№ 2021 г., гр.Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД
VІ-ти
касационен състав,
в публично заседание на 28.10. 2021 г.,в състав :
Председател
: Красимир Кипров Членове : Мария Даскалова
Марияна Бахчеван
при секретаря Галина Владимирова
с участието на
прокурора Силвиян И.
като разгледа докладваното от съдия Кипров
касационно дело № 2121 по описа на
съда за 2021 г.,
за да се
произнесе взе предвид следното : ,
Производството
е
по
реда на чл.63, ал.1, пр.ІІ
от ЗАНН във вр. с глава ХІІ от АПК.
Ообразувано е по жалба на РД „Автомобилна администрация“-Варна, против решение № 481/ 12.08.2021 г. по НАХД № 1481/2021 г. по описа на ВРС, с което е
отменено издаденото от директора НП
№ 23-0000096/ 15.02.2021г. и РД „АА“-Варна
е осъдена да заплати на В.И.Р. разноски в размер на 300 лв. С развити в жалбата доводи за материална незаконосъобразност на обжалваното решение, поради
неправилно извършена от въззивния съд преценка за наличието на осъществен за
чужда сметка обществен превоз, се иска постановяване на
касационно решение за отмяна на въззивното решение и постановяване на друго
такова по съществото на делото за потвърждаване на НП и
присъждане на разноски за осъществено
процесуално представителство. В съдебно заседание, касаторът редовно призован
не се представлява.
Ответникът В.И.Р., чрез представените от упълномощения адвокат Ас. Д.
писмени бележки с.д.15099/15.10.2021 г. изразява становище за оставяне в сила на обжалваното
решение.
Представителят
на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за оставяне в сила на обжалваното
решение.
След
преценка на изложените от страните доводи и
извършената
по реда на чл.218 от АПК проверка, съдът
намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна
страна, против подлежащ на касационен контрол
съдебен акт, а разгледана по същество
тя е основателна.
С обжалваното НП е наложена на ответника на
основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП глоба в размер на 2000 лв. за нарушение на
чл.87, т.2 от Наредба № 33/3.11.1999 г. на МТ , а именно : затова, че на
13.11.2020 г. около 11.00 ч. в обл.
Варна, по републикански път ІІ-29 гр. Добрич – гр. Варна, на 1 км. след разклона за с. Изворско, в посока
гр. Варна, управлява товарен автомобил марка „Зил 131“ с рег. № ***, извършващ
обществен превоз на товари, видно от превозен билет от 13.11.2020 г. , от който
става ясно, че превозваната дървесина е от ДГС-Варна, купува я „Веслес“ ЕООД, а
като получател е посочено ФЛ С.Д. , по маршрута Водица-Яребична, община
Аксаково, натоварен с 3,60 куб. метра дървен материал /цер/, като при
проверката е установено, че водачът не притежава удостоверение за
психологическа годност.
За да отмени НП , районният
съд е
приел несъставомерност на деянието
поради това , че от страна на наказващия орган не бил доказан обществения
характер на превоза – липсвали доказателства за възмездност на предоставената
услуга.
Касационният
съд намира, че изложеното в жалбата
основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК за
отмяна на въззивното решение е налице , предвид следното :
Дефиницията
на понятието „обществен превоз“ е дадена в пар.1, т.1 от ДР на ЗАвП, според
която такъв е превоза извършван за чужда сметка или срещу заплащане
и икономическа облага, който се извършва с МПС. Видно е от така регламентираните две алтернативни форми
на обществения превоз, че когато превозът
се извършва за чужда сметка, то това обстоятелство
е достатъчно за квалифицирането му като обществен, т.е. в този случай възмездността на сделката не подлежи на изследване и доказване. От наличният в
преписката и описан в НП превозен билет, категорично се установява, че превозът
е осъществен за чужда сметка, тъй като ответникът не е нито продавач, нито купувач на превозваната от него
дървесина , а е трето спрямо тях лице,
което единствено извършва превозната услуга. При тези данни, неправилен е
правния извод на ВРС, че процесният превоз не е обществен такъв. По делото не е
имало спор, че на водача Р. не е било
издавано валидно удостоверение за
психологическа годност по смисъла на наредбата по чл.152, ал.1, т.2 от ЗДвП ,
каквото той е бил длъжен да притежава съгласно изискванията на разпоредбата на чл.87, т.2 от Наредба
№ 33/3.11.1999 г. на МТ. Извършването от
водача Р. на обществен превоз на товар без на същият да
е издадено така изискваното от Наредба № 33 удостоверение за психологическа годност , представлява
деяние осъществяващо от обективна и
субективна страна състава на адм. нарушение по чл.93, ал.1,т.1 от ЗАвП, т.е.
приемайки обратното, ВРС е постановил решението си в нарушение на материалния
закон , което налага цялостната му отмяна, включително и в частта за разноските.
След отмяната на въззивното решение и при решаване на спора по същество от страна
на касационния съд в съответствие с изискванията на чл.222, ал.1 от АПК, НП
следва да бъде потвърдено – освен правилно дадената в съответствие с приложимия
материален закон правна квалификация на деянието, наложеното адм. наказание глоба в размер на 2000 лв. е правилно
определено, а както е констатирано и в мотивите на обжалваното решение,
процесуални нарушения при издаването на НП не са допуснати.
При този
изход от делото, разноски на ответника не се дължат, като неоснователна е
същата претенция на касатора, тъй като по делото липсва осъществено от
упълномощен юрисконсулт негово процесуално представителство.
Предвид
изложеното , съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 481/ 12.08.2021 г. по НАХД № 20213110201481/2021 г. по описа на ВРС , с което е отменено издаденото от директора
на Регионална дирекция „АА“-Варна НП № 23-0000096/ 15.02.2021 г. и РД „АА“-
Варна е осъдена да заплати на В.И.Р. разноски в размер на 300 лв. , като ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВИ :
ПОТВЪРЖДАВА издаденото от директора на РД „АА“-Варна НП № 23-0000096
/ 15.02.2021 г., с което на основание чл. 93, ал.1, т.1 от ЗАвП е наложена на В.И.Р. глоба в размер на 2000 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: