ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1126
гр. Пазарджик , 21.06.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на двадесет и първи юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Ангел Ташев
като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20215220100925 по описа за 2021 година
Производството е образувано по повод искова молба от Р. И. Й., ЕГН **********,
живуща в гр. ***, ул. "***" №*, ет. *, ап. *, чрез своя процесуален представител адвокат
В.Н. - САК, със съдебен адрес: гр. *, ул. „*** № *, ет. *, ап. *, против „Ф. Б.” ЕООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ж.к. „*** - *“, бул. „***“ № *, вх. * ет. *
офис № *, представлявано от И. В. Д. и Д. В. Н.
Обстоятелства, на които ищецът основава претендираното право и
предявения иск:
В исковата молба ищецът твърди, че на 24.07.2019 г. е сключил с ответника договор
за потребителски кредит № *** за сумата от 500 лева при фиксиран ГЛП в размер на 11.99
%, ГПР в размер на 49.05 % и общ размер на дължимата сума 559,95 лева. Между страните
било уговорено, че договорът за кредит ще бъде обезпечен от „Ф. Б.“ срещу заплащане на
възнаграждение в размер на 757,05 лева, за което бил сключен договор на същата дата.
Твърди, че на 04.12.2019 г. ищцата е сключила Анекс № 1 към Договор за
потребителски кредит № 780871. В договора е посочено, че към момента на неговото
сключване е налице остатък от първоначалната главницата в размер на 226,13 лева, като на
Р.Й. е отпуснат заем за сумата от още 600 лева. Уговореният фиксиран лихвен процент е в
размер на 23,00 % /лихва в размер на 146.96 лева/, а годишният процент разходи /ГПР/ е в
размер на 49,11 %. Общата сума, която следва да върне ищцата била в размер на 973,09 лева
(826,13 лева за оставащите главници, както и 146,96 лева за лихва), платима на дванадесет
вноски.
Сочи се, че погасил изцяло сумата по сключения договор в размер на 2055 лева, като
сумата била изплатена единствено на „Ф. Б.” ЕООД.
Счита, че посочените договори са нищожни (недействителни) на основание чл.22 от
ЗПК, във връзка с чл.26, ал.1 ЗЗД поради противоречие със закона. Твърди нищожност на
договорите на основание чл.10, ал.1, във връзка с чл.22 от ЗПК, тъй като не е спазена
предвидената от закона форма, а именно процедурата, уредена в чл.8 и следващите от
ЗПФУР и ЗЕДЕУУ, тъй като договорите били сключени чрез използване на средства за
комуникация от разстояние. Твърди, че доставчиците „Фератум България” ЕООД и
„Фератум Банк“ не били предоставили на потребителя преддоговорна информация, не са
получили валидно съгласие на потребителя за сключването и изпълнението на договорите и
1
за условията, при които последният може да се откаже от тях. Твърди, че всички разменени
между доставчиците и потребителя електронни съобщения не отговарят на императивните
изисквания на ЗЕДЕУУ, тъй като представляват неподписани електронни документи. Смята,
че е нарушено изискването договорите да са написани по ясен и разбираем начин, като
всички елементи на договорите да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт -
не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договорите.
Твърди нищожност на договора за кредит и анекса към него на основание чл.11, ал.1,
т.7, във връзка с чл.22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото
съдържание, а именно общият размер на кредита като в договора бил посочен единствено
размерът на отпуснатия заем, но липсвало посочване на начина, по който ще бъде изплатена
сумата, както и в какъв срок.
Твърди нищожност на договора за кредит и анекса към него на основание чл.11, ал.1,
т.10, във връзка с чл.22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото
съдържание, а именно ГПР по кредита. В тази връзка сочи, че в договора не са описани
основните данни, които са послужили за неговото изчисляване, и липсва ясно разписана
методика на формиране на ГПР, а именно кои компоненти точно са включени в него и как
се формира посоченият в договора ГПР, което противоречи на императивните изисквания на
чл.19, ал.1, във връзка с чл.10, ал.2 и чл.10а, ал.2 и 4 от ЗПК. Твърди, че посоченият в
договора размер на ГПР е погрешен, и надвишава максимално установения праг съгласно
чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Счита, че уговорката за обезпечаване на кредита с поръчителство на „Ф. б.“ и
сключения с този поръчител договор излиза от присъщата функция за обезпечаване на заема
и има за цел единствено начисляване на допълнителни разходи по кредита. В този смисъл
сочи, че поръчителят е лице, което е посочено от кредитодателя, и потребителят е заплатил
такса, равняваща се на повече от половината от размера на отпуснатия кредит, без да е
налице неизпълнение на задълженията по договора за кредит от негова страна. Твърди, че
уговорката за обезпечаване на кредита с поръчителство на точно определено лице, за което
се заплаща и възнаграждение, противоречи на изискването на чл.16 от ЗПК за извършване
на проверка на кредитоспособността на потребителя преди сключване на договора. Счита,
че клаузата е неравноправна по смисъла на чл.143, ал.1 от ЗЗП, тъй като не е формулирана
по ясен и недвусмислен начин, както изисква чл.147, ал.1 от ЗЗП и не позволява на
потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора по смисъла
на чл.143, ал.2, т.19 от ЗЗП.
Счита, че в случая се касае за едно общо „тристранно“ споразумение между
потребителя, „Ф. Б.“ ЕООД и „Ф. Б.“, чиято цел е заобикаляне на изискванията на чл.19,
ал.4 от ЗПК и чл.10а, ал.2 от ЗПК под предлог, че незаконните такси се дължат не на
кредитора, а на трето лице „поръчител“. Въпреки това впоследствие тези такси се заплащат
на заемодателя, а не на поръчителя. Посочва, че на потребителя не е предоставена
възможност да посочи избран от него поръчител, а поръчителството на избрано от
заемодателя лице е абсолютна предпоставка за одобряване на договора за кредит.
Твърди, че е допуснато нарушение на чл.19, ал.1, във връзка с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК,
тъй като в ГПР не са включени разходите за заплащане на възнаграждението по сключения с
„Ф. Б.“ договор за възлагане на поръчителство, което по своята същност представлява
печалба за кредитора, надбавка към главницата, която се плаща периодично, поради което
трябва да е част от ГЛП и ГПР. В тази насока сочи, че възнаграждението е част от общо
дължимата сума по кредита, тъй като е заплатено на „Ф. Б.“ ЕООД като част от дължимите
по кредита суми и впоследствие не е прехвърлен на поръчителя „Ф. Б.“. По този начин
размерът на ГПР би бил 65,11 %, което е нарушение на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК,
водеща до нищожност на договора като цяло. Счита, че с тези действия „Ф. Б.“ ЕООД е
заобиколил изискванията на ЗПК за точно посочване на финансовата тежест на кредита за
2
длъжника, а съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на закона, е нищожна. Посочва, също
така, че погрешното посочване на ГПР следва да се приравни на хипотеза на непосочен ГПР
по смисъла на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, респективно целият договор да се обяви за
недействителен на основание чл. 22 от ЗПК. Счита, че договорът е недействителен и поради
обстоятелството, че грешно посоченият размер на ГПР води и до неправилно посочване на
общата сума, дължима от потребителя по кредита - като общо дължима сума е посочена
сумата от 559,95 лева, а в действителност по договора е заплатена сума в размер на 2055
лева. Сочи, че посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилаганият в
отношенията между страните, представлява „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла
на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от ЗЗП. Позовава се и на правото на Европейския съюз в този
смисъл.
Сочи, че договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл.11, ал.1, т.9,
във връзка с чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД поради това, че клаузата за
възнаградителна лихва (ГЛП) противоречи на добрите нрави, тъй като размерът й
надвишава трикратния размер на законната лихва за необезпечени заеми, респективно
двукратния размер на законната лихва за обезпечени заеми. Позовава се и на
противоречието между посочения в преддоговорната информация фиксиран ГЛП и този,
посочен в договора за кредит.
Твърди нищожност на договора и анекса към него на основание чл.11, ал.1, т.11, във
връзка с чл.22 от ЗПК, тъй като не е посочен съществен елемент от неговото съдържание, а
именно условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен
план, съдържащ информация за броя, периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В тази връзка
сочи, че в договора е посочен единствено броят на погасителните вноски и падежът на
първата вноска без да е посочена периодичността им и датата на падежа на всяка една от
тях. Посочва също така, че погрешно изчислената обща сума, дължима от потребителя,
вместо реално изплатената води и до погрешно посочен брой и размер на погасителните
вноски.
Твърди, че договорът и анекса са нищожни и на основание чл.11, ал.1, т.20, във
връзка с чл.22 от ЗПК, тъй като не е посочен съществен елемент от неговото съдържание, а
именно наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който
това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване,
включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и
лихвата съгласно чл.29, ал.4 и 6 от ЗПК, както и за размера на лихвения процент на ден.
Счита, че нищожността на договора за потребителски кредит води до нищожност и на
свързания с него договор за гаранция.
На следващо място счита договорите за унищожаеми на основание чл.29, ал.1 ЗЗД
поради измама или евентуално на основание чл.28, ал.1 от ЗЗД поради грешка. Твърди, че
към момента на сключване на договорите „Ф. Б.“ ЕООД е въвел в заблуждение ищеца
относно действителните размери на отпуснатия заем, на общата сума, която следва да върне,
на ГПР и на погасителните вноски. Счита, че ако ищецът беше запознат с действителното
съдържание на тези многобройни и съществени уговорки, със сигурност е нямало да сключи
договора.
На следващо място счита договора и анекса към него за унищожаеми на основание
чл.33, ал.1 от ЗЗД с оглед сключването му поради крайна нужда и явно неизгодни условия.
Твърди, че към момента на сключване на договора ищецът не е разполагал с достатъчно
финансови средства да задоволи основните си потребности, което е оказало влияние върху
формирането на вътрешната му воля да сключи договора, както и че са налице явно
3
неизгодни условия по договор с оглед драстичното несъответствие и несъразмерност в
стойността на насрещните престации.
При условията на евентуалност се позовава на нищожността на отделни клаузи на
договора на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД поради нарушение на закона, чл.26, ал.1, пр.2 от
ЗЗД поради нарушаване на добрите нрави и на основание чл.146 от ЗЗП поради
неравноправност.
Твърди, че в изпълнение на договора за кредит е заплатил на ответника сумата от
1100 лева, поради което позовавайки се на разпоредбата на чл.23, във връзка с чл.22 от ЗПК,
във връзка с чл.55, ал.1, предл.I от ЗЗД предявява осъдителен иск против ответника за
заплащане на сумата от сумата от 25 лева - частично от сумата от 955 лева (съгласно молба с
вх. № 6355/12.04.2021 г.), представляваща недължимо платени суми по потребителски
кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата
искова молба до окончателното й изплащане.
Претендира разноските по делото.Представя писмени доказателства.
Моли да бъде задължен ответникът да представи в оригинал всички налични
документи, свързани с Договор за предоставяне на потребителски кредит № 780871 и Анекс
№ 1 към него, включително, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити /Преддоговорна информация/, погасителен план,
общи условия, Договор за гаранция (поръчителство), погасителен план към него и Общите
условия към последния, както и да представи справка от счетоводството си за всички
извършени плащания по договора за кредит и свързания към анекс.
Моли да бъде изискана от третото неучастващо в делото лице „Изипей“ АД справка
за извършени плащания от ищеца в полза на ответника направени от 24.07.2019 г. до
настоящия момент.
Моли да бъде допуснато изслушването на съдебносчетоводна експертиза, която след
представяне на изисканите от ответното дружество и третото неучастващо в делото лице
доказателства и запознаване с материалите по делото да отговори на въпросите: каква е
общата сума която ищецът е изплатила на „Ф. Б.” ЕООД по Договор за предоставяне на
потребителски кредит № *** и свързания с него Анекс № 1; да посочи размера, датата и
разпределението на постъпилите суми за погасяване на начислени задължения на всяко
извършено от ищеца плащане на „Ф. Б.” ЕООД по Договор за предоставяне на
потребителски кредит № *** и свързания с него Анекс № 1; вземайки предвид размера на
отпуснатия кредит и общо изплатената от ищеца сума по кредита и използвайки нормативно
установената формула в Приложение № 1 към чл.19, ал.2 от ЗПК, да посочи какъв е
действителният размер на ГПР по Договор за предоставяне на потребителски кредит № ***
и свързания с него Анекс № 1?
Правна квалификация:
Предявен е осъдителен иск за неоснователно обогатяване с правно основание чл.55,
ал.1, пр.1 ЗЗД, във връзка с чл.23, във връзка с чл.22 от ЗПК за връщане на дадено без
основание - поради нищожност на договор за потребителски кредит, а при условията на
евентуалност - иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, във връзка с чл.34, във връзка с
чл.29, ал.1 ЗЗД, чл.28, ал.1 ЗЗД и чл.33, ал.1 ЗЗД за връщане на дадено на отпаднало
основание - поради унищожаване на договор, сключен при измама, грешка и при крайна
нужда и явно неизгодни условия.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът „Ф. Б.“ ЕООД чрез пълномощника си
юрисконсулт И. депозира отговор на исковата молба.
Обстоятелства, на които ответниците основават възраженията си:
Намира исковата молба за нередовна като твърди, че ищецът не е представил ясно и
4
изчерпателно изложение на обстоятелствата, на които основава исковете си. В тази връзка
моли за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото или да
даване на указания на ищеца да конкретизира от къде произтича претендираната надплатена
сума и как ответникът е свързан с нея, както и да посочи недвусмислено кога и как е
надплатена претендираната сума, да посочи ясно и недвусмислено как е възникнало
задължението за нея, като го подкрепи с доказателства.
На следващо място счита предявените искове за обявяване на нищожността,
съответно унищожаването на договора за гаранция за недопустими поради предявяването
им срещу ненадлежна страна, доколкото страна по тях е „Ф. Б.“, представляващо
самостоятелно юридическо лице, а договорът за гаранция е отделно облигационно
правоотношение, по което ответникът не е страна. Поради това моли за оставяне на
исковете без разглеждане като недопустими.
По същество оспорва исковата молба по основание и размер. Счита, че претенциите
на ищеца не са подкрепени от убедителни писмени доказателства, а представените такива не
са годни да породят релевираните и желани от ищеца правни последици. Оспорва
твърденията на ищеца за накърняване на разпоредбите на ЗПК и ЗЗП като бланкетни,
недоказани и противоречащи на обективната истина. Твърди, че като финансова
институция, сключваща договори за кредит с потребители, ответникът спазва всички
предвидени законови изисквания, в т.ч. ЗЗП, ЗПК, ЗПФУР, ЗЕДЕУУ. Твърди, че
сключваните от ответника договори за заем са изготвени изцяло в съответствие с
императивните норми на закона, а прилаганите от него Общи условия по договорите за
кредит са предмет на предварително одобрение от БНБ. Описва подробно процеса на
сключване на договор от разстояние. Посочва, че при попълване на електронното искане за
отпускане на кредит ищецът е посочил телефонен номер и електронна поща и сам е пожелал
да се възползва от допълнителна услуга - гаранция, предоставяна от „Ф. Б.“. Сочи, че
потребителят може да избере дали да предостави поръчител - личен гарант или да избере
юридическо лице като поръчител. Твърди, че след като е бил одобрен за отпускане на
кредит на посочената от ищеца електронна поща са били изпратени договорът за кредит,
общите условия, погасителният план и преддоговорната информация, а с изпращане на
СМС ищецът е дал своето съгласие да сключи договора. Твърди, че потвърждаването с CMC
представлява обикновен електронен подпис, но позовавайки се на чл.13, ал.4 от ЗЕДЕУУ и
предвид наличието на изрична уговорка в чл. 9 от договора за кредит, счита, че в случая
страните са придали на обикновения електронен подпис правната сила на саморъчен подпис.
Оспорва твърдението на ищеца, че в договора не бил посочен общият размер на
кредита, че липсвало посочване на начина, по който ще бъде изплатена сумата и в какъв
срок.
Твърди, че както в стандартния европейски формуляр, изпратен на ищеца на
посочената от него електронна поща, така и в договора за потребителски кредит, по ясен и
разбираем за ищеца начин е посочена общата сума, която следва да бъде върната от ищеца, в
т.ч. главница и лихва.
Твърди, че посоченият ГПР в договора за кредит е в съответствие с чл. 19, ал. 4 от
ЗПК, тъй като не е по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута. Счита, че възнаграждението за предоставената от
Фератум Банк услуга за гаранция не се включва в размера на ГПР, тъй като не е
задължителна за сключване на договора за кредит като потребителя може да посочи
поръчител, избран от него. Смята, че невключването на възнаграждението по договора за
гаранция към размера на ГПР не представлява заблуждаваща търговска практика, тъй като
потребителят е бил надлежно информиран за необходимостта от предоставянето на
обезпечение и сам е избрал да ползва услугите на „Ф. Б.“ още при кандидатстването за
кредит. Твърди, че необходимостта от обезпечение за кредитора се явява следствие на
5
извършваната от него оценка на кредитоспособността на потребителя и има за цел да
гарантира финансовия риск за ответника при неизпълнение от страна на ищеца.
Оспорва като неоснователно твърдението на ищеца, че уговорената възнаградителна
лихва противоречи на добрите нрави. Счита, че същата не включва възнаграждението за
услугите за предоставяне на гаранция и размерът й е в рамките на максималния размер,
установен от закона.
Сочи, че условията за издължаване на кредита, включително информацията за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски са посочени в
погасителния план, който е неразделна част от договора за кредит, като оспорва като
неоснователни твърдения на ищеца в този смисъл.
Посочва, че правото на отказ от сключения договор за потребителски кредит е
уредено в чл.9 от договора.
Оспорва като неоснователни твърденията на ищеца за унищожаемост на договора за
кредит, тъй като на ищеца е била представена цялата преддоговорна информация в процеса
на кандидатстване за кредит и на всеки един етап от кандидатстването ищецът е могъл да се
откаже от искания кредит, но въпреки това е дал своето изрично съгласие за сключване на
договора за кредит чрез нарочен CMC.
Оспорва твърденията на ищеца договорът за кредит и договорът за гаранция да са
сключени поради крайна нужда, тъй като ищецът не излага конкретни факти в тази насока и
не ангажира доказателства за това. Позовава се също така на обстоятелството, че приемайки
Общите условия ищецът е декларирал, че икономическото му положение позволява
своевременно да изпълни условията по договора и не смята условията по договора за себе
си като крайно неподходящи.
Посочва, че ищецът е добре запознат с продуктите на ответника, тъй като в периода
от 16.05.2018 г. до 16.08.2018 г. е кандидатствал общо 19 пъти за кредит, като само в шест от
случаите е бил одобрен. При всяко кандидатстване ищецът е посочвал един и същи
телефонен номер и електронна поща.
По изложените съображения моли за връщане на исковата молба като нередовна,
алтернативно за даване на указания на ищеца за отстраняване на нередовностите в исковата
молба, а по същество - за отхвърляне на иска като неоснователен и присъждане на
разноските по делото.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.
Оспорва доказателствените искания на ищеца.
Моли да бъде задължен ищецът да представи по делото договора за гаранция и
погасителния план към него, както и доказателства за извършени плащания по конкретния
договор за кредит.
Моли да бъде допуснато изслушване на съдебно-техническа експертиза, която да
отговори на въпросите: при кандидатстване за кредит от „Ф. Б.“ ЕООД, заявка може ли да се
подаде с личен гарант; ищецът кандидатствал ли е с личен гарант в периода от 2019 г. до
2020 г.; през 2019 г. дружеството има ли разгледани и одобрени заявки за кредит, по които
други кредитоискатели, различни от ищеца, са кандидатствали с личен гарант.
Моли да бъде допуснато изслушване на съдебно-техническа експертиза за размера на
шрифта, на който е съставен договорът за кредит и анекса към него.
Представя писмени доказателства: извлечение от регистъра на БНБ, извлечения от
интернет-страницата на Фератум, общи условия, тарифа, извадка от системата за изпратени
съобщения на електронната поща на ищеца, заявки за кредит на ищеца, погаситилен план.
По редовността на исковата молба:
Исковата молба е редовна и допустима. Ищецът ясно и конкретно е изложил както
6
обстоятелствата, на които основа иска, така и искането към съда, в т.ч. ясно е посочено, че
заплащането на сумата се претендира от ответника, тъй като сумата е заплатена именно на
него. За пълнота следва да се посочи, че не е направено искане за обявяване на
нищожността, съответно унищожаването на договора за гаранция, а по тези въпроси съдът
ще се произнесе единствено в мотивите на съдебното решение.
По доказателствените искания:
Представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства
са относими, допустими и необходими, поради което следва да бъдат приети по делото.
Като основателно следва да бъде уважено искането на ищеца за изслушване на
съдебносчетоводна експертиза, а във връзка с нея и искането за задължаване на ответника да
представи по делото справка за извършените плащания по договора за кредит и за изискване
на документи от трето неучастващо по делото лице, като за последното на ищеца следва да
бъде указано да представи по делото молба по чл. 192 от ГПК, адресирана до третото
неучастващо по делото лице с препис за насрещната страна.
Като основателно следва да бъде уважено искането на ответника за изслушване на
съдебно-техническа експертиза. Доколкото се твърди договорът за кредит да е сключен по
електронен път съдът намира, че не е необходимо договорът да бъде представян в оригинал,
а вещото лице следва да изготви заключение като изследва договора в електронен вид.
Следва да бъде уважено искането на ответника за задължаване на ищеца да представи
по делото договора за гаранция, сключен с „Фератум Банк“, както и доказателства за
извършени плащания по договора за кредит.
На основание чл.146, ал.1, т.5, вр. ал.2 ГПК съдът следва да укаже на страните, че
съгласно чл.153 и чл.154, ал.1 ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на
които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.
Безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните е, че на 24.07.2019 г.
ищецът е сключил с ответника договор за потребителски кредит № *** за сумата от 500, че
на 04.12.2019 г. ищцата е сключила Анекс № 1 към Договор за потребителски кредит № ***,
с който е отпуснат заем за сумата от още 600 лева, че договорът за кредит в обезпечен от „Ф.
Б.“ срещу заплащане на възнаграждение в размер на 757,05 лева, за което бил сключен
договор на същата дата.
В тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване да установи по
делото заплащането на сочената от него сума на ответника, а в тежест на ответника е да
установи при условията на пълно и главно доказване наличието на основание за задържане
на сумата, в т.ч. наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по
договор за кредит.
На основание чл.140, ал.3 ГПК, следва да се напътят страните към медиация или друг
способ за доброволно уреждане на спора.
Мотивиран от горното и на основание чл.140 от ГПК, РС Пазарджик
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание, което ще се проведе на
08.09.2021 г. от 09:30 ч., за която дата и час да се призоват страните, ведно с връчване на
препис от настоящото определение, а на ищеца и от отговора на исковата молба.
СЪОБЩАВА на страните проекта на доклад по делото, съдържащ се в
обстоятелствената част на определението.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени
7
доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА ответника в едноседмичен срок от съобщаването да представи по
делото справка за всички извършени плащания по договора за кредит и анекса към него.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца да бъде задължен ответникът да
представи по делото оригинала на всички документи, свързани с договора за кредит.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от съобщаването да представи по делото
молба по чл. 192 от ГПК, адресирана до третото неучастващо по делото лице - „Изипей“ АД,
с препис за насрещната страна.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца в едноседмичен срок от съобщаването да представи по делото
договора за гаранция, сключен с „Ф. Б.“, и погасителния план към него, както и
доказателства за извършени плащания по договора за кредит, сключен с ответника.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза, която след запознаване с
изисканите от ответното дружество и третото неучастващо в делото лице доказателства и с
материалите по делото да отговори на въпросите поставени в исковата молба
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключение в размер на 250 лева, вносими от
ищеца по сметка на Районен съд - Пазарджик в едноседмичен срок от съобщаването.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Д. Л. Б, който да се призове след внасяне на депозита.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-техническа експертиза, която след запознаване с
материалите по делото и извършване на справка в интернет- страницата на „Ф. Б.“ ЕООД да
отговори на въпросите посочени от ответника в отговора на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 250 лева, вносими от ответника по сметка на
Районен съд - Пазарджик в едноседмичен срок от съобщаването.
НАЗНАЧАВА за вещо лице А. К. К., който да се призове след внасяне на депозита.
БЕЗСПОРНО И НЕНУЖДАЕЩО се от доказване между страните е, че на
24.07.2019 г. ищецът е сключил с ответника договор за потребителски кредит № *** за
сумата от 500, че на 04.12.2019 г. ищцата е сключила Анекс № 1 към Договор за
потребителски кредит № ***, с който е отпуснат заем за сумата от още 600 лева, че
договорът за кредит в обезпечен от „Ф. Б.“ срещу заплащане на възнаграждение в размер на
757,05 лева, за което бил сключен договор на същата дата.
УКАЗВА на страните, че всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на
които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.
УКАЗВА на ищеца, че носи доказателствената тежест да установи: при условията на
пълно и главно доказване да установи по делото заплащането на сочената от него сума на
ответника.
УКАЗВА на ответникът, че следва да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на основание за задържане на сумата, в т.ч. наличието на валидно
облигационно правоотношение между страните по договор за кредит.
ПРИКАНВА страните към спогодба и ги НАПЪТВА към медиация или друг способ
за извънсъдебно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че при постигане на спогодба, същата ще има силата на влязло
в сила решение, а при приключване на делото със спогодба може да се приложат
последиците на чл. 78, ал. 9 от ГПК.
УКАЗВА на ответника, че на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК, ако не се яви в първото
заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска.
8
ПРИКАНВА страните към спогодба за окончателно уреждане на спора, предмет на
делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
9