Р Е
Ш Е Н
И Е № …
гр. К.,
12.10.2020 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Районен
съд-К., четвърти състав, в публично заседание на тридесети септември две хиляди
и двадесета година, в състав:
Председател:
ИВАЙЛО РОДОПСКИ
при секретаря М.Г., като разгледа докладваното от
съдията РОДОПСКИ гр.д.№ 688, по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е по реда на чл.108
от ЗС, вр.чл.537, ал.2 от ГПК.
Предявен
е иск от Е.М.А., ЕГН**********,***,
чрез пълномощника си адв.Т.Т. от САК, с
адрес *** срещу Д.С.Х., ЕГН **********, чрез адв.М.Ц. от САК, с правно основание чл.108 от ЗС – реандикационен иск
за установяване на право собственост и за осъждане на ответника да предаде на ищеца владението
на следния недвижим имот: поземлен имот, съставляващ дворно място с площ от 600
/шестстотин/ кв.м., находящо се в землището на с. Ч., С., местността “Лицето“,
представляващо парцел №25 /двадесет и пети/ по парцеларния план на местността,
раздадена по Постановление №76 на Министерски съвет, при съседи на имота по
доказателствен нотариален акт: улица, парцел №24, парцел №26 и държавен парцел,
съставляващ реална част от нейния имот, целия с площ от 2624 кв.м.,
представляващ ПИ №266, кад. район 101, м. Крайще, землището на с.Ч..
Иска се на основание
чл.537, ал.2 от ГПК при уважаване на иска за собственост да се отмени в частта
за площ от 600 кв.м. договор за продажба чрез търг на общински недвижим имот,
сключен на 11.12.2008 г. между Община К. и ответника, вписан в книгите за
вписване на СВ при КРС на 11.12.2008г ., т.II, №83, вх. рег.№2522 .
Претендират съдебни разноски, съгл.представен списък
по чл.80 от ГПК.
С писмения си отговор, чрез адвокат Ц. ответницата
оспорва исковата претенция като неоснователна, излага съображения че нейния
имот не бил идентичен с ищцовия, прави алтернативно възражение за настъпила в
нейна полза придобивна петгодишна давност, считано от 11.12.2008 година. Иска
привличане на Община К. като трето лице – помагач, тъй като е закупила имота –
частна общинска собственост от нея. Претендират съдебни разноски,
съгл.представен списък по чл.80 от ГПК.
Третото лице – помагач Община К. не вземат становище
по иска.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
обсъждайки ги във връзка с доводите на страните, приема за установено от
фактическа страна следното :
Ищцата се легитимра като собственик
по наследство от баща й М.А.Л., бивш
жител ***, починал на 11.05.1999 г. на процесния недвижим имот, находящ се в
землището на с.Ч., общ. К., С., а именно: поземлен имот, съставляващ дворно
място с площ от 600 /шестстотин/ кв.м., находящо се в землището на с. Ч., С.,
местността “Лицето“, представляващо парцел №25 /двадесет и пети/ по парцеларния
план на местността, раздадена по Постановление №76 на Министерски съвет, при
съседи на имота по доказателствен нотариален акт: улица, парцел №24, парцел №26
и държавен парцел. Същият бил придобит от наследодателя й на основание пар. 4
”а” от Преходните и заключителни разпоредби на ЗСПЗЗ, за което е съставен нотариален
акт за собственост на недвижимия имот №130, т.I, дело №131/1992 г. по описа на
КРС, с приложени към него доказателства, както следва: оценителен протокол от
03.12.1992 г. на ОбНС-К., с който е оценена земята и нейната цена е определена
на сумата от 17160,00 лева, която е била
заплатена, съгласно квитанция №76/17.12.1992 година, както и служебна бележка от 11.12.1992 г. на км. с.Ч.,
от която е видно, че наследодателя на ищцата М.А.Г. притежава дворното място –
парцел №25 по реда на 76 ПМС в м. “ Лицето “ на с. Ч..
Процесният имот
първоначално се владеел от наследодателя на ищцата, като след смъртта му през
1999 година ищцата започнала и продължила да владее имота, като същият е деклариран
в данъчна служба при Община К. и за него се плащали дължимите данъци и такса
смет към момента.
Спорният имот представлява овощна
градина, в който се намира стара дървена барака за инструменти и инвентар с
площ от 8 кв.м. През 2016 година ищцата установила че ключовете й от катинара
на входната врата на имота не го отключват и го подменила с друг. След няколко
месеца установила, че катинара отново е подменен с друг, което ме наведе на
мисълта, че имота се владее и ползва от друг. Подала молба за издаване на скица
на имота в ОА-гр.К., като такава не й била издадена, а с писмо № 94-Е-166/07.11.2017
г. общинската администрация при община К. я уведомила, че имотът е закупен от
друго лице.
В случая това била
ответницата, легитимираща се с недвижим имот с площ от 2624 кв.м., придобит на
основание покупко-продажба въз основа на договор за продажба чрез търг на
общински недвижим имот, сключен на 11.12.2008 г. между Община К. и нея, който
се застъпва с имота на ищцата от 600 кв.м.
Към момента ответницата
владее придобития по наследство от ищцата недвижим имот с площ от 600 кв.м.,
който по сега действащия кадастрален план попада изцяло в имота на ответницата
и се явява реална част от нейния имот, целия с площ от 2624 кв.м.
Според
показанията на разпитаните по делото свидетели А. и И. (последният син на
ищцата) процесният имот от около 600 кв.метра е във владение на наследодателите
на ищцата от повече от 40 години, а през 1992 бил закупен с нотариален акт.
Преди няколко години установили, че други лица предявява претенции към имота и
го стопанисват, чрез смяна на катинара на входната врата.
Според
показанията на разпитаните по делото свидетели Х. (син на ответницата) и К.,
ответницата закупила на тръжно основание спорния сега недвижим имот през 2008
година и оттогава го стопанисвали и владеели.
Според заключението на приетата по делото СТЕ, след
изработване на комбинирана скица (приложение 1), на която са нанесени границите
на заснетия имот на ищеца и имота, продаден на търг от община К., имотът на
ищеца по геодезическо заснемане на границите е с площ от 621 кв.м и е защрихован
в синьо, по точки 1;5;6;4;3;2;1, с площ на застъпване от 621 кв.м. Ищцата, като
наследник на М.А.Г. е придобила имота по нот.акт № 130, том I, дело 131 от
22.03.1993 г. като дворно място, с площ 600 кв.м в с. Чибаоци, м. „Лицето“, а
ответницата го е придобила чрез продажба на търг на общински имот чрез
Договор от 11.12.2008 г. представляващ
ПИ 266, в кадастрален район 101, м. „Краище“ с площ 2624 кв.м, като след
извършено геодезическо заснемане на имота на ищеца се установява частична
идентичност (застъпване) между двата имота така, както е отразено на комбинираната скица към
заключението, т.е.процесният претендиран недвижим имот на ищцата попада в
по-големия имот на ответницата.
При така
установената фактическа обстановка, районният съд възприе следните правни
съображения :
Предявен е иск,
с правно основание чл.108 от ЗС, вр.чл.537, ал.2 от ГПК.
Същият се
явява основателен.
Според константната практика на ВКС на Б.,за да бъде
уважен иск по чл.108 ЗС, е необходимо
ищецът да докаже три кумулативно дадени предпоставки: 1.че ищецът е собственик
на претендирания имот; 2.че същият се намира във владение или държане на
ответника и 3. че ответникът владее или държи имота без основание. Липсата на
доказаност дори на една от посочените предпоставки, води до неоснователност на
предявената искова претенция.
(Р-2419-60-І ГО).
В настоящия казус се събраха
безспорни гласни и писмени доказателства, които установяват по несъмнен начин,
че ищцата се легитимира като собственик на процесниия недвижим имот от 600 кв.м., на годно правно
основание – наследствено правоприемство, нотариален акт от 1992 година и давностно
владение над 10 години. Установява се също, че ответницата е
придобила през 2008 година имот с площ от 2624 кв.м., придобит на основание покупко-продажба по договор
за продажба чрез търг на общински недвижим имот, сключен на 11.12.2008 г. между
Община К. и нея, който се застъпва с имота на ищцата от 600 кв.м.
Проведено е
успешно и доказването по отношение на третата
предпоставка - установява се, че ответницата владее имотът на ищцата, като
част от нейния, по-голям, без годно
правно основание и против волята й, тъй като с тръжният договор, без наличие на
влязло в сила съдебно решение не може да се създават нови права и да се отричат
вече съществуващи за части от него, в които се съдържат 600-те кв.м. –
собственост на ищцата. Ето защо
ответницата не е придобила правото на собственост върху процесния имот от 600
кв.м., като част от закупения такъв от 2624,00 кв.м., респективно ищцата не е
загубила своето вещно право върху имота си, поради което възражението й за
изтекла в нейна полза петгодишна придобивна давност се явява неоснователно, а
необходимата в случая десетгодишна придобивна давност не е изтекла към момента
на предявяване на иска пред съда (11.12.2008 година – 31.07.2018 година).
Гореизложените
съображения налагат извода, че така предявения ревандикационен иск следва да бъде уважен,
като основателен, а ответницата следва да бъде осъдена да предаде на ищцата
владението върху претендирания имот.
По акцесорното искане за отмяна на договор за продажба чрез
търг на общински недвижим имот, сключен на 11.12.2008 г. между Община К. и
ответника, вписан в книгите за вписване на СВ при КРС на 11.12.2008г ., т.II,
№83, вх. рег.№2522, искането по чл.537, ал.2 ГПК няма
самостоятелен характер, а е последица от уважаване на иска за материално право,
в случая този по чл.108 от ЗС. На отмяна по чл.537, ал.2 ГПК подлежат само
констативните нотариални актове, като последица от уважаването на иска за
защита на правото на собственост, удостоверено с акта, а само нотариалните
актове, чрез които се изповядват определена категория правни сделки, не могат
да бъдат отменяни на основание чл.537, ал.2 от ГПК, понеже не съдържат
констатации, а обективират волеизявленията на страните по тях. Защитата срещу
легимиращото им действие се осъществява поначало чрез вписването на исковата
молба, а впоследствие и на влязлото в сила съдебно решение, чрез което то се
оборва. Ето защо в конкретния казус тръжният договор не представлява констативният
нотариален акт, а конститутивен и не следва да бъде отменен изрично от съда, а като
последица от уважаване на ревандикационния иск за право на собственост.
С оглед изхода
на делото и на основание чл.78,ал.1 от ГПК, ответницата следва да бъде осъдена
да заплати на ищцата направените съдебни разноски, в общ размер на 965, 00 лева,
съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.
Воден от
гореизложеното, СЪДЪТ
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА, на основание чл.108 от ЗС, за установено по отношение на Д.С.Х.,
ЕГН **********, правото на собственост на Е.М.А., ЕГН********** ВЪРХУ следния недвижим имот: поземлен
имот, съставляващ дворно място с площ от 600 /шестстотин/ кв.м., находящо се в
землището на с. Ч., С., местността “Лицето“, представляващо парцел №25
/двадесет и пети/ по парцеларния план на местността, раздадена по Постановление
№76 на Министерски съвет, при съседи на имота по доказателствен нотариален акт:
улица, парцел №24, парцел №26 и държавен парцел, съставляващ реална част от
нейния имот, целия с площ от 2624 кв.м., представляващ ПИ №266, кад. район 101,
м. Крайще, землището на с.Ч. И ОСЪЖДА ответницата да предаде на ищцата владението
върху имота.
ОТХВЪРЛЯ искането, на основание чл.537, ал.2, изр.ІІІ от ГПК, за отмяна на договор за продажба чрез търг на общински недвижим
имот, сключен на 11.12.2008 г. между Община К. и ответника, вписан в книгите за
вписване на СВ при КРС на 11.12.2008г ., т.II, №83, вх. рег.№2522, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНО.
ОСЪЖДА Д.С.Х. да заплати на Е.М.А. направените по делото съдебно-деловодни разноски, в общ размер на 965,00
лева.
Решението е
постановено при наличие на трето лице –
помагач: Община К..
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-С., в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :