Решение по дело №294/2025 на Административен съд - Търговище

Производството е по реда на чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация, вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на К. Д. Р., [ЕГН] от гр. Търговище, [улица], вх.*, ап.** против против Решение № Рш – ДОИ – 99/ 29.05.2025 г. на Кмета на Община Търговище, с което е отказан достъп до информацията по т. 1 и 2 от заявление за достъп до обществена информация, с вх. № ДО - 75/ 02.05.2025 г., подадено от К. Д. Р., с адрес гр. Търговище, [улица], вх.*, ап.**.

Оспорването е основано на твърдения за неправилност и незаконосъобразност на оспореното решение. Поддържа се, че търсената информация има характера на обществена такава доколкото касае лице, заемащо висша управленска длъжност. Търсената обществена информация има надделяващ обществен интерес. Във връзка с подаден сигнал, от страна на КПК е налице произнасяне за евентуално наличие на конфликт на интереси при конкретното лице, заемащо длъжността заместник - кмет.

Отправя се искане за отмяна на оспореното решение, както и за задължаване на ответника да предостави на оспорващия търсената обществена информация. Претендира се и присъждане на съдебно – деловодни разноски.

В съдебно заседание, оспорващият се явява лично, представлява се от адв. Д. Б. от АК – гр. Разград. Двамата, излагат подробни аргументи относно основателността на предприетото оспорване. Претендират присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – Кмета на Община Търговище не депозира писмен отговор на жалбата.

В съдебно заседание, чрез юрк. Д. К., излага подробни аргументи за неоснователност на предприетото оспорване. Постановеното решение, за отказ за предоставяне на обществена информация, е правилно и законосъобразно. Поддържа, че исканата информация засяга лични данни, а лицата, чиито копия от трудови договори се претендира да бъдат предоставени, не дават съгласие на заявителя да ти получи.

Отправя искане за отхвърляне на жалбата.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства - по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Началото на административното производство е поставено със заявление вх. № ДОИ – 75/ 02.05.2025 г. от К. Д. Р., с искане до кмета на Община Търговище за предоставяне на: 1. копие от трудов договор № 101/ 24.11.2015 г., сключен от Д. Д., в качеството му на кмет на Община Търговище и В. В. – назначен на длъжност зам. – кмет; 2. копие от сключените допълнителни споразумения към този трудов договор, както следва: № 93/ 16.03.2016 г., № 189/ 03.08.2016 г., № 44/ 31.01.2017 г., № 72/ 16.02.2017 г., № 115/ 31.01.2019 г., № 28/ 20.02.2020 г., № 53/ 24.02.2021 г., № 60/ 17.08.2022 г. и № 46/ 05.04.2024 г.

Във връзка със заявеното искане, от кмета на Община Търговище е направено писмено запитване по реда на чл. 31, ал. 2 от ЗДОИ, до заместник – кмета на Община Търговище, за предоставяне от посочените лица, в срок до 23.05.2025 г., на съгласие за предоставяне на копия от трудовите им договори.

В писмо – отговор до кмета, заместник – кмета на Община Търговище – В. В., изразява изричното си несъгласие за предоставяне на достъп по исканата информация.

С оспореното Решение № Рш – ДОИ - 99/ 29.05.2025 г. на кмета на Община Търговище, е отказан достъп до информация, по подаденото от К. Д. Р. до Община Търговище, по т. 1 и 2 от заявление вх. № ДОИ – 75/ 02.05.2025 г.

За да постанови този резултат, прието е от решаващия административен орган, че поисканата информация не представлява „обществена информация“ по см. на чл. 2 от ЗДОИ. Формиран е извод, че исканата информация засяга лични данни на което изключва приложението на ЗДОИ. Лицето, чийто копие от трудов договор се претендира да се предостави, не дава съгласиеза получаването му от заявителя.

Така установеновената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, при наличие на правен интерес за жалбоподателя от предприетото оспорване. е налице правен интерес от оспорване на акта, тъй като отказът е постановен по негово заявление.

Разгледана по същество, допустимата жалба е неоснователна. Този извод се налага по следните съображения:

Правото да се търси и получава информация е изрично разписано в чл. 41, ал. 1 от Конституцията на Република България. Обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация, както и с повторното използване на информацията от обществения сектор са уредени в ЗДОИ. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ обществена е информацията, която е свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закон субекти. Тази информация може да се съдържа в документи или други материални носители, създавани, получавани или съхранявани от задължените по ЗДОИ субекти. Следователно, обществена информация съставляват всички данни относно обществения живот, съдържащи се в документи и други материални носители на данни, създавани, получавани или съхранявани от задължения субект. Обществената информация е официална – информацията, която се съдържа в актовете на държавните органи и на органите на местното самоуправление при осъществяване на техните правомощия (чл. 10 ЗДОИ) и служебна - която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации (чл. 11 ЗДОИ). Достъпът до официална обществена информация се осигурява чрез обнародването й, а достъпът до служебна обществена информация се предоставя по реда на ЗДОИ, като законът предвижда ограничение – когато тя е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение (мнения и препоръки, изготвени от или за органа, становища и консултации) и когато съдържа мнения и позиции във връзка с настоящи или предстоящи преговори, водени от органа или от негово име, както и сведения, свързани с тях, и е подготвена от администрациите на съответните органи – арг. чл. 13, ал. 2 ЗДОИ.

Законодателят въвежда нормативно ограничение за предоставяне на достъп до обществена информация и в случаите по чл. 37, ал. 1 ЗДОИ, регламентиращ основанията за отказ за предоставяне на обществена информация - когато: 1. исканата информация е класифицирана информация или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон; 2. достъпът засяга интересите на трето лице и няма негово изрично писмено съгласие за предоставяне на исканата обществена информация, освен в случаите на надделяващ обществен интерес; 3. исканата обществена информация е предоставена на заявителя през предходните 6 месеца.

Комплексният анализ на коментираната правна уредба сочи, че изключение от посоченото правило е допустимо само в хипотезата на надделяващ обществен интерес, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3, като във всеки конкретен случай, за да се позове на разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗДОИ задълженият субект следва да преодолее оборимата презумпция, регламентирана в § 1, т. 6 ДР ЗДОИ.

Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 1 ЗДОИ достъп до обществена информация се предоставя въз основа на писмено заявление или устно запитване. В настоящия случай ответникът е сезиран със заявление в писмена форма, съдържащо изискуемите реквизити по чл. 25, ал. 1, т. 1-4 ЗДОИ. Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 1 и ал. 2 ЗДОИ, заявленията за предоставяне на достъп до обществена информация се разглеждат във възможно най-кратък срок, но не по-късно от 14 дни след датата на регистриране, като органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение. Предвидена е възможност за удължаване на срока по чл. 28, ал. 1 в изчерпателно посочени от закона хипотези – при необходимост от уточняване предмета на исканата обществена информация, когато поисканата в заявлението информация е в голямо количество и е необходимо допълнително време за нейната подготовка, както и в случаите, когато исканата обществена информация се отнася до трето лице и е необходимо неговото съгласие за предоставянето й. В случай, че органът не разполага с исканата информация, но има данни за нейното местонахождение, в 14-дневен срок от получаване на заявлението той препраща заявлението, като уведомява за това заявителя, като посочва наименованието и адреса на съответния орган или юридическо лице. Уведомяване на заявителя в 14-дневен срок органът дължи и в случаите, в които не разполага с исканата информация и няма данни за нейното местонахождение (чл. 32 и чл. 33 ЗДОИ). Във всички останали случаи органът дължи произнасяне по подаденото до него заявление в сроковете, по реда и начина, посочени в закона – чл. 34 и чл. 38 ЗДОИ.

Съгласно чл. 168 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. Съдът следва да осъществи проверка издаден ли е същият от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните предпоставки за издаването му и съобразен ли е с целта на закона.

Постановеният отказ е издаден от компетентен орган – кмета на Община Търговище.

В съответствие с общите правила на чл. 59, ал. 2 от АПК, оспореното решение е издадено в писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити - наименование на органа, който го издава, посочен е адресатът на акта, изложени са фактически и правни основания за издаването му, разпоредителна част, посочена е и възможността за обжалването му, дата на издаване и подпис на лицето, издало акта.

В административното производство по издаване на процесното решение не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – такива, чието избягване би резултирало в различно произнасяне по същество на спорния предмет.

Процесното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон.

В предвид приложимата нормативна уредба, с оглед особеностите на конкретното искане, правилно е прието от административния орган, че е налице хипотезата на чл. 37, ал.1 т. 2 от ЗДОИ, което включва имплицитната преценка, че по отношение на търсената информация не е налице надделяващ обществен интерес. В оспореното решение са изложени подробни аргументи относно основанието да се приеме от органа, че не е налице надделяващ обществен интерес. Нещо повече, към момента на произнасянето му не е налице каквато и да е индикация за такъв. От страна на заявителя е поискано предоставяне на трудов договор и допълнителни споразумения към същия, сключени с физическо лице, чиито интереси биха били засегнати от предоставянето ѝ, и то изрично е отказало да даде съгласие за това.

Правилно, административният орган приема, че исканата информация не следва да се предостави по заявения от жалбоподателя начин, тъй като не са ясни целите, поради които се търси тази информация. Както се посочи по-горе, за да се приеме, че е налице надделяващ обществен интерес, следва чрез исканата информацията да се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3. от ЗДОИ.

Снабдяването на оспорващия с трудовия договор на заместник – кмета на Община Търговище, респ. и с допълнителните споразумения към същия, по никакъв начин не би могло нито да доведе до разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, нито да повиши прозрачността и отчетността на общинската администрация, при управлението на публични средства.

Активната гражданска позиция на заявителя, проявявана във връзка с други обществено значими теми, също не е достатъчна, за да обоснове преценка за наличие на надделяващ обществен интерес.

На следващо място, в предвид изложеното в жалбата, следва да се отбележи, че произнасянето на КПК за евентуално наличие на конфликт на интереси при конкретното лице, заемащо длъжността заместник – кмет, не обвързва нито административния орган, издаващ решенията по ЗДОИ, нито настоящия съдебен състав. Още повече, че в случая, от състава на КПК единодушно е прието, че не се установява конфликт на интереси по отношение на В. В., заместник – кмет на Община Търговище и лице, упълномощено по ЗОП да организира и възлага обществени поръчки, и врид кмет на Община Търговище, в периода 20.10.2023 г. – 08.11.2023 г., и в тези му качества, лице, заемащо публична длъжност по см. на чл. 6, ал. 1, т. 32 и т. 44 от ЗПК.

Повдигнатите от оспорващия и процесуалния му представител въпроси, свързани с работното време на заместник – кмета, и евентуалната възможност да получава допълнителни възнаграждения, не са в състояние да обосноват за наличие на надделяващ обществен интерес. Работното време на заместник – кмета е вътрешноорганизационен за административната структура въпрос, като дори и то да е непълно, това само по себе си не обуславя извод за непременно сключване на друг трудов договор и/ или получаване на допълнително трудово възнаграждение. Следва да се посочи също, възможността за сключване на повече от един трудов договор е нормативно регламентирана, при изрично определени за това предпоставки и след задължителна регистрация в Националната агенция по приходите.

В обобщение, поставените от оспорващия въпроси в рамките на проведеното съдебно заседание, сами по себе си, не са в състояние да обусловят разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, нито да повиши прозрачността и отчетността на общинската администрация, при управлението на публични средства, поради което следва да се приеме, че презумпцията, предвидена в § 1, т. 6 ДР от ЗДОИ, е оборена.

С оглед горното, налага се извод на валидност и законосъобразност на решението – същото е издадено от компетентен орган и в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона.

Предвид изложеното, следва да се приеме, че постановеното решение, с което е отказан достъп до обществена информация, е правилно и законосъобразно, а жалбата срещу него е неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора и отправеното искане, оспорващият следва да бъде осъден да заплати на Община Търговище сумата от 100.00 лева, представляваща разноски на юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното, на основание чл. 172, ал. 2 АПК и чл. 40, ал. 3 ЗДОИ, АдмС-Търговище, VIІ състав

РЕШИ :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К. Д. Р., [ЕГН] от гр. Търговище, [улица], вх.*, ап.** против Решение № Рш – ДОИ – 99/ 29.05.2025 г. на Кмета на Община Търговище, с което е отказан достъп до информацията по т. 1 и 2 от заявление за достъп до обществена информация, с вх. № ДО - 75/ 02.05.2025 г., подадено от К. Д. Р., с адрес гр. Търговище, [улица], вх.*, ап.**.

ОСЪЖДА К. Д. Р., [ЕГН] от гр. Търговище, [улица], вх.*, ап.** да заплати на Община Търговище сумата от 100.00 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.