№ 29
гр. Русе, 18.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Кристиан Б. Гюрчев
при участието на секретаря Дарина Ив. Илиева
като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Административно
наказателно дело № 20214520201229 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на В.Б. против Наказателно постановление № 21-1085-
001008 от 26.04.2021 г., издадено от Началник Сектор „Пътна полиция“ към ОД на
МВР-Русе, с което на жалбоподателя на основание чл. 174, ал. 3 от Закона за движение
по пътищата са му наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 2000
лева и „Лишаване от право да управлява МПС“, за нарушение на чл. 174, ал. 3 от
ЗДвП.
С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е
неправилно и незаконосъобразно, поради допуснати нарушения на процесуалните
правила и неправилно приложение на материалния закон. Оспорва се приетата за
установена в наказателното постановление фактическа обстановка. В тази насока се
моли обжалваното постановление да се отмени.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. О.Б., който поддържа изложеното в жалбата и го доразвива с
пледоарията си.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща
представител.
1
Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което
е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в
законоустановения срок – постановлението е получено от жалбоподателя на 14.06.2021
г., а жалбата е подадена на 17.06.2021 г., касае подлежащо на обжалване наказателно
постановление, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде
разгледана по същество.
Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и
правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна
проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на
чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
От фактическа страна:
На 30.03.2021 г. в гр. Русе жалбоподателят В.Б. управлявал лек автомобил
„Ауди“ с рег. № Р 6666 ВР по бул. „Цар Освободител“, в посока от „Кръговото“ към
ЦБА. Непосредствено преди кръстовището с бул. „Съединение“ се движел в най-
дясната лента за движение и според пътната маркировка – М-10 (стрелка за указание
посоката на движение), следвало да завие задължително надясно. Вместо да стори това,
жалбоподателят продължил направо и навлязъл в кръстовището. Тъй като по това
време имало автомобили, които се движели в същата посока, за да продължат в
средната лента за движение след кръстовището, а в дясната напред имало спрели
превозни средства, жалбоподателят не можал да се включи в движението или да спре,
поради което с автомобила се качил на десния тротоар след кръстовището, преминал
през оградата на жилищен имот и се блъснал в стената на сградата му. Гореизложеното
било възприето от полицейските служители Р. П. и Николай П., които били спрели на
кръстовището на бул. „Съединение“ и бул. „Цар Освободител“, като изчаквали като
втора кола на забраняващ червен сигнал на светофарната уредба. След настъпване на
ПТП-то, П. и П. се насочили към катастрофиралото МПС, за да окажат помощ на
водача и да обезопасят движението. Същевременно подали и сигнал на дежурния на
ОД на МВР-Русе.
Във връзка с подадения сигнал за настъпило ПТП на местопроизшествието били
изпратени А.Д. и А.Н. – полицейски служители при ОД на МВР-Русе. Д. и Н.
установили самоличността на катастрофиралото МПС и след проведена беседа за това
как се е случило произшествието изпробвали водача за употреба за алкохол с Алкотест
дрегер 7510, като уредът не отчел алкохол в издишаните въздушни пари. С оглед
отрицателния тест за алкохол полицейските служители предприели действия за
тестване на Б. за употреба на наркотични вещества и техните аналози с техническо
средство Drugtest 5000. Преди осъществяване на теста свидетелят Д. съставил
2
Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества и техни
аналози, в който отбелязал, че тестът се извършва поради движение на зиг-заг на
управляваното от Б. МПС. Б. направил няколко опита да напои тампона, който
впоследствие се слагал в техническото средство, със слюнка, но доколкото устата му
била суха прекратил изследването. Горепосоченото било възприето от свидетелката
С.Ф. – приятелка на Б..
Съобразявайки гореизложеното, свидетелят А.Д. съставил на В.Б. АУАН № 21-
1085-001008/30.03.2021 г., приемайки, че с поведението си Б. отказва проверка с
техническо средство Drugtest 5000, представляващо нарушение на разпоредбата на чл.
174, ал. 3 от ЗДвП. АУАН-ът бил подписан от жалбоподателя без възражения.
Едновременно с това, свидетелят Д. съставил и талон за изследване № 0038924, в който
било указано, че същият се съставя, тъй като „лицето отказва да му бъде извършена
проба с Drugtest 5000“. В талона било посочено, че Б. следва да се яви в УМБАЛ
„Канев“-Русе в рамките на 40 минути от връчването на талона, където да предостави
кръв и урина за извършване на химико-токсикологично изследване. Копие от така
изготвения талон бил връчен на жалбоподателя на 30.03.2021 г. в 12:45 часа, което
последният удостоверил, полагайки подпис. Служителите на МВР временно отнели
свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя, за което била издадена
ЗППАМ от 31.03.2021 г. на Началника на Сектор „Пътна полиция“. Непосредствено
след това свидетелите Д. и Н. продължили с изпълнението на задълженията си,
напускайки мястото на проверката.
В изпълнение на дадените му указания Б. се явил в УМБАЛ „Канев“-Русе заедно
с баща си, на който предоставил личната си карта и го помолил да се представи за него.
При проверка на предоставената от бащата на Б. лична карта свидетелката З. ДР. –
дежурен лекар, констатирала, че е налице несъответествие между възрастта на
явяващото се лице и ЕГН-то на Б., като му указала да се яви последния.
Непосредствено след това в кабинета влязъл Б., който на няколко пъти помолил да
излезе от кабинета, за да разговаря с баща си. Свидетелката Д. му разяснила какво
представлява изследването и че няма как при провеждането му да излиза навън.
Разбирайки това, Б. я помолил да се оправи положението, след което отворил
чантичката си и посочил пачка с пари. Свидетелката Д. му отказала и му отвърнала, че
няма да приеме подкуп и му показала, че има камери в кабинета и всичко се
документира. Свидетелката Д. му отказала, след което му казала, че след подпис за
отказ за вземане на кръв и урина прегледа ще приключи и ще му върне личната карта.
В тази връзка свидетелката Д. съставила Протокол за медицинско изследване и вземане
на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози, който бил подписан от жалбоподателя. След като разбрал, че прегледът е
приключил, Б. заявил, че иска да вземе всички документи с него. Свидетелката Д. му
отказала, като му обяснила, че документите ще останат в кабинета , докато не дойдат
3
полицейските служители.
Въз основа на съставения АУАН, АНО издал оспореното наказателното
постановление, като в същото били възприети фактическо описание и правна
квалификация на деянието, идентични с тези, съдържащи се в АУАН-а, като на
жалбоподателя на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП било наложено наказание „Глоба“ в
размер на 2000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца.
В заключението си по изготвената по делото съдебномедицинска експертиза
вещото лице, съобразявайки събраните по делото доказателства, е приело, че
жалбоподателят е бил в състояние на стрес от катастрофата, както и че същият е
пушел, като посочените са условия за намалено слюноотделяне. Отчитайки така
изложеното, експертът е приел, че са налице обективни причини изследваният да не е
могъл да отдели достатъчно слюнка по време на вземане на пробата, за да активира
индикатора на апарата.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на
приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени
доказателства – АУАН № 21-1085-001008/30.03.2021 г., който по силата на чл. 189, ал.
2 от ЗДвП има доказателствена сила, НП № 21-1085-001008 от 26.04.2021 г., докладни
записки, талон за изследване № 0038924, протокол за медицинско изследване и вземане
на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози, протокол за извършена проверка за употреба на наркотични вещества или
техни аналози, ЗППАМ от 31.03.2021 г., разпечатка за нарушител водач от АИС-АНД
обяснения от В.Б., снети в хода на административнонаказателната преписка, дневник за
получени и предадени сигнали и разпореждания в ОДЧ-ОД на МВР-Русе, декларация
от Ц.Н., заключението по изготвената съдебномедицинска експертиза, както и гласни
доказателства, събрани чрез разпит на свидетелите АДН. Н. ДЖ., АС. Н. Н., Р.Г. П.,
Св. Люб. Ф. и З.С. Д., които съдът кредитира изцяло като логични, последователни и
намиращи потвърждение в останалата доказателствена съвкупност.
От АУАН № 21-1085-001008/30.03.2021 г., докладна записка рег. № 1085р-
2846/30.03.2021 г., талон за изследване № 0038924, протокол за извършена проверка за
употреба на наркотични вещества или техни аналози и заключението по назначената и
изготвена съдебномедицинска експертиза, както и от показанията на свидетелите А.Д.,
С.Ф. и А.Н., се установява, че на посечените в наказателното постановление дата и
място жалбоподателят е бил подложен на тест за употреба на наркотични вещества или
техни аналози във връзка с ПТП, но поради обективни причини – недостатъчно
слюнка, същият не е бил осъществен. В тази връзка свидетелят Д. е издал
горепосочения АУАН, приемайки, че е налице отказ, а впоследствие и талон за
изследване № 0038924.
От показанията на свидетелката З. ДР. и протокола за извършена проверка за
4
употреба на наркотични вещества или техни аналози се установява, че Б. се е явил в
указаните в талона за изследване № 0038924 времеви рамки, като същият отказал да
предостави кръв и урина.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314
от НПК в това производство районният съд следва да провери законността на
обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и
материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП актовете, с които се установяват нарушенията
по този закон, се съставят от длъжностни лица на службите за контрол, предвидени в
този закон. Съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления се издават
от министъра на вътрешните работи или от определени от него лица. Тоест в
процесния случай се установи, че АУАН-ът е съставен от компетентен актосъставител
– служител на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе, а НП е издадено от
компетентен АНО – началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР, упълномощен
съз Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи.
Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при
издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни
реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от
ЗАНН.
В конктетния случай административнонаказателното производство е образувано
със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на
нарушението, респективно от откриване на нарушителя. От своя страна обжалваното
наказателно постановление е постановено в шест месечния срок. Ето защо са спазени
всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя от формална страна.
Предвид изложеното, посочените административни актове са съставени без
допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната
на атакуваното наказателно постановление на формално основание.
На следващо място съдът приема, че жалбоподателят е осъществил от обективна
и субективна страна нарушението на разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, за което е
ангажирана отговорността му.
Съгласно чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП на водачите на пътно транспортни средства се
забранява да управляват пътно транспортно превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда.
Съгласно чл. 174, ал. 4 от ЗДвП, редът, по който се установява употребата на
5
алкохол се определя от министъра на здравеопазването, от министъра на вътрешните
работи и от министъра на правосъдието. Този ред е регламентиран в Наредба за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози /наричана оттук нататък за краткост Наредбата/. В чл. 1,
ал. 3 от Наредбата лимитативно са посочени начините, по които се извършва
проверката на водача и способите за това, а именно, чрез използване съответно на
технически средства, тестове, медицински, химически или химико-токсилогични
изследвания, като за да е налице правомерно поведение на водача е достатъчно да е
приложен, който и да е от тези алтернативни способи за проверка. Изрично в чл. 2, ал.
1 от горепосочената наредба е въведено задължение за проверяваното лице, при
извършване на проверка за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употреба на наркотични вещества или техни аналози да изпълнява точно дадените му
от контролните органи по ЗДвП разпореждания и указания, освен ако те налагат
извършването на очевидно за лицето престъпление или друго нарушение на
нормативен акт или застрашават неговите или на други лица живот и здраве, като
съгласно ал. 2 неизпълнението им, с което се възпрепятсва извършването на
проверката, законодателят е приравнил на отказ на лицето да му бъде извършена
такава. В чл. 3а, ал. 1 от Наредбата е прието, че установяването на концентрация на
алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрация на
алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на
алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и
химическо лабораторно изследване, а на употреба на наркотични вещества или техни
аналози – с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато:
лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест (т. 1) или
физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо
средство или тест (т. 2).
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, във връзка с която е анжирана
адаминистративнонаказателната отговорност на жалбоподателя, представлява
едновременно норма, предписваща поведение, и санкционна норма, въвеждаща
санкция за водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване на употреба на алкохол в кръвта или
не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване за установяване на концентрация на алкохол в кръвта му.
Видно от така изложеното законодателят е предвидил две форми на изпълнително
деяние, които са алтернативни, а не кумулативни. Предложение първо на чл. 174, ал. 3
от ЗДвП санкционира отказа на водача да бъде проверен с техническо средство за
употреба на наркотици или , а предложение второ на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП
санкционира отказа на водача да изпълни предписанието за медицинско изследване на
употребата на алкохол в кръвта му. (в този смисъл Решение № 773 от 15.04.2021 г.,
6
постановено по к.а.н.д. № 380/2021 г. по описа на Административне съд – Пловдив и
Решение от 24.11.2020 г., постановено по к.а.н.д № 390/2020 г. на Административне
съд – Русе). С оглед на така изложеното, съдът приема, че, за да се стигне до
ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя, е
достатъчно водачът на МПС-то да е отказал проверка по който и да е от двата начина.
В процесния случай съдебният състав приема, че с поведението си
жалбоподателят е осъществил от обективна страна втората форма на изпълнителното
деяние - отказ да изпълни предписанието за медицинско изследване за употребата на
наркотици или техни аналози в кръвта и в урината му.
По делото не е налице спор, че на посочените в НП място и дата жалбоподателят
е управлявал посочения в наказателното постановление автомобил, тоест е притежавал
качеството водач по смисъла на § 6, т. 26 от ДР на ЗДвП и е годен субект на
нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. От събраната по делото доказателствена
съвкупност се установи по категоричен начин, че във връзка с настъпило ПТП с
имуществени щети с единствен участник В.Б. последният е бил подложен на
изследване с техническо средство Drugtest 5000. В тази насока съдът не споделя
направените възражения от страна на защитата, че извършената проверка е извършена
в нарушение на чл. 5 от Наредбата, доколкото начинът на осъществяването на ПТП-то
е достатъчна индиция за извършване на предприетите от свидетеля Д. действия.
Същевременно от заключението на съдебно-медицинската експертиза и показанията на
свидетелите Д. и Ф. се установи, че изследването не е било осъществено не поради
отказ, както неправилно е отбелязано в АУАН-а, а поради обективни причини – липса
на достатъчно отделена слюнка. Видно от посоченото следва да се приеме, че дадената
от Б. проба е била некачествена или невалидна по смисъла на § 1, т. 3 и т. 4 от
Наредбата. В тази насока съдът счита, че така изложеното не би могло да се
квалифицира и като неизпълнение на чл. 2, ал. 2 от Наредбата, която въвежда
презумпция приравняваща неизпълнението на отказ. Съобразявайки така изложеното,
съдът се съгласява със становището на защита, че В.Б. не е осъществил нарушение на
разпоредбата на чл. 174, ал. 3, предл. първо от ЗДвП, а именно отказ за изследване за
употреба на наркотични вещества или техни аналози. В тази насока съдът счита, че
талон за изследване № 0038924 е следвало да се издаде съгласно чл. 3а, ал. 1, т. 3 от
Наредбата, доколкото физическото състояние на Б. не позволявал извършване на
проверка с техническо средство, а не както неправилно отбелязал свидетелят Д. поради
отказ. Съдът счита, че така допуснатото нарушение на процесуалните правила не би
могло да се квалифицира като основание за отмяна на наказателното постановление,
доколкото не е довело до ограничаване на правата на Б.. Последният е получил препис
от талон за изследване № 0038924 срещу подпис, като същият съдържа всички
задължителни реквизити, предвидени в чл. 6, ал. 6 и ал. 7 от Наредбата, а именно
посочено е времето и мястото, където Б. следва да се яви, както и съответното
7
изследване, на което следва да се подложи. Ето защо, съдът приема, че приложения по
делото талон за медицинско изследване следва да бъде ценен като годен документ,
създаващ предписание за жалбоподателя.
От показанията на свидетелката Д. и от протокола за извършена проверка за
употреба на наркотични вещества или техни аналози се установи по категоричен
начин, че Б. се е явил в указания му в талона срок и място – УМБАЛ „Канев“ АД,
където, въпреки че е бил наясно, че трябва да даде кръв и урина, отказал да се подложи
на изследване. Нещо повече от показанията на свидетелката Д. е видно, че Б. е
предприел редица действия с цел осуетяване на провеждане на изследването –
изпратил баща си с неговата лична карта, демостративно показал съдържанието на
чантичка, в която съхранявал парите си, искал постоянно да излиза от кабинета.
Съобразявайки така изложеното, съдът приема, че с поведението си Б. е осъществил
предложение второ на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, а именно отказал да изпълни
предписанието за медицинско изследване за употреба на наркотични вещества или
техни аналози.
Настоящият съдебен състав счита за неоснователни направените от защита
възражения касателно обстоятелството, че второто нарушение не фигурира в АУАН,
доколкото към момента на съставянето му същото не е било осъществено.
Нарушението е извършено от жалбоподателя умишлено при форма на вината
пряк умисъл, тъй като той е съзнавал общественоопасния характер на деянието си (че е
длъжен да даде кръв и урина за изследване съобразно дадените му указания),
предвиждал е настъпване на общественоопасните последици и пряко е целял
настъпването на същите, доколкото е отказал да бъде тестван с техническо средство и
не е спазил дадените му указания да се яви в определен времеви интервал. По делото
не са установени изключващи отговорността и/или вината обстоятелства.
Санкциите в разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП са определени в абсолютни
размери относно всяко едно от кумулативно предвидените наказания - „Глоба“ в
размер на 2000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца, в
каквато насока се е произнесъл и АНО, поради което обсъждането на въпроса за
нейната справедливост е безпредметен.
Съдът намира, че в случая не са налице предпоставките за квалифицирането на
нарушението като „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото то
разкрива типичната обществена опасност на нарушенията от този вид, още повече, че
по делото са налице данни, че на посочената в наказателното постановление дата е
осъществил и друго нарушение на ЗДвП.
С оглед на гореизложеното и при така констатираното нарушение при
ангажиране на отговорността на жалбоподателя, съдът счита, че обжалваното
8
наказателно постановление следва да се потвърди като законосъобразно.
По разноските:
С оглед изхода на спора следва да се остави без уважение направеното от
жалбоподателя искане за присъждане на разноски, представляващи адвокатско
възнаграждение.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, приложима на основание чл. 84 от ЗАНН,
В.Б. следва да бъде осъден да заплати в полза на Държавата по сметка на Районен съд –
Русе сумата в размер на 179 лева, представляваща разноски за вещо лице във връзка с
назначената и изготвена съдебно-медицинска експертиза.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1085-001008 от 26.04.2021
г., издадено от Началник Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Русе, с което на В.
ПЛ. Б. на основание чл. 174, ал. 3 от Закона за движение по пътищата са му наложени
административни наказания „Глоба“ в размер на 2000 лева и „Лишаване от право да
управлява МПС“, за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, като ПРАВИЛНО и
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА В. ПЛ. Б. да заплати в полза на Държавата по сметка на Районен съд
– Русе сумата в размер на 179 /сто седемдесет и девет/ лева, представляваща разноски
за вещо лице във връзка с назначената и изготвена съдебно-техническа експертиза.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Русе в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
9