РЕШЕНИЕ
№ 808
гр. Бургас , 30.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI СЪСТАВ в публично заседание на втори
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН
при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН Гражданско
дело № 20202120104456 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Лав Бургас“ ООД, ЕИК
.................., представлявано от Л.Ц. и Л.Д., съдебен адрес в ....................., чрез адв.Б.Д.,
уточнена с молба, вх.№33642/23.09.2020 г., л.19, против Р. Д. К., ЕГН **********, адрес в
........................, за осъждането й да заплати на ищеца сумата от 9350,00 лева, представляваща
сбор от обезщетение в размер на 8100 лева, съгласно чл.17 от договора за наем, равняващо
се на три месечни наема от общо дължими пет месечни наема, всеки от които в размер на
2700 лева, и депозит в размер на 1250 лева, която сума представлява една втора от общия
размер на депозита от 2500 лева, съгласно чл.7 от договора, ведно със законната лихва върху
сборната главница, считано от предявяване на иска.
Твърди се в исковата молба, че между страните е бил сключен договор за наем на
недвижим имот, находящ се в ......................, като първоначално договорът е бил сключен със
собственика на имота – И.Д., починал на ................. г., впоследствие с анекс от 19.12.2017 г.
е бил сключен с неговия баща Д.И.Д., а след смъртта му - с неговата дъщеря – Р.К. –
ответник по делото. Ищецът твърди, че при сключването на договора е бил заплатен
депозит в размер на 2500,00 лева в полза на наемодателя, който подлежи на връщане след
прекратяването му. Твърди се още, че действието на договора е било неоснователно
преустановено от страна на ответника, който дължи обезщетение по чл.17 от договора и
връщане на депозита по чл.7 от същия.
В подкрепа на исковете са ангажирани доказателства, претендират се разноски.
Така предявените частични искове са с правно основание чл.79, ал.1, вр.чл.228 и сл.
1
от ЗЗД.
В срока по чл.131 от ГПК, ответната страни се е възползвала от правото си да
депозира писмен отговор, в който оспорва исковете като неоснователни с твърдението, че
още преживе на Д.И.Д., на 14.09.2018 г. същият е отправил до ответника едномесечно
предизвестие за прекратяване на договора с искане за освобождаването му до 15.10.2018 г.
Твърди се, че поради отказ да го получи лично, представителят на ищеца го е получил с
препоръчана поща на 18.09.2018 г., а даденият с него срок за освобождаване на имота е бил
едномесечен, считано от 14.09.2018 г. Ответникът твърди, че въпреки отправеното
предизвестие ищецът не освобождава и не предава имота на наемодателя, който към този
момент е във влошено здравословно състояние и остава да го ползва до 10.01.2020 г., когато
доброволно го напуска поради възникналта по негова вина ВиК авария в имота и отказът му
да обезщети ответницата за настъпването и отстраняването й. Ответницата твърди, че
разходите за отстраняване на аварията възлизат на сумата от 10 000 лева, от които
претендира частично сумата от 5000 лева като обезщетение за нанесените имуществени
вреди от неправомерното и в противоречие с изискванията на договора и закона ползване на
отдадения на ответника по насрещния иск недвижим имот под наем в периода от
възникване на аварията до края на м.февруари 2020 г., както и сумата от 1000,00 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от стреса, страха, притесненията и
особените затруднения, нерви, претърпени от ищцата по насрещния иск от възникналата
поради виновното поведение на наемателя и държателя на недвижимия имот тежка авария
на мръсната канализация в сградата, която се намира имота под наем, на ъгъла на ул.“М.“
№.... и бул.“С.С.“ №..... в гр.Б., до отстраняването й, представляваща част от обезщетение от
5000 лева, ведно със законната лихва върху всяка отделна сума, считано от внасяне на
отговора.
Така предявените частични насрещни искове са с правно основание чл.79,ал.1,
вр.чл.233 от ЗЗД и същите са приети за съвместно разглеждане с определение от 09.11.2020
г.
В подкрепа на изложените в отговора и насрещния иск твърдения са ангажирани
доказателства, претендират се разноскки.
В срока по чл.131 от ГПК, ищецът – ответник по насрещния иск представя писмен
отговор, в който оспорва всички изложени твърдения като неверни, поради което и моли за
отхвърляне на насрещните искове. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищецът, ответник по насрещните искове се представлява от
надлежно упълномощен процесуален представител – адв.Г., който моли за уважаване на
предявените от ищеца искове и за отхвърляне на насрещните такива. Представя писмена
защита.
Ответницата Р.К.-ищец по насрещните искове, не се явява в съдебно заседание и се
2
представлява от пълномощник – адв.И., която поддържа насрещните искове и моли за
уважаването им, както и за отхвърляне на предявените от ищеца искове. Представя писмена
защита.
Бургаският районен съд, след като взе предвид направените искания и доводи, обсъди
поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, и след като съобрази
закона, намира за установено следното:
Между страните не се спори относно следните факти, за които свидетелства и
събрания по делото писмен доказателствен материал, обективиран в Удостоверения за
наследници, изх.№94-01-29066/21.08.2017 г. и изх.№94-01-13332/18.04.2019 г., а именно, че
ищцата е единствен наследник по закон на Д.И.Д., починал на .................. г., а той от своя
страна – единствен наследник по закон на И.Д.Д., починал на .............. г., т.е. че Р.К. е сестра
на И.Д.Д. и дъщеря на Д.И.Д..
Безспорно е и това, че на ............... г., И.Д.Д. сключил с „Лав Бургас“ ООД, договор за
наем на недвижим имот, приет като доказателство по делото, по който И.Д. е имал
качеството на наемодател, а „Лав Бургас“ ООД – на наемател. По силата на сключения
договор на ищеца – ответник по насрещните искове е бил предоставен за временно и
възмездно ползване недвижим имот, представляващ заведение, находящо се на партера
/първи етаж/ и част от сутерена на двуетажна масивна жилищна сграда, находяща се в
...................., с вход откъм ул.“М.“ в дворно място представляващо УПИ ..........,........ в кв......
по плана на ж.к.Б.М.“, гр.Б., с площ приблизително около 200 кв.м., представляващо
търговска зала на два етажа, кухня, миячно отделение, подготвително отделение, складово
помещение, тоалетна за персонала и съблекалня за персонала и допълнителен външен склад.
Договорената наемна цена е била в размер на 400 Евро месечно с левова равностойност 800
лева. Съгласно чл.7 от договора, наемателят е предоставил в полза на наемодателя, до
прекратяване на договора, депозит в размер на 2500 лева, който да послужи за евентуални
липси, повреди, неплащане на наемните вноски и разходи на наетия имот, срещу
задължението на наемодателя да го върне при прекратяване на договора и след като всички
разходи по имота, включително липси и повреди, са заплатени. В чл.12, страните са
уговорили задължение на наемателя да върне имота след прекратяване на договора в
състоянието, в което е бил предаден, като се отчете обичайното изхабяване, като всички
повреди, свързани с обикновеното му ползване, както и тези, свързани с използването на
имота по начин, различен от посочения, да са за сметка на наемателя. Съгласно ал.5 на
същия член, страните са се разбрали наемателят да дължи обезщетение за вредите,
причинени виновно през време на ползване на имота, както и в случаите, че са причинени
от лица от неговото домакинство. Договорът е бил сключен за срок от пет години и в
случай, че след изтичането му наемателят продължи да го ползва със знанието и без
противопоставянето на наемодателя, същият следва да се счита за продължен за
неопределен срок. Видно от чл.15, ал.2 от договора, наемодателят няма право да прекратява
договора предсрочно, в случай, че наемателят изпълнява изцяло задълженията си по
3
договора, в противен случай, същият дължи неустойка в размер на 10 000 лева. Неустойка в
същия размер се дължи и от наемателя, в случай, че прекрати договора предсрочно.
Съгласно чл.16, договорът се прекратява по взаимно съгласие, при изтичане на срока,
едностранно без предизвестие от наемодателя при неплащане на една наемна вноска, както
и при погиване на имота.
С анекс №1 от 10.01.2014 г., приет като доказателство по делото, л.34, страните са се
споразумели, освен наемната цена, наемателят да заплати и сумата от 700 лева или тяхната
равностойност в Евро.
С анекс №2 от 10.01.2014 г., приет като доказателство по делото, л.35, освен наемната
цена и сумата по анекс №1, наемателят се задължил да заплати и сумата от 500 лева месечно
или тяхната равностойност в Евро, представляваща наемна цена относно използване на
предоставено оборудване.
След смъртта на И.Д.Д., неговият баща и единствен наследник по закон-Д.И.Д.
сключил с ищеца, на 19.12.2017 г., договор за наем на същия недвижим имот, по който е
имал качеството на наемодател, а „Лав Бургас“ ООД – на наемател. Договорът е приет като
доказателство по делото, а от съдържанието му става ясно, че е сключен за срок от шест
години с възможност за продължаването му за неопределен срок, в случай че след изтичане
на наемния срок наметелят продължи да го ползва със знанието и без противопоставянето
на наемодателя. Договорената наемна цена е бил в размер на 800 лева месечно или тяхната
равностойност в Евро към деня на изплащането. Видно от чл.7, заплатеният от наемателя на
предходния наемодател И.Д.Д. депозит в размер на 2500 лева остава в полза на наемодателя
до прекратяване на договора и се счита за депозит, заплатен на наемодателя Д.И.Д. и със
същите функции. В чл.16, страните са договорили, че договорът се прекратява по взаимно
писмено съгласие, с изтичане на срока и при забава на плащането на месечната наемна цена
от наемателя, както и на консумативни разходи за ползването на имота с повече от един
месец от падежа на плащане, независимо от задължението за заплащане на лихва за забава,
при виновно неизпълнение на условия на договора от страна на наемателя и при погиване на
имота. Според чл.17 от договора, за виновно и неоснователно разваляне на договора
неизправната страна дължи на изправната страна неустойка в размер на 5-месечната наемна
цена.
С анекс №1 от 19.12.2017 г., приет като доказателство по делото, страните се
споразумяват наемателят да заплати освен наемната цена и сумата от 700 лева месечно или
тяхната равностойност в Евро, а с анекс №2 от 19.12.2017 г., приет като доказателство по
делото, страните се споразумяват наемателят да заплати и сума в размер на 500 лева месечно
или тяхната равностойност в Евро, представляваща наемна цена относно използване на
предоставено оборудване.
Прието като доказателство по делото е и уведомително писмо от 14.09.2018 г.,
подписано от наемодателя Д.Д. и ответника – ищец по насрещните искове, с което до ищеца
4
е отправено изявление за разваляне на договора от 2017 г., а като основание е посочена
разпоредбата на чл.16, т.4 от договора. Конкретно като основание е посочено още: „1.Не е
била извършвана ежегодна актуализация за инфлацията в рамките на 5-годишен период;
2.Заведението не е почивало 1 ден през този период за почистване и ремонт – чл.13, т.1, 6 и
7 от договора. 3.Амортизацията е огромна – чл.13, т.1, 6 и 7 от договора. 4.Обслужващия
персонал се сменя постоянно – чл.13, т.5 от договора и 5.Нанесени щети – материални и
психически – чл.13, т.5 от договора.“. Според приетото като доказателство известие за
доставяне, л.37, изявлението за разваляне на договора е получено от ответника на 18.09.2018
г.
Между страните не се спори, че след смъртта на Д. И. Д. на 14.04.2019 г., ответницата
– ищец по насрещния иск е заместила своя наследодател в наемното правоотношение,
поемайки изцяло неговите права и задължения, а наемният договор от 2017 г. е продължил
своето действие, съобразно условията договорени в него, до 10.01.2020 г., когато ищецът –
ответник по насрещния иск, освободил имота.
По делото в качеството на свидетели са разпитани А.А., А.Д., Р.Г., И.Н. и К. К.,
първата от които свидетел на ищеца – ответник по насрещния иск, а останалите – на
ответницата – ищец по насрещния иск, като показанията им кореспондират помежду си и
взаимно се допълват, поради което и съдът ги кредитира като достоверни. От същите по
несъмнен начин се установява, че ищецът е експлоатирал наетия обект до 10.01.2020 г.,
както и че в началото на м.декември 2019 г. е възникнал проблем във вътрешната
канализационна система на обекта, за отстраняването на който са били изразходвани
средства, част от които са били платени от ищеца, а други от ответника К..
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.228 от ЗЗД, с договорът за наем наемодателят се
задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят да му
плати определена цена.
Основният спорен между страните въпрос е прекратен ли е договорът от 19.12.2017 г.
с връченото на 18.09.2018 г. изявление за разваляне, а за отрицателният му отговор съдът
изходи от събрания по делото доказателствен материал. От същия в съвкупност по
безспорен начин се установи, че предизвестието за разваляне на договора на основание
чл.16, т.4 е било отправено от наемодателя Д. И. Д. , било е получено от ищеца, който е ЮЛ
с адрес на управление към този момент, съгласно справката от Търговския регистър,
съвпадащ с посочения в известие за доставяне, л.37, както и че въпреки получаването му
ищецът е продължил да ползва наетия обект, както до смъртта на наемодателя Д.Д., така и
след това - до 10.01.2020 г., като това е ставало без изрично противопоставянето от страна
на Р.К., която след смъртта на своя баща го е заместила в наемното правоотношение, като до
м.декември 2019 г. е получава дължимия месечен наем.
5
По делото не са събрани доказателства ответницата К. да е упражнила правото си по
чл.87, ал.1 от ЗЗД, поради което и претенцията на ищеца основана на чл.17 от договора от
19.12.2017 г. се явява неоснователна и следва да се отхвърли като такава.
Поради изложеното и предвид акцесорният й характер следва да се отхвърли и
претенцията на ищеца по чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законната лихва върху тази
главница, считано от предявяване на иска на 10.08.2020 г.
Основателна обаче се явява претенцията на ищеца за връщане на сумата от 1250 лева,
представляваща ½ от депозита в размер на 2500 лева по чл.7 от договора, поради което и
като такава следва да се уважи, ведно със акцесорната претенция за заплащане на законната
лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска.
Както се посочи по-горе, чл.7 от договора предвижда заплатеният от наемателя на
предходния наемодател И.Д.Д. депозит в размер на 2500 лева, да остане в полза на
наемодателя до прекратяване на договора и да служи за погасяване на евентуални липси,
повреди и неплащане на наемни вноски и разходи за наетия имот.
Ищецът по насрещния иск не твърди, нито доказа „Лав Бургас“ ООД да дължи
каквито и да е суми за липси и неплатени наемни вноски, свързани с експлоатирания от него
до 10.01.2020 г. търговски обект. Твърденията в насрещната искова молба са, че по вина на
ответника по насрещния иск, в търговския обект е възникнала авария на мръсната
канализация, за отстраняването на която били направени от ищцата по насрещния иск
разходи за отстраняването й в общ размер на сумата от 10 000 лева, от които претендира
частично сумата от 5000 лева.
Съгласно чл.9 от сключения между страните договор, наемодателят е длъжен да
отстрани за своя сметка всички повреди, които не са причинени виновно от наемателя и не
се дължат на обикновеното ползване на имота, а съгласно чл.11, наемателят дължи
обезщетение за вредите, причинени виновно през време на ползването на имота, като той
дължи обезщетение и в случаите, когато вредите са причинени от лица, които работят при
него или от лица, негови клиенти.
От събраните по делото гласни доказателствени средства, чрез показанията на
свидетелите Г., Н. и К., на които кореспондира събрания по делото писмен доказателствен
материал, действително се установява, че в наетия обект е възникнала авария на вътрешната
канализационна система, без обаче същите да установяват с категоричност, че аварията се
дължи на виновното поведение на ответника по насрещния иск или на лицата, които работят
при него. Така от показанията на св.Г. става ясно, че канализацията е спряла да
функционира, при което в обекта започнало да се събира вода, без да посочва обаче
причината за това. Показанията на свидетеля Н. също не допринасят за изясняване на този
факт въпреки, че е лицето, подменило канализационната тръба. Св.К. също не посочи
причината за аварията, като показанията му в частта досежно поддържаната от наемателя
6
хигиена в обекта не могат да бъдат отнесени като причина за възникването й, поради което и
претенцията за връщане на депозита като основателна следва да се уважи ведно с
акцесорната претенция по чл.86, ал.1 от ЗЗД, а насрещната претенция за обезщетяване на
причинените имуществени и неимуществени вреди следва да се отхвърли като
неоснователна. След като не се доказа виновното поведение на ответника по насрещния иск,
то в съответствие с чл.9 от договора, разходите по отстраняване на аварията са за сметка на
наемодателя в лицето на ищцата по насрещния иск – Р.К..
Поради изложеното и предвид акцесорния им характер следва да се отхвърлят и
претенциите на ищцата по насрещния иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законната
лихва върху главниците, считано от предявяването му на 06.11.2020 г.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в
размер на 210,43 лева, съразмерно на уважената част от исковете.
На ответницата по иска се дължат разноски, съразмерно на отхвърлената част от
исковете, а именно в размер на 727,70 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. Д. К., ЕГН **********, адрес в ......................., съдебен адрес в
................... чрез адв.М.И., ДА ЗАПЛАТИ на „Лав Бургас“ ООД, ЕИК ..................,
представлявано от Л.Ц. и Л.Д., съдебен адрес в ..................., чрез адв.Б.Д., уточнена с молба,
вх.№33642/23.09.2020 г., л.19, против Р. Д. К., ЕГН **********, адрес в
......................................., сумата от 1250 лева, представляваща една втора от общия размер на
депозита по чл.2 от договора от 19.12.2017 г. в размер на 2500 лева, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска на 10.08.2020 г.
ОТХВЪРЛЯ иска на „Лав Бургас“ ООД, ЕИК .................., представлявано от Л.Ц. и
Л.Д., съдебен адрес в ...................., чрез адв.Б.Д., против Р. Д. К., ЕГН **********, адрес в
........................., съдебен адрес в ........................., чрез адв.М.И., за осъждането на ответника да
заплати на ищеца сумата от 8100 лева, съгласно чл.17 от договора за наем, равняваща се на
три месечни наема от общо дължими пет месечни наема, всеки от които в размер на 2700
лева, ведно със законната лихва върху сборната главница, считано от предявяване на иска.
ОТХВЪРЛЯ исковете на Р. Д. К., ЕГН **********, адрес в ..................., съдебен
адрес в ..................., чрез адв.М.И., за осъждане на „Лав Бургас“ ООД, ЕИК ..................,
представлявано от Л.Ц. и Л.Д., съдебен адрес в .................., чрез адв.Б.Д., да й заплати сумата
от 5000 лева, като част от общата сума от 10 000 лева, като обезщетение за нанесените
имуществени вреди от неправомерното и в противоречие с изискванията на договора и
закона ползване на отдадения на ответника по насрещния иск недвижим имот под наем в
7
периода от възникване на аварията до края на м.февруари 2020 г., както и сумата от 1000,00
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от стреса, страха, притесненията
и особените затруднения, нерви, претърпени от ищцата по насрещния иск от възникналата
поради виновното поведение на наемателя и държателя на недвижимия имот тежка авария
на мръсната канализация в сградата, която се намира имота под наем, на ъгъла на ул.“М.“
№..... и бул.“С.С.“ №..... в гр.Б., до отстраняването й, представляваща част от обезщетение от
5000 лева, ведно със законната лихва върху всяка отделна сума, считано от внасяне на
отговора.
ОСЪЖДА Р. Д. К., ЕГН **********, адрес в ......................., съдебен адрес в
......................., чрез адв.М.И., да заплати на „Лав Бургас“ ООД, ЕИК ..................,
представлявано от Л.Ц. и Л.Д., съдебен адрес в ......................, чрез адв.Б.Д., сумата от 210,43
лева (двеста и десет лева и четиридесет и три стотинки), представляваща съдебно-
деловодни разноски, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Лав Бургас“ ООД, ЕИК .................., представлявано от Л.Ц. и Л.Д.,
съдебен адрес в ..................., чрез адв.Б.Д., да заплати на Р. Д. К., ЕГН **********, адрес в
......................., съдебен адрес в ......................., чрез адв.М.И., сумата от 727,70 лева
(седемстотин двадесет и седем лева и седемдесет стотинки), представляваща направени по
делото разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Бургаският окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Вярно с оригинала: Ж. С.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
8