№ 45
гр. Бургас, 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Мартин Д. Данчев
Светла М. Цолова
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова
в присъствието на прокурора И. Анг. К.
като разгледа докладваното от Пламен Анг. Синков Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20252000600071 по описа за 2025 година
С присъда №34/04.06.2024г. по НОХД №1009/23г., Бургаският
окръжен съд признал подсъдимия Р. П. Н. за виновен в това, че:
На 17.01.2022г., в гр.Бургас, в условията на продължавано
престъпление, в съучастие като съизвършител с Р. И. Х., използвал платежен
инструмент - банкова карта DEBIT MASTERCARD № 516861******8025,
издадена от “Райфайзенбанк - България” ЕАД към банкова сметка с IBAN ../
на Г. С. Ч., без съгласието на титуляря, като извършил 13 операции с нея на
различни терминални устройства и деянието не съставлява по - тежко
престъпление, както следва:
-на 17.01.2022г. в 09.41 часа направил опит да извърши справка баланс
на ПОС терминал № АТ.. на Юробанк България АД /Пощенска банка, находящ
се на ..;
-на 17.01.2022г. в 10.00 часа направил опит да извърши справка баланс
на ПОС терминал № АТ.. на Юробанк България АД /Пощенска банка, находящ
се на ..;
-на 17.01.2022г. в 10:03:07 часа извършил плащане в размер на 20.80 лева
на терминално устройство № R.. в хранителен магазин „Супермаркет Анди”,
находящ се в гр.Бургас, ..;
-на 17.01.2022г. в 10:06:53 часа извършил плащане в размер на 24.09 лева
на терминално устройство № R.. в хранителен магазин „Супермаркет Анди”,
находящ се в гр.Бургас, ..;
1
-на 17.01.2022г. в 10:08:45 часа направил опит да извърши плащане в
размер на 70.00 лева на терминално устройство № .. в игрална зала „Нерон“,
находяща се в гр.Бургас, кв.„Долно Езерово“, ул.„Пасат“ № 14;
-на 17.01.2022г. в 10:09:23 часа направил опит да извърши плащане в
размер на 50.00 лева на терминално устройство № .. в игрална зала „Нерон“,
находяща се в гр.Бургас, .. ;
-на 17.01.2022г. в 10:16:47 часа извършил плащане в размер на 34.54 лева
на терминално устройство № .. в магазин за хранителни стоки „7 плюс”,
находящ се в гр.Бургас, ..;
-на 17.01.2022г. в 10:17:58 часа извършил плащане в размер на 16.55 лева
на терминално устройство № .. в магазин за хранителни стоки „7 плюс”,
находящ се в гр.Бургас, ..;
-на 17.01.2022г. в 10:22:00 часа извършил плащане в размер на 55.12 лева
на терминално устройство № .. в магазин за хранителни стоки „7 плюс”,
находящ се в гр.Бургас, ..;
-на 17.01.2022г. в 10:34:35 часа направил опит да извърши плащане в
размер на 66.19 лева на терминално устройство № .. в хранителен магазин
„Б.и“, находящ се в гр.Бургас, ..;
-на 17.01.2022г. в 10:34:53 часа направил опит да извърши плащане в
размер на 66.19 лева на терминално устройство № .. в хранителен магазин
„Б.и“, находящ се в гр.Бургас, ..;
-на 17.01.2022г, в 10:35:28 часа направил опит да извърши плащане в
размер на 66.19 лева на терминално устройство № .. в хранителен магазин
„Б.и“, находящ се в гр.Бургас, ..;
-на 17.01.2022г. в 10:35:39 часа направил опит да извърши плащане в
размер на 66.19 лева на терминално устройство № .. в хранителен магазин
„Б.и“, находящ се в гр.Бургас, ..,
поради което и на основание чл. 249, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК го осъдил
на две години лишаване от свобода и глоба в размер на 160 лв.
На осн. чл.57, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗИНЗС постановил наказанието
лишаване от свобода да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим и да
бъде приспаднато времето от 13.20ч. до 17.15ч. на 17.01.2022г., през което е
бил задържан със Заповед за полицейско задържане, както и времето от
30.01.2024г. до влизане на присъдата в сила, през което Н. е бил с МНО
„задържане под стража“, на осн. чл.59, ал.1, т.1 и ал.2 НК.
Със същата присъда съдът привел в изпълнение, на осн. чл.68, ал.1 от
НК, общо наказание от две години лишаване от свобода, наложено на Н. по
ЧНД №967/20г. на РС – Ямбол, което да изтърпи при първоначален „строг“
режим, като постановил да бъде приспаднато изтърпяното наказание
пробация по НОХД №2535/20г. на РС-Бургас.
В тежест на подсъдимия възложил направените по делото разноски,
2
произнесъл се и по веществените доказателства.
Недоволни от присъдата останали подсъдимият Р. Н. и неговия защитник
акв. Ш.. В подадена въззивна жалба изтъкват, че признаването за виновен е
неправилно, неоснователно и несправедливо постановено, желаят да бъде
отменена атакуваната присъда и да бъде оневинен. Алтернативно –
въззивният съд да приеме наличие на множество смекчаващи обстоятелства и
по реда на чл.55 от НК да намали наказанието под специалния минимум. Не се
сочи както в какво се състоят пороците на съдебния акт, така и кои са
неотчетените смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства.
В подадено писмено допълнение към въззивната жалба, адв.Ш. е
посочила, че авторството на подсъдимия в извършване на престъплението, за
което е обвинен, не е доказано по безспорен начин. Участието му се е
ограничило до придружаване на неговата племенница Р.. Няма спор, че той е
намерил документите, ведно с банковата карта и ги е отнесъл у дома на майка
си, но именно племенницата му е манипулирала на всички места с картата, а
той само я е придружавал. Ако не бъде оправдан от въззивната инстанция,
алтернативно молят наказанието да бъде определено по реда на чл.55 от НК,
след като бъдат отчетени съдействието и обясненията, които е дал както в хода
на досъдебното, така и на съдебното производство, и възстановяването на
всички щети единствено от него.
В съдебно заседание представителят на апелативна прокуратура намира
подадената въззивна жалба за неоснователна. В хода на наказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални
правила, ограничаващи правата на страните, нито в процесуалната дейност на
съда по преценка и анализ на доказателствената съвкупност. Не е допуснато
игнориране или превратно тълкуване на доказателствата по делото, които са
обсъдени подробно и цялостно, във взаимна връзка и корелация помежду си и
са изложени подробни мотиви за тяхната достоверност. Неоснователни са и
доводите за необоснованост на присъдата относно авторството на деянието.
Налице са категорични доказателства, че лично подсъдимия е извършил
първата проверка на наличността по сметката на св. Ч., а в останалите деяния е
участвал като съизвършител със св. Р. Х.. Материалният закон е приложен
правилно, престъплението е довършено с акта на ползване на платежния
документ, без оглед на целта, без значение дали са получени средства или е
извършена транзакция. Лишени от основание са възраженията за
несправедливост на наложените наказания. Същите са наложени при известен
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, въпреки завишената
лична опасност на подсъдимия и броя на осъществените деяния, включени в
продължаваното престъпление. Отчетени са всички смекчаващи
отговорността обстоятелства – процесуалното му поведение, частични
признания, възстановяване на сумата, което правилно е прието за
недостатъчни за приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Няма основание за по-
голяма снизходителност, поради което следва присъдата да бъде потвърдена.
3
Защитникът адв. Ш. отново акцентира върху поведението на Н., което се
е ограничило единствено в придружаване на племенницата му и не е
съставомерно по чл.249, ал.1 от НК. Намерената от него банкова карта е
ползвана само и единствено от последната. Моли подсъдимият да бъде
оправдан, алтернативно – наказанието да бъде редуцирано с приложение на
чл.55 от НК, като бъдат съобразени съдействието му в хода на производството
и възстановяването на щетите.
Самият подсъдим моли за намаляване на наказанието, ако не бъде
оправдан, за да се грижи за болната си майка.
След като се запозна с направените оплаквания, изслуша становищата
на страните, прецени събраните доказателства и като извърши цялостна
служебна проверка на атакуваната присъда, независимо от посочените в
жалбата основания, въззивният съд намери следното:
БОС е възприел фактическа обстановка, съответстваща на пълния и
задълбочен анализ на събраните по делото доказателства.
С обвинителен акт по настоящото дело на съд са били предадени Р. П. Н.
и Р. И. Х. за извършено в съучастие като съизвършители престъпление по
чл.249, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2 НК. По отношение на последната
наказателното производство е било прекратено след одобряване на постигнато
споразумение за решаване на делото с протоколно определение № 78/
08.12.2023г. по НОХД № 1648/ 2023г. по описа на Окръжен съд – Бургас. И. е
призната за виновна да е участвала като съизвършител с подс. Н. в
престъплението, за което й е наложено наказание „лишаване от свобода“ за
срок от 7 месеца, с отложено изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК за
изпитателен срок от 3 години.
Подсъдимият Р. П. Н., роден през .. г., живеел в град Бургас, кв. ..н – в
дома на своята майка св. Р. Н.а. Не бил семеен, работил на частно в
строителството, осъждан. В същото жилище към 17.01.2022г. пребивавала и
неговата племенница - св. Р. Х..
Св. Г. Ч. бил титуляр на банкова сметка IBAN .. RZBB .. в
„Райфайзенбанк България“ ЕАД, към която на негово име била издадена
банкова дебитна карта Mastercard Debit № 516861хххххх8025, с активирана
услуга за съобщаване с кратки текстови съобщения за извършени с картата
операции. Картата свидетелят съхранявал в прозрачен найлонов плик, заедно с
личните си документи - лична карта, свидетелство за управление на МПС и
контролен талон към него.
На 17.01.2022г. около 08.50 часа св. Ч. отивал към местоработата си в ТД
на НАП – Бургас, вървейки по обичайния си маршрут последователно по ул.
„Фердинандова“, ул. „Христо Ботев“ и ул. „Цар Петър“ в централната част на
4
гр.Бургас.
Същата сутрин в по-ранен час, подс. Н. и свид. С. потеглили с
автомобила на последната от кв. „Долно Езерово“ към централната част на
гр.Бургас. Първо отишли в кв. „Победа“, където подсъдимият трябвало да
поправи сателитната чиния на близка на мъжа, с когото свид. С. живеела. След
това отишли до клона на Юробанк България АД /Пощенска банка на ул. „Цар
Петър“ в гр.Бургас, където С. влязла, за да плати вноска по кредит, а подс.
Димитров останал отвън да я чака близо до контейнерите за смет срещу клона
на банката. Докато стоял на мястото, покрай него на път за работа преминал
св. Ч.. Пред контейнерите за смет, пликът с личните документи и дебитната
карта на свидетеля паднал на земята, без той да забележи. Това, обаче, било
видяно от подс. Н., който взел плика с документите на Ч..
Когато свид.С. излязла от банката, тя върнала подсъдимия обратно в кв.
„Долно Езерово“, купила му и хранителни продукти, понеже била наясно, че с
близките му нямат достатъчно пари. Преди да се прибере в дома на майка си,
Н. отишъл до ПОС терминал № АТ.. на „Юробанк България“ АД /„Пощенска
банка“, в .., където на 17.01.2022г. в 09.41 часа опитал да извърши справка за
наличността по сметката, но не успял, тъй като не знаел ПИН кода на картата.
Като се прибрал в дома на майка си, той показал на племеницата си св. Р.
Х. калъфчето с документите и банковата карта на свид. Ч., за които казал, че ги
е намерил. Н. и Х. решили да проверят наличността по картата и, ако могат –
да напазаруват за вкъщи. В изпълнение на намерението си, двамата отишли до
посетения по-рано от подсъдимия банкомат на ул. „3ахари Зограф“ № 80А и в
10.00 часа на 17.01.2022г. направили опит да извършат справка за наличността
на средствата по картата, отново неуспешен поради незнанието на ПИН кода.
Тъй като разбрали, че картата позволява безконтактна употреба, те
решили да опитат да пазаруват с нея в различни магазини. Първо посетили
супермаркет „Анди“ на ул. „Захари Зограф“ №75 в кв.“Долно Езерово“,
където в момента касиер била свид. В.. Подс. Н. и свид. Х. взели цигари и
други тютюневи изделия на обща стойност 20.80 лева, като ги заплатили с
дебитната карта на св. Ч. в 10.03 часа чрез терминално устройство № R..,
предоставено им от св. В.. След като по този начин разбрали, че по сметката
има пари, двамата продължили да пазаруват в същия магазин различни
хранителни продукти на обща стойност 24.09 лева, които заплатили в 10.06
5
отново чрез картата, която и при двете плащания била държана от св. Х., а Н.
стоял до нея. Двамата заедно избирали стоките, които да купят, а след като ги
платили, ги взели и излезли от магазина.
Непосредствено след това пазаруване, двамата отишли до игрална зала
„Нерон“, находяща се на ул.“..“. Крупие в залата била св.В. .., на която двамата
казали, че искат да играят и я помолили да платят 70 лева посредством
наличния в обекта ПОС – терминал. .. им предоставила терминално
устройство № .., като в 10.08 часа двамата ползвали картата на св.Ч. и опитали
да наредят плащане на сумата. Поради незнание на ПИН кода и надвишаване
на допустимия брой опити за въвеждането му, операцията била отказана. В
10.09 часа те отново опитали да наредят плащане на сума в размер на 50 лева с
банковата карта на същото устройство, но операцията била отказана. И двата
пъти Р. Х. държала банковата карта, а Н. стоял до нея, съгласувал действията й
и изчаквал да бъдат извършени транзакциите. Като разбрали, че няма да
успеят да заредят кредити за хазартни игри с чуждата карта, те напуснали
игралната зала.
След игралната зала двамата отишли в супермаркет „7 плюс“ на ул.“..“,
където отново заедно избрали различни хранителни продукти, цигари и кафе
на обща стойност 106.21 лева. Заплатили ги на касата чрез безконтактни
транзакции с картата на Ч. на терминално устройство № .., предоставено от
касиерката св. Д., извършвайки три отделни плащания - в 10.16 часа в размер
на 34.54 лева, в 10.17 часа в размер на 16.55 лева, и в 10.22 часа в размер на
55.12 лева. Св. Х. държала картата при всяко от плащанията, а Н. стоял до нея
и съгласувал действията й. След плащането, двамата взели продуктите и
напуснали магазина.
Отново заедно, около 10.30 часа отишли в магазин „Б.и“ ООД, находящ
се на ул.“Х.1 в същия квартал. На касата в магазина бил св.И.Б., който ги
познавал като клиенти и придружители на св.Р. Н.а, негова редовна клиентка.
Н. и Х. отново избрали различни продукти на обща стойност 66.19 лева и
поискали да платят с банковата карта на Ч.. св.Б. им предоставил терминално
устройство № .., като в 10.34 часа св. Х. опитала да извърши безконтактно
плащане на посочената сума, но устройството поискало въвеждане на ПИН
код. Х. въвела произволни числа, които не съвпадали с кода, и транзакцията
била отказана поради грешно въведен код. Тя направила още три подобни
6
неуспешни опита да плати в 10.34 часа и в 10.35 часа. При всяко ползване на
банковата карта в магазин „Б.и“, св. Х. лично я държала и боравела с нея, а
подс. Н. стоял в непосредствена близост, оказвайки й подкрепа да продължи
да опитва да плати. След като така и не успели да платят с картата на св. Ч.
избраните продукти, св.Б. задържал стоките, а двамата напуснали магазина.
Закупените през деня продукти от супермаркетите „Анди“ и „7 плюс“,
Х. и Н. отнесли в дома на св. Р. Н.а. Х. и подсъдимият изгорили в
отоплителната печка всички документи на св. Ч., включително дебитната му
карта. Не след дълго св. Х. напуснала жилището на баба си и тръгнала към
центъра на гр.Бургас.
Свидетелят Ч. получил съобщение по телефона от „Райфайзенбанк
България“ ЕАД още при първото ползване на дебитната му карта от
подсъдимия. Такива съобщения, съдържащи информация за вида на
операцията, получил за всички тринадесет операции с дебитната му карта.
След като проверил, разбрал че картата и документите му липсват, и веднага
се обадил в „Райфайзенбанк България“ ЕАД, като в 10.45 часа същия ден
ползването на картата било блокирано. Около 12.00 часа той съобщил и в ОД
на МВР – Бургас, след което обяснил какво е установил и показал
съобщенията, ведно със справка от банката, на определените да работят по
неговия случай служители на Икономическа полиция - свидетелите М.иП..
Последните посетили магазините и игралната зала, в които били извършени
операциите с картата, прегледали видеозаписите от охранителните камери в
обектите, които им били предадени чрез протоколи за доброволно предаване.
С такъв протокол от 24.01.2022г. приобщили и разпечатки от ПОС
терминалното устройство в магазин „7 плюс“.
Свидетелите М.иП. установили самоличността на подс. Н. и св. Х., и
посетили дома на св. Н.а, където задържали Н., а св. Х. била задържана по-
късно в централната част на гр.Бургас.
В хода на досъдебното производство били извършени две
видеотехнически експертизи за изследване на приобщените записи. Видно от
първото заключение - Протокол № 241 от 08.06.2022, по видеозаписите от
четирите търговски обекта не били установени следи от манипулация,
времето за заснемане на записите било автоматично зададено в кадрите и
съответствало на системното време на записващото устройство. При
7
съпоставка на установения частично годен за лицева идентификация кадър с
представения сравнителен материал за подс. Н., вещото лице не изключва
възможността изобразеното на кадъра от видеозапис от магазин „Б.и“ лице от
мъжки пол да е именно той.
Във втората видеотехническа експертиза - Протокол № 251 от
20.06.2022г. е посочено, че извлечените кадри на лице от женски пол,
извършващо операции и разплащания с банкова карта, не позволявали лицева
идентификация, тъй като на някои от кадрите лицето било с поставена маска.
Пред първоинстанционния съд е представен служебен бон от
12.10.2023г. на „Български пощи“ ЕАД за възстановяване от подс. Н. сумата
от 151.10 лева на св. Г. Ч..
Описаната фактическа обстановка и въззивният съд намира за
установена по категоричен начин от събраните гласни (показанията на
свидетелите Ч. /включително приобщените от досъдебното производство/,
М.,П.,Б., Д., В. /включително приобщените от досъдебното производство/, С.
/включително приобщените от досъдебното производство/, Н.а, .. / от ДП,
приобщени по реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.4 от НПК/, Р. Х., частично от
обясненията на подс. Н., писмени /протоколи за доброволно предаване,
разпечатка на получени съобщения, справка за извършени транзакции на
17.01.2022г., регистър на банкова карта, протокол за оглед на веществени
доказателства, справки за съдимост/ и веществени доказателства и
доказателствени средства /4 бр. оптични дискове, съдържащи видеозаписи,
касови бонове от магазин „7 плюс“ /, както и от заключенията на назначените
и извършени видеотехнически експертизи.
Обективно, аналитично и с внимание съдът е оценил показанията на св.
Р. Х., отчитайки роднинската й връзка с подсъдимия и личното й участие в
инкриминираните действия, за което е била осъдена след одобряване на
постигнато споразумение. Показанията й са логични, последователни,
подробни и кореспондиращи с други достоверни свидетели, и от тях се
установява прибирането на подсъдимия в жилището на майка му с намереното
калъфче с документи и банкова карта; неправомерното ползване на
последната от Н. и Х. на банкомат, в магазини и игрална зала по общо
съгласие и съвместен избор на продукти за купуване, като картата била у
подсъдимия и я давал на свидетелката за плащанията; изгарянето на
8
документите и банковата карта в печката, по инициатива на Н.. Прибирането с
документите на свидетеля се потвърждава от самия подсъдим и неговата
майка, изгарянето им в печката също. Изложеното за съвместното използване
на картата от двамата кореспондира с показанията на св. Н.а, която ги чула да
обсъждат как да я изпробват; потвърждава се от свидетелите Б., Д., В. и ..,
които лично са възприели действията на подсъдимия и свидетелката;
частично от обясненията на подсъдимия, отчитайки стремежа му да вмени
ползването в тежест на племенницата си и да сведе личното си участие само
до присъствие; от св. С., която на два пъти ги видяла заедно да се прибират с
покупки; от записите на камерите. Ето защо правилно показанията на св. Х. са
приети за достоверни.
Такива са и показанията на св. Н.а – майка на подсъдимия и баба на св.
Х.. Роднинските връзки не са довели до необективност на думите й. Тя
потвърждава пребиваването на двамата в жилището й, ползването за
отопление на печка с твърдо гориво. Чула, че синът й е намерил някаква карта
и как се уговарят с внучка й да изпробват картата. Присъствала е при
прибирането им в жилището със закупени продукти, видяла е сина си да
хвърля нещо в печката.
Няма причина да не се приемат за достоверни показанията и на св. С.,
която с автомобила си е превозила подсъдимия в процесния ден до банковия
клон, където св. Ч. е изгубил документите и картата, а подсъдимият ги е взел,
а след това и до кв. „Долно езерово“. От нейните показания се установява и
затрудненото финансово положение на Н. и близките му, същевременно
личното й възприятие как с племенницата му се връщат двукратно с покупки,
разпознала ги е на видеозаписите от търговските обекти. Свидетелката е
безпристрастна, показанията й кореспондират с останалите доказателства.
Макар и пострадал от извършеното, св. Ч. също правилно е приет за
достоверен свидетел. Във взаимовръзка с останалите свидетели той
установява мястото, където е изгубил документите си, какво е съдържало
калъфчето му, какво е предприел след установяване липсата на картата.
Показанията му кореспондират с обясненията на подсъдимия, св. Х.,
свидетелите от търговските обекти, където е използвана дебитната карта и
полицейските служители М.иП..
Свидетелите Б., Д., В. и .. – продавачи в магазините и крупие в залата,
9
където е използвана дебитната карта, нямат връзка с подсъдимия или
пострадалия, обективно излагат личните си възприятия относно действията на
Н. и Х.. Еднозначни са относно съвместното присъствие на двамата във всеки
от обектите, съвместния им избор на стоки за пазаруване, боравенето на Х. с
картата и непосредствената близост на подсъдимия до нея в тези моменти,
комуникацията между двамата по повод стоките и въвеждането на кода (св.Б.).
Показанията на посочените свидетели са логични, последователни,
кореспондиращи помежду си и взаимно допълващи се, подкрепени са от
справката за транзакции по сметката, разпечатките от ПОС терминалните
устройства, видеозаписите от камерите в обектите, заключенията на
видеотехническите експертизи, поради което правилно са приети за изцяло
достоверни.
Правилно са приети за правдиви показанията на полицейските
служители, които са работили по случая – свидетелите М.иП.. Същите са
установили местата, където е ползвана неправомерно картата на св. Ч.,
възприели са обстоятелствата от изгледаните записи на камерите в
търговските обекти, посетили са дома на св. Н.а. Правилно решаващият съд е
игнорирал частите от показанията, в които свидетелите са посочили
споделеното пред тях от подсъдимия и св. Х., и е кредитирал показанията за
лично възприетите от свидетелите факти. Сведенията изхождат от
незаинтересовани свидетели, обективни са, последователни, логични,
допълващи се и кореспондиращи с останалите свидетели, подсъдимия,
събраните гласни, писмени и веществени доказателства, заключенията на
експертизите.
Обясненията на подсъдимия са подложени на внимателен анализ, след
отчитане на двойното им естество на доказателствено средство и основно
средство за защита. Правилно са приети за достоверни обяснения му пред
съда, дадени на 26.02.2024г. относно начина, по който той се сдобил с
банковата карта, как сам е пробвал да провери дали в банковата сметка има
парична наличност, къде я отнесъл и какво са извършили с нея заедно с
племенницата му. Тези сведения съвпадат с кредитираните показания на
свидетелите Ч., Х., Б., Д., В. и .., справката за извършените с картата
транзакции, видеозаписите и експертните заключения. Основателно не са
възприети за истина твърденията му, че картата е използвана само от свид. Х.,
които са опровергани от показанията на самата Х., кореспондиращи с тези на
10
свидетелите Б., Д., В., .. и С., както и съдържанието на видеозаписите. От
посочените доказателствени източници правилно окръжният съд е приел, че
подсъдимият не само е съпровождал св. Х. при посещенията в четирите
търговски обекта, но е участвал активно в избора на продукти, обсъждал е с
нея какво да купят, както и относно ПИН кода на картата, намирал се е винаги
в непосредствена близост до касите на обектите, когато са извършвани
плащания или опити за такива.
Основателно и правилно не е даден кредит на доверие на обясненията на
Н. от 04.06.2024г., в които е заявил, че Х. ползвала чуждата карта за пазаруване
без негово знание, тя сама я взела от масата в дома на баба си, както и че при
извършване на процесните пазарувания тя ползвала и други банкови карти.
Тези обяснения противоречат на показанията на свидетелите Б., Д., В. и ..,
които са подавали ПОС терминални устройства на свидетелката за плащане и
не сочат за нейни действия с други карти, както и описват непосредствената
близост на подсъдимия и съгласуване на действията на свидетелката с него,
включващи избор на продукти и опити за въвеждане на ПИН код. Обясненията
противоречат и на видеозаписите от охранителните камери на обектите, от
които не се установява Х. да ползва повече от една карта и Н. да не вижда
процеса на плащане, особено в магазин „Великови“, където още при първия
опит за заплащане устройството изискало ПИН код и Х. е направила четири
неуспешни опита да въведе такъв. Св. Н.а също опровергава заявеното от сина
й незнание за ползване на чуждата карта и вземането й от Х., с изложеното за
дочут от нея разговор между двамата за намерението им да изпробват картата.
Опровергават се и от св.Б., пред когото двамата са обсъждали къде се намира
лист с ПИН кода на картата. Ето защо, тези обяснения правилно са възприети
за защитна версия, изолирана от останалия доказателствен материал.
Основателно са кредитирани протоколите за доброволно предаване и
оглед на веществени доказателства, които са съставени по съответния ред и
форма, справка за извършените с картата транзакции на 17.01.2022г. и
регистър на банковата карта, справката за съдимост, които са официални
документи, съставени по съответния ред от длъжностни лица.
Видеотехническите експертизи са извършени от компетентно вещо лице
с помощта на специални знания и специализиран софтуер, отговорено е
мотивирано и пълно на поставените въпроси, не са оспорени от страните и не
11
възниква съмнение в тяхната правилност.
Установената по категоричен начин фактическа обстановка е довела
първоинстанционния съд до законосъобразен и правилен правен извод – с
поведението си подсъдимият Р. Н. е осъществил от обективна и субективна
страна престъпния състав на чл.249, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК.
Това е така, тъй като за времето от 09.41 часа до 10.35 часа включително на
17.01.2022г., в гр.Бургас, кв. „Долно езерово“, в съучастие като съизвършител
с Р. Х., при условията на продължавано престъпление, чрез 13 отделни деяния,
осъществени на терминално устройство № АТ.. на Юробанк България АД
/Пощенска банка, на терминално устройство № R.. в хранителен магазин
„Супермаркет Анди”, на терминално устройство № .. в игрална зала „Нерон“,
на терминално устройство № .. в магазин за хранителни стоки „7 плюс”, и на
терминално устройство № .. в хранителен магазин „Б.и“, използвал платежен
инструмент – банкова карта DEBIT MASTERCARD № 516861******8025,
издадена от „Райфайзенбанк - България” ЕАД към банкова сметка с IBAN ../
на Г. С. Ч., без съгласието на титуляря, и деянието не съставлява по - тежко
престъпление.
Процесната дебитна карта представлява „платежен инструмент“ по
смисъла на чл.93, т.24 от НК, тъй като е веществено средство (пластмасова
карта) и позволява да се прехвърлят (теглят, заплащат, прехвърлят) парични
стойности във връзка с банкоматно или терминално устройство. Несъмнено,
ползването на картата от подсъдимия и свидетелката Х. е било без съгласието
на титуляра й св. Ч.. Ползването на платежния инструмент се състои в
извършване на физически действия, най-напред само от подсъдимия – опит да
направи справка за наличността по сметката на терминално устройство №
АТ.., а след това заедно със св. Х., която лично държала картата и извършвала
действията, продължили неправомерното ползване чрез извършване на
безконтактни плащания на стоки и опит за зареждане на кредити за хазартни
игри. Осъществените общо 13 транзакции без съгласието на титуляра на
картата, представляват осъществяването на престъпния състав от обективна
страна.
Правилно окръжният съд е приел, че от субективна страна
престъплението е извършено при „пряк умисъл“ по смисъла на чл.11, ал.2 от
НК. Несъмнено подсъдимият е знаел, че процесната дебитна карта е чужда и
12
титулярът й не е дал съгласие да бъде използвана от други лица. Въпреки това
той е взел картата и я занесъл в дома на майка си, първо се опитал сам да
провери наличността й, а след това заедно с племенницата си, при общо
съгласие и съзнаване на всички елементи от престъпния състав, са
осъществили опити за проверка на наличност, безконтактни плащания, опити
за плащания в игрална зала. Извършените действия показват, че подс. Н. е
съзнавал общественоопасния характер и престъпните последици на това,
което прави, предвиждал е и целял настъпването на последиците, съзнавал е
участието на племенницата си в престъпните действия, които са били
съгласувани между двамата.
Престъплението е осъществено в съучастие по смисъла на чл.20, ал.2 НК,
тъй като подсъдимият и св. Х. са участвали заедно в самото изпълнение на
престъплението, осъществявайки общия си умисъл за неправомерно ползване
на чуждата дебитна карта без съгласието на титуляра й.
И пред настоящата инстанция се възразява за недоказаност на
обвинението спрямо Н. и се поддържа твърдението, че той само е намерил и
отнесъл картата в дома на майка си, и просто е придружавал племенницата си,
която е използвала картата. Както окръжният съд, така и въззивната
инстанция намира възраженията за лишени от основание и подкрепа от
доказателствената съвкупност. Кредитираните показания на свидетелите Х.,
Б., Д., В., С., Н.а и .., подкрепени от писмените доказателства относно броя,
мястото, времето и стойността на успешните транзакции с дебитната карта на
св.Ч., видеозаписите от отделните търговски обекти и заключенията на
видеотехническите експертизи, опровергават защитната теза за недоказаност
на авторството. Дебитната карта е била намерена лично от подсъдимия, той
самостоятелно е извършил първата справка за наличност, майка му е чула
разговор между него и Х. за намерението им да проверят дали по картата има
наличност, след това е съпровождал непосредствено св. Х. във всеки от
търговските обекти, участвал в избора на стоки, намирал се е в
непосредствена близост при заплащането, обсъждал е въвеждането на ПИН
код при неуспешните транзакции, участвал е в пренасянето на покупките до
дома на майка си. Ето защо фактът, че картата е държана от св. Х. при
плащанията, не може да изключи наличието на умисъл и участието на
подсъдимия Н. в задружната съизвършителска дейност, както неоснователно
претендира защитата. Действията на двамата са били съгласувани,
13
координирани, за постигане на обща неправомерна цел – да използват
дебитната карта на св. Ч. без неговото съгласие. Основателно
първоинстанционният съд е приел за логични и е кредитирал показанията на
св.Х. относно причината подсъдимият да й предостави тя да борави с картата
– той е осъждан и настоящата деятелност е извършена в изпитателния срок по
предходните му осъждания. Така че поведението на подсъдимия Н. е
съставомерно по чл.249, ал.1 НК както от обективна, така и от субективна
страна. Не са налице основания за исканото постановяване на нова присъда от
въззивния съд, с която да бъде признат за невинен по предявеното обвинение.
Престъплението е продължавано, по смисъла на чл.26, ал.1 НК, тъй като
са извършени 13 отделни деяния, през непродължителен период от време – в
рамките на час, при една и съща обстановка и при еднородност на вината,
всяко от деянията самостоятелно осъществява състава на престъплението по
чл.249 ал.1 от НК, от обективна и субективна страна последващите се явяват
продължение на предшестващите.
При определяне на наказанието, първоинстанционният съд най-напред е
съобразил предвиденото в особената част на НК за престъпление по чл.249,
ал.1 от НК – „лишаване от свобода“ от две до осем години и „глоба“ до
двойния размер на получената сума. Обосновано и правилно е отчетена
обществена опасност на деянието, която не надвишава, но и не е по-ниска от
обичайната за този вид престъпления. Правилно е съобразено в тази насока, че
макар и престъплението да е на просто извършване, в случая е причинен и
резултат – ощетяване на титуляра на картата със 151.10 лева. Съобразен е и
броя от 13 отделни деяния, извършени за много кратък времеви период, както
и задружната престъпна дейност, реализирана от 2 лица.
От друга страна, основателно е приета завишена обществена опасност на
личността на извършителя. Н. е осъждан с четири влезли в сила присъди за
кражби по чл.194 и чл.195 от НК, като престъплението, предмет на
настоящото дело, е извършено в изпитателния срок на определеното общо
наказание по ЧНД № 967/ 2020г. на Районен съд – Ямбол. Липсват
положителни характеристики и в личен план – няма постоянна работа, не е
създал семейство.
За отегчаващи отговорността обстоятелства и въззивната инстанция
прие значителния брой от 13 отделни деяния, включени в продължаваното
14
престъпление, осъществени за изключително кратко време, обремененото
съдебно минало и причинените несъставомерни имуществени вреди.
Обективно, справедливо и правилно окръжният съд е отчел и наличието
на смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства. Такива са
възстановяването на имуществените вреди единствено от него, въпреки че са
причинени от задружната дейност на двамата съизвършители, както и
направените частични признания.
Искането въззивният съд да приеме многобройни смекчаващи
обстоятелства, е неоснователно. Посочените във въззивната жалба,
допълнението към нея и пледоарията, всъщност са отчетените от двете
инстанции – дадените обяснения, съдържащи частични признания и
самостоятелното възстановяване на причинените щети от подсъдимия. Тези
факти са получили съответната правна оценка, която втората инстанция
намира за справедлива и правилна. Други обстоятелства, които могат да
облекчат положението на Н., не са налични.
Правилно, при съобразените и относими към въпР. за
индивидуализиране на наказанието факти първоинстанционният съд е приел,
че няма основания за определяне на наказанието по реда на чл.55 от НК.
Апелативният съд също не намира за налични както многобройни, така и
изключителни по своя характер смекчаващи отговорността обстоятелства,
които да правят и най-лекото предвидено наказание несъразмерно тежко за
извършеното, поради което правилно и законосъобразно е приложен чл.54,
ал.1 от НК.
Съдът е подходил справедливо, отчитайки и давайки превес на
смекчаващите обстоятелства, като е наложил минималния размер на
наказанието лишаване от свобода – две години, въпреки наличието и на
отегчаващи отговорността обстоятелства. Престъплението е извършено с
участието и на друго лице, а подсъдимият сам е възстановил причинените
вреди. Срещу така определения размер липсва протест, който да даде
възможност за увеличаване на наказанието, каквото не се и налага според
проверяващия съд. Наложено е и кумулативно предвиденото по-леко
наказание „глоба“ в размер на 160 лв., близък до този на неправомерно
усвоената сума от сметката на св. Ч.. Редът на чл.54 от НК задължава
налагането на това наказание, като определения конкретен размер е съответен
15
на извършеното и справедлив.
Изтъкнатите от подсъдимия обстоятелства в подкрепа на желанието му
за занижаване на наказанията – заболяване на майка му, което изисква чужди
грижи и води до чести престои в болница за лечение, липса на близки, които
да полагат грижи за нея, останаха недоказани в процеса и не могат да доведат
до претендираните последици. Те са и неотносими към личната наказателна
отговорност на извършителя на престъплението.
По изложените съображения въззивният съд намери искането на
подсъдимия за намаляване на наказанието за неоснователно.
Видно от приложената справка за съдимост, преди извършване на
процесното престъпление, Н. е осъждан 4 пъти за извършени престъпления от
общ характер. Реабилитиран е по право за осъждането по НОХД № 46/ 2002г.
на Военен съд – Сливен, в сила от 14.06.2002г.; с присъда по НОХД № 5624/
2017г. на Районен съд – Бургас, в сила от 03.01.2018г., му е наложено
наказание 1 година „лишаване от свобода“, чието изпълнение на основание
чл.66 ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от 3 години; с определение за
одобряване на споразумение по НОХД № 2535/ 2020 г. по описа на Районен
съд – Бургас, в сила от 10.07.2020г., му е наложено наказание „пробация“ за
срок от 1 година, изтърпяно на 24.07.2021г.; с присъда по НОХД № 1056/
2019г. на Районен съд – Ямбол, в сила от 28.08.2020 г. му е наложено
наказание 2 години „лишаване от свобода“, чието изпълнение на основание
чл.66, ал.1 от НК, е отложено за изпитателен срок от 4 години. С определение
по ЧНД № 967/ 2020г. на Районен съд – Ямбол, в сила от 08.12.2020г., му е
определено едно общо наказание измежду наложените му по НОХД № 2535/
2020 г. на БРС и по НОХД № 1056/ 2019г. на ЯРС, в размер на 2 години
„лишаване от свобода“, чието изпълнение на основание чл.66 ал.1 от НК е
отложено за изпитателен срок от 4 години.
Не е налице възможност за отлагане изпълнението на наказанието
„лишаване от свобода“ по реда на чл.66 от НК, както правилно е решил БОС,
тъй като Н. е бил осъждан на същото наказание по НОХД № 1056/2019г. на
ЯРС, в сила от 28.08.2020 г., за което не е бил реабилитиран. Настоящото
престъпление е извършено на 17.01.2022г., в изпитателния срок и на
определеното общо наказание по ЧНД № 967/ 2020г. на ЯРС - „лишаване от
свобода“ за срок от 2 години с отложено изпълнение за изпитателен срок от
16
четири години, в сила от 08.12.2020г. Ето защо правилно окръжният съд е
постановил наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 2 години по
настоящото дело да бъде изтърпяно ефективно, при първоначален „строг“
режим по смисъла на чл.57, ал.1, т.2, буква „в“ от ЗИНЗС. Също правилно, на
основание чл.59, ал.1, т.1 и ал.2 от НК, е постановил при изпълнението да
бъде приспаднато времето от 13.20 ч. до 17.15 ч. на 17.01.2022 г., през което Н.
е бил задържан със Заповед за полицейско задържане по чл.72 от ЗМВР, както
и времето от 30.01.2024 г. до влизане на присъдата в сила, през което е
изтърпявал мярка за неотклонение „задържане под стража“ по настоящото
дело.
Закономерна последица от престъпната активност в изпитателния срок
на предходно осъждане, е активирането на чл.68, ал.1 от НК и привеждането в
изпълнение на наложеното общо наказание 2 години „лишаване от свобода“
по ЧНД № 967/2020 г. на ЯРС. Правилно е определено това наказание да бъде
търпяно при първоначален „строг“ режим, по смисъла на чл.57, ал.1, т.2, буква
„в“ от ЗИНЗС.
Отново законосъобразно и правилно е приложен и чл.25, ал.3 НК, като е
приспаднато от срока на приведеното в изпълнение общо наказание
„лишаване от свобода“ по ЧНД № 967/2020 г. на ЯРС наказанието „пробация“
за срок от 1 година по НОХД № 2535/2020 г. на БРС, изтърпяно на
24.07.2021г., при съотношение два дни „пробация“ за един ден „лишаване от
свобода“. Това е така, тъй като престъплението по НОХД № 2535/2020 г.,
включено в съвкупността по ЧНД № 967/2020 г., е извършено на 02.12.2019г. и
е в реална съвкупност с престъплението по НОХД № 1056/ 2019г. на Районен
съд – Ямбол, извършено на 10/11.05.2017г. Определението за одобряване на
споразумението по първото дело е в сила от 10.07.2020г., а присъдата по
второто дело е влязла в сила на 28.08.2020г.
Като закономерна последица от признаването на подсъдимия за виновен,
на основание чл.189, ал.3, вр. ал.1 от НПК, правилно в негова тежест са
възложени направените деловодни разноски за експертизи.
Също правилно е постановено веществените доказателства – дисковете
със записи от охранителни камери да останат по делото за срока на
съхранението му в архив.
След извършената цялостна проверка на атакуваната присъда и предвид
17
изложените до тук съображения, въззивната инстанция намери подадената
жалба за неоснователна и неспособна да доведе до претендираните правни
последици. Обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна,
поради което следва да бъде потвърдена.
Ето защо и на основание чл. 338 вр. чл.334, т.6 НПК, Бургаският
апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 34/04.06.2024г., постановена по НОХД №
1009/2023г. по описа на Окръжен съд – Бургас.
Решението подлежи на обжалване и протестиране пред Върховния
касационен съд на РБългария в петнадесетдневен срок от съобщаването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18