Р Е Ш Е Н И Е
№ 913/9.12.2021г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито
съдебно заседание на девети ноември, две хиляди двадесет и първа година в
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Димитрина
Георгиева |
и с участието |
|
на прокурора |
Стоян Пешев |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
по адм. дело № 1062 по
описа на съда за 2021 г. |
||
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ и е образувано по искова молба, подадена от Д.П.Д. ***, подадена чрез
адв. М., против Областна дирекция на МВР Пазарджик, с искане ответникът да бъде
осъден да ѝ заплати сумата от 8460 (осем хиляди четиристотин и шестдесет)
лева за имуществени вреди и 1000 (хиляда) лева за неимуществени вреди, във
връзка с твърдяно „бездействие на органите на МВР“.
Ищцата твърди, че в следствие на неиздаване на ПАМ по чл. 171, т. 2 от ЗДвП
на собственика на автомобил с рег. № ***са причинени описаните в исковата молба
имуществени и неимуществени вреди, които се поддържа, че са „в пряка и
непосредствена връзка от бездействието на административния орган“. Предвид изложените
в исковата молба доводи се иска от съда да осъди ОД на МВР гр. Пазарджик,
представлявана от директора, да заплати на Д.Д. сумата от 8 460 (осем
хиляди четиристотин и шестдесет) лева за имуществени вреди, от които 2 640
(две хиляди шестстотин и четиридесет) лева, представляваща заплатени разходи за
ползване на таксиметров превоз, сумата от 4 920 (четири хиляди деветстотин
и двадесет) лева за изплащане на лизингова вноска, сумата от 300 (триста) лева
за подновяване на регистрацията на автомобила, сумата от 600 (шестстотин) лева, представляваща заплатен
адвокатски хонорар, както и сумата от 1000 (хиляда) лева за неимуществени
вреди.
В обстоятелствената част на исковата молба се излагат следните факти и
обстоятелства по отношение на претендираното по реда на ЗОДОВ обезщетение за
настъпили вреди: На 16.06.2021г. ищецът установил, че лизингов автомобил марка
„Ауди“, с peг. № ***, собственост на „Моника Комерс-2“ ЕООД, който е
упълномощен да ползва, съгласно приложено към ИМ пълномощно, е спрян от
патрулен екип на ул. „Пазарска“ в гр. Велинград. В момента на проверката
автомобилът е управляван от В. Ч. без същият да е имал изричното пълномощно за
това. След проверката на патрулния екип е установено, че В. Ч. е с отнето СУМПС
и контролен талон, заради отнети всички контролни точки. Твърди се, че органите
свалят номерата на колата още същия ден, в който спират Ч.. От този момент
колата е спряна от движение. Твърди се още в ИМ, че в акта, издаден на Ч. е
наложена ПАМ за спиране от движение на автомобила за шест месеца. Номерата на
автомобила са иззети, но на ищцата като пълномощник на „Моника Комерс-2“ ЕООД до
момента на предявяване на иска нямало издадена, респ. връчена заповед за
налагане на ПАМ за спирането на автомобила от движение, съгласно чл. 172, ал. 1
от ЗДВП.
Описано е в исковата молба, че при извършената проверка на лицето В. Ч. е
издаден акт серия АА №265406, тъй като е управлявал въпросния автомобил, не е
направена подробна справка от органите на МВР, чия собственост е автомобила.
Срещу Ч. е имало образувано наказателно производство, което в последствие е
прекратено поради това, че няма достатъчно данни за извършено престъпление от
общ характер.
В исковата молба се излага становище, че тъй като автомобилът е собственост
на „Моника Комерс“ ЕООД, а Ч. няма правата да управлява МПС, е спорен въпросът за
правомерността на изземване на регистрационните му табели и спирането му от
движение за срок от шест месеца, тъй като не е издадена заповед за налагане на ПАМ
на юридическото лице, която според ищцата следва да ѝ се връчи от органите на РУ Велинград, като пълномощник
на дружеството собственик на МПС.
Към ИМ е представен е договор за финансов лизинг № ЦА2952/26.04.2021г. (л.
16) между „Моника Комерс-2“ ЕООД, ЕИК *********, в качеството му на
лизингодател и Д.П.Д., в качеството ѝ на лизингополучател. Във връзка с
договорът за лизинг в исковата молба се твърди, че „с неиздаването на ПАМ по
чл. 171, т.2 се ограничава правото на собственика на автомобила да ползва
съдебна защита с оглед на нейната законосъобразност, поради което са причинени
вреди както имуществени така и неимуществени в пряка и непосредствена връзка от
бездействието на административния орган“. Вредите се обосновават с
невъзможността на ищцата като пълномощник на дружеството да използва автомобила
си в продължение на четири месеца; причинено неудобство на същата да ползва
таксиметров превоз с уговорка взимане и връщане от с. Драгиново, където живее
до местоработата ѝ в гр. Велинград, което ѝ струва финансови
средства в размер на 20.00 (двадесет) лева на ден; задължение за извършване на
регистрация на автомобила след изтичането на шестмесечния срок, за което ще
ѝ с налага да извърши съответните плащания. Навеждат се също така
твърдения, че до този момента ищцата изплаща лизинговите вноски на автомобила
си, както и „задължителната застраховка „КАСКО“, като същевременно не може да
го използва автомобила си, предвид факта, че е спрян от движение от четири
месеца, без издаден административен акт за налагане на ПАМ от служители на РУ
Велинград. Последното се сочи като бездействие на съответния административен
орган и съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се иска Административен
съд Пазарджик да постанови решение, с което да осъди Областна Дирекция на МВР
гр. Пазарджик, да заплати на ищцата сумата от 8 460 (осем хиляди
четиристотин и шестдесет) лева за имуществени вреди, от които: 2 640 (две
хиляди шестстотин и четиридесет) лева, представляваща заплатени разходи за
ползване на таксиметров превоз, 4 920 (четири хиляди деветстотин и
двадесет) лева за изплащане на лизингова вноска, 300 (триста) лева за
подновяване на регистрацията на автомобила, 600 (шестстотин) лева, представляваща заплатен
адвокатски хонорар, както и сумата от 1000 (хиляда) лева за неимуществени
вреди. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение в настоящото
производство, съгласно приложен договор за правна защита и съдействие.
В съдебно заседание, ищцата - редовно призована, не се явява,
за нея се явява адв. М., който поддържа твърденията в исковата молба, не сочи
други доказателства освен представените със същата. Не прави доказателствени
искания. Излага становище, че в случая няма издаден административен акт, в
резултат на който да е са настъпили вреди за ищцовата страна. Поддържа, че
исковата претенция е единствено за заплащане на суми за имуществени и
неимуществени вреди и не е насочена към обжалване на конкретен административен
акт, действие или бездействие на органите на МВР. Твърди че такъв
административен акт не е издаван.
Ответникът - ОД на МВР Пазарджик, редовно призован, се
представлява от гл. юрисконсулт П.. Излага становище за недопустимост на
исковата претенция, предвид факта, че няма отменен по съответния ред
административен акт и така предявен искът не е насочен срещу действия или
бездействия на длъжностни лица от съответнотo РУ към ОД на МВР Пазарджик, а се
претендират имуществени и неимуществени вреди. Представя доказателство –
справка за собственост на превозното средство, предвид на което счита за
неоснователна исковата претенция, с която се твърди за действие и бездействие
спрямо трето лице - собственик на МПС – неиздаване на заповед срещу „Моника
Комерс - 2“ ЕООД, което е лизингодател. Претендира заплащането на
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик
изразява становище за неяснота и недопустимост на исковата претенция по начина,
по който е формулирана. По същество счита, че липсва причинно-следствена връзка
между твърдяното бездействие на ответника и посочените в исковата молба вреди,
поради което не е осъществен състава на чл. 1 от ЗОДОВ.
Административен съд - Пазарджик, като прецени събраните по
делото
доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
При така събраните по делото доказателства се установи, че не е налице,
издаден от административен орган административен акт, който да е отменен като
незаконосъобразен по съдебен ред, както и не е налице оспорване на негово
действие или бездействие, в резултат на което да са настъпили вреди за ищцата. Това
са обстоятелства, които не са спорни по делото.
Безспорно е установено, че на 16.06.2021г. от Б. О. С. на длъжност
„полицай“ при ОД на МВР Пазарджик, РУ гр. Велинград е съставен АУАН Серия АА №
265406 против В. Н. Ч., водач на лек автомобил с рег. № ***, за това, че на същата дата
(16.06.2021г.) в 12:26ч. в гр. Велинград, ул. „Патриарх Евтимий“ в посока
Център до офис на куриерска фирма „Еконт“ управлявал горепосоченото МПС,
собственик на „Моника Комерс-2“ ЕООД, като е лишен от това право по
административен ред като са му отнети всички
контролни точки. Видно от съдържанието на съставения АУАН като
доказателства са взети СРМПС № *** и 2 бр. регистрационни табели с номер: ***.
АУАН е получен лично от нарушителя.
Към исковата молба е приложено постановление за прекратяване на наказателно
производство с вх. № 2857/30.07.2021г., издадено от РП Пазарджик. Видно от
установителната част на същото, срещу В. Н. Ч., ЕГН ********** *** е образувано
досъдебно производство с вх.№ 2857/2021 г. по описа на РП - Пазарджик,
ТО-Велинград и № ЗМ 280/2021 г. по описа на РУ – Велинград, за това, че на
16.06.2021г в гр. Велинград е управлявал МПС лек автомобил, „Ауди“ с рег. №***
в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно
отнемане на СУМПС - ЗППАМ №120-0367-000214/08.012.2020г., връчена на
09.12.2020г., в сила от 24.12.2020г. - престъпление по чл. 343в, ал. 3 във вр. с
ал. 1 от НК. Във връзка с така издадената заповед било иззето СУМПС на В. Ч.
заради обстоятелството, че са му били отнети всички контролни точки. Заповедта е
била връчена на Ч. на 09.12.2020г., а е влязла в законна сила на 24.12.2020г. На
16.06.2021г. при проверка от служители на МВР при РУ Велинград на Ч. е съставен
АУАН по ЗДвП № 265406/16.06.2021г., за това, че е управлявал МПС след като е
неправоспособен. От тези безспорно установени фактически положения прокурорът
при РП Пазарджик, ТО Велинград е стигнал до извод за несъставомерност на
деянието на Ч. по чл. 343в, ал. 3 от НК. В настоящата хипотеза Ч. е бил с
отнети 39 контролни точки /видно от ЗППАМ, както и от Справката
Нарушител/Водач/ т.е. Ч. не е бил временно лишен от право да управлява МПС по
административен ред, а е загубил своята правоспособност за постоянно – т.е. след
24.09.2020г. Ч. е бил неправоспособен водач на МПС. С оглед изложеното, следва
да се приеме, че с настъпването на невалидност на СУМПС, поради изтичането на
срока, за който важи, законът приравнява положението на обвиняемия В. Ч. на
неправоспособен водач, какъвто би бил поради изначална липса на такава или
поради лишаването му поради изчерпване на контролните точки във връзка с
допуснати нарушения по ЗДвП. В настоящия случай, последният е загубил
възможността, да управлява МПС по отворените за обществено ползване пътища в
страната, тъй като видно от разпоредбата на чл. 150а от ЗДвП, за да управлява
моторно превозно средство, всеки водач, освен останалите посочени в същия член
условия, трябва да притежава и СУПМС, което е в срок на валидност. След
изтичането на срока на валидност на СУМПС - 24.09.2020г. забраната на ЗППАМ
губи своето значение, т.к. не се касае за временна принудителна мярка, а за
изземване на СУМПС, което не е било предадено от Ч. и за това към датата на
деянието (16.06.2021 г.) по чл. 343 в, ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК прави
престъплението несъставомерно от обективна страна. С оглед така установеното,
районният прокурор с посоченото постановление е прекратил наказателното
производство по ДП вх. № 2857/2021 г. по описа на РП - Пазарджик, ТО -
Велинград и № ЗМ 280/2021 г. по описа на РУ - Велинград срещу В. Н. Ч..
Към ИМ е приложен договор за финансов лизинг № СА2952/26.04.2021г. сключен между „МОНИКА КОМЕРС - 2“ ЕООД, ЕИК
********* - ЛИЗИНГОДАТЕЛ и Д.П.Д. - ЛИЗИНГОПОЛУЧАТЕЛ, съгласно който
страните се съгласяват по поръчка и съгласно параметри и условия, определени от
лизингополучателя, лизингодателят да придобие собствеността и да предостави на
лизингополучателя за ползване срещу възнаграждение, при условията на финансов
лизинг, лек автомобил „Ауди“ А6 с рег. № ***. Активът е изключителна
собственост на лизингодателя до изричното прехвърляне на собствеността му по
реда и при условията на договора за финансов лизинг. Същият влиза в сила от
датата на подписването му и след кумулативното изпълнение на условията по т.
4.1 от ОУ и е с краен срок за плащане на всички задължения на лизингополучателя
- 26.04.2022 г.
Съгласно
пълномощно (л. 18), приложено към ИМ представляващия дружеството – лизингодател
е предоставил на Д.Д. правото да стопанисва, управлява и превозва на
територията на РБългария, в държави членки на ЕС лизинговия автомобил. Упълномощеният
има също така право да представлява собственика на територията на РБългария,
териториите на държавите членки на ЕС във връзка с управлението и превозването
на автомобила, вкл. пред органите на ПП, МВР, застрахователя и др. служби,
когато това се налага с оглед предоставените права.
В изпълнение на чл. 171, ал. 4 и
ал. 5 от АПК, съдът с определението за насрочване на делото е указал на
страните доказателствената тежест, както и се е произнесъл по доказателствените
искания съдържащи се в исковата молба. Съдът е указал на ищеца, че следва да
ангажира доказателства за твърденията, изложени в исковата молба и да докаже
същите по основание и размер.
С оглед така разпределената
доказателствена тежест, настоящият съдебен състав намира, че по делото не са
представени доказателства във връзка с твърденията в исковата молба, от които
да се направи обоснован извод за допустимостта на иска.
Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и
юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им
от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи
и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Основателността
на иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ и чл. 203 от АПК, предполага установяването
на кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие
или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение
на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен
акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие
и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения
фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по посочения
ред. Доказателствената тежест за установяване наличието на всичките предпоставки
се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за претърпени вреди.
В конкретния случай от събраните по делото доказателства
не се доказа наличието на предвидените в ЗОДОВ материални предпоставки. Не е налице
административен акт, оспорен и отменен от съда с влязло в сила решение, не е
налице и отменено като незаконосъобразно действие или бездействие на административни
органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност,
което е и първата задължителна предпоставка за предявяване на иск по ЗОДОВ.
Въз основа на изложените в исковата молба твърдения
и събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, съдът счита
предявеният иск за недопустим, предвид изискването на чл. 204 АПК. В настоящия
случай не е предявен иск след надлежно проведено производство по оспорване на
индивидуален административен акт – заповед за прилагане на ПАМ или действие или
бездействие на длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност.
Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – държавата и
общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица,
произтичащи от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни
органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ – държавата и общините дължат обезщетение за
всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от
длъжностно лице.
В настоящия случай, искът не е подаден от лице,
което е адресат на отменен като незаконосъобразен административен акт. Неговите права и правото
да ползва МПС не са засегнати от издаване на такъв незаконосъобразен акт, или от
действия или бездействия на ответника. В тази връзка, по отношение на другите
предпоставки за търсене на отговорност на ответника по реда на ЗОДОВ, настоящият
съд не дължи произнасяне.
Предвид на гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск е недопустим,
поради което исковата молба следва да бъде върната на подателя й на основание
чл. 130 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, а съдебното производство да бъде
прекратено. В тази насока е и съдебната практика на ВАС – Определение №
2142/18.02.2021 г., постановено по адм. дело № 1177/2021 г. на ВАС.
С оглед изхода на делото и своевременно
направеното искане от пълномощника на ответника, ищецът ще следва да заплати на
ответника направените по делото разноски за процесуално представителство, които настоящия
състав определя в размер на 100 (сто) лева и които следва да се присъдят на Областна дирекция на МВР Пазарджик.
Воден от горното, Административен съд – Пазарджик, ІІІ
състав
Р Е Ш И:
ВРЪЩА исковата молба, предявена от Д.П.Д. *** против Областна дирекция на
МВР Пазарджик, с искане ответникът да бъде осъден да ѝ заплати сумата от
8460 лева за имуществени вреди и 1000 лева за неимуществени вреди, във връзка с
твърдяно бездействие на органите на МВР.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 1062/2021 г. по описа на
Административен съд гр. Пазарджик.
ОСЪЖДА Д.П.Д. *** да заплати на Областна дирекция на МВР Пазарджик направените
по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението на
страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: (П)