Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 260012
гр. ВРАЦА, 18.10.2024г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд гражданско отделение в
публичното заседание на 19.09.2024г. в състав:
Председател:НАДЯ ПЕЛОВСКА
в присъствието на:
секретар Виолета Вълкова
като разгледа докладваното от съдията Пеловска
търг. дело
N 38 по описа за 2019 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба вх. № 1782/21.02.2019 г. на Ц.П.М. ***,
чрез Адвокатско дружество "Ч., П. и И.", представлявано от адв.С.Ч.
от САК, с която е предявил иск срещу ЗАД"АРМЕЕЦ"АД, ЕИК *** за сумата
от 26 000 лв., частичен иск от общо дължимите 200 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца във връзка със смъртта
на неговата внучка С. И.Ц., ЕГН **********, настъпила вследствие ПТП, причинено
от водач на лек автомобил, който е имал валидна застраховка "Гражданска
отговорност", сключена с ответника, ведно със законната лихва от деня на
увреждането - 02.10.2018 г. до окончателното изплащане на обезщетението.
Ищецът твърди в исковата молба, че на 02.10.2018 г. В.С.Р., ЕГН **********,
при управлението на лек автомобил марка "Нисан", модел
"Х-трейл" с д. к. № СВ *** МА, в с.***, общ.Бяла Слатина на
кръстовището между ***и ***, нарушил правилата за движение по пътищата, като
управлявал лекия автомобил с недостатъчна предпазливост към уязвимите участници
в движението - пешеходците, както и под въздействието на алкохол, и реализирал
удар с пешеходката С. И.Ц., ЕГН ********** - внучка на ищеца. Същата получила
несъвместими с живота травми, в резултат на които настъпила смъртта й на 12.10.2018
г. Във връзка с ПТП е образувано ДП № 239/2018 г. по описа на НСлС и пр.пр. №
1964/2018 г. по описа на ОП-Враца.
Твърди се, че пътнотранспортното произшествие е настъпило по изключителната
вина на водача лек автомобил марка "Нисан", модел "Х-трейл",
д. к. № СВ *** МА, който грубо е нарушил правилата за движение по пътищата:
- чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП: Всеки участник в движението по пътищата: с
поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва
да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени
вреди;
- чл.5, ал.3 от ЗДвП: На водача на пътно превозно средство е забранено да
управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на
хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози;
- чл.16 от ЗДвП: На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно
превозно средство е забранено: когато платното за движение има две пътни ленти
- да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване
или заобикаляне;
- чл.20, ал.1 от ЗДвП: "Водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват";
- чл.21, ал.1 от ЗДвП: - като се движил със скорост несъобразена със
законовите ограничения;
- чл.116 от ЗДвП: - водачът на пътно превозно средство е бил длъжен да бъде
внимателен и предпазлив към пешеходците.
Твърди се, че водачът на лекия автомобил е могъл да предотврати
произшествието, ако е проявил необходимата предпазливост и повишено внимание по
отношение на пешеходците и пътната обстановка.
Твърди се още, че причина за настъпване на смъртта на неговата внучка С. И.Ц.
са множеството несъвместими с живота травми, намиращи се в причинна връзка с
настъпилото ПТП.
Поддържа, че прекият делинквент е извършил деянието виновно при форма на
вината непредпазливост, тъй като водачът на лекия автомобил не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, а именно, че ще причини ПТП, в
резултат на което ще пострада С. Ц., но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди и
предотврати, ако не е бил допуснал посочените по-горе нарушения на правилата за
движение по пътищата.
Поддържа се, че ищецът, дядо на починалата, от деня на ПТП до смъртта на
внучка му е очаквал тя да се възстанови и пребори за живота си. Сочи се наличие
на особено силна, дълбока и трайна връзка, изпълнена с обич и уважение, взаимна
привързаност и подкрепа, а след смъртта на внучка си ищецът се сринал
психически и емоционално. Посочва още, че със сълзи на очи си спомнял
моментите, в които са били заедно. Водел я на детска градина и училище при
отсъствие на родителите й. Ищецът изпаднал в емоционален шок, прераснал в
депресивно състояние, тъй като бил съкрушен. Поддържа, че страда от безсъние,
трудно заспива, буди се често и мисълта за внучка му не му дава покой. Смъртта
поставя край на живота като най-ценно човешко благо, което прави вредите от
настъпването й, от една страна, невъзвратими, а от друга - най-големи. Поддържа
още, че в конкретния случай се касае до смъртта на внучка, при изключително
тясна поддържана емоционална връзка между дядо и внучка, като за ищеца тази
загуба била внезапна и неочаквана и като такава била съпроводена с болезнено
изживяване, различно от посрещане на смъртта на близък след негово
продължително боледуване. Внезапната смърт му е причинила неописуема мъка,
душевни болки и страдания на ищеца, които продължават и ще продължават, тъй
като загубата на най-близкия човек е непрежалима, а вследствие на настъпилата
смърт на внучка му, ищецът е развил остра стресова реакция и душевно
разстройство.
Поддържа се още, че са налице основания за пряк иск срещу застрахователя и
пасивна легитимация за ответника,тъй като лекият автомобил - марка
"Нисан", модел "Х-трейл", д. к. № СВ *** МА, при
управлението на който виновно е причинено ПТП, има сключена застраховка
"Гражданска отговорност" в ЗАД "Армеец" АД, полица №
BG/11/117003269360, с валидност от 14.12.2017г. до 13.12.2018г., което ангажира
отговорност на ЗАД "Армеец" АД за обезщетяване на причинените
вследствие на ПТП имуществени и неимуществени вреди.
Сочи се още, че ищецът е предявил пред застрахователя извънсъдебна
претенция с вх. № 100-3621/26.10.2018 г. за заплащане на обезщетение, но
ответното дружество не е определило и не заплатило обезщетение, а с отговор
изх. № 1-8268/14.11.2018 г. го уведомило да представи още документи.
С оглед изложеното ищецът обосновава наличието на правен интерес за
предявяване на претенциите си срещу ответника по съдебен ред, като претендира
присъждане на сумата от 26 000 лв., частично от общо 200 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца във
връзка със смъртта на неговата внучка С. И.Ц., ЕГН **********, настъпила при
ПТП на 02.10.2018 г., причинено от водач на лек автомобил, който е имал валидна
застраховка "Гражданска отговорност", сключена с ответника, ведно със
законна лихва от деня на увреждането - 02.10.2018 г. 12 до окончателното
изплащане на обезщетението.
Претендират се разноски, вкл. адвокатско възнаграждение на основание чл.38,
ал.2 от Закона за адвокатурата.
Ответникът ЗАД "АРМЕЕЦ" АД - гр.София, чрез юрк.Л.М., в срока по
чл.367, ал.1 от ГПК е подал отговор, с който оспорва иска изцяло по основание и
размер.
С отговора се оспорва материалноправната легитимация на ищеца Ц.М.. Сочи
се, че за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди не е достатъчна
формалната връзка на родство, като възможността за обезщетяване на лица, извън
изброените в ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г. се допуска само като изключение,
когато болките и страданията от смъртта на близкия родственик надхвърлят по
интензитет и времетраене нормално присъщите
за съответната родствена връзка. В настоящия случай не са налице
предпоставки за присъждане на застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди, доколкото искът е предявен от лице, което е извън кръга на лицата
изброени в ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г. Позовава се и на ТР № 1/2018 г.
на ВКС, ОСНГТК. Счита, че представените с исковата молба доказателства не
обосновават в достатъчна степен основание относно изключението предвидено с
цитираните постановления.
Оспорва съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка между ищеца и
починалото лице, поради което счита, че ищецът не търпи неимуществени вреди, в
т.ч. сериозни като интензитет и продължителност морални болки и страдания в
резултат смъртта на неговата внучка С. Ц.. В настоящия случай е налице липса на
проявление на неимуществени вреди за ищеца, подлежащи на обезщетение съобразно
принципа на справедливост по чл.52 от ЗЗД, тъй като по делото не са представени
никакви доказателства в подкрепа на тези твърдения. Посочва, че при непозволено
увреждане вредата не се предполага, а подлежи на пълно и главно доказване от
този, който претендира обезщетение, в случая ищецът. Съгласно чл.52, ал.2 от ЗЗД, обезщетението се дължи за вредите, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, които трябва да са действителни, да съществуват
обективно и да са причинени от делинквента. Поддържа още, че не съществува основание
в закона, въз основа на което съдът да презюмира действително претърпените
неимуществени вреди, а ответникът не е обвързван от твърденията на ищците, нито
по отношение наличието на неимуществени вреди, нита относно техния размер.
Оспорва иска и по размер, като твърди, че вида и интензитета на твърдените
вреди в никакъв случай не могат да имат за паричен еквивалент стойността на
претендирания от ищеца размер на обезщетение. Позовава се на разпоредбата на §
96 ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ вр. чл.493а, ал.4 от КЗ и счита, че ако бъде присъдено
обезщетение на ищеца то не може да надвишава сумата от 5 000 лв. Счита още, че
предявеният частичен иск за неимуществени вреди, в размер на 26000 лв. от общо
200 000 лв. е прекомерно завишен и неоснователен. Поддържа, че размерът на
претенцията не са съобразени и със социално-икономическите условия на живот в
страната, в противоречие са с принципа на справедливост, прогласен в чл.52 от ЗЗД. Посочва, че понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 от ЗЗД
не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на редица конкретни обективно
проявили се обстоятелства, които имат значение за размера на обезщетението.
Релевантните за размера на обезщетението обстоятелства са специфични за всяко
дело, но във всички случаи следва да се съобразят общите критерии - степен на
родствена и емоционална близост между пострадалия и лицето, което претендира
обезщетение, действително съдържание на съществували между пострадалия и
претендиращия обезщетение житейски отношения, степен на близост, привързаност,
грижа, социален статус и др.
Оспорва изцяло отговорността на застрахования водач по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите при ответното
застрахователно дружество водач В.С.Р. за настъпване на процесното
пътнотранспортно произшествие. Счита, че той не е реализирал виновно и
противоправно поведение, в резултат на което да е причинено процесното
пътнотранспортно произшествие и да е настъпил вредоносния резултат. Счита, че В.С.Р.,
при управлението на процесния л.а не по своя вина е бил поставен в невъзможност
да избегне настъпването на ПТП, не е нарушил виновно правилата за движение и за
него събитието е случайно по смисъла на чл.15 от НК. Сочи, че отговорността от
непозволено увреждане, съгласно чл.45 от ЗЗД възниква тогава, когато пряка и
непосредствена последица от виновното и противоправно поведение на едно лице,
са настъпили вреди - имуществени и/или неимуществени, в патримониума на
увреденото лице, а ФС на деликтната отговорност включва четири кумулативни
елемента - противоправно поведение, вреда, причинна връзка и вина, която
съгласно чл.45 от ЗЗД се предполага до доказване на противното.
Оспорва наличието на противоправно и виновно поведение от страна на водача
на л.а. "Нисан Х-Трейл" с peг. № СВ *** МА, което да се намира в
пряка причинно-следствена връзка с настъпилия летален изход на С. И.Ц.,
респективно за твърдените от ищеца вреди . Позовава се на представения с
исковата молба Констативен протокол за ПТП като сочи, че причините за
настъпване на произшествието са в процес на изясняване и във връзка със
събитието е образувано досъдебно производство.
Оспорва наличието на пряка причинно-следствена връзка между
пътнотранспортното произшествие и настъпилия летален изход за С. И.Ц.. Посочва,
че процесното ПТП е настъпило на 02.10.2018 г., а датата на смъртта на
пострадалата е 12.10.2018 г.
Твърди, че са налице странични фактори, свързани с общото здравословно
състояние на пострадалата, вида, своевременността на оказаната медицинска
помощ, които са допринесли за настъпване на леталния изход.
Прави евентуално възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на починалата С. И.Ц. и/или лицето, отговарящо за нея /родител,
настойник/, с правно основание чл.51, ал.2 ЗЗД. Твърди, че с поведението си тя
и/или лицето, отговарящо за нея, е поставило здравето и живота на пострадалата
в опасност и е допринесло за увеличаване на вида и степента на телесните
увреди, несъвместими с живота - предприела е внезапно пресичане на пътното
платно, на нерегламентирано за това място, без да се огледа, без да се съобрази
с конкретните пътни условия и приближаващия се към нея лек автомобил.
Пострадалата и/или лицето, което отговаря за нея, не е предприело действия и
мерки за предотвратяване настъпване на ПТП. Поведението на пострадалата е в
пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка с настъпилото събитие, тъй като
е способствало и улеснило механизма на настъпване на ПТП и създало предпоставки
за неговото настъпване.
Оспорва претенциите по акцесорния иск. Оспорва началния момент, от който е
претендирана законна лихва, като се позовава на нормата на чл.497 от КЗ и
твърди, че застрахователят не дължи лихва от датата на настъпване на
застрахователното събитие, а от деня на уведомяване от застрахования водач или
правоимащите лица. Наред с това сочи, че смъртта на пострадалата не е настъпила
в деня на настъпване на ПТП - 02.10.2018г., а на 12.10.2018 г. видно от
приложения препис-извлечение от акт за смърт.
В подадената допълнителна искова молба ищецът чрез адв.С.Ч. заявява, че
оспорва възражението на ответника, че ищецът не попада в кръга на
легитимираните лица да претендира обезщетение за претърпените неимуществени
вреди вследствие смъртта на С. И.Ц.. Твърди, като се позовава на ППВС № 4/1961
г., ППВС № 5/1969 г. и на ТР № 1/2018
г.,че ищецът попада в кръга на увредените лица, имащи право на обезщетение.
