№ 12699
гр. София, 18.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ Гражданско
дело № 20221110105607 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на К. В. П. срещу „П П П С“ към „Б - П П
Ищецът твърди, че e работил при ответника на длъжност „кондуктор, спални и кушет
вагони“, когато на 16.09.2021г. в 07,05 часа по пътя към обичайното си местоживеене
претърпял ПТП, което било признато за трудова злополука с разпореждане на НОИ.
Поддържа, че от злополуката претърпял мозъчно сътресение и контузия на гръдния кош,
болки, страдания, стрес и неудобства, поради което счита, че му се дължи обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 10000 лв. Моли ответникът да бъде осъден да заплати
посочената сума, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 04.02.2022г. до
окончателното плащане.
Ответникът е депозирал в срок отговор по реда на чл. 131 ГПК, с който оспорва предявените
искове като неоснователни. Не отрича между страните да е съществувало трудово
правоотношение към процесната дата - 16.09.2021г., но оспорва ищецът да е претърпял
трудова злополука. Счита, че твърдените от ищеца вреди не се намират в причинна връзка
със злополуката. Намира претенцията за завишена. Моли за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира от
фактическа страна следното:
С изрично определение на съда от 22.09.2022г. е отделено за безспорно и ненуждаещо
се от доказване обстоятелството, че към 16.09.2021г. между страните е съществувало
трудово правоотношение.
От приложените писмени доказателства (л. 5-6) е видно, че на 16.09.2021г. ищецът е
претърпял ПТП, което е признато за трудова злополука с разпореждане № 30892 от
1
23.09.2021г. на ТП на НОИ - София град. Видно от приложеното удостоверение (л. 34)
разпореждането на НОИ не е обжалвано и е влязло в законна сила на 16.10.2021г.
От приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-медицинска експертиза,
както и от подробния разпит на вещото лице при изслушването му в съдебно заседание се
установява, че в резултат на злополуката ищецът е получил контузия на гръдния кош, от
която ищецът се е възстановил за около 7-10 дни.
Съдът намира заключението за обективно достоверно и убедително, поради което го
кредитира напълно. Изводите на вещото лице не се опровергават по никакъв начин от
останалите доказателства по делото, в т.ч. от приложената медицинска документация и
показанията на изслушаните свидетели, като по отношение на съдържащите се в тях данни
за мозъчно сътресение, гръбначни увреждания и белези по главата е даден разумен и
мотивиран отговор. Експертът ясно е обосновал становището си, че в случая не са налице
медицински данни за мозъчно сътресение. Преди да се стигне до този извод е разяснено, че
мозъчното сътресение представлява функционално нарушение на мозъка, а диагнозата се
поставя въз основа на установена травма на главата, съпроводена с оплаквания като гадене,
повръщане, виене на свят, които настъпват отведнъж, веднага след травмата. В настоящия
случай, при липсата на медицински данни за наличието на травма на главата експертът
обосновано е приел, че не може да бъде поставена диагноза мозъчно сътресение. В тази част
становището му се потвърждава и от извършените прегледи и изследвания непосредствено
след процесното ПТП, в които изрично е отразено, че не са налице видими травматични
увреждания. Не следва да се кредитират в такъв случай показанията на разпитаните
свидетели, в които се сочи, че ищецът имал белег на главата, какъвто не е установен при
медицинските прегледи в деня на ПТП. Обяснението на свидетелите за подобна травма е
съмнително и поради това, че самите те поддържат белегът да е причинен от удар във
волана, докато в същото време са категорични, че ищецът е бил с поставен предпазен колан.
Недостатъчно, за да се приеме мозъчно сътресение е и изявлението на двамата свидетели, че
ищецът е имал гадене, повръщане и болки в главата, тъй като тези симптоми е необходимо
да са се развили при наличието на травма на главата, каквато в случая не е установена при
прегледа в деня на злополуката. Становището на вещото лице не се опровергава и от
диагнозата, поставена от общопрактикуващия лекар на същата дата 16.09.2021г. и от ЛКК на
27.09.2021г., тъй като в издадените болнични листове се съдържа само крайна диагноза, но
не и медицинските находки, въз основа на които е прието това заключение (в т.ч. не се
съдържат данни за наличието на травма на главата).
По отношение на болките в гърба, които е изпитвал ищецът, съгласно приетата СМЕ
такива действително са били налице, но същественият въпрос е дали същите се намират в
пряка причинна връзка с ПТП, който въпрос несъмнено налага специални знания, поради
което подлежи на установяване с експертиза. В случая категорично е отхвърлен
травматичният характер на установеното при ищеца шийно ошипяване, което според
вещото лице се е развило в един продължителен период преди настъпване злополуката.
Установените заболявания ишиас и дископатия е разяснено, че е възможно да имат връзка с
2
ПТП, но при липсата на други медицински данни, такава връзка не може да бъде потвърдена
еднозначно, особено когато са се развили на фона на шийно ошипяване. При това
положение приетата СМЕ следва да се кредитира и в тази й част, като в крайна сметка се
приеме за обоснован извода на вещото лице, че единствената травма, която несъмнено има
връзка с ПТП е получената от ищеца контузия на гръдния кош.
По отношение на емоционалното състояние на ищеца и последващите неблагоприятни
преживявания, свързани със злополуката, следва да се кредитират показанията на
разпитаните свидетели (свид. П. и свид. Н). От същите става ясно, че след инцидента
ищецът е бил объркан, дезориентиран и превъзбуден, а впоследствие спял неспокойно и се
страхувал да кара кола, което го принуждавало да търси съдействие за осигуряване на
превоз за бременната му жена.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Предявеният осъдителен иск е с правно основание чл. 200 КТ. В тежест на ищеца е да
докаже верността на наведените от него твърдения, както следва: че е работил при
ответника, когато на 16.09.2021 г. претърпял злополука, която е призната за трудова по
надлежния ред, че в резултат на злополуката са му причинени описаните в исковата молба
неимуществени вреди.
От приетата по-горе фактическа обстановка е видно, че към 16.09.2021г. между
страните е съществувало трудово правоотношение, по което ищецът е заемал при ответника
длъжността „кондуктор, спални и кушет вагони“, когато на 16.09.2021г. претърпял ПТП,
което е признато за трудова злополука въз основа влязло в сила разпореждане № 30892 от
23.09.2021г. на ТП на НОИ - София град. Наличието на влязло в сила разпореждане, с което
злополуката е призната за трудова по надлежния ред има доказателствена сила за
гражданския съд, поради което не следва да се обсъждат възраженията на ответника срещу
характера на злополуката като трудова (Решение № 1247 от 09.12.2008 г. на ВКС по гр. д. №
4465/2007 г. на III г. о.).
Предвид изложеното, съдът намира, че се установяват всички елементи от
фактическия състав на предявеното материално право, поради което на разглеждане
подлежи въпроса за размера на претърпените от ищеца неимуществени вреди.
Определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се
извърши при условията на чл. 52 ЗЗД, а именно „по справедливост”, като се отчетат редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда
във всеки отделен случай. При наличието на телесни увреждания, тези обстоятелства са
свързани с характера и тежестта на увредите, интензитета и продължителността на болките,
психическите и физически последици, степента на възстановяване и пр.
В конкретния случай при определяне размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди, съдът отчита вида, характера и тежестта на телесните увреждания,
3
които се изразяват в контузия на гръдния кош. Настоящият състав взема предвид и начина,
по който са осъществени уврежданията, а именно в резултат на ПТП, при което травмата е
настъпила ненадейно и неочаквано за пострадалия. Следва да се съобрази и това, че за
установяването на действителните увреждания се е наложило отвеждането на ищеца до
медицинско заведение за провеждането на изследвания, което с оглед внезапния характер на
злополуката също е съпроводено с неприятни преживявания за ищеца. Необходимо е да се
отчете и продължителността на контузията, която според приетата експертиза е отшумяла в
рамките на 7-10 дни. Несъмнено важни за преценката по чл. 52 ЗЗД са и отчетените от съда
вид, характер, тежест и интензитет на търпените от ищеца болки, страдания, неудобства и
психически увреждания, които неизменно и житейски логично съпътстват описаните по-
горе телесни увреждания и домашно лечение. От съществено значение са и
неблагоприятните последици върху емоциалното състояние на ищеца, който непосредствено
след инцидента бил объркан, дезориентиран и превъзбуден, а впоследствие спял неспокойно
и се страхувал да кара кола, което го принуждавало да търси съдействие за осигуряване на
превоз за бременната му жена.
Преценявайки горните обстоятелства, настоящият състав счита, че следва да определи
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 4500 лв. Така определеното обезщетение
в максимална степен съответства на установените по-горе критерии, преценени и в
контекста на възрастта на пострадалия (45-годишен към датата на злополуката), поради
което съдът намира, че същото отговаря в най-пълна степен на критерия за справедливост
по чл. 52 ЗЗД.
Следователно предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди следва да се
уважи като основателен до сумата от 4500 лв. и се отхвърли за разликата над тази сума до
пълния предявен размер от 10000 лв.
При този изход на спора, ищецът има право на разноски, определени съобразно
уважената част от предявения иск, поради което в негова полза следва да се присъди сумата
от 675 лв. – адвокатско възнаграждение. Ответникът има право на разноски съобразно
отхвърлената част от предявения иск, поради което в негова полза следва да се присъди
сумата от 55 лв. – юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на СРС, следните суми: 180 лв. – държавна такса и 157,50 лв. – разноски за
експертиза.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „П П П С“, с БУЛСТАТ ......, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „...“ № 1 към „Б - П П с ЕИК ........., със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „....... да заплати на К. В. П., с ЕГН **********, с адрес: гр. Нови Искър, ул.
4
„........ следните суми: 4500 ЛЕВА, представляваща обезщетение за претърпените
неимуществени вреди в резултат на трудовата злополука от 16.09.2021г., ведно със
законната лихва от 04.02.2022 г. до окончателното плащане, както и сторените по делото
разноски, а именно: 675 ЛЕВА - адвокатско възнаграждение, КАТО ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за разликата над уважения размер от 4500 лв. до пълния предявен размер от
10000 лв.
ОСЪЖДА К. В. П., с ЕГН **********, с адрес: гр. Нови Искър, ул. „........ да заплати
на „П П П С“, с БУЛСТАТ ......, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „...“ № 1
към „Б - П П с ЕИК ........., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „....... сумата
от 55 ЛЕВА – юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА „П П П С“, с БУЛСТАТ ......, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „...“ № 1 към „Б - П П с ЕИК ........., със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „....... да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Софийски
районен съд, сумата от 180 ЛЕВА – държавна такса и 157,50 ЛЕВА – разноски за
експертиза.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд, чрез Софийски
районен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Районен съдия:
РЕШИ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5