РЕШЕНИЕ
№ 234
гр. Б., 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Емилия В. Дончева
при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска
като разгледа докладваното от Емилия В. Дончева Гражданско дело № 20211210101760 по
описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
представляван от Дж. Кр. К. заедно с М. Сл. чрез адв. В.Г., съдебен адрес: гр. С. против Г.
М. АТ., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., с която е предявен положителен установителен иск
– за установяване, че ответникът дължи на ищеца сумите, предмет на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2580/2020 г. по описа на РС-Б..
В исковата молба се твърди, че между ищцовото дружество „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД и
ответника Г. М. АТ. са сключени договори за предоставяне на мобилни услуги, по силата на
които ответникът е абонат на дружеството.
Сочи се, че по повод договор за мобилни услуги от дата 03.10.2018 г., сключен с мобилния
оператор „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ответникът Г. М. АТ. е абонат на дружеството
доставчик на мобилни услуги с клиентски номер № ********* и титуляр по предпочетения
мобилен номер *********, с избрана абонаментна програма Тотал 36,99 лв., с уговорен срок
на действие 24 месеца до 03.10.2020 г. Пояснява се, че при ползване на преференциални
условия на мобилния оператор, ответникът е сключил и Договор за лизинг от същата дата-
03.10.2018 г., по силата на който е взел мобилно устройство марка XIAOMI Redmi Note5
32GB Dual Black на изплащане посредством 23 месечни вноски в размер на 5,39 лв. всяка,
съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор, както и правото след
изтичане на 23-месечния срок на договора срещу заплащане на допълнителна сума от 5,39
лв. да придобие собствеността върху лизинговата вещ (чл. 1, ал. 2 от договора за лизинг). На
ответника е предоставено за ползване описаното по- горе мобилно устройство с отстъпка от
стандарната цена, както следва: стандартна цена на мобилното устройство при плащане в
брой, без абонамент -609,90 лв., обща лизингова цена с избраната от абоната програма Тотал
36,99 лв.- 239,36 лв., отстъпка от стандартната цена, която ответникът е получил, възлиза на
1
370,54 лв.
Твърди се, че въз основа на договора ответникът е ползвал предоставяните от ищцовото
дружество мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под клиентския номер на
абоната № *********. Сочи се, че за отчетен период на потребление 15.11.2018 г. до
14.02.2019 г. абонатът не е изпълнил задължението си да заплати дължимите месечни
абонаменти, съобразно използваните от него услуги в размер на 141,99 лв., за което са
издадени фактури: № **********/15.12.2018 г. за отчетен период 15.11.2018 г.- 14.12.2018 г.
с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 58,18 лв. с ДДС,
платима в срок 30.12.2018 г.; № **********/15.01.2019 г. за отчетен период на потребление
15.12.2018 г. -14.01.2019 г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти
в размер на 46,62 лв. с ДДС, платима в срок 30.01.2019 г.; № **********/15.02.2019 г. за
отчетен период на потребление 15.01.2019 г.-14.02.2019 г. с начислена за периода сума за
разговори и месечни абонаменти в размер на 42.37 лв. с ДДС, платима в срок 02.03.2019
г. Поради незаплащане от страна на ответника на процесните фактури за отчетния период
на потребление 15.11.2018 г. до 14.02.2019 г., е ангажирана договорната отговорност на
абоната по т. 11 от договора за услуги, като във връзка с чл. 75, вр.с чл. 196, в) от ОУ на
мобилния оператор, Теленор е прекратил едностранно индивидуалните договори на
ответника за ползваните абонаменти. След прекратяване на отношенията операторът е издал
крайна фактура № **********/15.04.2019 г., в която са начислени суми в размер, както
следва: 336,10 лв. - дължима договорна неустойка за предсрочно прекратяване на договорни
абонаменти; 97,02 лв. - незаплатени лизингови вноски; 141,99 лв. - незаплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги. Пояснява се, че неустойката, която
се претендира в настоящото производство в размер на 336,10 лв. е формирана както
следва: за абонаментен план Тотал 36,99 лв. към мобилен номер ********* - 92.46 лв.,
представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси 30,82 х 3; за абонаментен план
Тотал 36,99 лв. към мобилен номер ********* -243,64 лв. за ползване на устройство
XIAOMI Redmi Note5 32GB Dual Black, представляваща такава част от разликата между
стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент), съгласно действащата към
момента на сключване на договора ценова листа и заплатената от него при предоставянето
му (в брой или обща лизингова цена по договора за лизинг), съответстваща на оставащия
срок на договора.
Твърди се, че датата на деактивация на процесния абонамент е 11.04.2019 г., като същата се
генерира автоматично по вградената електронна система на оператора при нерегистрирано
плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните
фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания
абонамент.
Прави се искане за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество следните суми: сумата в размер
на сумата от 336,10 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент за мобилни услуги от дата 03.10.2018 г., ведно със законната лихва за забава,
считано от датата на подаване на заявлението по исковата молба до окончателното плащане
2
на сумите.
Препис от исковата молба е връчен на ответника Г. М. АТ. на 03.08.2021 г. по реда на чл. 46,
ал. 2 ГПК на Биляна Петкова- майка, в едно домакинство. В срока по чл. 131 ГПК, който
изтича на 03.09.2021 г., не е постъпил отговор от ответника.
Същият, редовно призован, не се явява и в съдебно заседание, като не е депозирал молба-
искане делото да се гледа в негово отсъствие.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
С молба-становище от 08.11.2021 г. процесуалният представител на ищеца е поискал
постановяване на неприсъствено решение в случай на неявяване на ответника в първото по
делото заседание и не е направил искане същото да се гледа в негово отсъствие.
Съдът, след като прецени доводите на ищеца, доказателствата по делото и на основание чл.
238, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 239 ГПК, приема за установени следните обстоятелства:
По допустимостта на предявения иск намира следното:
Направено е искане за признаване за установено съществуване на вземане, след проведено
успешно заповедно производство по предвидения ред на чл. 410 и сл. ГПК за вземане за
незаплатена неустойка в размер на 92,46 лв. по договор за предоставяне на мобилни услуги,
сключен между Теленор България ЕАД и ответника Г. М. АТ. от 03.10.2018 г. за мобилен
номер *********, представляваща стойността на три месечни абонаментни такси и сумата
от 243,64 лв., представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство XIAOMI
Redmi Note532GB Dual Black, с отстъпка от стандартната цена, съгласно т. 7 от договор за
мобилни услуги от дата 03.10.2018 г. в размер на 370,54 лв.
Искът по чл. 422, ал. 1 ГПК е установителен и цели да установи наличието на вземането на
заявителя в заповедното производство, в полза на който е издадена заповед за изпълнение.
Предпоставка за предявяване на иска е наличие на издадена заповед за изпълнение срещу
ответника – длъжник в заповедното производство, която не е влязла в сила, тъй като в
двуседмичния срок от връчването й длъжникът е възразил срещу нея или заповедта е
връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. В настоящия случай, посочените предпоставки са
налице, поради което съдът приема предявения иск за допустим.
При предявен иск по чл. 415, ал. 1 ГПК предмет на установяване и признаване по исков ред
ще бъде заявеното и обективирано в заповедта за изпълнение право и ако това право
съществува, то ще бъде удостоверено от съдебното решение.
Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор
на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Разпоредбата на чл. 239, ал. 1
ГПК предвижда, че съдът постановява неприсъствено решение, когато: на страните са
указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им
в съдебно заседание; искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства или вероятно е неоснователен с оглед на
направените възражения и подкрепящите ги доказателства.
3
Съдът намира, че са налице процесуалноправните и материалноправните предпоставки за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника по предявения иск.
От представените с исковата молба писмени доказателства – Договор за мобилни услуги от
03.10.2018 г., сключен между „Теленор България“ ЕАД и Г. М. АТ., Приложение – ценова
листа, Договор за лизинг от дата 03.10.2018 г., сключен между „Теленор България“ ЕАД и Г.
М. АТ. за устройство XIAOMI Redmi Note532GB Dual Black, Общи условия на договор за
лизинг за предоставяне на преносим компютър 3G CONNECT CENTER, телефонен апарат
или друго устройство, декларация – съгласие от Г. М. АТ. от дата 03.10.2018 г., приложение
– ценова листа за абонаментни планове за частни и корпоративни клиенти от дата 03.10.2018
г., фактура № **********/15.12.2018 г., фактура № **********/15.01.2019 г., фактура №
**********/15.02.2019 г., фактура № **********/15.04.2019 г., Общи условия на Теленор
България ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги, може да
се направи обосновано предположение за това, че между „Теленор България“ ЕАД и Г. М.
АТ., са съществували твърдяните в исковата молба правоотношения, по които ищцовото
дружество е доставило на ответника далекосъобщителни услуги за абонатен номер №
********* за мобилен номер ********* и мобилно устройство XIAOMI Redmi Note532GB
Dual Black.
С оглед горното и тъй като ответникът не е представил отговор на исковата молба и негов
представител не се е явил в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие, като същият е бил уведомен за последиците от непредставяне на
отговор и неявяване по делото, съдът намира, че в случая са налице предпоставките на чл.
238, ал. 1 и чл. 239 ГПК за постановяване на неприсъствено решение по делото, като
предявеният иск следва да бъде уважен изцяло, без решението да се мотивира по същество.
Ищецът е поискал присъждане на разноски както в исковото, така и в заповедното
производство.
Според т. 12 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът в
исковото производство се произнася с отделен диспозитив по дължимостта на разноските в
заповедното, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за
изпълнение, тъй като в предмета на иска по чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК не се включва
въпроса за разноските, като съобразно изхода от спора разпредели отговорността за
разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. По изложеното се дължи
отделен осъдителен диспозитив, с който ответника се осъди да заплати на ищеца и
разноските, направени в заповедното производство.
Дължимите разноски в заповедното производство са общо в размер на 205,00 лв., от които
180,00 лв. заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 180,00 лв. и заплатена
държавна такса в размер на 25,00 лв.
Ищецът е поискал присъждане на разноски в исковото производство 75,00 лв. държавна
такса и 180,00 лв. адвокатско възнаграждение. Съдът намира, че следва да присъди
поисканите разноски.
Водим от горното и на основание чл. 239, ал.1 ГПК, съдът
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Г. М. АТ., с ЕГН **********,
с настоящ адрес: гр. Б., че дължи на ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., представляван от Дж. Кр. К. заедно с
М. Сл. чрез адв. В.Г., съдебен адрес: гр. С., следните суми: сумата от 92,46 лева (деветдесет
и два лева и четиридесет и шест стотинки), представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент от дата 03.10.2018 г. за мобилен номер *********,
представляваща стойността на три месечни абонаментни такси и сумата от 243,64 лева
(двеста четиридесет и три лева и шестдесет и четири стотинки), представляваща неустойка
за предоставено за ползване устройство XIAOMI Redmi Note5 32GB Dual Black, с отстъпка
от стандартната цена, съгласно т. 7 от договор за мобилни услуги от дата 03.10.2018 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
909714 от 15.12.2020 г. по ч. гр. дело № 2580/2020 г. по описа на Районен съд – Б..
ОСЪЖДА Г. М. АТ., с ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Б. да заплати на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
представляван от Дж. Кр. К. заедно с М. Сл. чрез адв. В.Г., съдебен адрес: гр. С. сумата в
размер на 205,00 лева (двеста и пет лева), представляваща сторени разноски в заповедното
производство, както и сумата в размер на 255,00 лева (двеста петдесет и пет лева),
представляваща сторени разноски в исковото производство.
Неприсъственото решението не подлежи на обжалване съгл. чл. 239, ал. 4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
5