рЕШЕНИЕ
№214
гр. Габрово, 22 юни 2020
г.
в
името на народа
РАЙОНЕН СЪД Габрово в открито заседание на 16 юни 2020 г., в състав:
Съдия: радосвета
станимирова
при секретаря елисавета
илиева, като разгледа докладваното от съдия станимирова гр. д.
№ 2349 по описа за 2019 г. на ГРС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на н.п.м., ЕГН**********; адрес ***, представляван от адв. Рада - Мария
Харамильо - Косева, от АК Габрово; Съдебен адрес за призоваване и получаване на
съдебни книжа: гр. Габрово, ул. Евтим Дабев № 8; против Областна
Дирекция на МВР- Габрово; еик*********, със седалище гр. Габрово, ул. Орловска № 50;
Ответната страна е
депозирала писмен отговор в
едномесечния срок.
В исковата молба се твърди, че н.п.м., ЕГН**********; работи
от 2013 г. при Областна Дирекция на МВР - Габрово, като заема
длъжността "младши автоконтрольор". При осъществяване на трудовата си дейност и служебните
си задължения ищецът работи по утвърдени протоколи и графици, при режим на смени- дневна и нощна от
22.00 - 06.00 часа, с продължителност на всяка смяна 12 часа, при сумарно
изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на чл. 187, ал.3 от ЗМВР. Съгласно, обаче
чл. 187, ал. 1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна
работна седмица. Въпреки
това, за периода, обхващащ времето от 29-11-2016 г. до 29-11-2019 г. ищецът по иска е работил между 6-8 нощни дежурства месечно, за които не е получавал трудово възнаграждение за положения от него извънреден труд, вследствие
преобразуване на нощен към дневен такъв . Редът за организацията и разпределянето на работното време,
за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители
извън работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба
на министъра на вътрешните работи. През процесиия период, обхващащ времето от 29-11-2016 г. до 29-11-2019 г. в сила е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. ( бон., ДВ, бр.60 от
02.08.2016 г„ в сила or 02.08.2016 г.), като в нея липсва изрична норма, регламентираща преизчисляване на
нощния труд в дневен, аналогична със тази на чл. 31, ал. 2 от отменената
Наредба № 81213-407 11.08.2014 г. Това обаче, не следва да се тълкува като законово въведена
забрана, тъй като такава би била противоконституционна и би поставила
служителите в МВР в по-неблагоприятно положение от другите държавни служители -
по отношение заплащането на допълнителните възнаграждения, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсиране на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките. При наличието на тази непълнота в
специалната уредба, касаеща служителите в МВР слелва субсидиарно да се приложи
общата Наредба за структурата и
организацията на работната заплата. Съгласно соченият нормативен
акт. в чл.9. ал. 2- при сумирано изчисляване на работното време нощните часове
се превръщат в дневни е коефицент равен на съотношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно
отчитане на работното време за съответното място, който коефициент в настоящия
случай е 1.143. В процесния период
обхващащ времето от 29-11-2016 г. до 29-11-2019 г., ищецът е работил 1680 часа нощен труд, приравнен с
коефицент 1.143 възлиза на
1920 часа и разликата от приравнените часове нощен труд и
неплатени от ответника са 240
часа. Ставката за изчисляване на извънреден труд е 6.61 лв..
респективно сумата, която ответникът дължи на ищеца за положения от него нощен
труд е сумата 1588
лв. ( хиляда петстотин осемдесет и осем лева). Ищецът по иска не е получават възнаграждение за
положен извънреден труд вследствие преобразуване па нощен към дневен такъв за
периода 29-11-2016 г. до 29-11-2019 г., което поражда правния му интерес да
заведе настоящия иск срещу ОД на МВР Габрово, който е пасивно процесуално
легитимен да отговаря по иска. тъй като е самостоятелно юридическо лице,
съгласно чл.37. aл.2 вр. с ал.1, т.2 от ЗМВР.
иска да се осъди ответника Областна Дирекция на МВР- Габрово, с ЕИК129009799
да заплати на ищеца н.п.м. на основание чл.178, ал.1, т. 3 във вр. с чл.179. ал.1, пр.2 от
ЗМВР сума в размер 1588 лв. (хиляда петстотин осемдесет и осем
лева), представляваща възнаграждение
за положен извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв
за периода 29-11-2016 г. до 29-11-2019 г., ведно със законната лихва върху
цялата сума, считано от датата на завеждане на настоящия иск до окончателно
изплащане на вземането.
Ищецът прави уточнение на иска си: Исковата претенция е за заплащане на
допълнително
възнаграждение за извънреден труд- 240 часа, който не е отчетен като такъв, защото ответникът
не е преизчислил реално
положените от ищеца 8 часа нощен труд за всяка смяна за времето от 22:00 до
06:00 часа през периода 29-11-2016 г. до 29-11-2019 г.в дневен труд, с коефицент 1.143,
съгласно чл.9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата, вследствие, на което положения
нощен труд не е отчетен като извънреден труд, а само като нощен труд.
Ответната страна
взема становище в писмен отговор в срока по чл.131 от
ГПК: Считам, че през исковия период ищеца е бил
служител на МВР по чл.142, ал.1, т. 1 от ЗМВР,
като съгласно разпоредбата на чл.142.ал.2 от ЗМВР статута на тези
служители се урежда единствено от ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по
неговото приложение, поради това в този случай не са приложими разпоредбите на
Закона за държавния служител и Наредба за структурата и организацията на
работната заплата. В закона няма препращаща норма, която да даде основание да
се прилагат субсидиарно, както разпоредбите на КТ, така и на издадените въз
основа на него подзаконови нормативни актове, в т.ч. и НСОРЗ. Ако нещо следва
да се допълва, изменя или променя, то трябва да стане със закон или с акт на
Министерския съвет за държавните служители от МВР. ЗМВР е специален нормативен
акт, регламентиращ статута на работещите по служебно правоотношение като
обосновава различен метод на правно регулиране на работното време, трудовото
възнаграждение и др. С оглед специалния характер на акта. размерът на дължимото
допълнително възнаграждение следва да се определи съобразно специалните
правила, посочени в закона и в издадените Наредби на министъра и заповеди.
Съгласно разпоредбата на чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения. За процесният период правната уредба на нощният
груд на служителя в МВР е регламентирана в чл. 179, ал.1 от ЗМВР във вр.ал.З и
чл.187. ал.1 и ал.З от същия закон, както и в Наредба №81213-592 /25.05.2015 г.
и Наредба №8121з-776 ог 29.07.2016 г. на министъра на вътрешните работи, които
са съобразени както с функциите на МВР, така и с естеството на извършваната
дейност. Посочените нормативни актове изчерпват правната регламентация на
нощния труд на работещите в МВР и с недопустимо субсидиарното приложение на
НСОРЗ. Тази наредба е подзаконов нормативен акт. издаден по приложение на
нормите на КТ. поради което не може да се прилага както субсидиарно. така и по
аналогия. От друга страна в чл.187. ал.З от ЗМВР е предвидено, че за работещите
на смени работното време се изчислява сумарно, а в чл.187,ал. 5, т. 2 от ЗМВР
работата извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за
отработени до 70 ч. на отчетен период. Ноторно известно е. че извънредния труд
е налице само ако работника или служителя действително е работил извън
установеното за него работно време, като това не е налице в конкретния случай. Ищецът
като служител на ОДМBP-Габрово, за процесния период е заемал длъжност при ОДМВР- Габрово. За
посочения период същия е осъществявал грудовата си дейност съгласно утвърдени
графици, при режим на труд - дневни и нощни смени и при сумарно изчисляване на
работното време съгласно разпоредба на чл.187.ал.З от ЗМВР.В процесния период
по отношение на регламентацията на редът за организация и разпределение на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето
за отдих и почивките за държавните служители е действала Наредба
№8121з-776/29.07.2016 г., обнародвана в ДВ бр.60/02.08.2016г. влязла в сила от
деня на обнародването й. Неправилно ищеца е посочил, че за процесния период
следва да се приложи субсидиарно Наредба за структурата и организацията на
работната заплата, в която съгласно разпоредбата на чл.9. ал.2 при сумарно
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни, като
никъде в наредбата не е посочен коефициент 1.143. Самият законодател е
ограничил нейното прилагане в чл.2, ал.З НСОРЗ по отношение на служителите по
трудово правоотношение в държавната администрация, за които се прилага чл. 107а
от Кодекса на груда. Oт там може да се
направи обоснован извод, че същата е и неприложима за държавни служители -
полицейски органи, чийто статут с у реден със специален закон. В случая не е
налице празнота в нормативната уредба, която да може да обоснове препращане по
аналогия, гъй като в процесния период е действал подзаконов нормативен акт - наредба,
издадена от министъра на вътрешните работи, в която изрично съществува
разпоредбата, че за всеки отработен час през нощта / между 22.00 ч.- 06.00
часа/ на държавните служители се заплаща нощен труд в размер на 0.25 лв., т.е
налице е специална нормативна уредба по отношение на отчитане и заплащане на
нощния труд на държавните служители в МВР,
която изключва общия ред. На ищеца редовно е заплащано в процесния
период както извънреден, така и нощен труд. за което представяме платежни
бележки по месеци 29-11-2016
г. до 29-11-2019 г. включително. От т.ч е видно, че за
положения от него нощен труд същият е получил допълнително заплащане по 0.25
лв. на час. следователно не следва да се прави
преизчисление и прехвърляне нощен труд в дневен, тъй като ще се получи
дублиране на заплащането. Трудът положен между 22.00 - 6.00 ч.
следва да бъде отчетен само като нощен, както е отчетен и заплатен, а не да се
трансформира в дневен. Ищецът
не може да избира едновременно да иска допълнителни часове /извънреден труд/ поради
трансформиране на нощния труд като дневен и след това да получи за същия и
допълнително заплащане като за нощен. Претенцията на ищеца за
заплащане на извънреден труд, образуван след преобразуването на положения от
него като работещ ни 12/24- часови смени и полагащ нощен труд по правилата на
чл.9 от НСОРЗ, се основава на нормативен акт, който не може да намери
приложение в служебното правоотношение между страните. На следващо място
чисто теоретично погледнато, за да се
приложи разпоредбата на чл.9 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, относно нощния труд на държавните служители в МВР. предвиден
и уреден в чл.187 ал.1 и ал. 3 от ЗМВР, трябва да са налице нейните
предпоставки: а) подневно отчитане на работното време; б) работа на смени; в)
продължителност на нощно работно време, по-малка от продължителността па
дневното; г) трудово възнаграждение заработено по трудови норми. Само при
кумулативното наличие на посочените 4 необходими предпоставки може да се
въвежда увеличение с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време. От посочените 4 необходими
предпоставки, две- по б."в" и „г" не са налице. В чл.187.ал.1 и
3 ЗМВР дневното и нощното работно време са с една и съща продължителност от 8
часа. Не е налице и работа по трудови норми за определяне размера на трудовото
възнаграждение по чл.247 и 250 КТ. На държавни служители- полицейски органи в
МВР работещи на нормирано работно време им се заплаща цялата продължителност на
съответната 12 часова смяна, като в нея влизат и ползваните от служителя време
за хранене от 30 минути, време за отдих - два пъти по 30 минути и четири
физиологични почивки от по 10 минути - регламентирани със Заповед
264з-1082/18.08.2016 г„ Заповед №264з-327/26.02.2018 г., Заповед №
264з-2403/28.11.2018 г.. Заповед №264з-1376/30.05.2019 на Директор ОДМВР -
Габрово, относно „Реда за разпределяне на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители по чл. 142.
ал. 1. т. 1 и т.2 от ЗМВР в ОДМВР - Габрово". Също така направеното от
ищеца искане същият претендира да му се изплати по един допълнителен час - 13
-ти ( извънреден), за всяко нощно дежурство, за посочения в исковата молба
период, който дефакто не е заработил, а е получил като е умножил 8 X 1.143 и е
получил 9.144 часа и към тези часове е прибавил 4 часа дневен груд и е получил
13 часа отработени, при 12 часова смяна. Като прибавим към неговата смяна и
часовете на другата дневна смяна 12 часа излиза, че тези служители на МВР
работят извън времето, само в пространството, защото заработват 25 часа при 24
часово денонощие. Тази сбъркана ситуация се получава, като се взема на готово
един коефициент от НСОРЗ, пришива се към ЗМВР, без да се осмисли как е получен
гози коефициент - чл.9. ал.1 от НСОРЗ (който е равен на отношението на
нормалната продължителността на дневния труд - 8 часа и нормативно определената
продължителност на нощния труд по КТ от 7 часа ), умножават се по него
отработените нощни часове и се претендира по един час извънреден труд на всяко
12 часово дежурство, което е в периода от 20.00 ч. до 08.00 часа. При
разглеждане на казуса следва да се вземе предвид и писмо изх.№94-НН-198 от
29.08.2011г. на MTCП относно: увеличеното заплащане на
нощния труд при сумарно изчисляване на работното време се извършва ежемесечно,
което представяме и моля да приемете като доказателство по делото. 15
посоченото писмо, публикувано в „Сиела" е записано, че получените часове в
повече при преизчисляване на дневния и дневния и нощния труд създават неточно
разбиране за наличието на извънреден труд. Съгласно МТСП извънреден труд би бил
налице само ако работниците и служителите действително работят извън установеното
за тях работно време, което не е налице в конкретния случай. Отново според
тълкуването на МТСП превръщането на нощните часове в дневни е установено с цел
увеличеното заплащане на нощния труд / в конкретния случай с 0.25 лв. на час
допълнително възнаграждение/, а не за генерирането и заплащането на извънреден
труд. В разпоредбата на чл.32,ал.1 от Наредба 8121з-776/29.07.2016 г. е
определено компенсирането на положения труд извън редовното време при условията
и в размерите, определени в ЗМВР. ЗМВР е специален закон, който урежда
изчерпателно статута на държавните служители в МВР. По никакъв начин не ги
дискриминира. напротив дават им се допълнителни привилегии и права, които на
другите държавни служители не са предоставени. Това е така поради спецификата
на работата, която извършват и иа задължителния непрекъсваем процес. Ето защо
служителят, когато е постъпвал на работа се е запознават с условията на труд, с
предвидените законови възнаграждения и е приел тази работа. Неговите права и
задължения, възнаграждения за положен труд и допълнителни възнаграждения са
посочени в ЗМВР от законодателя, те не се определят от работодателя, а той е
длъжен да спазва стриктно закона. Ако законодателят е бил счел, че следва да се
прилага но аналогия КТ и издадените въз основа на него подзаконови актове, то
той би изразил тази си воля изрично, с едно изречение и нямаше да променя ЗМВР
в годините и да урежда изчерпателно служебните правоотношения на държавните
служители в МВР, а щеше да посочи както за лицата работещи по трудово
правоотношение - чл.142. ал.5 от ЗМВР. Статутът на лицата, работещи по трудово
правоотношение, се урежда при условията и по реда иа Кодекса
на труда и на
този закон." Предвид изложеното становище считам, че не се дължи на ищеца
и сумата / на осн.чл.86 от ЗЗД/, представляваща мораторна лихва за периода 29-11-2016 г. до 29-11-2019 г.
За периода от 29-11-2016
г. до 29-11-2019 г. г. ищеца е отработил на смени по
седмични графици, съобразно приложени като писмени доказателства към писмения
отговор справка по смисъла на чл.366 от ГПК.
Правна квалификация- Предвид изложеното съдът намира, че
предявения иск е заплащане на 1588 лв.- възнаграждение за извънреден труд по чл. 178, ал. 1, т. 3, чл. 179 и чл.187 от ЗМВР, в
резултат на преизчисление на реално положените от ищеца 8 часа нощен труд
за всяка смяна за времето от 22:00 до 06:00 часа през периода 29-11-2016 г. до 29-11-2019 г. в дневен труд, с коефицент 1.143,
съгласно чл.9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата, ведно със законната лихва върху цялата сума, считано от датата на
завеждане на настоящия иск до окончателно изплащане на вземането.
Обстоятелствата,
от които произтичат претендираните права и задължения са:
·
съществуването
на служебното правоотношение по ЗМВР
за периода 29-11-2016 г. до 29-11-2019
г. ;
·
дължимостта на
1588 лв.- възнаграждение за извънреден труд
по чл. 179, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, в
резултат на преизчисление на реално
положените от ищеца 8 часа нощен труд за всяка смяна за времето от 22:00 до
06:00 часа през периода 29-11-2016 г. до 29-11-2019 г.
в дневен труд, с коефицент 1.143, съгласно
чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Оспорвания
и Възражения на ответника:
·
през
исковия период ищеца е бил служител на МВР по чл.142, ал.1, т. 1 от ЗМВР, като съгласно
разпоредбата на чл.142.ал.2 от ЗМВР статута на тези служители се урежда единствено от ЗМВР и подзаконовите
нормативни актове по неговото приложение, поради това в този случай не са приложими
разпоредбите на Закона за държавния служител и Наредба за структурата и
организацията на работната заплата. В закона няма
препращаща норма, която да даде основание да се прилагат субсидиарно, както
разпоредбите на КТ, така и на издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове, в т.ч. и НСОРЗ. Ако нещо следва да се допълва, изменя или променя, то трябва
да стане със закон или с акт на Министерския съвет за държавните служители от
МВР. ЗМВР е специален
нормативен акт,
регламентиращ статута на работещите по служебно правоотношение като обосновава
различен метод на правно регулиране на работното време, трудовото
възнаграждение и др. С оглед специалния характер на акта. размерът на дължимото
допълнително възнаграждение следва да се определи съобразно специ&пните
правила, посочени в закона и в издадените Наредби на министъра и заповеди. Съгласно разпоредбата на чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои
от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.
·
За
процесният период правната уредба на нощният груд на служителя в МВР е
регламентирана в чл. 179, ал.1 от ЗМВР във вр.ал.З и чл.187. ал.1 и ал.З от
същия закон, както и в Наредба №81213-592 /25.05.2015 г. и Наредба №8121з-776 от 29.07.2016 г. на министъра на
вътрешните работи, които са съобразени както с функциите на МВР, така и с
естеството на извършваната дейност. Посочените нормативни актове изчерпват
правната регламентация на нощния труд на работещите в МВР и с недопустимо
субсидиарното приложение на НСОРЗ. Тази наредба е подзаконов нормативен акт.
издаден по приложение на нормите на КТ. поради което не може да се прилага
както субсидиарно. така и по аналогия.
·
От
друга страна в чл.187, ал. 3 от ЗМВР е предвидено, че за работещите на смени работното
време се изчислява сумарно, а в чл.187,ал5,т.2 от ЗМВР работата извън редовното
работно време се компенсира с възнаграждение за отработени до 70 ч. на отчетен
период. Ноторно известно е. че извънредния труд е налице само ако работника или
служителя действително е работил извън установеното за него работно време, като
това нс е налице в конкретния случай. Ищецът като служител на ОДМBP- Габрово, за процесния
периад 29.11.2016 г.- 29.11.2019 г. е заемал длъжност при ОДМВР - Габрово. За посочения период
същия е осъществявал грудовата си дейност съгласно утвърдени графици, при режим
на труд - дневни и нощни смени и при сумарно изчисляване на работното време
съгласно разпоредба на чл.187, ал. 3 от ЗМВР. В процесния период по отношение на
регламентацията на редът за организация и разпределение на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители е действала Наредба №8121з-776/29.07.2016 г.. обнародвана
в ДВ бр.60/02.08.2016г. влязла в сила от деня на обнародването й. Неправилно
ищеца е посочил, че за процесния период следва да се приложи субсидиарно
Наредба за структурата и организацията на работната заплата, в която съгласно
разпоредбата на чл.9. ал.2 при сумарно изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни, като никъде в наредбата не е посочен коефициент
1.143. Самият законодател е ограничил нейното прилагане в чл.2, ал.З НСОРЗ по
отношение на служителите по трудово правоотношение в държавната администрация,
за които се прилага чл. 107а от Кодекса на груда. Or там може да се направи обоснован
извод, че същата е и неприложима за държавни служители - полицейски органи,
чийто статут с у реден със специален закон.
·
В
случая не е налице празнота в нормативната уредба, която да може да обоснове
препращане по аналогия, тъй
като в процесния период е действал подзаконов нормативен акт - наредба,
издадена от министъра на вътрешните работи, в която изрично съществува
разпоредбата, че за всеки отработен час през нощта /между 22.00 ч.- 06.00 часа/
на държавните служители се заплаща нощен труд в размер на 0.25 лв., т. е. налице е специална нормативна
уредба по отношение на отчитане и заплащане на нощния труд на държавните
служители в МВР, която изключва общия ред.
·
На
ищеца редовно е заплащано в процесния период както извънреден, така и нощен
труд. за което представяме платежни бележки по месеци от 29-11-2016 г. до 29-11-2019 г., включително. От тях е видно, че за положения от него
нощен труд същият е получил допълнително заплащане по 0.25 лв. на час.
следователно не следва да се прави преизчисление и прехвърляне
нощен труд в дневен, тъй като ще се получи дублиране на заплащането.
Трудът положен между 22.00 - 6.00 ч.
следва да бъде отчетен само като нощен, както е отчетен и заплатен, а не да се
трансформира в дневен. На следващо място чисто
теоретнчно погледнато, за да се приложи разпоредбата на чл. 9 от Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата, относно нощния труд на държавните служители в МВР, предвиден и уреден в чл.187 ал.1 и
ал. 3 от ЗМВР, трябва да са налице нейните предпоставки: а) подневно отчитане
на работното време; б) работа на смени; в) продължителност на нощно работно
време, по-малка от продължителността па дневното; г) трудово възнаграждение
заработено по трудови норми. Само при кумулативното наличие на посочените 4
необходими предпоставки може да се въвежда увеличение с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време. От посочените 4 необходими предпоставки, две- по б. "в" и „г" не са
налице. В чл.187, ал. 1 и 3 ЗМВР дневното и нощното
работно време са с една и съща продължителност от 8 часа. Не е налице и работа
по трудови норми за определяне размера на трудовото възнаграждение по чл.247 и
250 КТ.
·
На
държавни служители- полицейски органи в МВР работещи на нормирано работно време
им се заплаща цялата продължителност на съответната 12 часова смяна, като в нея
влизат и ползваните от служителя време за хранене от 30 минути, време за отдих
- два пъти по 30 минути и четири физиологични почивки от по 10 минути-
регламентирани със Заповед 264з-1082/18.08.2016 г„ Заповед №264з-327/26.02.2018
г., Заповед № 264з-2403/28.11.2018г. Заповед №264з-1376/30.05.2019 на Директор ОДМВР - Габрово,
относно „Реда за разпределяне на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители по чл. 142. ал. 1. т. 1 и
т.2 от ЗМВР в ОДМВР - Габрово".
·
Също
така направеното от ищеца искане същият претендира да му се изплати по един
допълнителен час- 13- ти
( извънреден), за всяко нощно дежурство, за посочения в исковата молба период,
който дефакто не е заработил, а е получил като е умножил 8 X 1.143 и е получил
9.144 часа и към тези часове е прибавил 4 часа дневен груд и е получил 13 часа
отработени, при 12 часова смяна. Като прибавим към неговата смяна и часовете на
другата дневна смяна 12 часа излиза, че тези служители на МВР работят извън
времето, само в пространството, защото заработват 25 часа при 24 часово
денонощие. Тази сбъркана
ситуация се получава, като се взема на готово един коефициент от НСОРЗ, пришива
се към ЗМВР, без да се осмисли как е получен гози коефициент - чл.9. ал.1 от
НСОРЗ (който е равен на отношението на нормалната продължителността на дневния
труд - 8 часа и нормативно определената продължителност на нощния труд по КТ от
7 часа ), умножават се по него отработените нощни часове и се претендира по
един час извънреден труд на всяко 12 часово дежурство, което е в периода от
20.00 ч. до 08.00 часа.
·
При
разглеждане на казуса следва да се вземе предвид и писмо изх.№94-НН-198 от
29.08.2011г. на MTCП относно:
увеличеното заплащане на нощния труд при сумарно изчисляване на работното време
се извършва ежемесечно, което представяме и моля да приемете като доказателство
по делото посоченото писмо, публикувано в „Сиела" е записано, че
получените часове в повече при преизчисляване на дневния и дневния и нощния
труд създават неточно разбиране за наличието на извънреден труд. Съгласно МТСП
извънреден труд би бил налице само ако работниците и служителите действително
работят извън установеното за тях работно време, което не е налице в конкретния
случай. Отново според тълкуването на МТСП превръщането на нощните часове в
дневни е установено с цел увеличеното заплащане на нощния труд / в конкретния
случай с 0.25 лв. на час допълнително възнаграждение/, а не за генерирането и
заплащането на извънреден труд.
·
В
разпоредбата на чл. 32,ал. 1 от Наредба 8121з-776/29.07.2016 г.
е определено компенсирането на положения труд извън редовното време при
условията и в размерите, определени в ЗМВР. ЗМВР е специален закон, който урежда изчерпателно статута на
държавните служители в МВР. По никакъв начин не ги дискриминира. Напротив дават
им се допълнителни привилегии и права, които на другите държавни служители не
са предоставени. Това е така поради спецификата на работата, която извършват и
иа задължителния непрекъсваем процес. Ето защо служителят, когато е постъпвал
на работа се е запознават с условията на труд, с предвидените законови
възнаграждения и е приел тази работа. Неговите права и задължения,
възнаграждения за положен труд и допълнителни възнаграждения са посочени в ЗМВР
от законодателя, те не се определят от работодателя, а той е длъжен да спазва
стриктно закона. Ако законодателят е бил счел, че следва да се прилага но
аналогия КТ и издадените въз основа на него подзаконови актове, то той би
изразил тази си воля изрично, с едно изречение и нямаше да променя ЗМВР в
годините и да урежда изчерпателно служебните правоотношения на държавните
служители в МВР,
а щеше да посочи както за лицата работещи по трудово правоотношение - чл.142, ал.5 от ЗМВР. Статутът на лицата, работещи по
трудово правоотношение, се урежда при условията и по реда иа Кодекса на труда и на този закон."
·
Предвид изложеното становище считам, че не се дължи на ищеца и сумата /
на осн.чл.86 от ЗЗД/, представляваща мораторна лихва за периода 29-11-2016 г. до 29-11-2019 г.;
Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване:
·
съществуването
на служебното правоотношение по ЗМВР
за периода 29-11-2016 г. до 29-11-2019
г.;
·
реално положени от ищеца 8 часа
нощен труд за всяка
смяна за времето от 22:00 до 06:00 часа през периода 29-11-2016
г. до 29-11-2019 г.- 240
часа;
С протоколно определение от 16 юни 2020 г. е допуснато изменение на иска, на
основание чл. 214 от ГПК, като същия се счита предявен за 1825,52 лв.
От заключенията на съдебно-счетоводна експертиза, извършена от вещото лице Ивелина Цонева, въз основа на приложените писмени доказателства и проверка в счетоводството на
ответника, се установява следното от фактическа страна:
За исковия период лицето е положило
нощен труд, съгласно протоколи- 1894 часа, за тях са начислени и изплатени заплати
доплащания за нощен труд в размер на 488,25 лв.
Посочените часове
нощен труд не е преизчисляван от ответника ОД на МВР за превръщането му в
дневен труд с коефициент 1,143 и не е извършено друго доплащане, видно от
приложените платежни бележки.
Размерът на дължимото възнаграждение
при превръщането
нощен в дневен труд с коефициент 1,143
·
при разценка на час - дневна
ставка, е в размер на 1217,01 лв.
·
при разценка на час, дневна ставка плюс добавък за извънреден
труд- е в
размер на 1825,52 лв.
Като взе предвид гореизложеното, съдът от правна страна изцяло приема и споделя становището на
правната доктрина съгласно правна консултация пo прилагането на чл 187, ал. 1 във вр.
с ал. 3 от ЗМВР (обн. ДВ, бр.53 от
27.06.2014 г., изм. доп.) Наредба № 81213.-776/29.07. 2016 г., (обн ДВ,
бр.60/2.08 2016 г.) по преобразуване на положени часове нощен труд в дневен от
държавни служители по чл.142, ал.1,т.1 ЗМВР
от професор д- р на
юрид.н. Васил Мръчков по случая и го цитира:
Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР „Нормалната продължителност
на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица."
Разпоредбата на чл. 187, ал. 1 ЗМВР по съдържанието си е
императивна. Тя определя изрично и точно нормалната продължителност на
работното време, изразено в броя на часовете („8") и заповядва на
адресатите—държавните служители в МВР нейното изпълнение.
По смисъла на чл.187, ал.1 ЗМВР "8 часа дневно"
означава 8 астрономически часа (по 60 минути в час), като продължителност на
работния ден, независимо от частта на денонощието, в която работният ден се
разполага- както в неговата „светла" част - през деня, така и в неговата
„тъмна" част - през нощта, в интервала от 22.00 часа до 6.00 часа.
Следователно определението „дневно" по смисъла на
чл.187, ал.1 ЗМВР се отнася за "продължителността на работния ден- както
през дневната част на денонощието- като
"дневен труд," и през нощната част от денонощието- като „нощен
труд.".
Като нощен, трудът на държавните служители в МВР съгласно
чл. 187, ал. 3, изр. 4 ЗМВР се определя, както следва: „При работа на смени е
възможно полагането
на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 часа, като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период."
Тази разпоредба е продължение на чп.187, ал.1 ЗМВР и
предвижда, че само трудът, който се
полага при работа на смени и в интервала от 22.00 до 6.00 часа е
нощен.
Фиксираната законова норма от
8 часова продължителност на работното време, установена в
закон /чл. 187, ал. 1 и 3 ЗМВР/ и се ползва с презумпцията за конституционност и
задължителност за прилагането й, докато, ако бъде оспорена пред Конституционния
съд от органите по чл.150 Конст, не бъде призната за противоконституционна
съгласно чл. 151, ал.2 Конст.
В чл. 187, ал. 1 и 3,
изр. 4 ЗМВР за държавните служители в МВР е установена по-голяма нормална
продължителност на работното време на държавните служители в МВР: обща и
еднаква продължителност на работното време през деня и през нощта от 8 часа.
Тя е по-голяма от
общата нормална продължителност на работното време за работниците и служителите
по трудови правоотношение, установена в Кодекса на труда, който предвижда в чл.140, ал. 1:
„Нормалната продължителност на седмичното работно време при 5-дневна работна
седмица през нощта е 35 часа. Нормалната продължителност на работното време
през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа."
Това различие и по-
голямата продължителност на работното време при 5 дневна работна седмица от 40
часа и на работното време през нощта ( 8 часа) е обусловено от основните
функции на МВР, установени в чл. 2, ал.1 ЗМВР - „за защита на правата и свободите на
гражданите, противодействието
на престъпността, защита на националната сигурност, опазването на общия ред и
пожарна безопасност и защита на населението."
Не е трудно да се
установи, че те са част от конституционните функции на Министерския съвет, като
централен орган на изпълнителната власт по чл. 105, ал. 2 Конст „да осигурява
обществения ред и националната сигурност" на гражданите и държавата е
съвременните, станали по-трудни международни
условия в света, и в България, като част от него.
На тази основа се
опира и признатата законодателна целесъобразност на Народното събрание по чл.8
и 62. ал 1 Конст.
Това оправдава и
обосновава например прилагането и на различен метод на правно регулиране на
работното време, трудовото възнаграждение и др. под на работниците и служителите по трудови
правоотношения в Кодекса на труда и е Закона за МВР държавните служители в
министерството на вътрешните работи.
Заслужава да се
подчертае, че чл.187 ЗМВР, макар че допуска 8-часовия работен ден и за нощен
труд на държавните служители в МВР запазва основното и общото с работниците и
служителите в областта на работното време: 5 дневната работна седмица и нейната
обща 40 часова продължителност и по чл.187 и чл. 179 ЗМВР.
В областта на
регулирането на работното време за работниците и служителите по Кодекса на
труда и за държавните служители в МВР има повече гъвкавост и разнообразие при
неговото правно регулиране, което е важен белег за различно отношение в
законодателната целесъобразност при установяване на неговата законодателна
уредба.
Наред с чл.187 ЗМВР и
чл.179 от същия закон (с.з.) урежда важни въпроси на нощния труд.
Член 179 и чл. 187,
ап. 9 ЗМВР е от така наречените делегиращи
законови норми". Това са законови разпоредби, които възлагат уреждането на
някои някои конкретни или технически въпроси относно условията и реда за
прилагането нз нощния труд на държавните служители в МРР на наредба, издавана
от министъра на вътрешните работи (ал.1).
Такава наредба е
издадена и това е Наредба № 8121з-776, 2016 г.
В нейния чл.3, ал.1 и 2, чл.31 и § 1,т. 8 ДР установява,че нощният труд за
държавните служители в МВР се въвежда за дейности, които изискват непрекъснато
и непрекъсваемо изпълнение на дейностите на МВР и дава легално определение на
непрекъсваемия характер на дейността на МВР за осигуряване на сигурността на
гражданите, според конкретните функции на нейните компетентни служби и
поделения на МВР.
Част от тях изискват
и полагането на нощен труд от 22.00 до 6.00 часа в чл.179, ал.1 ЗМВР, за който „На държавните
служители се изплашат допьпнителни възнаграждения, за положения труд през
нощта ...".
Нормата
на чл.179, ал.1
ЗМВР урежда два въпроса:
а)
определя характерът на благото-
изплащане на възнаграждение като
отплата за положения нощен труд.
б) неговия правен
характер на допълнително трудово възнаграждение. То
е "допълнително", защото се прибавя към основната заплата
на държавните служители в МВР и
по този начин се увеличава нейния брутен размер. А ал. 2 на
чл.179 делегира на министъра на вътрешните работи определянето на условията и
реда за полагането на нощния труд от държавните служители в МВР труд с издаване
на наредба,както беше посочено малко по -горе.
На министъра на
вътрешните работи изрично е възложено с чл.179, ал.2 ЗМВР и определянето на размера на възнаграждението за
положения нощен труд със заповед
Разделянето на двете
компетентности на министъра на министъра на вътрешните работи по чл.179, ал.2 и
чл.187, ал. 9
ЗМВР и на вида и правната природа на акта, с който се изпълняват - условията и
реда за определяне на допълнителното възнаграждение на държавните служители в
МВР с нормативен акт- наредба на министъра на вътрешните
работи, а на размера на същото възнаграждение- с негов индивидуален административен акт- заповед е отново въпрос на
законодателна целесъобразност.
Първата част от това
задължение е изпълнена с издаването на Наредба
№ 8121з-776-2016 г.
Изпълнението на
втората част от делегацията и задължението на министъра на вътрешните работа за
определяне със заповед на размера на
допълнителното трудово възнаграждение за нощен труд ще бъде разгледано отделно
по-нататък
За нощния труд на
държавните служители в МВР, предвиден и уреден в чл.187 ал.1 и 3 ЗМВР е трудно
приложима чл. 9 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата (съкр. НСОРЗ, обн.ДВ, бр.9
от 2007г., изм.доп.). гласи:
„(1) При подневно отчитане на работното време и
при работа на смени, чиято нощна
продължителност на работното време е по-малка от тази на дневното, трудовото
възнаграждение, заработено по трудови норми, се увеличава с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време."
При сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място.
При сумирано
изчистване на работното време трудовото възнаграждение, заработено по трудови норми с коефициент, равен на отношението между часовете, получени след превръщането на нощните часове в дневни, и действително
отработените часове през месеца или установения друг период.";
Тази разпоредба е
непригодна за прилагането й към държавните служители в МВР.
Не
са налице нейните предпоставки
аа) подневно отчитане
на работното време;
бб) работа на смени;
вв) продължителност
на нощно работно време, no-малка от
продължителността на дневното;
гг) трудово
възнаграждение заработено по трудови норми.
Само при
кумулативното наличие и на посочените 4 необходими предпоставки може да се
възвежда увеличение с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време.
От посочените 4
необходими предпоставки, две-
по б."вв" и „гг" не са налице.
В чл. 187, ал.1 и 3 ЗМВР дневното и нощното работно време са с една и съща продължителност от 8
часа.
Не е налице и работа
по трудови норми за определяне размера на трудовото възнаграждение по чл.247 и
250 КТ.
Неговият размер е
много нисък и не отговаря на тежестта и отговорността на изпълняваната държавна
служба и на конституционното право на определяне на трудовото възнаграждение по
чл. 48, ал. 5 Конст., „според извършената
работа", който, се прилага и за държавните служители в МВР.
Неговото правно
основание не е в чл. 8 и 9 НСОРЗ, а в чл.187 и чл.179 ЗМВР.
В съгласие с гореизложеното през процесния период, е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр.60 от
02.08.2016 г., в сила oт 02.08.2016г.), като няма норма, регламентираща преизчисляване на нощния труд в дневен,
аналогична със тази на чл. 31, ал. 2 от отменената Наредба № 81213-407
11.08.2014 г., но тази липса не представлява
празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките, а нова специалната уредба,
касаеща служителите в МВР.
В съгласие с гореизложеното няма основание за субсидиарно приложение на Наредба за
структурата и организацията на работната заплата, тъй като на първо място няма нужда от запълване на празнота в уредбата на
процесните правоотношения и на второ място и при хипотетична празнота няма
възможност за приложение на уредбата на тези правоотношения по КТ и подзаконовите
актове по приложението му /НСОРЗ/, тъй като работното време на
държавните служители в МВР се отчита по специален ред /ЗМВР и подзаконовите
актове по приложението му/, което прави недопустимо
аналогичното приложение на законите за държавните служители в гражданските
ведомства.
В този смисъл е най- новата практика на
ВКС по чл. 290 от ГПК, която дава принципен отговор на въпроса
приложима ли е в случая уредбата по КТ, НСОРЗ и ЗДСл. - Решение №197/07.10.2019 г. по дело №786/2019 на ВКС, ГК, IV г.о.- "При работата на смени (дежурства) работното
време на държавните служители в МВР (съответно– ГДИН) се отчита по специален
ред, което прави недопустимо аналогичното приложение на законите за държавните
служители в гражданските ведомства, включително конвертиране на часовете труд,
положен през нощта, в дневни часове..... При това вещото лице не следва да
извършва претендираното от ищцата увеличаване на дадените часове дежурства през
нощта и приравняването им към часове работно време през деня чрез увеличение с
коефициент 0,143. Както основателно възразява ответникът с отговора срещу исковата
молба, специалната нормативна уредба не
предвижда такова преобразуване на част от времето, през което е дадено
дежурството. Съдът прие в отговора на въпроса, по който касационното
обжалване е допуснато, че разпоредбите
на ЗДСл и КТ не са приложими по аналогия по отношение на правото на
допълнителен отпуск по чл.229 ал.1 т.9 (предишна т. 8) ЗМВР 1997 г. (отм.) и чл.212 ал.1 т.3 ЗМВР 2006 г. (отм.), тъй
като отношенията, уредени с посочените закони, не са сходни, а са различни. В
същия смисъл е вече установената практика (виж решение № 55/ 07.04.2015 г. по
гр.д.№ 5169/ 2014 г., ІІІ г.о.)."
Няма основание нощните часове се превръщат в дневни
е коефицент равен на съотношението между нормалната продължителност на дневното
и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време за
съответното място /коефициент 1.143/, тъй като дневното и нощното работно време са с една и съща продължителност от 8
часа и не е налице и работа по трудови норми за определяне размера на трудовото
възнаграждение по чл. 247 и 250 КТ, а и самата
НСОРЗ не намира приложение в случая със служителите на МВР.
Налице е ясна и относима за случая
уредба на заплащането на нощния труд на служителите от МВР, работещи на смени.
Тя е спазена в процесния случай- положеният от ищеца нощен труд е правилно
отчетен и заплатен съобразно чл. 178, 179 и 187 от ЗМВР и не се налага
преизчисляването, което се претендира.
Не може да се спекулира, както е
претендирано, че в резултат на едно недупустимо преизчисление /предназначено за
случаите, в които нощния труд е допустим само за по- малко от 8 часа/ 8 часа нощен труд да се превръщат в 9,144
часа, денонощието да става 25,144 часа и при това да се "явява"
и положен "извънреден" труд в
размер на 1,144 часа на всяка смяна, изработена през времето от 22:00 до 6:00
часа. Очевидно е, че в тази конструкция се съдържат логически протворечия,
както и противоречиво позоваване на законови разпоредби, които не могат да се
приложат едновременно- не може да се прилага едновремено Наредбата и Заповедта,
издадени в изпълнение на чл.179 от ЗМВР
и НСРОЗ, издадена в изпълнение на КТ.
Няма положен, но неотчетен и
незаплатен извънреден труд, съобразно чл. 178, ал. 1, т. 3, чл. 179 и чл.187
от ЗМВР.
Предявеният иск следва да се отхвърли като неснователен.
Разноски
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника юрк. възнаграждение в
размер на 150 лв. на основание чл.78, ал. 3 и 8 от ГПК.
Водим от горното съдът
Реши:
отхвърля предявения от н.п.м., ЕГН**********; адрес ***; представляван от адв.
Рада- Мария Харамильо- Косева, от АК Габрово; Съдебен адрес за призоваване и
получаване на съдебни книжа: гр. Габрово, ул. Евтим Дабев № 8; иск за
осъждане на Областна Дирекция на МВР- Габрово; еик*********, със седалище гр. Габрово, ул. Орловска № 50; да заплати 1825,52 лв.- възнаграждение за извънреден труд по чл. 178, ал. 1, т. 3, чл. 179 и чл.187 от ЗМВР, в резултат на преизчисление
на реално положените от ищеца 8 часа нощен труд
за всяка смяна за времето от 22:00 до 06:00 часа през периода 29-11-2016 г. до 29-11-2019 г. в дневен труд, с коефицент 1.143, съгласно чл. 9,
ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, ведно със законната лихва върху
цялата сума, считано от датата на завеждане на настоящия иск до окончателно
изплащане на вземането, като
неснователен.
осъжда н.п.м., ЕГН**********; да заплати на Областна Дирекция
на МВР- Габрово; еик********* юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., на основание чл. 78, ал.3 и 8
от ГПК .
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен
срок от 30 юни 2020 г., пред
ГОС.
СЪДИЯ :