Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….....................
гр. София, 17.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV- Б състав, в публичното заседание на четвърти
юни, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с. МАРИНА
ГЮРОВА
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 5579 по описа за 2019г.
на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 46878/21.02.2019г.
по гр.д. № 50135 по описа за 2018г. на Софийски районен съд, 56 – ти състав
е прекратено като недопустимо
производството по иска на М.А.Д., ЕГН **********, с адрес: ***
срещу Б.Н.Р., ЕИК ********, с адрес:
гр. София, бул. „********за признаване
за нищожно Решение от 31.05.2016г. на Управителния съвет на БНР, с което е
утвърдено прекратяване на трудовия договор на М.А.Д., ЕГН ********** и са отхвърлени исковете на М.А.Д., ЕГН ********** срещу Б.Н.Р., ЕИК ******** с правно основание
чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ за
признаване за незаконно и отмяна на уволнението му, извършено със Заповед №
1702/31.05.2016г. на Генералния директор на БНР и за възстановяването на М.А.Д., ЕГН ********** на заеманата
преди уволнението длъжност „Директор на радиопрограма „Радио София” в Б.Н.Р.,
като М.А.Д., ЕГН ********** е осъден
да заплати на Б.Н.Р., ЕИК ********
на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК
съдебни разноски от 50лв.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна
жалба вх.№ 5046416/18.03.2019г. от ищеца
М.А.Д., ЕГН ********** в частта, в която производството по установителния
иск е прекратено и исковете по чл. 344, ал.1, т.1, т. 2 от КТ са отхвърлени.
Изложил е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на
съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочил е, че за да е налице
основанието за уволнението по чл. 328, ал.2 от КТ следва да има заповед за прекратяване на
правоотношението от генералния директор на ответника, която е утвърдена с
решение на управителния съвет на БНР съгласно чл. 62, т. 14 от Закона за
радиото и телевизията. Актът на УС бил индивидуален административен акт и е последващ заповедта за уволнение .
Прогласяването на решението на УС за нищожно
води до липса на уволнително основание.
Решението на УС засягало правата на въззивника, било взето от орган на
ответника и имал всички характеристики на индивидуален административен акт
Разпоредбата на чл. 358, ал.1, т.2 от КТ не обхващала иска за нищожност на
решението на УС , защото това не било заповедта за уволнението му. Разпоредбата на чл. 328, ал.2 от КТ не била
приложима за БНР, защото статутът му бил друг. На заседанието от 31.05.2016г.
присъствали 3-ма членове, но на двама от тях мандатът бил изтекъл. Дори да се
приемело, че прекият иск срещу решението на УС бил недопустим, валидността на
това решение следвало да се обсъди от районния съд по реда на косвения
съдебен контрол.
Въззиваемият
- ответник по исковете - Б.Н.Р., ЕИК ******** е
оспорил жалбата. Посочило е, че решението на СРС е правилно. Навело е
твърдения, че решението на УС на БНР не било индивидуален административен акт,
защото БНР не било административен орган, не били такива и управителните му органи, решенията не били реализиране на властнически
правомощия, а и от процесното решение не се засягали пряко права на ищеца.
Сключването и прекратяването на трудовите договори се осъществявало от
генералния директор на БНР. С решението си районния съд осъществил косвен
контрол върху решението съобразявайки
характера му. Решението на УС не следвало във времето уволнителната заповед,
защото преди да се извърши уволнението
следвало да има утвърждаване на уволнителната заповед. Първо във времето
е формиране на волята на работодателя да прекрати правоотношението, след това предложението
на генералния директор се утвърждавало с
решение на УС и едва след това се издавала уволнителната заповед, както било
направено в случая. Едва с въззивната жалба се въвеждали твърдения за незаконен
състав на УС при вземането на решението от 31.05.2016г. и същото не следвало да
се обсъжда от въззивния съд поради настъпила преклузия. Правилно било прието,
че исковете по чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ са погасени по давност. Уволнителната
заповед била връчена на ищеца на 31.05.2016г. и от този момент започнала да
тече погасителната давност по чл. 358, ал.1, т.2 от КТ, като същата била
изтекла към подаване на исковата молба през 2018г. Претендирал е разноски.
Съдът, след
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема
за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№ 2021596/31.07.2018г.
на М.А.Д., ЕГН **********, с адрес: ***
срещу Б.Н.Р., ЕИК ********, с адрес:
гр. София, бул. „********с която е поискал от съда да признае за нищожно Решение от
31.05.2016г. на Управителния съвт на БНР, с което е утвърдено прекратяване
на трудовия договор на М.А.Д., ЕГН ********** и на основание чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ да признае за незаконно и отмени уволнението му, извършено със Заповед
№ 1702/31.05.2016г. на Генералния директор на БНР , като го възстанови на
заеманата преди уволнението длъжност „Директор на радиопрограма „Радио София” в
Б.Н.Р.. Посочил е, че на 31.05.2016г.
му били връчени Решение от
31.05.2016г. на Управителния съвет на БНР и Заповед № 1702/31.05.2016г. на Генералния директор на БНР, с които
се прекратявало трудовото му правоотношение с ответника за длъжността Директор
на радиопрограма „Радио София”. Решението на УС било нищожен индивидуален
административен акт поради приемането му от некомпетентен орган. Това било
решението за прекратяването на договора, а не заповедта на генералния директор,
защото на УС на БНР било предоставена властта да решава дали да прекрати
правоотношението на основанието по чл. 328, ал.2 от КТ. Решението на УС бил индивидуален
административен акт , засягало правата на ищеца , било взето от орган на
ответника и имал всички характеристики на индивидуален административен акт. На
заседанието от 31.05.2016г. присъствали 3-ма членове, но на двама от тях мандатът
бил изтекъл и така решението било нищожно. Отделно уволнението било извършено
след изтичане на 9 месеца от започване на управлението на изпълнителния
директор и така уволнително основание не съществувало. Разпоредбата на чл. 328,
ал.2 от КТ не била приложима за БНР, защото статутът на БНР бил различен, не
бил стопански субект, не изпълнявал бизнес-задачи. Нищожността за решението на
УС водело до нищожност и на Заповедта на генералния директор. Двумесечния срок
по чл. 358 от КТ следвало да се спазва само ако имало заповед на генералния директор
без решение на УС. В случая той бил неприложим, защото без санкция на УС няма
уволнение.
Ответникът Б.Н.Р., ЕИК ******** в предоставения срок
за отговор е оспорил исковете. Навел е твърдения, че
установителния иск за нищожност на решението на УС бил недопустим, искът за
отмяна на уволнението бил погасен по давност, искът за възстановяване на предишната
длъжност бил неоснователен. Посочил , е , че ищецът няма правен интерес от
установителния иск, той се поглъщал от предявения иск за отмяна на уволнението.
Решението на УС не било индивидуален административен акт, а и дори да се
приемело, че е такова, то районният съд не бил компетентен да се произнесе по
искане за прогласяване на нищожността му. Посочил е, че действително страните
били обвързани от правоотношение по трудов договор, по което ищецът изпълнявал
длъжност „Директор на радиопрограма „Радио София” в Б.Н.Р., като на 31.05.2016г.
му били връчени решението на УС и заповедта за прекратяване на правоотношението
на основание на чл. 328, ал.2 от КТ.
Прекратяването на трудовите договори се осъществявало от генералния
директор на БНР, а не от УС. Решението на УС не засягало права на ищеца.
Решението на УС било валидно. Претендирал е разноски.
По делото е приет трудов договор № 3262/27.09.2013г.,
допълнителни споразумения от 03.04.2014г., 18.06.2014г., 17.03.2015г., съгласно
които страните са сключили писмен трудов договор на 27.09.2013г. по който
ищецът е следвало да работи при ответника на длъжност „Директор радио- програма
„Радио София“ за неопределено време.
По делото са приети предложение вх. №
1410/31.05.2016г., протокол от заседание
на УС на БНР от 31.05.2016г., съгласно което от 5-ма членове на УС на БНР на
събранието са присъствали трима- Генералния директор А.В., К.К.и К.Б., на
това заседание е утвърдено предложението от 31.05.2016г. на Генералния директор за прекратяване на основание
на чл. 328, ал.2 от КТ на трудовото правоотношение с М.А.Д., заемащ
длъжност „Директор на радиопрограма „Радио София” в Б.Н.Р..
По делото е приета Заповед № 1702/31.05.2016г. на
Генералния директор на БНР, с която на основание на чл. 328, ал.2 от КТ поради
сключване на договор за управление на 20.05.2016г. в сила от 29.05.2016г. и във
връзка с Решение на УС на БНР от 31.05.2016г. е прекратено трудовото
правоотношение с М.А.Д., заемащ длъжност „Директор на радиопрограма „Радио
София” в Б.Н.Р.. На лицевата страна на заповедта е изписан текст „дата на
връчване на заповедта”, като е изписана дата 31.05.2016г. и е положен подпис за
ищеца.
По делото е прието неоспорено от страните писмо №
1701/31.05.2016г., съгласно което на 31.05.2016г. на ищеца е връчено копие от решението на УС на БНР от
31.05.2016г
Приет е договор от 20.05.2016г., съгласно който Съвета за електронни медии е
възложил на А.Р.В.да управлява и представлява БНР за срок от три години,
считано от 29.05.2016г. като съгласно чл. 10 от договора Генералният директор е
следвало в срок от 14 дни от встъпването си в длъжност да предложи на СЕМ за
утвърждаване новия УС на БНР, съгласно чл. 13.7 от договора в срок до
15.09.2016г. да предложи програма за управлението на БНР.
Прието е предложение
от 09.06.2016г. на Генералния директор на БНР до СЕМ за утвърждаване на
членове на УС на БНР, в който за членове са посочени В.С., Е.Б., М.Г., С.С..
Приет е Правилник за организацията и дейността на БНР,приет
на 13.12.2013г. съгласно чл. 5, т.11 от който
прекратяването на правоотношенията с лица, заемащи ръководни длъжности се
утвърждава от УС на БНР
Прието е длъжностно разписание на персонала на БНР от 2016г., съгласно което Програма Радио София
е структурно звено на БНР.
Приложено по делото е становище на доц. Таня
Казанджиева от Софийски университет „Св.Климент Охридски”, съгласно което
глаголът „утвърждавам” е дума, която
означава , че вършителят на действието одобрява , дава съгласието си за нещо,
което става задължително за изпълнение.
С оглед на така установената фактическа обстановка,съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по
валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По
останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния
случай постановеното по делото решение е
валидно и в обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната му част:
По делото не се спори и от приетите по делото неоспорени
от страните доказателства се установява, че страните са били обвързани от
валидно правоотношение по трудов договор за неопределено време, съгласно който
ищецът е работил на длъжността „Директор на радиопрограма „Радио София” в Б.Н.Р.,
на 31.05.2016г. на ищеца са връчени уволнителна заповед на Генералния директор
на ответника, с което правоотношението между страните е прекратено на основание
на чл. 328, ал.2 от КТ вр. с решение на УС на БНР от 31.05.2016г., тогава му е
връчен и препис от решението на УС на БНР от 31.05.2016г., с което е утвърдено
предложението на Генералния директор на БНР за прекратяване правоотношението с
ищеца на основание на чл. 328, ал. 2 от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 328, ал. 2 от КТ служителите
от ръководството на предприятието могат да бъдат уволнени с предизвестие в
сроковете по чл. 326, ал.2 от КТ освен в хипотезите на чл. 328, ал.1 от КТ и
поради сключване на договор за управление в предприятието, като това уволнение
може да бъде извършено от започване на изпълнението по договора за управление, но не по-късно от
9 месеца.
Съгласно разпоредбата на § 1, т. 3 от ДР на КТ „ръководство
на предприятието” е ръководителят на предприятието, неговите заместници и други
лица, на които е възложено ръководство на трудовия процес, включително и в
поделение на предприятието, както и колективните изборни органи за управление
(стопански съвет, управителен съвет, изпълнително бюро, оперативно бюро и други
подобни).
Уволнителното основание по чл. 328, ал. 2 от КТ е
приложимо само в хипотеза, в която в предприятието има сключен договор за
управление и то засяга само ограничен кръг лица - служители от ръководството на
предприятието. Разпоредбата предоставя голяма свобода за прекратяване на
трудови договори на управителя, с който е сключен договор за управление – без
мотиви да прекратява трудови договори, поради което и разпоредбата следва да се
тълкува стриктно, а не разширително.
За да е законосъобразно уволнението по чл. 328, ал.2 от КТ е необходимо
сключване на договор за управление със
стопански задачи, обуславящи възможността за смяна на ръководния екип на предприятието, да е започнало изпълнението на този договор
и да не са изтекли 9 месеца от
започване на изпълнението на договора. Без
значение е дали бизнес-задачата е нова – възможно е тя да е била задача и
по предходен план за стопанско развитие.
Без значение е дали управителят е бил такъв и по предходен договор за
управление-възможно е последователно сключване на договори за управление с
едно и също лице. Това е така, защото преценката дали да се довери на това
лице, съответно да приеме като цел задачи, които са били поставяни и в
предходни планове, е на принципала. За да е законосъобразно уволнението е
достатъчно да има нов договор за управление, сочещ конкретни бизнес-задачи,
независимо дали посочения за управител е ново лице и дали бизнес-задачите са
нови или са сходни или идентични със стара бизнес-програма. Стопанската цел и
задачи може да са част от договора за управление или от други документи, които
го съпътстват. Същественото е да са поставени бизнес-задачи с конкретни икономически показатели, като
производителност, рентабилност, обем на работа, печалби, поддържане на
определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции. Въз основа на
така поставените бизнес-задачи управляващия следва да разработи
бизнес-програма, която да приложи. В хипотеза, в която е необходимо
административно одобрение на бизнес-плана от собственика на капитала или друг
правен субект, за да е законно извършено уволнението не е необходимо това административно одобрение да е получено. Това
е така, защото стопанската дейност е ежедневна и оперативна, изпълнението й при
започнало изпълнение на договора за управление не може да се отлага, не може да
се отлага и 9-месечния срок по чл. 328, ал.2 от КТ. (В този смисъл Решение № 68/16.05.2018г. по
гр.д.№ 3105/2017г. на ІІІ-то Г.О. на ВКС; Решение № 261/30.10.2017г. по гр.д. №
593/2017г. на ІV-то Г.О. на ВКС; Решение № 152/15.06.2016г. по гр.д.№
1104/2016г. на ІІІ-то Г.О. на ВКС, Решение № 117/30.04.2015г. по гр.д.№
5537/2014г. на ІV-то Г.О. на ВКС; всички постановени по реда на чл. 290 от ГПК).
Целта на разпоредбата на чл. 328, ал. 2 КТ е да се даде възможност на новия
ръководител да подбере подходящ екип кадри за осъществяване на посочените с
договора за управление бизнес намерения, за успешно управление на стопанската дейност на
предприятието. Под "предприятие" се разбира организация, която
развива стопанска дейност. Разпоредбата
е неприложима за органи на изпълнителната власт, за организации с
държавни функции, с нестопанска цел, за централна или
местна администрация, за учреждения за
социално-културни дейности, за учебни
заведения.
(В този смисъл решения на ВКС по гр. д. № 726/2011 г. на IV г.о.
и по гр. д. № 987/1998 г. на III г.о.; Решение № 102/02.07.2018г. по гр.д. №
2512/2017г. на ВКС, ІІІ-то Г.О. постановено по реда на чл. 290 от ГПК).
Компетентен да прекрати трудовото правоотношение е
работодателят и в негово правомощие е да взема всички решения, свързани с
осъществяването на трудовите правоотношения и за работещите в дружеството. Решенията на другите органи на работодателя дори и да имат значение за
трудовите правоотношения, влияят върху
тези правоотношения само косвено – опосредено чрез действията на
представляващия дружеството. Съответствието на решението на представляващия работодателя с решенията на другите органи на работодателя е ирелевантно за валидността на
сключването, изменението, прекратяването на правоотношението. То има значение само
в отношенията между представляващия и дружеството, като може да доведе до
ангажиране отговорността на представляващия. При иск по чл. 344, ал.1, т.1 от КТ съдът може да преценява само действията на представляващия работодателя,
съответно на лицата, на които той е възложил да го подпомагат. Валидността на
решенията на други органи на работодателя е без значение за законността на
уволнението. (В този смисъл Решение № 121/08.08.2016г. по гр..№ 5289/2015г. на
ВКС, ІV-то Г.О.; Решение № 255/24.09.2013г. по гр.д.№ 1344/2012г. на ВКС, ІV-то
Г.О.; Решение № 343/28.12.2012г. по гр.д.№ 748/2011г. на ВКс, ІV-то Г.О.; ).
Директорът на
БНР съгласно чл. 42, чл. 55 и чл. 68 от Закона за радиото и телевизията (ЗРТ) в
приложимите към случая техни редакции, е представителят на работодателя - Б.Н.Р.,
което е самостоятелно юридическо лице, трудовите договори с работещи в БНР се сключват и прекратяват от Генералния
директор на БНР.
Съгласно чл. 62, т. 14 от ЗТР и чл. 5, т.11 от
Правилника за организацията и дейността на УС на БНР (Правилника) прекратяването на трудов
договор на ръководни длъжности лица в БНР
и в техните поделения се утвърждава от УС на БНР.
Съдът приема, че при така разписаната нормативна
уредба Решението на УС на БНР по чл. 62, т.14 от ЗРТ и чл. 5, т.11 от
Правилника не е индивидуален
административен акт. Това решение по правната си природа е гражданско-правен
акт. Това е така, защото това решение не е реализация на властнически
правомощия. Правоотношението между страните не се регулира по метода „власт и подчинение”, страните по
правоотношението са равнопоставени. При така възприето съдът приема, че актове на органите на
управление на работодателя – УС, генерален директор, не притежават правните
характеристики на индивидуален административен акт.
Решението на УС по чл. 61, т. 14 от ЗРТ няма самостоятелно значение за прекратяването на
трудовото правоотношение между страните. Това е така, защото същото не може да
породи самостоятелно прекратяване на правоотношението с ищеца. Прекратяването
на трудовото правоотношение между страните едностранно от работодателя се
осъществява с връчването на служителя на заповедта на Генералния му директор на БНР за същото.
Дали тази заповед е бил утвърдена от УС
съобразно чл. 62, т. 14 от ЗРТ е въпрос на законност на така извършеното
уволнение, а не на извършването на
уволнението. Правилно е прието от районния съд, че утвърждаването от УС на решението
на Генералния директор на БНР за прекратяването на правоотношението с ищеца е
отделно правомощие, което има закрилен характер, подобно на разпоредбите на чл.
333 от КТ. (В този смисъл Решение № 496/25.06.2010г. по гр.д. № 701/2009г. на
ВКС, ІІІ-то отд., постановено по реда на чл. 290 от ГПК).
При така възприето съдът приема, че правилно районният
съд приел, че иска за прогласяване за нищожно на решението
от 31.05.2016г. на УС на БНР по чл. 62, т. 14 от ЗРТ е недопустим. Правен
интерес от предявяване на този иск не е установено да съществува. Законността
на уволнението е оспорена с иска по чл. 344, ал.1, т.1 от КТ. По делото не са установени предпоставките по
чл. 124, ал. 4 от ГПК за допустимост на този установителен иск.
Съдът приема, че уволнителната заповед от 31.05.2016г.
е мотивирана, подписана от представляващия работодателя-Генерален директор на
БНР, поради което и съдът приема, че е издадена от компетентен орган и отговаря
на изискванията за форма и за мотиви.
Съдът приема, че уволнителната заповед е издадена и в
срока по чл. 328, ал.2 от КТ. От приетия
по делото договор за управление се установява,
че такъв договор е сключен на 20.05.2016г., уволнителната заповед е от
31.05.2016г., поради което и срока по чл. 328, ал.2 от КТ съдът приема за
спазен.
Правилно е прието от районния съд, че разпоредбата на
чл. 328, ал.2 от КТ не е приложима за
Б.Н.Р.. Целта, с която е
създадено Б.Н.Р., обществената му роля,
начинът, по който се формира бюджетът му и основните източници на финансиране,
не позволяват то да бъде определено като стопански субект. Подробни съображения
съдът изложи за този си извод по-горе. (В този смисъл Решение №
102/02.07.2018г. по гр.д. № 2512/2017г. на ВКС, ІІІ-то Г.О. постановено по реда
на чл. 290 от ГПК). Без значение при този извод на съда е дали на 31.05.2016г.
УС на БНР е заседавал в законен състав.
Правилно районният съд е приел, че иска по чл. 344,
ал.1,т.1 от КТ е погасен по давност, възражение за което ответникът е направил
с отговора на исковата молба. По делото не се спори, а и се установява от
приетите по делото Заповед от 31.05.2016г., писмо от 31.05.2016г., че на
31.05.2016г. на ищеца са били връчени както уволнителната заповед, така и
решението на УС на БНР от 31.05.2016г. за прекратяване на правоотношението. При
така установеното съдът приема, че 2-месечния давностен срок по чл. 358,
ал.1,т.2 от КТ за предявяване на иска по чл. 344, ал.1, т.1 от КТ е започнал да
тече на 31.05.2016г. и към подаване на исковата молба на 31.07.2018г. е бил
изтекъл. Неоснователни са доводите на въззивника-ищец, че този срок не бил
приложим в случая, защото за законността на уволнението освен уволнителна
заповед е следвало да има и утвърждаване на същата от УС на БНР. Сроковете по
чл. 358 от КТ са уредени от законодателя независимо от основанието за
уволнението и от правопораждащия фактическия състав на субективното право на
работодателя да прекрати едностранно трудовото правоотношение. С оглед гореизложеното
съдът приема, че правилно районния съд е приел, че иска е погасен по давност и
като такъв е отхвърлен като неоснователен.
Това разрешение на спора по чл. 344, ал.1,т.1 от КТ е
допълнително основание да се приеме, че установителният иск за нищожност на
решението на УС на БНР е недопустим. Това е така, защото за ищеца не съществува
правен интерес от прогласяване на това решение за нищожно без да е възможно да
се позове на същото с оглед на отмяна на уволнението му от 31.05.2016г.
С оглед гореизложеното решението на СРС с което е прекратено
като недопустимо производството по установителния иск и е отхвърлен иска по чл.
344, ал.1, т.1 от КТ е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
По иска по
чл. 344, ал.1, т.2 от КТ
С оглед изхода на делото по иска по чл. 344, ал.1, т.1
от КТ съдът приема за неоснователен иска по чл. 344, ал.1,т.2 от КТ и решението
на СРС в тази част следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноски :
С оглед изхода на делото съдът приема, че разноските
по делото следва да се оставят в тежест на въззивника и на въззиваемия следва
да се присъдят разноски за възнаграждение за юрисконсулт от 50лв. Това е размер
на присъдено от СРС възнаграждение за юрисконсулт и срещу него ответника по исковете
не е възразил, поради което и съдът приема, че ответникът се е съгласил, че
това е припадащото му се като съдебни разноски за възнаграждение за юрисконсулт
за една инстанция и такова следва да му бъде присъдено и за производство пред
СГС.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 46878/21.02.2019г. по гр.д. № 50135 по описа за 2018г. на Софийски районен съд, 56 – ти
състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА М.А.Д., ЕГН **********, с адрес: *** да
заплати на Б.Н.Р., ЕИК ********, с адрес:
гр. София, бул. „********на основание на чл.
78, ал. 3 вр. с ал. 8 от ГПК сумата
от 50лв (петдесет лева), представляващи
съдебни разноски за производство пред СГС.
Решението може да се обжалва пред Върховен касационен
съд в едномесечен срок от съобщаването му при условията на чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.