№ 178
гр. С., 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Мартин Цв. Сандулов
Членове:Мария Ян. Блецова Калцова
Стефка Т. М. Маринова
при участието на секретаря Пенка Сп. Иванова
в присъствието на прокурора Х. Д. Х.
като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно
гражданско дело № 20252200500202 по описа за 2025 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба депозирана от адв.Я.,
пълномощник на В. А. А., ЕГН ********** от гр.н.з., ул. „Момина сълза“, №
84, против решение № 66/13.04.2025г. по гр.д. № 0484/2024г. на РС – н.з., в
частта с която е бил отхвърлен предявеният от жалбоподателя против С. М.
Асенова, ЕГН ********** от гр.н.з., обл.С., ул.„Момина сълза“ № 84 иск с
правно основание чл.132, ал.1, т.2 от СК за лишаване от родителски права на
майката по отношение на малолетното дете Анка А. с ЕГН **********,
родена на 1****** г. във Франция. Решението е обжалвано като неправилно и
незаконосъобразно. Изводите на съда били противоречиви – от една страна
съдът не можел да установи, дали майката полага грижи за детето, а от друга
приемал, че тя заплаща парични средства. Твърди се, че майката само
еднократно е заплатила сумата от 300.00лв. за издръжка на детето. На
следващо място се сочи, че след като към м.август 2024г. майката се е върнала
в РБългария за сключване на брак с втория си съпруг, към този момент тя вече
1
е знаела, че първият и брак с жалбоподателя е прекратен. Ако тя била искала е
щяла да заплаща издръжка на детето си, защото тя била определена в
минимален размер. Жалбоподателят изтъква, че майката разполага с правни
механизми, при осъществяването, на които да може да се среща с детето си.
Тя не била направила това. Трайно не полагала грижи за детето и година и
половина не била заплащала издръжка. Такова било поведението и след
първото с.з. – ответницата заминала за чужбина без въобще да се интересува
от детето си. В жалбата се посочва, че съдът е достигнал до неправилен извод,
че грижите за детето Анка се полагат от неговата баба. Всъщност грижите се
полагали от бащата на детето. Той осигурявал неговата издръжка и всичко
необходимо за живот. Пред РС – н.з. не били представени доказателства в
подкрепа на твърдението на ответницата, че тя се интересува и търси детето
си, но баща му възпрепятства срещите им.
Моли се обжалваното решение да бъде отменено и съдът да лиши
въззиваемата С. Асенова от родителски права по отношение на детето Анка
А.. Моли се обжалваното решение да бъде отменено и в частта, с която
въззивникът е бил осъден да заплати адвокатски хоН.р в размер на 300.00лв.
В срока по чл.263 от ГПК не е депозиран отговор на въззивната жалба.
Страните не са направили нови доказателствени искания.
В с.з.въззивната страна редовно призована не се явява. Представлява се
от адв.Я., който поддържа въззивната жалба и моли тя да бъде уважена.
Претендира разноски.
В с.з. въззиваемата страна редовно призована не се явява и не се
представлява.
Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.
Установената и възприета от РС – н.з. фактическа обстановка изцяло
2
кореспондира с представените по делото доказателства. Тя е изчерпателно и
подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на
основание чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с оглед
процесуална икономия препраща към него.
Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния
акт. Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.
Според нормативната уредба – чл. 132, ал. 1 от СК, родител може да
бъде лишен от родителски права в две хипотези – в особено тежки случаи по
чл. 131 от СК (ако поведението на родителя представлява опасност за
личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето) или когато без
основателна причина трайно не полага грижи за детето и не му дава издръжка.
Лишаването от родителски права е крайна мярка и санкция за пълно и трайно
неизпълнение на родителските задължения от страна на родителя по
отношение на собственото му дете.
В конкретния случай се твърди, че е налице втората хипотеза на закона –
майката трайно не полага грижи за детето Анка и не заплаща издръжка.
Доказателствата по делото сочат, че трайно дезаинтересоване и липса на
всякакъв интерес и желание да се полагат грижи за детето от страна на
майката липсват. От разпита на свидетелите по делото се установи, че
родителите на Анка са имали сериозни противоречия (всички свидетели
потвърждават този факт). Налице са данни за домашно насилие, което не е
установено по надлежен ред. Това обаче не означава, че не е съществувало и
не е мотивирало действията на въззиваемата. В кризисна ситуация майката е
заминала в чужбина в опит да се установи, да започне работа и да има
възможност да издържа детето си. Действително тя е оставила детето си в
България, но не го е изоставила на произвола, а го е поверила на грижите на
своята свекърва – баба на Анка, в чиято грижа и компетентност не се е
съмнявала. От момента, в който детето Анка е било поверено на баба си то е
било отглеждано от нея. Въззивникът е участвал лично в отглеждането и
възпитанието на детето, в периодите от време, когато е пребивавал на
територията на РБългария. Той обаче често отсъства от страната, тъй като
работи в чужбина и по този начин осигурява издръжка на детето и
3
семейството си.
По делото са налице данни, че въззиваемата е опитала на няколко пъти
да изпрати по свои познати и близки парични средства и подаръци – дрехи,
играчки, на детето, но тези опити са били възпрепятствани от бабата по
бащина линия, която е отказала да ги приеме. Налице са и писмени данни за
извършени два парични превода – през м.09.2024г. и 10.2024г. на стойност
съответно 300.00лв. и 200.00лв., преведени по сметка на детето Анка за
„издръжка“.
Свидетелите Чалъкова и Петрова посочиха в показанията си, че майката
е правила няколко опита да се срещне с детето, но близките му – баба по
бащина линия, са осуетили провеждането на такава среща. Съдът дава вяра на
тези показания, защото макар свидетелите Чалъкова и Петрова да са баба и
майка на въззиваемата, та сочат за събития, на които са станали свидетели, а и
тези отношения са твърде лични за да са известни на други, чужди на
семейството хора.
Предвид изложеното, съдът намира, че не може да се приеме за
безспорно доказано твърдението, че въззиваемата С. Асенова трайно не
полага грижи и не заплаща издръжка за детето си Анка А.. Поради това не
следва да и се налага такова тежка санкция като родител – лишаване от
родителски права.
Тъй като правните изводи на настоящия съдебен състав съвпадат с тези
на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
Предвид изхода на делото, обжалваното решение не следва да се изменя
в частта на разноските – 300.00лв, които въззивникът е осъден да заплати на
въззиваемата.
4
По тези съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 66/13.04.2025г. по гр.д. № 0484/2024г. на
Новозагорския районен съд.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването
му на страните пред ВКС на РБългария.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5