РЕШЕНИЕ
№ 22
гр. Бургас, 06.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ, в публично заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря КАПКА АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20212120204861 по описа за 2021 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на Д. Т. И. с ЕГН: **********, с посочен
адрес: гр. ****************************, срещу Наказателно постановление № НП-
2215/13.07.2021 г., издадено от К.С. – зам. кмет на Община Бургас, с което за нарушение по
чл. 15, ал. 7 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 12, вр. с чл. 188 и чл. 178е от ЗДвП, на
жалбоподателката е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като
неправилно и незаконосъобразно. Не се оспорва, че действително жалбоподателката е
паркирала личния си автомобил в парк „Езерото“ до метален фургон, но се застъпва, че
мястото не е попадало в границите на действие на забранителен знак В27, нито е
представлявало „тревна площ“. В тази връзка се прави описание на наличните знаци
/прилагат се и снимки/, като се достига до извод, че точното място не е било обхванато от
забраната на такъв знак. Посочва се, че конкретното място е било обрасло с отровен плевел,
не е било поддържано и поради това не следва да се третира като „тревна площ“. Застъпва
се, че при съставянето на акта не са й били връчени снимките, направени при репатриране
на автомобила, както и че в АУАН не са посочени свидетели-очевидци на случилото се;
актът е съставен на база на протокол с невярно съдържание; не е бил вписан ЕГН на
свидетел и не са описани иззетите вещи. В отделен параграф се излагат възражение
свързани с репатрирането на автомобила, включващи оплаквания срещу това, че
жалбоподателката е била бременност и е била оставена в жегата без автомобил, че
репариращият автомобил е бил с неправилно поставена регистрационна табела и т.н. В
1
заключение се допълва и че нито в АУАН, нито в НП е било посочено, че жалбоподателката
е подала възражение срещу съставения акт, както и че в НП името й е изписано неправилно.
В открито съдебно заседание жалбоподателката се явява лично, като заявява, че
поддържа жалбата си по изложените в нея доводи. Допълва, че мястото на извършване на
нарушението не е индивидуализирано в необходимата степен, както и че малко след датата
на деянието неправилно поставените знаци са били преместени. Моли за отмяна на НП и
даване на срок за допълнителни писмени бележки. В дадения от съда десетдневен срок
писмени бележки не са депозирани.
Административнонаказващият орган – Община Бургас, редовно призован, не изпраща
представител.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по
чл. 59, ал. 2 ЗАНН (в редакцията към датата на връчване на НП), доколкото видно от
приложеното известие за доставяне (л. 21) - НП е връчено на жалбоподателката на
27.09.2021 г., а жалбата е подадена на 01.10.2021 г. Жалбата е подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се
явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като
съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното:
На 05.07.2021 г., около 14.08 часа св. П.П. – служител на Община Бургас, извършвала
обход в гр. Бургас, парк „Езерото“. В тревните площи до тенис кортовете тя забелязала
паркиран лек автомобил „Хонда“ с рег. № *******. Свидетелката преценила, че
автомобилът е паркиран неправилно и в зоната на действие на пътен знак В27, поради което
и пристъпила към принудително преместване – т. нар. „репатриране“ на автомобила до
специализиран паркинг („наказателен паркинг“) на Община Бургас. За констатациите
свидетелката съставила протокол (официален свидетелстващ документ), приложен на л. 8 и
направила 17 броя снимки. Автомобилът „Хонда“ бил транспортиран до посочения паркинг,
където св. П. предала на дежурния служител - св. У. – Г. – специалист в Община Бургас,
съставения от нея протокол, свалила на служебния компютър направените снимки, след
което продължила с работата си. Малко по-късно жалбоподателката установила, че
автомобилът й липсва на мястото, където го била паркирала, поради което и го потърсила
на „наказателния“ паркинг. При пристигането й св. У. – Г. й обяснила, защо автомобилът е
бил репатриран и какво нарушение е извършила. Показала й на монитора на компютъра
направените снимки, след което й съставила на място АУАН с № 0103662/05.07.2021 г., в
който базирайки се на констатациите в констативния протокол, посочила, че автомобилът е
бил паркиран в парк „Езерото“ в тревните площи. Свидетелката квалифицирала това като
нарушение по чл. 15, ал. 7 ЗДвП. Като свидетел по акта била вписана колежката на
актосъставителката, която по това време се намирала на паркинга. Актът бил предявен на
жалбоподателката, която го подписала и получила препис от него. В графата за възражения
посочила, че автомобилът не е бил паркиран в тревните площи, а върху тротоар –
изключително неподдържан и с изкъртени плочки.
2
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН жалбоподателката депозирала допълнителни
възражения / л. 9-10/, в които изложила доводи за незаконосъобразност, аналогични с тези в
сезиращата съда жалба.
Въз основа на АУАН на 13.07.2021 г. било издадено атакуваното НП. АНО също
възприел дадената от актосъставителя правна квалификация, като допълнил, че мястото на
паркиране на автомобила е било извън разрешените за това места. Наказващият орган не дал
вяра на изложеното във възражението, а също приел, че жалбоподателката е извършила
нарушение на чл. 15, ал. 7 ЗДвП, поради което и на основание чл. 189, ал. 12, вр. с чл. 188 и
чл. 178е от ЗДвП й наложил административно наказание „Глоба” в размер на 50 лева. В НП
при изписване на бащиното име на жалбоподателката била допусната грешка, като вместо
„Т.“, било изписано „Т.“.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на
съдебното производство. Като цяло жалбоподателят не оспорва, че именно тя е паркирала
автомобила на процесната дата в парк „Езерото“, но въпреки това счита, че не следва да
носи административнонаказателна отговорност за извършеното, поради допуснати
нарушения на производствените правила.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от оправомощен орган по смисъла на чл.
189, ал. 12 ЗДвП, а АУАН е съставен от компетентно лице по смисъла на чл. 167, ал. 2, т. 1
ЗДвП, видно от приобщеното към материалите по делото копия на Заповед №
1453/15.06.2015 г. и Заповед № 416/26.02.2008 г. на Кмета на Община Бургас.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а
наказателното постановление е издадено в шестмесечния срок.
Съдът счита, че при съставяне на АУАН и издаване НП не са допуснати съществени
нарушения на производствените правила. Вярно е, че при съставянето на акта като свидетел
е вписано лице, което не е очевидец на нарушението и не е посочен неговият ЕГН, но
съгласно чл. 40, ал. 4 от ЗАНН - когато нарушението е установено въз основа на официални
документи, актът може да се състави дори и в отсъствие на свидетели. В конкретния случай
АУАН, с който е установено нарушението, е издаден именно въз основа на съставения
протокол (официален документ) от инспектор към общината, като това е посочено изрично
и в акта. В този ред на мисли, въобще не е било нужно при съставянето му да се посочва
свидетел, като вписването на такъв не може да се третира като съществено нарушение.
Съдът не възприема и възраженията за липса на достатъчна индивидуализация на
мястото на нарушението. Настоящият състав е на мнение, че в конкретния случай начинът,
по който е описано мястото е напълно достатъчен (следва да се има предвид, че алеите в
3
парка нямат имена и номерация, подобно на улиците в града) за нарушителя, а и за съда да
разбере, къде точно се твърди, че се е намирал автомобилът. Отделно от това към
преписката са налични снимки, които допълнително дават яснота относно точно място на
автомобила. Очевидно и жалбоподателката много добре е разбрала къде точно се твърди, че
е бил паркиран автомобила й, доколкото на приложената от нея снимка на л. 17 мястото е
посочен със стрелка, а отделно от това всичките й възражения свързани с неподдържаната
настилка на мястото, неминуемо навеждат на извод, че тя в детайли е запозната с точното
местоположение, при което и правото й на защита не е накърнено по никакъв начин.
Фактът, че при съставяне на АУАН не са й били предоставени разпечатани снимки, а
те са й били показани само на монитора на служебния компютър (видно от показанията на
св. У. – Г.), също не навежда на извод за нарушаване на правото й на защита. Снимките са
приложени по преписката и жалбоподателката е могла да се запознае с тях и да направи
съответните възражения пред съда.
Правото й на възражения срещу акта също не е нарушено, доколкото тя е вписала
такива в самия акт, а в последствие е подала и допълнителни писмени възражения – т.е. не
само, че правото не е нарушено, а и И. се е възползвала от него в пълен обем. Вярно е, че
АНО не е взел изрично отношение по възраженията, но с факта на издаване на НП той
недвусмислено е изразил отношението си към наведените доводи и е демонстрирал, че не ги
споделя, поради което и съществени нарушения в тази насока не се констатират.
Това, че в АУАН не е записано, че се изземва лекия автомобил не само, че не е
нарушение, а и напълно съответства на фактическата обстановка. В действителност
автомобилът не е иззет по преписката, а само е принудително преместен по реда на чл. 171
ЗДвП, което е съвсем отделна и независима процедура.
Тук е мястото съдът да посочи, че в настоящето производство въобще не обсъжда
възраженията, свързани с целесъобразността и законосъобразността на принудителното
преместване на автомобила (включително и относно местоположението на
регистрационната табела на репатриращия автомобил), доколкото тези възражения касаят
прилагането на принудителната административна мярка /ПАМ/ по чл. 171 ЗДвП и нямат
никакво отношение към административнонаказателната отговорност на И.. Ако тя е считала,
че репатрирането е незаконосъобразно е разполагала с възможност за обжалване на тази
мярка пред АдмС-Бургас в отделно производство, където да изложи доводите си. В
настоящия процес излиза извън компетентността на РС-Бургас да се произнася по
правилността на ПАМ, поради което и всички доводи в тази насока са ирелевантни за
настоящия спор.
Неоснователно се явява и възражението, касателно изпусната една буква от
бащиното име на жалбоподателката в НП. Действително това е вярно, но въпреки това
съдът счита, че този порок се дължи на техническа грешка и самостоятелно не е в състояние
да опорочи цялото производство до степен налагаща отмяна на НП. Това е така доколкото и
в двата процесуални документа нарушителката е индивидуализиран посредством останалите
си две имена, ЕГН и адрес, които са напълно достатъчни. В този смисъл е и константата
4
практика на касационната инстанция по идентични произнасяния, като например – Решение
№ 311/24.02.2017 г. по к.н.а.х.д. № 27/2017 г. на АдмС-Бургас.
По същество следва да се има предвид следното.
Легалните определения за "престой" и "паркиране" се съдържат съответно в чл. 93,
ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП. Според чл. 93, ал. 1 от ЗДвП, пътно превозно средство е в престой,
когато е спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за
извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача. Разпоредбата на чл. 93,
ал.2 от ЗДвП постановява, че паркирано е пътно превозно средство, спряно извън
обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и извън обстоятелствата,
свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението
или сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на правилата за движение. От
тълкуването на цитираните текстове на закона, става ясно, че за да е налице „престой” освен
всичко останало, водачът на автомобила следва да се намира на място при него („в
присъствието на водача“). В конкретния случай, няма спор, че жалбоподателката не се е
намирала при автомобила, когато той е бил установен от органите на Община Бургас, като е
ирелевантна причината или времетраенето на отсъствието, доколкото законът не предвижда
никакви изключения в тази посока. Поради това настоящият състав формира извод, че
наказващият орган законосъобразно е приел, че на посочените в НП място, дата и час МПС-
то е било „паркирано”, по смисъла на закона. Това не се оспорва и от жалбоподателката.
Съдът счита, че правилно АНО е приел, че се касае именно до нарушение по чл. 15,
ал. 7, ЗДвП. Съгласно тази разпоредба - забранено е преминаването и паркирането на пътни
превозни средства в паркове, градини и детски площадки в населените места извън
обозначените за това места. Събраните писмени и гласни доказателства в своята съвкупност
доказват вмененото на И. нарушение на посочената норма на чл. 15, ал. 7 от ЗДвП. Няма
спор, че жалбоподателката е била наясно, че мястото където е паркирала попада в границите
на парк „Езерото“ (изрично в жалбата тя заявява, че е паркирала именно в парк „Езерото“).
При това положение съгласно цитираната законова забрана – паркирането е забранено
навсякъде в парка, освен на означените за това места. В случая няма никакъв спор, че
мястото на паркиране не е било означено нито с хоризонтална, нито с вертикална
маркировка, като разрешено за паркиране, поради което и съвсем правилно
актосъставителят и АНО са преценили, че се касае за нарушение на чл. 15, ал. 7 ЗДвП. В
тази връзка е ирелевантно дали на конкретното място е имало трева или бръшлян, дали е
поддържано или с разбити плочки и т.н. (между другото вероятно една от причините за
разбитите плочки е именно паркирането върху тях на различни МПС), доколкото забраната
за паркиране в парковете е обща, важи за цялата им територия (с изключение на
разрешените и обозначени за паркиране места) и произтича от законовата разпоредба. В
този ред на мисли е без значение дали е имало и допълнително въведена забрана с пътен
знак В27 или не, доколкото и без този знак, паркирането така или иначе е било забранено по
силата на закона. Наличието на пътни знаци с допълнителни указателни табели, дори да не
са били стриктно поставени съгласно изискванията на Наредбата, е следвало допълнително
5
да изострят вниманието на водачите, към въведената в закона забрана и се явяват
допълнителна гаранция за спазване на правата им. При това положение е без правно
значение дали пътните знаци са били правилно комбинирани, дали са били поставени в ляво
или в дясно и т.н., доколкото отговорността на жалбоподателката не е ангажирана за
неспазване на забрана, въведена с пътен знак, а за нарушение на общо правило, въведено със
закон.
Вярно е, че в АУАН не е изрично записано, че мястото на паркиране е попадало
извън разрешените и обозначени за това места, а само че се касае за паркиране в тревна
площ на градски парк, но този пропуск е отстранен от АНО по реда на чл. 53, ал. 2 ЗАНН
като в НП изрично е направено уточнението, че освен, че е паркиран в тревната площ,
мястото не е било и изрично разрешено за паркиране.
Поради това съдът приема, че в конкретния случай контролните органи правилно са
преценили, че се касае именно за паркиране, нарушаващо забраната по чл. 15, ал. 7 ЗДвП,
поради което и правилно са ангажирали отговорността на И..
По отношение на авторството на деянието - няма спор, че лекият автомобил е
собственост на жалбоподателката, като тя е попълнила и декларация по чл. 188 ЗДвП, че
именно тя е паркирала автомобила (л. 24), поради което и в съответствие с принципа за
лична отговорност, правилно именно спрямо нея е бил съставен АУАН и в последствие е
било издадено НП.
Наложеното на жалбоподателката наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата
на чл. 178е ЗДвП– „Глоба” в размер на 50 лева, като размерът е индивидуализиран в
минималния възможен, отчитайки липсата на други нарушения на И..
В случая нарушението не може да се квалифицира като „маловажно” по смисъла на
чл. 28 ЗАНН. Маловажни са нарушенията, които разкриват по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с типичния случай и се отличават помежду си по "наличието на
очевидност, несъмненост на маловажността на извършеното нарушение". В случая
конкретното нарушение не се отличава от типичния случай на този вид нарушения, като не
разкрива по-ниска степен на обществена опасност. Това, че жалбоподателката е била
бременна (не са приложени доказателства в тази насока) не е извинително обстоятелство,
имайки предвид, че паркирането е било в парк, а не по спешност пред болница, аптека и т.н.
Именно поради това и евентуалното приложение на чл. 28 ЗАНН в конкретния случай би
било неправилно.
Всичко горепосочено води до извода, че в случая административнонаказателната
отговорност на жалбоподателката е била правилно ангажирана, като в хода на
производството не са допуснати съществени нарушения, а определената санкция е
справедлива, поради което и издаденото НП следва да се потвърди.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63 ЗАНН (
ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният
съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който
6
пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи
произнася по възлагане на разноските, ако съответната страна е направила искане за
присъждането им. В конкретния случай с оглед изхода на правния спор разноски се дължат
в полза на АНО, който обаче не е направил искане за присъждането им, поради което съдът
не може служебно да се занимае с този въпрос.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 1, предл. 1 ЗАНН, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № НП-2215/13.07.2021 г., издадено от
К.С. – зам. кмет на Община Бургас, с което за нарушение по чл. 15, ал. 7 от ЗДвП и на
основание чл. 189, ал. 12, вр. с чл. 188 и чл. 178е от ЗДвП, на Д. Т. И. с ЕГН: ********** е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на жалбоподателката на посочените по делото
адреси, както и на Община Бургас, както и с ОТДЕЛНО съобщение на зам. кмет на
Община Бургас (с оглед измененията в ЗАНН относно процесуалната легитимация на
АНО).
Вярно с оригинала: КС
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7