Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Троян, 07.10.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Троянски районен съд, четвърти състав, в публичното заседание на шестнадесети септември две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: Десислава Ютерова

при секретаря Мария Станчева и в присъствието на прокурора ...……………...........................…...... като разгледа докладваното от съдията – Ютерова гр. дело № 224 по описа  на ТРС за 2020 год., за да се произнесе - съобрази:

Предявен е иск по чл. 124 от ГПК, във вр. с чл. 439 ГПК от М.Д.Н. *** против „ЕОС матрикс” ЕООД – гр. София, представител Р.М.-Т.. Ищецът е отправил искане до съда да бъде признато за установено по отношение на ответното дружество, че по изп. лист от 29.11.2010 г. /изп. дело № 193/2020 г. на ЧСИ В.П./, издаден по ч. гр. дело № 1343/2010 г. не дължи сумата 1 869,74 лева поради изтекла петгодишна погасителна давност.  В с. з. ищеца се явява лично и е представлява от адв. К.Н. от ЛАК, който поддържа иска.

 Ответното дружество „ЕОС матрикс” ЕООД е представило отговор, с който оспорва предявения иск, като твърди, че вземането не е погасено по давност. В с. з. не се явява представител, не е изразено становище по същество.

          След като прецени събраните по делото  доказателства по реда на чл. 235 ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, настоящия съдебен състав, намира следното:

В РС – Троян е било образувано ч. гр. дело № 1343/2010 г. по подадено заявление по чл. 417 от ГПК. На 29.11.2010 г. съда е издал в полза на „ОББ” АД Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ и съответно изп. лист от същата дата за главница 1869,74 лева по банков кредит от 24.02.2006 г., със съответни акцесорни задължения - договорна лихва за периода 23.09.2009 г. -   24.11.2010 г. в размер на 333,49  лева, наказателна лихва за същия период в размер на 13,26 лева, както и деловодни разноски в размер на 49,33 лева и 247,79 лева адв. възнаграждение.

Не се оспорва от страните, че по издадения в полза на „ОББ” АД изп. лист в СИС при ТРС е било образувано изп. дело № 391/2011 г., което е приложено в настоящия процес. Видно от отбелязването върху изп. лист последното изпълнително действие е било на 26.10.2014 г.

Видно от представеното уведомление до длъжника от 03.12.2019 г., процесното вземане е прехвърлено от „ОББ” АД на ищцовото дружество с договор за цесия от 06.12.2013 г.

С молба от 07.02.2020 г. до ЧСИ В.П., рег. № 879 район на действие ОС – Ловеч, е приложен процесния изпълнителния лист и е образувано ново изп. дело № 20208790400193.

На 27.02.2020 г. ответника е получил покана за доброволно изпълнение от ЧСИ В. Петров, с която същия е уведомен, че по изп. лист от 29.10.2010 г. Н. е осъден да заплати общо сумата 1 869,74 лева и е поканен незабавно да изпълни задължението си.

Н. бил принуден да предяви настоящия иск по чл. 439 от ГПК, като намира, че не дължи процесната сума поради изтекла петгодишна давност, считано от 26.10.2014 г., когато е отразено последното изп. действие по изп. дело № 391/2011 г. до 26.10.2019 г.

Към датата на образуването на новото изп. дело № 20208790400193 на ЧСИ В.П., законовия петгодишен давностен срок е изтекъл по отношение на главното задължение. Погасяването на главното вземане обуславя и погасяването на произтичащите от него допълнителни акцесорни права за обезщетения за забава, лихви, такси и разноски.

Н. счита, че извършването на изпълнителни действия по второто изпълнително дело по никакъв начин не заличава изтеклия давностен срок или правото му да се позова на него, а само до невъзможност да търси доброволно заплатените суми след изтичане на давността.

Предвид на изложената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Предмет на иска по чл. 439 от ГПК е установяването на факти, изключващи изпълняемото право. Ищецът по този иск има правен интерес да установи, че изпълняемото право не съществува, докато срещу него като длъжник е предприето принудително изпълнение, какъвто е разглежданият случай.

Предявеният отрицателен установителен иск се основава на твърдението на ищеца, че процесното вземане е погасено поради изтичане на петгодишна давност. С този иск се търси съдебна защита – установяване недължимост на вземане поради изложения факт.

Съгласно TP № 2/15 по т. д. № 2/2013 г. на ВКС „Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК (чл. 330 ал. 1 б. „д" от ГПК (отм.)), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.”

Безспорно в настоящия казус следва да се приеме за доказан факта, че последното изпълнително действие се е състояло на 26.10.2014 г., т. е. на 26.10.2019 г. погасителната давност е изтекла.

Новото изпълнително дело 193/2020 г. на ЧСИ В. Петров е образувано на дата 07.02.2020 г. следователно към този момент законовия давностен срок е изтекъл.

Оспорването на вземането е възможно само на основание на факти, настъпили след издаване на изпълнителното основание - издаването на изпълнителния лист. Такъв факт е и настъпила погасителна давност и позоваването на това. Извършването на изпълнителни действия по второто изпълнително дело по никакъв начин не заличава изтеклия давностен срок или правото на ищеца да се позова на него.

С оглед горното следва да се приеме, че процесните суми не се дължат от ищеца, в който смисъл и предявените иск следва да се уважи изцяло като основателен и доказан.

На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ще следва ответното дружество да заплати на ищеца сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 300 лева /списък по чл. 80 от ГПК/.

Мотивиран от горното съда

 

Р    Е    Ш    И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЕОС матрикс”, ЕИК *********, седалище и адрес: гр. София, кв. „Малинова долина”, ул. „Рачо Петков - Казанджията” № 6, сграда „Матрикс тауър”, ет. 6, представител Р.М.-Т., че М.Д.Н., ЕГН **********, адрес: *** /съд. адрес:***, адв. Кр. Н./, не дължи сумата 1 869,74 –  хиляда осемстотин шестдесет и девет лева и 74 стотинки, главница по договор за банков кредит от 24.02.2006 г., договорна лихва за периода 23.09.2009 г.  -  24.11.2010 г. в размер на 333,49 - триста тридесет и три лева и четиридесет и девет стотинки, наказателна лихва за същия период в размер на 13,26 - тринадесет лева и двадесет и шест стотинки, както и деловодни разноски в размер на 49,33 - четиридесет и девет лева и тридесет и три стотинки  и 247,79 - двеста четиридесет и седем лева и седемдесет и девет стотинки адв. възнаграждение по издаден изпълнителен лист от 29.11.2010 г. по ч. гр. дело № 1343/2010 г. /изп. дело № 193/2020 г. по описа на ЧСИ В.П., рег. № 879, р-он ОС - Ловеч/ поради изтекла погасителна давност за принудителното удовлетворяване на изпълняемото право.

ОСЪЖДА „ЕОС матрикс”, ЕИК *********, седалище и адрес: гр. София, кв. „Малинова долина”, ул. „Рачо Петков - Казанджията” № 6, сграда „Матрикс тауър”, ет. 6, представител Р.М.-Т. да заплати на М.Д.Н., ЕГН **********, адрес: *** /съд. адрес:***, адв. Кр. Н./ сумата 300 – триста лева, съдебно-деловодни разноски.

Решението може да се обжалва пред Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му  на страните.

 

Районен съдия: