РЕШЕНИЕ
№ 127
гр. Силистра, 16.01.2020 г.
Административен съд – Силистра, в открито заседание на осемнадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина Георгиева – Железова
ЧЛЕНОВЕ: Валери Раданов
Елена Чернева
при секретаря Анета Тодорова и с участието на прокурора от Окръжна прокуратура – Силистра Галина Вълчева разгледа КАНД № 129 по описа на съда за 2019 г., докладвано от съдия Раданов, и, за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 28 / 08.10.2019 г. по АНД № 10 / 2019 г. Тутраканският районен съд (ТРС) е отменил наказателно постановление № НП 27-143-2 / 01.11.2018 г., издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит” (ИАМО).
Касаторът Изпълнителна агенция „Медицински надзор” – правоприемник на ИАМО – моли съда да отмени горепосоченото решение, поради нарушения на материалния и процесуалния закон, и да реши спора по същество, като потвърди наказателното постановление.
Ответникът „Многопрофилна болница за активно лечение – Тутракан“ ЕООД, ЕИК *********, седалище адрес на управление: гр. Тутракан, ул. „Трансмариска“ № 101, оспорва касационната жалба.
Прокурорът дава заключение, според което жалбата е неоснователна.
Съдът прие за установено следното:
С наказателно постановление № НП 27-143-2 / 01.11.2018 г., издадено от изпълнителния директор на ИАМО, на касатора, на основание чл. 221, ал. 2 ЗЗ, са наложени дванадесет имуществени санкции, всяка от които в размер на 800 лв., за дванадесет нарушения на чл. 29 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ (наричана по-долу за краткост „Наредбата“) и на чл. 86, ал, 1, т. 1 във вр. с чл. 81, ал. 2, т. 4 ЗЗ. От фактическа страна нарушенията се свеждат до дванадесет случая, в които пациенти са подали заявления за избор (съпроводен със заплащане) на лекар за конкретна интервенция след извършването на последната.
Районният съд е отменил наказателното постановление на процесуални основания, едно от които се свежда до следното: „[...] на съда е служебно [...] известно, че за осъществените 12 бр. избори на екип/лекар от същите пациентки по повод същите раждания АНО е реализирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, позовавайки се именно на по-детайлната уредба в Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, като е издал: [...] НП № 27-143-1 / 01.11.2018 г. за извършени 12 бр. административни нарушения на чл. 29, т. 3 от Наредбата, предмет на АНД № 11 / 2019 г. на ТнРС, и [...] НП № 27-143 / 01.11.2018 г. за извършени 12 бр. административни нарушения на чл. 29, т. 1 от Наредбата, предмет на АНД № 12 / 2019 г. на ТнРС. Следователно при паралелно реализиране на отговорността на лечебното заведение по настоящото производство по производствата, упоменати в предходната точка, би се стигнало до повторното наказване на жалбоподателя за едно и също нарушение“.
Въззивното решение е правилно. Фактическите описания на нарушенията съответстват на правна квалификация, свеждаща се до неспазването на чл. 29, т. 3 от Наредбата. Но, както става ясно от цитираните по-горе мотиви, срещу ответника вече е издадено наказателно постановление за нарушение на чл. 29, т. 3 от Наредбата. При това положение недопустимо е да се издава още едно наказателно постановление на същите фактически основания за нарушение на чл. 29 от Наредбата, защото, дори да не се посочва нарушената точка на чл. 29 от Наредбата, фактите изискват правна квалификация именно по чл. 29, т. 3 от Наредбата, което пък от своя страна води до двойното ангажиране на идентична административнонаказателна отговорност на ответника по повод на едни и същи деяния. Следователно е нарушен основният правораздавателен принцип за non bis in idem („не два пъти за едно и също нещо”).
Административнонаказващият орган се е опитал да преодолее идентитета на двете отговорности в контекста на чл. 18 ЗАНН, посочвайки като нарушени разпоредбите на чл. 86, ал, 1, т. 1 във вр. с чл. 81, ал. 2, т. 4 ЗЗ. Тези разпоредби обаче съдържат общи декларации за зачитане правата на пациента, докато нарушението на чл. 29, т. 3 от Наредбата визира един специален случай на незачитане на тези права. Следователно чл. 86, ал, 1, т. 1 във вр. с чл. 81, ал. 2, т. 4 ЗЗ представляват общи правила, а чл. 29, т. 3 от Наредбата е специална разпоредба. Азбучно начало в правоприлагането е, че специалните (особените) правни норми дерогират общите норми (lex specialis derogat generali). С други думи, недопустимо е да се прилагат едновременно и специалните, и общите правила, или пък да се приложат общите вместо специалните правила. Тъкмо това обаче е сторил административнонаказващият орган в опита си да разграничи административнонаказателните отговорности, към които е подведен ответника посредством процесното наказателното постановление и НП № 27-143-1 / 01.11.2018 г.
Гореописаните закононарушения, допуснати от административнонаказващия орган, са достатъчни да обосноват въззивната отмяна на наказателното постановление, с оглед на което касационната жалба срещу решението на ТРС се явява неоснователна.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 28 / 08.10.2019 г. по АНД № 10 / 2019 г. на Тутракански районен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.