Разпореждане по дело №717/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Съгласно чл.140 от ГПК съдът извърши проверка на редовността и допустимостта на предявения иск, както и другите искания и възражения на страните.

Подадена е искова молба от Н. Г. У., ЕГН *, с постоянен адрес: гр. Г. Д., обл. Б., ул. "Н. П." № 13, съдебен адресат: гр. Г. Д., обл. Б., ул. „А № 7, адвокат Л Г Г, срещу:”. - " , ЕИК със седалище и адрес на управление: гр. Г. Д., обл. Б., ул. “. Л. с представляващ дружеството И. А. П., и И. А. П.,ЕГН *, с постоянен адрес: гр. Г. Д., обл. Б., ул. “. № 2, с която е предявен иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК, с цена на иска в размер на на 173 271,66 лева, от които150 000,00 лева главница,ведно със законната лихва считано от 29.03.2013 год./датата на подаване на заявлението по заповедното производство/ до окончателното изплащане на сумата, 23 271,66 лева мораторна лихва върху главницата за периода 20.09.2010 год. до 28.03.2013 год., както и присъдените разноски в производството по издаване на Заповед за изпълнение и изпълнителен лист в размер на 3 300,00 лева.

Твърдяните от ищеца факти са, че съгласно Запис на заповед, издадена на 06.08.2010г., „Д,ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр. Г. Д., обл. Б., ул. “. Л. с представляващ дружеството И. А. П. се е задължило да плати на Н. Г. У., ЕГН *, с постоянен адрес: гр. Г. Д., обл. Б., ул. "Н. П." № 13, сумата от 150 000 /сто и петдесет хиляди/ лева. Записът на заповед е авалиран лично от И. А. П., ЕГН *, с постоянен адрес: гр. Г. Д., ул. “. № 2, като физическо лице. Падежът на паричното задължение е настъпил на 20.09.2010г., а мястото на плащане е определено в гр. Г. Д., обл. Б.. Тази сума не е платена, поради което Н. Г. У. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК с искане да бъде издаден изпълнителен лист.

Въз основа на подаденото заявление е образувано ч.гр. д. № 317/2013г. по описа на PC - Г. Д. и е изадена Заповед за изпълнение № 1216 от 01.04.2013г. и изпълнителен лист от същата дата за сумата от 150 000 лева, дължими по запис на заповед, законна лихва върху главницата от 20.09.2010г. до 28.03.2013г. - 23 271, 66 лв., законната лихва върху главницата от 29.03.2013г. /датата на подаване на заявлението/ и разноски по делото в размер на 3 300 лв. С този изпълнителен лист е образувано изп. д. № 359/2013 год. по описа на Частен съдебен изпълнител ШД, с per. № 796 на Камарата на ЧСИ, и на 26.04.2013г. е изпратена поканата за доброловно изпълнение и заповедта за изпълнение, които са връчени надлежно на лицата, задължени по нея. Срещу издадената заповед за изпълнение № 1216 от 01.04.2013г. по ч.гр. д. № 317/2013г. по описа на PC - Г. Д. е постъпило възражение от длъжниците на 08.05.2013г., поради което за Н. Г. У. е налице правен интерес от завеждане на настоящия иск.

Иска се да се признаете за установено, че “. - " , ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр. Г. Д., обл. Б., ул. “. Л. с представляващ дружеството И. А. П. и И. А. П., ЕГН *, с постоянен адрес: гр. Г. Д., обл. Б., ул. “. № 2 дължат солидарно заплащане на Н. Г. У., ЕГН *, с постоянен адрес: гр. Г. Д., обл. Б., ул. "Н. П." № 13, парична сума в размер на 150 000 /сто и петдесет хиляди/ лева по Запис на заповед, издадена на 06.08.2010г., с падеж на паричното задължение на 20.09.2010г. и място на плащане в гр. Г. Д., обл. Б., ведно с лихвата за забава върху тази сума от 20.09.2010г. до 28.03.2013г. в размер на 23 271. 66 лв., ведно със законната лихва върху сумата от 150 000 лв., считано от 29.03.2013г. /датата на подаване на заявлението за заповед на изпълнение/ до окончателното й заплащане, както и направените по ч.гр. д. 317/2013г. по описа на PC Г. Д. съдебни разноски - държавна такса в размер на 3 000 лева и адвокатски хонорар в размер на 300 лева. Претендират се и направените по делото разноски.

В подкрепа на иска се представят писмени доказателства: заверено копие на Запис на заповед, издадена на 06.08.2010г. и удостоверение изх. № *0015/08.03.2013г. изд. от АВ.

Иска се прилагане като доказателство ч.гр. дело № 317//2013 год. по описа на Pайонен съд Г. Д..

Иска се назначаването на съдебно-счетоводна експертиза, със задача: Какъв е размера на мораторната лихва върху главницата от 150 000 лв. за времето от 20.09.2010г. до28.03.2013г.?

В срокът за отговор на подадената искова молба е постъпил такъв от ответниците. Считат исковата молба за нередовна, поради неяснота в обстоятелствената си и непълно изложение на обстоятелствата, на които се основава искът - липсва изложение и обосновка на обстоятелствата, от които произтича претендираното вземане, и че претенцията на ищеца се основана единствено на издаден според него от дружеството и авалиран от втория ответник Сочи, че наистина записът на заповед е абстрактна сделка, но той винаги се издава с определена цел, а именно като обезпечение на вземане, произтичащо от определено, конкретно, каузално правоотношение. Твърди, че никъде в исковата молба ищецът не сочи наличие на конкретно такова каузално правоотношение, пораждащо негово вземане, от който пропуск ответниците са поставени в положение на невъзможност да правят конкретни възражения, да посочвам и представям конкретни доказателства и като цяло ефективно да упражнявам правото си на защита. Поддържа се, че исковата молба страда от порок по смисъла на чл. 127, ал. 2 от ГПК-разпоредбата на закона по императивен начин изисква ищецът да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства , които ще доказва с тях. Видно е от депозираната искова молба , че не се сочат конкретните обстоятелства, които ще бъдат доказвани с посочените и представени с нея писмени доказателства. В този смисъл счита, че на този етап е трудно, дори и невъзможно, да изрази становище по приемането им или не , както и по оспорването на обстоятелствата, които те би следвало да доказват, така както задължава чл. 131, ал. 2, т. 4 от ГПК, респ. чл. 367, ал. 2, т. 4 от ГПК. Ето защо дори само на това основание исковата молба следва да бъде оставено без движение.

Поддържа, че е налице и нарушение на разпоредбата на чл. 127 т. 4 и т. 5 от ГПК по отношение на иска с правно основание по чл. 86 от ЗЗД.Счита, че от посоченото в чл. 535 от ТЗ съдържание на записа на заповед не личат данни относно размер на закъснителни лихви. В тази връзка в производството по издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист не могат да бъдат правени никакви искания и възражения, които се основават на данни, стоящи извън изпълнителното основание. Оттук, с оглед характера на производството и проверката, която съдът извършва в него на изпълняемото право и която проверка е съсредоточена в рамките на изпълнителното основание, не е допустимо присъждане на закъснителни (мораторни) лихви, защото не се касае за вземане, което е обективирано в документа. Ето защо макар и да е издадена от съда заповед за изпълнение по отношение на закъснителните лихви върху сумата, посочена в записа на заповед, то липсва правен интерес от установяване на вземането по иска за лихви, тъй като се касае до вземане, което не е обективирано в документа - процесния запис на заповед. Районният съд се е произнесъл по недопустимо искане за присъждане на закъснителни лихви, поради което е недопустимо в производството по чл. 422 от ГПК да се установява същгествуването на такова вземане. В тази връзка е и задължителната съдебна практика, изразена в TP № 1/28.12.2005 година на ВКС по тълкувателно дело № 1/2004 година на ОСТК.

Счита, че е нарушена е разпоредбата на чл. 127, ал. 1, т. 6 от ГПК - исковата молба не е подписана от лицето, което я подава-исковата молба е подадена от името на Н. Г. У., като същата, при липса на упълномощаване за подаването й от друго лице, следва да бъде подписана от лицето посочено в нея като ищец. Видно е от приложенията към исковата молба, че такова упълномощаване липсва. В същото време положеният върху нея подпис не принадлежи на посочения като ищец У., поради, което е налице неизпълнение на императивното изискване на чл. 127, ал. 1, т. 6 от ГПК относно задължително изискуем реквизит на исковата молба. Поради това считам, че същата е нередовна, подадена е от лице което не е процесуалноправно легитимирано и образуваното въз основа на нея производство е недопустимо и следва да бъде прекратено. Този порок не може да бъде отстранен чрез оставяне на исковата молба без движение, тъй като подаването й е свързано с определен преклузивен срок, който не може да бъде отстраняван дори и чрез даване на указания за отстраняване на нередовност. Задължението за подписване на исковата молба от ищеца, посочен в нея в производството по чл. 422 от ГПК е свързано именно със спазването на срока, посочен в чл. 415 от ГПК. В този смисъл исковата молба не е подадена в срока по чл. 415 от лицето, в чиято полза е била издадена заповедта за изпълнение и изпълнителния лист.

Сочи се , че ако съдът счете, че исковата молба е редовна то, исковата претенция е неоснователна. Твърдио, че с исковата молба са предявени два обективно съединени иска, първият с Правното основание на предявените искове е по чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 505 от Търговския закон по отношение на сумата, посочена в процесния запис на заповед и вторият с правно основание по чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 86 от ЗЗД. По отношение на основният иск по чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 505 от ТЗ, оспорва всички фактически твърдения в исковата молба. Сочи,че Записът на заповед е абстрактна сделка и менителничният ефект възниква при наличието на задължителните реквизити, посочени в чл. 535 от ТЗ. Сочи се, че съгласно утвърдената съдебна практика менителничното правоотношение е поначало абстрактно, но то възниква, за да се постигне определена цел, а именно обезпечаване на вземане произтичащо от друго, конкретно, каузално правоотношение, като каузалната сделка трябва да бъде действителна. При възникнал спор, независимо от абстрактния характер на записа на заповед, е необходимо да бъде установено каузалното правоотношение, т.е. основното вземане, за чието изпълнение този документ е издаден. Липсата на каузално правоотношение дава основание на заинтересованото лице да черпи лични менителнични възражения от това. Счита, че в хипотеза на претенция по запис на заповед кредиторът трябва да установи съществуването на вземането, факта, от който произтича вземането му, пораждането на задължението и неговия размер.

Ответниците оспорват исковата претенция като неоснователна. Твърдят, че не дължат нищо по процесния запис на заповед, тъй като не е налице вземане в полза на ищеца, което вземане записът на заповед да обезпечава, същият е безпаричен. В него като поемател е посочено физическото лице Н. Г. У.. Твърди се, че липсва обаче каквото и да било каузално правоотношение между ответника и това физическо лице, което да породи негово вземане, респективно задължение за ответника, по повод издадения от първия ответник запис на заповед, както и, че не е получавал никаква престация от ищеца, имаща каквато и да било връзка с него. Поддържа, че същият този запис на заповед е издаден във връзка с каузално правоотношение между ответното дружество и дружеството „У" ЕООД, по което обаче ищецът не е страна, той не е материалноправно легитимиран и от това друго каузално правоотношение за него не се поражда никакво вземане спрямо мен. Твърди се, че процесният запис на заповед е издаден във връзка с претендирани спрямо “. - " на вземания от "У " ЕООД, ЕИК , със седалище и адрес на управление : гр. Г. Д. , общ. Г. Д., обл. Б., ул. „ Н. П. " №13, ПРЕДСТАВЛЯВАНО от Г Н У., като във връзка с претендираните от дружеството спрямо „Д- " вземания са предявени осем обективно съединени иска и е образувано гр. д. № 624/ 2013 г. по описа на Районен съд - Г. Д..

На второ място във връзка с направените от оспорвания се навеждат и следните фактически твърдения, а именно: Ответникът твърди, че ищецът не е разполагал със сумата, посочена в записа на заповед, за да може същата да е била предоставена на дружеството „Д- " . Твърди се, че ищеът не е декларирал през 2011 година съобразно изискването на чл. 50, ал. 1, т. 5 от ДДФЛ това свое вземане за 2010 година. Твърди се също, че никакви суми не са постъпвали от ищеца в счетоводството на дружеството, както и че липсват каквито и да било плащания по начина предвиден в Закона за ограничаване на плащанията в брой.

По отношение на иска с правно основание по чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 86 от ЗЗД счита същият за неоснователен, позовавайки се на т. 4 от TP № 1/28.12.2005 година на ОСТК,не е допустимо издаването на изпълнителен лист и за лихвата върху сумата по записа на заповед, считано от датата на падежа до датата на подаване на молбата за издаване на изпълнителен лист.

Във връзка с изложеното се иска отхвърляне на така предявените искове. Претендират се направените по делото разноски.

По доказателствените искания ная ищеца възразява да бъдат приети приложените към исковата молба писмени доказателства, тъй като не е посочено какви конкретни обстоятелства ще се установяват с тях.

Моли да приемете като доказателство копие от исковата молба по гр.д. №624/2013 година по описа на Районен съд - Г. Д., съобщение № 2/09.07.2013 година.

Иска се назначаването на графологическа експертиза, извършена от вещо лице - графолог, което след като се запознае с материалите по делото и снеме сравнителен материал, да отговори на въпроса „Дали подписа положен върху исковата молба е изпълнен от Н. Г. У..

Във врзка с направените нови фактически твърдения, са направени следните доказателствени искания: Иска се назначаване на съдебно - счетоводна експертиза, извършена от вещо лице - икономист, което след като се запознае с материалите по делото и след справка в счетоводството на дружеството “. - " , да даде отговор на следните въпроси: Постъпвали ли са по сметките на „Д- " , ЕИК суми, които да кореспондират със сумата и датата на издаване, посочена в процесния запис на заповед?Ако са постъпвали такива суми, посочено ли е тяхното основание? Осчетоводявана ли е сумата по процесния запис на заповед в счетоводството на “.-" ? Съществува ли счетоводен стандарт за отразяване на суми по дадени записи на заповеди в счетоводните книги на едно дружество и какви данни удостоверява това отразяване? Съществуват ли преводи на суми от Н. Г. У. по сметките на “. - " за 2010 година, които да съответстват на сумата, посочена в процесния запис на заповед? Декларирал ли е ищеца в годишната си данъчна декларация от 2011 година вземане, което му се следва от процесната запис на заповед, издадена през 2010 година? Декларирал ли е ищеца в годишната си данъчна декларация от 2012 година вземане, което му се следва от процесната запис на заповед, издадена през 2010 година? Декларирал ли е ищеца в годишната си данъчна декларация от 2013 година вземане, което му се следва от процесната запис на заповед, издадена през 2010 година?

Сочи, че с това доказателство ще установява твърденията, че дружеството не е получавало каквито и да било суми от ищеца.

Иска на основание чл. 192, ал.1 от ГПК да се задължите ТД НАП - Б. да представи като доказателства: 1. Годишната данъчна декларация по чл. 50, ал. 1 от Закона за данъка върху доходите на физическите лица на ищеца Н. Г. У. за данъчната 2010 година, за данъчната 2011 година и за данъчната 2013 година, като в случай, че се уважи това доказателствено искане, ще представи съответната молба в определен от съда срок. С това писмено доказателство ще установява твърденията си, че ищецът не е декларирал вземане по процесния запис на заповед по чл. 50, ал. 1, т. 5 от ЗДДФЛ.

Съдът счита, че предявеният иск е допустим с оглед наведените от ищеца доводи, както и от представените писмени доказателства. Съдът счита, че не е наце нередовност на исковата молба. В същата са изложени обстоятелствата, на които се основава иска. Ищецът не е длъжен да навежда доводи във връзка с наличието на кауза, тъй като такава същият не твърди. Това е въпрос по съществото на спора. Съдът счита, че не е налице порок по смисъла на чл.127 ал2 от ГПК, тъй като е представено като доказателство само копие от записа на заповед, като оригинала на същия се съдържа в изисканото ч.гр.дело № 317/2013 год.. Други доказателства не са преставени. Претендира се и мораторна лихва, като изложените от ответниците доводи касаят спора по същество. Исковата молба съдържа подпис, като в тази насока следва да се укаже на ищеца да конкретизира чий е този подпис- негов или на процесуалния преставител. С оглед на това искането на ответниците за назначаване на графологическа експертиза се явява неоснователно.

Съдът счита, че представените от ищеца писмени доказателства следва да се приемат като относими към предмета на спора.

Следва да се приемат като доказателство по делото всички писмени доказателства приложени към ч.гр.дело № 317/2013 год. на Районен съд Г. Д..

Доказателствата и доказателствените искания, преставени и направени от ответниците, са неотносими към предмета на спора и не следва да се приемат и уважат. Представените от ответниците писмени доказателства касаят друг правен спор- между “.-" и трето лице-"У"ЕООД, като ответниците изрично заявяват в отговора на исковата молба, че това правоотношение не касае ищеца и не поражда за него вземане спрямо ответниците.

Неотносими към предмета на спора са наведените доводи от страна на ответиците за това какво е декларирал ищеца в годишните данъчни декларации през 2011-2013 години, както и обстоятелствата дали по банков път са постъпвали по сметка на дружеството-ответник суми към момента на издаване на процесния запис на заповед. Това води и до неоснователност на искането за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза с въпроси поставени от ответниците, както и до изискване от ТД на НАП-Б. на годишните данъчни декларации за 2011-2013 години подадени от ищеца Н. Г. У..

Следва да се уважи искането за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза за изчисляване на претендираната мораторна лихва.

Съдът констатира, че по заповедното производство ищецът е внесъл по-малка държавна такса, Ето защо същият следва да бъде задължен да внесе сумата от 466,00 лева по сметка на Окръжен съд Б..

Водим от гореизложеното и на основание чл.140 от ГПК съдът,

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото заверено копие от Запис на заповед, издадена на 06.08.2010г. и удостоверение изх. № *....... изд. от АВ.

ПРИЕМА като доказателство по делото всички писмени доказателства приложени по ч.гр.дело № 317/2013 год. на Районен съд Г. Д..

УКАЗВА на ищеца, че следва да конкретизира чий е положеният подпис в исковата молба.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответниците за приемане като доказателство по делото на копие от исковата молба по гр.д. №624/2013 година по описа на Районен съд - Г. Д., съобщение № 2/09.07.2013 година, искането за изискване от ТД НАП - Б. да представи като доказателства годишната данъчна декларация по чл. 50, ал. 1 от Закона за данъка върху доходите на физическите лица на ищеца Н. Г. У. за данъчната 2010 година, за данъчната 2011 година и за данъчната 2013 година, както и искането за назначаване на графологическа и съдебно-икономическа експертизи с поставени задачи от ответниците.

ДОПУСКА назначаването на съдебно-счетоводна експертиза по искането на ищеца със задача: Какъв е размера на мораторната лихва върху главницата от 150 000 лв. за периода от 20.09.2010г. до28.03.2013г.?

Възлага изпълнението на експертизата на вещото лице К. К. при депозит 100,00 лева, вносими от ищеца в едноседмичен срок от съобщението по сметка на Окръжен съд Б.. Делото да се предаде на вещото лице след внасянето на депозита.

ПРИКАНВА страните към спогодба.

УКАЗВА на ищеца, че следва да внесе допълнително държавна такса в размер на 466,00 лева по сметка на Окръжен съд Б..

НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 30.09.2013 год. от 14:00 часа, за която дата да се призоват страните и вещото лице.

На страните ДА СЕ ИЗПРАТИ копие от настоящото определение, а на ищеца и копие от отговора на ответниците ведно с приложенията.

Определението не подлежи на обжалване .

ПРЕДСЕДАТЕЛ: