Присъда по дело №2046/2020 на Окръжен съд - Пловдив

 

Мотиви към  Присъда № 260067/16.09.2021 г. на Пловдивския окръжен съд, наказателно отделение, постановена по  ВНЧХД № 2046 по описа на съда за 2020 година по описа на същия съд

 

 

        Производството е по реда на глава ХХІ-ва от НПК.

  С присъда № 190/28.07.2020 г. на Пловдивския районен съд, постановена по НЧХД № 6251 по описа на съда за 2019 година, подсъдимият А.Б.К.   е бил признат за виновен в това, че в периода от 08.04.2019 г. до 09.04.2019 г., в условията на продължавано престъпление,  публично - на ул. *, и по друг начин - от своите фейсбук профили * и *, в коментарите към изготвени или споделени  от него публикации, е казал нещо унизително за честта и достойнството на Н.А.Б. в нейно присъствие- престъпление по  чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 146, ал.1, вр. чл. 26 НК, за което при условията на чл. 78а от НК е бил освободен от наказателната отговорност и му е било наложено административно наказание глоба в размер на 1 500 лв. Със същата присъда подсъдимият е бил признат за невинен и оправдан за част от деянията, за които му е било повдигнато обвинение с частната тъжба. В негова тежест са били възложени направените по делото разноски. Съдът се е разпоредил и с приложеното по делото ВД.

Срещу присъдата в осъдителната част е депозирана жалба  от подсъдимия К. с оплакване за материална незаконосъобразност  на съдебния акт и постановяването му при съществени нарушения на процесуалните правила. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова, оправдателна  присъда. Пред съда жалбата се поддържа изцяло от подсъдимия и защитника му- адв.М., със същите оплаквания и същото искане.

Частният тъжител Б. е депозирала писмено възражение срещу наведените в жалбата оплаквания. Лично и чрез поверениците си поддържа същото и пред настоящия съд, като изразява становище, че жалбата е неоснователна. Пледират, че възприетата от ПдРС фактическа установеност на извършеното е правилна, съответна на наличните доказателства и от нея следва извод за несъмнена доказаност на възведеното спрямо подсъдимия обвинение.

Пловдивският окръжен съд, като се запозна с оплакването в жалбата, обсъди доказателствата по делото и становищата на страните и извърши цялостна проверка на невлязлата в сила присъда относно нейната правилност, законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното  наказание на основание чл. 314, ал. 1, във вр. с чл. 313 от НПК, намира за установено следното:

 

І. Възражението за необоснованост на присъдата, поради неправилен анализ и оценка на приложените доказателства, с последваща неправилно възприета от контролирания съд фактическа обстановка на извършаното, е основателно.

Първостепенният съд  е намерил, че събраните в хода на съдебното следствие по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, формират следната фактическа установеност на инкриминираните с частната тъжба деяния:

Подсъдимият А.Б.К. е  роден на *** ***, българин, български гражданин,  с висше образование е, работещ, неосъждан, ЕГН **********.

Към инкриминирания период през м. април 2019г., както и към момента на съдебното производство е вписан в *, като * с кантора, находяща се в гр. Пловдив, ул. *.  Преподавал е  *.

На същия адрес живеели тъжителката Н.Б. и брат й **, като притежавали както жилищни имоти, така и гаражи за паркиране на автомобилите си.

 През *г. подсъдимият К.  бил * от *. Предизборната му кампания се водела включително и от ползваните от него фейсбук профили * и *, на които били публикувани редица негови снимки.

Подс. К. имал активна гражданска позиция и през годините следял политическия, икономически и обществен в живот в Пловдив. Формирал остро критично мнение за начина, по който била осъществена приватизацията в гр. Пловдив. Част от този приватизационен процес и конкретно- на градския транспорт,  било и семейство *-  тъжителката Н.Б., брат й ** и техния баща **. В резултат от наблюденията си подсъдимият бил напълно субективно уверен, че с дейността си, посредством схеми и машинации, семейство * неправомерно източвали в своя полза публични средства.

Непосредственото познанство на подсъдимия със семейство * датирало от 2016г., когато той си купил имот в обитаваната от тях сграда на ул. *.

Първият конфликт възникнал през Септември 2016г. по повод паркиране от подсъдимия на управлявания от него автомобил в общите части на сградата. ** и ** употребили спрямо подсъдимия вербална агресия и го нарекли педераст и кретен.

След този инцидент паркирането в общите части на сградата станало постоянен  източник на напрежение между подсъдимия и семейство *. Противоречия относно начина на паркиране на колите съществувало също така  между семейство * и други собственици на самостоятелни обекти в сградата. По повод тези разногласия през годините били водени редица прокурорски и административни преписки.

На 08.04.2019г.,  около 17 часа, подсъдимият бил в кантората си и се приготвял да вземе дъщеря си от училище. Погледнал през прозореца и видял, че **, въпреки че имал възможност да спре и на друго място,  е паркирал личния си автомобил на изключително близко разстояние, непосредствено зад колата на подсъдимия- бял Мерцедес, като по този начин възпрепятствал излизането й от паркинга, доколкото пред нея имало паркиран и друг автомобил.

Случилото се афектирало подсъдимия, който чрез свой познат позвънил на службата по паркиране и репатриране, за да повика „паяк“, но се оказало, че  работното време на „паяка“ било приключило.

Подсъдимият К. с множество маневри успял да измести колата си, като в процеса на маневрата имало леко съприкосновение между автомобила на ** и неговия, за което впоследствие на подсъдимия бил издаден акт от органите на КАТ, както и наказателно постановление.

Маневрите на подсъдимия и физическия контакт между двата автомобила били наблюдавани от тъжителката Н.Б., която отворила в движение вратата на автомобила на подсъдимия и поискала от него обяснение защо е ударил автомобила на брат й.

Подсъдимият слязъл от колата си и между двамата започнала словесна разпра, в хода на която и подсъдимият, и тъжителката се афектирали и били овладени от емоции. В даден момент от развитието на ситуацията тъжителката започнала да твърди, че подсъдимият й е ударил шамар (по който повод между същите страни се води НЧХД 4175/2019г. по описа на ПРС).

Междувременно на улицата излезли бащата на тъжителката ** и брат й **, които също се включили в словесната разпра.

Цялата сцена била заснета от тъжителката Н.Б. с личния й телефон, като впоследствие клипът бил разпространен по медиите. Част от този клип, пресъздаващ само поведението на подсъдимия,  е представен и като ВД по делото и е предмет на изследване на назначената по делото компютърно- видеотехническа експертиза.

В преобладаващата част описаната по-горе част мотивите на РС-Пловдив са правилни, съответни на наличните по делото доказателства и се възприемат и от въззивния съд.

За неподкрепена от изводимото от доказателствената съвкупност Пловдивският окръжен съд намира възприетата фактическа установеност на съществените съобразно предмета на делото обстоятелства, а именно, че:

1.          Подсъдимият, в присъствието на тъжителката, многократно изрекъл думите „кретени“,  както и фразата „тия кретени тормозят целия квартал!“;

2. Изключително афектиран и възмутен от случилото се, подсъдимият дал израз на чувствата си на същия и следващите дни чрез интернет мрежата фейсбук, от ползваните от него профили * и *., които  били публични и до написаното в тях имали свободен достъп неограничен кръг лица,  като отправил репликите:

- на 08.04.2019 г. от своя фейсбук профил *, в изготвена от него публикация написал: „В разгара на разпрата всеки затвори кепенците и изчезна, въпреки че е бил жертва на простащината им!“ ;

- на  08.04.2019г.  от своя фейсбук профил *, в коментарите към изготвена от него публикация написал : „Институциите не работят и ханцузите са безнаказани”; „... погвам милите мамини орки”; „беше кошмарно пич, идея си нямаш за каква простащина става въпрос!”; „Моля споделяйте... институциите ни пазят! От орките ... ама друг път!” „Бизнесмените” ... батак! Сигурно на това се дължи фамилията!”;

- на  08.04.2019 г от своя фейсбук профил *, в коментарите към изготвена от него публикация написал: „Аман от олигофрени, нагли, прости, арогантни!”;

- на 09.04.2019 г. в 15:15 часа от своя фейсбук профил *, в коментарите към споделена статия, изготвена от медията „Пловдив 24”, озаглавена „Много грозни сцени в Пловдив с участието на печално известна бизнес фамилия“, написал: „20 души срещу трима кретени!”;

- на 09.04.2019г. в 19:00 часа  от своя фейсбук профил *, в коментарите към споделена статия, изготвена от медията „YouTube”,  озаглавена „Адвокат в уличен скандал с децата на транспортен бос” написал : „Това са изверги.... Тренирани в подобни ситуации...”; „ ... да е имала медицинско, сигурно най-накрая са установили, че е трайно луда!”;

Споделяем, като съответен на доказателствата по делото, е изводът, че за  да предаде доказателствено значение на възприето от нея, още на 09.04.2019г., 10.04.2019г. и 25.09.2019г. частната тъжителка Б. посетила нотариалната кантора на нотариус *, като от помощник нотариус А.З. били съставени три броя констативни протоколи, отразяващи съдържанието на възприетите лично от помощник нотариуса публикации в цитираните два профила.

Идентично е становището на настоящия съд и относно приетото за установено, че при възникналата между страните по делото „разпра“ на 08.04.2019 г. били разменени упреци и обиди както между страните по делото, така и от страна на присъединилите се брат и баща на частната тъжителка. След инцидента на 08.04.2019 г. и на следващия ден- на 09.04.2019 г. в интернет пространството, от два различни профила в социалната мрежа „Фейсбук“- * и *, били публикувани множеството коментари.

Настоящият състав на съда приема, че на 08.04.2019 г., при развилия се конфликт, са отправяни упреци между участниците в него- от една страна подсъдимият К., от друга- частният тъжител Б., брат й- св. **. Но липсват доказателства, които да установяват подсъдимият да е отправил към частната тъжителка инкриминираните с частната жалба изрази.

Несъмнено е установено и наличито на твърдените в същата жалба публикации в двата фейсбук- профила. Липсват доказателства, които да сочат по изискуемия в чл. 303 от НПК начин  подсъдимият К. да е бил техния потребител.

Пловдивският окръжен съд намира за удачно да се изложат съображения поотделно за деянието, на което частната тъжителка твърди да е присъствала лично и да е възприела непосредствено отправени й обиди- „кретени“,  „тия кретени тормозят целия квартал!!“ ( за останалите инкриминирани в частната жалба постановената оправдателна присъда не е обжалвана) и за деянията, за които сочи да е била обидена публично чрез постове в социалната мрежа „Фейсбук“.

1.          За първото инкриминирано по делото деяние- подсъдимият К.  на 08.04.2019г. около 17:00 часа в гр. Пловдив на ул. * да е отправил спрямо тъжителката Н.Б. многократно в изрекъл думите „кретени“,  както и фразата „тия кретени тормозят целия квартал!!“,  въззивният съд намира, че:

Неправилно е прието, че познанството на подсъдимия с частната тъжителка датира от 2016 г. По делото са налице необорени от останалите доказателства обяснения на подсъдимия, че самата тъжителка към датата на инцидента е била непозната му жена. Самият той сочи предходни конфликтни ситуации със „ семейство *“, но описва такива, в които не е участвала частната тъжителка.

 След проведеното от първостепенния съд съдебно следствие по делото са приобщени чрез разпит обяснения на подсъдимия и показания на сочени от страните свидетели на конфликта. В доказателствената съвкупност, освен обясненията на подсъдимия,  са били налице показания на две групи свидетели- едната напълно подкрепящи изложените в частната тъжба обидни изрази (Л.Т., Н. *) и втората (**, П.Д.) - отричащи подсъдимият да е обиждал частната тъжителка Б., респ. присъстващите там нейни близки родственици. Тъй като беше установено, че се касае за различна фамилия на втория свидетел-М., настоящият съд ще обсъжда заявеното от него с действителната му фамилия.

Внимателният анализ на инкорпорираните по делото, чрез гласните доказателствени източници фактически данни, сочи на безспорна липса на корелация на описаното в показанията на първите двама свидетели  с депозираното от подсъдимия и втората група свидетели по основните включени в предмета на доказване факти. Общо заявяват само наличието на скандал, като напълно противоречиво описват поведението на частната тъжителка, брат й, подсъдимия в него.

Неправилно ПдРС съд е приел с доверие показанията свидетелите Т. и М. за тези факти, считайки, че  безпристрастността на двамата свидетели се извежда от обстоятелството, че „ към момента на възприятията си те не са познавали нито тъжителя, нито подсъдимия“ ( стр. 9 от мотивите).

Съдебната практика е единна във виждането си, че право на страните в наказателния процес е да сочат свидетели- очевидци. Необходимостта да издирят такива е несъмнена в производствата от частен характер (каквото е настоящето), тъй като не се провежда досъдебно производство и съответната страна сама ангажира доказателствата, които обслужват заетата теза. В производства от този вид съдът следва особенно внимателно да извършва проверката дали ангажираните доказателства са  реално съществуващи.

Извън вниманието на първостепенния съд, необсъдени в тази насока и с последващо превратно тълкуване са показанията на св. Т.. При разпита си на  09.07.2020 г. той многократно описва да е присъствал на конфликт между непознато му лице и „* и неговата сестра“, „* и Н.“. В края на разпита си е заявил, че познава „ * ( *). Тренирахме заедно преди години“. Разпитан от настоящия съд, св. Т. заяви, че още преди инцидента е познавал св. **, в приятелски отношения са били, присъствието му там е било известно на св. *, с когото не са разговаряли, но последният също го е видял. При спортуването им активно съвместно са  разговаряли за случката, Т. е бил помолен от * да свидетелства. С оглед възприетото и от ПдРС активно участие на св. * в процесните събития, това оборва необоснованата констатация за липса на обстоятелства, които да създават подозрение за заинтересованост на свидетеля. Логично е той да иска да депозира показания, благоприятстващи приятеля му * и неговата сестра- частната тъжителка. Което и е сторил. Пловдивският окръжен съд приема, че св. Т. изобщо не е бил на мястото на инцидента и явяването му пред съда с противно твърдение е израз на желание да се установи с манипулирани доказателства очертаната в частната тъжба теза. Съображенията за това са следните:

По искане на защитата беше изискана и приложена преписката, образувано по повод подаденото същия ден от частната тъжителка оплакване пред полицейски органи - с № */09.04.2019 г. по описа на 2-ро РУ на МВР-гр. Пловдив. Бяха разпитани и всички лица, имащи отношение към извършената проверка.

В хода на съдебното следствие пред въззивния съд беше разпитан св. С.З.- полицейски служител, натоварен непосредствено след инцидента да разследва случая и да установи източници на доказателства за фактите, за които частната тъжителка Б. още в деня на инкриминираното действие е сезирала полицията. Той несъмнено е незаинтересован от изхода на делото и заявеното пред съда следва да се цени в цялост. Св. З. подробно описа положените от него множество последователни усилия да установи очевидци на събитията, състояли се на 08.04.2019 г. след 17.00 часа, вкл. чрез снемане на обяснения от участниците в конфликта- подс. К. и ч. тъжителка Б., от брата на частната тъжителка, от посочени от подс. К. като присъствали на мястото лица. Св. З. е категоричен, че до приключване на преписката със съставената от него докладна записка от 13.05.2019 г., частната тъжителка и брат й не са съобщили на мястото да са присъствали познати им лица. Св. З. лично е положил усилия да установи очевидци измежду лицата, притежаващи търговски обекти в зоната на инцидента, да намири записи от видеокамери. Очевидци, на които не е снел обяснения, не е установил. Такива не са му били съобщени и от * - брат и сестра.

Показанията на този свидетел са в непреодолимо противоречие със заявеното от св. Т. в разпита му пред настоящия съд, както и от св. **, също разпитан от въззивния съд. За визуалния си контакт с добре познатия му към онзи момент св. **- брат на частната тъжителка и активно участващ на мястото на конфликта пред първостепенния съд, Т.  не е съобщил при първоначалния си разпит пред съда. И пред настоящия съд не конкретизира кога точно е бил помолен от св. * да свидетелства. По време на разпита му, докато свидетелят даваше показания именно за контактите си с * по повод свидетелстването, повереникът на частната тъжителка- адв. Х. смело и активно се опита да попълни  по процесуално недопустим начин доказателствената съвкупност, като закрепи показанията на св. Т., правейки изявление, че той (Х.) лично е „ мотивирал“ Т. да свидетелства. Тъй като НПК не позволява  изявленията на упълномощените от страните адвокати да бъдат инкорпорирани към доказателствената съвкупност, това изявление не следва да се обсъжда с оглед съответствието му с изводимото от доказателствата по делото, макар противоречието му с тях да е очевидно. Важно е да се отбележи, че още преди този самоотвержен акт на повереника, св. Т. заяви, че е мотивиран да стане свидетел от **. В проведения веднага след това разпит и на ** последният описа познанството, вида и интензитета на контактите си с Т.. Сочи, че още на мястото е забелязал „ Л.“ (св. Л.Т.), а след това, макар и след известни увъртания, че „може би ден - два след това …няколко дни след случката“, след предварително съгласуване със сестра му (частната тъжителка) и по нейна инициатива е разговарял с „ Л.“ да свидетелства. Заяви изрично, че „не сме го посочили Л. като свидетел на случката в полицията“. Хронологичният анализ на показанията на св. * в тази част (кредитирани от настоящия съд) сочи, че в периода около 09-11.04.2019 г. на св. * е било несъмнено известно, че неговият  близък познат Т. е присъствал на събитията е и съгласен да бъде свидетел. Според данните в цитираната по- горе преписка, обясненията на частната тъжителка са  били снети от св. З. на 17.04.2019 г., а на св. **- на 02.05.2019 г. Нито един от тях не е съобщил на св. З., че знае самоличността на свидетели-очевидци.  Очевидната нелогичност между факта на на подаването  на жалба във 2-ро РУ на МВР-Пловдив още в деня на инцидента, с искане за намеса на полицейските органи и несъобщаването в продължение на повече от месец на същите органи относно известен на * (брат и сестра) свидетел- очевидец, има само един логичен отговор- нито към 17.04.2019 г. (датата на депозиране на обяснения от частната тъжителка), нито към 02.05.2019 г. ( датата на депозиране на обснения от *) този „ свидетел“ им е бил известен. Соченият от св. * „разговор“ ден- два след инцидента не се е състоял. Т. не е имал качеството на очевидец, каквото претендират и пред двете съдебни инстанции и той, и поискалата го страна. Следва да се констатира и противоречието в показанията му, изводимо от изключително яркия му спомен за облекло, думи и действия на подсъдимия (съответстващи на спорните по делото) и липсата на какъвто и да е спомен за облеклото на познатите му „* и Н.“, както и за отправени от някой от тях спрямо подсъдимия реплики. Последното първостепенният съд е обсъдил витиевато, приемайки за логично свидетелят да е чул само инкриминираните по делото изрази, а да не е възприел, респ. запомнил и отправени такива с ярко изразен обиден характер и от познатите му „* и Н.“ - подход, приложен и при оценката на идентичните  по съдържание показания на св. М..

Показанията на св. Т., по изложените по- горе съображения, не следва да се кредитират, с изключение на частта, в която описва познанството си със св. ** и поддържаните от двамата контакти. На кредитиране подлежи и заявеното, че именно св. * (а не адв. Х.) го е мотивирал да придобие качеството на свидетел по настоящето дело.

Пловдивският окръжен съд кредитира отчасти и показанията на св. **- несъмнено заинтересован от изхода на делото в качеството на брат на частната тъжителка и активен участник в инкриминираните събития. Те подлежат на възприемане в частта, в която сочи да е бил на мястото на инцидента, че познава свидетеля Л.Т.; че той, след разговор със сестра си го е помолил да свидетелства; че при снетите от него обяснения в хода на полицейската проверка от 2-ро  РУ на МВР не е съобщил да му е известна самоличността на очевидци на събитията. В останалата част показанията му противоречат на кредитираните от настоящия съд доказателства и са израз на желанието му да обслужи заетата от частната тъжителка позиция по делото.

Вторият свидетел-очевидец на случилото се, според първостепения съд, е св. Н.М.. Индивидуализиращите го белези са погрешно възприети от ПдРС относно фамилията- *. Свидетелят е бил при режим на довеждане пред първостепенния съд и самоличността му е снета в хода в съдебното заседание, когато за пръв път са съобщени трите му имена. За разпита пред настоящия съд поискалата го страна беше задължена да посочи име и адрес за призоваване. На л.  66 от настоящето дело частната тъжителка лично е посочила индивидуализиращите лицето данни и адреса му за призоваване.  Свидетелят е М., което се установи и при снемането на самоличността му преди разпита от настоящия съд.

И за него е прието, че към инкриминираната дата не е познавал никоя от страните, което формира извод за непредубеденост и правдивост на показанията му. За разлика от св. Т. той изрично е заявил това при първначалния си разпит. Въпросът кога и как и разбрал за съдебния спор и какво го е мотивирало да сподели впечатленията си за инцидента, също  е останал неизяснен. В разпита си пред настоящия съд заяви, че виждайки публикации за събитията, е споделил с приятелката си **, тя била позната на частната тъжителка и така той е бил помолен да свидетелства. В принципен план не съществува съмнение, че близки и познати на страните в процеса, респ. близки на сочените лица могат да са добросъвестни свидетели. Но тази добросъвестност, както бе отбелязано и за св. Т., следва да се изследва внимателно от съда със способите на НПК.

Този свидетел не се ангажира времево относно разговорите между него, приятелката му, частния тъжител. Т.е. житейски възможно е приятелката му да е обсъждала с частната тъжителка възприятията му и след приключване на полицейската проверка.

И за неговите показания следва да се констатира изключително яркия спомен за поведението на подсъдимия и липсата на всякакви възприятия относно  същите обстоятелства за частната тъжителка и брат й. Той сочи да е присъствал на част от инцидента и да го е възприел стоейки „ точно на задната страна, … на входа на Четвъртък пазара“. Поради невъзприемането от настоящия съд на приложения като ВД запис не следва да се обсъжда като годно доказателство, вкл. и за проверка на достоверността на други такива фактът, че в представения от частната тъжителка запис на инцидента, изследван и от техническа експертиза, този свидетел не се вижда. Житейски, макар и малко, е вероятно престоят му да е съвпаднал точно и само  с времето, през което се твърди да са изречени от  подсъдимия всички сочени в тъжбата обиждащи тъжителката изрази, те да са били изречени непосредствено след излизането на подсъдимия от управлявания от него автомобил и свидетелят. Оборващо тази вероятност е времето на престоя му там- описва да е бил за около 10 минути -времево съответстващо на продължителността на събитията заявени и от останалите свидетели- очевидци. Същественото за св. М. е, че той възпроизвежда  началото на инцидента по начин, несъответстващ на описаното от нито един от останалите свидетели- очевидци (чиито показания ще бъдат обсъдени по- сетне) и от подсъдимия в кредитираната  част от ПдРС ( и от настоящия). Сочи частната тъжителка да е  била до автомобила, управляван от подсъдимия („белия джип“), крещейки му, подсъдимият  да е отворил вратата, да е излязъл, ударил шамар на Б.. Установено е по делото, че частната тъжителка е отворила лично вратата на управявания от подсъдимия автомобил в момент, в който той е бил в движение. Този факт е изнесен като твърдение за фактическите обстоятелства, при които са били реализирани действията на подсъдимия К. и в частната тъжба ( стр. 2 горе).  Единствено свидетелят М. твърди подс. К. по своя инициатива да е излязъл от управлявания автомобил и след това да е реализирал инкриминираните по делото действия. Наред с това, описвайки спрелия на средата на улицата бял мерцедес, управляван от подсъдимия (след излизането от него), свидетелят сочи „ беше паркиран на средата на улицата… нямаше нещо особено в колата и в начина, по който  беше спряна“. От показанията му се установява същият автомобил да е бил насочен с предницата си към мястото, на което е бил свидетелят, от лявата му страна. Възможността му да види точно развилите се събития в частта относно излизането на водача не е била ограничена. Налице са подлежащи на кредитиране свидетелски показания, че след като подсъдимият е бил силом изведен от автомобила от изпълняващата „ гражданския си дълг“ ( поред частната тъжба) тъжителка, същият автомобил е стоял паркиран на средата на улицата, в близост до кръстовището, с отворена шофьорска врата по време на целия конфликт. Взаимното разположение на автомобила и свидетеля очертава несъмнено  пълната възможност за последния да възприеме този факт. Дори и да се приеме за нормално изразеното му виждане, че е обичайна гледка спрян автомобил на средата на улицата в централната градска част на  Пловдив, не може да се възприеме в никаква степен като такава и престоя продължително на такъв автомобил с широко отворена шофьорска врата на същото място. В обобщение- свидетелят възпроизвежда последователно, ясно и сигурно само фактите, изложени в частната тъжба, явяващи се основни за доказване по настоящето дело. Очевадни други факти от същите събития, които би следвало да е възприел,  той не сочи. Това поставя под съмнение достоверността на твърденията му. Наред и с изводимото от показанията на разпитаните свидетели, несъмнено очевидци на случилото се, следва извод за недобросъвестно заявяване на факти за събития, на които св. М. не е присъствал.

Неправилно ПдРС е възприел само отчасти показанията на св. ** и П.Д.- „само като аргумент за кредитиране обясненията на подсъдимия“- в частта, че подс. К. по същото време и място е бил обект на яростна вербална атака от частната тъжителка и брат й.  Доверявайки се изцяло на показанията на преждеобсъдените двама свидетели (М. и Т.), не е възприел показанията на ** и П.Д. в частта, в която твърдят подсъдимият да не е отправял никакви обидни изрази спрямо тъжителката. В тази част изводите на първостепенния съд също са необосновани.  Действително св. * сочи да е присъствал на част от инцидента. Внимателното съпоставяне времево на неговото присъствие съвпада почти изцяло с времето, през което там твърдят да са били св. Т. и св. М.. Познанството на св. * с подсъдимия не е достатъчно основание за дискредитиране на показанията му в невъзприетата от РС-Пловдив част. Поради съответствието с изводимото от останалите подлежащи на кредитиране доказателства показанията на свидетеля настоящият съд възприема в цялост.

 Неправилно са били отхвърлени и твърденията на св. П.Д. за същите обстоятелства. Следва да се констатира, че показанията на този свидетел касаят цялостното развитие на инкриминираната случка. Заявеното от свидетеля- че той лично е имал идентичен предходен инцидент с брата на частната тъжителка, при което лично е бил обект на множество обиждащи го изрази,      не е достатъчно основание да се възприеме негова заинтересованост от изхода на делото- единственото основание, сочено от първостепенния съд за отхвърляне на показанията му. Недопустимо е да се дискредитират определени свидетелски показания по наказателното дело, само поради налично негативно предходно събитие на депозиралото ги лице със страна в процеса, а в настоящия случай дори не със страна, а с брата на частната тъжителка.   Установяването на факти е дейност, строго индивидуална за всеки субект. Освен от добросъвестността и желанието за съдействие на компетентните органи при разкриване на обективната истина в процеса, тя се влияе от множество други обективни фактори - възраст, наблюдателност, особености на умението за точно възпроизвеждане, интелектуални възможности, и не на последно място волева устойчивост, изразяваща се във възможността да се запамети и възпроизведе адекватно възприетото, даже и в условията на по- нестандартна ситуация, каквато се явява разпита пред съда. Изброените предпоставки, обуславящи правилното възприемане и коректно пресъздаване на обстоятелствата, неминуемо рефлектират върху пълноценното и точно съдържание на гласните доказателствени източници. Затова при оценка на свидетелските показания, те следва да се обсъждат обстойно и прецизно, при съблюдаване на вътрешното им съдържание и чрез съпоставка с цялата доказателствена съвкупност, в обсега на които се формира и обосновава убеждение за тяхната недостоверност и тенденциозност. Оценката на показанията на този свидетел, извършена от първостепенния съд,  е формална. Юридически неиздържан е отказът да се възприеме изцяло заявеното от   него.

Следва да се констатира, че свидетелят много детайлно  и последователно пред двете инстанции описва фактите, които е възприел. В преобладаващата част това описание се подкрепя не само от кредитираните от РС-Пловдив обяснения на подсъдимия, но и от показанията на св. *.  За разлика от св. М., част от показанията на св. П.Д.  съответстват и на заявеното в частната тъжба- че именно частната тъжителка  е „ извадила“ подсъдимия от колата му, че тя е снимала през цялото време на инцидента. Извън ползваните от настоящия съд доказателства е фактът, че  след предявяване на снетите от техническата експертиза фотоси той лично разпозна и посочи себе си като лице, отразено на записа. Показанията на този свидетел, като последователни и непротиворечиви и пред двете съдебни инстанции, съответни на кредитираните показания на останалите свидетели и обяснения на подсъдимия,  Пловдивският окръжен съд цени изцяло.

В хода на въззивното производство, въз основа на данните от вече цитираната полицейска преписка, бяха призовани и разпитани като свидетели неразпитаните от първостепенния съд  С.В. и  Й.П.. И от двамата са били снети обяснения в хода на полицейската проверка в качеството им на очевидци на събитието. Показанията и на двамата свидетели съдът кредитира изцяло. Установява се, че към инкриминираната дата те са били в трудово правоотношение с подсъдимия, което несъмнено следва да се обсъди като възможна заинтересованост, с оглед положение на зависимост. Към дата на разпита им пред съда и значителен период преди това те са прекратили  правоотношенията си с подсъдимия, т.е. не са зависими от него в никаква степен. И двамата сочат да са очевидци на случката, като лично са възприели излизането на автомобила на подсъдимия от мястото, на което е бил паркиран, „лекото бутане“ на паркирания отзад автомобил, продължаването на движението, настигането му от частната тъжителка, която отворила шофьорската кола в движение, при което автомобилът спрял, а подсъдимият излязъл; описват, че двамата са се „ карали“, като към тях в разпрата се е присъединил и братът на частната тъжителка. И двамата свидетели заявяват, че не си спомнят конкретно разменените реплики. Това е логично с оглед изминалият продължителен период от време.

Към кредитираните от първостепенния съд обяснения на подсъдимия следва да се добави същия доказателствен източник в частта, в която той отрича да е отправял инкриминираните с частната тъжба изрази. Показанията му в тази част са съответни на изводимото от показанията на свидетелите- очевидци.

Пловдивският районен съд е кредитирал изцяло приложеният като ВД по делото видеозапис, създаден от частната тъжителка посредством мобилния й телефон, цитирайки конкретни решения на ВКС относно актуалното виждане на касационната инстанция за допустима доказателствена стойност на подобни записи. Направеният анализ на начина, по който е било създадено и приобщено същото ВД е повърхностен, в противоречие с последователно отстояваното виждане на съдебната практика- подобни записи могат да имат характер на ВД и не нарушават правата на личността, установени в чл. 32 от Конституцията само ако са случайно създадени, не за целите на наказателното производство, а не  при заобикаляне на правилата на НПК за идентични по съдържание и  вид доказателствени средства. В случая това не е налице.

Като приложение към частната тъжба е отразено „ дигитален информационен носител (диск) съдържащ видеозапис на публично нанесената обида от А.К.“. Свидетелите на частната тъжителка- Т. и М. отричат да са видели на мястото някой да заснема случващото се. Присъствалият на част от инцидента св. * сочи, че „ с мобилно устройство снимаше едно момиче през цялото време“. За заснемане на инцидента сочи в показанията си и св. П.Д.. Следва да се констатира още, че според свидетеля  случката е било изцяло инициирана от частната тъжителка, като още преди събитията, виждайки начина, по който автомобилът на св. ** е бил паркиран „ на милиметри“ от автомобила на подсъдимия, при знанието си за множество скандали на  членовете на фамилията с него и с други ползватели на паркоместа там,  си е помислил, че „ нещо ще се случи, защото го бяха притиснали“. В тази част личните му възприятия съответстват на обясненията на подс. К., които съдът кредитира- че цялата конфликтна ситуация е била предварително обмислена и режисирана от частната тъжителка и близките й, при което непознатата му към онзи момент жена (частната тъжителка) непрекъснато е снимала. За снемане от страна на частната тъжителка сочат и свидетелите П. и  В..

Несъмнено е, че така представеният по делото видео и звукозапис не е изготвен по предвидените за това в Глава ХІV-та, раздел VІІІ от НПК правила. Същественият въпрос  при преценката на процесуалната му допустимост като веществено доказателство по делото е дали тези правила са умишлено заобиколени, в който случай биха попадали под забраната на чл. 105 ал. 2 от НПК. В актуалната си практика ВКС приема допустима доказателствена стойност на подобен вид записи, ако са „ случайно създадени“, не за целите на наказателния процес, в който случай не е налице нарушение на изискуемия процесуален ред за създаването и приобщаването им. От материалите по делото се установява, че частната тъжителка, инициирайки конфликта, през цялото време го е и заснемала. Вероятността съдържанието му да е манипулативно създадено е следвало да се обсъди от първостепенния съд. Според  настоящия, изводът следва да е положителен в насока на неслучайно създаден видео- и звуко- запис.

Освен този аргумент, водещ в случая е и следният: всички разпитани от ПдРС свидетели, а също и подсъдимият в обясненията си, които подлежат на кредитиране, сочат да им е било известно записването от частната тъжителка с телефон през цялото време, т.е. около 10-15 минути. Процесуално издържаният стандарт за приобщаване на този запис към доказателствената съвкупност е чрез оглед на носителя му в хода на съдебното следствие, респ. снемането на записа от вещо лице чрез способа на техническата експертиза. Този стандарт не е спазен. Представеният по делото запис е в рамките на 17,42 секунди. Очевидно е, че за делото е представен само част от възможния, установен от изводимото от гласните доказателствени източници, запис. Това само по себе си налага извод за запис, съставен специално за нуждите на настоящия наказателен процес.

От заключението на изготвената в хода на първоинстанционното производство експертиза (правилно кредитирано от проверявания съд) се установява, че датата на съставянето му е  19.06.2019 г. в 9.30.52 часа. Неправилно същото е било интерпретирано от контролирания съд. На първата част от поставения му първи въпрос- дали записът е автентичен, вещото лице не е дало отговор.  Отговорило е на втората част от въпроса- че не се откриват следи от манипулации на файла, както и на метаданните и съдържанието му (отделен е въпросът, че доказателствено установеното „ скъсяване“ на записа и предоставянето му само в частта, избрана от частната тъжителка, само по себе си е манипулация, неконстатирана от съда). За начина на създаването му вещото лице сочи „вероятно от мобилен телефон“. Още в онзи момент са били налице достатъчно факти, които да формират извод не само за доказателство, създадено в нарушение на НПК, неслучайно и с цел да бъде ползвано в наказателното производство,  но и за манипулативно създадено такова, частично представено по делото, което е основание за изключването му от доказателствената съвкупност. Отделен е въпросът, че в представената по делото част сочените в частната тъжба обидни изрази липсват.

Разпитаният от настоящия съд свидетел ** заяви, че той и сестра му са записали чрез компютър на диск фрагмент от заснетите събития е и са го предоставили по делото.  Това допълнително подкрепя вече изразеното виждане на настоящия съд- приложеният от частната тъжителка запис от 19.06.2019 г. в 9.30.52 часа не е случайно създаден, манипулиран е  и чрез заобикаляне на правилата на НПК  е приложен по делото.  В цитираното от ПдРС Решение № 331 от 5.07.2012 г. на ВКС по н. д. № 1038/2012 г., III н. о.,, както и в другите упоменати в мотивите на проверявания акт по същия повод решения не е вложено съдържанието, придадено им от проверявания съд- че всякакви създадени не по рагламента на НПК записи могат да имат доказателствена стойност като ВД. Многократно касационната инстанция е очертавала допустимите изключения за ползване на такива, каквото в настоящия случай не е налице.  Практиката на Европейския съд по правата на човека е категорична и последователна, че произтичащите от чл. 6 на ЕКЗПЧОС задължения имплицитно включват необходимост от провеждане на ефективно официално разследване и от изискуем стандарт на доказване "извън разумното съмнение", при разглеждане на наказателното дело. По настоящето дело този стандарт не е спазен нито касателно коментираното ВД, създадено в нарушение на чл.8 от Конвенцията,  нито относно дължимия задълбочен анализ на наличните по делото доказателства.

Заключението на изготвената техническа експертиза първостепенният съд правилно е  кредитирал, но го е анализирал формално, без съпоставка с останалите доказателства по делото и така е приел за установени фактически обстоятелства не само в противоречие с процесуалните правила, а и в противоречие с изводимото от останалите доказателствени източници.

В обобщение - изложените в частната тъжба факти относно отправени от подс. К. спрямо частната тъжителка на 08.04.2019 г. обиждащи я изрази не се установяват от наличните по делото  доказателства, поради което по възведеното му обвинение за извършено на сочената дата престъпление подсъдимият беше оправдан.

І.2. Пловдивският окръжен съд намира, че не се установява от доказателствата по делото подс. К. да е лицето, което във виртуална среда да е отправило спрямо частната тъжителка вменените му с частната тъжба изрази, чрез негови профили в социалната мрежа фейсбук, както следва:

-на 08.04.2019 г. по друг начин - от свой фейсбук профил *, в коментарите към изготвена от него публикация да е казал нещо унизително за честта и достойнството на Н.А.Б., в нейно присъствие, а именно: „... погвам милите мамини орки”;   „От орките ... ама друг път!”;

- на  08.04.2019 г. по друг начин- от свой фейсбук профил *, в коментарите към изготвена от него публикация да е казал нещо унизително за честта и достойнството на Н.А.Б., в нейно присъствие, а именно „Аман от олигофрени…”

- на 09.04.2019 г. в 15:15 часа  по друг начин - от свой фейсбук профил *, в коментарите към споделена статия, изготвена от медията „Пловдив 24”, озаглавена „Много грозни сцени в Пловдив с участието на печално известна бизнес фамилия!”, да е казал нещо унизително за честта и достойнството на Н.А.Б., в нейно присъствие, а именно „20 души срещу трима кретени!”

- на 09.04.2019 г. в 19:00 часа  по друг начин- от свой фейсбук профил *, в коментарите към споделена статия, изготвена от медията „YouTube”, озаглавена „Адвокат в уличен скандал с децата на транспортен бос”,  да е казал нещо унизително за честта и достойнството на Н.А.Б., в нейно присъствие, а именно: „Това са изверги.... Тренирани в подобни ситуации...”.

 Обективното съществуване на сочените по- горе публикации и коментари е установено по делото от приложените констативни протоколи. Допустимостта им като годен източник на доказателства, изложена от проверявания съд, се споделя и от настоящия.

Основният спорен момент е дали доказателствената съвкупност позволява да се направи единствено възможния извод, че фейсбук- профилите * и * са принадлежали на подсъдимия и той е лицето, което е отговорно за тяхното съдържание. Според настоящия състав на съда даденият от първостепенния съд положителен отговор е в противоречие с доказателствата по делото.

Авторството на деянието е аргументирано в оспорвания съдебен акт с косвени доказателства.  Несъмнено такава доказателствена опора е допустима- виждане, последователно отстоявано и от ВКС, вкл. в цитираната практика. Но следва косвените доказателства в своята многобройност и взаимна обвързаност да формират като единствено възможен извод виновността на обвиненото лице. Последното изискване не е изпълнено.

ПдРС е приел, че са налице обяснения на подсъдимия, в които той признава, че двата фейсбук- профила са негови. Това е в противоречие с обективираното в съдебния протокол от 28.07.2020 г., когато подсъдимият е бил разпитан. Действително, в последния абзац на обясненията се съдържа твърдение „ това е моят фейсбук профил, но той е със затворен статус за моите лични приятели“. Тези обяснения са „по обвинението за писанията във фейсбук“. Кой „фейсбук профил“ подсъдимият е имал предвид, тъй като са налице данни в констативните протоколи за публикации в три такива, подс. К. не е заявил. Но, че е оперирал с двата инкриминирани по делото профила- прието като признание от първостепенния съд, той никога не е съобщавал.

Пловдивският районен съд  е обсъждал само публичността на достъпа до профилите, цитирани в частната тъжба. С изключение на изложеното по- горе относно обясненията на подсъдимия, което би следвало да обсъди и с оглед правото на лицето да не се самоуличава, не се е ангажирал със становище защо и въз основа на кои доказателства приема, че и двата фейсбук- профила принадлежат на подсъдимия- така, както се твърди от частната тъжителка. Превратно интерпретирайки обясненията на подсъдимия е приел, че те са касателно и двата профила.

Доказателствена опора, че тези два профила са ползвани от подсъдимия, е намерил в показанията на свидетелите Т. и * (всъщност М.), за чиято достоверност съдът вече изложи съображенията си по повод първото обвинение.  Няма основание да се приеме, че те са били добросъвестни и незаинтересовани за тази част от обвинителната теза, при вече изразеното от настоящия състав на съда относно първото от инкриминираните събития. Впрочем, с твърдение в кой от профилите са били налични инкриминираните публикации се е ангажирал само св. Т. - А.К., изписано на латиница.  И двамата свидетели са разпознали в приложените по делото констативни протоколи това, което твърдят да са прочели лично преди това- позиция, лесно обяснима с реализираното в настоящия процес тяхно поведение. Информация, че им е известно именно подсъдимият да е лицето, ползващо фейсбук- профилите, свидетелите не са заявили.

Показанията на сочения от частната тъжителка свидетел Е.Д. първостепенният съд е кредитирал изцяло. Внимателният им прочит сочи, че  при разпита си на 09.07.2020 г. този свидетел говори смесено и за два, и за един профила във фейсбук на лице, което счита за подсъдимия на базата на наличната в профила/ профилите снимка.  По отношение на профилите * и * твърди, че се касае за един и същ профил, който през времето си е сменял името, но винаги е имало снимка на подсъдимия.

Следва да се отбележи, че от съдържанието на констативните протоколи следва еднопосочния извод, че към инкриминираните събития на 8-9.04.2019 г. са били налице два различни профила с потребители съответно * и * (видно от съдържанието на изготвените на 09.04.2019 г. и  на 10.04.2019 г. Констативни протоколи).  Че се касае за два различни фейсбук - потребители заключава и вещото лице, изготвило назначената от настоящия съд СТЕ. Т.е. твърдението на св. Е. Д., че профилът е един, със сменени (неназовано кога) имена, е в противоречие с обективно установено по делото за инкриминирания период. То противоречи и на обвинителната теза, изразена в частната тъжба- профилите се твърди да са били два. В разпита си пред настоящия съд свидетелят потвърди преждезаявеното, че статии във Фейсбук и коментари под тях е свързал с подсъдимия поради наличието на  неговото име и негова снимка там, той често (факт, твърдян само от него) е сменял името си, но през м. април 2019 г. името му било А.К., изписано на латиница. Категоричен е, че не знае подсъдимият дали е имал един или повече профили в сочената социална мрежа. Т.е. показанията на този свидетел са и вътрешнопротиворечиви, и несъответни на изводимото от  останалите подлежащи на кредитиране доказателства и доказателствени способи.

За профила на подсъдимия във Фейсбук са налице следните доказателства:  Свидетелите Й.П. и С.В. сочат към онзи момент подсъдимият да е имал един профил във фейсбук, да са били измежду приятелите му, не си спомнят категорично името на профила, но сочат като вероятно то да е било  А.К. на латиница ( според В.), на кирилица- според П.. И двамата не са попадали на обиждащи частната тъжителка коментари от известния им за подсъдимия фейсбук-профил. Свидетелката П.И. - активно комуникираща с подсъдимия през един значителен период от време, чиито показания съдът кредитира изцяло, сочи  подсъдимият К. да й е бил приятел в обсъжданата социална мрежа, профилът му да е съдържал негова снимка, името на потребителя да е било  А.К.  и К. Ат ( не сочи да е изписвано на латиница). На зададен й от защитата въпрос твърди вероятност да е виждала от този профил  обидни думи и реплики към частната тъжителка, които не може да конкретизира , но това е след м. април 2019 г. Св. В.П., чиито показания настоящият съд също кредитира изцяло, твърди да е била измежду фейсбук- приятелите на подсъдимия. Не помни дали е имал профилна снимка, но мисли, че името му се е изписвало на  кирилица- А.К..  Не помни да е виждала обиждащи частната тъжителка коментари от този профил. Според заявеното от нея и двете свидетелки работят към юридическо лице, за което твърди да е в съдебни спорове с подсъдимия. И двете свидетелки разпознават като известен им профила на подсъдимия по времето, когато е бил * (значително след инкриминираната дата), при което  е налице негова снимка като фейсбук- потребител и име А.К. ( на кирилица).

Съдът кредитира изцяло и показанията на св. А.З. - пом. Нотариус при Нотариус *, който е изготвил приложените по делото Констативни протоколи. От тях се установява, че познава адв. К., достъпът до фейсбук- потребителската информация е осъществил  от служебния си компютър, ползвайки  фейсбук- профила на частната тъжителка, не си спомня детайли за  домейн, нито дали е имало индивидуализиращи потребителя данни- телефонен номер, имейл адрес  и т.н. Не може да се ангажира с твърдение, че профилът, за който е направил разпечатките към констативните протоколи е на подсъдимия.

В хода на въззивното производство беше назначена и изготвена съдебно- техническа експертиза, която да изследва включени в предмета на доказване по делото факти. Вещото лице е изследвало информацията и в трите приложени по делото констативни протоколи. В заключението си сочи, че социалната мрежа „Фейсбук“ позволява свободното регистриране на потребител. За целта е необходимо, потребителят да използва валиден имейл. При регистрацията потребителят избира име с което да се регистрира в мрежата. Името може да бъде променяно по всяко време след регистрацията. Платформата предоставя възможност за повече информация, подробно приложена от експерта, вкл. работа, местоживеене, имейл адрес, житейски събития и др. Тази информация се попълва от потребителя, владеещ профила и всяка една от секциите данни може да бъде настройвана за това на кого  да се визуализира  по много начини, от визуализиране за всички в и извън Фейсбук до визуализиране само за потребителя на профила.

Информацията за пътя до профила на определен потребител е общодостъпна. Част от текстовото изписване на пътя може да съдържа потребителското име на профила. Потребителското име не предоставя допълнителни данни за индивидуализиране на потребителя.

Относно констативен Протокол от 09.04.2019 г. - лист 114 - 122 от делото сочи, че в протокола се съдържат екранни снимки от публикация на фейсбук профил *, която е общодостъпна. От техническа гледна точка, в приложения протокол не се съдържа цялата общодостъпна информация за фейсбук- профила *.

Относно Констативен Протокол от 10.04.2019 г., лист 131 - 142 от делото, приема, че: от техническа гледна точка, в приложения протокол не се съдържа цялата общодостъпна информация за фейсбук профила *.

Относно Констативен Протокол от 25.09.2019 г. - лист 123 - 130 от делото приема, че в протокола се съдържат екранни снимки от фейсбук профил *. В протокола се съдържат екранни снимки от фейсбук профил „* А.К. ***. В протокола се съдържат екранни снимки от публикация на фейсбук профил *, който цитира публикация на *, която е общодостъпна. От техническа гледна точка, в приложения протокол не се съдържа цялата общодостъпна информация за фейсбук профилите *, *, *.

Приложените по делото констативни протоколи обективират публикации на Фейсбук профили *, както и частични данни за профилите.

От предоставените на констативни протоколи не може да се извлече повече информация за съдържанието на съответните профили към 08 и 09.04.2019 г.

Заключението на експерта, като добросъвестно изготвено, от лице с необходимите специални знания и опит, съдът кредитира изцяло.

От така изложената доказателствена съвкупност се установява, че:

Фейсбук е социална мрежа за споделяне на информация, която е достъпна и може да бъде използвана от неограничен кръг потребители, в случай че не е ограничен достъпа.

От друга страна, според настоящия съдебен състав, направеното признанието от страна на подсъдимия, че има профил в социалната мрежа "Фейсбук", както и съвпадението между имената на подсъдимия и регистрираните  в социалната мрежа "Фейсбук" три профила *, противно на доводите на частния тъжител, не е достатъчна основа, за да се направи категоричен извод за доказаност на съпричастността на подсъдимия към инкриминираните деяния.

В депозираните пред настоящия състав на съда обяснения, които не могат да бъдат отхвърлени поради липса на оборващи ги доказателства, подс. К. заяви, че притежава профил в сочената социална мрежа, той е К.А. (без транскрипция на латиница), който се използва когато участва като публична личност, вкл. е използван и при местните избори през 2019 г. Сочи да има и друг, личен профил, под псевдоним, който не желае да назове, но достъпът до него е силно ограничен Отрича инкриминираните с частната тъжба два профила * да са ползвани от него. Единственият източник на доказателства, свързващ подсъдимия с първите два профила е св. Е.Д., който от своя страна твърди профилът да  е бил един, с често сменящи се имена-   факт, опроверган и от експертното становище относно отразените в трите констативни протокола три различни  фейсбук- потребители. Всички останали свидетели по делото, вкл. и работещите за работодател, насрещна страна на подсъдимия по други съдебни производства, твърдят той да е имал един известен им профил. Надлежна, непротиворечива  информация да се направи извод, че някой от сочените в частната тъжба профили е принадлежал на подсъдимия, по делото не е налице.  С оглед ангажираните по делото доказателства, според настоящия съд липсва възможност да се направи категоричен извод за авторството на процесните публикации в регистрираните профили в социалната мрежа "Фейсбук", чиито разпечатки са приложени по делото. Констатираното съответствие между имената на подсъдимия, техния латински еквивалент и профилната снимка не е достатъчно основание да се приеме, че същият е автор на процесните публикации, предмет на депозираната пред първоинстанционния съд частна тъжба, въз основа на която е образувано производството за извършено от подсъдимия престъпление. чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 146, ал. 1 вр. с чл. 26 от НК.

Предвид тезата  на поверениците  и на частния тъжител в тази насока следва да се отбележи, че с оглед проведеното въззивно следствие, в което бяха ангажирани допълнителни доказателства за изясняване обстоятелства от предмета на доказване по делото (разпит на свидетели, неразпитани от първостепенния съд, допълнителен разпит на вече разпитаните, назначаването на техническа експертиза) бяха изчерпани всички възможности за събиране на относимите за установяване на обективна истина по делото доказателствени източници относно авторството на процесното престъпление. Анализът на доказателствените материали поотделно и в тяхната логическа връзка не обусловя извод за несъмнена доказаност на съпричастност на подсъдимия към вменените му престъпни посегателства, доколкото не се доказа по безспорен начин, че именно подсъдимият К. е притежател на профилите в социалната мрежа Фейсбук *, от които са  публикувани инкриминираните в тъжбата изрази. Настоящият съдебен състав намира, че от доказателствата по делото не може да бъде направен единствен извод, че процесните профили във "Фейсбук" се администрират конкретно от подсъдимия, какъвто извод е направил първостепенният съд. В приложените по делото констативни протоколи за публикации и коментари от фейсбук- потребителите *, съставени от пом. нотариус, липсва каквато и да е общодостъпна лична информация, която да сочи, че тези два профила са принадлежали в инкриминирания период именно на подсъдимия и той ги е администрирал.

Действително, при разпита си пред първостепенния съд подсъдимият е заявил, че не желае да вземе отношение „ за писанията във фейсбук“, но … „това е моят фейсбук- профил, който е затворен“. Следва да се констатира, че по делото са представени три констативни протокола, единият от които съставен през м. септември 2019 г. - значително след инкриминираните събития. Трите протокола обективират деятелност от три различни фейсбук- потребители - *.  Приетата от настоящия съд СТЕ сочи и четвърти  профил на подсъдимия, актуален към датата на изготвяне на експертизата- К.А..  Така направеното от подсъдимия пред първостепенния съд признание, освен че е неясно,  и не може да бъде съотнесено по изискуемия в чл. 303 от НПК начин за нито един от установените с констативните протоколи фейсбук потребители- *.

С оглед на всичко изложено по- горе, Пловдивският окръжен съд намери, че възведеното с частната тъжба обвинение спрямо подс. А.К. е недоказано. Подсъдимият К. следва да бъде признат за невиновен и оправдан по възведеното му обвинение. Като е приел противното, ПдРС е постановил незаконосъобразен съдебен акт, който следва да бъде отменен.

 На осн. чл. 190 от НПК направените по делото разноски следва да бъдат възложени в тежест на частния обвинител Н.Б..

В оправдателната част присъдата не е обжалвана. Не са налице основания за отмяната й.

Воден от горното, Пловдивският окръжен съд постанови присъдата си.

 

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ....................

 

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: 1. ..................

 

                                                                           2. ...................