Р Е Ш Е Н И Е
Номер 37 Година 06.01.2020 Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд ХІІІ граждански състав
На десети декември
две хиляди и деветнадесета
година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ЛИЧЕВА-ГУРГОВА
Секретар: МАРИЯ ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 16329 по описа за 2017 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по обективно
съединени искове с правно основание член 79 ал. 1 ЗЗД и член 86 от ЗЗД.
Ищецът Н...Ж....А.... ЕГН **********,
в качеството му на …. на "БАКЕРИ" ЕООД, ЕИК …. със седалище и адрес на
управление: с. Б..., община „Р...", обл. П..., ул. „П...Я....", № …, представляван
от … Г.М.В.,***, офис …, в исковата си молба против Кооперация "ПОТРЕБИТЕЛНА
КООПЕРАЦИЯ "ПРОБУДА"", ЕИК ….. със седалище и адрес на управление:
с. Х..., община „Р...", обл. П..., с председател С...Г...Д...., моли съда,
да осъди ответника да им заплати сумата от 6 726,87 лева, представляваща
неплатена цена за продадени стоки, подробно описани в процесните 14 фактури, ведно
с лихва за забава за периода от 14-тия ден след датата на издаване на фактурата
до датата на завеждане на настоящия иск в общ размер на 2 651,00 лева, ведно
със законната лихва върху главницата по процесните фактури, дължима за периода от
датата на завеждане на настоящата искова молба до окончателното изпълнение на претендираните
парични задължения.
Претендира направени по делото разноски.
Ищецът твърди, че между страните имало …., съгласно който
дружеството - ищец е продавало на ответната кооперация стоки, подробно описани
като вид и размер във Фактури, както следва:
Фактура № Дата на издаване
Сума по фактура в лева сДДС
1. ********** 30.11.2012 507,91
2. ********** 18.12.2012 538,42
3. ********** 31.12.2012 575,98
4. ********** 15.01.2013 432,48
5. ********** 31.01.2013 449,53
6. ********** 15.02.2013 456,04
7. ********** 28.02.2013 361,04
8. ********** 15.03.2013 465,83
9. ********** 31.03.2013 590,91
10. ********** 16.04.2013 488,94
11. ********** 30.04.2013 498,84
12. ********** 16.05.2013 371,28
13. ********** 31.05.2013 507,87
14. ********** 18.06.2013 481,80
Всичко 6726,87
Твърди, че
въпреки че стоката била
предавана преди издаване на фактурата, до днес плащане на тези суми не било
извършено. Твърди, че към момента имало натрупани и лихви за забава за периода
от 14
дни след датата на издаване на
фактурата, съгласно чл. 303а, ал. 3 от ТЗ, до датата на завеждане
на исковата молба, в размер, както следва:
Фактура № Дата иа издаване
падеж Сума по фактура в лева с ДДС Лихва
за забава в лева
1. ********** 30.11.2012 14.12.2012 507,91 249,57
2. ********** 18.12.2012 01.01.2013 538,42 261,82
3. ********** 31.12.2012 14.01.2013 575,98
278,02
4. ********** 15.01.2013 29.01.2013 432,48
206,95
5. ********** 31.01.2013 14.02.2013 449,53
213,09
6. ********** 15.02.2013 01.03.2013 456,04
214,27
7. ********** 28.02.2013 14.03.2013 361,04
168,33
8. ********** 15.03.2013 29.03.2015 465,83 215,24
9. ********** 31.03.2013 14.04.2013 590,91
270,40
10. ********** 16.04.2013 30.04.2013 488,94 221,57
11. ********** 30.04.2013 14.05.2013 498,84
224,10
12. ********** 16.05.2013 30.05.2013 371,28 165,13
13. ********** 31.05.2013 14.06.2013 507,87 223,78
14. ********** 18.06.2013 02.07.2013 481,80 209,87
Всичко: 6726,87 2651,00
ОТВЕТНИКЪТ Кооперация "ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ "ПРОБУДА", чрез пълномощника й …. С., с отговора на
исковата молба, заявява, че предявения иск е допустим но неоснователен.
Твърди, че оспорва истинността и верността на
представените доказателства поради това, че фактурите не са подписани както от издателя, така и от получателя. При
условията на евентуалност, ако съдът не приеме
възражението за недължимост на сумите по фактурите на горното основание,
твърди, че ответникът е изплатил изцяло или частично задълженията си по
фактурите както следва:
1.
по фактура №
15908 от 30.11.2012 г.- изцяло, касово - в размери и по дати , както следва: 470 .86 лв. на дата 17.08.2015 г. и 37.05 лева на дата 16.07.2015г.
2.
по фактура № 16115/18.12.2012 г., - частично касово - в размер на 49,14 лв. на дата 17.08.2015 г.
3. по фактура № 16242/31.12.2012 г. - частично касово - в размер на 520 лв.
4.
по фактура №
16362/15.01. - 50 лева на дата 30.08.2014 г.
5.
по фактура № 16517/31.01.2013г. - 50 лева на дата 19.09.2014г.
6.
по фактура № 16671/15.02.2013г. - 50 лева на дата 27.09.2014г.
7.
по фактура № 16863/28.02.2013г. - 50 лева на дата 10.10.2014г.
8.
по фактура №
16972/15.03.2013г. - 200 лева на дата 06.11.2014г.
9.
по фактура №
17156/31.03.2013г. - 50 лева на дата 24.11.2014г.
10. по фактура № 17317/16.04.2013г. - 200 лв. на дата 09.01.2015г.
11. по фактура № 17471/30.04.2013г. - 517,10 лв.
12. по фактура № 17643/16.05.2013г. - 517.10 лв. на дата 22.04.2015г.
13. по фактура №17851/31.05.2013г., - 507.87 лв. по банкова сметка ***.05.2015г.
14. по фактура № 17960/18.06.2013г. - 520 лв. по банков път по сметка в
ДСК на дата 18.06.2013г.
Твърди, че търговските отношения между двете страни датирали от период преди процесния, като обхващали и периода на исковата претенция.
В този период били извършвани периодични
доставки на стоки, по повод на които ответникът бил извършил редица разплащания, като същите били съотнесени към най - старите по време задължения. Тези разплащания не били отразени в ИМ. За установяване на разчетите между двете страни, представя и моли да бъдат приети следните доказателства: РКО № 202/23.05.2015г, 250/21.04.2015г. № 230/06.04.2015г.,
193/10.03.2015г.,186/18.03.2015г., №153/08.03.2015г., №98/14.02.205г., № 13/13.01.2015г. Банкови платежни нареждания при „П.. б.." …за парични преводи към ищеца по дати и стойности като следва - 15.12.2015г. - 520 лв 12 10.2015г. - 520 лв. , 10.09.2015г. , 17.08.2015г. - 520 лв.;16.07.2015г. - 520 лв. ;22.06.2015г. - 520 лв, за които твърди , че се отнасят към процесните фактури.
Заявява, че прави възражение за изтекла давност на лихвите по фактура № 1б115/18.12.2012г. ,по фактура № 16242/31.12.2012г.,по фактура № 16362/15.01.2013г., по фактура № 16517/31.01.2013г. ,по фактура № 16671/15.02.2013г., по фактура № 16863/28.02.2013г. ,по фактура № 16972/15.03.2013г., по
фактура № 17156/31.03.2013г, по фактура № 17317/16.04.2013г. - 200 лв., . по фактура № 17471/30.04.2013г., по фактура № 17643/16.05.2013г, по фактура № 17851/31.05.2013г., по фактура № 17960/18.06.2013г. Според
разпоредбата на чл. 111, б. "б" от Закона за задълженията и
договорите вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания се
погасявали с изтичането на тригодишна давност. В случая, описаните парични
задължения за лихва, следвало да се считат за погасени към 31.12.2016 г.
(най-късното от тях), доколкото представляват „лихви" по смисъла
на цитраната разпоредба на ЗЗД. Исковата молба била входирана в PC на …. под входящ номер на РС - П... ……….. което означавало, че
тригодишната давност на гореописаните задължения по посочените фактури била
изтекла и задълженията за лихви по всички фактури в общ размер на 2 651,00 лв. били погасени по давност, което моли съда, да постанови с решението
си по делото, като отхвърлите исковете за заплащане на лихви по всяка една от
процесните фактури.
От
събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
От представените по делото фактури с №№ **********/30.11.2012 г., **********/18.12.2012, **********/31.12.2012 г. , **********/15.01.2013 г., **********/31.01.2013 г., **********/15.02.2013 г., **********/28.02.2013 г., **********15.03.2017 г., **********/31.03.2013 г., **********/16.04.2013 г., **********/30.04.2013 г., **********/16.05.2013 г., **********/31.05.2013 г., **********/18.06.2013 г. се установява че между страните по делото е
бил сключен неформален договор за покупко – продажба на стоки.
Ищеца е представил Счетоводна справка за дължимите суми по процесните
фактури на обща стойност 6 726,87
лева с ДДС, ведно със законната лихва за забава за всички фактури в общ размер
на 2 651,00 лева.
Ответника представя като
доказателства РКО № 202/23.05.2015 г., 250/21.04.2015 г. № 230/06.04.2015 г., №193/10.03.2015 г., №186/18.03.2015
г., №153/08.03.2015 г., № 98/14.02.2005 г., № 13/13.01.2015 г.;
банкови платежни нареждания при „П.. б…"…за парични преводи към ищеца по дати
и стойности катоследва - 15.12.2015г. - 520 лв. 12.10.2015г. - 520 лв. , 10.09.2015г. , 17.08.2015г. - 520 лв.;16.07.2015г. - 520 лв. ; 22.06.2015г. - 520 лв. , с които твърди извършени плащания по фактурите.
По делото е прието заключение на.. М.М. от …, от което се
установява, че между страните по делото е имало търговски отношения, при които са
били издадени процесните фактури на обща стойност с ДДС 6 726,87 лева.
Вещото лице е установило, че процесните фактури са отразени в счетоводството на
ответната кооперация по надлежните счетоводни сметки. Твърди се, че част от
сумите по тези фактури са погасени с
извършени банкови преводи от страна на ответника, съгласно Спогодба. Твърди се,
че размерът на законната лихва за периода
от 14-тия ден след датата на издаване на всяка фактура до завеждане на
исковата молба -13.10.2017 г. (до 12.10.2017 г. вкл.), е в общ размер на
2 647,64 лева.
С оглед представените доказателства, вещото лице е
установило, че част от сумите по процесните фактури са погасени с извършени
банкови преводи от страна на ответника
съгласно спогодбата, като са останали наразплатени общо 3 103,77 лева.
По делото е прието допълнително заключение на … М.М. от …, от което се
установява, че в счетоводството на двете страни по делото, са отразени
извършени плащания, съответно получени плащания по Спогодба от … на обща стойност 3 640,00 лева.
Вещото лице е установило, че извършени плащания по изп. дело № …и по изп. дело
№ …..не са отразени. Вещото лице заявява, че в счетоводствата на двете страни,
не е отразено кои фактури са отразени като платени на основание плащането извършено по изп. дело
№ ……. и експертизата не може да отговори съвпадат ли някои от тези фактури с
фактурите предмет на настоящото производство, и ако да кои и на каква стойност.
Не са отразени в счетоводството и на двете страни и плащането по изп. дело
№ ……. и експертизата не може да отговори отразило ли се е това плащане, и как
на осчетоводяване заплащането по
процесните фактури.
Вещото лице е заявило, че плащанията по Спогодбата между
страните по първия и по обратния изпълнителен лист, не са отразени по
конкретните фактури за доставка на стоки между страните по делото.
Размерът на законната лихва върху
сумата по процесните фактури от падежа им за периода 14-тия ден след датата на
издаване на всяка фактура до датата на завеждане на исковата молба -13.10.2017
г. е в общ размер на 2 647,64 лева.
Останалите
представени писмени доказателства не променят направените изводи.
Въз основа на така установената и възприета
фактическа обстановка, съдът изграждайки вътрешното си убеждение, прави
следните изводи от правна страна:
От
обстоятелствата изложени в исковата молба може да се направи извод, че ищецът
поддържа, че с ответника са в облигационни отношения с източник – неформални
договори за покупко – продажба на стоки. Претендира се стойността по процесните
фактури в размер на 6 726,87 лева.
Договорът за търговска продажба, съгласно чл. 318 от ТЗ е консенсуален и неформален,
поради което сключването му предполага постигане на съгласие между продавача и
купувача относно съществените елементи на продажбата - стока и цена, без да е
необходимо обективиране на съгласието в писмена форма.
Уважаването на претенцията предполага доказване кумулативното наличие на
няколко предпоставки, а именно: между страните да е съществувало валидно
правоотношение, възникнало със сключването на договор за покупко-продажба; за
възникването му е необходимо постигане на съгласие между страните по него
относно вещта и цената, като продавачът се задължава да прехвърли собствеността
и предаде вещта, а купувачът да я получи и да заплати цената.
Видно от разпределянето на доказателствената
тежест, ищеца следваше да докаже наличието на задължение от страна на ответника
и неговия размер. Ответника да докаже, че платил дължимите суми, или че не
дължи същите.
Във връзка с направеното оспорване от ответната
страна за недължимост на сумите по фактурите поради липсата на подпис както от
страна на издателя, така и от страна на получателя следва да се има предвид
следното: Съгласно установената съдебна практика по чл.290 от ГПК, сама по себе
си, издадената фактура не е основание за плащане - цената се дължи не защото е
издадена фактура, а защото е извършена доставка и купувачът дължи цена при
предадена стока. В случаите, когато страните са оформили продажбата, чрез съставена
за целта фактура, фактурата съставлява доказателство за сключването на договора
и за породените от него права и задължения, но не е условие за действителността
му. Отсъствието на изискуеми от Закона за счетоводството
реквизити във фактурата, не е основание за отричане на продажбеното
правоотношение, тъй като поради неформалния характер на продажбата, преценката
за сключване на договора не следва да бъде ограничавана само до съдържанието на
фактурата, а следва да се прави с оглед на всички доказателства по делото, в т.
ч. и на тези, относно предприети от страните действия по изпълнение на
договора, които при определени предпоставки могат да се разглеждат като
признания за съществуването на облигационната връзка.
Видно от представените по делото фактури и приетите заключения на ….М.М.
от … и от …. се установява, че по процесните фактури е налице задължение в общ
размер на 6 726,87 лева, като част от сумите по тези фактури са заплатени.
С оглед липсата на осчетоводяване на извършените плащания по всяка фактура,
съдът не може да прецени коя от фактурите е изплатена изцяло и коя частично.
Установяват се от вещото лице
неразплатени задължения за главница за процесния период от 30.11.2012 г.
до 18.06.2013 г. на обща стойност 3 103,77
лева.
По отношение на претенцията за мораторна лихва за забава за периода от 14-тия
ден след датата на издаване на фактурата до датата на завеждане на настоящия иск
– 13.10.2017 г. вещото лице е изчислило общ размер на същата 2 647,64 лева.
Следва да се отбележи, че при извършено частично плащане на главниците на
сумите по фактурите, е логично задължението за мораторна лихва също да бъде
приспаднато с тези плащания, но както беше казано по-горе и при невъзможност да
се установи сумата по коя фактура е заплатена изцяло или отчасти и кога, сумата
която е дадена от вещото лице е изчислена без извършено приспадане.
С оглед на горните изводи, искът за главница
се явява доказан в своето основание.
Tова
налага съдът да се произнесе по отношение на направеното възражение за
погасителна давност по отношение на лихвите по фактура № 16115/18.12.2012 г. ,по фактура № 16242/31.12.2012 г., по фактура № 16362/15.01.2013 г., по фактура № 16517/31.01.2013 г. ,по
фактура № 16671/15.02.2013 г., по фактура № 16863/28.02.2013 г. ,по фактура № 16972/15.03.2013 г., по фактура № 17156/31.03.2013 г, по фактура № 17317/16.04.2013 г. - 200 лв.,
по фактура № 17471/30.04.2013 г., по
фактура № 17643/16.05.2013 г, по фактура № 17851/31.05.2013 г., по фактура № 17960/18.06.2013 г.
Заълженията за наем, за лихви
и за други периодични плащания представляват "периодично плащане"
по смисъла на чл. 111, б. "в"
от ЗЗД, поради което и същите се погасяват с изтичането на три годишна давност. В случая исковата молба е подадена на 13.10.2017 г., поради което към тази дата е
изтекъл тригодишния давностен срок по отношение на процесните вземания, чиято
изискуемост е настъпила след дата 13.10.2014 г.
Ето защо съдът намира, че претендираните суми в
размер на 2 647,64 лева,
представляващи мораторна лихва за забава за периода от 14-тия ден след датата
на издаване на фактурата до датата на завеждане на настоящия иск – 13.10.2017
г. са погасени по давност.
С оглед на горното съдът намира, че следва да осъди ответното дружество да
заплати сума в размер на 3 103,77
лева, представляваща неизплатена цена за доставени стоки,
съгласно №№ **********/30.11.2012 г., **********/18.12.2012, **********/31.12.2012 г. , **********/15.01.2013 г., **********/31.01.2013 г.,**********/15.02.2013 г., **********/28.02.2013 г., **********15.03.2017 г., **********/31.03.2013 г., **********/16.04.2013 г., **********/30.04.2013 г., **********/16.05.2013 г., **********/31.05.2013 г., **********/18.06.2013 г., ведно със законна лихва от 13.10.2017
г. - датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане.
По отношение на претендираните суми в общ размер на 2 647,64 лева и
представляващи мораторна лихва за забава за периода от 14-тия ден след датата на
издаване на фактурите, до датата на завеждане на настоящия иск – 13.10.2017 г.,
съдът ще следва да отхвърли иска като погасен по давност и в този смисъл
неоснователен и недоказан.
С оглед изхода на
спора, в ответника следва да заплати на ищеца разноски съразмерно
с уважената и отхвърлената част от исковете в размер на
По отношение на разноските:
Ищецът е претендирал разноски в общ
размер на 1 950,11 лева, от които 375,11 лева за държавна такса, 275 лева
за възнаграждение на вещо лице и 1 300,00 лева за адвокатски хонорар.
Ответната страна е направила
възражение за прекомерност по отношение претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
С разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК законодателят е предвидил, че само страна може да сезира съда с
искане за намаление на възнаграждението за адвокатска услуга, дължимо като
разноски. Основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска
защита и фактическата и правна сложност на делото. Когато съдът е сезиран с
такова искане, той следва да изложи мотиви относно фактическата и правна
сложност на спора, т. е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата,
които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни
въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай. След тази
преценка, ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и
усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява
договорения адвокатски хонорар.
В конкретния случай настоящия състав на
съда счита, че претендирания от пълномощника на ищцовата страна хонорар в
размер на 1 300,00 лева е над минималния такъв определен от чл.7, ал.2 т.3 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/798,89
лева/. Ищецът е инициирал произвоството по осъдителен иск с невисока правна
сложност, по което е било осъществено надлежно процесуално представителство,
осъществено в подаване на искова молба и процесуално представителство в открито
съдебно заседание, както и изготвяне и депозиране в срок на писмена защита. В
настоящото производство са проведени ….съдебни заседания, по които пълномощника
на ищцовата страна се е явявал и е осъществявал лично процесуално
представителство.
В същия текст на чл.7 ал.6 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г., е предвидено че при защита по дела с повече от две съдебни
заседания, за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 100 лв.
Ето защо, съдът намира, че не следва да бъде
намалено претендираното адвокатско възнаграждение, за което са представени
доказателства, че е било платено.
Ответникът е претендирал разноски в
общ размер на 800,00 лева от които 700,00 лева за адвокатски хонорар и 100,00
лева за възнаграждение на вещо лице.
С оглед изхода на спора на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски, съразмерно с уважената и отхвърлената част
от предявените искове в размер на 645,42 лева. Съответно на ответника, следва
да бъдат присъдени разноски съразмерно на уважената и отхвърлената част от
исковете, в размер на 535,23 лева.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Кооперация "ПОТРЕБИТЕЛНА
КООПЕРАЦИЯ "ПРОБУДА"", ЕИК ……………., със седалище и адрес на управление:
с. Х..., община „Р...", обл. П..., с председател С...Г...Д...., чрез
пълномощника й ….. Б.С. ***, да заплати на "БАКЕРИ" ЕООД, ЕИК…, със седалище
и адрес на управление: с. Б..., община „Р...", обл. П..., ул. „П...Я....",
№ .. представлявано от .. Н...Ж....А...., чрез ………
…. Г.М.В.,***, офис 2, сумата от 3 103,77(три хиляди сто и три лева и 77 ст.) лева,
представляваща неизплатена цена за доставени стоки, по фактури №№ **********/30.11.2012 г., **********/18.12.2012, **********/31.12.2012 г. , **********/15.01.2013 г., **********/31.01.2013 г., **********/15.02.2013 г., **********/28.02.2013 г., **********15.03.2017 г., **********/31.03.2013 г., **********/16.04.2013 г., **********/30.04.2013 г., **********/16.05.2013 г., **********/31.05.2013 г., **********/18.06.2013 г., ведно със законна
лихва от 13.10.2017 г. - датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция на Кооперация "ПОТРЕБИТЕЛНА
КООПЕРАЦИЯ "ПРОБУДА"", ЕИК ……….. със седалище и адрес на управление:
с. Х..., община „Р...", обл. П..., с … С...Г...Д...., чрез пълномощника й ….
Б.С. ***, против "БАКЕРИ" ЕООД, ЕИК …, със седалище и адрес на управление:
с. Б..., община „Р...", обл. П..., ул. „П...Я....", № …. представлявано от …. Н...Ж....А...., чрез …. му … Г.М.В.,***, офис… за сумата от 2 647,64 лева, представляваща мораторна лихва за забава за периода от ……
ден след датата на издаване на всяка от фактурите, до датата на завеждане на исковата молба – …., като погасена по давност и в този смисъл НЕОСНОВАТЕЛЕН
и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Кооперация "ПОТРЕБИТЕЛНА
КООПЕРАЦИЯ "ПРОБУДА"", ЕИК …………., със седалище и адрес на управление:
с. Х..., община „Р...", обл. П..., с ..С...Г...Д...., чрез пълномощника й …...
Б.С. ***, да заплати на "БАКЕРИ" ЕООД, ЕИК ….., със седалище и адрес на
управление: с. Б..., община „Р...", обл. П..., ул. „П...Я....", № 16,
представлявано от …Н...Ж....А...., чрез …. му …. Г.М.В.,***, офис
.., сумата от 645,42(шестстотин четиридесет и пет лева и 42 ст.) лева
представляваща разноски, съразмерно с уважената и отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА "БАКЕРИ" ЕООД, ЕИК….,
със седалище и адрес на управление: с. Б..., община „Р...", обл. П..., ул.
„П...Я....", № …, представлявано от …. Н...Ж....А...., чрез пълномощника му ……. Г.М.В.,***, офис ……….. да
заплати на Кооперация "ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ "ПРОБУДА"", ЕИК
.. със седалище и адрес на управление: с. Х..., община „Р...", обл. П..., с
.. С...Г...Д...., чрез …… й .. Б.С. ***, сумата от 535,23(петстотин тридесет и пет лева и 23 ст.) лева
представляваща разноски, съразмерно с уважената и отхвърлената част от
исковете.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Мария Личева – Гургова.
Вярно с оригинала.
М.Х.