Р Е Ш Е Н И Е  №

гр. Добрич, 09.03.2021г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

          ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД   ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, шести състав, в публично  съдебно заседание проведено  на  осми февруари, две хиляди двадесет и първа година, в следния  състав :

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ ДЖЕНКОВА

         секретар  КАЛИНКА МИХАЙЛОВА

като разгледа докладваното от  съдията  гр. дело № 1684/2020г.,  по описа на ДРС и за да се произнесе,съобрази следното :

 

         Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от „ЙПГ КОНСУЛТ» ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***с която срещу ответника ***", вписано в Търговския регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел и в регистър Булстат с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, в условията на обективно съединяване са предявени следните парични искове:

         -за сумата от 7003,50 лева (седем хиляди и три лева и петдесет стотинки), представляваща незаплатено и дължимо възнаграждение по Договор за услуга от дата 05.06.2013 г., разсрочено съгласно Спогодба от 25.04.2018 г. и дължимо съгласно приложените фактури, както и законна лихва за забава върху тази сума, за периода от датата на подаване на настоящата искова молба до окончателното й изплащане;

           -за сумата от 1323,75 лева (хиляда триста двадесет и три лева и седемдесет и пет стотинки), представляваща общия размер на законната лихва за забава, изчислена като сбор от дължимата законна лихва за забава на плащането по всяка от приложените фактури, за периода от момента на забавата до 21.07.2020 г.;

          С исковата молба се претендират  съдебните раноски и адвокатски хонорар.

           ТВЪРДЕНИЯ В ИСКОВАТА МОЛБА:

           -На 05.06.2013 г. между „ЙПГ КОНСУЛТ" ЕООД и ***", е сключен Договор, съгласно който ищецът като изпълнител поел ангажимент да извърши услугите от предмета на Договора срещу задължението на Народното читалище да заплати общата сума в размер на 19 970 лева без ДДС.

           -Поради неизпълнение от страна на Народното читалище на задължението му за заплащане на дължимата по Договора сума в срок, на 25.04.2018 г. страните подписали Спогодба, съгласно която признават за установено, че към датата на подписването й 25.04.2018г., Народното читалище дължи на „ЙПГ Консулт” сумата в размер на 8 004 лева с ДДС, представляваща незаплатен остатък от възнаграждението, уговорено в Договора. Едновременно с това, в т. 5 от Спогодбата, страните изрично уточняват, че Народното читалище се задължава да заплати тази сума на ЙПГ Консулт „е срок до 31.12.2018г. на равни месечни вноски в размер всяка по 1000,50 лева в срок до 10-то число на всеки месец, считано от месец май 2018г. по изрично посочената в същата точка банкова сметка. ***.04.2018 г., „ ЙПГ Консулт” издало фактури към Народното читалище за всяка месечна вноска, така, както е договорено в т. 5 от Спогодбата.

Въпреки постигнатите уговорки,  ЙПГ Консулт не заплатило на ищеца обща сума в размер на 7 003,50 лева (седем хиляди и три лева и петдесет стотинки) с ДДС, представляваща незаплатено и дължимо възнаграждение по Договора, което съгласно Спогодбата от 30.06.2016г. г. е разсрочено.

         В срока по чл.131 от ГПК ответната страна не депозира отговор на исковата молба.

         В открито съдебно заседание ищецът поддържа предявените искове. Уточнява, че през 2013г.  страните сключили договор. Ищецът следвало да извърши услуга „Подготовка на заявление за финансиране, апликационна форма и тръжни документи за проект, прилагащ мерки за енергийна ефективност, който ще кандидатства за финансиране от Национален Доверителен Еко Фонд“. Цялата цена за услугата по договора е 19 970 лева без ДДС. Самата сума по договора е разделена на авансово, междинно и окончателно плащане. Частично плащане постъпило от ответника. Спорът е за окончателното плащане. Окончателното плащане по договора не е изпълнено изцяло. Окончателното плащане по договора е в общ размер 9 970 лева без ДДС. Услугата  е изпълнена надлежно от изпълнителя, подготвена е формата за получаване на финансиране и това финансиране е одобрено, което представлява единствената предпоствака за окончателното плащане по договора.

         Ответната страна, представлявана от надлежно упълномощен адвокат признава иска както по основание така и по размер. Не оспорва облигациянната връзка между страните, както спогодба от 25.04.2018г. Сочи, че Читалището е една особена фигура, тя не разполага със свое имущество, отделно от това зависи от допълнителни финансирания от страна на Общината. Поради променени правила в Доверителния Еко Фонд  всъщност бенефициент следвало да бъде Общината. Общината участва и към настоящия момент очаква да се получи въпросното финансиране, но имало забавяне. Включително читалището е получило временни субсидии и средства, за да може да се реализират съответните проекти. Тези плащания от страна на Община Добрич към читалището са спрени именно на това основание.

         С оглед на направеното признание на иска ищцовата страна отправя искане съдът да се произнесе при признание съгласно разпоредбата на чл.237 от ГПК.

Районният съд, след преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа  и правна  страна следното:

         Вземането на ищцовото дружество по Договор за услуга от 05.06.2013г. има договорен произход. Твърди се договор за изработка/за услуга/. По силата на този договор изпълнителят поема задължение да извърши конкретни действия, срещу дължимо от поръчващия възнаграждение.

       Престацията е определена по волята на договарящите, като изпълнението се изразява в предоставянето на резултата от труда на възложителя. Регламентиран е в чл.258-чл.269 от ЗЗД. Искът е за реално изпълнение на парично задължение. Приложимите правни норми са тези на чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД, чл.258-269 от ЗЗД.

        Относно допустимостта на иска за законна лихва: предметът на задължението за законна лихва, т. е. такава, която се дължи при настъпване на определените от закона юридически факти, установена е нормативно и е извън волята на договарящите, следва да е еднороден с този на главния дълг, поради нейния акцесорен характер и функционалната и обусловеност от последния. Това само по себе си не означава, че вземането за лихва няма и самостоятелност, позволяваща защитата му чрез отделен самостоятелен иск и аргумент в тази насока са както различният въведен от законодателя давностен срок за погасяването му, така и законовото правило на чл. 76, ал. 2 ЗЗД.

Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността, при признание на иска от ответника, ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да постанови решение. Признанието на иска е заявление от страна на ответника, че правното твърдение на ищеца, заявено в исковата молба отговаря на действителното правно положение. Това като последица води до съвпадение на правните твърдения на двете страни. От процесуална гледа точка признанието на иска от страна на ответника може да доведе до прекратяване на съдебното дирене и произнасяне на съда по съществото на спора, ако ищецът е направил искане за това /чл.237,ал.1 ГПК/. В този случай съдът е длъжен да се произнесе с решение съобразно признанието без да обсъжда в мотивите си доказателствата, като е достатъчно да посочи, че постановява  решение си само въз основа на направеното признание.

Съдът намира, че в настоящия случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл. 237 ал.1 от ГПК. В съдебно заседание ответникът е направил изрично изявление за признание на иска. Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда. Съдът е съобщил в присъствието на страните за приетия от него ред за разглеждане на делото, които не са възразили.

С оглед направеното признание на иска, съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен. По изложените съображения, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл. 237 ал.2 ГПК не излага мотиви за това.

          На основание чл.86 от ГПК основателна се явява и претенцията на ищеца за присъждане на обезщетение за забава в размер на 1323,75 лева , начислено за периода от 11.06.2018г. до 21.07.2020 г.;

На осн .чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените от него разноски за държавна такса в размер на 333,09лв. и адвокатско възнаграждение. Ответната страна е направила възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение уговорено и заплатено от ищцовата страна. Видно от представения договор за правна помощ, представен от ищеца, внесените разноски за адвокат са 800лева. Изчислено съответно на цената на иска и съобразно чл.7 от Наредба за минималните възнаграждения на адвокатите, възнаграждението за адвокат възлиза на 680лв. Уговореното възнаграждение за адвокат от ищеца в размер на 800лв. надвишава минималния размер и не съответства на правната сложност на спора, с оглед приключването му по реда на чл.237 от ГПК, при което  е прекомерно и подлежи на редуциране до размер на 680лева. С оглед на това, именно сумата от 680лева ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца.

Водим от горното и на основание чл.237, ал.1 във вр. с ал.2 от ГПК, съдът      

                                            Р  Е  Ш  И :

 

         ОСЪЖДА ***", вписано в Търговския регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел и в регистър Булстат с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, да заплати на „ЙПГ КОНСУЛТ» ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***следните суми:

         -7003,50 лева (седем хиляди и три лева и петдесет стотинки), представляваща незаплатено и дължимо възнаграждение по Договор за услуга от дата 05.06.2013 г., разсрочено съгласно Спогодба от 25.04.2018г., както и законна лихва за забава върху тази сума, за периода от датата на подаване на исковата молба 22.07.2020г.  до окончателното й изплащане;

           -1323,75 лева (хиляда триста двадесет и три лева и седемдесет и пет стотинки), представляваща общия размер на законната лихва за забава, изчислена като сбор от дължимата законна лихва за забава на плащането по всяка от приложените фактури, за периода 11.06.2018г. - 21.07.2020 г.;

          ОСЪЖДА ***", вписано в Търговския регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел и в регистър Булстат с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, да заплати на „ЙПГ КОНСУЛТ» ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***сторените по делото разноски в размер на 333,09лв. държавна такса и адвокатско възнаграждение от 680лв.

 

Решението подлежи на  въззивно обжалване пред Добрички окръжен съд в  двуседмичен  срок от връчването му на страните.

 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ :.............................