Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. К., 06.03.2023
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети граждански състав
на двадесет и
пети ноември две
хиляди двадесет и втора година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: КРИСТИНА ШАХЪНСКА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
750 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание
чл. 23, ал.1 от СК, съединен при условията на евентуалност с искове с правно
основание чл.
21, ал. 4 от СК и чл. 29, ал. 3 от СК.
Ищецът Д.М.Х. с ЕГН ********** *** твърди, че по време на брака, сключен с
ответника И.Л. Х. на дата ******* г. с акт за граждански брак № 42 от *******
г. на О.К. и прекратен с решение № 15/16.01.2020 г. по г.д. № 419/2019 г. по
описа на КрлРС, придобил следния недвижим имот:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор ************* (******************м,
точка, три, точка, пет), находящ се в град С., община
С., област П., с адрес на имота: град С., ж.к. „С.“, бл. *********, разположен
в сграда № 3 в поземлен имот с идентификатор ************** (******************м)
с предназначение: жилище, апартамент, с площ от 65.12 кв.м (шестдесет и пет
цяло и дванадесет стотни квадратни метра), заедно с изба № 5 с площ от 4.02
кв.м, както и 2.244% ид. части от общите части на
сградата и правото на строеж. Описаният апартамент закупил на ****** г. с
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 192, том 5, дело № 991 от
2015 г. на *** Т.Р., рег. № ***.
Апартаментът,
независимо че бил придобит по време на брака им с ответницата, бил заплатен
изцяло с лични средства на ищеца. С бившата му съпруга живели при нейните
родители, на квартира, както и при неговите родители. Тъй като имали нужда от
собствен дом за да живеят нормално като семейство, а нямали финансовата
възможност да си го позволят, ищецът потърсил помощта на семейството си. Така,
майка му през месец септември 2015 г. изтеглила кредит от П.И.Б. АД, парите от
който дарила на ищеца, за да закупи жилище и да осигури на семейството си
нормален живот. Дори в деня на продажбата пред ***а, брат му отишъл с ищеца и в
присъствието на свидетел изброил теглената сума, за да закупуване на жилището.
Имотът бил
закупен изцяло с негови средства, поради което счита, че е налична пълна
трансформация по чл.23, ал.1 СК. Твърди също, че липсва съвместен принос в
закупуването на същия, което оборва презумпцията на чл.21, ал.1 СК, а влагането
на лични негови средства (дарени от майка му) обуславя наличието на пълна
трансформация по чл.23, ал.1 СК и води до индивидуална собственост на същия.
Както преди,
така и към датата на придобиване на имота, ответникът или нямала доходи, или
същите били прекалено ниски. Тя не разполагала със средства, които да вложи в
закупуването на апартамента, не съдействала за набавяне горните, както и не бил
налице съвместен принос, осъществен по какъвто и да е друг начин.
Многократно и
майка му и брат му му давали суми, за да могат да улеснят семейния им живот,
тъй като доходите, които тогава изкарвал били недостатъчни за семейство с малко
дете, а тези на бившата му съпруга, били или никакви, или нищожни. Въпреки
неудобството, което изпитвал пред родителите си и брат си, ищецът не отказвал
помощта им, за да може да задоволи нуждите на своето семейство. И понеже всичко
това било нечестно спрямо брат му, ищецът му обещал, че на един по-късен етап
ще се откаже от наследството на баща си, което сторил в края на месец април
2019 г.
През същата
2015 г. двамата с бившата му съпруга получили потребителски кредит от „Ю.Б.“
АД, който трябвало заедно да изплащат до септември 2022 г. и който отново
погасявал сам до 2018 г. със собствени доходи, след което с пореден договор със
същата банка, сключен през месец август 2018 г. рефинансирал стария кредит,
като задължението му станало значително по-голямо и същото трябва да бъде
изплатено до август 2025 г. До датата на предявяване на иска изплащал
ежемесечно кредита, и както винаги - с лични средства. С част от парите извършил
ремонт на банята, с друга част закупил необходими уреди за ползване, друга пък
се изразходвала за различни ежедневни разходи за семейството им, включително и
почивки, като всичко правил в името на семейното им щастие, но с лични
средства, като съпругата му не участвал и не му помагала в тези трудни моменти
нито морално, нито финансово; не участвала по никакъв начин в усилията му да
бъдат спокойно и щастливо семейство, дори и в грижите за децата, в домакинската
работа и във всичко, за което се предполагало, че едно семейство трябва да се
справя заедно. Не случайно и разпоредбата на чл. 17 от СК гласяла: Съпрузите са
длъжни чрез взаимно разбирателство и общи усилия и съобразно своите
възможности, имущество и доходи да осигуряват благополучието на семейството и
да се грижат за отглеждането, възпитанието, образованието и издръжката на
децата. За съжаление, в случая нито ищецът, нито децата му получавали
дължимото.
Освен това и
във връзка с горното:
През месец
септември 2009 г. (преди сключване на брака) изтеглил кредит за покупка на
автомобил, като последната вноска била на 15.09.2010 г.
През месец
март 2010 г. получил потребителски паричен заем от „У.К.Ф.“ АД, който изплащал
на вноски, като последната такава била през месец август 2012 г., пак с лични
средства.
През месец май
2010 г. сключил отново договор за кредит за покупка на стоки и услуги с „Б.Н.П.П.П.Ф.“ ЕАД за закупуване на цифров фотоапарат и CD
автомобилна система- авто CD/MP3 плейър, който отново
изплатил на вноски, като последната такава била през юни 2011 г. отново с лични
средства.
През месец
октомври 2012 г. закупил преносим компютър на изплащане, като вноските отново
били изплатени с негови лични средства през 2013 г.
През декември
2014 г. - смартфон, на вноски, чрез договор за
потребителски кредит, отпуснат от „Б.Н.П.П.П.Ф.“ ЕАД,
погасени отново с лични средства.
През месец юни
2015 г. закупил перална машина отново изплатена от него с лични средства.
Описаното
изброявал, тъй като още преди брака, по време на брака, както и след развода
направил всичко възможно бившата му съпруга и децата му да не са лишени от
нищо, като с всичко се справял сам, без да я притеснява, всичките си лични
средства, както и тези, дарени от родителите и брат му влагал в семейното
щастие.
Твърди, че
апартаментът, автомобилът, както и всичко останало били изцяло изплатени от
него, както и че през цялото им съвместно съжителство бившата му съпруга не
полагала никакви усилия за придобиване на посочените вещи, нито полагала
някакви грижи за семейството; дълго време била безработна, имала
пренебрежително отношение към него като съпруг, впоследствие и спрямо голямото
им дете, фактически била издържана от ищеца.
Всичко в
семейството било придобито с изключително и единствено с негови усилия,
включително с кредити, които бил принуден да тегли и да изплаща; така било
закупено всичко за апартамента и колата, както и всичко останало. Законът
поставял съвместния принос в основата на съпружеската имуществена общност и
предполагал, че такъв е налице, защото изхожда от нормалното състояние на
нещата. Когато обаче бъдела установена пълна липса на съвместен принос, то
съпружеска имуществена общност не можела да възникне, независимо от възмездния
характер на придобивното основание. Ответникът нямал
материално съдействие за придобиване на процесните
вещи, както и косвено съдействие за придобиване на процесното
имущество - не полагала дължимите грижи за семейството, преимуществено била без
работа, а когато изкарвала пари ги харчела за излизане с приятелки или за свои
лични нужди.
Твърди, че
липсва изцяло принос на ответната страна за придобитото по време на брака
имущество, за чиято приблизителна стойност 30 000 лв. прилага договори за
кредити, фактури и др. платежни документи.
Поддържа, че
стойността на жилището, което закупил е в размер на 5000 лева.
МОЛИ съда да постанови решение, с което
ДА ПРИЗНАЕ за
установено на основание чл. 23, ал 1 от СК, че Д.М.Х. е изключителен собственик
на придобития по време на брака му с И.Л.Д. вследствие пълна трансформация на
лични средства, на следния недвижим имот, а именно: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в
сграда с идентификатор ************* (******************м, точка, три, точка,
пет), находящ се в град С., община С., област П., с
адрес на имота: град С., ж.к. „С.“, бл. *********, разположен в сграда № 3 в
поземлен имот с идентификатор ************** (******************м) с
предназначение: жилище, апартамент, с площ от 65.12 кв.м (шестдесет и пет цяло
и дванадесет стотни квадратни метра), заедно с изба № 5 с площ от 4.02 кв.м,
както и 2.244% ид. части от общите части на сградата
и правото на строеж.
В УСЛОВИЯТА НА
ЕВЕНТУАЛНОСТ:
ДА ПРИЗНАЕ ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл. 21, ал. 4 от СК, че следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ в сграда с идентификатор ************* (******************м, точка, три,
точка, пет), находящ се в град С., община С., област П.,
с адрес на имота: град С., ж.к. „С.“, бл. *********, разположен в сграда № 3 в
поземлен имот с идентификатор ************** (******************м) с
предназначение: жилище, апартамент, с площ от 65.12 кв.м (шестдесет и пет цяло
и дванадесет стотни квадратни метра), заедно с изба № 5 с площ от 4.02 кв.м,
както и 2.244% ид. части от общите части на сградата
и правото на строеж, придобит по време на брака между Д.М.Х. и И.Л.Д., при
липса на съвместен принос е индивидуална собственост на Д.М.Х..
В УСЛОВИЯТА НА
ЕВЕНТУАЛНОСТ:
ДА ПРИЗНАЕ ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл. 29, ал. 3 от СК, че за следния недвижим имот:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор ************* (******************м,
точка, три, точка, пет), находящ се в град С., община
С., област П., с адрес на имота: град С., ж.к. „С.“, бл. *********, разположен
в сграда № 3 в поземлен имот с идентификатор ************** (******************м)
с предназначение: жилище, апартамент, с площ от 65.12 кв.м (шестдесет и пет
цяло и дванадесет стотни квадратни метра), заедно с изба № 5 с площ от 4.02
кв.м, както и 2.244% ид. части от общите части на
сградата и правото на строеж, придобит по време на брака между Д.М.Х. и И.Л.Д.,
Д.М.Х. притежава по-голям дял от прекратената СИО,
поради значително по- голям принос в придобиването – в размер на 2/3 от правото
на собственост.
Ответницата И.Л.Д. с ЕГН ********** *** оспорва исковете.
Счита, че процесния имот, придобит по време на брака, е в резултат на
съвместен принос и И. Х. притежава по-голям дял от прекратената СИО. Сочи следното:
Твърди, че не
отваряли на истината твърденията на ищеца, че придобитото по време на брака
жилище е изплатено изцяло с негови лични средства. Откровена лъжа били
изявленията му, че „И. е нямала доходи или са били прекалено ниски, че не е
разполагала със средства и не е съдействала за направените разходи, че не е
налице съвместен принос, осъществяван по какъвто и да е друг начин, за да
задоволява нуждите на своето семейство“. Напротив, по време на брака доходите
на ответницата били много по-големи от тези на съпруга й, родителите й
осигурявали финансова помощ, закупуване на оборудване и на продукти за
семейството и активно й съдействали при отглеждане и възпитаване на децата.
Следователно - очевиден бил по-големият й принос в семейния бюджет.
Не било вярно,
че ответницата не допринасяла за финансово обезпечаване на семейството и била
трайно безработна. Напротив, работила на няколко места едновременно и само по
време на майчинството си не работила, защото гледала децата вкъщи, съответно: М.
от ****** г. до юли 2012г. и Л. от ****** г. до май месец 2019 г. В продължителен
период ответницата работила на три места: От 29.09.2008 г. работила като *********
във „В.“ - ветеринарна клиника. Паралелно, от 10.10.2014
г. - в „С.К.“ била *********, едновременно с това към същата фирма от първи юли
2015 г. започнала работа и по ************. Без прекъсване започнала работа във
*** ЕАД С. на 14.09.2015 г.
Доходите й
били съвсем прилични и допълнително с финансовата помощ на родителите си тя
била пълноценен партньор и участвала в стремежа да бъдат спокойно, задоволено и
щастливо семейство. Ищецът и роднините му не допринесли за добруване на младото
семейство. Ако роднините му съдействали с някакви пари, явно било да
задоволяват негови лични нужди и те не стигали до дома им.
На 26 септември
2016 г. ответницата сключила договор за обучение като заслужил служител на ***
ЕАД С. и от месец октомври 2016 г. започнала обучение в Т.У. П., филиал на Т.У.
С., специалност „****************“. Завършила с отличие, с което синът й М.
много се гордеел. Ищецът нямал никакъв принос и подкрепа в процеса на ученето
й. От приложените семестриални разписи било видно, че обучението се провеждало
в дните петък, събота и неделя, което не препятствало трудовите й ангажименти и
получаването на доходи. Тя дори получавала стипендия за отличен успех, с което
подпомагала семейството си. Ответницата успявала да ходи на лекции благодарение
на майка си, която редовно ползвала отпуск, за да се грижи за М., а по-късно -
и за по-малката му сестричка Л. и това било видно от картон за отпуск от ***
ЕАД на Л. Д. - майка, на ответницата.
Твърденията на
ищеца, че пълноценно се е грижил за семейството не кореспондирали с
фактическата обстановка. Конкретни факти: ищецът редовно получавал пари от
родителите на съпругата си, за да внася ежегодния данък на семейния апартамент,
но се оказало, че ги харчил за свои нужди, а данъкът на апартамента не бил
плащан от години. Това го установила ответницата, когато през 2019 година
отишла лично да плати дължимото. Изтегленият от двамата кредит започнал странно
за ответницата да се стопява, без да са закупени необходими за семейството
вещи, а ищецът имитирал изненада, когато тя питала защо изчезват парите. По-късно
признал, че ги харчил за собствени нужди. Почти десет години дебитната карта на
ответницата, по която получавала заплата, била у ищеца като глава на
семейството. Наглостта му стигнала дотам, че теглил от нея суми за свои лични
нужди, а само в първите години на брака - и за да направи подарък на
ответницата от собствената й заплата за рожден ден. Налице били още много
примери за безотговорното отношение на ищеца към харченето на готови пари,
разчитайки на възстановяването им за пореден път от родителите на ответницата,
както и към всякакъв друг вид семейни ангажименти.
Младото
семейство действително живяло за кратко на квартира и през цялото време при
родителите на И., а при родителите на Д. живели само от 40-я ден след раждането
на М. до третия му месец. Причина много бързо да се изнесат от там и да отидат
отново в село Д. при родителите на И. били перманентните скандали между Д. и
майка му, които с много усилия били прекратявани от бащата на Д. - единственият
сериозен и стабилен човек от роднините му, на когото от уважение И. кръстила
голямото си дете.
По отношение
на претенциите на Д., че семейният автомобил бил купен изцяло с негови
средства, категорично заявява, че това е откровена лъжа, тъй като автомобилът
бил закупен с парите от сватбата им. МПС било марка и модел С.И. от 1987 г.,
купено на 5 май 2010 г., само 10 дни след бракосъчетанието на страните.
Събраните на тържеството пари били на стойност 5 000 лева, напълно
достатъчни за колата с цена под 4 000 лева. Обявеният от ищеца кредит,
който бил изтеглен през м. септември 2009г. за покупка на автомобил, бил
получен девет месеца преди покупката на семейния автомобил. Твърдението му
звучало повече от несериозно - човек, нуждаещ се от кола, с налични средства за
закупуването й, да не го направи цели девет месеца. Истината била, че този
кредит бил теглен 9 месеца преди сватбата и за него ответницата нямала
информация, явно ищецът го ползвал за свои нужди като ерген.
Последващите изброени
заеми от Б.Н.П.П. само доказвали, че ищецът тегли
кредити за неща, които не били жизненоважни за едно семейство, при положение,
че самият той твърдял, че доходите му са били недостатъчни и майка му, и брат
му давали пари. Цифров фотоапарат или СД-плейър за кола, не били стоки от първа
необходимост. Твърденията, че преди брака, по време на брака и след развода
ищецът направил всичко възможно съпругата му и децата да не са лишени от нищо и
с всичко се справял сам, с лични средства и дарение от родителите и брат си
били категорично неверни. Като пример можело да послужи бракоразводното решение
- почти две години той не плащал издръжка на децата, след като ги изхвърлил от
семейното жилище. Не спазил и разпореждането жилището да се ползва от съпругата
му и децата. Наложило се с изпълнително дело ответницата да въведе децата си в
семейното жилище. Въпреки че ищецът твърдял, че след развода не е живял в
семейното жилище, когато влезли в него, на стенния календар била отбелязана
дата 16 май, очевидно дотогава го ищецът обитавал жилището. Тези факти били
много точен показател що за родител и съпруг бил ищецът.
Той не полагал
никакви грижи за децата, когато боледували, дори се прибирал късно, за да не му
„досаждат“. Прилага болнични листове, амбулаторни листове, рецепти и касови
бележки, с които купувала лекарства за двете деца и се грижила за тях
всеотдайно. Дотолкова безотговорно ищецът се отнасял към честите боледувания на
децата си, че като изхвърлил тях и майка им от семейното жилище, си запазил
семейния автомобил и до днес, без да го е грижа, че се налагало майката и
децата да живеят в село Д. при дядо си и баба си и при необходимост,
ответницата нямала автомобил, с който да придвижи децата до лекари, на ясли и
училище.
Аргументите на
ищеца ясно и категорично се самоопровергавали.
Представените като доказателства вносни бележки в У.Б. АД не били доказателство
за плащания по кредита от страна на ищеца. Видно било, че в горния десен ъгъл
на много малък брой вносни бележки стоял подписът е на Д.. Това било така,
защото основно ответницата погасявала месечните задължения по кредита, но не се
подписвала, тъй като титуляр бил ищецът, а служителките коментирали, че
въпреки, че тя била съдлъжник, ако фигурирал някакъв
подпис, то той трябвало да е на титуляря.
При теглене на
втория кредит, тъй като ищецът за авторитет отново бил титуляр, за удобство от
банката им препоръчали месечните вноски да се превеждат служебно от неговата
заплата. Но и по този кредит ответницата била поръчител, тоест отговорността
била и нейна. От заплатата на ищеца бил изплащан кредитът, но всички останали
разходи в семейството посрещала ответницата, подпомагана от родителите си.
Тегленият на
25 септември 2015 г. от майката на Д. кредит от П.И.Б. по никакъв начин не им
съдействал за плащане на апартамента. Той бил изцяло за лични нейни нужди, още
в първите дни след теглене на кредита тя си позволила и скъпа продължителна
почивка. Още повече в този период майка и син дори не си говорили, защото за
пореден път били със сериозно охладнели отношения. По никакъв начин майката или
братът на Д. не помагали семейния бюджет на страните, нито отглеждането на
децата, ако изобщо му давали някакви пари, Д. не ги внасял вкъщи, а си ги
харчил сам. Още повече - странно и нелогично звучало твърдението му, че с
изтеглените от майка му 5000 лева закупил апартамента, квалифицирайки ги като
лични средства. Нямало как апартамент от 65 квадрата в С. да струва тази сума.
А и майка му не била човек, който би се лишил от свои средства в името на сина,
с когото трайно била в недобри взаимоотношения. Това го описвал подробно самият
ищец в отговора на искова молба по бракоразводното дело № 419/2019 г.
Аргументът на
ищеца, че се отказал от наследство след смъртта на баща си в полза на брат си,
защото му е помагал финансово, не отразявали реалните му подбуди. Категорично
нямало нищо общо с твърденията му, че го е направил като своеобразна
компенсация за помощ за семейния апартамент. Жилището било закупено през 2015
г., а отказът бил направен през м. април 2019 г. Истината била, че отказът от
наследство бил по време на бракоразводното му дело с ответницата, като нагло й
обяснявал, че по този начин няма да може да има претенции към наследствени
негови имоти - нещо което тя никога не би направила, още повече, че била наясно,
че това не е законосъобразно.
Доказателствата
за „бащина загриженост“, които Д. представял чрез осигуряване изрезките и
дървата за отопление за зимата 2018-2019 г. били признак на неговата
арогантност, тъй като И. и децата не ги ползвали, защото в края на есента той
ги изхвърлил от дома и оттогава те живеели при родителите й в село Д.. Разказът
на И. бил покъртителен: „На 12 ноември 2018 г. се изнесохме с децата, тъй като
за пореден път без каквато и да било причина Д., пийнал порядъчно, започна да
ме блъска към стената и вратата, обиждаше ме грубо и не се съобразяваше, че
децата крещяха от ужас. М. се опитваше да ме пази, звънна на сестра ми и
съпруга й да дойдат да ни спасят. Те живеят много близо и дойдоха за минута,
ако не бяха успели, не се знае какво щеше да се случи с децата или с мен, много
вероятно - фатален изход.“ Всъщност всички зими по време на брака им били
подсигурени като отопление от нейните родители, факт, известен и на техните
съседи в С., и на съседите на родителите й, които всяка седмица с колата им
карали чували дърва за отопление.
Представените
от Д. стокови разписки за ремонта на банята били съхранявани от него, но не
плащал той. Липсвал негов подпис, защото първата и третата били за стоки,
поръчани и платени от майстора, на когото родителите на ответницата
възстановили средствата, а втората разписка била платена от нея, за което и
магазинерката би могла да свидетелства, тъй като имали спор да вземе ли
мострата на плочките и нямало как жената да е забравила случая.
За
безотговорното поведение на Д. като родител и прахосването на средства,
подарени за благоденствие на семейството, говорел и следният разказ на И.: „На ******
г. постъпих в родилния дом за раждането на дъщеря ни Л.. Предварително му бях
показала магазините, от които да купи всички необходими неща за бебето като се
роди. Родителите ми бяха дали средства за най-качествените пелени, памперси,
дрешки и др. Бяха осигурили пари и за кошарка,
количка и други необходими неща. Дори баща ми му беше връчил 500 лева, с които
да почерпи приятелски семейства и колегите в предприятието, в което работим.
Оказа се, че Д. е изхарчил всичко незнайно за какво и се наложи като ни
изписваха от родилния дом нещата за бебето да бъдат осигурени за втори път от
моите родители. Майка ми беше изтеглила вътрешна каса от отдел „******“ от ***
3000 лв. още когато планирахме бебе, за да сме спокойни, че ни подкрепят
финансово, както и многократно по време на брака ни, за да ни подпомага.“
Прилага
документи за купени от нея дрешки, пособия и мебели за децата, както и
квитанции за детските ясли на Л. - в противовес на твърденията на ищеца, че се
грижил за децата. А той дори не се интересувал коя ясла посещава детето. По
преценка на съда можела да бъде направена справка, от която щяло да бъде видно,
че Д. нито веднъж не водил или прибирал от яслите дъщеря си.
Наглостта на Д.
ескалирала в твърденията, че И. имала пренебрежително отношение спрямо него
като съпруг и впоследствие спрямо голямото дете - М.. А мнението на сина им
относно И. като майка и Д. като баща било видно от социалния доклад по
бракоразводното дело, както и от предхождащата го преписка по нейно заявление
от 10.07.2019 г. за ползване на социални услуги в ЦОП-С. за подобряване
отношенията баща - дете. При изслушванията пред социалните служители детето
само разказвало всички постъпки на Д., безотговорното му отношения като баща и
липсата на загриженост спрямо съпругата и децата. При необходимост М. можел да
бъде изслушан и съда за да придобиване на представа кой е осигурявал дохода на
семейството в годините и как баща му нямал никакви постъпления в семейния
бюджет, дори вземал пари от неговата касичка.
МОЛИ съда да постанови решение, с което:
на основание
чл. 21, ал.1 от СК да определи семейното жилище и движимото имущество,
придобити по време на брака като резултат на съвместен принос, принадлежащи
общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити.
на основание
чл. 21, ал. 2 от СК да определи съвместния принос на ответницата като изразяващ
се във финансов принос, влагане на труд, в грижи за децата и в работа в
домакинството.
на основание
чл. 29, ал. 1 от СК да определи по-голям дял от общото имущество на съпругата,
тъй като на нея било предоставено упражняването на родителските права по
отношение на ненавършилите пълнолетие деца.
От събраните по делото доказателства съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Между страните са безспорни следните факти:
- че страните са бивши съпрузи, сключили
граждански брак на ******* г. с акт за граждански брак № 42 от ******* г. на О.К.,
който е бил прекратен с развод с решение № 15/16.01.2020 г. по г.д. № 419/2019
г. по описа на КрлРС, влязло в законна сила на 05.02.2020
г.
- че от брака си имат родени две деца – М.,
роден на *** г. и Л., родена на *** г., които към датата на прекратяването му
са били малолетни;
- че с договор за покупко-продажба на
недвижим имот от ******г., сключен с нотариален акт № 192, том V, рег. № 10104,
дело № 991 от 2015 г. по описа на *** Т.Р., съпрузите са придобили по възмезден
начин и по време на брака си процесния недвижим имот
– апартамент в град С.. Договорът е сключен от ищеца Д.Х. и в него е посочена
продажбена цена в размер на 5000 лева и данъчна оценка на имота в размер на
4956.70 лева;
- че пред 2019 г. ищецът е направил отказ
от наследството на баща си, починал през 2014 година.
