Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година
15.07.2016 Град КАРЛОВО
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски
Районен съд първи
граждански състав
На петнадесети юни две
хиляди и шестнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Асима
Вангелова-Петрова
Секретар:
С.Д.
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 166 по описа за 2016 година
и
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по иск с правно основание член 213 от
КТ.
Ищцата - А.Р.Я. твърди, че на 06.08.2008г. била
назначена на работа в Т.д. „В.Л.”***, на длъжност „хижар”, а впоследствие -
„домакин” с основно месечно трудово възнаграждение от 300 лева. През следващите
години, в периода от 15.07.2009г. до 03.05.2012г., трудовият й договор бил на
четири пъти неправомерно прекратяван, което налагало да се обръща към съда за
защита от незаконно уволнение. След всяко възстановяване на заеманата до
уволнението длъжност, работодателят изпълнявал решенията на съдилищата за
възстановяване на заеманата до уволнението длъжност, но впоследствие пристъпвал
към последващо уволнение. Не се случило така при последното й възстановяване от
съда. Това станало с Решение № 298/12.07.2012г. по гражданско дело № 561/2012г.
на Районен съд К., потвърдено с Решение № 1832/03.12.2012г. на П.ски окръжен
съд, последното необжалвано от ответника. С разпореждане, получено от ищеца на
04.02.2013г., съдът я уведомил, че може да се яви да заеме длъжността си в
двуседмичен срок. От нейна страна, с писмено изявление от 14.02.2013г.
уведомила Туристическото дружество, че считано от 15.02.2015г. се завръща на
работата, на която била възстановена, като домакин. Писмото й било получено от
ТД „В.Л.” град К. на 14.02.2013г., за което получила обратна разписка-известие
за доставяне. На 15.02.2013г. се изкачила на хижа „В.Л.” за заемане на
длъжността „домакин”, но не била допусната на работното място, под претекст, че
хижата била отдадена под наем. Веднага сигнализирала писмено на ръководството
на Т.д. „В.Л.” за желанието й да бъде възстановена на работа, но не последвало
никакво действие в тази насока. На 19.02.2013г. отново се явила на хижата за
започване на работа, но отново не била допусната. Не й се отговорило и на
писмената й молба до Туристическото дружество - кога и къде може да започне
работа. В течаща междувременно кореспонденция между ТД „В.Л.” град К. и
Дирекция „Инспекция по труда” град П., последното отговорило с писмо изх. №
0058-1653/19.02.2013г., че работодателят е длъжен веднага да изпълни влязлото в
сила решение и, че то задължава работодателя да го възстанови на същата
длъжност и работно място, там, където е предоставял труд преди уволнението.
Въпреки това, ръководството на ТД „В.Л.” град К., останало глухо за това тяхно
задължение и до днешен ден не я е възстановило на работа. Трудовото й
правоотношение било в сила и до днес.
Сочи, че през годините - от назначаването й на
06.08.2008г. до настоящия момент, основното й месечно трудово възнаграждение от
300 лева не било променяно. Поради честите й незаконни уволнявания, последното
месечно брутно възнаграждение за положен труд било изплатено за месец март
2011г. и то било в размер на 307 лева. Към датата, на която се явила за
възстановяване на работа - 15.02.2013г., това възнаграждение било под
минималното месечно трудово възнаграждение, определено за страната. Към тази
дата, ищцата следвало да бъде възстановена с корегирена заплата от минимум
минималната работна заплата (MP3) - 310 лева плюс възнаграждение за прослужено
време на базата на стажа й при тях, започнал от 06.08.2008г., което било не
по-малко от 0.6% за всяка прослужена година или брутното й трудово
възнаграждение не можело да е по-малко от 317.44 лева, съгласно ПМС №
250/11.10.2012г. от 01.01.2014г. до 31.12.2014г. - MP3 била 340 лева (ПМС №
249/31.10.2013г.), от 01.01.2015г. до 30.06.2015г. - 360 лева (ПМС №
419/17.12.2014г.), от 01.07.2015г. до 31.12.2015г. - 380 лева (ПМС №
139/04.06.2015г.) и от 01.01.2016г. - 420 лева (ПМС № 375/28.12.2015г.), което
изисквало автоматични корекции на заплатата й поне в този минимален размер.
Корекции се изисквали и на всяка нейна заплата от месец септември всяка година,
поради навършване на още една цяла година от трудовия й стаж при ответника. В
резултат от недопускането й на работа твърди, че била лишена от приходи, които
й се полагали.
МОЛИ съда, да постанови решение, с което да осъди Т.д.
„В.Л.”***, да й заплати обезщетение за недопускането й до работа за периода от
15.02.2013г. до 15.02.2016г. в размер 12 816.54 лева, формирано на
следната база:
- от 15.02.2013г. до 31.08.2013г. - 6,5 месеца по 310
лева основно месечно трудово възнаграждение (ОМТВ) плюс 2.4% за прослужено
време повече от 4 години (4 по 0.6) – 7.44 лева или 6.5 х 317.44 – 2 063.36
лева;
- от 01.09.201 г. до 31.12.2013г. - 4 месеца по 310
лева ОМТВ плюс 3.0% за прослужено време повече от 5 години – 9.30 лева или 4 х
319.30 -1 277.20 лева;
- от 01.01.2014г. до 31.08.2014г. - 8 месеца по 340
лева ОМТВ плюс 3% за прослужено време повече от 5 години - 10.20 лева или 8 х
350.20 – 2 801.60 лева;
- от 01.09.2014г. до 31.12.2014г. - 4 месеца по 340
лева ОМТВ плюс 3.6% за прослужено време повече от 6 години – 12.24 лева или 4 х
352.24 - 1 408.96 лева;
- от 01.01.2015г. до 30.06.2015г. - 6 месеца по 360
лева ОМТВ плюс 3.6% за прослужено време повече от 6 години - 12.96 лева или 6 х
372.96 лева - 2237.76 лева;
- от 01.07.2015г. до 31.08.2015г. - 2 месеца по 380
лева ОМТВ плюс 3.6% прослужено време за повече от 6 години – 13.68 лева или 2 х
393.68 лева – 787.36 лева.
- от 01.09.2015г. до 31.12.2015г. - 4 месеца по 380
лева ОМТВ плюс 4.2% за прослужено време повече от 7 години – 15.96 лева или 4 х
395.96 – 1583.84 лева;
- от 01.01.2016г. до 15.02.2016г. - 420 лева ОМТВ плюс
4.2% за прослужено време повече от 7 години - 17.64 лева или 1.5 месеца х
437.64 лева – 656.46 лева.
Претендира ответника да
бъде осъден да й заплати и законната лихва върху присъденото обезщетение за
недопускането й на работа, считано от датата на подаване на исковата молба -
15.02.2016г. до окончателното му изплащане. Претендира за направените по делото
разноски.
В ХОДА на делото ищецът е поискал и съдът е допуснал
изменение на предявените искове, като обезщетение за недопускането й до работа
за периода от 15.02.2013г. до 15.02.2016г. да се счита предявено в размер на 10
038.66 лева
Ответното дружество – Т.д. „В.Л.”***, оспорва изцяло по
основание и размер предявения иск, по следните причини: твърди, че по никакъв начин ищцата не е
реализирала възможността си да бъде възстановена на работа, съобразно
цитираното в исковата молба съдебно решение, въпреки изричното уведомително
писмо на съда от 23.01.2013г. по гр.д. № 561/2012г. Поведението на същата, в
указания законов 14-дневен срок било изключително симулативно, формално и
по-скоро избягващо контакт с работодателя, отколкото израз на намерение да се
яви и постъпи на работа по възстановеното по съдебен ред трудово
правоотношение. По същия несъответен на вменените й задължения по прекратяване
на така и невъзстановеното трудово правоотношения начин, същата постъпила и при
оформянето на трудовата си книжка,откъдето пък стига да съвсем превратния
извод, че същото е все още в сила. Междувременно, в течение на трите години, за
които същата претендира, че следва да бъде обезщетена за „действащо” и „в сила”
трудово правоотношение, същата се явява тъжител по ЧХНД № 170/2013г. на I-ви
наказателен състав на Карловския районен съд, по което същата търси наказателна
отговорност на длъжностните лица, представляващи работодателя й г-н К., в
качеството си на Председател на Дружеството и г-н А.Р., в качеството на
Секретар на същото, а същото така и от едноличния търговец Я.Д.-наемател на
туристическата база, където последно работила, за недопускането й на работа във
връзка с неизпълнено задължение от тяхна страна за изпълнение на влязло в сила
съдебно решение в тази насока. Влязлото в сила решение по посоченото дело, с
което изцяло били отхвърлени исковете на ищцата спрямо тези лица,
последните-оневинени, а мотивите - категорични по пълното несъответствие на
твърдяната от ищцата обстановка по недопускането й на работа, недвусмислено
показвали лавирането около нескончаемите претенции на ищцата към Дружеството и
по този наказателен ред. Твърди, че висящи и прекратени, поради оттегляне на
исковете й, касаещи същия период били претенциите на същата по гр.д. №
231/2015г. на I-ви граждански състав на Карловския районен съд, както и
цитираните в самата искова молба гр.д. № 561/12г. на КРС. Наред с това, счита и
периода, за който се претендира и явяващ се еквивалентен с 3-годишния давностен
такъв за претенции на подобен вид обезщетения, далеч надхвърлящ законовите
рамки и ограничения в този смисъл по продължителност и изпълнени условия за
обезщетяване по Кодекса на труда. В тази връзка са и
обясненията-становище,съдържащи се в отговора-становище на Председателя на
Дружеството, който прилага към отговора на исковата молба, както и по
съображения, които ще изложи в първото по делото заседание.
От събраните по делото доказателства съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
Видно от съдържащата се в кориците на приложеното
гражданско дело № 231/2015г. по описа на КРС копие от Заповед № 2/03.05.2012г.
на СНЦ на ТД В.Л., на основание член 328, ал. 1, т. 2 от КТ е прекратено
трудовото правоотношение на А.Р.Я. с Т.д. „В.Л.”***.
Видно от съдържащото се в кориците на приложеното НОХД
№ 170/2013г. по описа на КРС копие от влязло в сила Решение от 12.07.2012г.,
постановено по гражданско дело № 561/2012г. по описа на КРС, е признато за
незаконно уволнението
извършено със Заповед № 2 от 03.05.2012г. на Председателя на Т.д. „В.Л.”***, с което е прекратено трудовото
правоотношение с А.Р.Я., като със съдебното решение същата е възстановена на заеманата преди уволнението
длъжност „Домакин“, с работно място хижа В.Л. при Т.д. „В.Л.”***.
По делото се съдържа и писмо, изпратено от Районен съд
град К. до А.Р.Я., получено от същата на 04.02.2013г., с което е уведомена, че
постановеното по гражданско дело № 561/2012г. по описа на КРС решение е влязло
в законна сила и със същото е възстановена
на предишната си работа, като на основание член 345, ал. 1 от КТ, в
2-седмичен срок от получаване на писмото може да я заеме. Цитираните документи
– решение на КРС и кореспонденция, изпратена по реда на член 345 от КТ са
представени в заверени кория и по настоящото дело.
Видно от приложеното НОХД № 170/2013г., с влязла в
сила присъда, съдът е признал А.К.Р.,
секретар на ТД „В.Л.“ град К. ЗА НЕВИНЕН в това, че на 15.02.2013 г., в
гр. К., в качеството му на длъжностно лице- секретар на ТД „В.Л.“ гр. К., при
условията на посредствено извършителство от И.П.Д., не е изпълнил влязло в сила
съдебно решение за възстановяване на неправилно уволнен работник, а именно
А.Р.Я., поради което и на основание член 304 от НПК го ОПРАВДАВА по
повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по член172 ал.2 от НК.
ПРИЗНАЛ е подсъдимият К.И.К., изпълняващ длъжността Председател на ТД „В.Л.“
град К. ЗА НЕВИНЕН в това, че на в периода от 18.02.2013г. до 21.02.2013г., в
град К., в качеството му на длъжностно лице- Председател на ТД „В.Л.“ град К.
не е изпълнил влязло в сила съдебно решение за възстановяване на неправилно
уволнен работник, а именно А.Р.Я., поради което и на основание чл.304 от НПК го
ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.172 ал.2
от НК. ПРИЗНАЛ е подсъдимата Я.И.Д. ЗА НЕВИННА в това, че в периода от
18.02.2013г. до 21.02.2013г., в град К., в качеството и на длъжностно лице
управител на ЕТ „Я.Д.- 68“ град К., не е
изпълнила влязло в сила съдебно решение за възстановяване на неправилно уволнен
работник, а именно А.Р.Я., като на 19.02.2013г. деянието е извършено при
условията на посредствено извършителство от И.П.Д., поради което и на основание
чл.304 от НПК я ОПРАВДАВА по повдигнатото и обвинение за извършено престъпление
по чл.172 ал.2 от НК.
Видно от представеното копие от трудовата книжка на
ищцата, последното отбелязване по същата е с отразяване на прекратения трудов
договор с Т.д. „В.Л.”***, съгласно Заповед № 2/03.05.2012г. на СНЦ на ТД В.Л..
По делото е представена кореспонденцията, водене между
страните. Видно от Заявление изпратено от А.Р.Я. до Т.д. „В.Л.”***, получено от
последното на 14.02.2013г., видно от представеното копие на обратна разписка,
ищцата е уведомила ответника, че в изпълнение на съдебно решение, постановено
по гр.д. № 561/2012г. по описа на КРС и разпореждане на съда от 23.01.2013г.,
започва работа като домакин с място на работа – хижа „В.Л.“ към ТД „В.Л.“ град
К., считано от 15.02.2013г.
Видно от депозираната от А.Р.Я. и А.Т.П. жалба до К.К., в качеството му на
председател на УС на ТД „В.Л.“ град К., получена от последния на 27.02.2013г.,
видно от представената обратна разписка, двамата се жалват от действията та
ръководството на ТД, относно изпълненията на съдебните решения, като във връзка
с това се явили на 15.02.2013г. за започване на работа в хижата, но били
посрещнати от И.Д., който им предал разпореждане на секретаря на дружеството –
А.Р., касаещо заплащане престоя им там.
Видно от писмо, изпратено от Т.д. „В.Л.”*** до
Инспекция по труда град П., изх. № 18/11.02.2013г. е направено запитване какво
да бъде действието на дружеството с оглед възстановената със съдебно решение
ищца да заеме на длъжност „Домакин“ в
хижа „В.Л.“, при положение, че обекта е отдаден под наем на друго лице. В
отговор на запитването, ИА „ГИТ“, Д“ИТ“ град П., с писмо изх. № 0058-1653 от
19.02.2013г. отговаря, че при възстановяване на незаконно уволнен работник или
служител на предишната му работа, той може да я заеме, ако в двуседмичен срок
от съобщението му за възстановяване се яви на работа. С възстановяването му, на
практика се заличава заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с
този работник или служител и задължава работодателя да го възстанови на същата
длъжност и работно място, там където е предоставял труд преди уволнението.
Във връзка с предявения иск, съдът е допуснал и
изслушал свидетели на двете страни. От показанията на свидетеля, осигурен от
ищцовата страна - А.Т.П. се установява следното: свидетелят твърди, че ищцата
била възстановена на работа, като уточнява, че по едно и също време и двамата
били възстановени на работа на хижа „В.Л.“. Два дни преди него, ищцата си
получила писмото за това – той си взел писмото на 08.01.2013г., а нейното било
на 5-ти или 6-ти януари 2013г. Сочи, че след получаване на писмата, двамата
започнали да се стягат, за да се качват на работа. Няколко пъти преминавали
през офиса на туристическото дружество, но там висяла бележка, на която пишело:
„В отпуск съм“ и посочен телефон за връзка. На 14.02.2013г. за последно
направили опит да се свържат с дружеството, на ненамерили никой. Поради това,
отишли и изпратили по пощата препоръчани писма, с обратна разписка, до офиса на
дружеството. Писмата били със съдържание: „решението на съда е влязло в сила, с
молба за възстановяване на работа и да бъдат допуснати до работа“. Твърди, че
на 14.02.2013г., около 14.00-14.30 часа направил опит да се свърже със
секретаря на дружеството по телефона, но същият му бил изключен. Вечерта се
събрали с А., за да стягат багажа. В 18.04 часа му се обадил господин Р.,
секретаря на ТД и му казал, че му е известно, че двамата са изявили желание да
се върнат на работа в хижа „В.Л.“, за което свидетелят потвърдил. Предал им, че
им се определят почивни дни - събота и неделя, както и че трябвало да си плащат
нощувките. На 15.02., петък, тръгнали нагоре към 08.00 часа, минахме през офиса
около 08.05-08.10 часа. Нямало никой и тъй като пътят им бил от там, тръгнахме
нагоре. В 13.45 часа пристигнали на хижата. Там заварили И.Д., с който преди
време заедно работили. Попитал го дали знае за какво идват, при което същият
отговорил отрицателно. Двамата му обяснили и той ги изпратил в студената
столова, където им напалил печката. Казал им, че сменя Я.Д. - наемателката,
която била арендатор на хижата. Сочи, че със себе си носели комплект документи,
защото не знаели дали статута бил променен. Знаели, че хижата е отдадена под
аренда, но предполагали, че може договорът да е прекратен. Показали документите
на Дишлиев и той се подписал отдолу, че е запознат с тях, но заявил, че нищо не
може да направи. Не можел да ги допусне на работа, защото Я.Д. била наемателя
на хижата, а нея я нямало. Казал, че ако искат да спят, трябвало да си плащат.
Събота сутринта тръгнали, тъй като нямало възможност да останат повече, защото
не ги допускали до служебните помещения. В понеделник отново написали писма, че
не били допуснати до работа, които изпратили на Я.Д. и на ТД. След това, на
18.02. следобед отново тръгнали към хижа „В.Л.” с всичкия багаж. Около 15.30-16.00
часа, точно под Баража, чул Я. да говори по телефона, казвайки „ало, ало”. Били
на ръба и там обхват на телефоните почти нямало. Тя казала, че Я. й се обажда,
но връзката прекъснала, след което тя затворила телефона и двамата тръгнали
нагоре. Пътят бил тежък и дълъг, като прекарали нощта в гората. На сутринта, в
осем без десет, на 19-ти февруари се явили на работа. Процедурата била
абсолютно същата - студената столова, печка напалена, няма никакво мърдане
навътре. Посрещнал ги И.Д. и Тенко. След което изкарали деня до 17.00 часа,
взели бележка, че били от 8 до 17 часа на работа, но не са работили нищо,
защото нямали възможност да работят. Отправили се надолу, пренощували отново в
гората и слезли на другия ден в К.. Сочи, че очаквали, като се качат на хижата
да има комисия, която да предаде хижата, защото били хижари и трябвало да
направят смяна. Горе такава комисия нямало и в рамките на 5 дни такава комисия
не се била качвала, което означавало, че те нямали желание да им предадат
хижата. Твърди, че след това отново били правени опити. На 21.02. се обадил
лично на Я.Д. и й казал, че двамата били възстановени от съда на работа и да се
разберат как да се качат горе на хижата. Тя им отговорила, че нямала нищо общо
с тях. След това наели адвокат и завели наказателно дело. Твърди, че и
председателят, и секретарят имали неговия и на Я. телефон и ако са имали
желание са могли да ги намерят. В писмото, което изпратили на 14.02. посочили,
че на 15-ти ще се явят на работа. Твърди, че от началото на месец февруари не по-малко
от 20 пъти двамата са минавали през офиса. В момента, в който пуснали писмата
за възстановяване на работа чрез пощата видял Р. и председателя на дружеството
на площада. Твърди, че Я. минава на ден по 30-40 пъти покрай офиса на
дружеството, защото живее до него. По повод тези нейни минавания казвала, че
вечно било затворено и нямало никой.
От показанията на свидетелите, осигурени от ответната
страна се установява следното: Свидетелят Х.Г.Т. твърди, че тогава бил
заместник председател и през месец февруари 2013г. знаели, че Я. заедно със
С.П. били възстановени и трябвало да започнат работа средата на месец февруари.
Знаели, че трябвало да се върнат, защото били уведомени със съобщение от съда,
поради което ги чакали. Сочи, че този период бил много активен, защото имали
подготовка за общо събрание и всеки ден се събирали част от УС в дружеството –
седалището, което било в град К., на Арабския мост. Всеки ден там имало хора.
Не помни някой да е бил в отпуск през месец февруари. Сочи, че преди две години
взели решение, че ще отдадат хижите под аренда и 5 обекти ги отдали под аренда.
Единственият назначен на щат в дружеството бил секретаря на дружеството – А.Р..
Фактически, тогава решили да възложат на секретаря да пита НОИ какво трябва да
направят, ако се върнат на работа А. и С. Отговорът бил, че трябва да ги
назначат на работа. Сочи, че умували какво ще правят, като се върнат на работа,
като имало предложение да ги назначат като домакини на туристическата спалня,
защото тя също им била дадена от Общината и я стопанисват. Твърди, че всеки ден
били в дружеството, събирали се и според тях, двамата трябвало да се явят в
офиса на дружеството. Твърди, че в офиса на дружеството не са идвали. Към края
на месец февруари се коментирал въпроса, че било получено някакво писмо, с
което двамата възнамерявали да дойдат на работа. Писмото било получено
секретаря. Един петък, през месец февруари, двамата се качили на хижата,
останали са един ден и са се прибрали. Заявява, че не му било известно с каква
цел са били горе на хижата. Твърди, че не са проявявали инициатива да ги
поканят, за да им предложат работа. Очаквали, че те ще ги потърсят.
Свидетелят И.П.Д. твърди, че замествал
хижаря В. на хижа „В.Л.“ град К.. Това било през месец февруари. Някъде към
15.02.2013г., петък, около 13.30 – 14.00 часа отишли С.П. и А.. Представили
документи, че са възстановени на хижата. Запалили печката в столовата, платили
си нощувките, настанили се за спане. Не са поискали от него да ги възстанови на
работа, а той не бил и хижар. Спали там и на сутринта си заминали. После се
върнали отново във вторник, на другата седмица, около 08.00 часа сутринта.
Казали, че са на работа, но той не могъл да им възложи такава. Не са искали от
него ключ на някое помещение, за да работят, тъй като знаели, че не е хижар.
Към 11.00 часа си заминали, без да спят. Твърди, че с Туристическото дружество
нямал взаимоотношения във връзка с престоя му на хижата, нямал инструктаж, нито
инструкции как да постъпи, ако дойдат тези хора. По телефон нямал връзка с
неговия приятел, за да го уведоми за тях. Двамата му казали, че идват на
работа, че били възстановени от съда, но той не могъл да ги поеме и да им каже
какво да вършат.
По делото е изслушано заключение на вещото лице Р.М. по назначена съдебно-счетоводна
експертиза, които не бяха оспорени от страните и съдът ги възприема, като
обективни, безпристрастни и компетентни.
Съгласно заключението, по отношение на това - какъв
е размера на полученото от ищцата месечно брутно трудово възнаграждение, вещото
лице посочва, че в ТД „В.Л.” за месец май 2012г. е начислена работна заплата на база 300 лева
ОМЗ за месец, плюс 1.8% клас професионален опит.
По
отношение на това - какво общо месечно брутно трудово възнаграждение е следвало
да получи ищцата при възстановяването й на работата, заемана преди уволнението
на база минимално основно месечно възнаграждение плюс минимално допълнително
възнаграждение (клас) за прослужено време за периода от 15.02.2013г. до
15.02.2016г., вещото лице дава следното заключение:
Претендираното
месечно брутно трудово възнаграждение, което следва да получи ищецът при
възстановяването му на работата заемана преди уволнението на база минимално
основно месечно възнаграждение плюс минимално допълнително възнаграждение
(клас) за прослужено време за периода от 15.02.2013г. до 15.02.2016г. е в общ
брутен размер на 12 806.12 лева и сума за получаване след удръжка на всички
дължими осигурителни вноски, здравни осигуровки и ДОД – 10038.66 лева, по
периоди както следва:
А)
за 2013г. – БТВ в общ размер на
3340.56 лева и сума за получаване 2618.66 лева, както следва:
За
периода 15.02.2013
- 28.02.2013 – БТВ в размер на 158.72 лева и сума за получаване 124.42 лева;
За
периода 01.03.2013
- 31.03.2013 – БТВ в размер на 317.44 лева и сума за получаване 248.84 лева;
За
периода 01.04.2013
- 30.04.2013 – БТВ в размер на 317.44 лева и сума за получаване 248.84 лева;
За
периода 01.05.2013
- 30.05.2013 – БТВ в размер на 317.44 лева и сума за получаване 248.84 лева;
За
периода 01.06.2013
- 30.06.2013 – БТВ в размер на 317.44 лева и сума за получаване 248.84 лева;
За
периода 01.07.2013
- 31.07.2013 – БТВ в размер на 317.44 лева и сума за получаване 248.84 лева;
За
периода 01.08.2013
- 31.08.2013 – БТВ в размер на 317.44 лева и сума за получаване 248.84 лева;
За
периода 01.09.2013
- 30.09.2013 – БТВ в размер на 319.30 лева и сума за получаване 250.30 лева;
За
периода 01.10.2013
- 30.10.2013 – БТВ в размер на 319.30 лева и сума за получаване 250.30 лева;
За
периода 01.11.2013
- 30.11.2013 – БТВ в размер на 319.30 лева и сума за получаване 250.30 лева;
За
периода 01.12.2013
- 31.12.2013 – БТВ в размер на 319.30 лева и сума за получаване 250.30 лева.
Б)
за 2014г. – БТВ в общ размер на 4210.56 лева и сума за получаване 3300.64 лева,
както следва:
За
периода 01.01.2014
- 31.01.2014 – БТВ в размер на 350.20 лева и сума за получаване 274.52 лева;
За
периода 01.02.2014
- 28.02.2014 – БТВ в размер на 350.20 лева и сума за получаване 274.52 лева;
За
периода 01.03.2014
- 31.03.2014 – БТВ в размер на 350.20 лева и сума за получаване 274.52 лева;
За
периода 01.04.2014
- 30.04.2014 – БТВ в размер на 350.20 лева и сума за получаване 274.52 лева;
За
периода 01.05.2014
- 30.05.2014 – БТВ в размер на 350.20 лева и сума за получаване 274.52 лева;
За
периода 01.06.2014
- 30.06.2014 – БТВ в размер на 350.20 лева и сума за получаване 274.52 лева;
За
периода 01.07.2014
- 31.07.2014 – БТВ в размер на 350.20 лева и сума за получаване 274.52 лева;
За
периода 01.08.2014
- 31.08.2014 – БТВ в размер на 350.20 лева и сума за получаване 274.52 лева;
За
периода 01.09.2014
- 30.09.2014 – БТВ в размер на 352.24 лева и сума за получаване 276.12 лева;
За
периода 01.10.2014
- 30.10.2014 – БТВ в размер на 352.24 лева и сума за получаване 276.12 лева;
За
периода 01.11.2014
- 30.11.2014 – БТВ в размер на 352.24 лева и сума за получаване 276.12 лева;
За
периода 01.12.2014
- 31.12.2014 – БТВ в размер на 352.24 лева и сума за получаване 276.12 лева.
В)
за 2015г. – БТВ в общ размер на 4608.96 лева и сума за получаване лева, както
следва:
За
периода 01.01.2015
- 31.01.2015 – БТВ в размер на 372.96 лева и сума за получаване 292.36 лева;
За
периода 01.02.2015
- 28.02.2015 – БТВ в размер на 372.96 лева и сума за получаване 292.36 лева;
За
периода 01.03.2015
- 31.03.2015 – БТВ в размер на 372.96 лева и сума за получаване 292.36 лева;
За
периода 01.04.2015
- 30.04.2015 – БТВ в размер на 372.96 лева и сума за получаване 292.36 лева;
За
периода 01.05.2015
- 30.05.2015 – БТВ в размер на 372.96 лева и сума за получаване 292.36 лева;
За
периода 01.06.2015
- 30.06.2015 – БТВ в размер на 372.96 лева и сума за получаване 292.36 лева;
За
периода 01.07.2015
- 31.07.2015 – БТВ в размер на 393.68 лева и сума за получаване 308.60 лева;
За
периода 01.08.2015
- 31.08.2015 – БТВ в размер на 393.68 лева и сума за получаване 308.60 лева;
За
периода 01.09.2015
- 30.09.2015 – БТВ в размер на 395.96 лева и сума за получаване 310.39 лева;
За
периода 01.10.2015
- 30.10.2015 – БТВ в размер на 395.96 лева и сума за получаване 310.39 лева;
За
периода 01.11.2015
- 30.11.2015 – БТВ в размер на 395.96 лева и сума за получаване 310.39 лева;
За
периода 01.12.2015
- 31.12.2015 – БТВ в размер на 395.96 лева и сума за получаване 310.39 лева.
В)
за 2016г. – БТВ в общ размер на 646.04 лева и сума за получаване 506.44 лева,
както следва:
За
периода 01.01.2016
- 31.01.2016 – БТВ в размер на 437.64 лева и сума за получаване 343.07 лева;
За
периода 01.02.2016
- 15.02.2016 – БТВ в размер на 208.40 лева и сума за получаване 163.37 лева.
Въз основа на така установената и възприета фактическа
обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:
Обезщетение по член 213 от КТ се дължи при незаконно
недопускане на работа, докато трае изпълнението на трудовото правоотношение. В
хода на делото, в тежест на ищеца е да установи, че се е явил в ответното
дружество с готовност да изпълнява заеманата длъжност, но не е допуснат от
работодателя. В случая, трудовия договор на ищцата е прекратен със Заповед №
2/03.05.2012г. на СНЦ на ТД В.Л., но със съдебно решение, уволнението е
признато за незаконно и същата е възстановена на работа.
Спорните между страните факти са дали след
възстановяване на работа, ищцата се е явявала на работа и дали е допускана или
не до работното си място от служители на ответното дружество. За същите
обстоятелства са събрани гласни доказателства. Показанията са противоречиви в
частта за осъществени действия от страна на служители на ответното дружество по
недопускане на ищцата до работа. Съдът при съпоставка показанията на двамата
свидетели по горната група факти намира, че следва да кредитира показанията на
свидетеля А. П. Последният чрез показанията си удостоверява факти и
обстоятелства, които непосредствено е възприел и в които е участвал.
Показанията му са последователни и непротиворечиви и по делото не са събрани
доказателства същият да има интерес от изхода на спора. Свидетелските показания
на Х. Т. не са за непосредствено възприети от него факти, а представляват
изводи, които той прави. Не му е известно да се е явявала ищцата на работа,
следвало да уведоми за това лично в офиса, но същевременно и няма обратна
връзка и не знае какво е било развитието със случая с нея. Не без значение при
обсъждане на неясните и показания е и служебната и зависимост, доколкото и към момента
работи при ответното дружество.
По делото няма твърдения, нито данни, трудовото
правоотношение с ищцата да е прекратено, след възстановяването й на работа с
Решение от 12.07.2012г., постановено по гражданско дело № 561/2012г. по описа
на КРС.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира по делото безспорно се установява, че работодателят ответник след като
служителят е изпълнявал ефективно работата си на длъжност „Домакин“, по валидно
трудово правоотношение не допуска служителя А.Р.Я. да полага труд на същата
длъжност. Недопускането е незаконосъобразно тъй като трудовото правоотношение
не е прекратено или съответно изменено.
Неправомерното недопускане до работа на служителя от
работодателя законодателя с нормата на член 213, ал.2 от КТ скрепя с
имуществената отговорност на последния, като за целия период на недопускане
работодателя дължи обезщетение на служителя в размер на брутното му трудово
възнаграждение.
Съгласно приетото и неоспорено от страните заключение
на вещото лице, месечно
брутно трудово възнаграждение, което следва да получи ищецът при
възстановяването му на работата заемана преди уволнението на база минимално
основно месечно възнаграждение плюс минимално допълнително възнаграждение
(клас) за прослужено време за периода от 15.02.2013г. до 15.02.2016г. е в общ
брутен размер на 12 806.12 лева и сума за получаване след удръжка на всички
дължими осигурителни вноски, здравни осигуровки и ДОД – 10 038.66 лева. Т.е., за исковия период 15.02.2013г. до 15.02.2016г., при
съблюдаване на член 228 от КТ, съдът определя размер на дължимото обезщетение
по член 213, ал.2 от КТ за сумата 10 038.66 лева. Ищецът
претендира сума в същия размер - 10 038.66 лева, предвид
което съдът приема иска за доказан по размер и съответно - уважен иска по реда
на член 213, ал.2 от КТ.
Ответникът в исковото производство упражнява правата
си по член 120 от ЗЗД, като прави възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на претендираните от ищеца с исковата молба вземания.
Производството по предявеният иск за присъждане
вземането за обезщетение по член 213, ал.2 от КТ е трудов спор по смисъла на
член 357 от КТ, предвид на което и във връзка с нормата на член 358, ал.1, т.3
предявяването на същия е скрепено с общата за трудовите спорове тригодишна
погасителна давност. Вземането е с периодични падежи. Изискуемостта на същото
възниква от момента на неправомерното недопускане на служителя до работа,
когато и за същия възниква правото и възможността да иска от работодателя
обезщетение във връзка с член 213 от КТ. В този смисъл и във връзка с член 358,
ал.2, т.2 от КТ, давността започва да тече от датата на недопускане на
служителя до работа - продължило ежедневно от месец 15.02.2013г. до устните
състезания – месец юни 2016г..
Предвид нормата на член 116 от ЗЗД, теченето на
давността се прекъсва с подаването на исковата молба от ищеца пред съда на
15.02.2016г. (датата на пощенското клеймо). В този смисъл и вземането на ищеца
за обезщетение за недопускане до работа е непогасено за периода на недопускане
до работа след 15.02.2013г., който е и исковия, и възражението на ответника за
погасеност на ищцовата претенция се явява изцяло неоснователно, а искът следва
да бъде уважен по горните мотиви на съда в пълния предявен размер от сумата 10 038.66 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
15.02.2016г. до окончателното изплащане.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО
Ищеца претендира разноски за производството, поради
което на основание член 78, ал. 1 от ГПК и с оглед уважения иска, ответника
следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените разноски в размер на
1000.00 лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение.
На основание член 78, ал. 6 от ГПК,
съдът следва да се осъди ответника да заплати, с оглед уважаване на предявените
искове, държавна такса по сметка на КРС в размер на 401.55 лева общо, както и
направените по делото разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 60.00
лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Т.Д. „В.Л.”, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление:***, с представляващ - К.И.К. - председател на УС, на основание член
213, ал.2 от КТ да заплати на А.Р. *** 3 с ЕГН **********, сумата 10
038.66 (десет хиляди и тридесет и осем лева и шестдесет и шест стотинки) лева,
представляваща обезщетение за
недопускането и до работа по трудов договор през периода 15.02.2013г. до
15.02.2016г., ведно със законната лихва върху главницата считано от
15.02.2016г. до окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА Т.Д. „В.Л.”, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление:***, с представляващ - К.И.К. - председател на УС, да заплати на
А.Р. *** 3 с ЕГН ********** направените по
делото разноски в размер на 1000.00
лева.
ОСЪЖДА Т.Д. „В.Л.”, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление:***, с представляващ - К.И.К. - председател на УС, да заплати по
бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд град К., държавна такса в
размер на 401.55 лева.
ОСЪЖДА Т.Д. „В.Л.”, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление:***, с представляващ - К.И.К. - председател на УС, да заплати по
бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд град К., разноски в размер
на 60.00 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Окръжен
съд П., в двуседмичен срок от обявяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Сн.Д.