МОТИВИ: Срещу подсъдимия Т.А., гражданин на
Република ******, е предявено обвинение за това, че на 28.06.2018 г. на ГКПП „Капитан
Андреево“, общ. Свиленград дал дар – парична сума в размер на 20 евро с обща
левова равностойност съгласно фиксиран курс на БНБ, възлизаща на 39.12
лева, на длъжностно лице, имащо качеството на полицейски орган, а именно на Н.Г.Р.-
***** в ГКПП „Капитан Андреево“ от *** към РДГП-***, със специфично
наименование на длъжността ****, за да извърши действие по служба - да разпореди на
ръководените от него служители на ***, които са на смяна на ГКПП
„Капитан Андреево“ да бъде пропуснат за преминаване от Р. България в Р. ******
лек автомобил, марка „Опел“ с финландски рег. № ****, с който пътува Т.А. – престъпление по чл. 304а вр. чл.304,
ал. 1 НК;
Подсъдимият/ чрез предводача/ заявава, че разбира в
какво е обвинен и се признава за
виновен. Той не оспорва фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт и заявява, че не желае събирането на доказателствата, посочени от
прокурора, за установяване на тези факти.
С оглед тези негови изявления и установената от съда
подкрепа на направеното самопризнание от доказателствата, събрани в досъдебната
фаза, производството по делото беше разгледано по реда на глава ХХVІІ от НК в
хипотезата на чл.371 т.2 от НПК.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства,
приема за установено следна:
Подсъдимият Т.А.
/T. A./ е **** гражданин, роден
на ***г***, Р.******, , ****** по произход, гражданин
на Р.******, живущ ***, ***, женен, неосъждан, *** образование, *****, с ***
личен номер ***********, притежаващ*** паспорт с № *
********, издаден
на ****. и *** разрешително за пребиваване с № *********, издадено на *****.
Към 28.06.2018г. св. Н.Г.Р.работил в Гранично полицейско управление(ГПУ)-Свиленград към
Регионална дирекция „Гранична полиция“(РДГП)- Елхово при
Главна Дирекция „Гранична полиция“ на МВР. Към тази дата св. Р. бил на длъжност **** в ГКПП„Капитан Андреево“
от ГПУ-Свиленград към РДГП-Елхово, със
специфично наименование на длъжността ****
и е полицейски орган. На тази длъжност е назначен със
Заповед № 8121К - 4404/02.05.2017г. на Министъра на МВР.
Правомощията на ***** в ГКПП „Капитан Андреево“ на св.Н.Г.Р.като служител на структура при Главна Дирекция „Гранична
полиция“ на МВР са регламентирани в: Закон за министерството на вътрешните
работи (ЗМВР); Наредба за
граничните контролно-пропускателни пунктове (приета с ПМС
№104/20.05.2002г.); Инструкция № 8121з-813/09.07.2015г. за реда и организацията за
осъществяване на граничните проверки на граничните контролно-пропускателни
пунктове, изд. от министъра на вътрешните работи, обн. ДВ, бр. 55/21.07.2015г.
(наричана по-долу Инструкция №8121з-813); и длъжностната му характеристика;
Сред правомощията на св. Н.Г.Р.са дейности по опазване на обществения
ред, свързан с граничния
контрол на ГКПП „Капитан
Андреево“.
( чл. 14, ал. 1, вр. ал. 2, т. 3 от ЗМВР, вр чл.102 от ЗМВР).
Съгласно чл. 2 от Наредба за ГКПП: „Граничните контролно-пропускателни
пунктове (ГКПП) са обособени територии със специален режим на пропускане и
охрана, които се изграждат на международни шосейни пътища, както и на
територията на международни железопътни гари, летища и пристанища за обществен
транспорт, през които единствено се разрешава преминаването на държавната
граница, ако не е предвидено друго в международен договор.“
Наред с това, едно от основните длъжностни задължения на свид. Р. е да
ръководи служителите на ГПУ-Свиленград, които са на смяна на ГКПП „Капитан
Андреево“ относно пропускателната дейност на хора и моторни превозни средства
на ГКПП„Капитан Андреево“. В правомощията на **** ГКПП „Капитан Андреево“ св.Н. Р. е да разпореди на ръководените
от него служители на ГКПП Капитан Андреево, които са на смяна (дежурната смяна)
да пропуснат за преминаване от Р. България в Р. ******, хора, предметите в
тяхно владение и превозните им средства.
Съгласно чл. 15, ал. 1 от Инструкция № 8121з-813 „Дежурната смяна се ръководи от началник на
група/смяна (командир на отделение).“
Съгласно чл. 16 от Инструкция № 8121з-813 „По време на дежурството на
ГКПП всички служители от групата/смяната и придадените служители са подчинени
на началника на група/смяна (командира на отделение), както и на
по-висшестоящите началници, при спазване на йерархичния ред.“
Съгласно чл.38, ал.1 от Инструкция № 8121з-813 „При проверка на
документите на превозните средства граничният полицай, извършващ проверка на
първа линия, изисква от водача определени документи, а именно: - документ за
правоспособността да управлява превозното средство; - документ за регистрация
на превозното средство; - документ за собственост на превозното средство; - задължителни
застраховки, когато такива са необходими; - могат да бъдат изискани и документи
за превозвания товар“.
Съгласно чл. 16 от Наредба за ГКПП „Органите за граничен паспортно-визов
контрол на Министерството на вътрешните работи изпълняват следните задачи:
т. 1.осъществяват граничен паспортно-визов контрол на лица и
транспортните средства, преминаващи през границата на Република България;
т. 2. разкриват, разследват и предотвратяват престъпления и нарушения
против сигурността на държавната граница и паспортно-визовия режим на
територията на граничните контролно-пропускателни пунктове;“
Съгласно чл. 102, ал. 1, т. 2 и т. 5
от ЗМВР – „За осъществяване
на граничен контрол полицейските органи:
т. 2 - извършват гранични проверки на лицата, предметите в тяхно
владение и превозните средства и не допускат преминаването им през граничните
контролно -пропускателни пунктове, когато те не отговарят на условията,
предвидени в нормативен акт, или са налице мерки, ограничаващи движението им
през държавната граница;
т. 5 - извършват самостоятелно проверки в граничната зона на лица и
превозни средства, както и на вещите и на стоките, които се пренасят или
превозват от тях, включително на тези, подлежащи на митнически надзор и
контрол, като при констатирано митническо нарушение уведомяват незабавно
митническите власти; “
На 28.06.2018 г. ***** в ГКПП „Капитан Андреево“ от ГПУ -Свиленград към РДГП-Елхово – св. Н.Г.Р.изпълнявал служебните
си задължения на ГКПП „Капитан Андреево“, общ. Свиленград, като осъществявал и
ръководство на подчинените му
служителите на ГПУ-Свиленград, които били на смяна на ГКПП„Капитан
Андреево“ (между които била и св. М. П.
К.-*** на ГПУ-Свиленград към
РДГП-Елхово) относно пропускателната дейност на хора и моторни превозни
средства на ГКПП „Капитан Андреево“. Както всички полицейски служители на
ГПУ-Свиленград, така и св. Р. бил облечен с полицейска униформа, с което неминуемо
бивал разпознат като длъжностно лице, а именно полицейски служител.
За времето от 08:00ч. до 20:00ч. на 28.06.2018г. на ГКПП „Капитан
Андреево“ застъпила на смяна 03 група. След проведен инструктаж и на база
определената ротация, всички служители пристъпили към изпълнение на служебните
задължения. Св. М.
К. изпълнявала задълженията
си на АРМ – 8 (автоматизирано работно място) като извършвала гранични проверки на трасе
изходящи от страната за Р. ****** автобуси и леки автомобили. Около 09:00 часа
за изход от страната ни за Р.****** при св.К. се явил лек автомобил марка „Опел“ с *** рег. № ****. Водач на автомобила бил млад мъж, който представил за себе си *** паспорт с № ***, издаден на ***. на името на С. А., роден на ***г. в гр.К., Р.******. За жената до
себе си и за момичето на задната седалка представил турски паспорт и финландско
разрешително за пребиваване съответно на името на Ш. А., родена на ***г. в ******
и на С. А., родена на ***г. в гр.Х., Ф..
Такъв вид документи били представени и
за мъжа,
седящ на задната седалка, които били на името на Т.А., роден на ***г. в Р. ******.
За автомобила била представена зелена карта и пълномощно от банкова институция
на финландски език. И двата документа били на името на Т.А.. Била извършена
идентификация на лицата, при която не била установена нередност.
Съгласно чл. 38, ал.1 от Инструкция
№ 8121з-813/09.07.2015г. за реда и организацията за осъществяване на граничните
проверки на граничните контролно-пропускателни пунктове, при проверка на
документите на превозните средства граничният полицай в лицето на св.К., извършваща проверка на
първа линия, изискала от водача свидетелството за регистрация на моторното
превозно средство. Водачът св.С. А. обяснил, че не разполагат с такъв документ. При това положение автомобила
бил отбит в страни. Съгласно процедурата св. К. уведомила началника на
смяната св. Н.Р..
Същият следвало да извърши
необходимите справки и автомобилът да бъде върнат във вътрешността на страната. Тъй като в нито един от
представените документи
(пълномощно и застрахователна полица-зелена карта) не фигурирал идентификационния номер на автомобила- т. нар. номер на
рамата, Р. разпоредил на служителя си - св. Д. В. да види и запише номера
на рамата на автомобила. След извършени проверки в ШИС и „Интерпол“ не било
установено въпросното МПС да е обявено за издирване. За самото лице Т.А. също
нямало такива данни. В тази връзка св. Р. дал указания на свид. Д. В. и Ж. С. – **** в същата група, да
организират връщането на автомобила във вътрешността на страната. При така създалата
се ситуация двамата обяснили многократно на турски език на подсъдимия Т.А.,
както и на сина му С/ А., на втория вкл. и на английски език / св.К//, че лицата нямат проблем
с документите и могат да продължат пътуването си, но не и с лекия автомобил, с
който са се явили. За лекия автомобил било обяснено, че следва да го върнат към
вътрешността на страната, тъй като без свидетелството за регистрация на МПС, не може да бъде
пропуснат през границата на страната ни. В тези обяснения в определен момент се
включила и св.К.. След дълги увещания, лицата изпълнили дадените им разпореждания и св.С. А. заедно с цялото си
семейство се върнали с автомобила към вътрешността на страната, като минал през
същото трасе и спрели колата до близкия паркинг. След около 10 минути подс. Т.А. се върнал сам до
сградата на ГКПП „Капитан Андреево“. Пред нея стояли свидетелите Д. В. и Ж. С., а впоследствие към тях
се присъединил и Н.
И. – всички служители на
ГПУ-Свиленград. Разговорите на същата тема продължили. Подс. Т.А. за пореден път
настоявал, че автомобилът е негова собственост и следвало да бъде пропуснат да продължи
пътуването си за Р. ******. Тъй като мястото било в близост до дежурната стая,
разговора бил чут от*** на групата- св.Н. Г. Р.. Същият решил да се намеси като отишъл при тях. Р. заедно с колегите му отново обяснили на подс. Т.А., че той и
семейството му могат да продължат пътуването си, но без свидетелство за
регистрация на моторното превозно средство не било възможно автомобилът да бъде пропуснат към Р.
******.
За да може да премине границата на страната ни с въпросният автомобил, подсъдимият
решил да даде дар на
полицейския служител свид. Н.Г.Р.– парична сума в размер на 20 евро (с левова
равностойност 39,12 лева), за да извърши полицейският орган действие по служба
– да разпореди на ръководените от него
служителите на ГПУ-Свиленград, които са на смяна на ГКПП „Капитан Андреево“, да
бъде пропуснат за преминаване от Р. България в Р. ****** лек автомобил марка „Опел“
с *** рег. № ****, с който пътувал обв. Т.А.. Целта на А. била да бъде пропуснат за преминаване от Р.
България в Р. ****** лек автомобил марка„Опел“ с ** рег.№ ***, без наличието на необходимите изискуеми документи, или по-точно без
свидетелството за регистрация на това моторно превозно средство.
В изпълнение на
взетото решение да даде
подкуп, подс.Т.А. извадил от джоба си ** паспорт и го подал на св.Р., като му казал да вземе „това нещо“ в паспорта
и да го пусне да си върви. Когато го отворил, св. Р. видял, че в паспорта имало
поставени два броя банкноти от по 10 /десет/ евро. Това било видяно и възприето
и от свидетелите – Ж. С., Д. В. и Н. И.. Отварянето на паспорта
и възприемането на поставените в него банкноти станало пред очите на подсъдимия
Т.А., който не реагирал по абсолютно никакъв начин,
като не останал учуден или изненадан от присъствието на банкнотите в паспорта,
а също така не заявил, че е станала някаква грешка или, че парите са попаднали случайно
в паспорта. За да обезпечи доказването на дадения му
подкуп, св. Р. взел *** паспорт на подс. А. с поставените в него два броя банкнот- всяка с номинал от по 10 евро и ги прибрал на съхранение в работния си кабинет в
сградата на ГКПП като предмет на престъпление.
При така създалата се ситуация подс. А. бил помолен от св. Р. да влезе в сградата на ГКПП, където
полицейските служители извършили проверка на документите и на останалите
членове на семейството му - св. С. А. (син), св.Ш. А. (съпруга), и дъщеря им С. А.. Междувременно друг служител, който бил командирован по линия на
„Фронтекс“, извършил необходимите справки за автомобила, в резултат на които се
изяснило, че според използваната от държавите членки на ЕС електронната
информационна система „Еукарис“/„Eukaris“ за обмен на данни за регистрацията на
превозни средства – лекият автомобил марка „Опел“ с ** рег. № **** бил
регистриран на името на подс. Т.А., но собственик
автомобила била съответна банка.
Св. Р. докладвал за случая по установения ред, след което на основание
чл. 72, ал.1, т. 1 от ЗМВР, подс. Т.А. бил задържан 24 часа със Заповед УРИ 4536зз-108/28.06.2018г.
на Н.Г.Р.- **** ГКПП „Капитан Андреево“
- ГПУ – Свиленград, считано от 11,30 ч. на от 28.06.2018 г.
По случая било образувано досъдебно производство в хода на което св. Р.
предал с протокол за доброволно предаване предмета на престъплението – дадената
му от подс.
А. сума от 20 евро представляваща: 2 броя
банкноти всяка с номинал от по 10 евро със серийни номера *** и ****
По делото е
извършен оглед на веществени доказателства /л.73-76/ – пари в банкноти, при
който са установени 2 броя банкноти всяка с номинал
от по 10 евро, както следва: 1 бр. банкнота с номинал 10 евро със сериен номер *** и 1 брой банкнота с
номинал 10 евро със сериен номер ****.
Видно от
приложената по делото банкова справка/л.29/, левовата равностойност на предмета
на престъплението, а именно 2 бр. банкноти всяка с номинал от 10 евро, към 28.06.2018 г. възлиза общо на 39.12 лева.
Така изложената фактическа обстановка се потвърждава
от показанията на разпитаните по делото свидетели и приложените по делото
писмени доказателствени средства. Тези доказателства напълно кореспондират с
направените от подсъдимия самопризнания и с възприетите от обвинението
фактически положения. Заради това, направеното от подсъдимия признание на
изложените в обвинителния акт обстоятелства, не може да се счита за изолирано
от цялостния доказателствен материал, а следва да се приеме за изцяло консолидирано
с изводимата от него информация. Показанията на свидетелите Р., С., В., И. и К.
са конкретни и ясни относно времето, мястото и начина, при които са предприели
проверката документите на подсъдимия и подаването на парите на св. Р.. Свидетелите
Р., С., В. и И. са категорични и последователни в показанията си и за
механизма, по който подсъдимият се е опитал да мотивира Р. да го пропусне да премине границата, като са
категорични, че този опит е бил съпътстван с предлагане на парична сума – 2
банкноти от по 10 евро. Със сигурност свидетелите посочват, че предложението за
получаване на парите е станало в момента, когато последните трима са отказали
да пропуснат управлявания от него автомобил да премине границата, тъй като
липсвало свидетелството за регистрация и след като се появил св. Р.,
подсъдимият е извадил банкнотите и ги е подал в паспорта на подсъдимия, за да
нареди на служителите си да пропуснат лекия автомобил. Така представените
от свидетелите факти не само, че не
разкриват каквито и да било вътрешни противоречия или колебливост, но и изцяло
синхронизират с писмените доказателствени средства за възложената им съгласно
длъжностната характеристика полицейска работа.
При така установените фактически положения следва да
се приеме, че подсъдимият Т.А. е предложил дар на полицейския служител Н. Г.Р.,
като е дал две банкноти с номинал 10
евро с левова равностойност 39,12лв. на длъжностно лице - служител на ГПУ Свиленград
към РДГП- Елхово, **** в ГКПП“ Капитан Андреево“, имащ качество на полицейски
орган, за да извърши действие по служба
- да
разпореди на ръководените от него служители на ГПУ-Свиленград, които са на
смяна на ГКПП „Капитан Андреево“ да бъде пропуснат за преминаване от Р.
България в Р. ****** лек автомобил марка „Опел“ с****рег. № *****, с който пътува Т.А.. Това предложение пряко е кореспондирало с
преследваната от подсъдимия цел – полицейският служител да разпореди на ръководените от него служители
на ГПУ-Свиленград, които са на смяна на ГКПП „Капитан Андреево“, да бъде пропуснат
за преминаване от Р. България в Р. ****** лек автомобил марка „Опел“ с *** рег.
№ *****, с който пътува Т.А. .
Видно от разпоредбата
на чл. 39, ал. 3, от ЗМВР, Главна дирекция „Гранична полиция“ (ГДГП)
осъществена дейностите по чл. 6, ал. 1, т. 1 – 3, 6 – 9 в граничната
зона, в зоните на граничните контролно-пропускателни пунктове: тоест оперативно
– издирвателна; охранителна; разследване на престъпления; информационна;
контролна; превантивна; административно наказателна и предоставяне на
административни услуги;
Съгласно чл. 30,
ал. 1, т. 2, 3, 5 и 8 от ЗМВР - Контролната дейност се осъществява от органите
на МВР в случаите, определени със закон, чрез проверки на документи и на място;
гранични проверки, проверки за спазване на правилата за движение по пътищата,
на техническата изправност и регистрацията на моторните превозни средства, на
водачите на моторни превозни средства и при пътнотранспортните произшествия;
изискване на информация и документи.
Съгласно чл. 142,
ал. 1, т.1 от ЗМВР - служителите на МВР са държавни служители – полицейски
органи. Съгласно чл. 56 вр. чл. 37 от ЗМВР – Органите на главните дирекции и на
техните структури и звена са държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1.
Съгласно чл. 57 от ЗМВР полицейски органи са органите на …. Главна дирекция
„Гранична полиция“.
Според чл. 70, ал.1 от ЗМВР
полицейските
органи могат да извършват проверки за установяване самоличността на лице за
което има данни, че е извършило престъпление или друго нарушение на обществения
ред; когато това е необходимо за разкриване или разследване на престъпления и
при образувано административнонаказателно производство; по искане на друг
държавен орган за оказване на съдействие при условия и по ред, предвидени в
закон. Установяването на самоличността се извършва чрез представяне на документ
за самоличност на лицето.
От приложените по
делото писмени доказателства се установява, че към 28.06.2018г. св.Н.Г.Р.е
назначен на служба в Гранично полицейско управление (ГПУ) - Свиленград към
Регионална дирекция „Гранична полиция“ (РДГП) – Елхово, които са структури на
Главна Дирекция „Гранична полиция“ на МВР и има качеството на длъжностно лице
по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „а“ от Наказателния кодекс. Освен това е и
полицейски орган по смисъла на ЗМВР, към който закон препраща нормата на чл.
304а от НК.
Качеството
полицейски орган се извежда от обстоятелството, че св. Р. е назначен в звено на
Главна Дирекция „Гранична полиция“ на МВР и изпълнява охранителна и контролна
дейност на ГКПП „Капитан Андреево“, които дейности могат да се осъществяват
само от полицейски органи, както гласи чл. 14, ал. 1 и ал. 2, т. 3 и чл. 30, т.
3 от ЗМВР. Качеството полицейски орган
се извежда и от статута, който има съгласно чл. 142, ал.1, т.1 от ЗМВР- оперативният
и униформеният състав (в т.ч. Охранителна полиция).
За разлика от тях,
разследващите полицаи и служителите в Академията на МВР и НИКК не са
„полицейски органи“ по смисъла на ЗМВР.
От субективна страна престъплението е извършено при
условията на пряк умисъл. Обективните характеристики на дейността не поставят
съмнение в това, че подсъдимият е имал представи за деянието – той е съзнавал,
че предлага дар на длъжностни лица, както и че последните са именно полицейски
служители. Съпътстващите предложението жестове и думи обективират осъзнатата от дееца връзка между даваната
сума и преследваното неизпълнение на задълженията от изпълняващите полицейската
работа служители.
Причината за престъплението е незачитането на
установения правопорядък в държавата и стремежът за неговото преодоляване.
При определянето на наказанието съдът отчете
обществената опасност на извършеното и сведенията за опасността на самия деец,
смекчаващите и отегчаващи вината му факти. Т.А. е гражданин на Република ******,
роден е на *** год. Той има *** образование, *** в гр. Х., Ф., не се установява
негативен социален статус в държавата, чийто гражданин е, нито в държавата, в
която живее. Подсъдимият има чисто съдебно минало, а процесуалното му поведение
още в началото на предприетото наказателно преследване илюстрира критичност към
стореното и оказване на съдействие за разкриване на обективната истина.
Вземайки предвид високата степен на опасност на деянието, съвкупната преценка
на двете категории обстоятелства – смекчаващи и отегчаващи в контекста и на
степента, в която е бил засегнат защитения обект, налага извод за превес на първите
и обоснова определяне на наказание под средния предвиден от закона размер, а
именно „лишаване от свобода за срок от девет
месеца”. С оглед приложения процесуален ред за провеждане на съдебното
следствие и на основание чл.58а ал.1 от НК съдът редуцира този размер с 1/3 и
така наложи основното наказание „лишаване от свобода” за срок от шест месеца.
Това наказание съдът прие, че не е необходимо да бъде изпълнено, за да бъдат
постигнати визираните в чл.36 от НК цели и най-вече, за да бъде деецът поправен,
доколкото установените за подсъдимия сведения не предполагат невъзможност за
превъзпитание и извън местата за лишаване от свобода. Ето защо, а и с оглед на това, че към момента
на деянието Т.А. не е бил осъждан на „лишаване от свобода”, на основание чл.66
ал.1 от НК съдът отложи изтърпяването на това наказание с изпитателен срок от
„три години”.
Ръководейки се от макар и оскъдните данни за
материалното и имотно състояние на подсъдимия и вземайки предвид, че към
настоящия момент той е *** в гр. Х., Р Ф., съдът определи кумулативното
наказание „глоба” в размер на 2000лв. Прие, че така наложените наказания в
баланс ще бъдат в състояние да изпълнят преследваните от закона цели, като
респектират подсъдимия към възможностите на държавата да санкционира този род
прояви и в същото време окажат необходимия генерален превъзпитателен и възпиращ
ефект по отношение на останалите.
На основание чл.307а от НК съдът отне в полза на
държавата предмета на престъплението – 2 бр. с номинал всяка от по 10 евро със серийни
номера **** и ****.
Така
мотивиран, съдът постанови присъдата си.
Съдия: