№ 2609
гр. София, 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР С. САВЧЕВ
при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. САВЧЕВ Гражданско дело №
20211110146166 по описа за 2021 година
Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 28.03.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІ-ро Гражданско отделение, 78 с-в, в открито заседание
на седемнадесети март 2022 год. , в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЪР САВЧЕВ
при секретаря Румяна Дончева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №
46166/2021 год. , за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е главен иск с правно основание чл. 265, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД – 18 023,48 лв.
Предявен е насрещен иск с правно основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД – 2 263 лв.
Ищецът „.. твърди в депозираната искова молба, че сключил с ответника „.. неформален
1
договор, по който бил изпълнител, а ответника възложител, с предмет изграждане на
млекопреработвателно предприятие, състоящо се от: нова пристройка към съществуващ
хотел за селски туризъм и преустройство на сутеренен етаж в складове и производствени
помещения, находящ се в ПИ 38558.11.704 по КК и КР на гр. Копривщица, местност
„попска река-4”. Твърди, че било уговорено възнаграждението да се заплаща поетапно – за
конкретни изработка и период. Твърди, че при така уговорените плащания на
възнаграждението превел на ответника сумата от 18 023,48 лв. без ДДС, която, обаче
следвало да му се върне, доколкото ответникът не изпълнил точно договора в количествено
отношение. По-конкретно, СМР били извършени до ниво кота 0, след което ответникът
прекратил строителството, поради което посочената сума било заплатена за нещо
неизвършено. Ето защо, моли ответника да бъде осъден да му заплати сумата от 18 023,48
лв. без ДДС – надвнесено възнаграждение по процесния договор, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата.
Претендира деловодни разноски.
Ответникът оспорва изцяло иска по съображения, изложени в отговора на исковата молба,
като не възразява срещу факта на договора за СМР, но твърди, че е изпълнил точно
задълженията си по него. Моли искът да бъде отхвърлен изцяло.
Ответникът твърди от своя страна, че по силата на разменена с ищеца електронна
кореспонденция, страните са се съгласили относно вида и стойността на изработените СМР,
приели са ги и са се съгласили, че след приспадане на авансово платените суми, дължимият
остатък от възнаграждението възлиза на 8 263 лв. , за който ответникът е издал фактура №
418/18.06.2021 г. Твърди, че с плащане от 18.06.2021 г. ищецът е погасил само 6 000 лв. от
фактурата, като е останал задължен за още 2 263 лв. с ДДС. Ето защо, моли ищеца да бъде
осъден да му заплати сумата от 2 263 лв. с ДДС – дължим остатък от възнаграждение по
фактура № 418/18.06.2021 г. , ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба, до окончателното изплащане на сумата. Претендира деловодни разноски.
Съдът, като взе предвид твърденията на страните и прецени събраните доказателства по
реда на чл. 12 от ГПК, приема следното от фактическа и правна страна:
По главния иск с правно основание чл. 265, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 258 от ЗЗД, с договора за изработка изпълнителят се
задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а
последната – да заплати възнаграждение. А съгласно разпоредбата на чл. 266, ал. 1 от ЗЗД –
поръчващият трябва да заплати възнаграждение за приетата работа. Съгласно разпоредбата
на чл. 265, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, при неточно изпълнение поръчващият може да иска
намаление на възнаграждението. Или материално-правните предпоставки за основателност
на иска за заплащане на намаление на възнаграждението по договора за поръчка са:
облигационна връзка – договор за изработка, неточно в качествено, количествено или
2
времево изпълнение на поръчката и неприемането й поради това от поръчващия, като акт на
неодобрение на престацията на изпълнителя. В конкретния случай, ищецът твърди, че
сключил с ответника неформален договор, по който бил изпълнител, а ответника
възложител, с предмет изграждане на млекопреработвателно предприятие, състоящо се от:
нова пристройка към съществуващ хотел за селски туризъм и преустройство на сутеренен
етаж в складове и производствени помещения, находящ се в ПИ 38558.11.704 по КК и КР на
гр. Копривщица, местност „попска река-4”. С исковата молба ищецът представя писмена
форма на такъв договор от 26.11.2020 г. и приложение № 1 към него /л.л. №№ 5-14/, но
ответника възрази, че е неподписан и следователно необвързващ го. Твърдяният
неформален договор с посочения по-горе предмет, обаче, се отдели като безспорен по
съдържание между страните с уточнения на доклада по чл. 146, ал. 1 от ГПК в откритото
съдебно заседание от 16.12.2021 г. В това съдебно заседание се постави като единствен по
делото спорен факт между страните – този за точното изпълнение на договора от ответника-
изпълнител, като не се оспориха извършваните авансови плащания на възнаграждението от
ищеца, според уговорка между страните за плащане за конкретно изработено по вид и
период. За установяване на точното в качествено отношение изпълнение на договора за
СМР от ответника-изпълнител, по делото се разпитаха свидетелите на ищеца Йовков /о.с.з.
от 10.02.2022 г./ и Бързаков /о.с.з. от 17.03.2022 г./, както и свидетелите на ответника
Хаджиев /о.с.з. от 10.02.2022 г./, Трамбуцов /о.с.з. от 17.03.2022 г./ и Д. /о.с.з. от 17.03.2022
г./. Посочените свидетели дават диаметрално противоположни показания за обема от
извършени от ответника СМР – тези на ищеца сочат, че СМР са извършени до ниво кота 0, а
тези на ответника – до съответните коти до + 4,30. Съдът не кредитира никое от посочените
свидетелски показания, не само, поради тяхната изключителна противоположност, но и
поради факта, че процесният неформален договор, именно като такъв, не дава достатъчно
данни по делото за договорените по вид и стойност СМР, за да се съпоставят и преценяват
свидетелските показания. С отговора на исковата молба ответникът представя електронна
кореспонденция между страните /л.л. №№ 48-87/. Видно от тази електронна
кореспонденция, страните са се съгласили относно вида и стойността на изработените СМР,
приели са ги и са се съгласили, че след приспадане на авансово платените суми, дължимият
остатък от възнаграждението възлиза на 8 263 лв. , за който ответникът е издал фактура №
418/18.06.2021 г. /л. № 85/. Ищецът, обаче, оспори тази електронна кореспонденция от една
страна, като такава, която според характера си няма обвързваща съда доказателствена сила
по смисъл на чл. 178 и сл. от ГПК. Също така ищецът възрази, че от негово име тази
електронна кореспонденция е водена от горепосочения свидетел Г.Д., който няма никаква
правна връзка с ищеца. Съдът приема тези възражения на ищеца, като не прави изводи за
факти въз основа на цитираната електронна кореспонденция. Под л. № 86 от делото, обаче, е
приложено платежно нареждане от 18.06.2021 г. , с което ищецът е погасил 6 000 лв. от
фактурата, като е останал задължен за още 2 263 лв. с ДДС. Това плащане и счетоводното му
отразяване при ищеца се установява по делото и от приетата ССЕ /л.л. №№ 145-147/.
Посочената фактура № 418/18.06.2021 г. отразява система от плащания за извършени видове
СМР и отразява дължимо възнаграждение от 8 263 лв. с ДДС към датата на издаването й –
3
18.06.2021 г. Следователно, с доброволното й частично плащане от 6 000 лв. , ищецът не
само извършва финансова операция, но и правно изявление по приемане на работата по
смисъла на чл. 266, ал. 1 от ЗЗД. Приемането е за видовете работа и за възнаграждение от
още 6 000 лв. Следователно, неоснователно е твърдението на ищеца, че не е одобрил СМР за
авансово внесено възнаграждение от 18 023,48 лв. без ДДС. По делото не се събраха други
доказателства, които да опровергаят изложения извод.
Въз основа на изложеното да тук, съдът приема че иска по чл. 265, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД за
присъждане на сумата от 18 023,48 лв. без ДДС следва да се отхвърли изцяло, като
недоказан – арг. от чл. 154, ал. 1 от ГПК.
По насрещния иска с правно основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 258 от ЗЗД, с договора за изработка изпълнителят се
задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а
последната – да заплати възнаграждение. А съгласно разпоредбата на чл. 266, ал. 1 от ЗЗД –
поръчващият трябва да заплати възнаграждение за приетата работа. Или материално-
правните предпоставки за основателност на иска за заплащане на възнаграждението по
договора за поръчка са: облигационна връзка – договор за изработка, точно в качествено,
количествено и времево изпълнение на поръчката и приемането й от поръчващия, като акт
на одобрение на престацията на изпълнителя. Ответникът претендира с насрещния си иск
сумата от 2 263 лв. с ДДС – дължим остатък от възнаграждение по фактура № 418/18.06.2021
г. за обща стойност от 8 263 лв. с ДДС. По-горе в изложението се установи факта на
процесния неформален договор за СМР, в изпълнение на който ответникът-изпълнител е
издал посочената фактура. Установи се и това, че СМР по фактурата е прието от ищеца-
възложител за възнаграждение само от 6 000 лв. с ДДС, като правен акт на приемане на
изработеното по смисъла на чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, и която сума е заплатена на ответника-
изпълнител. Както се изложи по-горе, по делото не се събраха доказателства за факта и
приемането на СМР, съответстващи на неплатените и претендирани 2 263 лв. с ДДС.
Отново съдът подчертава, че такива доказателства не са нито неустановеният в детайли по
съдържание неформален договор за СМР, нито изключително противоречивите свидетелски
показания, нито приложените по делото множество оспорени частни едностранно подписани
документи. Единствените обвързващи страните доказателства относно детайлите по вида и
изпълнението на СМР, и въз основа на които съдът изгражда изводите си са горепосочената
фактура № 418/18.06.2021 г. отнесена към извършеното по нея плащане на сумата от 6 000
лв. на 18.06.2021 г. и проверени от приетата по делото ССЕ /л.л. №№ 145-147/.
Въз основа на изложеното до тук, съдът приема че иска по чл. 266, ал. 1 от ЗЗД за
присъждане на сумата от 2 263 лв. с ДДС следва да се отхвърли изцяло, като недоказан –
арг. от чл. 154, ал. 1 от ГПК.
На страните не следва да се присъждат разноски, поради изцялото отхвърляне на
4
насрещните им претенции.
Въз основа на гореизложеното, Софийски районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ изцяло главния иск с правно основание чл. 265, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД,
предявен от ищеца „.. за осъждане на ответника „.. да му заплати сумата от 18 023,48 лв. без
ДДС – надвнесено възнаграждение по процесния договор с предмет изграждане на
млекопреработвателно предприятие, състоящо се от: нова пристройка към съществуващ
хотел за селски туризъм и преустройство на сутеренен етаж в складове и производствени
помещения, находящ се в ПИ 38558.11.704 по КК и КР на гр. Копривщица, местност
„попска река-4”.
ОТХВЪРЛЯ изцяло насрещния иск с правно основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, предявен от
ищеца „.. за осъждане на ответника „.. да му заплати сумата от 2 263 лв. с ДДС – дължим
остатък от възнаграждение по фактура № 418/18.06.2021 г.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
РЕШИ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5