС. Същата е представила проекта с писмо вх. № 05-10804 от 06.10.2016 г. С писмо рег. № ОСИСД 16005896 ВН от 08.11.2016 г. от Началника на СГКК-Варна преписката е върната на Председателя на комисията по § 4к, ал. 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ за ново произнасяне. С писмо рег. № ОСИСД16005896ВН_001ВН от 16.05.2017 г. Община-Варна е уведомила Я.К М. за започналото административно производство за изменението на ПНИ на с.о. „Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата“ в частта на имот 432. Видно от известие за доставяне писмото е получено на 13.06.2017 г. Последният е депозирал становище с рег. № ОСИСД16005896ВН_002ВН от 20.06.2017 г., с което се иска да се остави без уважение искането за изменение на ПНИ. С писмо рег. № ОСИСД16005896ВН_003ВН от 12.12.2017 г., комисията при Община-Варна е изискала от Я.К М. да представи проект за изменение на ПНИ в частта за имот 432. Писмото е получено на 14.12.2017 г., в резултат на което е представено допълнително становище с рег. №ОСИСД16005896ВН_004ВН от 28.12.2017 г., с което се иска спиране на преписката до изработването на проекта за изменение на ПНИ от Областния управител на гр. Варна, който според жалбоподателя следва да понесе разноските за това.
С Протокол № 317 от 05.01.2018 г. комисията по § 4к, ал. 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, назначена със заповед № 0262/28.01.2016 г. на Кмета на Община Варна е уважила искането за промяна в ПНИ и е приела проекта за изменение на ПНИ, представен от В.И.З., като НИ 432 става с площ от 22 кв.м и се записва на Я.К М., и се новообразува имот 4856 с площ от 840 кв.м., който се записва на наследниците на Г.Н. К.
С оспорената Заповед № 18-2252 от 19.03.2018 г. на Началника на СГКК Варна на основание § 4к, ал. 13, т. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ въз основа на решение на комисията по ал. 12 е одобрено изменението в КККР. С уведомление № 24-157-28 от 18.07.2018 г. Началникът на СГКК-Варна е уведомил всички заинтересовани лица за издадената заповед за изменение на КККР, засягащо ПИ 10135.2516.432. Уведомлението е получено от всички заинтересовани лица, като от името на Я.К М., същото е получено на адреса на лицето от С.П. на 25.07.2018 г. Последната със заявление до СГКК Варна вх. № 05-11018 от 02.08.2018 г. е уведомила, че Я М. е починал и е оставил наследници.
Правната уредба за изменение на ПНИ, който е интегриран в кадастралната карта е в § 4к, ал. 8, ал. 11, ал. 12 и ал. 13 от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и в чл. 28в от ППЗСПЗЗ. Съгласно § 4к, ал. 8 от ПЗР на ЗСПЗЗ, влезлият в сила ПНИ може да се изменя на пет основания, изброени в отделни точки. В процесната заповед и в решението на комисията, обективирано в Протокол № 317/05.01.2018 г. е посочено като основание за изменението § 4к, ал. 8, т. 1, изречение второ от ПЗР на ЗСПЗЗ, в която хипотеза, ПНИ се изменя, когато помощният план, въз основа на който е изработен ПНИ, съдържа съществени непълноти или грешки, като при спор за материално право заинтересуваните лица осъществяват правата си по съдебен ред. Съгласно § 4к, ал. 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, измененията в тези случаи се извършват въз основа на решение на комисия, назначена със заповед на кмета на общината, включваща представители на областната администрация, на техническата служба на общината и на СГКК. В § 4к, ал. 13 от ПЗР на ЗСПЗЗ е разписано, че въз основа на решения на комисията по ал. 12, до одобряването на КК и КР - кметът на общината издава заповед за изменение на ПНИ, а след одобряване на КККР - началникът на СГКК издава заповед за нейното изменение. Съгласно чл. 28в от ППЗСПЗЗ, влезлият в сила ПНИ може да се изменя в случаите по § 4к, ал. 8 от ПЗР на ЗСПЗЗ по искане на заинтересованите лица до органа по чл. 28б, ал. 11 от ППЗСПЗЗ, като в случаите на § 4к, ал. 8, т. 1, т. 2 и т. 3 от ПЗР на ЗСПЗЗ, заинтересованите лица подават искане до кмета на общината за разглеждане от комисията по ал. 12.
При съотнасяне на тази правна уредба към конкретния случай и фактите, които се установяват от доказателствата по делото, се налагат следните изводи:
Оспорената Заповед № 18-2252/19.03.2018 г., издадена от Началника на СГКК Варна е постановена от материално и териториално компетентен орган, предвид § 4к, ал. 13, т. 2 от ПЗСПЗЗ и Заповед № 300-135/16.11.2004 г. на ИД на АГКК. Именно Началникът на СГКК Варна е компетентен да се произнесе по заявлението на В.И.З., тъй като за поземлен имот с идентификатор 10135.2516.432 има одобрен и влязъл в сила ПНИ от 2008г., който е интегриран в одобрена през 2008г. КККР на гр. Варна, район „Приморски“, където се намира имотът.
С оглед посочените в оспорената заповед фактически и правни основания за постановяването й е налице яснота относно юридическите факти, от които административният орган черпи упражненото от него субективно право, поради което следва да се приеме, че при издаването на заповедта е съобразена изискуемата форма.
Не се установява и съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което да обосновава отмяна на оспорената заповед. Заинтересованите страни в административното производство са били надлежно уведомени от Община Варна, район Приморски в съответствие с чл. 26, ал. 1 от АПК за постъпилото заявление от В.И.З. и за отпочването на процедурата по изменение на ПНИ за процесния имот, като им е указана възможността за изразяване на становище.
По отношение съответствието на оспорения акт с материалноправните разпоредби и с целта на закона:
Разпоредбата
на § 4к от ПЗР
на ЗСПЗЗ и предвидената с нея процедура за изменение на КККР се
явява специална по отношение на нормите на ЗКИР, като същата е приложима при
наличие на някое от основанията, визирани в ал. 8, т. 1-3 за изменение на ПНИ.
Посоченото от органа основание за изменението на ПНИ –
§ 4к, ал. 8, т. 1, изречение второ от ПЗР на ЗСПЗЗ, като оспорената заповед е
издадена във връзка с постановено Решение № 1866 от 13.05.2016 г. по адм. дело
№78/2016 г. по описа на ВРС, с което преписката е върната за ново произнасяне
съобразно мотивите на съда.
Следва да се има предвид, че
цитираното в заповедта основание - решение по Протокол № 317/05.01.2018 г. на
Комисията по § 4к, ал. 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, не обвързва органа
(началника на СГКК) при
произнасянето му. Началникът на СГКК-Варна следва да направи самостоятелна преценка
относно наличие на някоя от предпоставките по § 4к, ал. 8 от ПЗР на ЗСПЗЗ за изменение на
влязъл в сила ПНИ. (В
този смисъл Решение № 1380/31.01.2014 г., постановено по адм.дело № 9355/2013
г., на ВАС, ІІ отд.;
Решение № 4549/02.04.2014 г., постановено по адм.дело № 640/2014 г., на ВАС, ІІ
отд.) В случая административният орган е приел, че
е налице хипотезата на § 4к, ал. 8, т. 1, изречение второ от ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което е
одобрил изменение на КККР.
Както се посочи, разпоредбата на § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ и предвидената с нея процедура за изменение на КККР се явява специална по отношение на нормите на ЗКИР, като е приложима само при наличие на някое от основанията, визирани в ал. 8, т. 1 - 3 за изменение на ПНИ, а изменението на КККР в хипотезата на § 4к, ал. 13, т. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ е само последица от признатата основателност на искането по реда на ал. 12. Това обаче не игнорира задължението на СГКК за всеобхватна преценка на правата на собственост на фигуриращия в регистъра като собственик и претендиращия изменение на ПНИ, т.к. в ал. 8, т. 1 на § 4к е регламентирано, че при спор за материално право заинтересованите лица осъществяват правата си по съдебен ред.
В конкретния случай с Решение № 1866 от 13.05.2016 г. по гр. дело №78/2016 г. на ВРС правилно е дадено указание, че „административният орган следва при новото изготвяне на плана да отреди отделни имоти за жалбоподателя и отделен имот за заинтересованите лица като наследници на Г. К, с оглед посочените площи и имоти, /съобразно изложените мотиви/, на които са собственици в обема на притежаваните от тях права, респективно да приобщи тези реални части към пълномерни имоти, образувани и вече записани на заинтересованите лица“.
Безспорно е установено, че между бащата на жалбоподателите и заинтересованите лица е имало повдигнат спор по реда на чл. 97, ал.1 от ГПК (отм.). Съдебният спор е бил иницииран от заинтересованите лица срещу бащата на настоящите жалбоподатели. Спорът е приключил с постановяване на Решение № 1707/02.06.2007 г., постановено по гр. дело №6827/2006 г. на ВРС, с което съдът е приел, че жалбоподателят Я.К М. не е собственик на реална част от недвижим имот пл. № 432 по КП на м-ст "Бялата чешма, Дъбравата и манастирски рид", с площ от 845 кв. м., при граници на частта: от три страни път и останалата част от имот пл. № 432, защрихована в жълто на комбинираната скица приложена по делото. Решението е било потвърдено в тази част с Решение № 538/13.05.2008 г., по гр. дело № 1736/2007 г. на ВОС, като решението на въззивната инстанция не е допуснато до касационно обжалване предвид Определение № 335/14.10.2008 г. по ч. гр. дело № 1576/2008 г. на ВКС. С това решение на ВРС обаче със сила на присъдено нещо само е отречено спорното вещно право на ползвателя – Я М. върху реална част от 845 кв.м от процесния по делото имот, но не е признато подобно право за наследниците на К. Поради тази причина в обхвата на обективните предели на силата на присъдено нещо на решението е единствено, че Я М. не е собственик на посочената реална част от имота, респ. посоченият съдебен акт не може да послужи като валидно правно основание за изменение на ПНИ, съответно на КККР и за вписването на наследниците в случая като собственици на реални части от процесния имот. В подкрепа на разбирането, че съдебното решение по отрицателен установителен иск не е годно основание за легитимиране на ищците по подобен иск за носители на вещното право на собственост е и Решение № 13253/02.11.2017 г. на ВАС по адм. дело № 1838/2017 г., ІІ отд. Отрицателният установителен иск не може да установи пространствения обхват на правото на собственост с оглед правилното му отразяване в КК.
След като съдебният спор за собственост не е бил разрешен с влязло в сила решение, годно да послужи за изменение на КККР, незаконосъобразно е допуснато исканото изменение на КК на основание ал. 8, т. 1, изречение второ на § 4к по конкретно представения от заинтересованите страни по делото проект за изменение на ПНИ, както от комисията, така и от началника на СГКК. В същия смисъл (за наличие на спор за материално право) са и наведените доводи в становището на жалбоподателя в хода на административното производство, което с основание обуславя наличието на пречка за допускане на изменението на основание ал. 8, т. 1 на § 4к, както от комисията, така и от СГКК. Нито комисията, нито Началникът на СГКК Варна са съобразили трайната съдебна практика, че при уважен отрицателен установителен иск не следва да се приема, че се установява собственост по отношение на ищеца и такъв иск може да бъде само евентуално основание за заличаването на вписания ответник по иска в КККР като собственик.
Следователно оспореният индивидуален административен акт е издаден при неправилно приложение на материалния закон. Възприемайки изцяло решението от Протокол № 317/05.01.2018 г. на комисията по § 4к, ал. 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, административният орган неправилно е приел, че е налице основанието за изменение на ПНИ, посочено в § 4к, ал. 8, т. 1, изр. второ от ПЗР на ЗСПЗЗ, което се явява отменително основание по арг. на чл. 146, т. 4 от АПК относно оспорената заповед, като незаконосъобразна.
С постановяването на акт в противоречие с материалноправните разпоредби не би могла да бъде постигната целта на закона, респ. оспореният акт се явява и в несъответствие с целта на закона, т.е. налице е и основанието по чл. 146, ал. 5 от АПК. (В този смисъл решения на ВАС по АД № 2533/2017 г., АД № 3830/2017 г., АД № 8445/2017 г. и др.)
Съдът намира
за основателно възражението на оспорващия, че изменението на ПНИ в частта за
процесния имот противоречи и на чл. 28, ал. 9, изр. 2 от ППЗСПЗЗ относно
минималните размери на имотите, разположени в урбанизирани територии, в случая
селищно образование. След като искането е за изменение на ПНИ,
интегриран в КККР, за да бъде уважено и да се измени КККР, проектът за
изменение на ПНИ, трябва да отговаря на императивните материални изисквания за
ПНИ, регламентирани в чл. 28 от ППЗСПЗЗ. Тези правни норми
визират конкретни технически изисквания, които следва да се съобразяват както при
проектиране на имотите в територия по ПНИ, така и при одобряването, съответно и
изменението на ПНИ. Тъй като с този план се новообразуват имоти, той е план с
конститутивно действие, който е част от сложен фактически състав по определяне
на реалните граници на имотите на бившите ползватели, от една страна, и на
реституираните собственици – от друга. Целта на ПНИ и необходимостта от
изработването и одобряването му е да се новообразуват самостоятелни имоти за
различните групи лица. В случая, не е разгледано възражението на Я М., че имотът,
който му се отрежда е с площ от 22 кв.м, което противоречи на нормите на чл.
28, ал. 7 и ал. 9 от ППЗСПЗЗ, според които разпоредби следва новообразуваните
имоти да имат площ не по-малка от 250 кв.метра.
Не е обсъдено и другото
възражение, че в новообразувания имот остава постройка-собственост на Я М., с
което е нарушена нормата на чл. 28, ал. 6 от ППЗСПЗЗ.
Следователно
представеният проект от В.З. не
удовлетворява императивните изисквания на чл. 28 от ППЗСПЗЗ за ПНИ и за
регистъра към него, като е следвало същите да бъдат преработени, за да се
приведат в съответствие с изискванията в закона, за което е имало основателно
искане на Я М.. Като не е съобразила правилно възраженията и не е установила
необходимостта от преработване на проекта, представен от заявителката,
помощната комисия е постановила незаконосъобразно и неправилно решение. Като е
възприел изцяло Решението на Комисията и издал Заповедта за изменение, Началникът
на СГКК Варна е постановил акт, в противоречие с материалния закон и с
указанията, дадени в Решение № 1866 от 13.05.2016 г. по гр. дело № 78/2016 г.
на ВРС.
Съдът намира за неоснователно възражението на оспорващия, че доколкото вписаното в Заповедта като собственик на процесния имот лице е починало, то не е налице адресат на административния акт. В хода на проведената административна процедура на 16.02.2018 г. - един месец преди издаването на процесната заповед, ползвателят Я.К М. е починал, видно от удостоверение за наследници изх. № РЛН18-УГ01-3193 от 20.02.2018 г. Неговите наследници А.Я.М. /син/ и Б.Я.М. /син/ не са уведомили административния орган за настъпилата смърт. Обстоятелството, че наследниците не са участвали като страни в това производство, не релевира съществено нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК, накърняващо правната сфера на жалбоподателя. Доколкото Я.К М. е заявил и упражнил правото си на оспорване по § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ, което право е преминало в патримониума на неговите наследници, правните последици на обжалваната заповед възникват за неговите правоприемници, независимо че като адресат на заповедта е посочен Я М.. Лицето, което е намерено на посочения от Я М. адрес и се е съгласило да получи уведомлението, че е издадена процесната заповед е уведомило АГКК-Варна за смъртта на Я М., като вероятно е уведомило и наследниците му за полученото уведомление. Същите в срока за обжалване на заповедта са упълномощили адвоката, който е бил представител на баща им в административното производство и в предходните дела, като в законоустановения срок адв. Т. е подал жалбата, предмет на настоящото производство. С оглед на което съдът приема, че жалбоподателите са реализирали в срок правото си на жалба пред Административен съд-Варна и не е налице съществено нарушение на изискването по чл. 59, ал. 2, т. 3 от АПК за форма и съдържание на административния акт, каквито са релевираните възражения в жалбата. Действително, както и настоящият състав на съда вече е посочвал в съдебните си актове, административният орган следва да полага дължимите усилия и при произнасянето си да посочва надлежния собственик на имота, а не например наследниците му. В случая обаче, настъпилата смърт на Я М. в хода на административното производство по издаване на оспорената заповед, без да бъде уведомен органът от наследниците му не би могла да обоснове незаконосъобразността на постановения административен акт поради липса на адресат. Процесуалното правоотношение с Я М. е възникнало в хода на административното производство пред органа, докато М. е бил жив и същото е валидно, респ. продължава в лицето на правоприемниците му като процесуално и материално правоспособни лица.
Предвид изложените съображения следва да се отмени като незаконосъобразна оспорената заповед, доколкото съдът установява нарушения на изискванията за административните актове, посочени в чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК. С оглед направения извод от съда, че процесното искане за изменение на ПНИ, съответно КККР, обективирано в конкретния изготвения и представен от наследниците на К проект за изменение на ПНИ и КККР не следва да бъде уважавано, то преписката не следва да бъде връщана на административният орган за процедиране по процесното заявление.
Изходът на спора обосновава основателността на искането на оспорващия за присъждане на разноски. На оспорващия на основание чл. 143, ал. 1 от АПК следва да му се присъдят направените разноски по делото за платена държавна такса – 20 лв. и възнаграждение за адвокат в размер на 600 лева. Искането на заинтересованите лица В.И.З. и Б.В.Х. за присъждане на разноски по опис не следва да се уважава с оглед изхода на спора, тъй като същите са считали жалбата за неоснователна, доколкото оспореният акт се явява благоприятен за тях.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд-Варна, ХХV състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № 18-2252 от 19.03.2018 г. на Началника на СГКК Варна, с която е одобрено изменение на КККР на гр. Варна, с която е одобрено изменение на КККР на гр. Варна, състоящо се в промяна на данните за поземлен имот (ПИ) с идентификатор 10135.2516.432 с площ 867 кв.м, собственост на различни основания на Я.К М. и Г.Н. К, както следва: 1/ данните след изменението са ПИ 10135.2516.432 с площ 22 кв.м, собственост на Я.К М. въз основа на Нотариален акт № 53 том ХХХVІ, рег. 8956, дело 12250/06.09.1994 г., издаден от РС Варна; 2/ новообразува се ПИ 10135.2516.4856 с площ 840 кв.м, собственост на Г.Н. К, въз основа на Решение № 757 от 01.12.2000 г., издадено от ПК Варна и Решение № 1707 от 02.06.2007 г. по гр.д. № 6827/2006 г. на ВРС, влязло в законна сила на 18.02.2010 година.
ОСЪЖДА Службата по геодезия, картография и кадастър
Варна да заплати на А.Я.М., ЕГН ********** *** и Б.Я.М., ЕГН ********** ***
сумата в размер на 620 (шестстотин и двадесет) лева, представляваща направени разноски
по делото за държавна такса и платено адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.
СЪДИЯ: