Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………………….
……………………………..,
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Деветнадесети състав в открито съдебно заседание на
петнадесети декември две хиляди двадесет и първа година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯНА БАХЧЕВАН
При секретар Румела Михайлова изслуша
докладваното от съдията административно
дело № 1359/2021г. за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.159 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Делото е образувано по жалбата на „А.а-Консерв-68“
ООД, представлявано от управителя И. М. А. чрез адв.В.Д. срещу ревизионен акт
№Р-03000320006387-091-001/19.03.2021г., издаден от органи по приходите при ТД
на НАП – Варна, поправен с ревизионен акт №
П-03000321057288-003-001/01.04.2021г., поправен с ревизионен акт
№П-03000321092030-003-001/31.05.2021г., потвърден с решение № 68/02.06.2021г. и
с решение № 163/12.08.2021г. на директора на дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ – Варна, с който са установени задължения за данък върху добавената
стойност /ДДС/ по Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ на обща
стойност 68 326.66 лева, от които 56 829.96 лева ДДС и 11 496.70
лева лихви за данъчни периоди: м.06.2018г.
в размер на 8 819.56 лева и лихви от 2 398.62 лева; за м.07.2018г. в
размер на 8 000 лева и лихви от 2 106.84 лева; за м.05.2019г. в размер на 20 002.40 лева и
лихви 3 578.49 лева; за м.06.2019г.
в размер на 20 008 лева и лихви 3 412.75 лева.
В жалбата срещу ревизионния акт се
оспорват вменените допълнителни задължения за ДДС по ЗДДС като смята, че
неправилно процесните сделки не са приети за реално осъществени. Подчертава, че
органите по приходите не са изяснили процеса на извършване на дейностите от
продажбата на черешите от селскостопанския производител до крайното получаване
на същите от „А.а- Консерв-68“ ООД и са извели правилните изводи, че
прехвърлянето на собствеността на плодовете е ставало в градината след
установяване на набраното количество за деня, което е искано по заявката. Дружеството
- селскостопански производител е с една от най-големите овощни градини в
България, която продава продукцията си на дърво на фирма-търговец, без
производителят да се ангажира с беритба, транспорт, товарене и разтоварване,
поради което продава на ниска цена. Фирмата-търговец продава на крайния купувач
или на друг търговец, като поема отговорност за беритбата, транспорта,
товаренето и разтоварването в зависимост от договореностите. Беритбата се
извършва ръчно или машинно, от което дружеството-краен купувач не се
интересува. Ревизираното дружество е приемало в края на деня готовата продукция
и я е транспортирало до своята фабрика, за което е представило всички документи
за движението на стоката. Доставената продукция е била използвана за собствено
производство от жалбоподателя, за което са представени всички документи,
доказващи доставката – договори, протоколи, разплащателни документи, писмени
обяснения и други. Иска отмяна на ревизионния акт и присъждане на сторените по
делото съдебни разноски.
В писмени бележки с вх.№
18701/20.12.2021г. дружеството-жалбоподател се позовава на заключението от
приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, което сочи към спазване на
данъчното законодателство, действителност на спорните доставки, влагане на
закупената продукция в собствено производство, и възникване на право на
приспадане на данъчен кредит. Подчертава, че по делото са събрани доказателства
за купуване на въпросните череши от градина в с.Писарево и транспортирането им
в производствената база в гр.Аксаково. Намира за правилни установяванията на
вещото лице, че по данните в пътните листи, кантарните бележки и другите
документи, дори и при липса на някои попълнени реквизити, конкретните доставки
могат да се обвържат със съответните дати и превоз. Изтъква, че
обстоятелството, че доставчиците на „А.а-Консерв-68“ ООД не са използвали
работници с регистрирани трудови договори не води до извода за нереалност на
доставките, а само до нарушение на трудовото законодателство. Смята, че
доставките по фактури, издадени от „Амина 2013“ ЕООД и „Ивани 2017“ ЕООД са
документално обосновани. Позовава се на решения на Съда на Европейския съюз
/СЕС/ по дело С-18/13, дело С-80/11, дело С-142/11, дело С-324/11, дело
С-153/11, дело С-118/11.
Ответникът – директора на дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна оспорва жалбата като
неоснователна и иска нейното отхвърляне, както и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 2 579.80 лева. В писменото становище с вх.№ 566/14.01.2022г.
отбелязва, че правилно доставките от „Амина 2013“ ЕООД и „Ивани 2017“ ЕООД не
са признати за реални, защото не е установено кои са лицата фактически
извършили брането, сортирането, поставяне на плодовете в амбалаж и
натоварването на 43 498 тона череши през 2018г. и 50 013 тона през
2019г. Сочи, че за доставчиците на двете
процесни дружества „Амина 2013“ ЕООД и „Ивани 2017“ ЕООД – „Мето Строй 73“
ЕООД, „Сими 2019“ ЕООД, „Сла и Зо“ ЕООД не е установено осъществяване на
стопанска дейност и не са били наети лица по трудово правоотношение. Отбелязва,
че през 2019г. нерегистрираното по ЗДДС дружество „Агро Империал 2000“ ЕООД е
фактурирало череши на „Сими 2019“ ЕООД и „Сла и Зо“ ЕООД с единична цена 130
лева за тон или 0.13 лева/кг, същите ги префактурират на „Ивани 2017“ ЕООД и то
от своя страна ги фактурира на жалбоподателя на цена 4.00 лева/кг, т.е. над
тридесет пъти по-висока. Подчертава, че според Националния статистически
институт цената на черешите през 2018г. е била 1 011.70 лева за тон /1.01 лева за кг/, а през 2019г. –
1 101.60 лева/тон, т.е. 1.10 лева/кг, докато в издадените фактури от
„Ивани 2017“ ЕООД и от „Амина 2013“ ЕООД към „А.а-Консерв-68“ ООД посочените
цени за килограм череши са съответно около два пъти и четири пъти по-високи. Обяснява,
че с ревизионен акт за поправка № П-03000321057288-003-001/01.04.2021г. и на
основание чл.133 ал1. от ДОПК е извършена поправка на очевидна фактическа
грешка, изразяваща се в това, че в ревизионния акт за данъчен период
м.07.2018г. е посочена като декларирана и внесена сумата от 52.79 лева вместо
62.79 лева. Впоследствие е издаден ревизионен акт за поправка №
П-03000321092030-003-001/31.05.2021г. , с който е извършена отново поправка на
очевидна фактическа грешка като е отбелязано, че задълженията за ДДС са
56 829.96 лева и лихвите са 11 496.70 лева вместо първоначално
установените 58 627.99 лева ДДС и лихви от 11 905.93 лева.
Решение №68/02.06.2021г. е съобщено на
жалбоподателя на 10.06.2021г., а решение №163/12.08.2021г. му е било съобщено
на 23.08.2021г., а жалбите срещу тях са постъпили съответно на 21.06.2021г. и
на 25.08.2021г., т.е. обжалването е осъществено в 14-дневния законов срок от
лице с правен интерес пред надлежния съд срещу акт подлежащ на обжалване,
поради което е процесуално допустимо.
В
хода на ревизията на „А.а-Консерв-68“ ООД е установено следното:
Дружеството-жалбоподател извършва
преработка и консервиране на плодове и зеленчуци в оборудвана производствена
база, находяща се в гр.Аксаково, местност „Бахчите“ и стопанисва складова база
за съхранение на стоково-материални запаси в гр.Варна, ул.“Академик Курчатов“
№1.
Органите по приходите са установили, че „А.а-Консерв-68“
ООД е упражнило право на приспадане на данъчен кредит по фактури с предмет на
доставка – череши, както следва: за ревизирания период м.06-м.07/2018г.,
данъчен кредит в размер на 16 819.56 лева по 17 броя фактури, издадени от
„Амина 2013“ ЕООД, описани в табличен вид на стр.4-5 в ревизионния доклад
/л.228-229 гръб/; за ревизирания период м.05-м.06/2019г., данъчен кредит в
размер на 40 010.40 лева по 27 броя фактури, издадени от „Ивани 2017“
ЕООД, описани в табличен вид на стр.8-9 в ревизионния доклад /л.226-227 гръб/.
Ревизиращите органи са отказали ползването
на данъчен креди по фактурите, издадени от горепосочените доставчици, като са
приели, че доставките не са осъществени
в действителност. По издадените от „Амина 2013“ ЕООД фактури е установено, че
предмет на доставките са 43 498 кг
череши на стойност 84 097.80 лева и начислен ДДС от 16 819.56 лева. Издадените
фактури са включени в дневниците за продажбите и в справките-декларации по ЗДДС
за съответните периоди. Във връзка с фактурите са издадени фискални бонове от
13.06.2018г. и от 12.07.2018г., като от регистрирания ЕКАФП на 13.06.2018г. е
генериран отчет с оборот 50 202.24 лева, на 12.07.2018г. няма генериран
отчет. Фактурираните количества стоки са приети
и платени на доставчика, транспортът им е извършен от купувача. „Амина
2013“ ЕООД е придобило 45.33 тона череши
по фактури №30…7/15.06.2018г. и № 30…11/09.07.2018г., издадени от „Агро
Империал 2000“ ЕООД , което притежава овощна градина от 470 дка в с.Писарево, община Нови пазар, област
Шумен. „Агро Империал 2000“ ЕООД е доставило черешите на „Амина 2013“ ЕООД на
15.06.2018г. и на 09.07.2018г., а от своя страна „Амин 2013“ ЕООД е доставило
стоката на „А.а-Консерв-68“ ООД в периода 18.05.2018г. – 08.07.2018г., като за
този период са издадени и документите, придружаващи фактурите: заявки, складови
разписки, товарителници, кантарни бележки, приемо-предавателни протоколи и др.
Установено е несъответствие в датите на документите по отношение на данъчното
събитие: доставките на крайния получател „А.а-Консерв-68“ ООД са с по-ранни
дати от тези с получател „Амина 2013“ ЕООД, което е дало основание на органите
по приходите да направят извода, че съставените документи са антидатирани и с
невярно съдържание, предвид което не притежават документална обоснованост,
удостоверяваща реалност на доставка със сочения в документите доставчик –
„Амина 2013“ ЕООД.
Извършената срещу „Амина 2013“ ЕООД
ревизия е приключила с издаване на ревизионен акт, установяващ че не са налице
доказателства дружеството да придобило череши от своя доставчик „Агро Империал
2000“ ЕООД, не е имало материално-техническа и кадрова обезпеченост за
извършване на процесните доставки. При извършена ревизия на подизпълнителя „Мето
Строй 73“ ЕООД, също е установено, че
няма назначени лица за извършване на беритба, сортиране, товарене и
разтоварване на череши и няма регистрирана стопанска дейност в ревизирания период.
Органите по приходите са констатирали, че
не са доказани доставки от прекия доставчик на жалбоподателя – „Амина 2013“
ЕООД, както и от неговите предходни доставчици: „Агро Империал 2000“ ЕООД и
„Мето Строй 73“ ЕООД.
По отношение на другия доставчик на
жалбоподателя – „Ивани 2017“ ЕООД, органите по приходите са установили, че от
регистрирания ЕКАФП е генериран отчет с оборот от 230 062.40 лева,
изпратен в НАП на 15.10.2019г. и не са регистрирани продажби на датите, на
които са издадени фактури към „А.а-Консерв-68“ ООД. Не е установена материална,
техническа и кадрова обезпеченост на предходните доставчици на „Ивани 2017“
ЕООД – „Сла и Зо“ ЕООД и „Сами 2019“ ЕООД. При извършената проверка на тези две
дружества, те са декларирали, че са придобили стоката от черешовата градина на
„Агро Империал 2000“ ЕООД, но няма съответствие в датите на документите по
отношение на датите на данъчното събитие във връзка с доставките на стоките. По
тази причина, органите по приходите са решили, че документите, съставени от
„Ивани 2017“ ЕООД са антидатирани и с невярно съдържание, поради което не
притежават документална обоснованост, удостоверяваща реалност на доставките. По
отношение на процесните сделки в периода м.05-м.06/2019г. в ревизионния акт
срещу „Ивани 2017“ ЕООД е установено, че са извършени поредица от доставки по
префактуриране на едно и също количество череши от едно и също място – овощна
градина в с.Писарево, община Нови пазар с производител „Агро Империал 2000“
ЕООД /нерегистрирано лице по ЗДДС/, което е издало две фактури през м.05 и м.06 2019г. съответно към „Сла и
Зо“ ЕООД и „Сими 2019“ ЕООД за общо количество от 50 013 кг череши с
единична цена 0.13 лева/кг. В същите периоди тези две дружества фактурират
череши от същата овощна градина към
„Ивани 2017“ ЕООД, което от своя страна фактурира черешите към жалбоподателя при
цена 4 лв/кг, който ги извозва със собствен транспорт и ги влага в
производство.
Ревизиращите органи са приели, че от
производителя „Агро Империал 2000“ ЕООД до крайния купувач „А.а-Консерв-68“ ООД
липсват доказателства за бране, сортиране, натоварване и извозване на
фактурираните 3 344 касети с 50 013 кг череши. Прието е, че от
производителя през трите дружества посредници до крайния купувач няма
доказателства за наети лица по трудови договори или извънтрудови
правоотношения, участвали в горепосочените дейности. Според органите по
приходите липсва икономическа логика в поведението на дружествата – стока,
собственост на производителя „Агро Империал 2000“ ЕООД, произведена в овощната
му градина в с.Писарево да бъде продадена на други две дружества „Сла и Зо“
ЕООД и на „Сими 2019“ ЕООД, а те от своя страна да я препродадат на „Ивани
2017“, за да може то да я продаде на „А.а-Консерв-68“ ООД. Изтъква се, че тъй
като производителя „Агро Империал 2000“ ЕООД не е регистриран по ЗДДС и при
пряка доставка от него дружеството-жалбоподател не би могло да упражни право на
приспадане на данъчен кредит е формирана поредица от сделки, оформени
документално, които да дадат възможност на крайния получател да приспадне данъчен кредит.
Въз основа на изложеното, в обжалвания ревизионен акт е прието,
жалбоподателят неправомерно е ползвал данъчен кредит по реда
на чл.68 ал.1 от ЗДДС по процесните фактури, издадени от „Амина 2013“ ЕООД и от
„Ивани 2017“ ЕООД. Тъй като, техните доставки са привидни и ревизираното лице е
знаело или е трябвало да знае, че сделките са симулативни и са част от данъчна
измама. Ответникът се позовава на същите решения на Съда на Европейския съюз,
които се сочат и от жалбоподателя, но в защита на обратната теза.
В хода на съдебното производство беше
разпитана свидетелката Д. К. Д., която работи в „А.а-Консерв-68“
ООД от 2017г. на длъжност „технически сътрудник“ и като такава е отговаряла за
получаването на стоката и е присъствала на разтоварването ѝ, обработвала
е документацията. През 2018г. и 2019г. е присъствала при приемането на череши в
производствената база на дружеството-жалбоподател и е приемала фактурите,
издавала е фактури и платежни нареждания от името на фирмата, участвала е в
разплащания към клиенти и е отговаряла за касовата наличност на дружеството. Подчертава, че през 2018г. и
2019г. в базата на жалбоподателя са приемани череши от „Амина“ и от „Ивани“.
Управителят на „А.а-Консерв-68“ ООД в
двете проведени открити съдебни заседания, обяснява, че фирмата му развива
дейност с плодове и зеленчуци от 30 години – от 1992г. и досега не е участвала
в схеми на данъчни измами. Изтъква, че дружеството носи фамилното му име и не
би допуснал злоупотреби, работи с честен труд. Чувства се като жертва, защото е
продал тези череши, реализирал ги е на пазара, но е уязвим пред органите по
приходите, заради участие на посредници, без които производителя не може да
реализира бързо стоката, а черешата не е дълготраен плод. Подчертава, че
брането на череши е трудоемка и времеемка дейност, за която трудно се намират
работници, често това са деца и парите се дават на ръка и без трудов договор.
Брането е трудно, защото черешата е специфичен плод, който изисква големи
грижи, за да се запази търговския ѝ вид. Сочи, че не може производителят
не може сам да организира целия процес на бране, сортиране, транспортиране и
реализация и затова има нужда от посредници. Смята, че не е правилно да
пострада фирма като неговата, която работи и развива бизнес, спазвайки
законите, но е постоянно притискана от различни държавни институции и се
чувства беззащитен. Иска отмяна на ревизионния акт.
Във връзка с разпределената
доказателствена тежест, по делото беше приета съдебно-счетоводна експертиза с
вх.№ 15818/27.10.2021г., изготвена от
вещото лице Н.А., която установява следното:
През 2018г. „А.а-Консерв-68“ ООД е
купувало череши от „Амина 2013“ ЕООД съгласно договор за сътрудничество и
съвместна дейност от 06.04.2018г., който има характер на рамков договор, тъй
като в него не са уговорени конкретни количества, срокове и цени, като
допълнително са сключвани отделни договори. Същите са съпровождани от заявка от
страна на жалбоподателя, отправена ден-два по-рано със заявени количества за
бране, посочени в тонове. В сключените договори-заявки са конкретизирани
количествата в килограми, начинът на плащане „разсрочено в брой“ и качество
„годно състояние“. Договорите са подписвани от И. А. за дружеството-жалбоподател и от Ц Д за „Амина 2013“ ЕООД.
По отношение на разходите за бране,
товарене, разтоварване, сортиране и транспортиране на фактурираните стоки в
счетоводството на „Амина 2013“ ЕООД са осчетоводени разходи за външни услуги от
„Мето строй 73“ ЕООД, като между тези две дружества има сключен договор за
извършване на селскостопанска дейност и освен бране на череши са осъществявани
коситба и др. През процесния период „Амина 2013“ ЕООД е осчетоводило разходи за
услуги, получени от „Мето строй 73“ ЕООД на обща стойност от 48 000 лева
/данъчна основа/ и няма осчетоводени разходи за транспорт.
През 2019г. „А.а-Консерв-68“ ООД е
купувало череши от „Ивани 2017“ ЕООД съгласно договор за сътрудничество и
съвместна дейност от 02.05.2019г., който има характер на рамков, тъй като в
него не са уговорени количества, срокове, цени и условия на доставка, а е
указано, че във всеки конкретен случай те ще се договарят с отделен договор. Рамковият договор е подписан от И. А. за
жалбоподателя и от Ц Д за „Ивани 2017“
ЕООД. „А.а-Консерв-68“ ООД е отправяло заявка ден или два по-рано със заявени
количества за бране, посочени в тонове. Съставяни са кантарни бележки от „Ивани
2017“ ЕООД и приемо-предавателни протоколи, товарителници и пътни листи.
В счетоводството на „Ивани 2017“ ЕООД са
осчетоводени разходи за покупка на череши
от „Сла и Зо“ ЕООД и от „Сими 2019“ ЕООД, които са отразени по дебита на
сметка 304 „стоки“. Получените количества череши съвпадат по килограми и по
дати с тези, продадени на „А.а-Консерв-68“ ООД. Няма осчетоводени разходи за
бране, сортиране, товарене и транспорт. В счетоводството на „А.а-Консерв-68“
ООД са осчетоводени разходи за транспорт на процесните стоки чрез заплата и
осигуровки на наетия шофьор и чрез разходи за гориво на товарния автомобил. По
счетоводните сметки на жалбоподателя няма отделна аналитичност, позволяваща
отделяне на разходите конкретно за тази дейност. Съгласно представените
регистри за процесните периоди има следните осчетоводени разходи: за 2018г. – разходи за материали в т.ч. за гориво 601/401 в размер на
10 372.74 лева, разходи за заплати в т.ч. за шофьор 604/421 в размер на
27 728.74 лева, разходи за осигуровки в т.ч. шофьор 605/46Х в размер на
2484.92 лева; за 2019г. - разходи за материали в т.ч. за гориво 601/401 в
размер на 9 763.92 лева, разходи за
заплати в т.ч. за шофьор 604/421 в размер на 17 214.52 лева, разходи за осигуровки в т.ч. шофьор
605/46Х в размер на 2 559.82 лева. По
отношение на разходите на трите дружества за работни заплати, данъци и
осигуровки във връзка с наетите работници и служители в процесния период,
вещото лице е установило, че в счетоводството на „Амина 2013“ ЕООД и „Ивани
2017“ ЕООД няма осчетоводени разходи за работни заплати и осигуровки.
„А.а-Консерв-68“ ООД разполага със
собствени складове и цех за консерви в гр.Аксаково, както и със собствени
автомобили, един от които е използван за транспортиране на процесните череши от
с.Писарево до гр.Аксаково. В тази връзка са осчетоводени разходи за горива,
които са зареждани от бензиностанции, за което са получени фактури. Жалбоподателят
е производител на консерви и влага в производството си череши, като всички
продажби са документирани с фактури, а повечето от тях и с договори за
изпълнение. От представените справки за продадените консерви става ясно, че
консерви с череши са продадени на различни клиенти, както следва: през 2018г. –
компот череши 0.680: брой 456, стойност 793.30 лева и конфитюр асорти 0.360: брой 8498, стойност
24 600.91 лева; конфитюр череша 0.360, 1.700, 2.600: брой 9855, стойност
45 296.82 лева; нектар свежест 0.500: брой 34 714, стойност
41 958.22 лева; нектар череша 0.500: брой 1125, стойност 1 336.50
лева; през 2019г. – конфитюр асорти: брой 2441, стойност 7 024.76 лева; нектар
свежест 0.500: брой 16 263, стойност 19 318.86 лева.
Експертката е установила, че спорните
фактури са отразени в дневниците за продажби на „Амина 2013“ ЕООД и на „Ивани
2017“ ЕООД и в дневника на „А.а-Консерв-68“ ООД, както и в съответните
справки-декларации.
Вещото лице е установило, че през 2018г. и
2019г. са попълвани пътни листи и товарителници, в които са отразени маршрутите
и изминатите километри, вида на превозното средство с рег.№ *****и името на
водача – Е М , мястото на натоварване и на разтоварване, вида на стоката –
череши и количеството - брой каси и
тегло в килограми. Товарният автомобил, с който са осъществявани превозите е
собственост на жалбоподателя и е регистриран в Областна дирекция по безопасност
на храните гр.Варна като транспортно средство за превоз на храни в т.ч.
плодове. По делото беше представена справка от Министерство на вътрешните
работи с изх.№ 126600-9129/12.06.2020г., от която е видно, че в периода от
10.05.2018г. до 26.06.2019г. превозното средство на дружеството-жалбоподател с
рег.№ *****се е движело почти всеки ден или през ден-два по маршрута
Варна-Аксаково посока София и обратно.
От доказателствата събрани в хода на
ревизията и пред съда се установява, че през ревизирания период 2018г. и 2019г.
жалбоподателят действително е получавал череши, които е влагал в производство
на собствена продукция, която е продал. Черешите е транспортирал със собствено
транспортно средство, регистрирано за превоз на плодове, чието движение е
засечено от пътни камери на Министерство на вътрешните работи по посочения от
жалбоподателя маршрут от с.Писарево – овощната градина на „Агро Империал 2000“
ЕООД до консервения цех на „А.а-Консерв-68“ ООД в гр.Аксаково. Във връзка с
транспортирането на черешите са съставяни товарителници, в които са посочвани
мястото на натоварване, мястото на разтоварване, разстоянието, вида на стоката,
количеството /брой каси и тегло в килограми/, името на водача. Съставяни са
пътни листи, в които е отразен маршрута и изминатите километри, транспортното
средство , името на водача, начални и крайни показания на километража. Издавани
са кантарни бележки, в които се съдържат данни за амбалажа /брой на касите/,
вида на стоката, бруто тегло, тара, нето тегло, единична цена и подписи на
„предал“ и „приел“. За приетите количества жалбоподателят е съставял складови
разписки.
Органите по приходите са отказали
приспадане на данъчен кредит, защото са приели, че жалбоподателят не е получил
процесните череши от „Амина 2013“ ЕООД и от „Ивани 2017“ ЕООД, т.е. не е спорна
действителността на доставките, а самия доставчик. В ревизионния акт е направен
извода, че издателите на спорните фактури не са истинските доставчици на реално
получената и вложена в собствено
производство стока от „А.а-Консерв-68“ ООД. За да се откаже в този
случай упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит, ответникът
трябва да докаже още в хода на ревизията, че ревизираното дружество е знаело,
че издателите не са истинските доставчици. Категорични доказателства за това
знание не са налични, предвид неоспорения факт, че доставките са били
транспортирани от самия жалбоподател чрез негов собствен товарен автомобил. Освен
това, между „А.а-Консерв-68“ ООД и двете дружества-доставчици е имало сключени
договори, правени са заявки, съставяни са кантарни бележки, товарителници,
пътни листи, приемо-предавателен протокол. Фактът, че стоката е товарена от
овощна градина на производителя „Агро Империал 2000“ ЕООД не изключва присъствието
на посредници в сделката.
Изводите на органите по приходите, че
липсва икономическа логика производителя да продава на няколко посредници,
които да препродават стоката преди тя да стигне до крайния купувач, който
доказано я влага в собствено производство е всъщност липса на държавна
икономическа политика, която да защитава производителите на първичния и крайния
продукт. Участието на посредници в производството и реализацията на
селскостопанска продукция е редовна практика и липсата на държавна регулация на
посредниците-прекупвачи ощетява самите производители. Недопустимо е
производителите да бъдат санкционирани от държавата в случая чрез отказ от
приспадане на данъчен кредит, когато отсъствието на държавен контрол допуска
посредници-прекупвачи да печелят на „техен гръб“. За това говорят и различните
цени и голямата разлика между цената, на която производителя „Агро Империал
2000“ ЕООД продава своите плодове от овощната си градина и тази, на която „А.а-Консерв-68“
ООД ги е купувало от посредниците „Амани 2013“ ЕООД и „Ивани 2017“ ЕООД. Тази разлика не може да се
вмени като измамно поведение от страна на „А.а-Консерв-68“ ООД, предвид
допуснатата от самата държава възможност чрез отсъствието си на регулатор, прекупвачите/посредниците да печелят много
повече от самите производители на селскостопанска продукция.
Въз основа на установената фактическа
обстановка, съдът извежда следните правни заключения:
Съгласно решението на СЕС по дело С-18/13,
„Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно
общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в
смисъл, че не допуска данъчнозадължено лице да извърши приспадане на данъка
върху добавената стойност, начислен в издадените от доставчик фактури, когато,
въпреки че услугата е била доставена, се установява, че тя не е била
действително извършена от този доставчик или от негов подизпълнител,
по-специално тъй като последните не са разполагали с необходимите персонал,
материали и активи, разходите за тяхната услуга не са били оправдани в
счетоводната им документация или се е оказало, че някои документи не са били
подписани от посочените в тях като доставчици лица, стига да са изпълнени
следните две условия — посочените обстоятелства да сочат за наличието на
измама и въз основа на обективните данни, представени от органите по приходите,
да се установява, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае,
че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от тази
измама — нещо, което запитващата юрисдикция следва да провери.“. В
разглеждания съдебен казус, липсват обективни данни, представени от органите по
приходите, които да установяват по безспорен и категоричен начин, че
данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката е част от
измама. Превозът на стоките е осъществяван от жалбоподателя с негов товарен
автомобил, за ползването на който са
отчитани разходи в т.ч. и разходи за шофьора – заплати и осигуровки. Черешите
са товарени от овощната градина на производителя, но съществуването на
посредник не сочи обезателно към съществуването на измамна схема.
Решението на СЕС по съединени дела С-80/11
и С-142/11 гласи: „1) Член
167, член 168, буква а), член 178, буква а), член 220,
точка 1 и член 226 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от
28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената
стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика,
съгласно която данъчният орган отказва да признае на данъчнозадълженото лице
право да приспадне от данъка върху добавената стойност, на който е лице платец,
дължимия или платен данък за предоставените му услуги, поради това че издателят
на фактурата за тези услуги или някой от неговите доставчици са извършили
нарушения, без да доказва, въз основа на обективни
данни, че въпросното данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че
сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна
измама, извършена от посочения издател на фактурата или от друг стопански
субект нагоре по веригата на доставки. 2) Член
167, член 168, буква а), член 178, буква а) и член 273
от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална
практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на
приспадане, поради това че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че
издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на
това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките,
предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил
задълженията си за деклариране и за внасяне на данъка върху добавената
стойност, или поради това че въпросното данъчнозадължено лице не притежава
други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на
посочените обстоятелства, макар да са изпълнени предвидените в Директива
2006/112 процесуални и материално-правни условия за упражняването на правото на
приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евентуални
нарушения или измама от страна на въпросния издател.“.
В ревизията и в съдебното производство не
се представиха обективни данни, че въпросното данъчнозадължено лице е знаело
или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на
приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател на
фактурата или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки.
Данъчният орган не може да откаже на жалбоподателя приспадане на данъчен
кредит, заради това, че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят
на фактурата е разполагал с нея и е бил в състояние да я достави.
Съдът на Европейския съюз в свое решение
по С-324/11 сочи: „Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че не
допуска данъчен орган да откаже на данъчнозадължено лице правото на приспадане
от дължимия или платен данък върху добавената стойност за предоставени му
услуги, поради това че издателят на фактурата за тези услуги не е декларирал
наетите от него работници, без този орган да доказва, въз основа на обективни
данни, че това данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че
сделката, с която се обосновава правото на приспадане, е част от данъчна
измама, извършена от посочения издател или от друг стопански субект нагоре по
веригата на доставки.“. За пореден път и в това решение СЕС подчертава: „Когато
данъчният орган предоставя конкретни улики за наличието на данъчна измама, Директива
2006/112 и принципът на данъчен неутралитет допускат националната юрисдикция да
провери въз основа на цялостна преценка всички обстоятелства по случая дали
самият издател на фактурата е извършил въпросната сделка. При все това в
положение като разглежданото в главното производство правото на приспадане може
да бъде отказано само когато данъчният орган установи, въз основа на обективни
данни, че получателят на фактурата е знаел или е трябвало да знае, че сделката,
която обосновава правото на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от
посочения издател или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки.“.
Липсват обективни данни, че получателят на фактурата е знаел или е трябвало да
знае, че сделката е част от данъчна измама. Знанието за наличие на злоупотреба
не може да се предполага, а трябва да бъде установено с обективни данни и
неоспорими доказателства. Установява се по категоричен начин, че стоката –
предмет на процесните фактури е използвана за икономическата дейност на
данъчно-задължения жалбоподател и в негови последващи облагаеми доставки. Добросъвестният
получател по облагаема с ДДС доставка на стоки или услуги не следва да бъде
санкциониран с отказ за упражняване на право на данъчен кредит поради нарушения
или недобросъвестност на неговия доставчик. Непредставянето на доказателства за
обезпеченост за изпълнение на доставката от страна на преките доставчици, при
наличие на данни за безспорно изпълнена услуга, съответно за получена стока, не
следва да се лишава ревизираното дружество от предоставеното му от закона право на приспадане на данъчен
кредит в размер на начисления ДДС по издадените фактури. Практиката на СЕС
посочва, че органите по приходите не могат да задължават получателят на
фактурата да извършва проверки на контрагентите си, защото такива той не е
длъжен да прави.
Във връзка с обсъдената по-горе практика
на СЕС, неотносими за правото на „А.а-Консерв-68“
ООД за приспадане на данъчен кредит са ревизионните актове срещу „Ивани 2017“
ЕООД и срещу „Амина 2013“ ЕООД дори и същите да са влезли в сила, поради
необжалване.
Обжалваният ревизионен акт ведно с тези, с
които са поправени очевидни фактически грешки са незаконосъобразни поради
неправилно приложения на материалния закон в светлината на тълкуването дадено
от Съда на Европейския съюз, което е достатъчно основание за отмяната им.
Основателността на жалбата дава право на
подателя ѝ да получи възстановяване от бюджета на ответната страна на
направените по делото съдебни разноски, които включват: 50 лева за държавна
такса, 300 лева депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение от 3100 лева. Ответникът
не е възразил за прекомерност на адвокатското възнаграждение и същото следва да
се присъди в пълния размер, който е заплатен от жалбоподателя, съгласно
представения договор за правна защита и съдействие.
Мотивиран от горните съображения и на
основание чл.160 от ДОПК и чл.161 от ДОПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ ревизионен акт
№Р-03000320006387-091-001/19.03.2021г., издаден от органи по приходите при ТД
на НАП – Варна, поправен с ревизионен акт №
П-03000321057288-003-001/01.04.2021г., поправен с ревизионен акт
№П-03000321092030-003-001/31.05.2021г., потвърден с решение № 68/02.06.2021г. и
с решение № 163/12.08.2021г. на директора на дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ – Варна, с който са установени задължения за
данък върху добавената стойност по
Закона за данък върху добавената стойност
на обща стойност 68 326.66 лева, от които 56 829.96 лева ДДС и
11 496.70 лева лихви за данъчни
периоди: м.06.2018г. в размер на 8 819.56 лева и лихви от 2 398.62
лева; за м.07.2018г. в размер на 8 000 лева и лихви от 2 106.84 лева;
за м.05.2019г. в размер на
20 002.40 лева и лихви 3 578.49 лева;
за м.06.2019г. в размер на 20 008 лева и лихви 3 412.75 лева.
ОСЪЖДА
дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Варна да заплати на
А.а-Консерв-68“ ООД с ЕИК *****, представлявано от управителя И. М. А. съдебни
разноски в общ размер от 3450 /три хиляди четиристотин и петдесет/ лева.
Решението може да бъде обжалвано с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: