№ 79
гр. Севлиево, 28.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на тридесети март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Христо Н. Христов
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА М. ЦОНЕВА
като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Гражданско дело №
20214230101137 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Делото е образувано по искова молба от Г. Г. Н., с ЕГН **********, от с.
************** срещу ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ "ПОМОГНИ СИ САМ", със
седалище и адрес на управление с **************, ЕИК *********, представлявана от
Р.С.З..
Ищцата твърди, че от октомври 1992 г. до юни 2021 г. работела в ответната
кооперация. Не получила заплатите си от юли 2018 г. до юни 2021 г.. При ответника
изпълнявала длъжността продавач-консултант. Трудовите възнаграждения били
изплащани до лятото на 2017 г., макар и със закъснения. Ищцата попитала председателката
З. защо се бавят, като тя я уверила, че всичко ще бъде заплатено и дори написала, и се
подписала с подпис и печат, какво се дължи и я уверила, че ще се изплатят.
Възнаграждението, което се дължало за септември 2017 г. било заплатено на 30.04.2019
г., за август 2018 г. на 31.01.2021 г.. Имало голямото закъснение, но все пак й се плащало
нещо. След което и това спряло. На 24.01.2019 г. ищцата подала жалба до "Инспекция по
труда", но нищо не се променило. През март 2021 г. отново подала жалба до „Инспекция по
труда", както и до ОД на МВР и до Прокуратурата. От Дирекция '"Инспекция по труда",
получила отговор с Изх.№21042049/19.04.2021г., с който я уведомили, че с Протокол с изх.
№2032604/26.11.2020г. на работодателя са наложени принудителни административни
мерки за заплащане на трудовите възнаграждения от месец юли 2018 г. до 30.12.2020 г..
След проверката от Дирекция "Инспекция по труда на ищцата било отговорено, че в
случай, че има имуществени претенции относно неизплатени трудови възнаграждения от
страна на работодателя си, е налице трудов спор, който се решава от съдилищата, съгласно
1
чл. 358 от КТ. Със заповед № 2/15.06.2021 г. ищцата била уволнена, чрез дисциплинарно
наказание: уволнение за това, че през периода 01.01.2020 г. - 31.03.2021 г. извършила
злоупотреба с доверието на работодателя, като не била спазена изобщо процедурата за това
уволнение – не била предупреждавана преди това, нито давала писмени обяснения. Това
било „скалъпено", за да се „отърват" от нея. Предвид гореизложеното ищцата иска
постановяване на решение, с което да се осъди ответника да заплати: сумата 11 570,00
лева, представляваща дължимо трудово възнаграждение, за периода месец септември 2018 г.
– месец юни 2021 г.; лихва в размер на 1081,74 лв., за периода от 31.09.2018 г. до
предявяване на исковете; както ѝ законната лихва върху горната сума от датата на завеждане
на исковата молба до окончателното изплащане на дължимите суми. Претендира разноски.
В едномесечен срок от връчване на препис от исковата молба с доказателствата,
ответника не е подал писмен отговор.
В съдебно заседание ищцата, чрез своите процесуални представители поддържа
исковете, по съображенията в исковата молба. Поискала е и съдът е допуснал изменение в
размера на предявените искове, съобразно представена от ищцата молба, като е постановено
същите да се считат предявени за следните суми: по иска по чл. 128, т. 2 КТ за сумата от 14
473,96 лева и по иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 2 592,18 лева.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител оспорва
исковете. Излага доводи, че в исковата молба ищцата, е заявила, че същата е полагала труд
при 4 - часов работен ден, за периода от март 2019 г. до юни 2021 г., когато е била
освободена. Заплащане на възнаграждение за 8 - часов работен ден, щяло да доведе до
неоснователно обогатяване на ищцата, а заключението на вещото лице било дадено на база
8 - часов работен ден. При приемане иска за основателен, моли присъденото възнаграждение
да е в рамките на изчисленото от самата ищца на база 4 - часов работен ден, какъвто бил
реално положения труд.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Установява се от трудова книжка на ищцата, допълнително споразумение от
01.01.2020 г. и допълнително споразумение от 01.01.2021 г., че ищцата е работила при
ответника, на длъжност „продавач”, като ответника се е задължил да заплаща на ищцата
основно месечно трудово възнаграждение 560,00 лв., за периода 01.01.2019 г. – 31.12.2019
г.; 610,00 лв., за периода 01.01.2020 г. – 02.08.2020 г.; 305,00 лв., за 4 часа работно време, за
периода 03.08.2020 г. – 31.12.2020 г. и 330 лв., за 4 часа работно време, за периода
01.01.2021 г. – 16.06.2021 г..
Представени са и други неотносими към правния спор по настоящото дело писмени
доказателства.
Установяват се от заключението на вещото лице по събраната съдебно - счетоводна
експертиза и от изслушването на същото в съдебно заседание, следните обстоятелства: за
периода от септември 2018 година до юни включително 2021 година на ищцата не е
2
изплатено начислено трудово възнаграждение в размер на сумата 14 473,96 лв.; за дните на
закъсняло плащане на начисленото трудово възнаграждение, считано от датата на падежите,
до датата на завеждане на исковата молба обезщетението е в размер на сумата
2 592,18 лв.; за периода 2019 г. - 2020 г., ищцата е била назначена на различно работно
време, като има случаи когато е била назначена на 4 часа и на 8 часа; ищцата е била
назначена на 4 часа август 2020 г., тогава 5 месеца е на 4 часа; за 2019 г. няма начислени
заплати на 4 часа; има посочено работно време във ведомостите за заплати.
При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна:
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ.
За основателността на предявения иск по чл. 128, т. 2 КТ следва ищеца да докаже
наличието на следните предпоставки: трудово правоотношение между него и ответника;
изпълнение на задължението за предоставяне на работна сила от ищеца; а също и размера на
дължимото възнаграждение. От друга страна, работодателят следва да докаже, че е погасил
задълженията си за трудово възнаграждение.
По делото не се спори относно наличието на трудово правоотношение между ищцата
и ответника. Същият извод следва и от приетите по делото трудова книжка на ищцата,
допълнително споразумение от 01.01.2020 г. и допълнително споразумение от 01.01.2021 г.,
а също и от заключението на вещото лице по събраната съдебно - счетоводна експертиза.
Спорът по делото е дали ответника дължи трудово възнаграждение на ищцата, в приетия в
заключението на вещото лице по събраната съдебно - счетоводна експертиза размер, като
възражението на ответника се обосновава с признат според ответника в исковата молба от
ищцата факт, че същата е полагала труд при 4 - часов работен ден още от март 2019 г.. На
първо място следва да се съобрази, че в първоначалната искова молба ищцата въобще не е
посочила колко часа е бил работния ден. Посочването на 4 - часов работен ден още от
март 2019 г., е в уточнителна молба подадена от ищцата, по дадени указания за посочване
цената на предявените искове, за посочване каква сума твърди, че й се дължи от ответника
за трудови възнаграждания, както и за посочване относно претендирана лихва за периода
преди подаване на исковата молба, каква е началната дата на периода, за който е начислена
лихвата. Посочването на 4 - часов работен ден на ищцата още от март 2019 г. е във връзка с
изчисления извършени от ищцата в уточнителната молба, визуализирани в таблица, по
повод изискването за посочване на размер на претендираните суми. Предвид изложеното
посочването на 4 - часов работен ден на ищцата още от март 2019 г. е извън указанията
дадени в разпореждането за оставяне исковата молба без движение и това посочване е
извън обстоятелствата определящи предмета на делото, тъй като съдът е преценил, че
предвид конкретиката на случая ищцата не е длъжна да сочи това обстоятелство. Предвид
изложеното възражението за признат от ищцата 4 - часов работен ден още от март 2019 г.
следва да се приеме, че е такова за неизпълнение на задължението за предоставяне на
3
работна сила от ищцата, в пълен обем, а такова възражение няма данни да е правено нито
преди делото, нито по делото в преклузивния срок за подаване на отговор от ответника. В
този смисъл признанието на ищцата за работа на 4 - часов работен ден още от март 2019 г.
следва да се прецени по реда на чл. 175 ГПК, като признание на факт, с оглед на всички
обстоятелства по делото и доколкото същото противоречи както с посоченото работно
време в трудовата книжка на ищцата (представляваща на осн. чл. 347 КТ, официален
удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност
на работника или служителя), така и с допълнително споразумение от 01.01.2020 г., а също
и с начисленото във ведомостите за заплати при ответника до месец август трудово
възнаграждение в размер и с посочване, че същото е за 4 - часов работен ден, съобразно
установеното от вещото лице по съдебно - счетоводната експертиза, по делото се налага
извод, че това признание за периода до 02.08.2020 г. (датата, от която е удостоверен в
трудовата книжка 4 - часов работен ден) е недостоверно.
С оглед изложеното ищцата е изпълненила точно задължението за предоставяне на
работна сила и ответника е дължал за процесния период на ищцата трудово възнаграждение,
в уговорения между страните размер, установен от заключението на вещото лице, поради
което предявения иск по чл. 128, т. 2 КТ е основателен в пълния му предявен, след
изменението, размер на сумата 14 473,96 лева, неизплатено трудово възнаграждение, за
периода месец септември 2018 г. – месец юни 2021 г., като на основание чл. 86 ЗЗД, следва
да се присъди и законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
издължаване на сумата.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С оглед уважаването на главните искове следва да се уважи и акцесорния иск по чл.
86, ал. 1 ЗЗД, като съобразно установеното от заключението на вещото лице, следва да се
присъди на ищцата лихва за забава върху неизплатените суми за периода от 31.09.2018 г. до
21.09.2021 г. в размер на сумата 2 592,18 лева.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК, следва да бъде постановено предварително
изпълнение на съдебното решение в частта на присъденото трудово възнаграждение.
С оглед искането по чл. 78, ал. 1 ГПК и изхода по делото на ищцата следва да се
присъдят разноски, в размер на сумата от 1400,00 лева, за заплатено адвокатско
възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да плати в полза на РС –
Севлиево държавната такса в размер на 682,64 лева, от заплащането на която ищцата е
освободена, както и направените от бюджета на съда разноски за възнаграждение на вещо
лице в размер на 200,00 лева.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ "ПОМОГНИ СИ САМ", със седалище и адрес
4
на управление с **************, ЕИК *********, представлявана от Р.С.З. да заплати на Г.
Г. Н., с ЕГН **********, от с. **************, следните суми: на основание чл. 128, т. 2
КТ, сумата 14 473,96 лева, неизплатено трудово възнаграждение, за периода месец
септември 2018 г. – месец юни 2021 г.; ведно със законната лихва върху посочената сума от
подаване на исковата молба на 21.09.2021 г. до изплащане на вземането; а също и сумата 2
592,18 лева, представляваща лихва за забава върху неизплатените суми за периода от
31.09.2018 г. до 21.09.2021 г..
ДОПУСКА, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на
решението в частта на присъденото трудово възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ
"ПОМОГНИ СИ САМ", със седалище и адрес на управление с **************, ЕИК
*********, представлявана от Р.С.З. да заплати по сметка на Районен съд - Севлиево
държавната такса в размер на 682,64 лева, от заплащането на която ищцата е освободена,
както и направените от бюджета на съда разноски за възнаграждение на вещо лице в размер
на 200,00 лева.
ОСЪЖДА ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ "ПОМОГНИ СИ САМ", със седалище и
адрес на управление с **************, ЕИК *********, представлявана от Р.С.З. да заплати
на Г. Г. Н., с ЕГН **********, от с. **************, сумата 1400,00 лева за разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Габровския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
5