Решение по дело №636/2021 на Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№……………………………../ 02.08.2021 г., гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВАРНА, XIV състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети юли две хиляди двадесет и първа година в състав:            

                                         

                                          АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ                           

         с участието на секретаря Деница Кръстева, след като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 636 по описа за 2021 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 215 вр. чл. 190, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ.

         Образувано е по жалба на К.К.К., с ЕГН: **********, адрес: ***, депозирана чрез неговия процесуален представител адв. И.О. от АК – Русе срещу Заповед № 0533 от 05.03.2021 г. на Зам. Кмета на община Варна, с която е разрешено на М.Я.П. – собственик на ПИ 10135.2422.396 по КК на гр. Варна, с.о. „Акчелар“, прокарване на временен път като съществуващ път, обозначен в КК с идентификатор 10135.2522.9534 се разшири до ширина 3, 50 метра и се премине през следните поземлени имоти: ПИ 10135.2522.297 по КК на гр. Варна, с вписан собственик в КККР К.К.К. и Димитричка Константинова покрай западната му граница, общо засегната площ 42 кв.м.; на скица № 798/ 22.02.2021 г. временния път е обозначен със зелени линии, неразделна част от настоящата заповед; размерът на обезщетението за годишен наем, подобренията и насажденията, попадащи в трасето на временния път в ПИ 10135.2522.397 ще бъде определен от комисия по чл. 210 от ЗУТ в община Варна; временния път се прокарва със срок: до провеждане на отчуждителна процедура и отваряне на улица по ПУП – ПУР на с.о. „Акчелар“, имотът, през който се прекарва временния път не се отнема.

         Жалбоподателят К.К.К. оспорва процесната заповед на Зам. Кмета на община Варна като незаконосъобразна, като представя подробни аргументи в защита на своята позиция. Изразява несъгласие с извода на административния орган, че по ПУП – ПУР на с.о. „Акчелар“, ПИ 10135.2522.396 има лице на новопроектирана улица с о.т. 357 – 358 – 359 – 360 до 365 в т.ч. и към тупик с о.т 365 – 366, като временния път не може да се прокара по нея, тъй като трасето е много дълго, засягат се около 15 имота и не е икономически изгодно“. Посочва, че за процесната територия е налице действащ ПУП – ПУР на с.о. „Акчелар“, по който ПИ 10135.2522.396 по КК има лице към улица и тази улица не е изпълнена (открита) на място. Навежда твърдения, че временния път може да се изпълни на място по трасето на предвидената в ПУП улица, предвидена да обслужва посочения имот, като за възможността за изпълнението й е без значение през колко имота ще се премине. Изразява несъгласие с изводите на административния орган за „икономическа изгодност“ („икономична изгодност“, както се е изразил административния орган),  подчертавайки, че при наличие на действаща улична регулация, временните пътища следва да се съобразят с нея и да съблюдават единствено ограниченията, посочени в закона – да не се засягат заварени сгради и постройки, както и дълготрайни декоративни дървета по арг. от чл. 190, ал. 3, предл. 2 от ЗУТ. Поради гореизложените съображения моли за отмяна на оспорената Заповед № 0533 от 05.03.2021 г. на Зам. Кмета на община Варна и присъждане на сторените съдебно – деловодни разноски.

         Ответната страна Зам. Кмета на община Варна не е депозирал писмен отговор на жалбата.

         Нито една от заинтересуваните страни в производството М.Я.П. и Ф.К.К. не се е възползвалa от правото си да депозира писмен отговор на жалбата, в който да изложи своето становище по нея.

         В проведеното на 14.07.2021 г. открито съдебно заседание по адм. дело № 636 по описа за 2021 г. по описа на Административен съд Варна, жалбоподателят К.К.К. не се явява лично, а се представлява от своя процесуален представител адв. И.О. от АК – Русе, която поддържа жалбата на посочените в нея основания, акцентирайки, че оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, поради което и моли за нейната отмяна, както и отправя искане за присъждане на сторените съдебно – деловодни разноски.

В проведеното на 14.07.2021 г. открито съдебно заседание по адм. дело № 636 по описа за 2021 г. по описа на Административен съд Варна, ответната страна Зам. Кметът на община Варна също не се явява лично, не се и представлява от процесуален представител, който да изрази позицията му в дадения ход на делото по същество.

Нито една от заинтересуваните страни М.Я.П. и Ф.К.К. не се явява лично, не изпраща и процесуален представител в проведеното открито съдебно заседание по адм. № 636 по описа за 2021 г. по описа на Административен съд Варна, за да изрази становище в дадения ход на делото по същество.

 

Жалбоподателят К.К.К. притежава собствеността върху ПИ 10135.2522.397 по КККР на гр. Варна, съгласно договор за доброволна делба на недвижими имоти № 163, том I, рег. № 3370/ 2008 г. от 27.02.2008 г., поради което и се явява заинтересувано лице по Заповед № 0533 от 05.03.2021 г. на Зам. Кмета на община Варна, поради което и за него съществува правен интерес от нейното оспорване.

Заповед № 0533 от 05.03.2021 г. на Зам. Кмета на община Варна е била съобщена на жалбоподателя К. на дата 10.03.2021 г. (видно от приложеното на л. 5 от административната преписка, известие за доставяне, издадено от „Български пощи“ ЕАД), като жалбата е била депозирана в деловодството на община Варна на 18.03.2021 г., т.е. в рамките на законоустановения 14 – дневен срок, предвиден за нейното обжалване.

Поради тези причини, съдът намира жалбата за процесуално допустима за разглеждане.

 

От фактическа страна, съдът намира за установено следното:

Административното производство е образувано по заявление с вх. № АУ 080009ВН/ 24.08.2020 г. от М.Я.П., с ЕГН: ********** с искане за прокарване на временен път до ПИ 10135.2522.396 по КК на гр. Варна, с.о. „Акчелар“, като на 27.08.2020 г. Комисия за определяне на трасе за достъп до имоти по процедури за прокарване на временен път, назначена със Заповед  № 0415/ 06.02.2019 г. на Кмета на община Варна, допуснала процедура по прокарване на временен път до ПИ 10135.2522.396 по КК на гр. Варна, с.о. „Акчелар“, като съществуващия път се разшири до ширина 3, 50 метра и се засегне част от ПИ 10135.2522.397 покрай западната му граница.

За започналата административна процедура и решението на Комисията за определяне на трасе за достъп до имоти по процедури за прокарване на временен път, назначена със Заповед  № 0415/ 06.02.2019 г. на Кмета на община Варна, бил уведомен К.К.К., в качеството на собственик на недвижим имот ПИ 10135.2522.397, който депозирал на 03.12.2020 г. възражение, с което възразил срещу отнемането на част от собствения му недвижим имот (ПИ 10135.2522.397).

С Решение 1 – 7 по Протокол №1 / 14.01.2021 г. на Комисията за определяне на трасе за достъп до имоти по процедури за прокарване на временен път, назначена със Заповед  № 0415/ 06.02.2019 г. на Кмета на община Варна, депозираното възражение не било уважено, като на 05.03.2021 г. Зам. Кметът на община Варна издал процесната Заповед № 0533 от 05.03.2021 г., с която било разрешено на М.Я.П. – собственик на ПИ 10135.2422.396 по КК на гр. Варна, с.о. „Акчелар“, прокарване на временен път като съществуващ път, обозначен в КК с идентификатор 10135.2522.9534 се разшири до ширина 3, 50 метра и се премине през следните поземлени имоти: ПИ 10135.2522.297 по КК на гр. Варна, с вписан собственик в КККР К.К.К. и Димитричка Константинова покрай западната му граница, общо засегната площ 42 кв.м.; на скица № 798/ 22.02.2021 г. временния път е обозначен със зелени линии, неразделна част от настоящата заповед; размерът на обезщетението за годишен наем, подобренията и насажденията, попадащи в трасето на временния път в ПИ 10135.2522.397 ще бъде определен от комисия по чл. 210 от ЗУТ в община Варна; временния път се прокарва със срок: до провеждане на отчуждителна процедура и отваряне на улица по ПУП – ПУР на с.о. „Акчелар“, имотът, през който се прекарва временния път не се отнема.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Съобразно изричната разпоредба на чл. 215, ал. 1 от ЗУТ и чл. 145, ал. 1 от АПК от компетентността на съда е да се произнесе по законосъобразността на оспорения административен акт, като провери дали е издаден от компетентен орган и спазена ли е установената форма, спазени ли са процесуалноправните и материално правните разпоредби по издаването му и съответства ли на целта на закона.

Съгласно чл. 190, ал. 6 от ЗУТ, компетентен орган по издаването на обжалваната заповед е Кметът на Общината. От ответната по делото страна е представена Заповед № 5515/ 31.12.2019 г. (л. 6 от административната преписка), с която Кметът на Община Варна е делегирал свои правомощия по ЗУТ, в това число и тези за издаване на заповеди по реда на чл. 190, ал. 6 от ЗУТ, каквато е процесната заповед, на Зам. Кмета г-н. Пейчо Пейчев. Оспорената в настоящото съдебно производство заповед е подписана именно от последния. Предвид това съдът приема, че административният акт е издаден от компетентен орган в рамките на изрично делегираните му правомощия, съгласно цитираната заповед.

 Същевременно разпоредбата на чл. 190, ал. 1 от ЗУТ предвижда, че когато съгласно подробния устройствен план някои урегулирани поземлени имоти имат лице само по проектирани нови улици, преди тези улици да бъдат открити, общината може да прокарва временни пътища, които да осигуряват достъп до съответните имоти. Временните пътища трябва по възможност да следват новите улици по подробния устройствен план, съответно улиците по проекто – плана или по извършените проучвания – ал. 3, предл. първо на същата разпоредба.

В конкретния случай от изготвената от вещото лице арх. Б.К. съдебно – техническа експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, категорично се установява, че за територията на с.о. „Акчелар", част от която са ПИ 10135.2522.397, собственост на жалбоподателя К. и ПИ 10135.2522.396, собственост на заинтересуваната страна М.Я.П. е налице действащ ПУП – ПУР, одобрен с Решение № 550 – 6/2б – 27.07.2012 г. на Общински съвет Варна, който в частта за тези имоти е влязъл в сила.

Вещото лице посочва, че според този план, достъпът до ПИ 10135.2522.396 е предвиден да се осъществява по улица от о.т. 357 до о.т. 365 с габарит 6 метра от запад, и лице, и достъп от север от тупик с о.т. 365 до о.т. 366 и габарит 3,5 м. Арх. К. разяснява, че са налице две трасета за достъп до ПИ 10135.2522.396 от запад, описани и илюстрирани като Вариант № 1 и Вариант № 2 в изготвената от него съдебно – техническа експертиза. При Вариант № 1 – достъпът до ПИ 10135.2522.396 следва да се осъществява по улична отсечка от о.т. 356, о.т 357, о.т. 358, о.т. 359, о.т. 360, о.т. 361, о.т. 362, о.т. 363 до о.т. 364 с габарит 6 м. по несъществуващ по КККР път. При Вариант № 2 – достъпът до ПИ 10135.2522.396 се осъществява по улична отсечка от о.т. 356, о.т. 377, о.т. 376, о,т. 375, о.т. 374, о.т.373, о.т. 372, о.т.371, о.т.370, о.т. 369, о.т. 368 до о.т. 364 с габарит 5 м., която е по съществуващи пътища по КККР с № 9534 и № 9538.

Самите варианти са представени в Приложение № 1 към изготвената съдебно – техническа експертиза. Уличната регулация и по двете трасета, осигуряващи достъп до ПИ 10135.2522.396 не е реализирана на място и съответно не е приложена, т.е. улицата не е открита.

Вещото лице пояснява, че двете улични отсечки, предназначени за достъп до ПИ 10135.2522.396 могат да се изпълнят на място, при различна степен на интервенция върху прилежащите имоти, като допълва, че при извършения от него оглед, е констатирал, че пътят по КККР, по който е одобрено трасето на улицата по ПУР, предназначена за достъп до ПИ 10135.2522.396 от север, в голямата си част (80% от него) е асфалтиран и чрез него може и в момента да се достигне до същия имот, т.е. налице е вариант за временен път, който следва едновременно трасето на действащата улична регулация по ПУР и трасето на път/пътища/ по КККР.

Съдът кредитира напълно изготвената от арх. К. съдебно – техническа експертиза и приема, че доколкото в разпоредбата на чл. 190, ал. 3 от ЗУТ е регламентирано, че когато при необходимост от временен път, същият по възможност се прокарва по предвидената по ПУР улица, са налице всички обективни предпоставки да бъде избран варианта, при който обслужването на имота с временен път да бъде по северното трасе на бъдещата улица, използвайки съществуващия път на място.

Експертизата установява също така, че разрешеният с процесната заповед на Зам. Кмета на община Варна временен път до ПИ 10135.2522.396 е ситуиран върху път по КККР с променлива ширина (от 2,5 до З м), като вещото лице обяснява по време на откритото съдебно заседание, проведено на 14.07.2021 г., че има по – тесни участъци, налице е и стръмен участък, и най – важното не следва трасето на уличната регулация по действащия ПУР за процесната територия.

В настоящия случай с одобряването на проект за временен път с трасе, различно от одобреното такова с влезлия в сила ПУР от 2012 г. и то при обективна възможност временният път да следва новата улица по плана, административният орган е пренебрегнал цитираното законово изискване, което е довело до незаконосъобразност на оспорения акт поради нарушение на материалния закон.

На практика от мотивите на оспорения административен акт се установява, че органът обосновава позицията си с твърдението, че временния път не може да се прокара по предвидената улична регулация, тъй като трасето било много дълго, засягали се около 15 имота и не било „икономично изгодно“.

В тази връзка следва да се подчертае, че временни пътища могат да бъдат открити само ако проектираните нови улици, чрез които се осигурява достъп до имоти не са открити на място, като самите временни пътища трябва по възможност да следват новите улици по подробния устройствен план, съответно улиците по проекто – плана или по извършените проучвания — ал. 1 и ал. З, предл. първо на същата разпоредба. Анализът на цитираните разпоредби недвусмислено сочи, че законът допуска само по изключение временните пътища да се прокарват в отклонение от влезлите в сила ПУП-ПУР. Това произтича и от обстоятелството, че законодателят третира процедурата по прокарване на временен път до съответния имот като подготвителен етап в процедурата по реализиране на уличната мрежа, така, както тя е предвидена с одобрения и влязъл в сила ПУП – ПУР.

Според съда напълно необосновано се посочва в административният акт, че временният път не може да се прокара по предвидената улична регулация, тъй като трасето било много дълго, засягали се около 15 имота и не било „икономично изгодно“.

Изборът на разрешеното трасе за временен път от административния орган не съответства на така заявения мотив за икономическа изгодност. Когато трасето на временния път, преминаващо през частен имот (не по предвидена с ПУП улица) се съпоставя с възможност да бъде прокарано по уличната регулация, законът дава предимство на второто решение и в този смисъл винаги се презюмира, че един такъв вариант би бил по – икономичен в дългосрочен план – не е нужно да се прокарват два пъти пътища, ако това може да се случи само веднъж.

Съдът се солидаризира напълно с позицията на жалбоподателя, че остава и напълно недоказан този мотив на административния орган за икономическа неизгодност. Според заключението на съдебно – техническата експертиза, едното от двете разглеждани трасета на уличната регулация, предназначена да обслужи ПИ 10135.2522.396 от север  (Вариант № 2 от експертизата), следва трасето на съществуващ път по КККР, който при това в голямата си част е асфалтиран и се използва и в момента за достъп до имота. С други думи ако съображението на административният орган е било да се засегнат по – малко имоти, използвайки трасето на съществуващ път, то такъв е наличен, който и понастоящем осигурява достъп до множество имоти – обстоятелство, видно от скицата – Приложение № 1 на СТЕ, при това по трасето на предвидената по ПУР улица.

Разрешеният  с процесната оспорена заповед временен път освен, че не е по одобрената улична регулация, представлява стръмен участък, който е обрасъл с храсталаци и в момента не може да изпълнява функцията на път за достъп до имоти, включително и до процесния, което се извежда от обясненията на вещото лице арх. К. при защита на заключението на СТЕ.

В заключение съдът приема, че административният орган не се е съобразил с изискванията на материалния закон, а изложените мотиви, с които е обосновал акта, освен, че не са в съответствие с приложимите материално – правни разпоредби, не се потвърждават и от събраните по делото доказателства.

При нормативно изискване временните пътища да следват проектираните улици по действащия подробен устройствен план и установената възможност за това, процесният временен път е следвало да бъде предвиден по северното трасе на бъдещата улица, използвайки съществуващия път на място, (в който смисъл е и заключението на вещото лице).

Административният орган не се е съобразил и е пренебрегнал изпълнението на императивни материално – правни разпоредби, поради което Заповед № 0533 от 05.03.2021 г. на Зам. Кмета на община Варна се явява незаконосъобразна, поради което и следва да бъде отменена.

Предвид изхода на спора, жалбоподателя К.К.К. следва да бъде обезщетен за сторените съдебно – деловодни разноски в настоящото съдебно производство, които възлизат в общ размер на 1410 лева и включват сумата от 1000 лева – адвокатско възнаграждение за адв. И.О., сумата от 400 лева – депозит за възнаграждение на вещото лице по назначената съдебно – техническа експертиза, и сума в размер на 10 лева, представляваща държавна такса за образуване на делото.

Действително с молба от 19.05.2021 г. процесуалният представител на ответната страна е направил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, но съдът го намира за неоснователно, доколкото сумата от 1000 лева е малко по – висока от минималния праг на възнаграждението, регламентиран в разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, но същевременно процесуалният представител на жалбоподателя е участвал активно и в двете открити съдебни заседания, проведени по делото, предприел е редица действия, за установяване на твърдените обстоятелства в жалбата, изготвил е и подробни писмени бележки, които обстоятелства, разгледани в своята съвкупност мотивират съда да не уважи възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение и респ. да присъди на жалбоподателя парична сума в размер на 1410 лева, представляваща разноски в производството по адм. дело № 636 по описа за 2021 г. на Административен съд Варна.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, съдът

Р  Е  Ш  И :

Отменя Заповед № 0533 от 05.03.2021 г. на Зам. Кмета на община Варна.

Осъжда Община Варна да заплати на К.К.К., с ЕГН: **********, адрес: *** парична сума в размер на 1410 лева (хиляда четиристотин и десет лева), представляващи разноски в производството по адм. дело № 636 по описа за 2021 г. на Административен съд Варна.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14 – дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: