ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Гр. София, 15.01.2021 г.
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI състав, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди и двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
АТАНАС МАДЖЕВ
като разгледа докладваното от съдия Маджев ч.гр.дело №
13737 по описа за 2020 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
274 и сл. вр. чл. 577 ГПК и чл. 32а ИВ.
Образувано е по частна жалба с вх. per. № 18-00-202/02.12.2020 г.
подадена от нотариус - Л.А.Л., е per. № 044 на ИК, и район на действие - РС- София, като е атакуван отказ на
съдия по вписванията при СРС, обективиран в определение от 17.11.2020 г. за
вписване на препис от обявено саморъчно завещание със завещател - А.В.Т.,
съгласно депозирана молба, вх. №67275/17.11.20120 г.
Жалбоподателят поддържа, че отказът е
незаконосъобразен, защото същият постановен при противоречие е материалния
закон, неправилен е и е необоснован, а това налага отмяната му. Обосновано е,
че съобразно действащата понастоящем нормативна уредба чл. 112, буква „и“ ЗС и
чл. 4 буква „к“ ПВ сред подлежащите на вписване актове са и преписите са и
преписите от обявените завещания с предмет недвижим имот и права върху недвижим
имот, като при универсално завещание наличието на недвижим имот в съответния
съдебен район се удостоверява с декларация с нотариално удостоверен подпис от
страна на ползващото се от завещанието лице, в която се посочват известните му
недвижими имоти в съответния съдебен район, като декларацията се представя
заедно със завещанието пред съдията по вписванията, в чиито съдебен район се
намира имотът. Отбелязано е, че нотариалното действие по издаване на препис от
саморъчното завещание на завещателя - А.В.Т., чието вписване е поискано и
отказано, е било извършено въз основа на обявено саморъчно завещание и
съставена декларация по образец за недвижими имоти, движими вещи и парични
средства - собственост на завещателя към момента на неговата смърт, която е
подписана от лицето - В.К.Т., явяващ се субекта ползващ се от обявеното
завещателно разпореждане. В нея ясно били индивидуализирани недвижимите имоти
притежавани в собственост от завещателя към момента на неговата смърт, в т.ч.
съдебният район където се намират и размерът на данъчната им оценка. Нотариусът
изтъква, че тази декларация трябва да се разглежда като неразделна част от
представения за вписване общ официален документ, защото именно така повелявала
нормата на чл. 4 буква „к“ ПВ. Точно защото с тази декларация се прави ясна
детайлизация на недвижимите имоти притежавани от завещателя приживе и наследени
от ползващото се от завещанието лице, след настъпилата смърт на завещателя по
универсалното завещателно разпореждане, то тя трябва да се възприема като
неразделна част от самото саморъчно завещание, респективно да бъде подредена в
книгите за вписване наред с преписа от обявеното саморъчно завещание. Обратното
би означавало да се допусне обявяването на акт, в чието съдържание няма
посочване на недвижимите имоти, които са предмет на завещаване. Според
жалбоподателят обаче дори и да се приеме, че декларацията не трябва да бъде
подреждана в книгите за вписване наред с обявеното саморъчно завещание, то съдията
по вписванията няма основание да постановява отказ по формулираното искане за
вписване на преписа от обявено саморъчно завещание, като се мотивира, че към
него е скрепен друг документ /декларацията/ по отношение на който не е налице
основание за вписване. Подчертава се, че с депозираната на 17.11.2020 г. пред
СВ - София молба от нотариус - Л.е поискано от съдия по вписвания да се извърши
вписване на препис от обявено саморъчно завещание направено от А.В.Т., а не на
декларация по образец за недвижими имоти, движими вещи и парични средства
собственост на завещателя, което налага органа по вписване разглеждащ
преписката да съобрази дали са спазени всички законови изисквания, в т.ч. дали
са представени всички необходими документи за вписване на препис на саморъчно
завещание, а не за вписване на декларация, като наличието на последната не
прави подлежащия на вписване документ недопустим за подреждане в книгите за
вписване. Несъгласие е изразено и по вторият аргумент изложен в отказа, а именно,
че било недопустимо да се правят нанасяния по персоналната партида на заветника
въз основа на нотариално заверена декларация изходяща се от ползващото се от
завещанието лице, поради факта, че се касае до общо завещателно разпореждане.
Напомнено е каква е целта, която се преследва с вписването на завещанието, а
именно да се даде гласност за неговото съществуване, както и това, че лицето в
чиято полза същото е направено е манифестирало намерението си да се ползва от
него, като е отбелязано, че обхватът на проверката на съдията по вписвания по
смисъла на чл. 32 а от ПВ се свежда до това да се прецени, дали заявеният за
вписване акт отговаря на изискванията на закона или е неподлежащ на вписване. В
това производство не би могло да се проверява валидността на самото завещание,
както и материалните последици, които същото ще произведе, като тези въпроси
стоят извън обхвата на възможната проверка. В този контекст изложеният аргумент
за отрицателно произнасяне от съдията по вписвания стои извън кръга на допустимата
проверка и не е релевантен мотив за постановяване на отказ за вписване на
представено саморъчно завещание. Отново се повтаря, каква е функцията на
съставяната декларация в хипотезите, когато става дума за универсални
завещания, а именно да се разкрият конкретните имуществени права притежавани
приживе от завещателя, в т.ч. и недвижимите имоти. Иска се постановяване на
съдебен акт, с който да се отмени обжалваното определение от 17.11.2020 г. на
съдия по вписванията при СВ-
София към CPC, като се дадат указания на съдията по вписвания да извърши поисканото от
него с молба от 17.11.2020 г. вписване.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на
жалбоподателя и прецени представените доказателства, намира от правна и
фактическа страна следното:
С молба, вх. № 67275/17.11.20120 г. нотариус Л.Л., с №
044 в регистъра на НК, е представил за вписване препис от обявено на 09.09.2020
г. саморъчно завещание на А.В.Т., с което в полза на В.К.Т., ЕГН ********, е
завещано цялото движимо и недвижимо имущество притежавано от А.В.Т. приживе.
Наред с този препис са приложени препис от протокол за обявяване на саморъчно
завещание, съставен на 09.09.2020 г., препис от декларация по образец изходяща
от В.К.Т. за недвижими имоти, движими вещи и парични средства - собственост на
завещателя към момента на смъртта му с нотариално удостоверяване на подписа на
декларатора под per. № 2433/16.11.2020 г., препис от молба на В.К.Т. до нотариус - Л.за издаване
на първи препис от саморъчно завещание на А.В.Т., както и първи препис от
саморъчно завещание на А.В.Т.. Ангажирани са също така и преписи от извлечение
от акт за смърт на А.В.Т., удостоверение за наследници на А.В.Т., удостоверение
за данъчна оценка на завещаните имоти в гр. София, два броя скици издадени от
СГКК- гр. София, както и квитанция за заплатена държавна такса за вписване.
Обжалвания отказ съдията по вписванията при СРС е
постановил позовавайки се на това, че към представения за вписване акт - препис
от саморъчно завещание като неразделна част е скрепена декларация изходяща от
ползващия се от завещанието относно недвижимите имоти попадащи в наследственото
имущество, като това е направено по начин, че тази декларация да не може да
бъде отделена от подлежащия на вписване акт, което се явявало и пречка за
вписването на същия, защото било недопустимо и самата декларация да бъде
вписана в книгите за вписвания, както и да бъдат извършени нанасяния по
персоналната партида водена за А.В.Т., въз основа на тази декларация. Тези
аргументи обуславяли и постановяването на отказ за вписване на представеният
акт.
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима,
като разгледана по същество е тя е основателна.
Съгласно т. 6. ТР № 7/2012 на ОСГТК на ВКС,
проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а, ал. 1 от
Правилника за вписванията относно това, дали представеният за вписване акт отговаря
на изискванията на закона, се ограничава до това, дали актът подлежи на
вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в
Правилника за вписванията съдържание, като не се проверяват материалноправните
предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закон.
Когато се представи акт за вписване в нотариалните
книги, съдията по вписванията може да откаже исканото вписване: 1) ако актът не
подлежи на вписване, 2) ако той не е съставен съобразно изискванията за форма,
предвидени в закона и Правилника за вписванията - официален документ или частен
документ във формата на нотариален акт или с нотариална заверка на подписите,
3) ако актът няма необходимото съдържание - индивидуализация на страните и на
имота (ако се отнася до конкретен имот), 4) ако не е представена скица-копие от
кадастралната карта, когато конкретният имот се намира в район с одобрена
кадастрална карта, 5) ако не е внесена необходимата такса за вписването (когато
такава се дължи) и 6) ако не са представени доказателства за изпълнението на
изискванията на чл. 264 ДОПК (освен при вписването и отбелязването на съдебно
решение). На друго основание вписване в нотариалните книги не може да бъде
отказано - така изрично определение № 523 от 03.11.2017 г. по ч. гр. д. №
3584/2017 г., Г. К., IV Г. О. на
Съгласно разпоредбите на чл. 112, б. "и" от
ЗС и чл. 4, б. "к" от ПВ, подлежащи на вписване актове са и преписите
от обявените завещания с предмет недвижим имот и права върху недвижим имот. В
разпоредбата на чл. 4, б. "к" от ПВп, сред изрично указаните като
подлежащи на вписване актове са и преписите от обявените завещания с предмет
недвижим имот и права върху недвижим имот. В чл. 6, ал. 1 от ПВп са посочени
реквизитите, на които трябва да съответства съдържанието на подлежащите на
вписване актове. С разпоредбата на чл. 8 от Правилника, законодателят е очертал
кръга на лицата, легитимирани да искат вписването. Като по смисъла на
цитираната подзаконова норма тази възможност е предоставена изрично в
правомощие на нотариуса, извършил подлежащото на вписване действие, както и в
право на всяко, имащо интерес от вписването лице.
Вписването има оповестителен характер и се извършва в
службата по вписванията по местонахождението на недвижимия имот - чл. 7 от
Правилника за вписванията. Тази правна уредба позволява на наследниците да
извършат проверка в съответната служба по вписванията за налични саморъчни
завещания и своевременно да узнаят за тях. Предхождащите действия по обявяване
на завещанията може и да не бъдат узнати, тъй като те могат да бъдат извършени
от всеки нотариус, без оглед на връзката между района на неговото действие и
недвижимите имоти, предмет на завещанията - арг. от чл. 570, ал. 2 от ТПК. Ето
защо вписването на едно саморъчно завещание създава по-голяма гаранция за
узнаването му от наследниците, на които то би могло да се противопостави в
случай на оспорване. Особено, когато в него изрично са изброени завещаните
недвижими имоти и не се създава проблем за определяне на местно компетентната
служба по вписванията.
Съгласно разпоредбата на чл. 4, б. "к" от
Правилника за вписванията, се вписват преписи от обявените завещания с предмет
недвижим имот и права върху недвижим имот, като когато се касае до оставено
универсално завещание наличието на недвижим имот в съответния съдебен район се
удостоверява с декларация с нотариално удостоверен подпис от страна на
ползващото се от завещанието лице, в която се посочват известните му недвижими
имоти в съответния съдебен район. Тази декларация се представя заедно със завещанието
пред съдията по вписванията, в чийто район се намира имотът. Законодателната
формулировка е пределно ясна, и според нея когато се касае до вписване на
препис от обявено саморъчно завещание, с което се извършва универсално
завещателно разпореждане, то е необходимо заедно с този препис от молителя да
се представи нарочна нотариално заверена декларация, в която ползващото се от
разпореждането лице да опише недвижимите имоти притежавани от завещателя му
приживе в съдебния район, където е заявено за извършване вписването. Въведеното
правило цели постигане на резултат свързан с яснота за конкретните недвижими
имоти попадащи в предметния обхват на универсалното завещателно разпореждане с
цел осигуряване на гласността, която се преследва от вписването на саморъчното
завещание. Нещо повече предназначението на тази декларация не е на обикновено
приложение към акта, чието вписване се иска, а по-скоро тя се явява неразделна
част от същия, защото в чл. 4 от ПВ е уставен кръгът от актовете относно
недвижими имоти подлежащи на вписване, а тя е упомената именно в него при
ползване на термина „заедно“. Тоест съвсем правилно същата е представена от
нотариуса към преписа от саморъчното завещание, респективно като съпътстваща
саморъчното завещание тя трябва да бъде отразена в книгите по вписване. Що се
отнася до нанасянето на този един по своята същност акт по партидата на
завещателя, съдът намира изложените от съдията по вписване отрицателни
аргументи за недопустимост на подобно вписване за неправилни, доколкото
законодателя ясно е посочил, че средството за индивидуализация на конкретните
имоти попадащи в наследствената маса предмет на универсално разпореждане чрез
завещание е съставянето именно на декларация от лицето, което се ползва от
завещанието, следователно тази декларация се явява източникът на сведенията за
броя, вида, местоположението и пр. характеристики на имотите, като ако
нанасянето й като източник на тези сведения бъде отречено, то ще се осуети
изначално обявяването на преписи от саморъчни завещания, с които се прави
универсално завещание, каквато не е законодателната идея с оглед изтъкнатата
вече регулация в ПВ.
Общият извод следващ от направени анализ е, че като е
отказал вписване по молбата от 17.11.2020 г. на нотариус - Л.Л., съдията по
вписванията е постановил един незаконосъобразен акт, който следва да се отмени
и вместо него да се постанови извършване на вписването.
Ръководен от изложените Софийски градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 1679 от 17.11.2020 г. на съдия по вписванията при Софийски
районен съд, с което е отказано вписване на предоставения препис от саморъчно
завещание с per. № 2427, дело № 13 от 16.11.2020 г. по описа на
Нотариус - Л.Л., с per. № 044 на НК, в качеството му на приел архива на Нотариус – Р. Д., с per. № 274 на НК, със завещател - А.В.Т.,
съгласно молба с вх. № 67275/17.11.2020 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДА
СЕ ИЗВЪРШИ ВПИСВАНЕ на предоставения препис от саморъчно
завещание с per. № 2427, дело № 13 от 16.11.2020 г. по описа на Нотариус - Л.Л., с per. № 044 на НК, в качеството му на
приел архива на Нотариус – Р. Д., с per. № 274 на НК, със завещател - А.В.Т., съгласно молба с вх. №
67275/17.11.2020 г. депозирана от Нотариус - Л.Л., с per. № 044 на НК.
Определението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.