№ 578
гр. Казанлък, 30.05.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. СТОИЛОВА
Сложи за разглеждане докладваното от ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА
Гражданско дело № 20255510100197 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
ИЩЕЦ: „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД – редовно призовано, не изпраща
процесуален представител.
ОТВЕТНИК: В. И. П. – редовно призована, не се явява, не изпраща
процесуален представител.
Вещо лице: И. М. Н. – уведомена, не се явява.
Съдът докладва молба с вх. № **** г. по описа на РС-Казанлък от
процесуалния представител на ответника.
СЪДЪТ счете, че липсват процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Съдът докладва молба с вх. № 5029/24.03.2025 г. по описа на РС-
Казанлък от процесуалния представител на ответника, е посочил, че П. е
извършила плащане на **** г. по ч. гр. д. № **** г. в размер на сумата от
128,00 лева, като е представена разписка № **** от **** г. от 10:58 часа от И.,
с наредител В. И. П. и получател „Изи Финанс“ ЕООД.
1
П. е представила Договор за правна защита и съдействие, сключен с
ЕАД „Д. М.“ на стойност 1200 лева. Представена е и фактура за плащане на
възнаграждението от 24.03.2025 г. на стойност 1000 лева + 200 лв. ДДС, или
общо за сумата от 1200 лева.
Представено е и възражение от „Изи Финанс“ ЕООД и е представен
списък за разноските.
Ищцовото дружество е внесло 300 лева депозит за изготвяне на
съдебно-счетоводна експертиза.
Съдът счита, че за изясняване на предмета на делото не е нужно
изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, тъй като страните не спорят,
че сумите по ЧГД № **** г. по описа на РС-Казанлък са погасени след
завеждане на заповедното производство и преди предявяване на иска по чл.
422 от ГПК, поради което и на осн. чл. 253 от ГПК,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № **** г. в частта, в която е назначена съдебно-
счетоводна експертиза с вещо лице И. М. Н..
УКАЗВА на счетоводството при РС-Казанлък да върне на ищцовото
дружество сумата в размер на 300,00 лева, внесени на 28.03.2025 г.
Съдът, на осн. чл. 146, ал. 1 от ГПК,
О П Р Е Д Е Л И:
Предоставя на страните доклад по делото, който е идентичен с проекта
за доклад, съобразно Определение № **** г. по описа на РС-Казанлък.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Обявява доклада за окончателен.
Съдът: Предявен е иск с правно основание: чл. 422 от ГПК, във вр. с чл.
240, ал. 1 от ЗЗД, чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи основанието -
наличието на облигационна обвързаност, възникнала по силата на сключен
2
договор за кредит между страните; изпълнение на задълженията по договора
за кредит от страна на ищеца; основания за възникване на задължението, и
размера на задължението на ответника за главница.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже възражението си за
нищожност на договора.
Относно наличието на облигационно правоотношение между страните
на **** г. В. П. е сключила договор за потребителски кредит № **** с ищец -
„ИЗИ ФИНАНС” ЕООД. Страните се договорили за отпуснатия заем да бъде в
размер на 800 лева, видът на вноската била месечна, броят на погасителните
вноски – 16, размерът на лихвен процент на ден бил посочен. В чл. 3 от
Договора било посочено, че заемателят се задължава да предостави на
кредитора едно от следните обезпечения: поръчители или банкова гаранция,
които да отговарят на определени от кредитора условия. В чл. 3, ал. 2 страните
договорили, че в случай на непредоставяне на обезпечение, на
кредитополучателя ще бъде начислена неустойка в размер на 279,48 лв.
Ответникът е възразил, че на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, вр. чл.
22 от ЗПК, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, договор за потребителски кредит № ****/
**** г. е нищожен.
Съдът намира, че клаузата по чл. 3, ал.1, т. 1 , т. 2 и по чл. 3, ал. 2 от
договора за паричен заем е неравноправна, защото изискването за
предоставяне на обезпечение, чрез поръчителство или банкова гаранция,
съдържа множество изначално поставени ограничения и конкретно
определени параметри. Уговорена по този начин неустойката обезпечава не
пряко изпълнението на задълженията за връщане на главницата и заплащане
на възнаградителната лихва по заема, а изпълнението на задължението за
предоставяне на обезпечение. Така уговорена неустойката се дължи
независимо от своевременното изпълнение на задълженията за главница и
лихва съобразно уговорения погасителен план.
Съдът приема, че така уговорената неустойка по своя характер
притежава санкционна функция, но не зависи от вредите от това
неизпълнение, а цели да се кумулира със задължението (вкл. е предвидена
като размер от погасителните вноски), което се отклонява от обезпечителната
и обезщетителната си функция, което противоречи на принципа на
добросъвестността. С оглед обстоятелството, че същата е включена наред с
основното задължение по погасителния план също води до извод, че не цели
обезпечаване на кредита, а скрито възнаграждение, без да е включено в ГПР, с
което на самостоятелно основание заобикаля закона с оглед чл. 19, ал. 4 ЗПК
вр. пар. 1 ДР ЗПК. Съгласно чл. 19 ЗПК - ГПР изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи и бъдещи (лихви, преки или косвени
разходи, комисионни, възнаграждения), като в него не се включват разходите,
които потребителят дължи при неизпълнение на договора. Уговарянето на
възнаграждение за присъщи на основния предмет на договора услуги
заобикаля ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК - ГПК да не е по-висок от пет
3
пъти размера на законната лихва.
С невключването на скритото възнаграждение се постига заблуждаваща
търговска практика по см. на С-453/10 на СЕС. Уговорката има неравноправен
характер, от което следва неравноправен характер на договора относно цената
на отпуснатия кредит. При включване на това скрито възнаграждение,
размерът на ГПР нараства и по размер нарушава чл. 19, ал. 4 ЗПК,
следователно с оглед чл. 19, ал. 5 ЗПК, предвиждащ, че клаузи в договор,
надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни. Чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК урежда, че договорът за потребителски кредит съдържа ГПР по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 към ЗПК начин, т. е. договорът за кредит
следва да съдържа ГПР с вярно и коректно посочване, което ще е такова, ако
съответства на параметрите на договореното във връзка със задълженията на
потребителя, неговите преки и косвени разходи. Ето защо в случая е налице
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – непосочване на годишен процент на
разходите, и приложение следва да намери нормата на чл. 22 ЗПК. В тази
хипотеза потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но
не дължи лихва и или други разходи по кредита, съгласно разпоредбата на чл.
23 ЗПК.
В този смисъл е и постановеното Решение № **** г. по гр. д. № **** г.
по описа на РС-Казанлък, водено между същите страни.
В хода на процеса ответникът П. е представила разписка № **** от ****
г. от 10:58 часа от И., с наредител В. И. П. и получател „Изи Финанс“ ЕООД, за
сумата от 128,00 лева, за погасяване на задълженията си по ч. гр. д. № **** г.
по описа на РС-Казанлък, които са: 50,00 лв. /петдесет лева/ - вноска за
главница с падежна дата – 22.07.2023 г. по Договор за предоставяне на кредит
№ **** от ****г., законната лихва върху главницата, считано от 18.12.2024 г.
до окончателното изплащане на вземането; разноски по производството: 25,00
лв. държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение. С платената
сума П. изцяло е погасила задължението си по Заповед № **** за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК, изд. на **** г. по ЧГД № **** г. по
описа на РС-Казанлък.
Това плащане от **** г. е направено след подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК, по което е образувано ч. гр. д. № **** г. по описа на РС-Казанлък
на 18.12.2024 г., след издаване на заповедта за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК на **** г. и след връчване на заповедта на
длъжника В. И. П. на 08.01.2025 г., но преди предявяване на настоящия
установителен иск пред РС-Казанлък от „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, с правно
основание чл. 422 от ГПК на 27.01.2025 г., поради което искът е недопустим,
поради липса на правен интерес, и производството следва да се прекрати.
По разноските в заповедното производство:
4
Относно разноските, присъдени за заповедното производство, съдът не
следва да се произнася, тъй като П., с плащането си от **** г. е заплатила и
разноските по заповедното производството от 25,00 лева държавна такса и
50,00 лева юрисконсултско възнаграждение.
По разноските по настоящото дело:
Съгласно чл. 78, ал. 4 от ГПК ответникът има право на разноски и при
прекратяване на делото, какъвто е настоящия случай. В случая ищецът е
предявил настоящия иск по чл. 422 от ГПК десет дни след като вземането по
заповедта по чл. 410 от ГПК е било изцяло погасено и за ищеца е липсвал
правен интерес от предявяване на установителен иск за вече погасеното
вземане. Още повече, че освен вземането за главница и законна лихва, П. е
заплатила и всички разноски по заповедното производство. По делото са
представени Договор за правна защита и съдействие и фактура за заплащане
на адвокатско възнаграждение в размер на 1200,00 лева за процесуално
представителство по гр. д. № **** г. по описа на РС-Казанлък.
Ищцовото дружество не е направило своевременно възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, въпреки, че е представило
становище с вх. № 5396/28.03.2025 г. на молбите на адв. М. с вх. №
5029/24.03.2025 г. и № 5031/24.03.2025 г., в което е представил и Договора за
правна защита и съдействие и фактурата към него.
С оглед гореизложеното на П. следва да бъдат присъдени разноски в
размер на 1200 лева.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 197/2025 г. по описа на РС-
Казанлък по предявения от „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, ЕИК *********, с адрес:
****, представлявано от Б.И.Н. - управител чрез юрисконсулт А.С.Г., против
В. И. П., ЕГН **********, с адрес: ****, иск с правно основание чл. 422 от
ГПК, във вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, за признаване за
установено, че съществува вземане на ищеца от ответника в размер на 50,00
лв. /петдесет лева/ - вноска за главница с падежна дата – 22.07.2023 г. по
Договор за предоставяне на кредит № **** от ****г., законната лихва върху
главницата, считано от 18.12.2024 г. до окончателното изплащане на
вземането, поради недопустимост на иска и ОБЕЗСИЛВА заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № ****/**** г.,
издадена по ЧГД № **** г. по описа на РС-Казанлък.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД,
ЕИК *********, с адрес: ****, представлявано от Б.И.Н. - управител чрез
юрисконсулт А.С.Г., да заплати на В. И. П., ЕГН **********, с адрес: ****,
сторените разноски в настоящото производство в размер на 1200,00 лв.
5
Определението подлежи на обжалване в 1-седмичен срок от връчването
му с частна жалба пред ОС-Стара Загора.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 12,10
часа.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
Секретар: _______________________
6