РЕШЕНИЕ№ 4195
гр. Пловдив, 04.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание
на втори октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ДЪБОВА
при секретаря Петя Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 3736 по описа за 2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от Й.И.Г. *** Топлофикация“ ЕАД кумулативно
обективно съединени установителни искове с правно основание
чл. 439 ГПК за приемане за установено, че ищецът не дължи сумите, обективирани в изпълнителен лист от 03.09.2010 г., издаден
по ч. гр. дело № 15074/2009 г. по описа на Районен съд – Пловдив, както следва:
сумата от 1 843, 92 лв., представляваща стойността на топлинна енергия,
доставена в обект, находящ се в гр. П., ****за периода от 01.06.2007 г. до
30.04.2009 г., сумата от 381, 54 лв. – обезщетение за забава и сумата от 251,
27 лв. – разноски в заповедното производство, както и сумата по изпълнителен
лист от 17.09.2010 г., издаден по гр.д. № 1140/2010 г. на Районен съд – Пловдив
за сумата от 44, 51 лв. – разноски по делото, за принудителното събиране на които
е образувано ****г. по описа на ********, продължило като ****г. на ********,
поради погасяването им по давност.
Ищцата твърди, че в полза на ответника била издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 15074/2009 г. по описа на Районен съд – Пловдив,
против която депозирала възражение по чл. 414 ГПК, като сумите били установени
с Решение № 1789/07.06.2010 г. по гр.д. № 1140/2010 г. на Районен съд –
Пловдив, по което били присъдени и разноски от 44, 51 лв. За посочените суми били
издадени изпълнителни листове в полза на ответника, като било образувано ****г.
по описа на ********, продължило като ****г. на ********. Твърди, че са налице новонастъпили обстоятелства, изразяващи се в изтичане на
установения в закона давностен срок за вземанията, предмет
на заповедта за изпълнение и издадения въз онсова на
нея изпълнителен лист. По така изложените съображения моли за уважаване на преявените искове и присъждане на сторените в
производството разноски.
Ответникът „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД е депозирал в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК
отговор на исковата молба. Поддържа, че предявените искове са недопустими, тъй
като задължението на длъжника е погасено частично с извършено от последния
плащане, като ответникът претендира единствено незаплатените суми по процесните
изпълнителни листове в размер от 1 238, 28 лв. за главница и законна лихва,
считано от 18.11.2009 г. Поради заплащане на посочените суми липсвал правен
интерес от установяване недължимостта им. Излагат се
и подробни съображения за неоснователност на предявените искове. Поддържа, че с
молбата за образуване на изпълнителното производство съдебният изпълнител е бил
овластен по смисъла на чл. 18 ЗЧСИ да предприема
всички необходими и възможни изпълнителни действия за събиране на вземането.
Поради което счита и че молбата за образуване на изпълнителното производство е
довела до прекъсване на давността. Сочи, че на 19.01.2011 г. е наложен запор
върху трудовото възнаграждение на длъжника, а на 23.12.2010 г. е вписана
възбрана върху недвижим имот на длъжника. Посочва, че по молба на ищцата за
разсрочено заплащане на задължението по изпълнителното дело, последната е
правила погасителни вноски. С разпореждане на съдебния изпълнител от 04.09.2015
г., по молба на взискателя, съдебния изпълнител
присъединил към образуваното изпълнително дело и ****г., което действие отново
е довело до прекъсване на давността. Бил насрочен и опис на движимите вещи на
длъжника с разпореждане от 19.01.2016 г., след което последвали доброволни
плащания на част от задължението от страна на ищцата. След продължаване на
делото по описа на ********, взискателят депозирал
молба за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника, като като бил насрочен и опис на движимите му вещи за 13.04.2018
г. Счита, че давността е била прекъсвана с всяко предприето изпълнително
действие и с всяко плащане от страна на длъжника. Твърди, че с всяко действие,
с което е била прекъсвана погасителната давност, е бил прекъсван и срокът по
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. По така изложените съображения се моли за отхвърляне
на предявените искове.
Съдът, като съобрази
събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.
2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд –
Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК.
Първоинстанционният съд е сезиаран с
допустима искова претенция по чл. 439 ГПК за установяване недължимостта
на вземане, за принудителното събиране на което е образувано изпълнително
производство, поради погасяването му по давност.
Това е така, тъй
като давността не се прилага служебно, т.е. изтичането на предвидения в закона
срок на бездействие на носителя на субективното право на вземане не е
достатъчно, за да се приложат последиците от настъпилото погасяване на
възможността за принудително реализиране на публичното задължение. Необходимо е
длъжникът да направи изрично волеизявление, с което да се позове на изтеклата
давност. Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК съдебният изпълнител може да
прекрати изпълнителното производство, когато бъде представено влязло в сила
съдебно решение, с което е уважен иск по чл. 439 ГПК, т. е. признато е за
установено, че не са налице материално-правните предпоставки за законност на
изпълнителния процес, включително поради погасяване на задължението по давност.
Единственият способ за защита на длъжника в хипотеза на поддържано твърдение за
изтекла погасителна давност по отношение на вземане остава предявяването на иск
- отрицателния установителен иск по чл. 439 ГПК, предявен преди да е приключило
принудителното събиране на вземането.
Установява се, че с
изпълнителен лист от 03.09.2010 г., издаден по ч. гр. дело № 15074/2009 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, ищцата е осъдена да заплати в полза на
ответника “ЕВН България Електроснабдяве” ЕАД сумата
от 1 843, 92 лв., представляваща стойността на топлинна енергия, доставена в
обект, находящ се в гр. П, ****за периода от 01.06.2007 г. до 30.04.2009 г.,
сумата от 381, 54 лв. – обезщетение за забава и сумата от 251, 27 лв. – разноски
в заповедното производство. С изпълнителен лист от 17.09.2010 г., издаден по
гр.д. № 1140/2010 г. на Районен съд – Пловдив, ищцата е осъдена и за сумата от
44, 51 лв. – разноски по делото. Между страните в производството не е спорно
обстоятелството, че изпълнителните основания са издадени по силата на влязла в
сила Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 15074/2009 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, след установяване на вземанията в производството по чл. 422 ГПК с
влязло в сила Решение № 1789/07.06.2010 г. по гр.д. № 1140/2010 г. на Районен
съд – Пловдив, в производството по което са присъдени и съдебни разноски в
полза на ответника в размер на сумата от 44, 51 лв.
За принудително
събиране на вземането по изпълнителен лист от 03.09.2010 г., издаден по ч. гр.
дело № 15074/2009 г. по описа на Районен съд – Пловдив е било образувано ****г.
на ******** на ****.
От материалите по приложеното
по делото ****г. на ******** на ****, се установява, че изпълнителното
производство е образувано с разпореждане на съдебния изпълнител по молба на взискателя от 25.10.2010 г., с която съдебният изпълнител е
овластен на основание чл. 18 ЗЧСИ да извършва
справки, да набавя документи и книжа, като определя начина на изпълнението.
С разпореждане от
21.12.2010 г. е постановено да се впише възбрана върху установения собствен на
длъжника недвижим имот – ½ ид.ч. от
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****с предназначение жилище –
апартамент № *, находящ се в гр. П, ****, със застроена площ от 64. 41 кв.м.
Възбраната е вписана с № *** на *** г., том ** в Служба по вписванията – гр.
Пловдив към Агенция по вписванията.
С разпореждане
частният съдебен изпълнител е наложил запор върху трудовото възнаграждание
на длъжника, получавано при “Мовенди” ООД, като е
приложено и запорното съобщение, получено от третото
задължено лице на 11.02.2011 г. В изпълнение на полученото запорно
съобщение е постъпила молба от работодателя на длъжника от 15.02.2011 г., в
която последният е посочил, че сумата която може да се внася по изпълнителното
дело е от 120 лв. за задълженията на длъжника, от която 50 лв. по изп. д. № ****Частният съдебен изпълнител е изпратил покана
за доброволно изпълнение до длъжника, с която последният е уведомен за
предприетите действия по принудително изпълнение. Поканата е редовно връчена
лично на длъжника на ****г.
С молба от
14.02.2011 г. длъжникът е поискал от съдебния изпълнител да разсрочи задължението
му на вноски от по 50 лв. месечно. С разпореждане от 15.02.2011 г. е
постановено да не се вдига запора върху трудовото възнаграждение на длъжника, като
само да се спрат удръжките. Постановено е, че в случай, че длъжникът не внася
сумата, която е посочил, отново следва да се пристъпи към принудително
изпълнение.
С молба от
17.03.2011 г. взискателят е поискал към
изпълнителното производство да се присъедини вземането по изпълнителен лист от
17.09.2010 г., издаден по гр.д. № 1140/2010 г. на Районен съд – Пловдив, за
което вземане на длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, получена
от последния на 29.03.2011 г.
В изпълнение на
поетото задължение за разсрочено погасяване на дълга по изпълнителното
производство длъжникът е направил следните плащания на вноската от 50 лв. – на
15.03.2011 г., на 15.04.2011 г., 17.05.2011 г., на 30.06.2011 г., на 01.08.2011
г., на 24.08.2011 г. Представени са преводни нареждания за извършени плащания
по сметка на съдебния изпълнител в периода от 18.03.2011 г. до 10.01.2014 г.,
като видно от представените документ, плащанията са постъпвали поччти ежемесечно, с интервал от най-много два месеца между
две плащания.
С молба от
30.03.2015 г. взискателят е посикал
към образуваното изпълнително дело да бъде присъединено и изпълнително дело ****г.
при същия съдебен изпълнител, образувано против ****С разпореждане от
04.09.2019 г. съдебният изпълнител е присъединил към ****г. изпълнителното произовдство по ****г.
По молба на взискателя – ответник от 06.11.2015 г., е насрочен опис на
движимите вещи на длъжника с разпореждане на съдебния изпълнител, обективирано върху молбата. Описът е насрочен за 19.01.2016
г., което е видно от изпратеното и получено на 17.11.2015 г. от длъжника
съобщение.
От приложените
платежни нареждания е видно, че в изпълнителното производство са постъпвали
плащания на задълженията от страна на ищцата, както следва на 29.12.2015 г., на
25.01.2016 г., на 14.03.2016 г., на 15.04.2016 г., на 20.09.2016 г., на
22.11.2016 г., на 16.01.2017 г., на 03.04.2017 г.
С разпореждане от
26.02.2018 г. е насрочен опис на движимите вещи на длъжника за 13.04.2018 г.
С Разпореждане от
13.12.2018 г. ****г. е продължено под ****г. на ********, като делото е прието
от ******** с протокол от 08.07.2017 г.
С молба от 23.02.2018
г. взискателят е поискал да бъде наложен запор върху
банковите сметки на длъжника, която е уважена от съдебния изпълнител с
разпореждане от 02.03.2018 г. С молба от 12.11.2018 г. е направено искане за
пристъпване към изпълниение чрез посочване на конкретните
изпълнителни действия, които да бъдат предприети в производството. Нова молба е
депозирана от взискателя на 07.01.2019 г.
Със запорно съобщение, получено от третото лице на 01.03.2019
г., е наложен запор върху вземанията на ищцата при “Райфайзенбанк България”
ЕАД. Наложен е и запор върху трудовото възнаграждение на длъжника при **********,
получено на 01.03.2019 г.
Суми в полза на взискателя са разпределение както следва: на 18.03.2011 г.
сумата от 50 лв., на 15.04.2011 г. сумата от 50 лв., на 14.05.2011 г. сумата от
50 лв., на 30.06.2011 г. сумата от 50 лв., на 01.08.2011 г. сумата от 50 лв.,
на 24.08.2011 г. сумата от 50 лв., на 13.02.2012 г. сумата от 50 лв., на
24.02.2012 г. сумата от 110 лв., на 23.03.2012 г. сумата от 60 лв., на
25.04.2012 г.сумата от 100 лв., на 23.05.2012 г. сумата от 100 лв., на
25.07.2012 г. сумата от 100 лв., на 14.08.2012 г. сумата от 120 лв., на
16.12.2016 г. сумата от 50 лв., на 16.01.2017 г. сумата от 80 лв. и на 03.04.2017
г. сумата от 70 лв.
От изслушаната по
делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че платената по
изпълнителното производство сума е в общ размер от 3 032, 67 лв., като след разпредението й от съдебния изпълнител, размерът на
задължението по изпълнителното производство е за сумата от 1 238, 28 лв. –
главница и 157, 33 лв. – законна лихва до момента на последното плащане в
изпълнителното производство – 21.02.2019 г.
Съдът възприема
заключението на вещото лице за компетентно и безпристрастно изготвено, поради
което при постановяване на съдебния си акт цени фактическите (доказателствени)
изводи, до които вещото лице е достигнало.
Съдът намира, че
производството по делото е допустимо образувано за всички, посочени в
изпълнителния лист суми, като предявеният иск следва да се отхвърли за сумите,
погасени чрез плащане от страна на длъжника, без да се разглеждат доводите за
погасяването им по давност. Вземането вече е погасено на друго основание, като дори
да се установи, че последните са били погасени по давност, на основание чл. 118 ЗЗД, ако длъжникът изпълни задължението си след изтичането на давността, той
няма право да иска обратно платеното, макар и в момента на плащането да не е
знаел, че давността е изтекла.
Със
задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 10 от Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС
по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС е прието, че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ) - насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на
опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана
за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
Посочено е, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко
изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е
длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се
прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Прието
е, че нова давност започва да тече с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение. На следващо място в мотивите на решението е уточнено,
че ищецът няма нужда да поддържа висящността на
исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия висящността
на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването
на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ
(извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач,
отваряне на помещения и изнасяне на 24 вещите на длъжника и др.), както и като
иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови
изпълнителни способи.
При съобразяване на задължителните за съдилищата разяснения,
дадени с посоченото тълкувателно решение, съдът установи, че в хода на
образуваното изпълнително производство давността за погасяване правото на
принудително изпълнение на вземането, предмет на изпълнителното производство,
се е прекъсвала многократно. Първото действие, довело до прекъсването на
давността по отношение на вземането е налагането на възбрана по отношение на
собствения на длъжника недвижим имот - ½ ид.ч. от самостоятелен обект в
сграда с идентификатор ****с предназначение жилище – апартамент № 7, находящ се
в гр. Пловдив, ****, със застроена площ от 64. 41 кв.м., с вписването й на 23.12.2010 г. в Служба по вписванията –
гр. Пловдив към Агенция по вписванията.
Следващото изпълнително действие довело до прекъсване на
давността за вземането, предмет на изпълнителния лист, е налагането на запор
върху трудовото възнаграждение на длъжника – ищец на 11.02.2011 г. с получаване на запорното
съобщение от работодателя на длъжника “Мовенди” ООД,
тъй като съгласно разпоредбата на чл. 450, ал. 3 ГПК запорът върху вземането на
длъжника се счита наложен спрямо третото задължено лице от деня, когато му е
връчено запорното съобщение.
Съдът намира, че давността за вземането е прекъсната с
подаването на молба от длъжника от 14.02.2011
г. за разсрочване на задължението по изпълнителното производство, доколкото
последното представлява признание на вземането от страна на длъжника по смисъла
на чл. 116, б. “а” ЗЗД.
След това давността в изпълнителното производство е
многократно, почти ежемесечно, прекъсвана в периода от 15.03.2011 г. до 10.01.2014 г., с всяко постъпило
плащане по сметката на съдебния изпълнител от длъжника. Доброволното погасяване
на част от задължението, доколкото е предприето от длъжника по повод получена
от него покана за доброволно изпълнение, води до частично погасяване на
задължението, за чието принудително изпълнение е образувано изпълнителното производство,
доколкото целта на последното се счита постигната с удовлетворяването на
кредитора. В случая плащането на задължението е осъществено именно във връзка с
молба на длъжника за неговото разсрочване, поради което и макар с всяко
платежно нареждане да е постъпвала сума, достатъчна да покрие само част от
задължението по изпълнителното производство, следва да се приеме, че последното
представлява признание на целия дълг по арг. на чл.
116, б. а” ЗЗД.
Дори да се приеме,
че заплащането на задължението прекъсва погасителната давност единствено за
частта от вземането, която е заплатена, доколкото и последното съставлява
признание единствено на заплатената част от дълга, следващото действие довело
до прекъсване на давността е насрочването на опис на движимите вещи на
длъжника, по молба на взискателя, с разпореждане от 06.11.2015 г., което е сторено преди
изтичане на предвидената в закона погасителна давност за вземането. Наистина
това изпълнително действие не е било реално осъществено от съдебния изпълнител,
но по този начин последният е насочил изпълнението чрез приложение на конкретен
изпълнителен способ, а именно – „Изпълнение върху движими вещи“, към който
именно се пристъпва с насрочване на опис на движимите вещи. Самият опис на
движими вещи по смисъла на чл. 465 ГПК е в изпълнение на съответния
изпълнителен способ, свързан с опис на вещите, оценка и тяхната продан. В този
смисъл са и постановките на т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г.
на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което
се приема, че прекъсва давността предприемането
на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ,
каквото изпълнително действие е насрочването на опис.
Същевременно в
изпълнителното производство са постъпвали плащания на задълженията от страна на
ищцата, както следва на 29.12.2015 г., на 25.01.2016 г., на 14.03.2016 г., на
15.04.2016 г., на 20.09.2016 г., на 22.11.2016 г., на 16.01.2017 г. и на
03.04.2017 г.
Давността е прекъсната след това отново на 26.02.2018 г. с разпореждане
на съдебния изпълнител за насрочване на опис на движимите вещи на длъжника.
Изпълнителни
действия, довели до прекъсване на давността в изпълнителното производство са и
наложените запор върху вземанията на длъжника при “Райфайзенбанк България” АД и
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника при ***, на 01.03.2019 г.
Следователно в
изпълнителното производство не е имал период, по –дълъг от пет години, през
който да не са извършвани валидни изпълнителни действия, годни да прекъснат
давността, която в случая е общата петгодишна давност, тъй като вземанията са
установени с влязло в сила съдебно решение в производството по чл. 422 ГПК – арг. чл. 117, ал. 2 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява. Правните последици на т. нар. перемция по силата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по своята правна
същност са процесуални и водят до прекратяване на процесуалното правоотношение
по силата на закона (изпълнителното производство се прекратява). При достигане
до този правен извод и въззивния съд в настоящия
съдебен състав съобрази разясненията, дадени с т. 10 от Тълкувателно решение №
2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, съгласно което, когато взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години,
изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като прекратяването на изпълнителното производство, поради т.нар. ”перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебния
изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване,
когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Прието
е, че без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за
прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това.
В случая взискателят е депозирал
молба за образуване на изпълнителното производство от 25.10.2010 г., по която
са предприети изпълнителни действия, довели до прекъсване на давността. След
това взискателят е депозирал молба от 17.03.2011 г.
за присъединяване на вземане към изпълнителното производство, като следващата
молба на взискателя е подадена на 30.03.2015 г. за
присъединяване на друго изпълнително дело със същия длъжник. Следователно в
производството е изтекъл период по-дълъг от 2 години, в който взискателят не е депозирал молба за предприемане на
конкретни изпълнителни действия. Въпреки това не следва да се приеме, че
производството по изпълнителното дело е перемирано,
доколкото през този период в хода на последното са извършвани изпълнителни
действия, довели до прекъсване на давността, които вече бяха подробно
установени от съдебния състав. Буквалното тълкуване на разпоредбата на чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК би довело до неправилно приложение на закона, без съобразяване
на целта на посочената процесуална разпоредба – а именно стимулиране на взискателите по изпълнителните производства да искат
предприемане на съответни изпълнителни действия, доколкото и висящността на изпълнителното производство се поддържа от взискателя и зависи от неговата воля. Когато в
изпълнителното производство конкретен изпълнителен способ е успешно приложен и
в резултат на това се достига до частично погасяване на вземането, респ. до
частично удовлетворяване на кредитора – взискател, не
може да намери приложение посочената правна норма, която санкционира
бездействието на взискателя, доколкото последното в
случая е породено от успешното провеждане на изпълнителното производство чрез
успешното прилагане на съответен изпълнителен способ. Нещо повече – в случая с
молбата за образуване на изпълнителното производство взискателят
е овластил съдебният изпълнител на основание чл. 18 ЗЧСИ. По така изложените съображения и според настоящия състав на съда
института на перемцията не може да намери приложение
в случаите, когато макар в изпълнителното производство да не са искани
изпълнителни действия от взискателя с молба до
съдебния изпълнител в рамките на период от 2 години, в производството са
извършвани изпълнителни действия, изграждащи конкретен изпълнителен способ. В
случая наложеният запор върху трудовото възнаграждение не е изпълнен, поради
депозирана изрична молба от страна на длъжника за разсрочване на задължението
му и постъпвали доброволни плащания от последния, поради което и прилагането на
този изпълнителен способ не е завършено. В този смисъл е и практиката на
Върховния касационен съд, постановена с Определение
№ 281/26.03.2019 г. по гр.д. № 345/2019 г., ГК, IV г.о.
По така изложените съображения и предвид установеното от
фактическа страна не е налице период по-дълъг от 2 години, през който да не са
били осъществявани изпълнителни действия, поради което и изпълнителното
производство не е перемирано и не са налице
основанията по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК за прекратяването му по право с
обезсилване на всички предприети по него изпълнителни действия (с изключение на
изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването
на които трети лица са придобили права и редовността на извършените от трети
задължени лица плащания), в който смисъл са и постановките на ТР № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС. Тъй като не се
установи да са настъпили правните последици на перемцията
на сочената от ищеца, респ. на друга установена от съда, дата, изпълнителното
производство не е било прекратено и всички предприети изпълнителни действия са
били валидно осъществени, като следва да се зачете и материалноправния
им ефект, водещ до прекъсване на давността в изпълнителното производство.
По така изложените
съображения към момента на предявяване на исковата молба не е изтекъл
предвидения петгодишен давностен срок за погасяване
на процесните вземания, поради което предявените искове следва да бъдат
отхвърлени изцяло.
С оглед изхода на
правния спор в полза на ответника и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да
бъдат присъдени разноски за внесен
депозит за съдебно-счетоводна експертиза в размер от 120 лв. и за
юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата от 100 лв., което съдът
определи на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл.
37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, като
съобрази, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност и като
прецени осъществените действия от страна на процесуалния представител на
ответника.
Така мотивиран,
Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
предявените
от Й.И.Г., ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес *** – адв. Е.И.,*** Топлофикация“
ЕАД, ЕИК *********, съсседалище и адрес на управление
гр. Пловдив, ул. “Христо Г. Данов” № 37, кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК за
приемане за установено, че ищецът не дължи сумите, обективирани
в изпълнителен лист от 03.09.2010 г., издаден по ч. гр. дело № 15074/2009 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, както следва: сумата от 1 843, 92 лв.,
представляваща стойността на топлинна енергия, доставена в обект, находящ се в
гр. П., ****за периода от 01.06.2007 г. до 30.04.2009 г., сумата от 381, 54 лв.
– обезщетение за забава и сумата от 251, 27 лв. – разноски в заповедното
производство, както и сумата по изпълнителен лист от 17.09.2010 г., издаден по
гр.д. № 1140/2010 г. на Районен съд – Пловдив за сумата от 44, 51 лв. –
разноски по делото, за принудителното събиране на които е образувано ****г. по
описа на ********, продължило като ****г. на ********, поради погасяването им
по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК Й.И.Г. *** Топлофикация“
ЕАД сумата от 220 лв. – разноски в производството по гр.д. № 3736/2019 г. на Районен
съд – Пловдив.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала! ПК