Протокол по дело №55/2025 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 393
Дата: 27 юни 2025 г. (в сила от 27 юни 2025 г.)
Съдия: Пламен Атанасов Атанасов
Дело: 20253100900055
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 30 януари 2025 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 393
гр. Варна, 27.06.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и шести
юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:П. Ат. Атанасов
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
Сложи за разглеждане докладваното от П. Ат. Атанасов Търговско дело №
20253100900055 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 14:33 часа се явиха:
Ищцата Ю. М. Т., редовно призована, не се явява, представлява се от
адв. С. С., редовно упълномощен и приет от съда от днес.
Ответникът ЗД „Евроинс“ АД, редовно призован, представлява се от
юриск. Й. С., редовно упълномощен и приет от съда от днес.
Вещите лица Д. А. Д. и Й. Л. М. , редовно призовани, явяват се лично.
Свидетелят П. Д. Я., редовно призован, явява се лично.
Адв. С.: Да се даде ход на делото.
Юриск. С.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са
налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
и пристъпи към изясняване на фактическата страна на спора
Адв. С.: Поддържам предявения иск. Запознах се със съставения от съда
проект за доклад. Нямаме възражение по същия. Няма да навеждам нови
фактически твърдения.
Допуснат ни е един свидетел за търпените от ищцата болки и страдания.
Водя го. Пред зала се намира. Моля да бъде разпитан днес.
На този етап нямам други искания.
1
Юриск. С.: Нямаме възражение по проекта за доклад. Поддържам
отговора на исковата молба. Не възразявам за доведения свидетеля.
В съответствие с разпоредбата на чл. 375, ал. 1 от ГПК, СЪДЪТ
прави ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, като се придържа към Определение № 803
от 30.05.2025 година:
Постъпила е искова молба от Ю. М. Т., с ЕГН **********, против
“Застрахователно дружество “Евроинс““ АД, с ЕИК *********, с която са
предявени обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ
и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от
50000лв., съставляващ частичен иск от общо 80000лв., представляващи
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болка и
страдание в резултат от претърпяно телесно увреждане, получено при пътно
транспортно произшествие на 28.08.2024г., около 08:00 часа, в гр.Варна, на
кръстовището на ул.“Гео Милев“ и бул.“Христо Смирненски“, което е
настъпило по вина на водача на лек автомобил “Опел Астра“, с peг.№******,
който към датата на инцидента е бил застрахован по застраховка “Гражданска
отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество с Полица
№******, валидна от 14.09.2023г. до 13.09.2024г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на предявяване на извънсъдебна
претенция към застрахователя-18.09.2024г. до окончателното изплащане на
обезщетението.
В исковата молба се твърди, че на 28.08.2024г., около 08:00 часа, в
гр.Варна, на кръстовището на ул.“Гео Милев“ и бул.“Христо Смирненски“ е
възникнало пътно произшествие между ищцата, в качеството й на пешеходец
и лек автомобил марка “Опел“, модел “Астра“, с peг.№******. Поддържа се,
че пътният инцидент е настъпил в резултат, от противоправното и виновно
поведение на водача на посоченият автомобил, който при едновременно
светещ зелен сигнал за преминаване на пешеходци и за завиващи наляво коли,
не е пропуснал ищца, която с е движила с предимство по пешеходна пътека.
Сочи се, че за случая е съставен Протокол за ПТП с пострадали лица
№1155/28.08.2024г. по описа на ОД на МВР-Варна, като в последствие е
образувано Досъдебно производство №321/2024г. по описа на ОД на МВР
Варна и пр.пр.№12845/2024г. по описа на РП Варна. Твърди се, че
непосредствено след инцидента, ищцата е транспортирана по спешност
2
МБАЛ “Света Анна – Варна“ АД, където е хоспитализирана за периода от
28.08.2024г. до 31.08.2024г. Сочи се, че пострадалата е била приета с
оплаквания от остри болки в кръста, като след редица проведени изследвания
и консултации, е установено счупване на гръбначен прешлен L1. Твърди се, че
ищцата претърпяла оперативна интервенция, при която под рентгенов
контрол, деформираното тяло на счупеният прешлен е изградено с костен
цимент. Твърди се още, че след изписването й от болничното заведение,
ищцата продължила лечението си в домашни условия, като през първите
месеци спазвала строг постелен режим и не е била в състояние да се движи
самостоятелно, както и да се грижи сама за битовите си нужди. Поддържа се,
че посоченото състояние на ищцата налагало тя да бъде обслужвана от
близките й, което предизвиквало допълнителни неудобства и дискомфорт за
нея и семейството й. Сочи се, че към настоящия момент ищцата се обслужва
сама и се придвижва самостоятелно, но движенията на кръста й се
осъществяват при трайно намален обем-не може да се навежда, трудно и
болезнено отклонява снагата си наляво и надясно, не може да стои дълго
време изправена и да носи тежести. Поддържа се, че преживеният пътен
инцидент рефлектирал негативно и върху психиката на ищцата, която в
следствие на силния стрес, се намира в постоянна тревога, изпада в състояния
на агония, както на моменти отказва да комуникира с околните. Твърди се, че
ищцата често сънува кошмари, свързани с инцидента, което налага прием на
седативни лекарствени препарати. Твърди се още, че пострадалата изпитва
тревога, че с оглед претърпените травми, никога няма да се възстанови
напълно, съответно ще остане в тежест на близките си. Сочи се, че към
момента на ПТП за процесният автомобил е имало сключена застраховката
“Гражданска отговорност“ с ответното дружество, който е обективиран в
Застрахователна полица №******, валидна от 14.09.2023г. до 13.09.2024г.
Твърди се, че на 18.09.2024г. ищцата е предявила извънсъдебна претенция до
застрахователя за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 80000лв.,
като до момента на подаване на исковата молба липсва плащане на
обезщетение.
С подадения в срока по чл.367, ал.1 от ГПК от ответника писмен отговор
на исковата молба, се оспорва изцяло иска по основание и размер. Не се
оспорва наличието към датата на процесното ПТП на застрахователно
правоотношение за лек автомобил “Опел Астра“, с рег.№*****, със срок на
3
покритие от 14.09.2023г. до 13.09.2024г., както и че на 18.09.2024г., пред
застрахователя е депозирана извънсъдебна претенция по реда на чл.380 КЗ, за
което е образувана Щета №******. Оспорва се механизма на пътното
произшествие, като се поддържа, че водачът на лекия автомобил няма вина за
катастрофата и че същият не е извършил нарушение на правилата за движение
по пътищата. Твърди се, че наличните данните за инцидента, пораждат
съмнение дали ищцата е пресичала на пешеходна пътека, но дори и да е било
така, то е очевидно, че преди да навлезе на пътното платно, пешеходката не се
е съобразило с приближаващото се превозно средство. Сочи се, че от
показанията на пострадалата може да се съди, че тя е видяла лекия автомобил,
но е тръгнала да пресича, тъй като е преценила, че ще може да мине пред него.
Твърди се, че последното предполага забързан ход на движение, съответно че
пешеходката е навлязла внезапно на платното за движение и е попаднала в
опасната зона на спиране на водача, което е довело до невъзможност на
последния да спре преди мястото на удара. Сочи се още, че според
показанията на водача на лек автомобил “Опел Астра“, с рег.№***** дадени в
досъдебното производство, последният е изчаквал на стоп линията, като първа
кола при червен светофар. Когато светофарът е светнал зелено за завой
наляво, той е потеглил плавно и поради това, че не е видял пешеходци и
насрещно движение, е продължил маневрата. В този връзка и предвид
показанията на пострадалата, че колата е била в движение, когато е навлязла
на пътното платно, се поддържа, че при потеглянето на лекия автомобил,
ищцата все още не е била започнала да пресича. Поддържа се още, че
превозното средство се е движило равноускорително, което води до по-голяма
опасна зона на спиране. Твърди се, че предвид отразената в протокола за оглед
на ПТП деформация в дясната част на предния капак на лекия автомобил, то
вероятно ударът е настъпил в средата на пътното платно. Ето защо се
поддържа, че пешеходката е възприела автомобила по-рано към момента на
започване на пресичането, а не когато се е намирала в средата на пътното за
движение. В условията на евентуалност, ако по делото се установи вина на
водача на лекия автомобил, се прави възражение за съпричиняване от страна
на пострадалата, като се поддържа, че приносът й за настъпване на
катастрофата и вредите е не по-малко от 80 %. На следващо място се оспорва
обема на търпените от ищцата неимуществените вреди и размера на
претендираното обезщетение. Поддържа се, че извършената оперативна
4
интервенция за лечение на претърпяната от ищцата телесна повреда, е с малък
обем и сложност. Сочи се, че интервенцията се реализира с помощта на тънка
игла, с която се достига до фрактурата и се инжектира костен цимент. Сочи се,
че повечето пациенти имат добра степен на функционалност в рамките на 2-3
седмици и пълно възстановяване до 4-6 седмици. Не се оспорва, че травмата е
довела до ограничения и неудобства, непосредствено след инцидента, но се
поддържа, че твърденията на ищцата за необходимост от спазването на строг
постелен режим в продължение на месеци, са силно преувеличени. Сочи се, че
последното се подкрепя от отразеното в амбулаторен лист от 19.09.2024г.,
според който ищцата е предприела физиотерапевтични процедури по-малко от
месец след катастрофата. В заключение се поддържа, че оздравяването на
пострадалата е в пълен обем, без двигателен дефицит или други усложнения.
Оспорват се твърденията за настъпила психична травма в следствие с пътното
произшествие. Моли се за отхвърляне на претенцията, или евентуално за
редуциране на нейният размер и за присъждане на разноски по делото.
С подадената от ищца допълнителна искова молба, се оспорват
възраженията за липса на вина на застрахования водач и за прекомерност на
претендираното обезщетение, както и за наличието на съпричиняване на
вредоносният резултат.
С подаденият от ответника отговор на допълнителната молба, се
поддържат вече заявените възражения и оспорвания.
Предявените искове са с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.497,
ал.1 от КЗ вр. с чл.86, ал. 1 от ЗЗД.
С оглед становищата на страните на страните, съдът приема за
безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че към датата на
процесното ПТП28.08.2024г. с ответното дружество е съществувало валидно
облигационно правоотношение по договор “Гражданска отговорност на
автомобилистите“ относно лек автомобил“Опел Астра“, с рег.№*****,
обективирано в застрахователна полица №******, валидна от 14.09.2023г. до
13.09.2024г. Също така, че по повод претърпените от ищците вреди от
процесното ПТП, на 18.09.2024г. пред ответника са предявени претенции за
заплащане на обезщетение, по които няма определен размер и няма
извършено плащане.
Съгласно общият принцип за разпределяне на доказателствената
5
тежест, всяка от страните следва да ангажира доказателства в подкрепа на
твърденията си и относно изгодните за нея факти. С оглед конкретния предмет
на спора ищцата следва да установи, че е пострадала в резултат на
противоправното поведение на застрахования при ответното дружество водач,
както и че описаните в исковата молба увреждания се намират в пряка
причина връзка с инцидента. Също така следва да установи претендираните
неимуществени вреди и техният размер. Ответникът следва да установи
правоизключващите си възражения, включително обстоятелствата,
изключващи отговорността на водача за настъпване на процесното ПТП, както
и релевираното възражение за съпричиняване водещо до редуциращи размера
на отговорността.
СЪДЪТ намира, че следва да бъдат приети допуснатите писмени
доказателства, представени от страните, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото, представените
с исковата молба документи, както следва: Копие от Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица № 7155; Копие от Протокол за оглед на
местопроизшествие; Копие от Протокол за оглед на местопроизшествие от
28.08.2024 г.; Копие от Албум на оглед на ПТП от 28.08.2024 г.; Копие от
Протокол за разпит на свидетел от 28.08.2024 г.; Копие от Протокол за разпит
на свидетел от 10.09.2024 г.; Копие от Протокол за разпит на свидетел от
04.10.2024 г.; Копие от Епикриза; Копие от Амбулаторен лист №
242632033Е84 от 18.09.2024 г.
СЪДЪТ докладва постъпило заключение вх. № 17385/17.06.2025 г. на
допуснатата комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза,
като констатира, че същото е депозирано в границите на срока по чл. 199
ГПК.
СЪДЪТ пристъпи към изслушване на допуснатата комплексна
съдебномедицинска и автотехническа експертиза, с оглед, на което сне
самоличността на вещите лица, както следва:
Д. А. Д., 57 г.; българин; български гражданин; неосъждан; без родство
със страните; предупреден за наказателната отговорност по чл. 291 НК,
след което същият обеща да даде незаинтересовано и безпристрастно
заключение;
6
Й. Л. М., 44 г.; българин; български гражданин; неосъждан; без родство
със страните; предупреден за наказателната отговорност по чл. 291 НК,
след което същият обеща да даде незаинтересовано и безпристрастно
заключение.
Вещите лица Д. Д. и Й. М.: Представили сме писмено заключение,
което поддържаме.
Адв. С.: Нямам въпроси към вещите лица.
На въпросите на юриск. С.:
В. л. М.: Считам, че пешеходката няма друга техническа възможност
освен да използва ширината на пешеходната пътека, тъй като кръстовището е
с особено големи размери. Разделителният остров, който разделя пешеходната
пътека е с метален парапет, което означава, че тя няма възможност да скъси
хода си, като използва друга траектория различна от пешеходната пътека.
Напротив, ако не се движи по пешеходната пътека, би изминала по – дълго
разстояние, което не е характерно за пешеходците. Те винаги гледат да скъсят
разстоянието. Другото, което ме навежда на мисълта, че пешеходката е
ударена на пешеходната пътека, а именно крайната позиция, в която е
установен автомобила, след настъпване на произшествието, тъй като е
запазено разположението на автомобила
На страница 3 от експертизата, фиг. № 1 – пешеходната пътека е точна
там, където е отбелязана, конкретно на скицата. В настоящия момент е черно
бяло, но в електронното досие би трябвало да е цветна. В експертизата е
описано, че позицията, от която започва пресичане пешеходката е по – близо
до бул. Владислав Варненчик, а крайната позиция от към Varna Mall е
съответно по – далеко от бул. Владислав Варненчик. И да, наистина тя е по
диагонал, не е перпендикулярно на пътното платно. Но мястото, където трябва
да изчакат пешеходците, тъй като кръстовището е голямо, именно на
разделителния остров с метален парапет, където светофарната колона е
вземата като ориентир по досъдебното производство, там съответно
пешеходната пътека се засича с този метален парапет и както казах
пешеходците нямат възможност да пресекат на друго място освен да навлязат
в самото кръстовище, да увеличат изминатото разстояние. Вие ме питахте
дали съм наясно, дали пешеходната пътека е перпендикулярна на пътното
платно или е диагонална? И обяснявам, и в експертизата е описано, че
7
пешеходната пътека е диагонално разположена на бул. Христо Смирненски,
като края, от който е започнала пресичане пешеходката е по – близък до бул.
Владислав Варненчик, като конкретно разстояние, за да обозначим, че тя е
диагонална, а не перпендикулярна на бул. Христо Смирненски. Това съм
описал в експертизата.
Не мога да бъда категоричен дали пешеходката е пресичала точно в
средата на пешеходната пътека, но имаме технически данни, които да сочат,
че пешеходката да е „пред“ или „след“ ширината на пешеходната пътека, към
момента на удара. Както казах, ако тя се намира преди пешеходната пътека,
това означава тя да навлиза в цялото кръстовище. Както е обозначено
кръстовището е сложно, не заради друга, а тъй като имаме няколко островни
части, тъй като има и движение вход – изход към ул. Гео Милев, която е
допълнително разделена с островна част. Той е с три пътни ленти, включае
насрещните три пътни ленти, вътрешното платно между Varna Mall и
паркинга на магазин „Кауфланд“ и от другата страна – четирите ленти, които
са в пътните платна на бул. Хр. Смирненски. И не на последно място,
автомобилът е установен след пешеходната пътеката. Той е бил със задните
колела непосредствено в края на пешеходната пътека. Т.е. не може да
очакваме, че тя е ударена след пешеходната пътека, тъй като тя няма къде да
отиде спрямо металния парапет, а както е обяснено и в експертизата има
необходимост, техническо време автомобилът да спре. Т.е. от тази гледна
точка, категорично, тя не се е намирала след пешеходната пътека, може да се
намира преди пешеходната. Както обясних, аз до момента не съм имал ПТП,
при което пешеходеца да увеличи хода, който ще извърви по пътното платно.
Те винаги не изполват пешеходната пътека, за да скъсят разстоянието. Тук, ако
трябва да скъсят разстоянието, трябва да минат по пешеходната пътека, която
изрично е ограничена с металния парапет.
На страница 5 от експертизата изрично е дадено, че стегнатият ход,
който съм приел е в рамките на 4.1 км/ч, а средният ход, който може да се
разглежда е 3.2 км/ч. След като се съберат тези километри се обърнат в м/с,
защото пътното платно е в метри, се получава конкретната данна и тя е 1.01
м/с. Това е средната скорост между двете – средна и бърз ход. Не бих могъл да
бъда категоричен, тъй като нямаме технически данни, дали тя се е движила
бързо или бавно. Поради тази причина считам, че обичайното пресичане на
пешеходци трябва да бъде стегнато и тъй като не мога да кажа дали е среден
8
или бърз, вземам средна съставна. Но тук дали ще вземем 1 секунда или 1.2
секунди, не смятам, че при процесния случай те са от съществено значение,
тъй като в експертизата е разяснено, че пешеходката започва хода си по
–то
дясното пътно платно, което е обект на ПТП и аз считам, че тя става
категорична опасност от средата на това пътно платно, навлизайки в
мислената от лява част, която е лявата половина за движение на автомобила.
И дори при това разсъждение, защото тя вече е била видима, той е трябвало да
се съобрази с нея и ако той се е съобразил едва, когато той навлезе от
половината към лявата част, която той ще използва за движение на
автомобила, той ще трябва да се движи със скорост до 40км/ч, да действа
адекватно и да предотврати ПТП с аварийно спиране. Т.е. аз тук не мога да
направя заключение, че водачът е нямал възможност да я види и че водачът не
се е движил с 40км/ч не е можел да спре. Обяснено е в експертизата и аз
абсолютно ясно съм го дал, че разглеждайки ситуацията, това са техническите
данни.
В случай, че имаме константно движение на автомобила за време и
разстояние, мога да дам конкретна обосновка, за какво време той е изминал
това движение по лява крива на завоя. Ние имаме едно категорично
константно разстояние с неизвестно укоряване на автомобила. Тъй като
кръстовището е голямо, автомобилът е извършил превключване на
скоростната кутия. Т.е. минималната скорост, на която е бил при завършване
на изпълняваната маневра е втора. Т.е. аз не мога да бъда категоричен, дори и
да бъде потеглил с 3 м/с средно ускорение, за какво време е превключил
скоростната кутия и как е реагирал впоследствие. Тук разглеждаме средни
стойности и аз ги обосновавам спрямо деформациите по автомобила и
–то
разстоянието къде е намерен автомобила след ПТП. Правя допустими и
правя анализ на това допускане дали то е вярно или не. Това е направено в
експертизата и затова казвам, че това е приблизителната скорост на движение
на автомобила до 40 км/ч. Бъдейки водачът да реагира на пешеходката от
момента на нейното стъпване на пътното платно, той има категорична
възможност да я забележи и да я пропусне. Дори е да я пропусне едва когато
тя е пресякла да половината на пътното платно на булеварда, т.е. дясното, той
отново е имал възможност а я пропусне. Самият факт, че автомобилът е рязко
отклонен вляво, той не с предна част при ляв завой отклонен вдясно, а е
9
максимално отклонен вляво към металния парапет означава, че водачът е
реагирал, но е реагирал в последния момент. Няма описани спирачни следи,
което означава, че е отреагирал не с аварийно спиране, а предимно със
заобикаляне на пешеходката. Това е моето мнение, което не мога да опиша с
входни и технически данни, тъй като нямаме такива, с изключение на факта,
че автомобилът е презавил. А за да е презавил, той е изпълнил дълбока
маневра вляво.
Автомобилът е възможно да е намалил от 50км/ч на 20км/ч. Това е
категорично. Ние имаме категорично изминато разстояние и нямаме времето
му, но е категорично движението му. Дали той се е ускорил рязко в началото
на първа скорост. Дали е продължил едно средно движение без ускорение на
втора скорост или кога е реагирал на пешеходката. Мога само да кажа, че това
не е първото произшествие на този светофар, по този механизъм. За
съжаление светофарът е голям като технически размери. Насреща имаме
островна част и вероятно водачите се заблуждават. За да се падне само при
мен като вещо лице, това да е четвъртия такъв случай, точно на тази
пешеходната пътека, значи има нещо, което не може да се разграничи
абсолютно ясно заради островната част насреща. Може би и самите водачи
подценяват пешеходната пътека и разположението на пешеходците. Но както
казах, движил съм се само по техническите входни данни за изготвяне на
заключението. Това, което споделям ту е мое лично мнение.
В. л. Д.: При такива интервенции вертикализирането или изправянето
на пациента, става още в рамките на втория – третия ден. В зависимост на това
чувството на болка, какво е изпитвала тя и дали тази болка е намалява при
продължително лежане, не мога да отговоря. Вертикализацията става в
рамките на третия ден, след извършване на оперативната интервенция. Все
пак тук през кожата е имплантиран цимент в мястото на счупването, а не е
правена операция от типа с метална стабилизация, с вкарване на планки,
винтове, които налагат допълнително залежаване.
Във връзка с тези оплаквания, които съобщи по време на клиничния
преглед при мен, я питах дали е посещавала и ми каза, че не е посещавала
неврохирург във връзка с тези оплаквания, които има в момента. Аз съм
отразил в експертизата оплакванията. Това са оплаквания при продължително
ходене и в момента е налице леко накуцваща походка. При натоварване е
10
болката. Смятам, че накуцващата походка е с постоянен характер, но това
зависи и от самия пациент дали ще посети лекар, който да направи
допълнителни изследвания, евентуално да види дали се нуждае от някакво
друго оперативно лечение.
Юриск. С.: Нямам повече въпроси.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към вещото
лице.
СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение на
вещите лица по комплексната съдебномедицинска и автотехническа
експертиза, следва да бъде прието и приобщено, като доказателство по
делото, ведно с уточненията направените в днешно съдебно заседание, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото, днес
изслушаното заключение на комплексната съдебномедицинска и
автотехническа експертиза.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ окончателното възнаграждение на вещите лица Д. А.
Д. и Й. Л. М., в размер на 1 000.00 /хиляда/ лева, от внесения за тази цел
депозит /изд. 3 броя РКО – 500.00 /петстотин/ лева – платими от Бюджета
на Съда; 500.00 /петстотин/ лева „УниКредит Булбанк“ от 05.06.2025 г.
от 650.00 лева/.
СЪДЪТ като взе предвид направеното доказателствено искане за
събиране на гласни доказателства намира, че следва да бъде допуснат водения
в днешното съдебно заседание от ищцовата страна свидетел, за установяване
на претърпените неимуществени вреди, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит в днешното съдебно заседание, като свидетел
лицето Ф.М.И., като вписва същата в списъка на лицата за призоваване.
СЪДЪТ пристъпи към разпит на свидетеля, с оглед на което сне
самоличността му, както следва: Ф.М.И., 73 години, българка, българска
гражданка, неосъждана, предупредена за наказателната отговорност по чл. 290
НК, след което обеща да говори истината.
На въпросите на адв. С.:
11
Свидетелката И.: Ю. Т. я познавам от четиридесет години и сме в
приятелски отношения.
Миналата година, към края на август – не помня точно, Ю. претърпя
злополука. Аз я видях на първи ден след операцията в болницата – Окръжна
болница, в „Неврохирургия“. Тя не беше никак добре, нито психически, нито
физически в този първи ден след операцията. Имаше и болки. Беше много
уплашена. Болеше я мястото на манипулацията, която и направиха, също и
́
мястото на ударна. Имаше счупен прешлен и и циментираха прешлена.
́
Ударът беше малко над кръста, около кръста – в гърба. Когато я видях аз, не
ставаше. След като я видях, след една седмица вкъщи, с чужда помощ можеше
да става. Някой трябваше да я придържа да и помогне да стане от леглото и с
́
много ситни крачици се опитваше да отиде до банята.
В начало аз ходих почти през ден при нея. Дъщеря и е учител и тогава
́
беше във ваканция, и по – често тя се грижеше за нея. Тя живее в Белослав и
си направихме един график, кой, кога да отиде и да се грижи за нея. Това
продължи може би почти два месеца.
Ю. иначе е много весел човек, но беше доста унила и отчаяна, защото тя
живее сама по принцип и не беше свикнала да разчита на чужди хора. Беше
настроена песимистично. Преди инцидента нямаше нужда от чужда помощ.
Може би две седмици преди инцидента бяхме в Родопите. Изкачихме
Снежанка, Рожен. Нямаше никакви физически оплаквания.
Към настоящия момент значително е подобрено състоянието и, но все
́
още има последици. Вече не може да правим тези разходки. Върви да речем
200м – 300м и трябва да си почине. Оплаква се от болки в гърба и кръста.
Тежести определено не може да носи. Когато трябва да пазари нещо по –
обемисто, помагаме ние с дъщеря и и още една приятелка, която се грижи за
́
нея от време навреме. Не е както преди. Примерно, ако и се развърже обувката
́
по време на разходката, някой от нас се навежда де и завърже обувката. Трудно
́
и е. Или пък трябва да седне на пейка, за да може сама.
́
Психически в момента е по – добре. Възстановява се. Не е предишната
Ю., но е по – добре психичечески. Болките се обаждат доста често. Много по–
предпазлива е и е страхлива. Като пресича се оглежда. Пропуска превозни
средства на пешеходни пътеки.
Адв. С.: Нямам други въпроси.
12
Юриск. С.: Нямам въпроси към свидетеля.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля, след което
същата беше освободена и напусна залата.
СЪДЪТ като взе предвид направеното доказателствено искане за
събиране на гласни доказателства намира, че следва да бъде допуснат
призования за днешното съдебно заседание от ответната страна свидетел,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит в днешното съдебно заседание, като свидетел
лицето П. Д. Я., като същият е вписан в списъка на лицата за призоваване.
СЪДЪТ пристъпи към разпит на свидетеля, с оглед на което сне
самоличността му, както следва: П. Д. Я., 50 години, българин, български
гражданин, неосъждан, предупреден за наказателната отговорност по чл. 290
НК, след което обеща да говори истината.
На въпросите на юриск. С.:
Свидетелят Я.: Спомням си за произшествието на 28.08.2024 г. в град
Варна. Сутринта отидох в „Кауфланд“ до Varna Mall да си купя водя. Купих си
четири стека вода от „Кауфланд“. Натоварих ги в колата и тръгвам за село.
Колата ми е OPEL „ASTRA“. Спрях на светофара. Беше червен. Пристроих се
за ляв завой, за да завия наляво. Светофарът беше червен и като светна зелено
включих на първа, тръгнах, огледах се за коли, обаче не видях пешеходеца и я
ударих. Ударът стана на кръстовището на светофара пред Varna Mall. Няма
сигнализация. Има пешеходна пътека. Пешеходката беше на самата пешеходна
пътека. Тя беше по средата. Аз се пристроявам за наляво и влизам в дясното
платно. Беше в центъра на пешеходната пътека. Опитах да отклоня
автомобила наляво, за да избегна удара, но не успях, беше късно. Използвах
спирачки, в противен случай щях да я смачкам. Спрях веднага. Намалих,
ударих я и след това натиснах спирачката и спрях. Първо слязох да я питам:
Как е? Що е?, а тя каза, че я боли нещо отзад. Веднага изкарах телефона и се
обадих на 112.
Колата беше на първа скорост и не мога да кажа, с каква скорост съм
бил. Бях на първа скорост, на втора не съм включвал. Включих на първа
скорост и тръгнах. Автомобилът мие е дизелов.
13
Юриск. С.: Нямам други въпроси.
Адв. С.: Нямам въпроси към свидетеля.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля, след което
същият беше освободен и напусна залата.
Юриск. С.: На първо място оспорвам експертизата в автотехническата
и част. Бих искал да друго вещо лице да направи и да изготви повторна
́
експертиза, и да отговори на същите въпроси, както и на някои допълнителни
въпроси. Считам, че не е изяснена фактическата обстановка.
На първо място водачът казва, че той е бил спрял на червен светофар и е
изчаквал. След това е потеглил. Няма никакво съмнение, че той се е движил
равно и ускорително. Вещото лице допуска, че той се е движил на втора
предавка, а свидетелят казва, че е бил на първа. По – склонен съм да вярвам на
свидетеля, тъй като разстояние до мястото на удара не е голямо, то е 35м и
няма как автомобилът да достигне скорост от 40 км/ч за такова разстояние, да
задейства спирачната система и намали до 20 км/ч. Няма как да се случи
такова, за такова малко разстояние. Ако наистина водачът е бил на първа
предавка, той трудно би могъл да достигне 40 км/ч. Моето мнение е, че
експертизата не е обоснована и не е ясна траекторията на движение на
пешеходката. В протокола от разпит, нейният разпит, тя казва, че е видяла, че
светофара е зелен и е тръгнала да пресича. Тя не е чакала на светофара. Това
означава, че автомобилът е бил вътре в кръстовището, когато тя е тръгнала да
навлиза. Спорът и тук е дали тя се е движила по пешеходната пътека или не.
Както каза вещото лице, тя е диагонална пешеходна пътека.
Адв. С.: Считам, че по делото е категорично установено, че пешеходката
се е движила по пешеходна пътека, включително и от показанията на днес
разпитания свидетел, който е водач на процесното МПС. За мен наистина
важният в случая въпрос по делото е: Дали ударът е бил на пешеходна пътека
или не? и вещото лице и свидетелите са категорични в тази насока.
Останалото обстоятелство дали е бил на първа, на втора предавка автомобила
и каква точно е била скоростта му, за мен лично се явява ирелевантно, щом и
двама участници са се движили на зелен за тях сигнал и ударът е бил на
пешеходна пътека. В тази насока, аз считам, че експертизата е правилна,
обоснована, пълна и ясна, и не следва да се допуска нито повторна, нито
допълнителна задача към вещите лица.
14
Юриск. С.: Моля да бъдат допуснати към експертизата и
допълнителни въпроси, а именно:
Да се изчисли, на какво разстояние от мястото на удара се е намирал
лекия автомобил в момента, в който е започнал да намалява скоростта от
40км/ч до 20км/ч? В случай, че се потвърдят вече направените изчисления на
автоексперта;
Да се изчисли реалната скорост на пешеходката.
Да се опрели реалната траектория на пешеходката и изминатото от нея
разстояние до мястото на удара и да отговори дали пешеходката е попаднала в
опасната зона на спиране на лекия автомобил?
Да се отговори, ако пешеходката не е започнала да пресича пешеходна
пътека, да се отговори дали ако е ползвала маркираната пешеходна пътека е
щял да настъпи удар?
С оглед установеното в чл. 200 от ГПК право на оспорване на страната
на заключението на вещото лице и доколкото се касае за проверка на
специални знания, СЪДЪТ намира, че следва да се уважи искането на
ответната страна за назначаване на повторна експертиза, която да отговори на
въпросите насочени към вещото лице автотехник.
С оглед допълнително формулираните въпроси част, от които са
свързани с разпит на изслушания в днешно съдебно заседание свидетел,
СЪДЪТ намира, че следва да се допуснат и допълнителни въпроси към
автотехническата експертиза, а именно тези изложени от страната в днешно
съдебно заседание.
Воден от горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА ПОВТОРНА ДОПЪЛНИТЕЛНА СЪДЕБНО –
АВТОТЕХНИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА, като вещото лице да даде отговор на
следните въпроси:
Какъв е механизма на процесното ПТП?
Предотвратимо ли е било ПТП за водача на МПС, ако „да“, как?
Да се определи механизма на ПТП;
Да се определи скоростта на лекия автомобил непосредствено преди
удара и да се изчисли опасната му зона за спиране, при условията на
15
равноускорително движение;
Да се определи скоростта на пешеходката при бърз ход;
Какво разстояние е изминала от ръба на бордюра до мястото на удара?
Да се определи точното място на удара по ширина и дължина на пътното
платно;
Да се посочат броя на лентите за движение и ширината им;
На какво разстояние се е намирал лекият автомобил от мястото на удара,
когато пешеходката е започнала да пресича?
Имал ли е водачът обективна възможност да спре преди мястото на
удара?
Било ли е предотвратимо произшествието по отношение на пешеходката
и при какви действия или бездействия от нейна страна?
Да се изчисли, на какво разстояние от мястото на удара се е намирал
лекия автомобил в момента, в който е започнал да намалява скоростта от
40км/ч до 20км/ч? В случай, че се потвърдят вече направените
изчисления на автоексперта;
Да се изчисли реалната скорост на пешеходката.
Да се опрели реалната траектория на пешеходката и изминатото от нея
разстояние до мястото на удара и да отговори дали пешеходката е
попаднала в опасната зона на спиране на лекия автомобил?
Да се отговори, ако пешеходката не е започнала да пресича пешеходна
пътека, да се отговори дали ако е ползвала маркираната пешеходна
пътека е щял да настъпи удар?
ЗАДЪЛЖАВА ответната страна да внесе депозит, в едноседмичен срок
от днес по сметка на Окръжен съд – Варна, в размер общо на 800.00
/осемстотин/ лева, с представяне на доказателства за внасянето в същия срок.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Л.И.М..
ЗАДЪЛЖАВА вещото лице, на основание чл. 199 от ГПК, да представи
заключението си най – късно една седмица преди съдебното заседание.
СЪДЪТ докладва постъпила справка с вх. № 16836 от 12.06.2025 г. от
Районна прокуратура – Варна, с която уведомяват, че към момента не е
приключило разследването на ДП № 321/2024 г. по описа на Сектор „Пътна
полиция“ на ОД на МВР – Варна, пр. пр. № 12845/2024 г. по описа на Районна
прокуратура – Варна, като се изчаква изготвянето на заключението по
16
назначената съдебно – техническа експертиза, след което предстои докладна
делото на основание чл. 219,ал. 1 от НПС с оглед евентуално предстоящо
привличане на обвиняем.
В изпълнение на задължението си да следи за процесуални пречки за
разглеждане на иска, съдът констатира следното:
Ищците основават претенцията си на гражданската отговорност на
застраховано лице, породена от престъпни обстоятелства-причинена смърт в
резултат от нарушение на правилата за движение по пътищата, които покриват
състав на престъпление. Наред с това ищците еднозначно посочва автора на
Д.ието и съставомерните последици от престъплението, както и наличието на
образувано наказателно преследване срещу виновното лице.
След служебно изискана справка за наличие и етап, на който се намира
наказателното производство, се установи, че ДП № 321/2024 г. по описа на
Сектор „Пътна полиция“ на ОД на МВР – Варна, пр. пр. № 12845/2024 г. по
описа на Районна прокуратура – Варна, образувано по повод на
горецитираното ПТП не е приключило, като понастоящем се провеждат
процесуално следствени действия и предстои евентуалното привличане на
обвиняем.
Установяването на гореописаните престъпни обстоятелства и авторство
на Д.ието, имат пряко значение за решението по настоящото дело, защото те
покриват елементите на фактически състав, пораждащ отговорността на
застрахования и обуславят отговорността на застрахователят. Без да вземе
отношение по тези факти гражданският съд не може правилно да реши
въпроса дали е осъществен покрит от застрахователя риск, а същевременно
разследването им е в компетентност на наказателните органи, защото
извършеното престъпление се установява с присъда на наказателния съд. Осен
това влязлата в сила присъда, е задължителна за гражданския съд, който се
произнася по гражданските последици от Д.ието.
Ето защо и доколкото не е налице хипотезата на чл.124, ал.5 от ГПК,
която позволява на гражданския съд да се произнесе с установителен иск в
отделен процес относно това дали извършеното Д.ие е престъпление и кой е
извършителят, в случая е налице преюдициалното престъпно Д.ие, което е
пречка за реализиране на правото на иск по смисъла на чл.229, ал.1, т.5 от ГПК
до приключване на разследването за транспортното престъпление.
17
Следва да се има предвид, че тъй като разследването вече е започнало,
не се налага ново сигнализиране от гражданският съд на компетентните
разследващи органи за заявените за престъпни обстоятелства.
С оглед горното СЪДЪТ намира, че по отношение на настоящото
производство е налице хипотезата на чл.229, ал.1, т.5 от ГПК и производството
по делото, следва да бъде спряно до приключване на разследването за
транспортното престъпление.
Съобразно разпоредбата на чл.230, ал.1 от ГПК, следва след 6 месеца да
се направи справка за движението на наказателното преследване, като се
изиска информация за движението на ДП № 321/2024 г. по описа на Сектор
„Пътна полиция“ на ОД на МВР – Варна, пр. пр. № 12845/2024 г. по описа на
Районна прокуратура – Варна.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.229, ал.1 от ГПК, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
СПИРА производството по търговско дело № 55/2025 г. по описа на
Окръжен съд – Варна, Търговско отделение, до приключване с влязла в сила
присъда или постановление за прекратяване на разследването на престъпни
обстоятелства, предмет на ДП № 321/2024 г. по описа на Сектор „Пътна
полиция“ на ОД на МВР – Варна, пр. пр. № 12845/2024 г. по описа на Районна
прокуратура – Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд –
Варна, в едноседмичен срок от днес.
След шест месеца, ДА СЕ НАПРАВИ справка за движението на
горепосоченото наказателно производство.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което е приключило в
15:06часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
18