Ищецът представя като доказателство в
подкрепа на твърденията си следните писмени доказателства договор за потребителски
кредит от 15.09.2015 г., сключен между него и съпругата му като
кредитополучатели и „Ю.Б.“ АД за сумата от 16 297.80 лева, платима на 84
равни месечни вноски (с изключение на първата и последната), за срок до
15.09.2022г.; договор потребителски кредит от 15.08.2018г., сключен между ищеца
и „Ю.Б.“ АД за сумата от 18 000 лева. В договора не е посочен срока, за
който е сключен и към него не е представен погасителен план; договор за потребителски
кредит от 25.09.2015 г, сключен между П.И.Б. АД и Е. Д. Х., за която не се
спори, че е майка на ищеца, за сумата от 5000 лева, платима в срок до
10.09.2019 г.; договор за предоставяне на овърдрафт от 17.05.2018 г., сключен
между Ю.Б.“ АД и ищеца по делото за сумата от 1000 лева; договор за
потребителски кредит от 13.04.2016г., сключен от ищеца с Б.Н.П.П.П.Ф. ЕАД, фактура от дата 13.04.2016 г. и разписки за
заплатени суми за покупка на уред – хладилник на стойност 649 лева; договор за
кредит за покупка на стоки от 19.12.2014 г., сключен от ищеца с Б.Н.П.П.П.Ф. ЕАД, фактури, сертификат и общи условия за
закупуване на смартфон на стойност 259 лева; договор
за отпускане на потребителски заем от 12.03.2010 г., сключен между ищеца и „У.Б.“
АД за сумата 2 583.40 лева, платима на 30 равни месечни вноски, вносни
бележки. Съдът не обсъжда първоначално представените с исковата молба договор
за кредит за покупка на стоки от 26.05.2010 г., сключен с Б.Н.П.П.П.Ф. ЕАД, ведно с фактура и вносни бележки; договор за
кредит за покупка на стоки и услуги от 09.02.2009 г., сключен с Б.Н.П.П.П.Ф. ЕАД; договор за кредит за покупка на стоки и услуги
от 02.09.2009 г., сключен с Б.Н.П.П.П.Ф. ЕАД, ведно с
фактура; договор за кредит за покупка на стоки и услуги от 08.10.2012 г.
сключен с Б.Н.П.П.П.Ф. ЕАД, ведно с фактура; стокови
разписки- 1 бр. от 17.10.2018 г. и 22.10.2018 г. относно
извършени ремонти, доколкото същите са представени по делото в незаверен препис
и въпреки дадената възможност заверени копия от тях не са представени, а и част
от документите са нечетливи.
Установява се от представените писмени
доказателства – уверение и семестриални разписи, че ответницата е била студент
в ТУ С., филиал П. и през учебната 2019/2020 г. успешно е дипломирана със
степен „Бакалавър“. Представено е удостоверение, че през периода от м. юли 2017
г. до м юли 2020 г. ответницата е получавала стипендия от университета в размер
на по 100 лева месечно за месеците, изрично посочени в удостоверението.
Установява се от представените документи – трудов договор, допълнителни
споразумения и длъжностни характеристики, че от 12.09.2015 г. ответницата работи
по трудово правоотношение с *** ЕАД С.. Представени са доказателства за сключен
трудов договор през 2008 г. между ответницата и „В.- А.С.В.“ ООД с последно
допълнително споразумение към трудов договор от 01.07.2015 година. Представени
са и договор за поръчка и сътрудничество с ********* от 10.10.2014
година и граждански договор от 01.07.2015г., от които се установява, че
ответницата е приела срещу възнаграждение да осъществява дейността на *********,
както и да почиства офис на възложителя. От представените удостоверения се
установяват и получаваните доходи на ответницата през различни години, докато е
била в брак с ищеца. Ответницата представя по делото документи – рецепти,
касови бележки и квитанции за заплащани разходи във връзка с децата на
страните. Съдът не обсъжда представените по делото писмени доказателства –
социални доклади и доклади от ЦОП С. като неотносими
към предмета на спора. Представен е по делото отговор на искова молба по гр. дело
№ 419/2019 г. по описа на КрлРС, в който ищецът
(тогава ответник в брачния процес) е заявил, че през 2015 година съпрузите са
нямали никакви пари и е потърсил помощ от семейството си, като за покупката на процесния апартамент е получил средства от своите роднини в
размер на 10 000 лева от брат си, 5 000 лева от майка си и отделно е
изтеглил кредит в размер на 15 000 лева и така съпрузите са се сдобили със
жилище.
Във връзка с твърденията на страните съдът
е изслушал свидетели.
В показанията си св. Е. Х., майка на ищеца
сочи, че страните заживели заедно през 2010 година и първоначално живеели
заедно в жилище под наем, след това живели у родителите на ответницата, после и
в дома на свидетелката. Сочи, че през 2015г. изтеглила кредит, който подарила
на сина си за закупуване на жилище. Дала парите на брат му, да ги предаде пред ***
на купувача. Д. отишъл заедно с брат си при ***а. Брат му не си купувал жилище,
просто придружил Д.. Жилището било купено на името на Д., а брат му бил просто
придружител. Размерът на кредита бил 5000 лева. През периода, в който страните
живели заедно, и свидетелката и брата на ищеца им помагали многократно с пари,
свидетелката купувала уреди, давала по-големи суми, не ставало въпрос за 20-30
лева. Помагала им когато се налагало, а не ежемесечно. Случвало се сама да
помогне, когато видела, че средствата им недостигат, случвало се и Д. да й
поиска. Свидетелката била пенсионерка и работела в магазин по това време.
Получавала добавка към пенсията си като вдовица и заплата около 500 лева.
Братът на Д. много пъти му помагал, и от двамата знаела, че му е давал пари.
Между двамата имало уговорка ищецът да се откаже от бащиното си наследство,
което представлявало апартаментът, в който живеели, за сметка на това, че на Д.
купили жилище, в което да живеят ищецът и жена му. Кредитът го теглили през
септември 2015г., а през октомври същата година купили апартамента, който
струвал 5000 лева и толкова платили пред ***. С тези пари бил платен целия
апартамент и сумата била платена пред ***а. Свидетелката и двамата й сина били
в дома й, когато тя предала парите на брата на ищеца. Ищецът и брат му били
едно цяло, нямала конкретна причина да предаде парите на другия си син, той
просто отишъл с ищеца като свидетел и придружител. Свидетелката дала на
семейството пари за пералня, когато тяхната се повредила, която струвала около
400 лева. купувала и други домакински вещи. По-често ги подпомагала с по-малки
суми, по 50-100 лева. Свидетелката сочи, че не била в добри отношения със сина
си в периода около смъртта на баща му, защото ответницата спирала сина й да
ходи в дома й и в този период не била в добри отношения с Д. по тази причина,
не й давали и детето М.. Заявява, че синът й не се занимава с хазартни дейности.
Свидетелката и брата на ищеца живеели заедно, в едно жилище, братът на ищеца не
бил семеен, бил военнослужещ и ходил на три мисии. В периода от 2010г. до
2020г. ищецът първо работил като охранител, после постъпил на работа във „***“
ЕАД, доколкото помнела, преди раждането на Л.. През цялото време докато
страните били в брак, синът й работел. Не знаела какви доходи е получавала
ответницата, първо работела във ветеринарна клиника, после във *** ЕАД. Преди
раждането на Л. започнала да учи в П.. Свидетелката не знаела дали ответницата
е работела на второ място.
В показанията си св. П. сочи, че познава
страните от 2009 година, първо живеели в град К. на квартира, а свидетелят
живеел в град С.. Двамата си купили собствено жилище през 2015г., много близо
до дома на свидетеля. След като се нанесли, почти всеки ден ги виждали вечер.
Вечер след работа се събирали семейно за
по няколко часа пред блока с общи приятели. В. идвала един или два пъти, а техните
жени били всяка вечер с тях. Д. почти всеки ден слизал при тях през лятото, бил
с двете деца в период от поне две-три години. Малкото дете на Д. било сигурно
на шест години. То се родило през 2017г. Л. още не била проходила, ищецът я
държал на ръце и с другата ръка водел М. и бутал количката. В. в тези години
идвала един-два пъти за около два-три часа. А през останалите дни Д. бил сам с
децата си при тях. Това станало през периода от 2015 година докато се
разделили. В часовете, които прекарвали пред блока, ответницата не ходела да
вземе Л. за кърмене, ищецът я качвал в жилището им за хранене и къпане.
В показанията си св. Е. Х. сочи, че познава
страните от 2011 г., от времето, когато заживели в блока, в който живее
свидетелката. На това място съпрузите живели 4-5 години. По това време имали
едно дете, за което предимно се грижела майката, защото бащата отсъствал от
жилището поради работата си. По същото време ищецът много често посещавал „Е.“.
На семейството предимно помагала майката на ответницата, която вземала детето в
дома си в село Д.. И при второто дете нещата останали същите. Ответницата била
в отпуск за отглеждане на дете и само по това време не работила. През другото
време работела на две места – във ветеринарна клиника и в кредитна институция,
на второто място нямала работно време, това било след раждането на М.. След
като се родила Л., ответницата продължила да си работи във *** ЕАД С.. Докато
работела в „С.К.“, била на две позиции - и консултант, и чистачка, офисът им бил
в град К.. Ответницата нямала период, в който да е безработна, не работила само
докато била в отпуск за отглеждане на дете. Ищецът работел в някаква
охранителна фирма, на смени, работел понякога и нощна смяна. Свидетелката
помагала на ответницата при отсъствие на съпруга й – давала й средства за
лечение на детето, много им помагала и майката на И.. По времето, когато
съпрузите живели на квартира пи свидетелката, тя не засичала майката на ищеца,
само майката на И.. Когато съпрузите се прибирали от посещение при родителите
на ответницата в село Д., носели хранителни продукти (зимнина) в големи
количества. Случвало се е свидетелката да срещна майката на ответницата и тя
споделяла, че идва да помогне с пари. По това време И. нямала пари в себе си,
защото банковите карти ги държал ищеца и до последно ответницата не разполагала
с пари. Когато отишли в тази квартира, имали и кредит, и ответницата споделила,
че ищецът има и свой кредит. Отделно, изтеглили кредит за покупка на жилище, но
свидетелката не знаела сумата. Когато се родила Л., съпрузите живеели в град С.,
а свидетелката и ответницата се виждали веднъж-два пъти седмично през
последните пет години и свидетелката имала впечатления от живота на страните
като семейство, децата им били добри приятелчета и ги
събирали да си изгарят заедно. Свидетелката доста често виждала ищеца да ходи в
офиса на Е.. Той се намирал под сладкарница „Ж.“. Не можела да каже с точност
колко често е помагала на И. с пари, но било често, и то не за дребни суми. Освен
свидетелката, финансово на ответницата помагали нейната майка, сестра й и мъжът
на сестра й. Свидетелката виждала брата на Д. само на рождения ден на М.,
според нея не е помагал на брат си. В този момент свидетелката не работела, грижела
се за детето си, но съпругът й работел, не можела да каже каква заплата е
получавал по онова време, но бил на мисия, а свидетелката получавала
обезщетение от бюрото по труда. След майчинството не започнала веднага работа,
защото детето им много боледувало, по-късно започнала работа във *** ЕАД С..
Според свидетелката, причината ищецът да държи всички дебитни карти у него
вероятно била, за да разполага със средства за Е., знаела за картите както от
ответницата, така и лично виждала ищеца да тегли суми от картата на съпругата
си. Ответницата се върнала на работа веднага след отпуска за отглеждане на
дете, който бил две години. Майка й й помагала с
гледането на детето, както в жилището на страните, така и в дома си в село Д..
И ищецът се грижел за детето, но не през деня. Имало една съседка, която много
помагала на ответницата с детето, когато И. тръгнала на работа. Родителите на И.
участвали най-активно със средства за децата на страните. Апартаментът, който
купили не се нуждаел от основен ремонт, затова направили козметичен, нанесли
се, а по-късно ремонтирали банята и тоалетната. Майката на Д. въобще не е
гледала децата на страните. Майката и бащата на В. помагали с плащането на
кредита, свидетелката присъствала на ситуация, в който майката на ответницата й
дава пари за вноската, това било в С..
В показанията си св. Д., майка на
ответницата сочи, че извън отпуските за отглеждане на дете, дъщеря й постоянно
е работила, нямала нито един неработен ден. Сочи, че средствата за закупуване
на жилището дошли от кредит, доколкото знаела свидетелката, то било купено за
29 000 или 30 000 лева, но не била сигурна. Кредитът бил изплащан на
вноски, по около 200 лева месечно и свидетелката лично ходила с ответницата да
внася пари по вноската в „У.Б.“. Ходила с дъщеря си, защото Д. и В. нямали пари
и трябвало някой да им даде. Д. работел, но си харчел парите за други неща, не
знаела къде отиват парите от заплатата му. Парите за лекарствата на децата,
които били дадени от съпруга на другата й дъщеря, отишли за залагания, защото
можело да изкара повече. Знаела това от другия си зет, който й казал, че е дал
пари на Д., в същото време и съпругът на свидетелката му дал пари за лекарства
на децата. Отделно от това, ищецът взел пари и от сестрата на свидетелката –
леля на ищцата. Свидетелката виждала ищеца да залага по телефона, когато
семейството й гостувало, а когато ходили някъде заедно, ищецът казвал, че ще се
отбие до Е. и тогава ще отиде при семейството си. Свидетелката давала пари на
дъщеря си за вноските по кредита и ответницата ги внасяла в банката. Ищецът
посещавал родителите на съпругата си и казвал, че детето няма храна, или
маратонки, и съпругът на свидетелката му давал пари. Ако не им помагали родителите
на ответницата, страните нямало да се справят с разходите си. Освен с пари им
помагали и с храна, с покупка на мебели - спалня, холова
гарнитура. Когато страните се нанесли в апартамента, родителите на ответницата им
дали посуда. Свидетелката не знаела майката на ищеца
да е помагала с нещо, възможно било да е давала някакви средства на сина си, но
свидетелката не знаела. Когато тя и съпругът й му давали пари, парите
изчезвали. Родителите на страните били в добри отношения докато двамата били
съпрузи, а и след това, когато ищецът и майка му ходели в село Д., за да видят
децата. Имало период, в който ищецът и майка му не си говорели, ищецът
споделял, че майка му не му помага с нищо, ходела само по екскурзии и това била
причината. Свидетелката знаела от дъщеря си, че дебитните карти ги държи
съпруга й, разбрала при случай, в който казала на И. да отиде да изтегли пари и
тогава дъщеря й отговорила, че картите са у Д.. Питали ищеца каква е причината
и той отговарял, че след като И. е ангажирана с децата вкъщи, той трябва да разполага
с пари, за да може да пазарува каквото се налага. Дори касичките на децата
обирал, за да заложи пари. Сега М. казвал, че вече имат пари в касичките, а
преди баща му ги вадел с кламер от там. Свидетелката помни, че съпрузите са
купили жилището преди раждането на Л., но не помни години, нито времето, когато
изтеглили кредит. Родителите на ответницата им давали около 200 лева, но не
знаела дали това е цялата вноска или са добавяли някакви пари към нея. Не било
необходимо страните да им искат пари, защото започвали разговори на тема, че
пак нямат пари, а вноската трябва да се плати, обикновено ищецът го казвал.
Страните ходели всяка седмица в село Д., а родителите на ответницата им плащали
горивото за тези посещения. Съпругът на свидетелката им давал по 20 лева за да
отидат от С. до Д., разстоянието било около 9 км. Родителите на ответницата
имали двор и си произвеждали всичко, отглеждали и животни, и давали на страните
всички видове хранителни продукти, които произвеждали. Родителите на ответницата
организирали и платили всички разходи при раждането на М., при кръщенето му,
плащали и сметките, докато страните живеели в дома им. Съпругът на свидетелката
участвал с труд при ремонта на жилището след като го купили. Преди да се
разделят започнали ремонт на банята и за целта рефинансирали кредита, свидетелката
не знаела за каква сума е предходния кредит, но тогава изтеглили 6000 лева за
ремонт на банята. Един ден отишли в дома им на връщане от град П. и се похвалили,
че са си купили кафе-машина и още нещо, било в рамките на 600-700 лева. Когато
дошло времето да се плаща на майстора за банята, парите ги нямало, само някои
материали за банята били купени. Наложило се да изтеглят парите на децата от
детските, за да платят на майстора. По същия начин изчезнали и парите за
раждането на Л.. Свидетелката изтеглила заем от взаимоспомагателна каса на ***.
По това време положението със заплатите не било стабилно и не можела да си
позволи външен кредит. Свидетелката постоянно била от заем в заем, единия път
за мебели, другия път нещо друго им трябвало за децата. За Л. изтеглила каса,
като купили дори и бонбоните, с които да почерпи ищеца. Съпругът й му дал пари
да почерпи вечерта, а свидетелката купила всичко за бебето. Когато трябвало да
платят раждането, парите ги нямало. Двамата казали, че са заделили сума около
600-700 лева и те били у ищеца, който държал всички пари на семейството. След
това от сестра си разбрала, че ищецът е ходил да иска пари от нея. От ищеца
знаела, че родителите му не са му помагали и са го изхвърлили като мръсно коте,
дъщеря й също не споделяла свекърва й да им е помагала. От ищеца знаела, че
брат му му е предложил да се откаже от апартамента на родителите си и брат му
щял да му даде някаква сума за жилище, но не знаела дали това се е осъществило.
Тези неща споделил по повод покупката на жилището, защото обсъждали, че е
по-добре да плащат заем отколкото наем. Свидетелката и съпругът
й помагали и на другата си дъщеря, но не по едно си също време с помощта,
оказвана на И. и Д.. При раздялата им, ищецът живял около една седмица у
сестрата на ответницата, която живеела близо до страните, но това свидетелката
и съпругът й разбрали по-късно. Първоначалния козметичен ремонт на жилището бил
направен от съпруга на свидетелката, тя не видяла нито майката, нито брата на
ищеца да помагат в ремонта.
От
основното и допълнителното заключението на вещото лице М., неоспорени от
страните, се установява следното:
За
периода 01.01.2009 г. – 31.12.2019 г., Д.М.Х., ЕГН **********
е получил доходи от трудови правоотношения в общ размер на 81189.16 лева, както
следва: от *** ЕООД С. за периода 01.01.2009 –
м.януари 2017 г. – 48221.07 лева; от *** С. ЕАД за периода м.февруари 2017 г. –
31.12.2019 г. – 32968.09 лева.
За
периода 01.01.2009 г. – 31.12.2019 г., И.Л.Д., ЕГН **********
е получила доходи в общ размер на 65543.12 лева, както следва: от В.-А.С.В.“
ООД за периода 01.01.2009 – 14.09.2015 г. – 13201.86
лева; от *** С. ЕАД за периода 12.09.2015 – 31.12.2019 г. - 24586.99 лева; от С.К.
ООД за периода м.ноември 2014 г. – м.ноември 2015 г. – 1466.32 лева; от ТУ С.
за периода м.март 2018 г. – м.септември 2019 г. – 2220.00 лева; от НОИ за
периода м.февруари 2018 г. – м.юли 2018 г. и за периода м.октомври 2018 г. –
м.март 2019 г. – 19439.95 лева; от Община С. – 400.00 лева, еднократна парична
помощ за новородено дете; от ДСП (Д.С.П.) за периода м.октомври 2018 г. –
м.март 2019 г. – 4228.00 лева.
Месечните
суми по кредити за периода 01.01.2009 г. – 31.12.2019
г. са в общ размер на 21760.64 лева.
Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът
изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните изводи от правна страна:
ОТНОСНО иска с правно основание чл. 23,
ал.1 от СК:
Бракът на
страните по делото е сключен през 2010 г. и е прекратен през 2020 г., т.е. след
влизане в сила на сега действащия Семейния кодекс от 2009г. По делото не се твърди
и установява страните да са направили избор за различен приложим режим, затова
приложимият режим в процесния случай е законовият
режим на общност, съобразно разпоредбата на чл. 18, ал.1 т.1 от СК, като
съвместният принос се предполага до доказване на противното. Искът по чл. 23 от СК е коректив на съпружеската общност като режим на имуществени отношения по СК
и на съвместния принос, като нейно основание и обяснение. В чл.21, ал.1 от
действащия СК е предвидено, че вещите и правата върху вещи, както и паричните
влогове, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен
принос принадлежат общо на двамата съпрузи независимо от това на чие име са
придобити. Според тези разпоредби, съпружеската имуществена общност възниква
върху вещи, придобити през време на барака в резултат на съвместен принос на
съпрузите, като чл. 21 от действащия СК касае случаите, когато в имуществените
отношения на съпрузите е приложим законовия режим на общност. В чл.21, ал.3 от
действащия СК от 2009 г. е въведена оборима
презумпция за наличието на съвместен принос. Когато придобиването на вещи и
вещни права е по време на брака, но със средства, придобити по дарение,
наследство или с друго лично имущество по смисъла на чл. 22 от СК, приносът е
изключен и е основание за пълна или частична трансформация – чл. 23 от СК. Презумпцията
по чл. 21, ал.3 от СК ще бъде оборена, когато е установено влагането на лични
средства на един от съпрузите към момента на придобиването на вещта.
За основателността на предявения иск в
тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
правни последици, a именно: 1. придобивната стойност
на имота съобразно вида на възмездната сделка с вещноправен
ефект; 2. размера на вложените средства, които имат личен произход по смисъла
на чл. 22 от СК и са еквивалентни на придобивната
стойност на спорния имот - изцяло или отчасти; 3. влагането им за придобиването
на процесния недвижим имот. Ищецът носи и тежестта да
обори презумпцията за съвместен принос по чл. 21, ал. 3 от СК.
Съгласно чл. 21, ал.1 от СК съпружеската
имуществена общност (СИО) следва да се възприема като бездялово,
неделимо по време на брака на съпрузите или до промяна до договор между тях, съпритежание на вещни права върху движими и недвижими вещи,
придобити по време на брака, независимо на чие име са придобити, в резултат на
съвместен принос. Под съвместен принос съдебната практика приема всички прояви
(установени факти), касаещи общите усилия на двамата съпрузи, без оглед на
формата на съдействие, за набавяне на парични средства, полагане на труд за
благото на семейството, работа в домакинството или по друг начин.
В настоящия случай е безспорно, че
съпрузите са разделени от месец ноември 2018 година, а бракът им е прекратен
през 2020 г. Ищецът поддържа становище, че за процесния
имот е заплатена сума в размер на 5000 лева, каквато е отразена в нотариалния
акт. Ответницата страна оспорва този довод, но не сочи конкретната сума, за
която е закупено жилището. Приблизителната му стойност може да бъде извлечена
от показанията на майката на ответницата, която сочи 29 000 -30 000
лева. Също така безспорно установено е, че та 15.09.2015 г. страните съвместно са
сключили договор за кредит и получили парични средства в размер на 16 297.80
лева, т.е. по-малко от месец преди сделката съпрузите са придобили средства в
размер надвишаващ повече от три пъти цената на жилището, посочена в нотариалния
акт, която ищецът поддържа да е заплатена. При това положение, твърдението му,
че съпрузите не са имали финансова възможност да купят жилище се явяват
опровергани от писмените доказателства. В пряка връзка с договора за кредит е и
изходящ от ищеца частен документ – отговор на искова молба по гр. дело №
419/2019 г., в която същият сочи, че е получил общо 15 000 лева от свои
роднини за закупуване на жилище, а останалата сума била от получен кредит. Отговорът
на исковата молба изхожда от ищеца и установява неизгоден за ищеца факт, като в
този документ не е посочена придобивна стойност на
имота, а само твърдения за част от размера и произхода на средствата за
придобиването му. Ищецът е изложил
единствено твърдения за получени от близките му суми, но не и цена, различна от
посочената в нотариалния акт – 5 000 лева, която се поддържа и в настоящия
процес, и която е отразена в нотариалния акт. Съдът намира, че с показанията на
св. Х. не се установява закупуване на имота с изцяло лични средства, дарени на
сина й. Показанията на тази свидетелка следва да се ценят по реда на чл. 172 от ГПК с оглед родствената й връзка с ищеца. Показанията й в частта относно
предаване на сумата на другия й син не са опровергани и съдът няма причина да
не им даде вяра, доколкото се установява и от представения договор, че сумата е
била налична. Не се доказаха възраженията на ответницата, че веднага след
теглене на кредита, свидетелката Х. е заминала на скъпа екскурзия. Въпреки
недоказаните възражения, които представляват положителни за ответницата факти,
съдът счита, че с показанията на св. Х. не се установява при условията на пълно
и главно доказване твърдението, че сумата от 5000 лева е вложена за закупуване
на процесния имот. Свидетелката не е присъствала на
сделката и няма преки впечатления дали предадените на брата на ищеца 5 000
лева действително са били заплатени при изповядването й. Единственият необорен
факт, който се установява от нейните показания е този, че е предала на другия
си син сума в размер на 5000 лева. Дали целта, с която сумата е била предадена
е осъществена, т.е. дали в действителност сумата е платена на продавача по
договора за покупко-продажба, не е доказано по несъмнен начин в процеса. Отделно
от това, установи се, че съпрузите са разполагали с много повече от посочените
средства за придобиването му, т.е. дори да се приеме, че сума в размер на 5000
лева е била дарена на ищеца от неговата майка, не се установява за какво е била
изразходвана. По делото не е установено по несъмнен начин дали договорът за
покупко-продажба е симулативен досежно
цената му и с оглед направените възражения от ответната страна в тази насока, и
ако е такъв, каква е действително платената цена по договора. Безспорно,
нотариалния акт установява цената в размер на 5000 лева, и доколкото симулация
относно цената не е разкрита при условията на пълно и главно доказване, съдът е
задължен да зачете удостоверения с договора факт досежно
цената на имота, но за правилното решаване на спора не следва да се
пренебрегват направените възражения, и доказателствата сочещи на различна цена,
в частност тези, изходящи от ищеца. Така, два от основните елементи на
трансформацията на лично имущество не са установени при условията на пълно и главно
доказване – действителната цена на договора, тъй като за посочената в акта цена
е внесено съмнение. В изходящия от ищеца документ не е изрично посочена цялата
стойност на имота, но се сочи . стойност, значително надвишаваща 5 000
лева и данни по делото за такава са налице – страните са получили кредит в
размер над 16 000 лева, свидетелката Д. сочи сума около
29 000-30 000 лева. Липсва категоричност в показанията й, но същите
кореспондират с отговора на исковата молба, подаден от ищеца в брачния процес и
с договора за кредит, сключен между двамата съпрузи по-малко от месец преди
сделката. При така установените факти, съдът не може да достигне и до извод за
частична трансформация в някакъв размер. Не е установена при условията на пълно
и главно доказване и третата предпоставка за уважаване на иска за пълна
трансформация. Съдът намира, че по делото е безспорно установен приносът на
ответницата за придобиване на семейното имущество. Установено е с писмените и
гласните доказателства, че ответницата е работила по трудово правоотношение
през време на целия период на брака си, отделно от това е реализирала доходи по
граждански договор, тя е ползвала отпуск за отглеждане на всяко от децата на
съпрузите – по две години и тя се е грижила за всяко от тях приоритетно през
тези периоди. Разпределени по-години, доходите на ответницата по време на
съвместния живот не се различават съществено от тези на ищеца. Касае се за
разлика приблизително в размер на 20 000 лева за почти десет години брачен
живот, т.е. около 2000 лева средно годишно или около 167 лева средно месечно.
Съдът приема разликата в доходите на съпрузите за периода на брака им за
незначителна и с оглед факта, че през четири години от целия съвместен живот
ответницата е ползвала отпуски за отглеждане на децата, и през този период
приносът и се изразява в грижи за дома и тях. Съдът отчита и приносът на
ответницата, реализиран чрез помощ в натура от родителите й, който е установен
както с показанията на двете разпитани свидетелки, доведени от ответната
страна. Показанията им не са оборени, кореспондират помежду си и съдът дава
вяра на показанията на св. Д., които преценява като обективни с оглед
разпоредбата на чл. 172 от ГПК. По изложените мотиви съдът намира, че и третата
предпоставка за уважаване на иска за трансформация на лично имущество не е
доказана по несъмнен начин и при това положение искът следва да се отхвърли
като неоснователен.
При отхвърляне на главния иск, съдът следва
да разгледа предявените искове при условията на евентуалност по реда на
предявяването им.
ОТНОСНО иска с правно основание чл. 21 ал.4
от СК:
Разпоредбите на чл. 21 ал.1 и ал.3 от СК
определят характера на придобитата през време на брака съсобственост като
въвеждат презумпция за съвместен принос, което налага страната, домогваща се да
я обори, да докаже пълно и главно изключителният неин принос в придобиването.
Конкретно при отрицателния иск по чл. 21, ал.4 от СК, за разлика от исковете по
чл.23 от СК, приносът на
съпрузите може да се изразява в различни форми, само една от които е влагането
на парични средства за придобиването на имота, заедно и с другите предвидени в
чл. 21, ал.2 от СК форми, а именно - полагането на труд и грижи в
домакинството, за децата и други. Ето защо за разлика от исковете за пълна или
частична трансформация, при иска по чл. 21, ал.4 от СК, спорът е относно
пълната липса на принос на ответната страна по всички посочени параметри. И при
това не е достатъчно установяването на значителен превес на приноса на единия
пред този на другия, доколкото СК номинално не изисква равен такъв от страна на
двамата съпрузи. Следователно само едноличната роля на ищеца по всички
горепосочени проявни форми на съвместния принос, за
разлика от напълно липсващата такава на ответника, могат да обосноват
основателност на иска по чл.21, ал.4 от СК. Такъв извод не може да се базира на
предположение, а следва да бъде изцяло и главно доказан от ищеца, тъй като целта
е цялостното оборване на презумпцията на закона. Преценката е винаги конкретна
за всеки отделен случай (в този смисъл - решение № 20/26.02.2021г. на ВКС по гр.
д. №1409/2020г., I г.о.).
В процеса
ищецът следваше да докаже всички твърдения, на които основава иска си, в това
число – изцяло личния си принос, изразен във влагане на средства; изцяло полаганите
само от него лични и финансови грижи за дома, за децата и за семейство през
същия период; за абсолютната липса на принос и участие на ответницата по придобиване
процесния имот и по повод семейството; всички - на
база въведените фактически твърдения за тези обстоятелства. При цялостно
доказване от ищеца на горните обстоятелства, в тежест на ответницата по делото
е да докаже положителните твърдения, на които базира възраженията си, в това
число: полагани от нея лични и финансови грижи за семейството и децата.
Съдът изложи
подборни съображения при обсъждане основателността на главния иск, които не
следва да преповтаря. Приносът на ответницата е установен с гласните и
писмените доказателства и с експертното заключение на вещото лице М., което не
беше оспорено. Безспорно страните са бивши съпрузи, същите по време на брака си
са придобили по възмезден начин процесния имот, и
приносът им в придобиване както на имота, така и в цялото имущество на
съпрузите е установен. Предмет на спора по този иск е кой от бившите съпрузи и
доколко е полагал лични и материални грижи в периода 2010-2018 г. (до
фактическата им раздяла), какви средства е влагал за придобиване на имота.
Съдът посочи по-горе, че доходите на съпрузите са били с незначителни разлики,
дължащи се основно на факта, че съпругата е ползвала отпуск за отглеждане на
всяко от децата на страните, установено е, че всеки от съпрузите е полагал
грижи за дома и децата според възможностите си, служебните си ангажименти и
разликата в мястото и начина им на живот през време на брака. Ищецът не
ангажира такива доказателства, които да изключат приноса на бившата му съпруга
за придобиване на имота, а ответницата ангажира категорични и убедителни
доказателства за това с какво е допринасяла. Гласните доказателства не съдържат
съществени противоречия, които да изискват нарочен коментар или изключване на
някое от тях, включително показанията на двете свидетелки в родствена връзка
със страните. Писмените доказателства и експертните заключения на вещото лице
установяват доходите на съпрузите, между които няма съществени различия, и
според съда се касае за доказан по несъмнен начин принос на всеки от съпрузите
при придобиване на семейното имущество, съответно – до неоснователност на
отрицателния установителен иск за изключване на
приноса на ответницата. Свидетелските показания на свидетелите, разпитани по
искане на ищеца, не отричат участието на съпругата му в семейния живот, въобще
не установяват факти по нейно поведение в посока участие или неучастие в
доходите на семейството, грижите дома и
децата. Твърденията на ищеца, че семейството се е справяло само благодарение на
неговата работа и грижи и изключително с помощта на неговите родители и брат,
се явява опровергано. Без правно значение е кой от съпрузите е внасял вноската
по кредита, при приблизително еднакви доходи у двамата и при неопровергания
факт, че ищецът е съхранявал семейните средства. Средствата за погасяване на
вноските по кредита са имали семеен произход, включително установено е, че част
от тях са били предоставени от родителите на ответницата. При това положение
съдът приема, че двамата съпрузи, в различна степен са участвали в разходите и
грижите за семейството, но всеки от тях е допринасял за това. Гласните и
писмените доказателства, ангажирани от ответницата опровергават недоказаните
твърдения на ищеца. При липсата на други доказателства по делото и при анализа
на доказателствата на страните, които да установяват насрещните им твърдения, съдът
намира, че ищецът не проведе необходимото пълно и главно доказване на
предпоставките по чл.21, ал.4 от СК. Поради изложеното, искът с правно
основание чл. 21, ал.4 от СК следва да се отхвърли като неоснователен и
недоказан.
При отхвърляне
на първия евентуално съединен иск, съдът следва да се произнесе и по следващия.
ОТНОСНО иска с
правно основание член 29, ал. 3 от СК.
Съпружеска
имуществена общност възниква върху вещите и вещните права, придобити от
съпрузите по време на брака в резултат на съвместен принос, независимо от това
на чие име са придобити – чл. 21, ал.1 от СК, а съгласно ал. 2 на същата
разпоредба съвместният принос може да се изрази във влагане на средства, на
труд, в грижи за децата и в работа в домакинството. Съвместният принос на
съпрузите се предполага оборимо при възмездните придобивни основания, какъвто е договорът за покупко – продажба на недвижим имот и движими вещи – чл.
21, ал.3 от СК, независимо на чие име е придобита вещта.
По иска по чл.
29, ал.3 от СК тежестта на доказване е на ищеца, който следва да установи, че с
ответницата са бивши съпрузи и че приносът му в придобиването на семейното
имущество, описано в исковата молба, значително надхвърля приноса на
ответницата. Според т. 8 от ППВС № 5/31.10.1972 г. явното и значително несъответствие
в приноса за придобиване на общите вещи по смисъла на чл. 14, ал.4 СК (отм.),
съответстващ на сега действащия чл. 29, ал.3 от СК трябва да се установява не
само чрез съпоставяне на трудовото възнаграждение на съпрузите, а като се държи
сметка и за полагания труд в домакинството на семейството, за отглеждането на
децата, за създадената от единия съпруг спокойна обстановка на другия съпруг да
се труди и твори, както и за всички обстоятелства, които са от значение за
приноса в придобиването на общите вещи. Явното и значително несъответствие в
приноса трябва да се установява чрез съпоставяне стойността и значението на
доказания принос със стойността на придобитото общо имущество като цяло.
Несъответствието в приноса може да бъде осъществено чрез труд, чрез парични и
други средства и по други подобни начини.
По делото не е спорно, че страните са бивши
съпрузи и че по време на брака си са закупили процесия апартамент. Не се
установи по време на брака и към датата на купуване на жилището ищецът да е
получавал значително по-високи доходи в сравнение със съпругата си, изключая времето, когато същата е ползвала отпуск за
отглеждане на децата им. Наред с това, установи се, че ответницата е полагала
труд в домакинството и се е грижила за родените по време на брака деца.
Установи се и това, че за част от времето, когато съпрузите са били в брак,
ответницата е работила на две места – по граждански и трудов договор, и че
родителите й са подпомагали семейството с хранителни продукти, а за част от
времето са осигурили и дом на страните, като са заплащали всички битови сметки.
При приложението на чл. 29, ал. 3 СК следва да се преценят както прекия, така и
косвения принос, който не винаги може да бъде точно оценен като парична
равностойност. При тази преценка няма критерий за значителност - изисква се
значителна разлика, която се преценява при конкретните обстоятелства по делото
в абсолютно измерение като сума и в относително измерение като съотношение. В
случая не е налице предимство от страна на ищеца в нито един от четирите
компонента на приноса по смисъла на чл. 21 от СК – нито във влагането на
средства, нито в полаганите труд и грижи за домакинството, т.е. в цялостното
придобиване на имуществото на съпрузите. Поради това, не са налице основанията за
определяне на по-голям дял от имуществената общност, щом другият съпруг е
изпълнявал съобразно със своите възможности задълженията си по чл. 17 от СК. От
значение би било само ако един от двамата съпрузи не е полагал грижи за
осигуряване благополучието на семейството, разпилявал е доходите си и
имуществото си, а не го е предоставял на семейството си (решение № 212 от 22.04.1985
г. по гр. д. № 1095/84 г., II г. о.; решение № 3486 от 22.11.1982 г. по гр. д.
№ 2817/82 г., II г. о.; решение № 3486 от 22.11.1982 г. по гр. д. № 2817/82 г.,
II г. о.; решение № 1192 от 23.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3870/2007 г., III
г. о.). В случая не се установи такова поведение на ответницата, доказатлествата по делото го опровергават категорично.
Ответницата е работила през цялото време, изключая
периода, през който е била в отпуск за раждане и оглеждане на дете до 2-годишна
възраст, полагала е грижи за децата, осигурявала е чрез родителите си
хранителни продукти за семейството, а за част от брачния живот и жилище,
доходите и не се различават значително в сравнение с тези на ищеца. Само за
пълнота следва да се отбележи, че дори да бе установена съществена разлика в
доходите на страните, то при ненавършили пълнолетие деца, за които другият
родител е полагал грижи, тя не би могла да доведе до основателност на иска с
правно основание чл. 29, ал.3 от СК. В заключение, съдът намира, от събраните
по делото доказателства, не се установи значителен принос на ищеца в
придобиване на процесния апартамент, поради което
искът по чл. 29, ал.3 от СК следва да се отхвърли като неоснователен.
ОТНОСНО разноските:
С оглед изхода от процеса, следва да се
осъди ищеца да заплати на ответницата направените по делото разноски в размер
на 1830.00 лева съгласно приложения списък с разноските.
Мотивиран от
изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание член 23, ал.1 от СК, предявен от Д.М.Х. с ЕГН **********
*** за признаване за установено по отношение на И.Л.Д. с ЕГН ********** ***, че
Д.М.Х. е изключителен собственик на придобития по време на брака му с И.Л.Д.
вследствие пълна трансформация на лични средства, на следния недвижим имот, а
именно: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор ************* (******************м,
точка, три, точка, пет), находящ се в град С., община
С., област П., с адрес на имота: град С., ж.к. „С.“, бл. *********, разположен
в сграда № 3 в поземлен имот с идентификатор ************** (******************м)
с предназначение: жилище, апартамент, с площ от 65.12 кв.м (шестдесет и пет
цяло и дванадесет стотни квадратни метра), заедно с изба № 5 с площ от 4.02
кв.м, както и 2.244% ид. части от общите части на
сградата и правото на строеж, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание член 21, ал.4 от СК, предявен от Д.М.Х. с ЕГН **********
*** за признаване за установено по отношение на И.Л.Д. с ЕГН ********** ***, че
следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор *************
(******************м, точка, три, точка, пет), находящ
се в град С., община С., област П., с адрес на имота: град С., ж.к. „С.“, бл. *********,
разположен в сграда № 3 в поземлен имот с идентификатор ************** (******************м)
с предназначение: жилище, апартамент, с площ от 65.12 кв.м (шестдесет и пет
цяло и дванадесет стотни квадратни метра), заедно с изба № 5 с площ от 4.02
кв.м, както и 2.244% ид. части от общите части на
сградата и правото на строеж, придобит по време на брака между Д.М.Х. и И.Л.Д.,
при липса на съвместен принос е индивидуална собственост на Д.М.Х., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание член 29, ал.3 от СК, предявен от Д.М.Х. с ЕГН **********
*** за признаване за установено по отношение на И.Л.Д. с ЕГН ********** ***, че
Д.М.Х. притежава по-голям дял от прекратената СИО, поради значително по- голям
принос в придобиването – в размер на 2/3 от правото на собственост, по
отношение на следния недвижим имот, придобит по време на брака му с И.Л.Д., а
именно: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор ************* (******************м,
точка, три, точка, пет), находящ се в град С., община
С., област П., с адрес на имота: град С., ж.к. „С.“, бл. *********, разположен
в сграда № 3 в поземлен имот с идентификатор ************** (******************м)
с предназначение: жилище, апартамент, с площ от 65.12 кв.м (шестдесет и пет
цяло и дванадесет стотни квадратни метра), заедно с изба № 5 с площ от 4.02
кв.м, както и 2.244% ид. части от общите части на
сградата и правото на строеж, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА
Д.М.Х. с ЕГН ********** *** да заплати на И.Л.Д. с ЕГН ********** ***
направените по делото разноски в размер на 1830.00 (хиляда осемстотин и
тридесет) лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд П. в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
К.Ш.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: