№ 308
гр. София , 30.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на тридесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
като разгледа докладваното от Нели Куцкова Въззивно гражданско дело №
20201000503138 по описа за 2020 година
С решение от 19.03.2020 г., постановено по гр. дело № 11/2019 г., коригирано с
решение за поправка на очевидна фактическа грешка от 27.07.2020 г., Пернишкият
окръжен съд, Гражданско отделение, е осъдил ответника ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД да заплати
на ищците обезщетения за неимуществени вреди както следва: на Д. И. Д. – 35 000
лева; на К. С. К. и Е. С. С. /двете наследници на починалата по време на процеса
първоначална ищца Л. С. Б./ – 25 000 лева. Обезщетенията са присъдени за
нематериалните вреди, които Д.Д. и Л. Б. са претърпели в резултат от смъртта на В. С.,
загинал при ПТП на 30.08.2016 г. и на осн. чл.432, ал.1 от КЗ.
Недоволни от решението са останали и двете страни по спора, които са подали
срещу него въззивни жалби.
Ищците Д. И. Д. К. С. К. и Е. С. С. обжалват решението в следните негови части:
в частта, с която искът на първата ищца е отхвърлен за разликата над 35 000 лева до
претендираните 50 000 лева; в частта, с която претенцията на Л. Б., е отхвърлена за
разликата над 25 000 лева до претендираните 50 000 лева.
В жалбата се сочи нарушение на чл.52 от ЗЗД, като се поддържа, че с оглед на
установените близки отношения между загиналия В. С. и неговите сестра и баба, както
и мъката от неговата загуба, определеното от окръжния съд обезщетение е
несправедливо занижено.
1
Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и присъждане на още
15 000 лева за Д.Д. и още 25 000 лева за останалите две ищци общо.
С жалбата на ответника ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД решението се обжалва в частта, с
която исковете са уважени. Излагат се съображения, че не са налице предпоставките,
при които съгласно ТР на ОСНГТК на ВКС № 1/2016 г., на обезщетяване подлежат
вредите, претърпени и от лица, които са извън кръга на правоимащите съгласно ППВС
№ 4/1968 г. и ППВС № 5/1969 г. Цитира се разпоредбата на § 96 от ПЗР на ЗИД на КЗ,
съгласно която за лицата по чл.493а от КЗ е определен лимит на обезщетението до
5 000 лева.
Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на исковете
изцяло, а при условие на евентуалност – намаляване на обезщетенията до 5 000 лева.
Срещу жалбите са подадени отговори, в които оплакванията на насрещната
страна се оспорват.
Софийският апелативен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства и като взе предвид оплакванията на жалбоподателите, намира следното:
Установено е по делото, че на 30.08.2016 г. В. И. С. – 27-годишен, е загинал при
ПТП, пътувайки в лек автомобил „Нисан Примера“ с рег. № ********, управляван от
бащата на загиналия – И. С. К.. Установено е също, че и водачът И. К. е починал в
резултат от уврежданията, получени при същото ПТП.
Видно от приложеното постановление на прокурор при Окръжна прокуратура
гр. Пловдив, досъдебното производство, образувано по случая, е било прекратено
поради смъртта на И. К., за когото прокуратурата е приела, че именно той
противоправно е причинил произшествието.
Механизмът на ПТП е установен от приетата по делото автотехническа
експертиза, изготвена от вещото лице инж. В. В., която не е оспорена от страните. От
нея се установява, че лекият автомобил „Нисан Примера“, управляван от И. К., е
пътувал по път ІІ-64 /Пловдив-Карлово/ в посока от Граф Игнатиево към с. Труд. В
същото време в противоположната посока се движели товарен автомобил „Фиат“ и
товарен автомобил „Мерцедес“. В участъка между двете населени места, в неизвестен
момент автомобилът „Нисан“ се отклонил наляво и навлязъл в лентата за движение на
товарните автомобили. Настъпили два поредни удара: първият – челен ексцентричен
между предните леви части на лекия автомобил „Нисан“ и товарния автомобил „Фиат“,
от което последвало завъртане на превозните средства в посока, обратна на
2
часовниковата стрелка и вторият – страничен, прав, нанесен върху лекия автомобил от
товарния автомобил „Мерцедес“.
Според експерта, основната причина за настъпване на ПТП е неправилно
избраната траектория на движение /в лентата за насрещно движение/ от водача на
лекия автомобил „Нисан“.
В производството пред окръжния съд е прието за безспорно между страните, че
получените при удара между автомобилите тежки травми са в пряка причинна връзка с
настъпилата смърт на В. С..
Ответникът не е оспорил, че автомобилът „Нисан Примера“ с рег. № ********
към датата на произшествието е бил валидно застрахован за риска „гражданска
отговорност“ в „Лев инс“ АД.
От представените удостоверения за родствени връзки е видно, че ищцата Д.Д. е
сестра на В. С., а Л. Б. е негова баба – майка на майка му К.К..
За установяване на претърпените неимуществени вреди окръжният съд е
допуснал до разпит две свидетелки.
Свидетелката В. И. е заявила пред съда, че познава от години семейството на
ищците. Ищцата Д. и брат й израснали заедно, били неразделни, живеели заедно с
родителите си. Отношенията в семейството били много добри, естрата помагала на
брат си, съветвала го. В. бил много възпитан и лъчезарен, заедно със сестра си
помагали на родителите си в семейната фирма. Смъртта на В. С. била шок за близките
му. Д. не можела да повярва, че брат й не е между живите, година след събитието още
не можела да се съвземе.
Бабата на В. – Л. Б., живеела в едно домакинство с дъщеря си Е.. Грижела се за
внуците си от малки и понеже била учителка, им помагала в учението. Била грижовна
баба и макар да не живеели заедно, редовно се виждала с внуците си, грижела се за тях,
а и те за нея. Тя също до последно не могла да преживее загубата на внука си. Била
сложила до себе си негова снимка и непрекъснато я гледала.
Свидетелката В. С. също познава семейството на ищците, тъй като е приятелка
на ищцата Е.С.. Внуците на Л. – Д. и В., били постоянно с баба си, която им помагала и
за уроците в училище. Детето В. бил „зашит“ за баба си, не само той, но и другите й
внуци. Свидетелката има лични впечатления от мъката на Л. Б., която след смъртта на
3
внука и зетя си рухнала изведнъж. Преди да почине била зле, но след смъртта на детето
се влошила, споделяла със свидетелката, че когато е сама, си говори с В..
С оглед на горните доказателства, по основния спорен пред въззивната
инстанция въпрос, а именно – дължи ли се обезщетение за неимуществени вреди,
които сестрата и бабата на В. С. са претърпели в резултат от неговата смърт,
настоящият съдебен състав намира следното:
Несъмнено както бабата, така и сестрата на загиналия 27-годишен В. са понесли
тежко внезапната му смърт, което е нормално при данните за съществуващите
помежду им отношения на обич и привързаност. Същите обаче не са от кръга на
лицата, които съгласно ПВС №4/61 и ПВС № 5/79 имат право на обезщетение за
претърпените от тях неимуществени вреди.
В т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС
е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени
вреди от причинена смърт на техен близък освен лицата, посочени в Постановление №
4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд,
по изключение обезщетение може да претендира всяко друго лице, което е създало
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат
обезщетени.
В съобразителната част на цитираното Тълкувателното решение е разяснено, че:
Особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и
сестри, баби/дядовци и внуци; В традиционните за българското общество семейни
отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-
близкия родствен и семеен кръг; Връзките помежду им се характеризират с взаимна
обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост; Когато поради конкретни
житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия
от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по
интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка,
справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на
преживелия родственик; В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е
достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта
на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания,
които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от
разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС – че в
случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия.
4
Следователно, за да бъде уважена претенция за обезщетяване на нематериални
вреди, претърпени от баба и сестра в резултат от смъртта на техен внук, съответно
брат, по делото следва да са установени такива обстоятелства, които да обосновават
изключението.
Съдът не поставя под съмнение твърденията, че както бабата на В. С., така и
неговата сестра са понесли тежко смъртта му, тъй като помежду им е съществувала
обичайната за близки хора обич и привързаност.
Обаче от показанията на цитираните по-горе свидетелки не може да се направи
обоснован извод за изключителност както на връзката между ищците и В., така и на
нематериалните вреди, за които се претендира обезщетение. От страна на ищците не е
поискано назначаване на психологическа експертиза, от която евентуално биха могли
да се направят изводи за такива по тежест и продължителност нематериални вреди,
които биха могли да обосноват извод за прилагане на изключението.
С оглед на изложеното, въззивният съд намира, че жалбата на застрахователното
дружество е основателна, поради което решението на окръжния съд следва да бъде
отменено в частта, с която исковете са били уважени, както и в тези части, с които в
полза на ищцата Д.Д. са били присъдени разноски в размер на 1 645 лева, на адв. В.Н. –
2 860 лева адвокатско възнаграждение, а на бюджета на ОС Перник – 1 000 лева
държавна такса.
По изложените по-горе съображения, жалбата на ищците е неоснователна.
С оглед изхода на въззивното производство, в полза на жалбоподателя ответник
следва да се присъдят разноските за настоящата инстанция. Видно от представения
списък по чл.80 от ГПК, в него като разноски е вписано само юрисконсултско
възнаграждение. Съдът го определя на 300 лева.
Воден от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението на Пернишкият окръжен съд, Гражданско отделение,
5
постановено на 19.03.2020 г. по гр. дело № 11/2019 г., коригирано с решение за
поправка на очевидна фактическа грешка от 27.07.2020 г., В ЧАСТТА, с която ЗК
„ЛЕВ ИНС“ АД е осъдено да заплати на Д. И. Д. 35 000 /тридесет и пет хиляди/ лева
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на брат й В. И. С. И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ ИСКА на Д. И. Д., предявен на осн. чл.432, ал.1 от КЗ срещу ЗК
„ЛЕВ ИНС“ АД за сумата 35 000 /тридесет и пет хиляди/ лева.
ОТМЕНЯ решението на Пернишкият окръжен съд, Гражданско отделение,
постановено на 19.03.2020 г. по гр. дело № 11/2019 г., коригирано с решение за
поправка на очевидна фактическа грешка от 27.07.2020 г., В ЧАСТТА, с която ЗК
„ЛЕВ ИНС“ АД е осъдено да заплати на К. С. К. и Е. С. С. в качеството им на
правоприемници на Л. С. Б. 25 000 /двадесет и пет хиляди/ лева обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на внука на Л. Б. – В. И. С. И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ ИСКА на К. С. К. и Е. С. С. /наследници на първоначалната ищца
Л. С. Б./, предявен на осн. чл.432, ал.1 от КЗ срещу ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД за сумата 25 000
/двадесет и пет хиляди/ лева.
ОТМЕНЯ решението на Пернишкият окръжен съд, Гражданско отделение,
постановено на 19.03.2020 г. по гр. дело № 11/2019 г., коригирано с решение за
поправка на очевидна фактическа грешка от 27.07.2020 г. В ЧАСТТА, с която ЗК „ЛЕВ
ИНС“ АД е осъдено да заплати на Д. И. Д. разноски за производството пред окръжния
съд в размер на 1 645 /хиляда, шестстотин четиридесет и пет/ лева.
ОТМЕНЯ решението на Пернишкият окръжен съд, Гражданско отделение,
постановено на 19.03.2020 г. по гр. дело № 11/2019 г., коригирано с решение за
поправка на очевидна фактическа грешка от 27.07.2020 г., В ЧАСТТА, с която ЗК
„ЛЕВ ИНС“ АД е осъдено да заплати на адвокат В.Н. адвокатско възнаграждение за
производството пред окръжния съд в размер на 2 860 /две хиляди, осемстотин и
шестдесет/ лева.
ОТМЕНЯ решението на Пернишкият окръжен съд, Гражданско отделение,
постановено на 19.03.2020 г. по гр. дело № 11/2019 г., коригирано с решение за
поправка на очевидна фактическа грешка от 27.07.2020 г., В ЧАСТТА, с която ЗК
„ЛЕВ ИНС“ АД е осъдено да заплати по сметката на Окръжен съд Перник 1 000
6
/хиляда/ лева държавна такаса.
ПОТВЪРЖДАВА решението на Пернишкия окръжен съд в останалата му
обжалвана част.
ОСЪЖДА Д. И. Д. с ЕГН **********, К. С. К. с ЕГН ********** и Е. С. С. с
ЕГН ********** – и трите със съдебен адрес адв. В.Н. – София, ул. „Иван Денкоглу“ №
7, ет.5, ап.5, да заплатят на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул „Черни връх“ № 51Д юрисконсултско възнаграждение в
размер на 300 /триста/ лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му, при
спазване на изискванията на чл.280 и чл.284 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7