Счита за неоснователни и недоказани възраженията на ответника от отговора на исковата
молба във връзка с недопустимост на исковата претенция, механизма на ПТП,
съпричиняването на ПТП от страна на пострадалата, оспорването на размера на
исковата претенция и дължимостта на лихва за забава като излага доводи, че за
доказване на щетите и техния размер са представени писмени доказателства и е
поискано изслушването на експертизи. Счита, че твърдението за прекомерност на
претендираното обезщетение е неоснователно, като се позовава се на Директива
2009/103/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 16.09.2009 г. и на решения по
преюдициални запитвания. Сочи, че Решението на Съда на ЕО е задължително за
всички съдилища в България. Счита ,че настоящият съдебен състав не следва да
прилага разпоредбата на чл.493а, ал.4 във вр. с §96 от ДР от КЗ, поради
противоречие с правото на ЕС, да приложи общностното право и присъди
обезщетение в размер на 26000.00 лв., по частичния иск от общо дължимите 200 000 лв. Ако съдът не сподели тези правни
съображения, сезира съда с искане да отправи преюдициално запитване до Съда на
ЕС с формулиран в допълнителната искова молба въпрос.
В срока по чл.373, ал.1 от ГПК по делото е постъпил отговор на
допълнителната искова молба, с който ответникът поддържа всички направени с
отговора възражения и оспорвания, както и доказателствените си искания. Оспорва
твърдението на ищеца,че цитираните с отговора на исковата молба разпоредби от
КЗ противоречат на Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и Съвета от
16.09.2009 г. Застъпва становище,че чл.9 от посочената Директива, касае
минималните суми за задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите, а не размера на застрахователните обезщетения, които се
дължат по тази застраховка. Поддържа още, че директивите нямат пряко приложение
в държавите членки на ЕС. Оспорва твърдението на ищеца, че съдът не следва да
прилага разпоредбата на чл.493 а, ал.4 във вр. с §96 от ДР от КЗ, поради
противоречие с правото на ЕС, да приложи общностното право и присъди
обезщетение в размер на 26 000.00лв., по частичния иск от общо дължимите 200
000 лв., а цитираното Решение на СЕС по дело С-277/12 касае определена
максимална сума, а не размер или граница на размера на обезщетението. Излага
подробни правни съображения, че не е налице противоречие между нормативната
уредба в страната относно задължителната застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите и правото на ЕС. Възразява срещу искането
за допускане на преюдициално запитване до СЕС и твърди, че ако исковата молба
бъде приета за основателна, следва да бъде приложена разпоредбата на чл.493а от КЗ.
На основание чл.227 от ГПК с
определение от 24.07.2024 г. е конституирана на мястото на починалия ищец Ц.П.М.,
неговата законна наследница И.Ц.М. ***, с ЕГН **********.
Предявеният иск е с правно основание
чл.432, ал.1 вр. чл.493 ал.1, т.1 вр. чл.493а, ал.4 от КЗ вр. чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Назначени и изслушани
са САТЕ и допълнителна САТЕ, 2 бр. СМЕ по писмени данни и съдебно-психиатрична
експертиза.
Като взе предвид събраните по делото
доказателства, които прецени поотделно и в тяхната пълнота, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
С определение от 13.06.2021 г. съдът е приел за безспорно между страните
наличието на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите за лек автомобил марка "Нисан Х-Трейл" с рег. № СВ ***
МА към датата на ПТП 02.10.2018 г.
Страните спорят относно материалноправната легитимация на ищеца, механизма
на ПТП, наличието на противоправно поведение и вина на водача на застрахования
лек автомобил, относно отговорността за настъпилото ПТП, претърпени ли са
всички претендирани от ищеца неимуществените вреди - психически болки и
страдания, в описаните в исковата молба вид и обем, дължимостта и размерът на
обезщетението.
На основание чл.219, ал.1 от ГПК с определение № 321/22.03.2019 г. съдът е
допуснал привличане и е конституирал В.С.Р., който при управлението на л.а.
марка "Нисан", модел "Х-Трейл" с д.к. № СВ *** МА е
причинил процесното ПТП, след употреба на алкохол 1.48 ‰, като трето лице -
помагач в процеса на страната на ответника "ЗАД АРМЕЕЦ" АД.
По делото е представен КП за ПТП с пострадали лица рег.№ 248 р
16462/19.10.2018 г., съставен от мл.автоконтрольор-дежурен ПТП при РУ-Бяла
Слатина, от който се установява, че на 02.10.2018 г. около 19:50 часа в с.***
на кръстовището на ***и *** е настъпило ПТП с участието на МПС с рег. № СВ ***
МА, марка "Нисан", модел "Х-Трейл", собственост на
"Сожелийз България" ЕООД-София и управляван от В.С.Р.. В протокола е
посочено, че в резултат на ПТП е пострадала пешеходката С. И.Ц., която
впоследствие е починала. Отразено е още, че обстоятелствата и причините за
настъпването на ПТП са в процес на изясняване, като вероятна причина за него е
недостатъчна предпазливост към уязвимите участници в движението /пешеходците/ и
употреба на алкохол.
За настъпилото ПТП е било образувано ДП № 561/2018 г. по описа на РУ-Бяла
Слатина /пр.пр. № 1964/2018 г. по описа на ОП-Враца; ДП № 239/2018 г. по описа
на НСлС/ и с присъда по НОХД № 52/2020 г. по описа на Окръжен съд-Враца, ведно
с мотиви към нея, подсъдимият В.С. ***, с ЕГН **********, е признат за виновен
в това, че на 02.10.2018 г. към 19,30 часа в с.***, на ***срещу дом № 12,
движейки се от центъра на селото в посока гр.Бяла Слатина при управление на лек
автомобил марка "Nisan X-trail" с рег.№ СВ 35 44 МА, собственост на
лизингодател "Сюжелийз - България" ЕООД гр.София, при нарушение на
чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП, като се движел със скорост 59,5 км/ч, не намалил
скоростта и не спрял при възникнала опасност за движението - пресичащата пътното
платно от ляво на дясно в посоката на движение на лекия автомобил С. И.Ц. на 10
год. от с.***, вследствие на което предизвикал ПТП и по непредпазливост
причинил смъртта на С. И.Ц., починала в 22.00 ч. на 12.10.2018 год. в МБАЛ
"Д-р Г. Странски" гр.Плевен, като деянието е извършено в пияно
състояние - при наличие на алкохол в кръвта с концентрация 1,70 промила,
установено по надлежния ред с допълнителна съдебно-медицинска експертиза №
96/2018 г. - престъпление по чл.343, ал.3, пр.1, б."б", вр. ал.1,
б."в", вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК. С решение № 397/20.11.2023 г. по
ВНОХД № 1129/2023 г. на САС, със същото е изменена присъдата от 15.06.2021 г.
по НОХД № 52/2020 г. на ОС-Враца в наказателно-осъдителната й част. С решение №
347/14.06.2024 г. по н. д. № 150/2024 г. на ВКС е оставено в сила решение №
397/20.11.2023 г. по ВНОХД № 1129/2023 г. на САС. На основание чл.300 ГПК,
влязлата в сила присъда е задължителна по отношение на гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Видно от препис-извлечение от акт за смърт
№ 1528 от 13.10.2018 г. пострадалото лице при процесното ПТП С. И.Ц. е
починала на 12.10.2018 г. в гр.Плевен.
Видно от удостоверение за съпруг/а и родствени връзки с изх. №
2936/17.10.2018 г., изд. от общ.Бяла Слатина, област Враца, ищецът Ц.П.М. е
дядо на С. И.Ц..
Допълнително по делото са представени материали от ДП № 561/2018 г. по
описа на РУ-Бяла Слатина /пр.пр. № 1964/2018 г. по описа на ОП-Враца; ДП №
239/2018 г. по описа на НСлС/.
При така представените писмени доказателства, касаещи настъпването на ПТП,
за изясняване на механизма на същото, по делото са назначени и изслушани САТЕ и
допълнителна САТЕ. Изследвайки материалите по делото и изпратеното от НСлС
копие от досъдебното производство, в заключенията си вещото лице Г.В. посочва,
че процесното ПТП е настъпило при следния вероятен механизъм:
ПТП е станало през тъмната част от денонощието, при движение на лек
автомобил с включени къси светлини, при сухо време, с нормална видимост, в с.***,
общ.Бяла Слатина на ***срещу дом № 6. Лекият автомобил марка "Нисан",
модел "Х-Трейл", с д.к. № СВ *** МА се е движил по ***в посока център
с.*** към изхода му в посока гр.Бяла Слатина. Движил се е в полагащата му се
дясна част на платното за движение на ППС със скорост от около 48 км/ч. , с
включени къси светлини, осигуряващи му видимост на препятствие, напред пред
него в границите от 40-50 м. В един момент, в който лекият автомобил марка
"Нисан", модел "Х-Трейл", с д.к. № СВ *** МА, се намирал на
разстояние от около 40 метра от мястото на удара, водачът му е имал техническа
възможност, осигурена от светлините на фаровете, да види и възприеме намиращата
се на пътното платно пешеходка вляво от траекторията му на движение с
придвижване към коридора му на движение, като опасност от ПТП, да реагира на
възникналата опасност чрез аварийно спиране и да предотврати настъпилото ПТП,
но поради закъсняла реакция на аварийно спиране при достигане на мястото на
удара със скорост от около 48 км/ч, с предна челна част в областта на преден
ляв фар, с предна броня в областта под фара удря тялото на пешеходката, която
вследствие на удара пада на предния капак, плъзва се по него назад до около
основата на челното стъкло, при което след известно време носене и изхвърляне,
изпада от лявата му страна и след изминаване на неустановено разстояние след
удара водачът е преместил процесния лек автомобил, с което е нарушил ПТП и се
установил в покой, разположен на четирите си колела на място отразено в
Протокола за оглед от 02.10.2018 г. в дясната лента на пътното платно с десни
гуми на десния банкет. Пешеходната - дете на възраст 10 год., се е движило по ***с
траектория преди настъпване на ПТП в посока отляво надясно спрямо траекторията
на движение на лекия автомобил. Движила се с бърз ход, със скорост от около 5,8
км/ч. В един момент, попадайки в зоната на светлинното петно е продължила
движението си в посока коридора на движение на лекия автомобил и при достигане
до мястото на удара е била ударена от лекия автомобил."
Според вещото лице, скоростта на движение на процесния лек автомобил към момента
на първоначален контакт с пешеходеца (скоростта при удара на автомобила) е 48
км/ч. Прието е още в експертното заключение, че от техническа гледна момента на
възникване на опасността е когато пешеходката при движение по пътното платно на
***е попаднала в осветеното петно от фаровете на лекия автомобил при включени
къси светлини и водачът е имал техническа възможност да я възприеме като
опасност от ПТП и да предотврати същото чрез своевременно реагиране на аварийно
спиране при възникналата опасност на пътя.
Установено е, че от техническа гледна точка причина за настъпилото ПТП е
закъсняла реакция на водача на лекият автомобил на аварийно спиране на
възникналата опасност.
За установяване на претърпените от ищеца Ц.М. неимуществени вреди по делото
са разпитани свидетелите С. Б. и А. Б./без родство със страните/.
Свидетелят С. Б. установява, че познава ищеца от 2010 г., когато последният
дошъл в гр.Бяла Слатина, а след като починала съпругата му, той се преместил да
живее заедно с дъщеря си И.Ц. в с.***. Сочи, че познава и пострадалата, която
била внучка на ищеца и двамата били в добри отношения. Сочи още, че откакто
живеел с дъщеря си И., ищецът постоянно се грижел за внучката си, излизали
навън в парка, носел я, грижел се за нея като дядо за внучка. Според св.Б.
ищецът преживял тежко смъртта на С., като и към настоящия момент той не се
чувства добре, тъй като му липсва внучката му.
Свидетелят посочва също, че макар Ц.М. да има още 9 или 10 внучета, той
обръщал много повече внимание на С., тъй като била първо дете в семейството.
Счита, че ищецът не е превъзмогнал все
още загубата на внучката си, тъй като се натъжавал, когато преминава през
мястото, на което е блъснато детето.
Заявява още, че между ищеца и внучката му С. имало добри, традиционни
отношения като между дядо и внучка, като преди смъртта й се грижел за нея,
купувал й дрешки, давал пари за храна и други нужди, като и за останалите деца
той правел същото.
От своя страна св. А. Б.също установява, че познава ищеца Ц.М. отдавна,
като познава и внучката му С.. Твърди,
че отношенията в семейството преди смъртта на С. били много добри. С. била
послушно дете и най-добрата ученичка, а ищецът е водел и вземал от училище,
играел си с нея, занимавали се навън, разказвал й приказки и я обичал много.
Когато ищецът разбрал за инцидента и след това за смъртта на С., той се
почувствал много зле, бил стресиран, не можел да повярва. Според св.Б.а той се
чувства зле и до днес, усамотява се, не е добре, не е какъвто е бил. Споделял,
че детето му липсва, гледал снимки и некролози, било му тежко и не добре.
Свидетелката споделя, че ищецът винаги говори за внучката си и ПТП и счита, че
той все още не е превъзмогнал загубата. Отношенията между ищеца и внучката му
се отличавали с това, че тя била добра, имала мечти, учела, слушала всичко,
била различна и най-обичаната. Според св.Б.а, отношенията между ищеца и С. били
по-различни от тези с останалите му внуци. Ищецът се занимавал и с другите си
внуци, играел на топка с тях, четял приказки, но внучката му С. била по-голяма
от другите деца и повече разбирала, с нея било по-различно. Другите деца
посещавали училище и детска градина. Отношенията между ищеца и внучката му С.
били нормални, традиционни като между дядо и внучка, което лично свидетелката
може да потвърди.
За установяване на твърденията на ищеца Ц.М. за отключена от него остра
стресова реакция, по делото е назначена и съдебно-психиатрична експертиза. В
резултат на извършеното освидетелстване на ищеца вещото лице Б.К. е заключила,
че ищецът е преживял остра стресова реакция след тежката психотравма. Според
заключението на вещото лице острата стресова реакция е продължила няколко дни с
потиснатост, плач, тъга за близък човек и е преминала в разстройство на
адаптацията, което се изразява в невъзможността му да изпълнява обичайните си
задължения. Разстройство на адаптацията е продължило около един месец, а след
психотравмата, а именно смъртта на внучката му, ищецът е имал остра стресова
реакция, която е прераснала в разстройство на адаптацията. Според вещото лице,
към датата на изготвяне на заключението
/29.07.2019г./ разстройството на адаптацията е отзвучало. Пояснява, че
това са разстройства на психичното здраве и с отдалечаване от времето на
психотравмата симптоматиката отзвучава. Установено е още, че острата стресова
реакция и разстройството на адаптацията имат причинно-следствена връзка със
загубата на внучката му С. И.Ц..
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.1, т.1 от КЗ с договора за застраховка
"Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите
на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования
за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, като
отговорността на застрахователя се реализира, чрез заплащане на парично
обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и
неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също и на
лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното
плащане.
С чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на пострадалото
лице срещу застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на прекия причинител, като отговорността на застрахователя е
функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За
да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност", както и да са налице всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител на вредите - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на
причинените вреди. С разпоредбата на чл.493,, ал.4 от КЗ законодателят е
предвидил, че когато по изключение друго лице, извън лицата по ал. 3 (съпруг
или лице, с което починалото лице е било в съжителство на съпружески начала,
дете, включително осиновено или отглеждано дете, родител, включително
осиновител или отглеждащ), претърпи неимуществени вреди вследствие на смъртта
на пострадалото лице, тъй като е създало трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия, причиняваща му продължителни болки и страдания, които е справедливо
да бъдат обезщетени, размерът на обезщетението се определя съгласно методиката,
утвърдена с наредбата по ал. 2.
По делото безспорно се установи, с влязла в сила присъда, която съгласно
разпоредбата на чл.300 ГПК е задължителна за гражданския съд относно дали е
извършено деянието, неговата противоправност и вината на дееца В.С.Р., а
именно, че на 02.10.2018 г. към 19,30 часа в с.***, на ***срещу дом № 12,
движейки се от центъра на селото в посока гр.Бяла Слатина при управление на лек
автомобил марка "Nisan X-trail" с рег. № СВ 35 44 МА, собственост на
"Сюжелийз - България" ЕООД гр.София, в нарушение на чл.20, ал.2,
изр.2 от ЗДвП, като се движел със скорост 59,5 км/ч, не намалил скоростта и не
спрял при възникнала опасност за движението - пресичащата пътното платно от
ляво на дясно в посоката на движение на лекия автомобил С. И.Ц. на 10 год. от
с.***, вследствие на което предизвикал ПТП и по непредпазливост причинил
смъртта на С. И.Ц., починала в 22.00 ч. на 12.10.2018 год. в МБАЛ "Д-р Г.
Странски" гр.Плевен, като деянието е извършено в пияно състояние - при
наличие на алкохол в кръвта с концентрация 1,70 промила, установено по
надлежния ред с допълнителна съдебно-медицинска експертиза № 96/2018 г.
Безспорно по делото е наличието на валидно застрахователно правоотношение
но ЗЗГО по застрахователна полица BG/11/117003269360, сключена с ответното
дружество ЗАД"Армеец" АД, с валидност от 14.12.2017г. до 13.12.2018г.
От това следва несъмнен извод за наличието на всички елементи от общия
деликтен фактическия състав по чл.45 от ЗЗД: деяние, противоправност на
деянието, неимуществени вреди, които се изразяват в болки и страдания, вина,
причинна връзка между поведението на водача В.С.Р. и увреждането - настъпилата
вследствие на ПТП смърт на С. И.Ц..
Съгласно приетото т.1 от ТР № 1/21.06.2018 г. по т.дело № 1/2016 г. на ВКС,
ОСНГТК, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди
от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4/1961 г. и №
5/1969 г., и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат
обезщетени.Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с
починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.
В съобразителната част на ТР е разяснено още, че особено близка
привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри,
баби/дядовци и внуци. В традиционните за българското общество семейни отношения
братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците са част от най-близкия
родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич,
морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни
житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на
единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания,
надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната
родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за
неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването
на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е
необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е
понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават
основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в ППВС № 4/1961
г. и ППВС № 5/1969 г., че в случай на смърт право на обезщетение имат само
най-близките на починалия.
От посочените разяснения следва
категоричен извод, че обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на
техни близки на лица, извън кръга на лицата, очертан в двете пленумни
постановления, се присъжда само по изключение. Предпоставките, за да се приложи
това изключение, са: 1./ създадена особено близка връзка между починалия и
претендиращия обезщетението и 2./ действително претърпени неимуществени вреди,
които надхвърлят по интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за
съответната връзка. Особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка е
налице, когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността между
починалия и претендиращия обезщетението е станала изключително силна, т.е.
такава, каквато се предполага, че е привързаността между починалия и
най-близките му, активно легитимирани да претендират обезщетение за
неимуществени вреди съгласно ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г.
Посочените предпоставки следва да са осъществени за всички лица,
претендиращи обезщетение за неимуществени вреди, извън кръга на лицата в двете
постановления, в т. ч. и за роднините -
братята и сестрите, бабите/дядовците и внуците. При преценката за
наличието им в тази хипотеза обаче следва да се отчете обстоятелството, че
традиционно за българския бит отношенията между посочените роднини се
характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост.
Поради това, за да се приеме, че между изброените роднини е налице особено
близка връзка, необходимо е, освен формалното родство с произтичащата от него
близост между лицата, да са се проявили конкретни житейски обстоятелства,
обусловили създаването на по-голяма от близостта, считана за нормална за
съответната родствена връзка. Такова обстоятелство например, относимо към
връзката между бабите/дядовците и внуците, представлява отглеждането на внуците
от бабата/дядото поради различни причини (заболяване или смърт на
родителя/родителите; работа в чужбина, дезинтересиране на родителя/родителите и
др.), а за връзката между братята и сестрите - израстването им сами като деца
поради продължително отсъствие на родителите за работа в чужбина (решение № 372
от 14.01.2019 г. по т.д. № 1199/2015 г. на ВКС, II т.о.).
По делото се установи, че ищецът Ц.П.М. е дядо на починалата С. И.Ц..
Установи се още, че ищецът Ц.М. се преместил да живее през 2010 г. при дъщеря
си И. *** Слатина, когато съпругата му починала. Той живеел в едно жилище
заедно с дъщеря си И., зет си Б. и 9-10 им деца.
Споделеното от свидетелите, че ищецът обръщал много повече внимание на
внучката си С. като първородно в семейството на дъщеря му И., носел внучката си
на ръце, галел я, ритали топка, играели си както с нея, така и с останалите
деца, четял й приказки и че е изживял много тежко загубата й - не позволява да
се направи преценка за изключителност в близостта между ищцата и починалата, по
смисъла, разяснен в съобразителната част на ТР № 1/2016 г. по т.дело № 1/2016
г. на ВКС, ОСНГТК, а напротив, сочи на нормална за българската традиция духовна
и емоционална близост между бабите/дядовците и внуците, характеризираща се с
взаимна обич и морална подкрепа. Свидетелските показания не установяват и
понасянето на морални болки и страдания, надхвърлящи болките и страданията,
които биха изпитали всяка баба и дядо - силна и непреодолима скръб от загубата
на внуче. Следователно, в случая са недоказани и двете кумулативни предпоставки
за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, предвидени в
задължителната съдебна практика, което изключва необходимостта от обсъждане
приложимостта на § 96, ал.1 от ПЗР на ЗИД на КЗ /ДВ, бр.101 от 2018г./.
В обобщение на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че предявеният
от ищеца Ц.П.М. с процесуален правоприемник
И.Ц.М., частичен иск с правно основание чл.432, ал.1 вр. чл.493 ал.1,
т.1 вр. чл.493а, ал.4 от КЗ вр. чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, е недоказан и следва да
бъде изцяло отхвърлен, като неоснователен. С оглед изводите за неоснователност
на иска, то произнасяне по направеното от ответника възражение за съпричиняване
не се дължи.
С оглед акцесорния характер на претенцията за законна лихва върху
претендираното обезщетение от датата на увреждането 02.10.2018 г. до
окончателното му изплащане, същата следва да бъде отхвърлена, като
неоснователна.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК на ответното
дружество ЗД "АРМЕЕЦ" АД следва да бъдат присъдени разноски за
настоящата инстанция в размер общо от 1
105 лв., от които 250.00 лв. - депозит за САТЕ; 200.00 лв. - депозит за
допълнителна САТЕ; 200.00 лв. - депозит за допълнителна СМЕ; 5.00 лв. -
държавна такса за съдебно удостоверение и 450.00 лв. - юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда на осн.чл.25, ал.2 от НЗПП.
На ищцата И.М., като правоприемник
на първоначалния ищец Ц.П.М., разноски не се дължат и не следва да се
присъждат.
Така мотивиран, Врачански окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на И.Ц.М. ***, ЕГН **********, като правоприемник на
починалия в хода на процеса първоначален ищец Ц.П.М., ЕГН **********, срещу ЗАД
"АРМЕЕЦ" АД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, с правно основание чл.432, ал.1 вр. чл.493 ал.1,
т.1 вр. чл.493а, ал.4 от КЗ вр. чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, за сумата от 26 000 лв., частичен иск от общо дължимите
200 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от Ц.П.М.
във връзка със смъртта на неговата внучка С. И.Ц., ЕГН **********, настъпила
вследствие ПТП, причинено от водач на лек автомобил, който е имал валидна застраховка
"Гражданска отговорност", сключена с ответника, ведно със законна
лихва от датата на увреждането 02.10.2018 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА И.Ц.М. ***, ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД "АРМЕЕЦ" АД
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, сумата от общо 1105
лв./хиляда сто и пет лева/, представляваща направените от дружеството деловодни
разноски в производството пред настоящата инстанция.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд - София в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Окръжен
съдия: