Решение по дело №147/2017 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 142
Дата: 5 декември 2017 г. (в сила от 5 декември 2017 г.)
Съдия: Филип Владимиров Владимиров
Дело: 20171800900147
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 25 юли 2017 г.

Съдържание на акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  142

 

гр. София, 05.12.2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, ІІ-ри състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

при секретаря Магдалена Букина, като разгледа докладваното от съдията т. д. № 147 по описа за 2017 г. на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Ищецът „Ю.Б.” АД (с предишно наименование „Ю.” АД), ЕИК*********, чрез пълномощника на законните му представители – адв. С.З., е предявило иск по чл. 422, ал. 1 ГПК срещу Д.Х.К., ЕГН**********,*** и Т.А.К., ЕГН**********,*** - за установяване съществуването СОЛИДАРНО на вземане в общ размер от 70 402,67 евро, от които: 58 952,68 евро – непогасена главница; 8 710,32 евро – договорна лихва за периода от 10.08.2015г. до 08.12.2016г., 2 190,79 евро – мораторна лихва за периода от 10.08.2015г. до 12.02.2017г., 469,06 евро – такси по договора за периода от 09.09.2015г. до 12.02.2017г., 79,82 евро – обезщетение за застрахователни премии, както и 48,00 лева – нотариални такси и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК – 17.02.2017г. до окончателното погасяване на паричното задължение, произтичащо от договор за банков потребителски кредит № HL37932 от 28.05.2008г. и Допълнителни споразумения от: 15.05.2010г., 07.03.2011г., 17.11.2011г., 25.06.2012г., 11.04.2013г., 28.05.2014г., 09.01.2015г. и 13.01.2015г. към него, сключен между банката, като кредитор и ответниците, като кредитополучатели, за което вземане е образувано ч. гр. д. № 122/2017 г. на Районен съд – гр. Елин Пелин (по заявлението на банката срещу ответниците, за издаване на заповед за незабавно изпълнение) и издаден изпълнителен лист, въз основа извлечение от счетоводните книги на банката.

Твърди се, че на 28.05.2008 г. „Ю.” АД (със сегашно наименование „Ю.Б.” АД) и ответниците Д.Х.К. и Т.А.К. сключили Договор за банков потребителски кредит № HL37932 от 28.05.2008г., по силата на който банката предоставила на ответниците кредит в размер на 47 855 евро, от които 19 200 евро за рефинансиране на жилищен кредит към „Б. Д.” ЕАД и 28 655 евро за текущи нужди за срок от 180 месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка по кредита. При откриване на заемната сметката страните подписали приложение към договора за банков кредит, с което удостоверили, че заемната сметка е открита на 28.05.2008г. Банката предоставила на кредитополучателите уговорените суми, които били усвоени, както следва:

-        с банково бордеро №7501004/05.06.2008г.

-        с банково бордеро №3882598/20.06.2008г.

За обезпечение на всички вземания на Банката произтичащи от Договора, кредитополучателите, с нот. акт. №2, том ІV, дело №519/2008г. на нотариус рег. 260 на НК учредили в полза на Банката ипотека върху недвижим имот – апартамент №8, находящ се в гр. С., ж.к. „****”, бл.*, вх.*, ет.* (чл.13, ал.1 от Договора).

Процесният договор за кредит бил допълнен със сключени между страните му осем допълнителни споразумения, неразделна част от същия, с които отпуснатият кредит е бил преструктуриран, като по силата на чл. 4, ал. 1 от Допълнително споразумение от 15.05.2010 г., чл. 2 от Допълнително споразумение от 07.03.2011 г., чл. 3, ал. 1 от Допълнително споразумение от 17.11.2011г., чл. 3, ал. 1 от Допълнително споразумение от 25.06.2012г., чл. 3, ал. 1 от Допълнително споразумение от 11.04.2013г., чл. 3, ал. 1 от Допълнително споразумение от 28.05.2014г., чл. 3, ал. 1 от Допълнително споразумение от 09.01.2015г. и чл. 3, ал. 1 от Допълнително споразумение от 13.01.2015г., главницата по кредита била преоформена от първоначално отпуснатата сума от 47 855 евро на сума в размер на 63 892, 05 евро.

След извършена справка в счетоводната си система на 29.11.2016г., Банката установила, че по процесния договор за кредит е налице сериозно забавяне в плащането на дължимите погасителни вноски, поради което упражнила правото си по чл. 18, ал.1 от Договора и обявила кредита за предсрочно и изцяло изискуем. За настъпилата на 08.12.2016г. предсрочна изискуемост, на цялата сума по кредита и волеизявлението на Банката за обявяването й кредитополучателите били уведомени с уведомления за предсрочна изискуемост, връчени им чрез куриерска фирма „Спиди” АД.

Ищецът твърди, че освен неиздължената главница от 58 952,68 евро, поради настъпилата предсрочна изискуемост на целия кредит, кредитополучателите дължат солидарно на Банката и незаплатени договорни лихви по отпуснатия кредит в размер на 8 710,32 евро за периода от 10.08.2015г. – датата, от която задължените лица са преустановили редовното погасяване на дължимите месечни погасителни вноски до 08.12.2016г. (чл. 3, ал. 1 от процесния договор), както и мораторни лихви в размер на 2 190, 79 евро за периода от 10.08.2015 г. до 12.02.2017г. (чл. 3, ал. 3 от договора), такси по договора за кредит в общ размер на 469, 06 евро за периода от 09.09.2015 г. до 12.02.2017г. (чл. 12 от Допълнително споразумение от 13.01.2015 г.), обезщетение за заплатени застрахователни премии в общ размер на 79,82 евро за периода от 10.08.2016 г. до 12.02.2017 г. (чл. 14, ал. 4 във вр. с чл. 14, ал. 3 от договора), неизплатени нотариални такси в размер на 48, 00 лв. за периода от 27.01.2017 г. до 12.02.2017 г., дължими на основание чл. 10, т. 2 и т. 3 от процесния договор за банков кредит във връзка с чл. 78 от ЗЗД, които към момента също били заплатени доброволно и дължими от ответниците по договора.

Съгласно предвидената в чл. 19 от процесния договор за банков кредит възможност, банката подала заявление за издаване заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, ал. 1, т. 2 ГПК, въз основа на документ - извлечение от счетоводните книги на банката по кредитна сделка № 906488, въз основа на което било образувано ч. гр. д. №122/2017 г. по описа на РС – гр. Е. П., по което в полза на ищеца „Ю.Б.” АД били издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу ответниците – солидарни длъжници по процесния банков кредит и допълнителните споразумения към него.

Претендират се разноските в производството.

ИСКОВЕТЕ са по чл. 422, ал. 1 във вр. чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ответниците Д.Х.К. и Т.А.К. не подават отговор на исковата молба, не се явяват в първото заседание по делото и не са направили искане за разглеждането му в тяхно отсъствие. Ответниците са редовно уведомени за последиците по чл. 238 ГПК със съобщението, с което е връчено определението за насрочване на делото.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и въз основа на закона, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 238 ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу него. Ответникът следва да е уведомен за последиците по чл. 238 ГПК, за да може да бъде постановено неприсъствено решение спрямо него. Наред с това, от писмените доказателства по делото следва да може да се направи извод за вероятна основателност на исковата претенция.

В съдебно заседание на 28.11.2017 г. пълномощникът на ищцовата банка е заявил, че желае съдът да се произнесе с неприсъствено решение срещу ответниците при наличие на предпоставките за това.

В случая, посочените по-горе предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице: ответниците не са депозирали отговор на исковата молба в срока по чл. 367, ал. 1 ГПК, уведомени са за последиците по чл. 238 ГПК, не изпращат представител в първото по делото съдебно заседание, редовно призовани са и не са направили искане да се разглежда делото в тяхно отсъствие; ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение; от посочените в исковата молба обстоятелства и писмените доказателства по делото може да се направи извод за вероятна основателност на предявените искове.

Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не следва да се мотивира по същество. Ето защо, следва да се постанови решение по реда на чл.239 ГПК, с което предявените обективно съединени установителни искове за посочените по-горе суми да бъдат уважени изцяло.

Сумата на главницата, предмет на оспорената заповед за изпълнение, се дължи с лихвата от момента на подаване на заявлението за издаване на тази заповед – 17.02.2017г. до окончателното изплащане (арг. чл. 422, ал. 1 ГПК).

По отговорността за разноски:

При този изход на спора в полза на ищеца следва да се присъдят сторените по делото разноски.

В хода на настоящото производство ищецът е направил разноски в размер на 2 574. 87 лв. – заплатена държавна такса, за което е представил и списък на разноските по чл. 80 ГПК.

На ищеца ще следва да се присъдят, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 год. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г. и направените в заповедното производство по ч. гр. д. № 122/2017 г. на РС – Е. П. разноски в общ размер на 5 870. 26 лева, от които 2 754. 87 лева – внесена държавна такса и 3 115. 39 лева – адвокатско възнаграждение за представителство от юрисконсулт.

Воден от горното и на основание чл. 239 ГПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.Х.К., ЕГН**********,*** и Т.А.К., ЕГН**********,*** дължат при условията на солидарност на „Ю.Б.” АД (с предишно наименование „Ю. ” АД), ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, сумата общо от 70 402, 67 (седемдесет хиляди четиристотин и две евро и 67 евроцента) евро, от които: 58 952,68 евро – непогасена главница; 8 710,32 евро – договорна лихва за периода от 10.08.2015г. до 08.12.2016г., 2 190,79 евро – мораторна лихва за периода от 10.08.2015г. до 12.02.2017г., 469,06 евро – такси по договора за периода от 09.09.2015г. до 12.02.2017г., 79,82 евро – обезщетение за застрахователни премии, както и 48,00 лева – нотариални такси и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК – 17.02.2017г. до окончателното погасяване на паричното задължение, произтичащо от договор за банков потребителски кредит № HL37932 от 28.05.2008г. и Допълнителни споразумения от: 15.05.2010г., 07.03.2011г., 17.11.2011г., 25.06.2012г., 11.04.2013г., 28.05.2014г., 09.01.2015г. и 13.01.2015г. към него, сключен между банката, като кредитор и ответниците, като кредитополучатели, за което вземане е образувано ч. гр. д. № 122/2017 г. по описа на Районен съд – Е. П. и е издаден изпълнителен лист, въз основа извлечение от счетоводните книги на банката.

ОСЪЖДА Д.Х.К., ЕГН**********,*** и Т.А.К., ЕГН**********,***, да заплатят на „Ю.Б.” АД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл.78, ал. 1 ГПК, сумата от 2 574. 87 (две хиляди петстотин седемдесет и четири лева и 87 ст.) лева лв. – заплатена държавна такса в исковото производство, както и сумата общо от 5 870. 26 (пет хиляди осемстотин и седемдесет лв. и 26 ст.) лева, от които 2 754. 87 лева – внесена държавна такса и 3 115. 39 лева – адвокатско възнаграждение за представителство от юрисконсулт, представляваща разноски по ч. гр. дело № 122/2017 г. по описа на РС – Е.П..

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване - арг. чл. 239, ал. 4 ГПК.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните за сведение.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: