Решение по дело №217/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.

С Решение № 4/17.01.2025 г. по АНД № 44/2024 г. по описа на Районен съд – Е. е потвърдено НП № 24-0260-00078 от 18.03.2024г. на Началник РУ Е., с което за нарушение на чл. 183, ал. 7 от ЗДвП на П. М. К. от [населено място], [улица] е наложена „глоба“ в размер на 300лв.

В законния срок срещу решението е подадена касационна жалба от П. М. К. от [населено място], [улица], чрез адв. Х. К. от ВТАК, с която въззивното решение се обжалва по касационен ред като неправилно - постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. По същество касаторът излага доводи, че изводите на съда за законосъобразност на НП не кореспондират със събраните по делото доказателства. Неправилно не били кредитирани свидетелските показания на св. П. и св. Д., според които път от Разпоповци към [населено място] съществува, макар и същият да не е с асфалтово покритие. Пътят, по който бил минал жалбоподателят излизал след забранителния знак В2. Неправилно не били кредитирани като противоречиви и непоследователни, и обясненията на П. К..

На последно място, липсва субективната страна на твърдяното нарушение. К. обективно не можел да знае докъде важи поставеният знак и е счел, че не извършва нарушение, минавайки по алтернативен маршрут. Той не е знаел, нито бил длъжен и могъл да знае до кога и до къде е налице въведената забрана.

 

Ответникът по касационната жалбата Началник РУ Е. към ОД на МВР Велико Търново заема становище за неоснователност на жалбата. Моли да се остави в сила решението, като правилно, по изложените в него мотиви.

Представителят на ВТОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Смята, че Решението на РС е правилно постановено. ЕРС е направил задълбочен анализ на доказателствата, правилно е изяснил фактическата обстановка и правилно е приложил материалния закон. Споделя доводите на съда. Поради това предлага да бъде оставено в сила.

 

Настоящият касационен състав на Административен съд – Велико Търново, като взе предвид събраните по делото доказателства от ЕРС и наведените от касатора възражения намира за установено от правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е основателна.

При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.

Въззивният съд е установил следната фактическа обстановка по делото:

Път II-53 "Поликраище – Е. – Майско" е републикански такъв, като от км 0+000 до км 72+200 се намира на територията на Област Велико Търново и се стопанисва от ОПУ – Велико Търново. Поради извършване на ремонтни дейности на пътя от км 34+400 до км 46+290, с обща дължина 11.890 км, била издадена заповед № РД-11-5/08.02.2024 г. на Директора на ОПУ – Велико Търново. С последната била наредена забрана за движение на всякакви ППС по републикански път II-53 "Поликраище – Е. – Майско" в участъка от км 34+400 до км 46+290, в двете посоки от 12.02.2024 г.; разпоредено било движението на автомобили да се извършва по обходни маршрути. В изпълнение на същата: за движещите се в посока от [населено място] към [населено място] при км 45+300 били поставени пътен знак С6. 2 "табела с направляващи стрелки" и пътен знак В2, при км 44+400 били поставени пътен знак С6. 2 "табела с направляващи стрелки" и пътен знак В2, при км 43+920, непосредствено преди край на регулация на [населено място], в [жк], били поставени бариера СЗ. 1, пътен знак В2 и пътен знак А23, и при км 39+350 били поставени пътен знак С6. 1 "табела с направляващи стрелки" и пътен знак В2; за движещите се в посока от [населено място] към [населено място] при км 35+500, непосредствено след кръстовище с път III-4004 (връзка с [населено място]) били поставени бариера СЗ. 1, пътен знак В2 и пътен знак А23, при км 39+300 били поставени пътен знак С6. 1 "табела с направляващи стрелки" и пътен знак В2, при км 44+350 били поставени пътен знак С6. 2 "табела с направляващи стрелки" и пътен знак В2, и при км 45+250 били поставени пътен знак С6. 1 "табела с направляващи стрелки" и пътен знак В2. Сигнализацията била изпълнена от "Пътни строежи – Велико Търново" ЕАД. Ограничаването на движението и обходните маршрути, сигнализирани посредством предупредителните знаци и указващите табели, съгласно одобрения проект за временна организация и безопасност на движението, били приети с Протокол от 12.02.2024 г.

На 24.02.2024 г. около 16.00 часа в община Е. на републикански път II-53 при км 43+500, в посока от [населено място] към [населено място], П. К. управлявал собствения си лек автомобил "Опел Астра 1.4 И", като не съобразил поведението си с пътен знак В2 "Забранено е влизането на ППС в двете посоки", поставен на републикански път II-53, като навлязъл в зоната на действие на пътния знак при въведена временна забрана на движение със Заповед № РД-11-5/08.02.2024 г. на ОПУ – Велико Търново.

С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил НП като е приел, че повдигнатото от АНО обвинение се потвърждава от събраните доказателства. Приел, че НП и АУАН са издадени от компетентни по материя и място АО, в законовите срокове, съдържат необходимите реквизити, а правната квалификация на нарушението съответства на установените факти. Описаната в НП фактическа обстановка се доказвало по безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства и гласни доказателства такива – показания на незаинтересовани свидетели, които съдът е кредитирал изцяло като логични, последователни и правдиви, подкрепящи се от събраните по делото писмени доказателства и кореспондират на установената от съда фактическа обстановка. Направените от жалбоподателя възражения, че не е извършил вмененото му нарушение, т. к. по алтернативен път е заобиколил забраната, въведена с пътен знак В2, преповторени в обясненията му и пледоарията на защитника му, са приети за неоснователни. Съдът не е кредитирал, като непоследователни, заинтересовани и противоречиви, показанията на свидетелите на жалбоподателя, а други е приел за неотносими. Посочил е, че му е служебно известно, че дъскорезница не съществува, както и не съществува път, вкл. черен път, по който да се премине с лек или друг автомобил по твърдян от жалбоподателят маршрут и който излиза след край на населеното място [населено място], вкл. [жк], който е съставна част на [населено място], на път II-53. Обясненията на жалбоподателя са разгледани единствено като средство, чрез което реализира правото на защита. Не се доказвало с годни доказателствени средства, че до мястото, където е спрян К., "има няколко кръстовища, които отменят действието на забранителния знак (временна забрана). Правилно била приложена и съответната санкционна разпоредба, като на жалбоподателя са наложени предвидените в нормата на чл. 183, ал. 7 от ЗДвП наказания – глоба в размер на 300. 00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец. Наложените административни наказания са съобразени с изискванията на чл. 27 от ЗАНН, а именно със степента на обществена опасност на деянието и на дееца, както и с обстоятелствата, при които е извършено нарушението. При определяне на наказанията административнонаказващият орган не е излязъл от рамките на закона, като е наложил санкциите в пределите, предвидени в него. Съдът е намерил, че наложените наказания ще изпълнят своята цел – да предупредят и превъзпитат нарушителя към спазване на установения правен ред и да въздействат възпитателно и предупредително върху останалите граждани така, както визира чл. 12 от ЗАНН. При тези констатации РС достигнал до извода за материална законосъобразност на НП и потвърдил същото.

Настоящият състав намира решението за постановено при неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Касационната жалба, с оплакванията формулирани в нея, е основателна.

Решаващият състав на РС е формирал изводите си въз основа на служебно известен му факт, че дъскорезница не съществува, както и не съществува път, вкл. черен път, по който да се премине с лек или друг автомобил по твърдян от жалбоподателят маршрут и който излиза след край на населеното място [населено място], вкл. [жк], който е съставна част на [населено място], на път II-53. За да може да се позове в решението си на служебно известен му факт, същият е следвало да бъде обявен на страните. Видно от протоколите от 30.09.2024г. и 04.11.2024г. таково процесуално действие липсва. Районният съд е нарушил процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства, при попълването делото с обстоятелства, установяващи наведените като спорни в производството пред него факти.

На следващо място, неправилно съдът приема, че по несъмнен начин е установено вмененото във вина на П. К. административно нарушение и счел, че правилно е санкциониран за извършването му. От събраните доказателства не се установява по несъмнен начин липсата на съществуващ път, вкл. черен такъв, по който да се премине с лек или друг автомобил по твърдяния маршрут, излизащ в [населено място]. Видно от становището в хода по същество на Началник РУ Елена е, че алтернативен път, макар и лош, горски съществува и по него може да мине високопроходим автомобил. Свидетелят К. М. М., младши експерт в РУ Елена, също изнася пред съда, че до мястото, където са спрели К. не знае дали съществуват второстепенни пътиша, по които водачите могат да минат и да избегнат забранителния знак. Сведетелят не е могъл да каже дали има кръстовище между мястото, където е поставен знака и мястото, където е спрян К.. Доказателствената тежест относно факт на извършване на нарушението е върху наказващия орган. От друга страна от показанията на св. П. се установява, че такъв черен път съществува и друг път са минавали по него, като един път дори закъсали. Свидетелят А. Д. също потвърждава, че има черен път, по който може да се мине, за да се избегне забранителния знак. Косвено това се потвърждава и от становището на началник РУ Елена, който на л. 65 от протокол № 155/30.09.2024г. говори за „финтиране“ на забранителния знак. Няма данни движението по този обходен маршрути да е било сигнализирано посредством предупредителни знаци и указващи табели, с които участниците в движението да е следвало да съобразяват поведението си. Не се доказва неизпълнението на това задължение, представляващо нарушаване на императива на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и осъществяващо състав на административно нарушение.

Като е достигнал до изводи в обратния смисъл, районният съд е постановил решението си при неправилно приложение на закона и същото следва да бъде отменено. Съдът намира, че е налице приложното поле на чл. 222, ал. 1 от АПК и следва да реши делото по същество, като отмени НП като процесуално незаконосъобразно.

При този изход на делото на основание чл. 63д от ЗАНН в полза на касатора следва да се присъдят направените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 12.09.2024г. (л. 78 от делото пред ЕРС), в което е посочено, че служи за доказателство (разписка) за получено плащане на сумата 500лв.

 

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Велико Търново, първи касационен състав

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 4/17.01.2025 г. по АНД № 44/2024 г. по описа на Районен съд – Елена и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0260-000078/18.03.2024 г., издадено от Началника на РУ – Елена към ОД на МВР – Велико Търново, с което за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП на осн. чл. 53 от и чл. 183, ал. 7 от ЗДвП на П. М. К. с [ЕГН] е наложено административно наказание глоба в размер на 300.00 лв. (триста лева) и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 (един) месец.

ОСЪЖДА ОД на МВР Велико Търново ДА ЗАПЛАТИ на П. М. К. с [ЕГН], [населено място], [улица] направени разноски по делото в размер на 500 (петстотин) лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.