Р Е
Ш Е Н И Е
№ 184/27.10.2022 г. гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД втори административен състав
На
деветнадесети октомври 2022
година
В открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪЛКО ДРАГАНОВ
Секретар Ст. Гюмлиева
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия В. Драганов
Административно дело № 242 по описа на 2022 година.
За да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е по
реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуален кодекс/АПК/ във вр. с чл. 172, ал. 5
от Закон за движението по пътищата/ЗДвП/.
Образувано е по жалба на Д.П.Г.,
ЕГН ********** и адрес *** против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 22-0813-000417
от 17.08.2022г. по чл. 171, т.2А, б. А от ЗДвП издадена от началник група, сектор Пътна полиция при ОД на МВР
–Ямбол, с която е прекратена
регистрацията на моторно превозно средство
– л.а. „***“ с рег. № *** за срок от 6 месеца.
В жалбата са развити доводи за
незаконосъобразност на оспорената
заповед като постановена при съществени
процесуални нарушения в хода на реализираното административно производство,
както и в нарушение на материалния закон. Прави се искане съдът да отмени оспорената заповед
с присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателката,
редовно призована изпраща процесуалния си представител адв.
Г. Г. от *, които поддържа жалбата и направеното искане. Претендира разноски съобразно представения списък на същите. Допълнителни доводи
сочи в писмени бележки с вх. № 2552/25.10.2022г.
Ответникът по делото, своевременно и
редовно призован не се явява, не се представлява и не взема становище по
жалбата.
След цялостна преценка на събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, ЯАС приема за установена следната фактическа обстановка:
Със Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 22-0813-000417 от
17.08.2022г. по чл. 171, т.2А, б. А от ЗДвП издадена от началник група, сектор Пътна полиция при ОД на МВР
–Ямбол, на оспорващата Д.П.Г. е наложена
принудителна
административна мярка – прекратяване на регистрацията
на моторно превозно средство – л.а. „***“
с рег. № *** за срок от 6 месеца.
В обстоятелствената част на тази
заповед е записано, че принудителната административна мярка се налага против Д.П.Г. затова, че „на 17.08.2022г. в
14:07 ч. в Община Ямбол, гр. Ямбол, ул. Търговска № 91, като собственик на лек
автомобил *** с рег.№ *** видно от договор № 1345/09.08.2022г. на нотариус №
564 (електронна преписка от портала на МВР 2000/1182934-09.08.2022г.), чието
МПС е управлявано от И. Г. Г. с ЕГН **********, който управлява МПС след като
СУМПС му е отнето по реда на чл.171 т.1 б.Б със ЗППАМ № 22-0813-000154/29.04.2022г.
Нарушението е установено с АУАН GA № 400317/17.08.2022г.“
Видно от обстоятелствената част на процесния
АУАН, същия е съставен против И. Г. Г. затова, че „на
17.08.2022г. в 14:07 ч. в гр. Ямбол, ул. Търговска № 91 управлява лек автомобил
*** с рег.№ *** собственост на Д.П.Г.,
след като СУМПС е отнето по реда на чл.171 т.1
б.Б и връчен ЗППАМ № 22-0813-000155/29.04.2022г. на 03.05.2022г.“
По делото е представена докладна записка
с рег.№ 813р-4979/22.08.2022г. от актосъставителя
младши автоконтрольор сектор
Пътна полиция при ОД на МВР –Ямбол, от която е видно, че при съставяне на процесния АУАН е допусната техническа грешка и посочената ЗППАМ №
22-0813-000155/29.04.2022г., всъщност е ЗППАМ № 22-0813-000154/29.04.2022г. По
делото е представено заверено копие от последната.
Оспорената заповед за прилагане на
принудителната административна мярка е връчена на жалбоподателката
на 25.08.2022 г., като същата е депозирала жалба против нея директно в Административен
съд – Ямбол с вх. № 2199 от 13.01.2022г.
С оглед
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна и против акт, подлежащ на съдебен контрол, с оглед на
което е допустима.
Разгледана по същество жалбата се
преценя като неоснователна по
следните съображения:
В съответствие с разпоредбата на чл. 168 от АПК, вр.
чл. 142 от АПК, съдът проверява законосъобразността на оспорения
административен акт към момента на издаването му на всички основания по чл. 146
от АПК, без да се ограничава само с тези, посочени от оспорващия, като
установяването на нови факти от значение за делото след издаването на акта се
преценява към момента на приключване на устните състезания. За да е
законосъобразен един административен акт, е необходимо да са налице в тяхната
съвкупност всички изисквания за валидност, а именно: да е издаден от
компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените
правила, да не противоречи на материалноправните
разпоредби и да е в съответствие с целта на закона. Липсата на някое от
посочените изисквания за законосъобразност опорочават административния акт и предпоставят неговата отмяна.
Предмет на осъществявания съдебен контрол в
настоящото производство е Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 22-0813-000417 от 17.08.2022г. по чл. 171,
т.2А, б. А от ЗДвП издадена от началник
група, сектор Пътна полиция при ОД на МВР –Ямбол, с която на Д.П.Г.
е наложена принудителна
административна мярка – прекратяване на регистрацията
на моторно превозно средство – л.а. „***“
с рег. № *** за срок от 6 месеца.
Оспореният акт е издаден от
компетентен орган по чл. 172, ал. 1
от ЗДвП,
с оглед приетата по делото Заповед №
326з-99/01.02.2022 г. на Директора на ОД на МВР Ямбол – т.1.4 от същата.
Съгласно чл. 172, ал.1 от ЗДвП
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5,
буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени
от тях длъжностни лица. Това законово изискване е спазено при издаване на
оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0813-000417 от 17.08.2022г. по чл. 171, т.2А, б. А от ЗДвП -
в същата са посочени както фактическото, така и правното основание послужили за
издаването й. Съдът не констатира при издаване на оспорената заповед да е
допуснато съществено нарушение на административно производствени правила. Като
правно основание за издаване на
последната е посочена разпоредбата на
чл.171, т.2А, б. А от ЗДвП, съгласно която за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилага принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без
да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от
лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една
година.
По делото не се спори, че към 17.08.2022г. жалбоподателката
Г. е била собственик на л.а. „***“ с рег. № *** по силата на
договор за покупко продажба №
1345/09.08.2022г. на нотариус № 564, който е отразен в електронна преписка от
портала на МВР 2000/1182934-09.08.2022г. Самата жалбоподателка
твърди в жалбата си, че на посочената дата във връзка с пререгистрацията на
автомобила е откарала същия на територията на сектор
Пътна полиция при ОД на МВР –Ямбол/ сектор КАТ/ и паркирала пред пункта за
изготвяне на технически прегледи. Същата не отрича, че вътре в пункта и извън
него автомобила е бил придвижен от съпруга й И. Г. Г., като по
опитен водач. Към тази дата обаче, видно
от ЗППАМ № 22-0813-000154/29.04.2022г., влязла в сила на 17.05.2022г.
свидетелството му за управление на МПС е било отнето по административен ред –
на осн. чл.171, т.1, б.Б от ЗДвП.
В тази връзка не може да бъде споделен основния довод в жалбата, че процесния пункт на
територията на сектор Пътна полиция при ОД на МВР
–Ямбол не е път отворен за обществено ползване, поради което издадената заповед е незаконосъобразна, като
издадена в нарушение на материалния закон. Съгласно чл.1, ал.1 от ЗДвП, този закон урежда правилата за движение
по пътищата, отворени за обществено ползване, изискванията към пътните превозни
средства за участие в движението по тези пътища, изискванията за
правоспособност на водачите на пътните превозни средства, правата и
задълженията на участниците в движението и на съответните служби и длъжностни
лица, както и принудителните мерки, които се прилагат, и наказанията за
нарушаване на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него
нормативни актове. В чл.2, ал.1 от ЗДвП се съдържа и легалното определение на
понятието „отворен за обществено ползване път“
- това е всеки път, условията за използване на който са
еднакви за всички участници в движението. Безспорно е, че условията за
ползване на техническия пункт и на пътя отвеждащ до същия, са еднакви за всички
участници в движението, т.е пътя по който И. Г. Г. е управлявал л.а. „***“ с рег. № *** на 17.08.2022г. е път отворен за обществено ползване.
Изложеното налага извода, че обжалваната заповед е съобразена с
материалния закон. Административният
орган в случая е действал при условията на обвързана компетентност, доколкото
разпоредбата на чл. 171, т.2А, б. А от ЗДвП не му дава право да преценява дали да приложи процесната мярка - правомощието на органа е едновременно и
задължение и не е обвързано от други изисквания на закона. Срокът за действие
на мярката е изрично посочен в закона от 6 месеца до 1 година. В случая адм. орган е наложил мярката в минималния предвиден в
разпоредбата срок.
Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 22-0813-000417
от 17.08.2022г.
е съобразена и с целта на закона. Целта на ЗДвП е регламентирана в чл. 1, ал.
2, както и в чл. 171 и тя е опазването
на живота и здравето на участниците в движението по пътищата, както и
преустановяването на административните нарушения.
Предвид изложеното, съдът счита, че
заповедта, като постановена от компетентен орган, при спазване на изискуемата
форма на акта, и в съответствие с административнопроизводствените
правила и материалния закон, както и с целта на закона се явява законосъобразна, а жалбата срещу нея следва
да бъде отхвърлена като неоснователна.
Независимо от изхода на делото разноски направени в производството не
следва да се присъждат в тежест на жалбоподателката,
поради липса на своевременно искане за това.
Водим от горното
и на основание чл. 172, ал. 2
от АПК,
ЯАС, втори административен състав
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
Д.П.Г. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0813-000417 от 17.08.2022г. по чл. 171,
т.2А, б. А от ЗДвП издадена от началник
група, сектор Пътна полиция при ОД на МВР –Ямбол, с която е прекратена регистрацията на моторно превозно средство – л.а. „***“ с рег.
№ *** за срок от 6 месеца.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
СЪДИЯ: /п/ не се чете