№ 433
гр. Враца, 18.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Неделин Й. Захариев
при участието на секретаря Валя П. Апостолова
като разгледа докладваното от Неделин Й. Захариев Гражданско дело №
20231420100161 по описа за 2023 година
Предявена е за установяване размер на парично вземане по заповед за изпълнение,
издадена по ч.гр.дело № 3382/2022г. на ВРС искова молба от ”***** ЕООД, гр.София
против А. Т. А. от гр.Враца за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца
сумата 902.69 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит № FL
572483/24.02.2011г., сключен между „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД и
ответницата, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението до окончателното изплащането на задължението. Заявява, че на 18.12.2014г.
между страните било сключено допълнително споразумение, с което длъжникът се
съгласил, че общият размер на задължението му е 1308.13 лв. Ищецът твърди, с договор за
цесия от 18.01.2016г. и приложенията към него е придобил вземането на кредитора
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД по договора за потребителски кредит, сключен с ответницата,
с което обуславя правния си интерес и процесуалноправната си и материална легитимация
да претендира изпълнение на задължението за плащане от ответника. Поддържа, че
последната е неизправна страна по договора, като претендираните суми не са погасени в
срок, а договорът е изтекъл на 24.04.2020г.
Исковете са с правно основание чл.422 вр. чл.410 ГПК и чл.79 ЗЗД вр. чл.86 от ЗЗД и
са процесуално допустими.
В срока и по реда на чл.131 ГПК ответницата, чрез адв.М.Д., представя писмен
отговор, с който оспорва исковете по основание и размер. Прави възражение за изтекла в
нейна полза погасителна давност за претендираното парично вземане, с алтернативни
становища за приложение на обща петгодишна по чл.110 ЗЗД и кратка 3- годишна давност,
позовавайки се на ТР 3/18.05.2012г. по т.дело № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, сочейки че се
касае за периодични плащания по смисъла на чл.111, б.В от ЗЗД. Счита, че вземането на
ответницата е погасено за всички вноски преди 08.11.2022г., когато е подадено заявлението
по чл.410 ГПК.
За да се произнесе по основателността на иска, районният съд направи преценка на
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, въз основа на които прие
1
следното:
По ч.гр.д.№3382/2022 по описа на Районен съд Враца е издадена Заповед
№2011/10.11.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, с която е
разпоредено А. Т. А. да заплати на,,***** ЕООД сумата от 902,69 лв. – главница
представляваща главница дължима по договор за потребителски кредит от 24.02.2011 г. и
допълнително споразумение към него от 18.12.2014 г. и договор за продажба и прехвърляне
на вземания /цесия/ от 18.01.2016 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението 08.11.2022 г. до окончателното й изплащане на вземането
и направените по делото разноски в размер на 25 лв. държавна такса и адвокатско
възнаграждение в размер на 180лв. с включено ДДС.
С разпореждане по същото ч. гр. дело, съдът е указал на заявителя, настоящ ищец, че
може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от уведомяването. В
указания му срок ищецът е предявил настоящия иск.
Според сключения договор за потребителски кредит №FL572483/24.02.2011 г.
кредитополучателя А. Т. А. е получила сумата от 1250.00 лева със срок на погасяване до
24.04.2020 г. Съгласно чл.3 ал.1 от договора, за усвоеният кредит кредитополучателят
заплаща дължи на банката през първата година от срока на издължаване на кредита
фиксирана годишна лихва в размер на 12.00%, а съгласно чл.3, ал.2 от договора за всяка
следваща година до крайния срок на издължаване на кредита кредитополучателят дължи на
банката годишна лихва в размер на сбора на базовия лихвен процент на БПБ АД за
потребителски кредити/БЛП/ за съответния период на начисляване на лихвата плюс
договорна надбавка в размер на 1.250 пункта като лихвата се начислява от датата на
усвояване на кредита. Към момента на сключване на договора БЛП за потребителски
кредити е бил 12.750. ГПР по кредита е уговорен на 14.37 %, а общата сума дължима от
кредитополучателя е 2195.61 лева – чл.3, ал.4. Уговорено е погасяването на кредита на
равни анюитетни месечни вноски посочени в брой и размер в погасителния план, включващ
лихва и главница, в размер на всяка вноска:18.79 лева през първата година на издължаване
на кредита и 20.10 лева за всяка следваща година до крайния срок на издължаване на
кредита съгласно действащия към датата на сключване на договора БЛП.
Видно от приложени към исковата молба договор за цесия и приложение към него, на
18.01.2016г. е бил сключен договор за прехвърляне на вземания между „Юробанк България“
АД (с предишно наименование „Юробанк И Еф Джи България“ АД) и „ЕОС МАТРИКС“
ЕООД, по силата на който цедентът прехвърлил свои вземания на цесионера, сред които и
вземането срещу ответника, произтичащо от договор за потребителски кредит
№FL572483/24.02.2011 г.приложение към договора.
Вземането по процесния кредитен договор на ответницата А. е прехвърлено с
цесионния договор, видно от Приложение към цесионния договор.
Към исковата молба е представеното пълномощно, по силата на което „Юробанк
България“ АД, чрез изпълнителния си директор и прокуриста си, е упълномощило „ЕОС
Матрикс“ ЕООД да уведоми от името на банката физически лица-длъжници по договори за
потребителски кредити за прехвърлянето към дружеството на вземанията на банката срещу
физическите лица – длъжници произтичащи от договори за кредит, предмет на договор за
прехвърляне на вземания.
На 01.02.2019 г., „ЕОС Матрикс“ ЕООД е упълномощило „Адвокатско дружество-
Иванов и Денев“ да уведомяват физическите лица-длъжници по договори за потребителски
кредити за прехвърлянето към дружеството на вземанията на банката срещу физическите
лица-длъжници произтичащи от договори за кредит - предмет на цесионния договор.
Впоследствие на 31.10.2022 г. „Адвокатско дружество-Иванов и Денев“ в качеството
си на пълномощник на „ЕОС Матрикс“ ЕООД е препълномощило адвокат А. К. да
2
уведомява всички длъжници по законоустановения ред и съгласно одобрените образци към
съответните договори за цесия сключени между „ЕОС Матрикс“ ЕООД и банки и
финансови институции, кредитни институции и др. небанкови търговски дружества по
силата на които вземанията към конкретните длъжници се прехвърлят на „ЕОС Матрикс“
ЕООД.
До отв.А. било изпратено писмо-уведомление за сключения договор за цесия,
изходящо от цедента (приложено към исковата молба), от пълномощника адв.А. К., което
видно от приложената обратна разписка е получено лично от А. на 27.09.2022 г..
По делото е назначена и приета съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на
която се установява, че договорения размер на кредита е изплатен на кредитополучателя по
банкова сметка с IBAN BG89BPBI79441050640403 с титуляр кредитополучателя в
„Юробанк и Еф Джи България“ АД с банково бордеро № 4322813/25.02.2011г. От
предоставено извлечение от банковата сметка на кредитополучателя е видно, че на
25.02.2011г. сумата 1250 лева е постъпила по сметката. Вещото лице по назначената
съдебно-счетоводна експертиза е посочило, че по договора за потребителски кредит №
FL572483/24.02.2011г., от кредитополучателя А. Т. А., са направени вноски съгласно
предоставен извлечение от банкова сметка, след което е останала непогасената главница в
размер на 893.78 лева. Съгласно представена служебна бележка от 08.06.2023 г. от ЕОС
МАТРИКС ЕООД в счетоводната сметка след датата на цесия са направени плащания в
размер на 210.00 лева След извършените плащания размера на дължимата главница е в
размер на 683.78 лева/893.78 лева – 210.00 лева/. Размера на задължението за периода
08.11.2017 г. до 08.11.2022г./датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК/ определен
съгласно погасителния план е на стойност: главница по погасителния план -561,89 лева,
лихви по погасителния план -122,15 лева, като главницата по погасителния план със
сторнирани съгласно служебна бележка изх. № 23- ОБКД-00110/08.06.2023г. от “ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД е 351,89 лева.
При така установените фактически данни се налагат следните правни изводи:
Настоящият състав на съда приема, че за да бъде успешно доказването на исковата
претенция, ищецът следва да докаже качеството си на кредитор; наличие на валиден
цесионен договор, от който произтича вземането му; основанието на вземането; факта, че
длъжникът е уведомен за извършената цесия по надлежен ред, предвиден в закона;
наличието на съществуващо валидно правоотношение между ответника и цедента, породено
от договор за предоставяне на кредит; че праводателят на ищеца е изправна страна по
договора, т.е. че е изпълнил точно задълженията си по предоставяне на услугите, предмет на
договора; както и, че ответникът е в забава и периода на забавата.
На първо място ищецът доказа своята материална и процесуална легитимация в
процеса. Активната му легитимация произтича от сключен договор за цесия между
„Юробанк И Еф Джи България“ АД в качеството му на цедент и „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД в
качеството му на цесионер, по силата на който са прехвърлени вземания, сред които е и
процесното вземане. Въз основа на цесионния договор, ищецът встъпва в
правоотношението, сключено между цедента и кредитополучателя и го придобива такова,
каквото е към момента на извършване на цесията. От този момент цесионера придобива
правата и задълженията по кредитния договор. Този договор има правопораждащо действие
спрямо претендираните от ищеца права по кредитния договор и го легитимира като носител
на правото на претенция за изпълнение на облигационното отношение, сключено с
кредитополучателя.
Съгласно чл. 99, ал.1 от ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен
ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Съгласно ал.2 на чл.
99 от ЗЗД, прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите,
обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е
3
уговорено противното. Съгласно ал.3 на тази разпоредба, предишният кредитор е длъжен да
съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него
документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото
прехвърляне.
До А. е изпратено писмо-уведомление за сключения договор за цесия, изходящо от
цедента (приложено към исковата молба), от пълномощника на цедента - адв.А. К., което
видно от приложената обратна разписка е получено лично от А. на 15.09.2022 г. От
изложеното следва, че ищецът е материално легитимиран да претендира изпълнение на
задълженията от длъжника.
Не е спорно, а и от представения по делото договор за потребителски кредит
№FL572483/24.02.2011 г. се установява, че на кредитополучателя А. Т. А. е предоставен
кредит в размер на 1250.00 лева със срок на погасяване до 24.04.2020 г. с фиксирана
годишна лихва за първата година в размер на 12.00% и за всяка следваща година до крайния
срок на издължаване на кредита кредитополучателят годишна лихва в размер на сбора на
базовия лихвен процент на БПБ АД за потребителски кредити/БЛП/ за съответния период на
начисляване на лихвата плюс договорна надбавка в размер на 1.250 пункта като лихвата се
начислява от датата на усвояване на кредита. Страните са уговорили ГПР по кредита в
размер на 13.33 %, а общата сума, дължима от кредитополучателя е 2195.61 лева – чл.3, ал.4.
БЛП.
Следва да се отбележи, че процесното заемно правоотношение, с оглед качеството на
кредитополучателя-физическо лице, по своята правна характеристика представлява договор
за потребителски кредит, за който са приложими общите правила на Закона за задълженията
и договорите, правилата на специалния Закон за потребителския кредит (отм.), както и - с
оглед качеството на кредитополучателя на „потребител“ - нормите на Закона за защита на
потребителите.
Договорът, вземанията по който са прехвърлени на ищеца, е бил сключен при
действието на Закона за потребителския кредит (отм.), поради което при преценката за
основателността на иска съдът следва да съобрази и съответствието на договора с
императивните разпоредби на този закон, по аргумент от §5 на ПЗР на действащия ЗПК.
Кредитният договор към момента на сключването е отговарял на нормите за форма и
съдържание, указани в ЗПК в редакцията към 30.07.2010 г. в сила от 31.08.2010г., поради
което валидно е обвързал страните към момента на сключването му на 24.02.2011 г.
Съгласно изискванията на чл.10, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит се
сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, в два екземпляра - по един за
всяка от страните по договора.
Изрично е посочен какъв е годишният лихвен процент, при който се сключва
договора. В чл.3 ал.1 от договора е уговорено, че за усвоеният кредит кредитополучателят
дължи на банката през първата година от срока на издължаване на кредита фиксирана
годишна лихва в размер на 12.00%, а съгласно чл.3, ал.2 от договора като за всяка следваща
година до крайния срок на издължаване на кредита кредитополучателят дължи на банката
годишна лихва в размер на сбора на базовия лихвен процент на БПБ АД за потребителски
кредити/БЛП/ за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка в
размер на 1.250 пункта като лихвата се начислява от датата на усвояване на кредита.
Доколкото в договорните клаузи е посочено какъв е БЛП на банката към момента на
сключване на договора, то следва да се приеме, че на практика в същия е налице посочване
на годишната лихва, която кредитополучателите ще следва да заплащат върху получената
главница. Не е предвидена възможност за кредитора да променя лихвения процент
едностранно, при липса на яснота относно методиката и математическия алгоритъм за
начина на формиране на лихвата. От представения погасителен план и заключението на
вещото лице е видно, че няма едностранно изменение на лихвения процент от страна на
4
кредитора, като договорната лихва се претендира в размера, уговорен между страните в
подписания от тях погасителен план.
На следващо място, на коментар подлежи и направеното възражение за изтекла
давност. Съгласно трайната съдебна практика началният момент, от който започва да тече
давностният срок за вземания за главница по погасителни вноски по договор за банков
кредит е моментът на изискуемостта на съответната вноска по аргумент от чл. 114 ЗЗД,
съгласно който началният момент на теченето на давностния срок е моментът на
изискуемостта на вземането на кредитора, тъй като тогава той може да търси изпълнение.
Затова неупражняването на правото в рамките на давностния срок води до погасяване на
правото на принудително изпълнение. Когато вземането на банката по кредита е разсрочено
на отделни погасителни вноски, изискуемостта на съответната част от главницата настъпва
в различни моменти по силата на постигнатото от страните съгласие, което има силата на
закон между тях. За съответната част от главницата изискуемостта настъпва с изтичането на
срока за плащането й, от който момент за тази част кредиторът може да търси изпълнение,
включително и принудително, поради което бездействието му се санкционира с течение на
давностния срок по отношение на тази част от вземането по кредита. Да се приеме
противното означава да не се зачете волята на страните по договора относно различната
изискуемост на частите от главницата по всяка от дължимите вноски и свързаното с нея
течение на давността.
В случая не става въпрос за предложено частично изпълнение от страна на длъжника
без съгласието на кредитора, а за разсрочено изпълнение на главницата по кредита, за което
страните са постигнали съгласие още при сключването му или с допълнително
споразумение. Не са касае за периодични плащания с оглед приложното поле на кратката
погасителна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, а е приложим общия петгодишен давностен срок
по чл. 110 ЗЗД, изчисляван от датата на окончателния падеж/последната уговорена дата за
окончателно издължаване на кредита/, в случая на 24.04.2020 г., тъй като уговореното
между страните връщане на предоставена в заем (кредит) сума на погасителни вноски не
превръща този договор в такъв за периодични платежи, а представлява уговорка за
изпълнение на задължението на части. Това становище съответства изцяло и на дадените с
Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС задължителни разяснения
относно съдържанието на понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б. ”в”
ЗЗД. С оглед мотивите на тълкувателния акт и разгледаните в него примери за периодични
плащания (вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни
дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги) се налага извода, че макар да
са породени от един и същ факт, периодичните задължения са относително самостоятелни и
че периодичността е характерна за престациите и на двете страни по договора (в посочените
в тълкувателното решение примери повтарящото се задължение на едната страна е за
доставка на стоки и услуги през съответния период, а на другата страна - за заплащането на
конкретно получените през този период стоки и услуги). По отношение на договора за
кредит това изискване не е налице, тъй като нито задължението на банката-кредитор за
предоставяне на уговорената сума, нито задължението на длъжника за връщането й, е
повтарящо се. Връщането на предоставената за ползване сума на погасителни вноски
представлява по своята същност изпълнение на основното задължение на длъжника на части
(чл. 66 ЗЗД). Ето защо приложима по отношение на това задължение е общата 5-годишна
давност по чл. 110 ЗЗД, изчислена от датата на уговорения краен срок за погасяване на
кредита, а не кратката 3-годишна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, изчислена от датата на
падежа на отделните погасителни вноски. Освен това, противоречието в практиката следва
да се счита за преодоляно посредством решаващите мотиви, съдържащи се в ТР №5 от
21.01.2022 г. по т. д. № 5/2019 г.на ОСГТК на ВКС. В тези мотиви се утвърждава практиката
на ВКС, че при разсрочването на едно парично задължение, което по естеството си е
еднократно /плащане на цена, връщане на заем/, респ. при уговорката плащането да се
5
извършва на вноски с различни падежи, не се касае за периодични плащания по смисъла на
чл. 111, б. „в” ЗЗД. Приема се, че в този случай задължението се погасява на части, в интерес
на длъжника и въз основа на изрично дадено съгласие от страна на кредитора, по аргумент
от разпоредбата на чл. 66 ЗЗД. При договорите с периодично или продължително действие,
през всеки период от време и двете страни по правоотношението престират и за тях
възникват относително самостоятелни задължения с отделни падежи, които имат общ
правопораждащ факт, но не представляват части от едно цяло вземане. Обратното - при
уговорка за разсрочване на части на едно по правило еднократно задължение, престира само
длъжникът, след като вече кредиторът е изпълнил, а този факт сам по себе си не е
достатъчен, за да определи изпълнението като периодично. Поради това при постигнато
съгласие плащането на дължимата сума да е разделено на погасителни вноски с падежи на
определени дати, отделните вноски не стават автоматично сбор от отделни, периодично
дължими плащания. Задължението продължава да бъде само едно и крайният срок за
погасяването му е падежът на последната разсрочена вноска или моментът, в който е
обявена предсрочната изискуемост. Следователно началният момент, от който започва да
тече давностният срок за вземания за главница и/или за договорни лихви по погасителни
вноски по договор за банков кредит, за който не е обявена и респективно, настъпила
предсрочна изискуемост, е датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита.
С оглед на това и след като началната дата на изискуемостта е датата на последната
вноска, която в случая е 24.04.2020 г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение е
подадено на 08.11.2022 г., вземането за главница не е погасено по давност.
С оглед изложеното съдът прие, че страните по делото са били обвързани от валидна
облигационна връзка въз основа на договор за потребителски кредит № FL
572483/24.02.2011г. Видно от заключението на назначената и приета по делото съдебно-
счетоводна експертиза ищецът е изпълнил задължението си да предостави уговорената
заемна сума в полза на ответника А., а именно договорения размер на кредита е изплатен на
кредитополучателя по банкова сметка с IBAN BG89BPBI79441050640403 с титуляр
кредитополучателя в „Юробанк и Еф Джи България“ АД с банково бордеро №
4322813/25.02.2011г. Падежа на кредита е настъпил на 24.04.2020 г., от когато задължението
по него е дължимо и изискуемо.
По делото се претендира главница в размер на 902.69 лева. Вещото лице по
назначената съдебно-счетоводна експертиза е посочило, че по договора за потребителски
кредит № FL572483/24.02.2011г., от кредитополучателя А. Т. А., са направени вноски
съгласно предоставено извлечение от банкова сметка, след което е останала непогасената
главница в размер на 893.78 лева. Съгласно представена служебна бележка от 08.06.2023 г.
от ЕОС МАТРИКС ЕООД в счетоводната сметка след датата на цесия са направени
плащания в размер на 210.00 лева. След извършените плащания размера на дължимата
главница е на стойност 683.78 лева/893.78 лева – 210.00 лева/, в който размер предявеният
иск се явява основателен. Върху тази сума следва да се присъди законна лихва считано от
датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 08.11.2022 г. до окончателното
изплащане на сумата.
В останалата му част над сумата 683.78 лева до пълния предявен размер от 902.69
лева предявеният иск за главница следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съгласно т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда специалните установителни искове, предявени
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
В заповедното производство ищецът е направил разноски от 25,00 лева за държавна
6
такса и 180,00 лева за юрисконсултско възнаграждение или в общ размер на 205,00 лева,
като с оглед уважената част на исковете в полза на ищеца следва да се присъдят съдебно-
деловодни разноски в заповедното производство в размер на 155.29 лева.
В хода на исковото производство ищеца е направил разноски в размер на 25.00лева –
държавна такса и 300.00 лева – възнаграждение за вещо лице. На основание чл.78, ал. 8
ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащането на правната помощ съдът определя юрисконсултско възнаграждение в полза на
ищеца в размер на 150,00 лв. с оглед правната и фактическа сложност на делото или общо
475.00 лева С оглед изхода на настоящото производство на ищеца на основание чл. 78, ал. 1
и ал. 8 ГПК следва да се присъдят такива в размер на 359.81 лв., съразмерно на уважената
част от исковете.
С оглед изхода от спора в полза на ответника също следва да се присъдят съдебно-
деловодни разноски на основание чл.78, ал.3 от ГПК. В настоящото производство, видно от
договор за правна помощ ответникът е заплатил адвокатски хонорар от 500.00 лева. Ищецът
е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което в случая
съдът приема за неоснователно. Съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство,
защита и съдействие по дела с материален при интерес до 1000 лв. възнаграждението е в
размер на 400 лв. С оглед правната и фактическа сложност съдът приема, че заплатеното от
ответника възнаграждение от 500.00 лева не е прекомерно.
При това положение на ответника се дължат разноски в размер на 121.25 лева
адвокатско възнаграждение, съобразно отхвърлената част на иска.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл.422 вр. чл.410 ГПК и чл.79 ЗЗД вр. чл.86
от ЗЗД, че А. Т. А. ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес: ***** ДЪЛЖИ на ,,*****
ЕООД , с ***** със седалище и адрес на управление гр.София, район Витоша, ж.к.Малинова
Долина, ул.”Рачо Петков-Казанджията” № 4-б, в качеството му на частен правоприемник на
„Юробанк и Еф Джи България“ АД сумата 683.78 лева, представляваща главница по договор
за потребителски кредит № FL 572483/24.02.2011г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 08.11.2022 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявеният
иск за главница за сумата над 683.78 лева до пълния предявен размер от 902.69 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А. Т. А. ЕГН ********** с постоянен и
настоящ адрес: ***** ДА ЗАПЛАТИ на ,,***** ЕООД , с ***** със седалище и адрес на
управление гр.София, район Витоша, ж.к.Малинова Долина, ул.”Рачо Петков-Казанджията”
№ 4-б съдебно-деловодни разноски в размер на 155,29 лева по ч. гр. дело № 3382/2022 г. по
описа на РС - гр. Враца, както и сумата от 359.81 лева съдебно-деловодни разноски в
исковото производство, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ,,***** ЕООД , с ***** със седалище и
адрес на управление гр.София, район Витоша, ж.к.Малинова Долина, ул.”Рачо Петков-
Казанджията” № 4-б ДА ЗАПЛАТИ НА А. Т. А. ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес: ***** сумата 121.25 лева адвокатско възнаграждение, съобразно отхвърлената част на
иска.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Враца в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
7
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
8