Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 05.04.2019 год.
В И М Е Т О
Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І отделение, 13 състав, в публичното заседание на петнадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Росен Д.
при
секретаря Стефка Александрова, като
разгледа докладваното от съдия Д. гр. дело № 12535
по описа за 2015 год. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.59,
ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД .
Ищецът М.НА В.Р.е предявил против “У.” ООД *** главен иск
с правно основание чл.59,ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 80 190 лв. - обогатяване от страна на ответника за
сметка на ищеца без основание за времето от 01.02.2012 до 01.05.2014 г. и на същото
основание за
сумата 50 490 лв. -
обогатяване за времето от м. май 2014 г.
до м. септември 2015г./общо 130 680
лв./
и иск на основание чл.86 ЗЗД – за заплащане на мораторна лихва върху горните суми
както следва: върху сумата от 80 190 лв. за времето от 19.07.2014 год. до
30.09.2015 год. в размер на 9 797.95
лв. и върху сумата от 50 490 лв. за времето от 19.07.2014 г. до
05.10.2015 год. в размер на 3365.22 лв./общо 13 163.17 лв./
Ищецът твърди, че му е предоставен
за управление имот - публична държавна собственост с административен
адрес гр. София, район „Подуяне“, ж.к.
„Суха река“, ул. „*******представляващ урегулиран поземлен имот (УПИ) VI кв. 148
по плана на гр. София, местност „Сухата река“ с
площ от 20 293 кв.м, заедно с построените в имота сгради.
Твърди,че през периода от 01.02.2012 г.
до 01.10.2015 г. и от м.май 2014 год. до
м.септември 2015 год. ответното
дружество “У.” ООД е ползвало без основание част от посочения по-горе имот - 3300 кв.м. находящи се в северозападната част на урегулиран поземлен имот (УПИ)
VI кв. 148 по плана на гр. София,като паркинг и автокъща
поради което се е обогатило за негова сметка със сумата от 130 680 лв.
Претендира и лихва за забава върху тази сума в размер на 13 163.17 лв. за
периода от 19.07.2014
до 05.10.2015 год.
Ето защо ищецът претендира заплащане на горните суми ведно със законните
последици-законната лихва върху главницата от датата на исковата молба до
окончателното й изплащане и разноските по делото.
Ответникът “У.” ООД ***, оспорва исковете, тъй като на първо място са предявени от лице без представителна власт ,а
и няма правата на собственик,нито да го ползва и да го стопанисва,тъй като
имотите са за спортни дейности. По силата на договора със Сдружение
„К.Б., С.И К." при СК „Левски", е ползвал само
паркинг от около 1300 кв.м. Прави
възражение за погасителна
давност за вземанията за главница и изтекла лихва, които ищеца претендира за
периода от 01.02.2012 г. до 29.09.2012 г. с аргумент,че
тези
вземания имат периодичен характер,
поради което е приложим чл. 111, б. „в" от ЗЗД-кратката погасителна давност.
Поддържа предявения срещу помагача обратен иск с правно
основание чл.55,ал.1,предл. първо ЗЗД за сумата от 1200 лв.,частичен от
143 843.17 лв. и моли съда да отхвърли исковете,но ако ги уважи в
коквато и да е степен да се произнесе и по обратния иск и да го уважи.
Третото лице-помагач на ответника Сдружение „К.Б., С.И К."
гр.София оспорва исковете на МВР с аргумент,че ответникът е
ползвал имотите на законно основание.Оспорва материалната легитимация на ищеца.
Доказателствата са гласни и писмени.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От представения АПДС № 07688/10.02.2011 г. съставен на основание чл. 68, ал. 1 и чл. 2,
ал. 2 от Закона за държавната собственост (ЗДС) се
установява,че държавата е собственик на урегулиран
поземлен имот (УПИ) VI в кв. 148 по плана на гр. София,
местност „Сухата река с площ от 20 293 кв.м, заедно с
построени в имота сгради с административен адрес: гр.
София, ж.к. „Суха река“, ул. „*******и при граници:
изток УПИ V,югоизток УПИ V и улица,запад улица,северозапад бул.“ Владимир
Вазов“.
Имотът
е предоставен за управление на МВР.
На 18.04.1994
г. между МВР и Спортен клуб “Левски” е сключен договор за съвместна
експлоатация , управление и издръжката на спортни обекти, измежду които спортен
център „Левски” кв.Герена. Срокът на договорът е за 5
години, удължен е за още 3 години и е изтекъл на 18.04.2002 г.
на 01.09.2007 г. Спортен клуб “Левски” е сключил договор за
предоставяне право на ползване със Сдружение „К.Б.,
С.И К." гр.София за срок от три години, като е предоставил обекти изброени
в приложения към договора,които не са представени по делото. на 01.09.2010 г. Спортен клуб
“Левски” е сключил нов договор за предоставяне право на ползване със Сдружение
„К.Б., С.И К." гр.София за срок от 10 години, с който
спортният клуб е дал правото на сдружението да осъществява оперативното
управление върху конкретни обекти,сред който неустановена площ до западната
страна на залата за бойно приложни спортове без фиксирана площ и автомивка на
входа на стадиона до бариерата.
В т.14 е фиксирана забрана на ползвателя да прехвърля правата и
задълженията си по договора на трети лица.
На 01.02.2012 год. Сдружение „К.Б., С.И К." гр.София е отдало наем на “У.” ООД паркинг без уточнена площ намиращ се в град София, стадион „Герена", ул. „********за цена от 100 лв. на месец. Срока на договора е 2 години с възможност за автоматичното му удължаване с още 2 години.
Ищецът е отправил нотариална покана до “У.”
ООД за освобождаване на имота и покана за изплащане на сумата
от 80 190 лв., представляваща обезщетение за ползване на имота за периода от
01.02.2012 до 01.05.2014 г. , като след тази дата дружеството е уведомено, че
дължи месечно обезщетение в размер на 2970 лв. до датата на предаване на имота.
Нотариалната покана е
получена на 19.06.2014 год. по реда на чл.50,ал.4 ГПК-чрез залепване на адреса
и изтичане на двуседмичния срок.
По делото са изслушани и приети две отделни съдебно технически-оценъчни експертизи.
И двете вещи
лица са категорични, че с оглед свободните площи и разположението на терена
площта, която е била заета от авто-къщата и паркинга в северозападната част на
урегулирания поземлен имот е в диапазона от 3312 кв.м. до 3393
кв.м.,авто-къщата е била върху 1319 до 1400 кв.м.,а паркинга върху 1912 до 2074
кв.м.
Първото
заключение /с корекцията в съдебно заседание на
26.10.2017 год./определя наема на процесните обекти от 3312
кв.м. в процесния имот за периода от 29.09.2012 год. до 29.09.2015 год. /три календарни години или 36 месеца/ в
размер на 200 066 лв. по метода на пазарни аналози и 178 848 лв. по метода на
нормативно определени минимални цени-чл.41 ППЗДС.
Повторната експертиза , която не
е оспорена от страните, дава заключение, че пазарния
наем за периода от 29.09.2012 г. - 29.09.2015 г. за паркинг от 2073.69
кв.м.е – 70920 лв. , а за
автокъщата от 1318.80 кв.м. е
– 42707.52
лв. Наема съглано „ППЗДС“ за същия период е за паркинга е 111979.44
лв., а за автокъщата –
71215.20 лв.
При комбинирано ползване на две методики-пазарни аналози и нормативно
определени минимални цени-чл.41 ППЗДС и след осредняване, наема за периода от 29.09.2012 г. - 29.09.2015 г. за паркинг от 2073.69
кв.м. е
67470.83 лв. /1847.18
лв. на месец/, а за автокъщата от 1318.80 кв.м. е 42910.19
лв./1191.94 лв. месечно/ или общо възлиза на сумата от 110381,02
лв.
За
периода 29.09.2015 г. до 31.12.2015 г. лихвата върху горната обща сума е 2690 лв. /1617,52 лв.за паркинга ,а за автокъща
- 1072,76 лв./ За периода 01.01.2016 г.
До
31.12.2016 г. лихвата е 10761 лв. / за паркинг -
6470,08 лв., за автокъща - 4291,02 лв./. За
периода 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. 10761 лв./ за паркинг - 6470,08 лв. за автокъща - 4291,02
лв./.
От показанията на св. Д.Л.Т. се
установява,че дружеството “У.” ООД, където е
работил като охрана до 2015 год. е държало само автокъща с площ от около 700
кв.м.,находяща се на ъгъла между бул.“ Вл. Вазов“ и ул.“Река Велека“. Паркинга
е бил до авто-къщата , но се е стопанисвал от ФК Левски- те събирали таксите.
Авто-къщата била застлана с чакъл,а паркингът си е бил на земя.
При тази фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Предявения с
правно основание чл.59 ЗЗД иск за сума в общ размер на 130 680 лв. е
частично основателен.
За
да бъде уважен иск по чл. 59 от ЗЗД трябва да е налице неоснователно увеличение на имуществото на едно лице за сметка
на имуществото на друго лице , да липсва
друга възможност за правната защита на обеднелия и да
е установено, че обедняването на ищеца и обогатяването на ответника произтичат
от един и същ факт или от обща група факти.
За процесния период от 01.02.2012
до 05.10.2015
г. урегулиран поземлен имот (УПИ) VI в
кв. 148 по плана на гр. София, местност „Сухата река с
площ от 20 293 кв.м.
с административен адрес: гр. София, ж.к.
„Суха река“, ул. „*******и при граници: изток УПИ V,югоизток УПИ V и улица,запад
улица, северозапад бул.“ Владимир Вазов“ с ОБЩА площ
от 20 293 кв.м, заедно с построените в него
сгради е бил държавна собственост, предоставен на МВР за
управление. Това се установява от акта за публична
държавна собственост №
07688/10.02.2011 г.
и липсата на доказателства,че имота е
отписан като държавен такъв.
По делото няма спор, че ответното дружество “У.”
ООД е ползвало част от имота през процесния период въз
основа на договор за наем от 01.02.2012 г. сключен
със Сдружение
„К.Б., С.И К." гр.София.
По делото е установено,че договора от 18.04.1994 г. между МВР и Спортен клуб “Левски” за
съвместна експлоатация ,
управление и издръжката на спортни обекти, измежду които спортен център „Левски” кв.Герена,където се намира и
процесния имот, се е прекратил с изтичането на срока
му на 18.04.2002 год.
Ето защо от 18.04.2002 год. нататък Спортен клуб “Левски” не би могъл да отдава под каквато и да е форма за ползване/това не е било позволено и по време действието на въпросния договор/ държавно имущество управлявано от МВР, съответно Сдружение „К.Б., С.И К." гр.София не би могъл да получи правомерно от Спортен клуб “Левски” за ползване и да даде под наем на “У.” ООД каквито и да е имоти в урегулиран поземлен имот (УПИ) VI в кв. 148 по плана на гр. София, местност „Сухата река с площ от 20 293 кв.м.
При това положение и след като е установено е по делото,
че за периода от 01.02.2012 до 05.10.2015
г. ответното
дружество е ползвало самостоятелно площи
от посочения по-горе УПИ без наличието на законово или валидно договорно
основание следва да се приеме,че по този начин се е обогатило за сметка на
ищеца с равностойността на средния пазарен наем за ползваните имоти, който
последния би получил ако беше отдал имотите под наем.
Възражението на ответника,че е настъпила погасителна
давност за вземанията на ищеца за времето от 01.02.2012
г. до 29.09.2012 г./8 месеца/,с оглед разпоредбата на чл.111,буква „в“ ЗЗД е
основателно,тъй като съобразно цитирания текст вземания за наем и лихви се
погасяват с изтичане на кратката 3-годишна давност. Доколкото претенцията за
обезщетението е наемоподобно и е сбор от обезщетения за всеки месец за исковия
период следва да се приеме,че въпросните наемоподобни обезщетения са периодични
вземания и попадат в регулацията на цитирания текст,т.е. за периода от
01.02.2012 г. до 29.09.2012 г. /8 месеца/ искът за обезщетение е неоснователен като погасен по давност.
Спорен по делото е и въпросът каква площ от посоченото
УПИ е ползвал ответника и също какъв би
бил средния пазарен наем на тази площ,ако е била отдадена под наем от МВР.
Установяването и на двата твърдени от ищеца факти е в
негова тежест.
От представения договор за предоставяне право на ползване
на Сдружение
„К.Б., С.И К." гр.София от Спортен клуб “Левски” от 2007 год. не
може да се установи каква площ е дадена за ползване,тъй като не са представени
приложенията към този договор,където би трябвало да бъдат описани. С следващия
договор от 2010 год. между същите лица е посочено само,че наред с други имоти
се дава за ползване са предоставя „площ до западната страна на залата за Бойна
приложни спортове за паркинг“,но отново без фиксирана площ.
С договора за наем от 2012 год. Сдружение „К.Б., С.И К." гр.София е отдало под наем за 100 лв. месечно паркинг намиращ се в град София, стадион „Герена", ул. „********отново без посочена площ.
Разпитания свидетел установява,че автокъщата, която
единствено е ползвал ответника е била с площ от около 700 кв.м.,а в обратния
иск дружеството “У.” ООД само признава,че
е ползвало за автокъща около 1300 кв.м.
Съдът намира,че предвид изявлението на самия ответник в
обстоятелствената част на предявения обратен иск по делото е установено по категоричен
начин единствено това,че ответното дружество е ползвало 1300 кв.м. по договора
за наем.
Ищецът не установи с годни доказателствени средства
твърдението си,че ответникът е ползвал имот с площ от около 3300 кв.м.,поради
което над установената площ от 1300 кв.м. до претендираната такава от 3300
кв.м. претенцията не бе доказана.
Дължимото обезщетение за ползваните от ответника 1300
кв.м. като паркинг и авто-къща за периода 01.10.2012 год.
до 01.05.2014 г./за 17 месеца/ следва да се
определи в размера на обедняването на ищеца, т.е. за сумата ,която би получил
ако бе отдал въпросната площ на пазарен принцип под наем. Предвид неоспорената
експертиза обезщетението следва да е в размер на 39.39 % от 1578 лв. месечно/този размер е
средноаритметичен на размерите посочени от експерта по пазарния показател за
автокъщата и за паркинга/ или 621.57 лв. месечно.За посочения период сумата е 10566.69 лв.
За периода от 01.05.2014 год. до 30.09.2015
год./претендиран от ищеца като м.май 2014 год. до м.септември 2015 год./искът
по горните съображения също е основателен,но при определяне на размера му съдът
следва да се съобрази не с пазарната цена,а с цената посочена в нотариалната
покана-2970 лв.,като е основателен и доказан да резмар на 39.39% от посочената
месечна цена,т.е. за размер на 1169.88 лв.,което за посочения период- 17 месеца
е 19 888 лв.
Общия размер на дължимото по чл.59 ЗЗД обезщетение за
периода от 01.10.2012 год. до 30.09.2015 год. е 30 454.69
лв.,като в този размер искът следва да се уважи,а над него до общо
претендирания размер от 130 680 лв. като неоснователен следва да се
отхвърли.
По акцесорния иск за сумата
от 13 136.17 лв. с правно основание чл.86 ЗЗД за период от 19.07.2014 до 05.10.2015 год.
Лихва върху сумата от 30 454.69 лв. следва да се начисли и заплати от ответника за посочения
период,като претенцията не е погасена по давност,тъй като не са изминали три
години от началния момент на претендираната забава.
Доколкото върху горните размери изрична експертиза не е
правена и съобразно разпоредбата на чл.162 ГПК според която, когато
искът е установен в своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът определя размера по своя преценка. В случая според
съда дължимата лихва е в размер на 39.39 % от претендираната такава съобразно
извършеното в исковата молба изчисления или в общ размер от 3763.47 лв.
По обратния иск с
основание чл.55, ал.1 , предложение първо ЗЗД
за сумата от 1200 лв.,частичен от 143 843.17 лв.
Искът е неоснователен.Плащанията са извършени въз основа
на договора за наем от 2012 год.-по 100 лв. месечно и доколкото този договор не
е нищожен/отдаване под наем на вещ от несобственик не е основание за нищожност
на договора/ и няма данни да е бил развален,то няма правно основание за връщане
на даденото по него от страна на наемателя.
Ето защо обратния иск следва да се отхвърли изцяло.
При този изход на спора ищецът има
право на 23% от направените по делото разноски,в какъвто процент исковете му са
уважени или за сумата от 1702 лв.,а също и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 450 лв. Ответникът има право на 77% от направените разноски-2243 лв. и след
компенсация на разноските на ищеца за държавна такса , експертизи и
юрисконсултско възнаграждение с тези на ответника за експертизи и
свидетел,такса за частна жалба и адвокатско възнаграждение ищецът следва да
заплати на ответника сумата от 91 лв.
Водим от гореизложеното, съдът:
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
“У.” ООД *** ЕИК ********да заплати на М.НА В.Р.с адрес
гр.София, ул.“********на
основание чл.59 от ЗЗД сумата от е 30 454.69 лв., с която се е обогатил за сметка на МВР ползвайки
без основание за времето от 01.10.2012 год. до 30.09.2015 год. имот с площ от 1300 кв.м. –част от имот
- публична държавна собственост с административен
адрес гр. София, район „Подуяне“, ж.к.
„Суха река“, ул. „********представляващ урегулиран поземлен имот (УПИ) VI кв. 148
по плана на гр. София, местност „Сухата река“ с обща площ
от 20 293 кв.м.
и на основание чл.86 ЗЗД мораторна лихва върху тази сума за времето 19.07.2014 год. до датата на исковата молба 05.10.2015 год. в размер на 3763.47 лв., заедно със
законната лихва върху главницата от 30 454.69 лв. считано от 01.10.2012 год. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание
чл.59 ЗЗД над уважения размер от 30 454.69 лв. до претендирания такъв от 130 680 лв. и иска с основание чл.86,ал.1 ЗЗД над уважения размер от 5184.97 лв. до претендирания такъв от 13 136.17 лв. , като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от “У.” ООД *** ЕИК ********против СДРУЖЕНИЕ
„К.Б., С.И К." гр.София, ул. ********ЕИК: ******** иск с
правно основание чл.55,ал.1,предл. първо ЗЗД за сумата от 1200 лв.,частичен от 143 843.17 лв. Като неоснователен.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участитето на трето лица-помагач на ответника
Сдружение „К.Б., С.И К." гр.София, ул. ********ЕИК: ********.
ОСЪЖДА М.НА В.Р.гр.София да заплати на “У.” ООД *** ЕИК ********разноски по компенсация в размер на 91 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС
в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: