Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  1927                                 07.06.2016 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и първи април през две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

 

Секретар Величка Динкова

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 13936 по описа за 2015 година.

 

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415 ГПК.

Ищецът “Никкар” ООД гр. Кърджали твърди, че е сключил с ответното дружество „Булстрой и ко“ ООД, договор по силата на който ответникът възложил на ищеца извършването на строителни услуги – пробивно-взривни работи. Ищецът изпълнил възложените видове строителни дейности, за което издал и два броя фактури, а именно: фактура № **********/20.09.2013г. за сумата от 11400 лева с ДДС и фактура № **********/02.10.2013г. за сумата от 10 400 лева с ДДС. По тях били направени частични плащания от ответника, като към настоящия момент изплатената сума за извършените услуги възлизала на общо 6400,40 лева, от които: по фактура № **********/20.09.2013г. – остатък в размер на 1000 лева с ДДС и по фактура №**********/02.10.2013г. - в размер на 5400,40 лева с ДДС. За тези вземания ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение  по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 10359/2015г. по описа на Пловдивския районен съд, І гр. с., срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК било депозирано възражение. Предвид това се формулира искане да бъде постановено решение, с което да се признае за установено, съществуването на вземането в общ размер от 6400,40 лева – главница, от която 1000 лева с ДДС остатък по фактура №**********/20.09.2013г и 5400,40 лева с ДДС остатък по фактура № **********/02.10.2013г, както и мораторна лихва в общ размер от 1221,77 лева, от която сумата от 193,72 лева –върху главница от 1000 лева, считано от 21.09.2013г. до 17.08.2015г., както и сумата от 1028,05 –върху главница от 5400,40 лева, считано от 03.10.2013г. до 17.08.2015г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.

Ответникът „Булстрой и ко“ ООД оспорва предявените искове. Твърди, че ищецът дължи на „РИФ-08 Т.Х.“ ООД, сумата от 1586,91 по фактура № **********/30.10.2013г., ведно с лихвата до 26.12.2015г. в размер 348,06 лева или общо 1934,97 лева, които „Булстрой и Ко“ ООД, е придобила по силата на договор за цесия от 23.11.2015г. Сочи, че фактура № **********/20.09.2013г. се дублирала с фактура № **********/20.09.2013г., която била изплатена изцяло от ответното дружество, поради което то не дължи плащане по нея. Възразява, че липсва приемо-предавателен протокол, с която да е видно, че работата отразена във фактурата е изпълнена качествено и в пълен обем. Съгласно изпратени електронни писма и снимков материал от „Равна Хидро“-ООД било видно, че имало неизпълнени видове работи – невзривени заряди, които били отстранени от ответното дружество, за което бил съставен протокол с „Равна Хидро“ ООД, като стойността на извършената работа била 5000 лева без ДДС.

Съдът намери за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните и се установява от представените писмени доказателства - фактури № ********** от 20.09.2013г и № ********** от 20.09.2013г. /лист 4 и 5 от делото/, че помежду им е бил сключен договор договор за извършване на пробивно-взривни работи.

Установява се заключението на съдебно-счетоводната експертиза /л. 60 – л. 64 /, че фактура № 94/02.10.2013г. е отразена в счетоводството на ответното дружество, като задължение към „Никкар“ООД.  Осчетоводена е и фактура № 91/20.09.2015г. на стойност 11 400,00 лева. От страна на ищеца е представена фактура № 93/20.09.2015г, която съдържа еднакво описание на сделката с фактура № 91 от същата дата, двете фактури са с една и съща данъчна основа и начислен ДДС. Поради допусната сборна грешка на данъчната основа и ДДС по фактура №91 била посочена сума за плащане 10 400 лева, вместо 11 400 лева, като ищцовото дружество е анулирало фактурата и издало фактурата с номер 93. На 23.09.2013г. по сметката на ищеца е постъпила сумата от 10400 лева от „Булстрой и КО“ ООД с посочено основание - плащане по фактура № 93/20.09.2013г, като останало непогасено задължение в размер на 1000 лева. Съгласно заключението на вещото лице С., на 07.10.2013г. по разплащателната сметка на ищеца е постъпила сумата 5000 лева, наредена от ответника, като не било посочено основанието за плащане. Тя била осчетоводена като плащане по фактура № 94/02.10.2013г., като остатъкът от задължението по посочената фактура възлизал на 5400,40 лева.

По делото е представен договор за цесия от 23.11.2015г., сключен между СД „РИФ 08“ със седалище гр. Габрово и „Булстрой и Ко“ООД с предмет вземане на „РИФ 08” срещу „Никкар“ ООД по фактура №**********/30.10.2013г. в размер от 1586,91 лева / лист 23-25/. Представен е и констативен протокол 01.10.2013г., съставен от инж. С.Т. – в качеството си на управител на „Равна Хидро“ ООД в който се сочи, че след изпълнение на взривните работи от страна на „Никкар” ООД на обект „МВЕЦ на фирма Равна Хидро” с. Р.” са били открити невзривени заряди, поради което възложителят „Равна Хидро”ООД е отказал приемане на некачествените работи и разпоредил премахване на невзривените заряди / лист 26/.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Между ищеца и ответника е сключен договор за изработка, по който възложител е ответника. Съществуването на правоотношението следва да се приеме за доказано представените фактури и факта на  отразяването им в счетоводството на ответника, включването й в дневника за покупките по ДДС.

Съгласно чл.266 ЗЗД, възложителят трябва да заплати възнаграждение за приетата работа.  От приетото по делото  заключение на вещото лице С., се установи, че процесните фактури издадени за възнагражданието по договора не само са осчетоводени от възложителя „Булстрой и Ко” ООД, но и по тях е извършено частично плащане – обстоятелство което представлява извънсъдебно признание за съществуването на задължението.

Неоснователно е възражението на ответника, че работата не е изпълнена качествено и в пълен обем. Съгласно чл. 264 ал. 2 ЗЗД при приемането на работата поръчващият е длъжен да я прегледа и да направи всички възражения за неправилно изпълнение. Приемането на работата обхваща както фактическо действие – реално получаване на фактическата власт върху изработеното, така и правно действие – одобрение на изработеното. Осчетоводяването на фактурите от ответното дружество като задължение към ищеца и частичното плащане по тях установява фактът на конклудентно приемане на изработеното. От ангажираните от ответника доказателства не се установява да е възразил за неправилно изпълнение на договора. Представения протокол от 01.10.2013г. не е подписан от представител на ищцовото дружество, същият не носи достоверна дата и не може да му бъде противопоставен в настоящия процес. Също така ответникът не доказа, че приложените по делото снимки, в качеството си на веществени доказателства касаят именно процесните пробивно-взривни работи, извършени от ищеца. Към настоящия момент 6 месечният срок по чл. 265 ЗЗД е изтекъл, поради което съдът счита, че ищецът е изпълнил своето задължение по договора за изработка и му се дължи заплащане на възнаграждение.

По отношение на твърдението на ответника, че ищецът дължи на „РИФ-08 Т.Х.“ ООД, сумата от 1586,91 по фактура № **********/30.10.2013г., ведно с лихвата до 26.12.2015г. в размер 348,06 лева или общо 1934,97 лева, които „Булстрой и Ко“ ООД, е придобила по силата на договор за цесия от 23.11.2015г., следва да се има предвид, че то е относимо към възражение за прихващане, което съдът не е приел за съвместно разглеждане в настоящия процес, тъй като искането за това е направено извън срока по чл.131 ГПК, поради което е преклудирано.

Досежно възражението на ответника, че не дължи плащане по фактура № ********** от 20.09.2013г., тъй като същата се дублира с фактура №********** от същата дата, сумата по която била изплатена изцяло, съдът намира същото за неоснователно. Страните не спорят, а и от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се  установи, че на 23.09.2013г. ответното дружество е превело по сметка на ищеца сумата от 10 400,00 лева с основание плащане на фактура №**********. Посочената фактура обаче е била анулирана от ищеца, поради допусната сборна грешка на данъчна основа, в размер от 9 500 лева и начислен ДДС в размер от 1900 лева, чиято обща сума възлиза на 11 400 лева, за която сума впоследствие била издадена фактура **********/20.09.2013г. По делото се установи, че двете фактури № 91 и № 93 са издадени във връзка с една и съща сделка. Въпреки че в счетоводството от ответното дружество е осчетоводена фактура №**********/20.09.2013г. на стойност 10400 лева, съдът счита, че задължението на ответника по посочената фактура възлиза на 11400 лева, тъй като е налице сборна грешка на данъчната основа, в размер от 9500 лева и ДДС в размер от 1900 лева. В осчетоводената от ответното дружество фактура правилно са изписани данъчната основа и дължимия ДДС, като в общата сума е посочено неправилно 10400 лева, вместо 11400 лева.

Предвид изложеното съдът счита, че ответникът дължи остатъка от възнаграждението по договора за изработка, формиращ главницата по издадената заповед за изпълнение.

Задължението на поръчващия да заплати възнаграждението е станало изискуемо с приемането на извършената работа. Издаването на фактурата от изпълнителя, подписването и отразяването й в счетоводството на ответното дружество е ирелевантно за настъпването на падежа на задължението, тъй като той вече е настъпил. В този смисъл  претенцията за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 1000 лева за периода 21.09.2013г.-17.08.2015г. и главницата от 5400,40 лева за периода 03.10.2013г.-17.08.2015г. следва да бъде уважена изцяло. Изчислен служебно от съда посредством онлайн калкулатор, размерът на обезщетението за забава възлиза съответно на 193,72 лева върху главницата от 1000 лева за периода 21.09.2013г.-17.08.2015г, която сума съвпада с претенцията на ищеца и 1028,13 лева върху главницата от 5400,40 лева за периода 03.10.2013г.-17.08.2015г., следователно претенцията на ищеца за обезщетение за забава в размер от 1028,05 лева е основателна.

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски следва да се присъдят само в полза на ищеца на основание чл. 78, ал.1 ГПК. Ищецът е направил разноски в заповедното производство за държавна такса в размер на 152,50 лева и за адвокатско възнаграждение в размер от 975 лева, общо 1127,50 лева. В настоящото производство направените от ищеца разноски възлизат на 152,50 лв. за държавна такса, за адвокатско възнаграждение в размер на 975 лева и за депозит ССчЕ в размер на 100 лева, или общо 1227,50 лева

Мотивиран така, съдът 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на  „Булстрой и Ко“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Родопи“ № 23, представлявано от управителите Р.Г.П. и Н.В.П., че същото съществуването на вземането на “Никкар” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Кърджали, бул. „Беломорски“ № 8, вх. Г, ет. 5, ап. 58, представлявано от управителите Н.Д.П. и К.Л.М., за сумите: - 1 000 лв. /хиляда лева/ с ДДС – главница по фактура № **********/20.09.2013г., представляваща неплатен остатък от сумата от 11 400 лева възнаграждение за извършени от страна на “Никкар” ООД, ЕИК ********* услуги – пробивно-взривни работи, сумата от 193,70 лв. /сто деветдесет и три лева и 70 ст./, представляваща мораторна лихва върху главницата от 1000 лева за периода от 21.09.2013г. – 17.08.2015г.; сумата 5400,40 лв. /пет хиляди и четиристотин лева и 40 ст./ с включено ДДС – главница по фактура № **********/02.10.2013г., представляваща неплатен остатък от сумата 10 400 лева - възнаграждение за извършването на пробивно-взривни работи; - сумата 1028,06 лева /хиляда двадесет и осем лева и 6 ст./, представляваща законната лихва върху главницата от 5400,40 лева за периода от 03.10.2013г. до 17.08.2015г., ведно със законната лихва от 27.10.2015г. до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №5570 от 24.08.2015г. по ч. гр. № 10359/2015г. по описа на Районен съд - Пловдив, І гр. с.

 

ОСЪЖДА  „Булстрой и Ко“ да заплати на “Никкар”  ООД сумата 1227,50 лв. /хиляда двеста двадесет и седем лева и 50ст./, разноски по настоящото производство, като и сумата 1127,50 лв. /хиляда сто двадесет и седем лева и 50ст./ разноски по производството по ч. гр. д. № 10359/2015г. по описа на Районен съд - Пловдив, І гр.с.

 

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

 

           

РАЙОНЕН СЪДИЯ :/п./Ж.Желев/

 

            Вярно с оригинала

            ВД