Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Бургас, 29.06.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - Бургас, ХХІІІ-ти състав, в публично заседание на първи
юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛЯ
РУСЕВА
при
секретаря И. Г.
като
разгледа докладваното от съдия Русева адм.д. № 2474 по описа на съда за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 256 от АПК и е образувано по жалба на И.Н.Р., понастоящем в
Затвора – гр. Бургас, ул. „Индустриална“ № 88, против бездействие на началника
на Затвора – Бургас, с искане да се задължи ответникът „да урегулира ППС
/клуб/, график за посещение на ППС /клуб/ и допуск на котлон и малка фурна,
описани в списък за разрешени вещи“.
С Определение
№1370/28.01.2020 г. на Върховен административен съд по адм.дело №14713/2019 г., на Трето отделение, е отменено
Определение №2326/24.10.2019 г.,
постановено по настоящото дело, с което е била оставена без разглеждане жалбата
на И.Н.Р. поради неотстранени в срок нередовности и е било прекратено
производството по делото. В
отменителното определение се съдържат задължителни указания относно
приложението на процесуалния закон.
В
изпълнение на указанията на Върховен административен съд в отменителното
определение, настоящият съдебен състав е изискал с Разпореждане № 484/30.01.2020
г. от началника на Затвора – Бургас пълната административна преписка по
заявление с вх. № 2302/23.07.2019 г. на И.Н.Р., цитирано в жалбата му, като с
Разпореждане № 623/10.02.2020 г. съдът
е изискал от ответника по жалбата и заверен препис от пълната преписка по
заявление с вх. №3228/11.10.2019 г. на И.Н.Р..
След уточненията, направени от
жалбоподателя в хода на производството, става ясно, че същият атакува: 1. бездействието на началника на Затвора
– Бургас да обособи и урегулира клуб за културно-масова дейност, вкл. като
изготви график за ползването на същия, каквото задължение жалбоподателят счита,
че нормативно е установено за ответника в разпоредбите на чл.22а ППЗИНС и в
чл.43, ал.2 ЗИНЗС; 2.фактическото
бездействие на началника на Затвора – Бургас да се произнесе по искането му,
формулирано в заявление с рег.№ 2302/23.07.2019 г., адресирано до същия /л.27/,
като му разреши да внесе и ползва котлон и малка фурна, които са включени в
списъка на разрешени вещи, утвърден от министъра на правосъдието със Заповед №
1349/07.08.2017 г. /л.57-л.61/.
В с.з. жалбоподателят се
явява лично, поддържа жалбата си и моли същата да се уважи, като ответникът
бъде задължен да извърши исканите действия.
В постъпилата справка-становище от 17.03.2020 г.
ответникът по жалбата оспорва същата, като по първото искане, а именно - за
обособяване на клуб за културна дейност и масови мероприятия по чл. 22а от
ППЗИНЗС, твърди, че в коридора на първа зона за повишена сигурност, където са
настанени осъдените на „доживотен затвор“ и „доживотен затвор без замяна“, не е
предвидено и не е обособено помещение, функциониращо като клуб по смисъла на
чл.22а от ППЗИНЗС, като няма свободни помещения, които могат да бъдат обособени
като такъв клуб; по второто искане в жалбата, а именно – за разрешаване на
допуск до котлон и малка фурна, ответникът по жалбата посочва, че липсва
възможност за жалбоподателя да се ползва от тези вещи, тъй като е лишен от
свобода и е настанен в първа зона за повишена сигурност.
В с.з. ответникът се явява лично и развива
подробни съображения за неоснователност на жалбата и по двата й пункта. Относно
непредоставянето на жалбоподателя на котлон и малка фурна за ползване,
ответникът изтъква, че заповедта на министъра на правосъдието не създава задължение
непременно посочените в списъка вещи да бъдат разрешавани на затворниците, като
това е предоставено на преценката на началника на затвора, а в конкретния
случай ответникът е извършил преценка и от съображения за сигурност е преценил,
че на жалбоподателя не следва да се дава възможност да се ползва от тези вещи. Допълва
също, че тъй като жалбоподателят е доживотно осъден на лишаване от свобода,
това го поставя в друга категория лица, подчинени на специфични разпоредби,
като чл.213 ППЗИНЗС регламентира, че той следва да изтърпява наказанието в
постоянно заключено помещение, което не кореспондира с желанието му да участва
в колективни мероприятия. Моли за отхвърляне на жалбата.
Административен съд Бургас, като взе предвид постъпилата жалба,
становището на ответника по нея, събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
В с.з. на 01.06.2020 г. съдът е указал на
жалбоподателя, че в настоящото производство в негова доказателствена
тежест е да установи фактите и обстоятелствата, посочени в жалбата, от които
черпи благоприятни за себе си последици, а именно – наличието на бездействие от
страна административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен
акт, а именно – наличие на нормативно вменено за началника на Затвора – Бургас
задължение да обособи клуб за културно-масова дейност, както и бездействието му
да изпълни това свое задължение, като съдът е указал също, че страните не
спорят относно факта, че и към настоящия момент в Затвора – Бургас не е
обособен клуб по смисъла на чл. 22а от ППЗИНЗС. На жалбоподателя е указано също,
че в негова доказателствена тежест е да установи искането за извършване на
фактическо действие от страна на ответника по жалбата – допуск до котлон и
малка фурна, което същият е бил длъжен да извърши по силата на закона, като
относно обстоятелството, че такова искане е било отправено и не е било
разрешено, страните също не спорят.
От наличните по
делото доказателства се установява, че със заявление рег.№ 2302/23.07.2019 г.,
цитирано в жалбата /л.27 от делото/, Р. е поискал от началника на Затвора –
Бургас да му разреши да получи и внесе котлон и малка фурна, които са вписани в
списъка с разрешени вещи, утвърден със заповед на министъра на правосъдието, в
сила от 07.04.2017 г. По заявлението на 24.07.2019 г. е взела писмено становище
инспектор К. Г., в което е изложила мнение до началника на затвора искането да
не се разрешава, тъй като жалбоподателят е настанен в І ЗПС /първа зона за повишена
сигурност/, където към момента липсва помещение, специално предназначено за
съхраняване и ползване на посочените уреди, а само при това условие е допустимо
лишените от свобода да държат и ползват котлон и малка фурна за общо ползване.
С оглед на даденото мнение от инсп. Г., на 25.07.2019 г. началника на Затвора –
Бургас е поставил върху заявлението на Р. резолюция „НЕ“, с която, предвид
съображенията на Георгиева, е отказал да разреши на жалбоподателя ползването на
исканите от него вещи. От това следва, че по искането на Р., формулирано в
заявление рег.№ 2302/23.07.2019 г., е налице произнасяне чрез отказ от страна
на ответника.
С оглед на така установените по
делото факти досежно втория пункт от жалбата, касаещ фактическото бездействие
на ответника да разреши на жалбоподателя да ползва и внесе котлон и малка
фурна, съдът намира жалбата за недопустима поради липса на предмет. Съгласно чл. 256, ал. 1 АПК, на което основание е подадена жалбата (именувана искане),
бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от
нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно
разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове. Според
втората алинея на същия текст, неизвършването на фактически действия, които
административният орган е длъжен да извърши по силата на закона, подлежи на
оспорване в 14-дневен срок от подаването на искане до органа за извършването
му. Чл. 256, ал. 3 АПК регламентира какъв следва да бъде резултатът от проведеното
съдебно производство, а именно - с решението си съдът осъжда административния
орган да извърши действието, като определя срок за това или отхвърля искането.
Казаното означава, че предмет на
оспорване по чл. 256, ал.2 АПК е неизвършването на фактически действия, като задължението за
извършване за административния орган произтича пряко от правна норма. В случая
задължението на началника на Затвора – Бургас да се произнесе по подаденото от Р.
заявление рег.№ 2302/23.07.2019 г., цитирано в жалбата /л.27 от делото/, е за волеизявление, т.
е. за издаване на административен акт, което не може да бъде приравнено на
задължението за извършване на фактически действия. Следователно, подадената
жалба (искане), с която е сезиран съдът, с петитум да се задължи ответникът да
разреши на жалбоподателя допуск до котлон и малка фурна, е процесуално
недопустима поради липса на предмет - подлежащо на оспорване фактическо
бездействие от страна на компетентния орган, и в тази част следва да се остави
без разглеждане и производството по делото – да се прекрати. В същия смисъл е и
практиката на ВАС /Определение № 3157 от 27.02.2020 г.
на ВАС по адм. д. № 770/2020 г., VI о./.
В
допълнение следва да се посочи, че дори и заявление с вх.
№2302/23.07.2019 г. на И.Н.Р. да касаеше неизвършването на фактическо действие,
то бездействието по искането е следвало да бъде оспорено в 14-дневен срок от
изтичането на срока за произнасяне от органа съгласно чл. 256, ал.2 АПК. В
случая този преклузивен срок не е спазен от жалбоподателя, тъй като жалбата му
против бездействието е депозирана в съда на 09.10.2019 г., много след
изтичането на 14-дневния срок за атакуване на бездействието по чл.256, ал.2 АПК. Поради това, жалбата в частта й срещу фактическото бездействие /ако имаше такова/
би се явила просрочена и пак би била оставена без разглеждане.
В
останалата част, съдът намира жалбата срещу бездействието на началника на
Затвора – Бургас за допустима, но неоснователна. Според разпоредбата на чл.256,
ал.1 АПК, бездействието на административния орган по задължение, произтичащо
пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно. В случая жалбоподателят
сочи наличие на задължение по силата на законова норма за ответника по жалбата,
свързано с нуждата от обособяване на клуб за културно-масова дейност и
изготвяне на график за ползването му. Съгласно чл.213 ППЗИНЗС, осъдените на
доживотен затвор се настаняват в отделни затвори или в отделения на другите
затвори в обособени зони с повишена сигурност. Те се държат в постоянно
заключени помещения при засилен надзор и охрана. Участието им в колективни
мероприятия е само с осъдени от същата категория.
Съгласно
разпоредбата на чл. 43, ал.2 ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва
да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване
на поправително въздействие. Според чл.22а ППЗИНЗС, стаите за групова работа се
обзавеждат с телевизор, маса и столове, съобразени с броя на лишените от
свобода в групата; в стаите за групова работа могат да се провеждат беседи,
срещи с представители на обществеността, развива се художествена самодейност с
лишените от свобода, като за целта се разрешава ползването на музикални
инструменти по ред, определен от началника на затвора, поправителния дом или
затворническото общежитие; провеждането на мероприятия с участието на външни
лица се съгласува със заместник-началника по режимна и надзорно-охранителна
дейност и началника на сектор „Социални дейности и възпитателна работа” и се
утвърждава от началника на затвора.
Анализът на горните разпоредби налага
извод, че в затворите следва да бъдат осигурени условия – битови и други
помещения, за поправително въздействие, като осъдените на доживотен затвор
могат да участват в колективни мероприятия само с осъдени от същата категория,
което изискване е продиктувано от мерки за сигурност, свързано с необходимостта
тези лишени от свобода през цялото време да са в постоянно заключени помещения
при засилен надзор и охрана. В разпоредбите на ЗИНЗС и ППЗИНЗС, обаче, не е
предвидено задължение за непременно обособяване на клуб за културно-масова
дейност в затвора – битовите помещения, които следва да бъдат осигурени за
поправително въздействие на лишените от свобода, могат да бъдат от различно
естество, вкл. такъв тип помещение е библиотеката в затвора.
От
справката, приложена на л.40 от делото, изготвена от началника на Затвора –
Бургас, става ясно, че лишените от свобода, настанени в първа зона за повишена
сигурност /какъвто е и жалбоподателят/, имат право да посещават библиотека
съобразно утвърден график /л.49 от делото/, като жалбоподателят има право
съгласно този график да ползва библиотеката всеки понеделник. В коридора на
първа зона за повишена сигурност не е предвидено и не е обособено помещение,
функциониращо като клуб за културно-масова дейност, поради липса на свободно
такова, но началникът на Затвора посочва, че във връзка с необходимостта от
извършване на социално-консултативни и информационни мероприятия, индивидуална
и групова работа, на лишените от свобода, изтърпяващи наказание „доживотен
затвор” и „доживотен затвор без замяна”, е предоставена възможност за
регламентиран достъп до библиотека, спортни дейности и трудова дейност. Ето
защо, не може да се приеме, че началникът на Затвора – Бургас бездейства по вменено
му със закон задължение за обособяване и урегулиране на клуб за културно-масова
дейност в затвора, тъй като законът не предвижда изграждането на нарочно
обособено за тази цел, отделно помещение, а битови и други помещения за
поправително въздействие има осигурени.
С тези
съображения съдът намира, че жалбата в тази част е неоснователна и следва като
такава да бъде отхвърлена.
Мотивиран от горното
и на основание чл.159
и чл.
172, ал.2 АПК, Административен съд - Бургас, ХХІІІ състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на И.Н.Р., понастоящем в Затвора – гр.
Бургас, ул. „Индустриална“ № 88, В
ЧАСТТА, с която се обжалва бездействието на началника на Затвора – Бургас,
изразяващо се в неизвършването на фактическо действие, с което да се разреши на
жалбоподателя да внесе и ползва котлон и малка фурна, описани в списък за
разрешени вещи, утвърден със Заповед № ЛС-04-605/07.04.2017 г. на министъра на
правосъдието, И ПРЕКРАТЯВА
производството по делото в тази част като недопустимо.
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователна жалбата на И.Н.Р.,
понастоящем в Затвора – гр. Бургас, ул. „Индустриална“ № 88, в останалата част, с която се обжалва бездействието
на началника на Затвора – Бургас, изразяващо се в неизпълнението на задължение,
произтичащо пряко от нормативен акт, а именно – да обособи и урегулира клуб за
културно-масова дейност в Затвора - Бургас, както и да изготви график за
ползването на този клуб.
Решението
в частта, с която частично е оставена жалбата без разглеждане и е прекратено
производството по делото, има характер на определение, което подлежи на
обжалване с частна жалба в седмодневен срок от съобщаването му на страните пред
Върховен административен съд. В останалата част решението подлежи на обжалване
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен
съд.
СЪДИЯ: